Този сайт използва бисквити - Повече Информация. Приемам
Активни Потребители: 6 Гости: 20
Активни регистрирани потребители
0:05:22 - MSN [Bot] [0]
Чат
18:48:49 - Semrush [Bot] [5518]
Тема
0:00:39 - Tbot [Bot] [1]
Downloading file
675:49:19 - Google [Bot] [87599]
Тема
4:30:51 - Bing [Bot] [857]
Тема
132:59:38 - Ahrefs [Bot] [26955]
Тема
Активни анонимни потребители
0:02:52 [0]
Начална страница
0:13:07 [0]
Чат
0:09:39 [0]
Тема
0:10:33 [0]
Тема
0:09:19 [0]
Тема
0:10:05 [0]
Тема
0:13:08 [2]
Начална страница
0:03:55 [0]
Тема
0:07:25 [0]
Тема
0:05:22 [1]
Начална страница
0:00:55 [0]
Чат
0:09:46 [0]
Тема
0:10:46 [0]
Тема
0:13:36 [0]
Начална страница
0:09:19 [0]
Тема
0:10:40 [0]
Тема
0:07:09 [0]
Тема
0:10:12 [0]
Тема
0:11:47 [0]
Видове
0:00:00 [0]
Тема
Отиди на Стр.:
Също на тази страница
Анонимен
0 Секунди
Форуми Подводен риболов Риби и Улов
Харпунджийски истории
461
Зелена гора





Беше Неделя. Станах не толкова рано, че предната вечер се бяхме събирали с приятел. Задачката беше почистване на чепките и последно пръскане на лозето в Каварна. Около 11 бях приключил. Иво се обади, че пътували и към обяд ще бъдат на уреченото място. Аз докато се лутам насам натам успях да сложа и нов ластик на 90ката. Ники ми беше казал още на пролет да го направя, но все не намирах време. Сложих една 16ка. Имам куфарче за поправка видяно от Вальо. Гледам винаги да имам въже и тетива, но явно съм ги вложил по други проекти. Все пак намерих колкото ми трябва. Измайсторих си и нов кукан. Корда останала от бате Жоро Каварната от една стрела, която взех от него. Алуминиева тръбичка от стойка за въдица показано от Ники. Един кримп и за пет минутки е готов. Звънях на Иво да каже как е времето, но той е бил по други задачи и не ме е чул. Писах му да влиза да не ме чака, че може и да не отида или ако отида ще е към 15.30. Жената имаше малко работа, брат ми щяха да ходят на плаж на Болата, след като се наспи юнака. Предложих да слезем на плаж в Каварна, но дъщерята искала да си играе с братовчед си. Жената взе Соломоново решение. Да отидат на плаж с бат ми пак аз да отида да се гмуркам с Иво. В 15. Бях паркирал колата на паркинга преди горичката. Хората, които живеят там през по-голямата част от лятото, казаха че са видели една група да слиза, но са носили багаж, като за една седмица. Пътечката си е доста стръмна, и много то неща само ще ми пречат. Дори оставих и буя с Иво се знаем, пък и при един урок с Ники той ми показа, че се взема само най-необходимото. Събрах всичко в една кофа 10л. колана на кръста. Плавниците и харпуна под мишница. Така имах една свободна ръка, която ми позволяваше да се правя на коза. Изсвирих и като козар от върха на скалата. Иво се обърна. Около него народ под чадърите и щъкащи деца. Слязох по пътечката точно в 15,20. Иво беше на барбекюто Мимито за скариди. Иво нещо не ми хареса гласът му един такъв дрезгав. Приятелите му го освободиха от задължението и той отиде да си вземе нещата.
Аз смених одеждите и влязох във водата. Още в плиткото преди рифа виждам рибки. Дребни платеринки, гюмуши и чернокопчета.Реших да направя една бърза обиколка на големият камък. Малко преди това има една скала на 2-3 метра под водата. Там съм ги виждал често. Заставам зад камъка и чакам почти в изправено положение за стрелба съм. Само харпунът е полегнал на камъка пък аз съм скрит зад него. Идват очакваните платерини. Сториха ми се дребнички и реших да почакам. Ето след секунда идват с желаната големина. Две са и са добри. Плуват малко на зиг заг и се приближават. Едната застава пред стрелата. Намества се добре и стрелям.
Рибата направи кръг и дойде да ме огледа. Аз само проследих как пропада стрелата и останах неподвижен, колкото можах. Новият ластик някак е по-бавен. Вече седмица гмуркам с другият харпун може и окото де се е променило. Минавам пред камъка. Там на повърхността минават доста риби но все на скорост. Стрелям по една, но пак пропускам. Минавам от другата страна пак на повърхността ме обикалят зъвисвам като листо на дръжка. Минава един пасаж и след него едно кефалче. Малко е далеко, но решавам да пробва. Изненадващо точен истрел и първата риба и на кукана. Той много добре се държи лесно и бързо помага на рибите да не се мъчат. Отивам в плиткото и поглеждам към компанията. Видях Иво да слиза преди да обиколя скалата, но не го виждам сега на брега. Сигурно го е влязъл. Един пасаж се опитва да мине покрай мен и скалите. Пробвам пак далечен изстрел, но само леко одрасквам рибата. Иво се задава. Казвам, че тук има риби и да останем. Той навит да плуваме. Съгласявам се. Часът е точно 16.
Плуваме успоредно на брега. Аз напред Иво зад мен. Бистро е и от горе виждаме гърбовете на рибите. Няколко са по-любопитни и се опитват да ни разгледат. Правим и гмуркания. Виждам как се изнасят раздишвам и гмуркам. Появява се съгледвач, след секунди идват и останалите една добра се задава. Тих съм и както казва Ники я оставям да подмине, повеждам и стрелям. Почти на сто процента съм сигурен, но пак пропускам. Хващам се за главата и правя знак на учудване. Почвам да си правя изводи. Продължавеме с плуването . Виждам хубави платерини да пасат около една скала. Раздишвам. Точно правя китово салто и виждам Иво под мен в засада. Отказвам се от гмуркането и заставам тихо. Явно при раздишването Иво се е придвижил напред и ме е настигнал.
Вече сме на половината също минават и на повърхността. Иво пак е под мен а го очаквах да е зад мен. Изчаквам и го оставям да плува пред мен. Така хем ще го виждам, хем няма да се притеснявам. Дори минавам още малко в плиткото. И там ги има. Виждам как пасаж да се подплашва, лягам тихо на дъното, като се насочвам по посоката в която се оттеглиха. Идват хубави, почти всички са големи. Изчаквам да попреминат и да се подредят. Усещам как сивите клетки изчисляват и наместват окото стрелата и пръста на ръката. Изстрел и рибата остава на въжето. Почти не мърда и няма борба. Днес наострих и стрелата та явно е минала и през централната кост. Продължавам напред. Видимостта е много добра, рядко гмуркам в такава. Виждам на няколко метра пред мен пасящи риби. Раздишвам, гмуркам и се придвижвам тихо по дъното. Почти съм точно балансиран, но ми трябва още малко тежест. Има вълни и ме поклащат леко. Рибите си пасат спокойно. Една се отделя и идва да ме огледа. След нея тръгват и другите. Този път си избирам рибка от средата точен изстрел и я оставам на въжето. Останалите се пръскат, но аз стоя изчаквам да се отдалечат и придърпвам линията. Още една е на кукана. Обработвам я бързо и същевременно си почивам. Пак гмуркам. Рибите вече малко предпазливи но още любопитни пак идват, но се държат на разстояние. Изчаквам пак да преминат първите и стрелям почти по последната. С пет дължини съм. Рибата остава на метър след стрелата. Я и на далеко бил точен. Оставям я да полегне на дъното и я притискам в камъните. Правя я другарка на другите на кукана. Оглеждам се за Иво. Виждам го покачен на една скала. Опитвам се да извикам, но вятъра е срещу мен. Изваждам харпуна и заедно с ръката го размахвам над водата. Давам газ на плавниците, като правя и гмуркане с плуване под вода. На доста места виждам пасажи, но един няма да забравя. Точно се бях поспрял виждам някакво проблясване и едни опашки. Рибите толкова много и толкова едри риби на едно място не съм виждал. Сърбани са както илариите и си похапват. Петното и много сбито. Игла да хвърлиш няма от къде да премине пък камо ли стрела да прелети. Решавам да опитам без да се целя да стрелям. Всички се разбягват. Е имало място и за игла и за стрела. Почти до Иво съм. Пред мен процеп в скалите и на края му риби. Лягам целият скрит рибите идват. Сребърният колан на кръста ги привлича и една остана да го краси.
Излизам малко на брега да взема чист въздух и да разтоваря малко. Сещам се за думите на Юлиян, че кукана с риби плаши другите. Мисля да го оставя на брега, но чайките си кръжат, пък може да има и други животинки около брега. Сега ще съм за платерини. Обикновено при пет спирам да стрелям, но днес нещо ми си стреляше. Усещах как бях обзет от страст. Тя разпалваше сърцето ми със смесени чувства. Виждах, че повечето риби са женски. Бяха в размер допустим за стрелба. Та около 5-6 риби са и в нормата, но този ден аз бях друг. С всяка следваща желанието ми за риболов се повишаваше, виждах това хубаво море пълно с живот и исках да отнема част от него. Дали съм толкова грешен. Дали съм нарушил правилата или забраната. Тези правила и забрани, които сами си ги пишем или създаваме. Лични, общоприети или такива написани. Винаги трябва да си има някаква граница. Дали пък рибите не са и дар. Дали морето е решило да ни ги предложи. Ние ако сме способни да преценим, колко да си вземем от този дар. Та ако ли пък е така след като ни дари дали и ние не сме едно цяло. Както то дарява другите свои обитатели дали така не го прави и с нас. Разликата е, че ние имаме избор, докато всички други го нямат. Те го правят да оцелеят и да продължат напред. Дали разбираме това. Дали и ние го правим да оцелеем и да продължим. Така или иначе го правим всеки ден се стремим да продължим напред. Независимо по-какъв начин. Дали работим повече и с парите си купуваме риба или се гмуркаме и ловим все са възможности, които имаме. Ние сме направили този избор и въпрос на умение и съзнание е да разберам до къде да стигнем. Не ни трябват толкова много неща, които имаме, но въпреки това искаме да се развиваме. Да имаме все по нова кола все по добри неща възможност да им се порадваме.
Сега исках да се порадвам на възможността.
Отново във водата този път се отправям към Иво. Извиквам му и се разбираме къде да гмуркаме. Правя все по хубави гмуркания, все по на дълбоко и по-дъблоко. Долу си броя до 20 и излизам. При едно гмуркане точно съм намерил хубави камъни с дупки и се оглеждам чувам шум на лодка. Въпреки, че не ми се излизаше изплувам. Доста на вътре съм и съм без буй. Минавам малко по на вътре искам само да стигна до пясъка. Броя си до десет и излизам. Стига ми толкова дълбочини. Иво пак е на скалите и се оглежда. Днес е малко притеснен. А и има проблем с изравняването. Решаваме да се прибираме по-плиткото. Пак го оставям да вземе малко преднина и съм след него. По пътя картината пак е същата. Рибите са почти по същите набелязани места. Вече и не стрелям толкова а им се забавлявам. Рибите разбират това и са по спокойни.
Една глупава грешка, която допуснах. След, като стрелях по една риба, до която се бях придвижил тихо стрелата попадна в някаква дупка. Успах да хвана рибата и понеже дълбочината не беше голяма реших да я сложа на кукана. До тук добре, но вече съм сгрешил.
Погледнах към ножа, той е на мястото. Та както е рибата на кукана и на въжето на стрелата се гмуркам. Стрелата се е заклещила здраво дърпам веднъж втори път и аха да посегна към ножа при третото дърпане част от камъка се отчупва и контрата излиза. Друг път първо да махам линията от рибата и така да се гмуркам за стрелата.
Малко след половината виждам Иво да се гмурка. Гмуркам и аз след него. Виждам го далеч пред мен.Чувам изстрел и едни риби минават на скорост повеждам една и пак далечен изстрел. Отново доста точен. Явно всичко е в настройката. Хубаво е , че вече дори и не го мисля толкова просто се получава. Това се дължи и на опита и времето. Колкото повече гмуркане толкова по-добре. Почти на мястото, от което тръгнахме двамата съм. Иво е вече до брега. Решавам да обиколя пак големият камък да видя как е положението сега. Почти няма промяна, Аз съм малко изморен и вече не ми се стреля така. Течението сякаш е по-силно на няколко пъти се налага повечко да натисна плавниците. Вече съм в плиткото и тук ги има. Последен изстрел пак на далечна дистанция. удоволствието от точен изстрел е по-голямо. Излизам почти съм на брега още ги има, но вече не ми се стреля. Слънцето е хвърлило своята сянка и е време да си тръгваме. Иво ми предлага биричка и пържоли. Отпивам малко бира и благодаря. На Иво за компанията. Да извинява, че така го притеснявах днес. Бях без буй и той доста често се оглеждаше за мен. Знам какво е чувството. Притесняваш се и мислите ти не са спокойни. Той вече се гмурка много по-добре от мен има доста добра апнея, физически е много добре подготвен и само му трябва повече спокойствие. Днес аз бях сам без децата и жената. Бях без буй . Дори както писа Ники успях да оставя мислите на брега. Иво беше с децата и жената и голяма компания. Заварих го на скарата и доколкото го познавам, не му беше много хубаво да си остави работата. Също така и промяната в гласа и невъзможността да изравнява не го правиха спокоен. Въпреки това на връщане и той успя да си набере доволно платеринки. После при изкачването беше, като кашик. Толкова багаж взе и вървеше отпред на колоната, даваше темпото, че аз като най-последен и с най-малко товар се чувствах, като дете.
Обадих се на жената, вече се били прибрали от плаж. Отивали до баба и и от там ще ги взема.

Този риболов ми беше най-резултатен от към риби този сезон. Въпреки, че не беше толкова продължителен. Просто нещата се бяха подредили. Бях на подходящо място, подходящо оборудван и подготвен. Движенията бяха премерени, мислите спокойни и правилни. Често се сещах за последните писания на Ники и също помагаха. Сега като пиша виждам как нещата са се подредили да станат. Пак добре, че и жената взе това решение и за мен беше свобода. Иво, че ме покани на мястото и Ники, че споделя прозрения!
Вечерта се събрахме майка току що беше пържила риба, набързо филетирах рибите и част от тях заплуваха в още топлият тиган. После имахме пет вида риби за вечеря белички, костурчета,
хамсийки, попчета и платеринки. Всички пресни и уловени от нас. Благодаря за възможността да го правим!




fc35338b.jpg
(189 Kb) 224 свалено

-Файл-

received_1362921830402200.jpg
(183 Kb) 221 свалено
462
Лятото вече беше към края си. Горещите дни бяха отминали и вечерите бяха по-студени. Тази година почти не бяхме ходили с децата на Дуранкулашкото езеро. Предната седмица при подготовката на бидоните за гроздобер усетих лека болка в кръста и оставих всичко както си е. Та сега бях малко по-добре и решихме да отидем на село да си свърша задачите и след това на езерото. Беше станало почти три часа, когато пристигнахме. Първо отидохме на лов за червейчета. Намерихме няколко и оставих децата да се забавляват в градината. Сега има много плодове-праскови, круши, грозде. Децата търсиха грахчета, но те бяха отдавна узрели.
Имах не повече от 30мин работа. Дори Митко ми каза, че този пат съм свършил много бързо.
Решихме да отидем от страната на Дуранкулак. Пътя е по- хубав, но местата за риболов са малко. Обиколихме тук там, но повечето места вече бяха заети. Точно си мисля, че вече ще трябва да обиколим и видях едно свободно местенце. Набързо разпънах пръчките. Един директен телескоп 5м., и един мач 4м. с макара. Мача е с подвижна плувка няколко оловни тежести. Извадих още един телескоп и вече за всяко дете имаше по една въдица. Риболовът не вървеше много, червейчетата бяха дъждовни и малки. На бели кълве много по-добре. Митко и Вики бързо се отказаха. Нещо не им се ловеше с въдици. Видяха друг обект на лов-жаби. С едно кепче за пеперуди започнаха да притесняват квакащите в района. Жорко ,беше по-настоятелен в риболова и това даде резултат. Един човек преди нас ни остави захранка –пшеница и Жорко след като първият път хвърли една шепа и хвана рибки, започна да го прави при всяко хвърляне. Казах, че може да го прави през няколко хвърления, но определено след , като хвърлеше захранка последваше кълване. Явно рибите са любопитни от шума и отиват да видят, какво става. Зърното пада на дъното, но червейчето остава и рибите си го предпочитат. Наложи се и да копая за блатни червеи . Намерих два, но много големи. Парченцата стръв трябваше да са по-малки, че рибките трудно ги налапват. Почти винаги разбирахме, кога Вики и Митко са хванали жаба. Чуваха се от доста далеко радостните им гласове. Такава игра днешно време трудно може да се види от деца. Обикновено те са на таблета или на телефона, не че тези не го правят, но се радвам, че имат възможност да се забавляват навън. Жорко хваща рибки почти до тъмно малко преди да дойдат комарите. Преди това се насладихме на танца на лястовиците. Чудех се как да пуснем жабите децата така се заиграха, че им беше трудно да се разделят. Искали да ги покажат на баба и дядо в Каварна. Та се наложи да ги вземем с нас.
На другият ден след закуска децата решиха да проверят как са преспали жабите. Още с отварянето на кофата една направи голям скок и изскочи навън. Настана едно голямо оживление и усмивките на децата пак грейнаха. Започна лов на жаби в двора. Така всяка жаба се озова в самостоятелна кофичка, че когато се опитваха да ги съберат заедно все някоя друга успяваше да излезе. Решихме да отидем на разходка да им намерим нов дом. Жената прочете в нета какво предпочитат и се оказа, че се срещат и до 1500м височина. Избрахме рекичката в Каварна. Има едно място с една чешма. Беше много запустяло, но на един приятел баща му с още един човек са го направили много красиво. Почистили са храстите, направили маса и пейки малко барбекю, като са оставили освен всичко необходимо, като чинии вилици дори и олио. Направена е и поставка за кош с торби за боклук. Докато бяхме там дойдоха около 5-6 коли да си пълнят вода и всички посядаха за малко на пейките под сянката на дърветата.
Беше време за състезание. Децата отвориха капаците на кофите и жабките излязоха на вън. Странно как всички се отправиха към рекичката. Техният нов дом. Надяваме се да им хареса и да се чувстват добре. Също така да не сме предизвикали някаква еко катастрофа. Децата доста дълго наблюдаваха жабите как плуват и винаги, когато жабите минат на отсрещната страна, прескачаха реката да са по-близо до тях. Така в игра обиколиха и близката горичка. Тогава намериха и гъбата. Беше огромна пъстърва. Аз толкова голяма гъба не бях виждал. Отрязах я с големият харпунджийски нож. Беше от точно три отделни гъби, точно колкото са и децата. Казах им, че това е подарък за това, че са пуснали жабите на свобода.
След това, беше моето време. Набързо натоварих нещата и газ на голата. Избрах си пак място удобно за влизане и наблюдение. Паркирам и виждам как едни добри хора са извадили рапани. Мислено се зарадвах, че има и други, които почистват камъните и дават възможност на мидите да пораснат. Поговорихме малко за това как се приготвят рапаните и други общи неща докато се облека и се подготвя. Направих и подготвително успокояване и настройване. Водата не беше толкова бистра, но тук често си е такава. Аз си знам камъните и си ги проверявам. Тази година дори разширих малко периметъра и открих още добри места. Малко са далечни, но почти винаги там си обикалят рибки. Открих ги при една обиколка с лодка в началото на сезона. Тогава пак изследвах един непознат район. Та общо взето са големи канари, по които все още се намират миди. Скалите на места се показват над водата и има удобни места за раздишване и прикритие. Общо взето пътя до там е около 30 мин. Здраво плуване. Та точно както предполагах рибки си имаше. Бяха повечето дребни, но знаех, че там някъде ще има и по-едри. Та тук проверка там проверка. Взех и да се заглеждам по дупките под скалите. Легнал съм на дъното в края на една скала. Слънцето ми е от лявата страна, до колкото го има де, че нещо доста облачета са се появили. Аз съм в някаква сянка и леко се предвижвам напред. Появяват се платерини. Не са нервни и ги оставям да си отминат, но те направо спират и почват да пасат пред мен. Леко се придвижват и отминават. Една се отделя и идва точно срещу мен. Точен изстрел и леко я придърпвам, без да шляпам много. На повърхността си прибирам въжетата и и рибата. Следващото гмуркане след минута пак там. Този път обаче подхождам малко п-далеко и се придвижвам, колкото мога по-тихо. Рибите вече са малко по-любопитни и не си похапват така ми идват да ме огледат. Този път стрелях по тази, която застана пред стрелата и я направих другарка на другата на кукана. Та почти бях сигурен, че няма да ги срещна още веднъж, но проверих още няколко пъти и продължих напред. Там беше мътно. Пък вече и облаците бяха повече, нямаше ги слънчевите лъчи да пронизват морската синева.
По пътя пак правих засади, но повечето пъти не ги дочаквах или идваха доста дребни. По някога гмуркам и до една скала, но този път реших да проверя малко в страни от нея. Преди това си набрах около 50-60рапана дребни, но са точно колкото за една тенджера и една доза. Раздишах добре. Поех плавно към дъното и пикирах. Виждам силует на една скала. Лягам плътно до нея. Дъното е тиня и леко съм повдигнал мътилката от дъното. Течението я запраща пред маската и с помощта на ръката се премествам малко напред . От дясно се появява силует. Приближава се. Става по-голям и виждам, че е добър размер. Миг преди да натисна спусъка виждам, че не е платерина. Последва изстрел и подръпване. Стрелата беше преминала през рибата. Линията се закачи в скалата до която бях легнал. Имах достатъчно време. Хванах рибата, или по-скоро двата края на линията, откачих я от скалата и потеглих нагоре.
ЮЮхууу. Това беше вик на радост. Този сезон няколко пъти се срещах с подобни риби, но повечето бяха малки, само една си заслужаваше, но тогава бях без харпун. Сега тази беше най-голямата, която съм виждал и стрелял. Мислех, че са по-в дълбокото, но явно ги има и на плитко. Пак последваха няколко гмуркания, но достатъчно бях замътил за да ми е кеф. Знам, че този вид живеят на групи и дано не съм взел най-голямата. Другите са се изпокрили и в тази мътилка не си заслужава да ги търся а и една ми е достатъчна награда. Приех го за това, че редовно обирам рапани от това място и сега това е неговият дар за мен. Излязох и се порадвах на рибата. Определено тялото и е сплеснато странично и това и дава възможност да се крие по цепнатините. В нета пише, че е много добър плувец. Среща се рядко, но не намерих минимален допустим размер. Не видях и да е забранена, надявам се тази да не е и размерът да е над допустимия.
Та беше един странен ден пъстърва в гората и врана във водата.

20160828_135024.jpg
(1,707 Kb) 222 свалено

20160828_195457.jpg
(1,911 Kb) 220 свалено

20160828_195553.jpg
(2,041 Kb) 222 свалено

20160828_195637.jpg
(1,783 Kb) 209 свалено

20160828_202415.jpg
(1,657 Kb) 227 свалено

20160828_202431.jpg
(1,705 Kb) 211 свалено

20160828_212101.jpg
(2,173 Kb) 228 свалено

20160828_213444.jpg
(1,975 Kb) 214 свалено

20160828_213757.jpg
(1,853 Kb) 222 свалено

20160828_215118.jpg
(2,086 Kb) 217 свалено
463
Днес реших да се гмуркам и да ловя риба. Деня е много гаден 13.11.2017, не мога да разчитам само на себе си, трябва да са слушам майсторите на подводния риболов и фрийдайвинга. Хората са проверени, могат да правят всичко във фесйбук, а някой даже ловят риби в садки.
Проверявавеме оборудването, трябва да имаме макари на ръцете, пикели за хващане по скалите, тежести на буя, буюве като лодки, акваскутери, 10 кила бензин, макари на коланите, силиконови колани с хидробтекаеми тежести, харпуни с ластици Dunlop. Решаваме единодушно да се гмуркаме на кантар, тоест единия горе другия под водата. Един от майсторите, казва, че всички трябва да се гмуркаме с един харпун на и почва спор, какъв да е харпуна. Оказва се, че вносителите вече са много малко и след разбор, дали да е Meandros, който според разбиращите е някакво копие на Picaso, или Pathos, копие на Efesub и се разбираме да се гмуркаме с някъв хенд мейд. Стъкмяваме 90 см харпун. Идеален е за егейсо и черно море, само да мине някой тунец, взимаме го. Не мога да разбера, как хора който стрелят с 8 мм стрела и 20 мм ластици твърдят, че им пропада стрелата.
Натоварваме всичко в колата, има няма 123 килограма на човек и тръгваме към МЕСТОТО, което е много тайно само малко хора го знаят. Малко гаден педерас се оказа този които ни го каза МЕСТОТО. Скали, вълни, височини, ама ние не се предаваме ще сваляваме оборудването до долу.
Абе, нещо тия аквасутери и бензин май ще си седят горе. Май и пикели и всякакви тежести, няма кой да ги носи, май нещо не е като в Интернет. Много тежко бе......
Реших да взема само макарата за ръката, няма как ако мине нещо 100-200 килограма, как ще го хвана. Слизам до камъните, обличам неопрена препоръчан от Майстора, чорапите и идва ред на плавниците. Гледам и изведнъж се сещам, че фрийдайвърите не разрешават такива плавници. Те обичат с елипсовиден краи. Не знам дали ще мога да се гмурна, трябва да помисля. По-принцип снимката на двама приличащи на гейове, държащи плавник в ръката на фона на басейн, не би ме спряла, но фрийдайвърите са си сила...... От друга страна плавниците на Пелицари, нямат нищо с техните и си викам : РИСК ПЕЧЕЛИ РИСК ГУБИ, ще послушам италианските гмуркачи. Влизам с риск.
Гмуркам се на седем метра, риска е голям седя не повече от 30 секунди и излизам.Супер съм благодарен на хората, които ме посъветваха да взема карбонови а не пластмасови плавници, разликата е невероятна. Видях една ричора около 100 или един тунецец около 150 кила.
Нямах много добра възможност да стрелям, но ако ми препопоръчате някакъв сет, ще ви бъда благодарен.
464
@maslin: Не бива само тук, качи го и в групата "Подводен риболов" във Фейсбука...
465
466

От Варна до Несебър през Троян и Бургас или как да стигна по-бързо до морето



Здравейте!




Както обикновено пак нямам муза. Нещо не ми се пише последно време и не намирам много свободно такова. Надявам се на зима спомените да не са поизбледнели и да мога да опиша по цветно преживяванияа и красотите.



20170630_192311.jpg
(3,394 Kb) 185 свалено

20170629_230455.jpg
(1,948 Kb) 196 свалено

Ники се беше върнал от плаване доста отдавна, но все не намирахме време за едно съвместно гмуркане. Аз постоянно по задачи а събота и неделя съм в Каварна и няколко пъти отказах излети.
Бях си взел отпуска. Дъщерята беше на балкана заедно с братовчедите. В четвъртък след работа потеглихме и ние с жената от Варна. Да се отклоня от риболова, но да споделя, че може да помогне на някого. Във Варна заредихме за 0,77лв.. след 3 часа пак на същата верига във Велико Търново зареждаме за 0,94лв. Питам що така и момичето ми отговаря, щото тук си нямаме търговец както при вас. Два дни на Балкан около Троян и събота потегляме за Бургас. Дъщерята ще е в неделя на състезание по математика в Несебър. Преди магистралата в с. Труд зареждаме на друга верига за 0,88лв. Момчето казва, че дори пътуващи от София слизали от магистралата да заредят и после пак се качват. Когато попитах защо е така ми отговори, че ще разбера на магистралата. От Пловдив до Бургас на всички вериги цената беше над 1.08 лв. Та пазарна икономика.
Пристигнахме в Бургас късно вечерта. Сутринта рано потеглихме. В Несебър малко се обърках, но телефона намери правилният път. Дъщерята казва:
-Тате ти много умен телефон имаш.
-Помага особено на хора които не познават района.

20170702_092104.jpg
(2,037 Kb) 188 свалено

Състезанието мина много бързо за 15мин. Докато паркирам бяха излезли, било и за време. Последва туристическа разходка в старият град. Обиколихме и напазарихме. После видяхме влакче. Пътувало до началото но Слънчев бряг. Минахме покрай един от символите на Несебър вятърната мелница. Влакчето пътува по алеята и изгледа към курортите на юг е много красив от далеко. Виждаха се 5-6 парашута в небето хълмовете със своята зеленина и застроеното крайбрежие. Водата дори от влакчето изглеждаше доста бистра. На няколко места се виждаха хубави рифчета, които си набелязах. Една синя лодка остави едни колеги близо до един такъв риф. После минахме покрай една пързалка, която също си отбелязах. Малко преди да стигнем точно на едно кръстовище забелязах и един мини аква парк на хотел Котва. Около 12ч. влакчето спря в началото на Слънчев бряг.

20170702_112035.jpg
(982 Kb) 186 свалено

Връщането беше пеша. Първо минахме покрай аква парка. Видяхме, че има намаление от 16 ч. на 50% . Решихме да се възползваме. Пързалката също я огледахме, но след хубавата оферта, която видяхме вече не ни се стори толкова интересно. Стигнахме до мястото ,където синята лодка остави гмуркачът. В брега имаше буна, нещо като малко пристанче с формата на правоъгълник. Едно момче с колело, с което си поговорих, каза че човекът който се гмурка бил Катрафилов. Бил много добър харпунджия и състезетел. Поговорихме още малко и продължихме. Малко преди паркинга на колата също имаше подобен пристан. Та след, като вече няколко дни не се бях гмуркал. Обиколих около 800км. да стигна до вода, която изглеждаше много бистра и така привличаше, че взех решение да отделя малко време за себе си. Жената и дъщерята отидоха на плаж от южната страна. Аз се облякох на паркинга и с пълно бойно се отправих към Вятърната мелница. Малко преди да я достигна видях хубаво място за влизане. Брегът беше с камъни, а дъното пясък, но се виждаха и по-тъмни ивици знак че има и камъни. Малко преди да вляза ми се стори, че вятърът се беше усилил и трябваше да си потърся по-добро скривалище в камъните на малко по-високо. Влизам и намокрям маската слагам плавниците като съм до кръста във водата. Правя си и план плувам час посока към Слънчев бряг с идеята да достигна до хубавото рифче там час и после връщане. Още не съм се потопил и гледам едни малки платеринки се мотат в краката ми. Зареждам бавно и се оглеждам. Лек съм и придърпвам буя. Слагам още една тежест в жилетката. Така е по-добре. Рибките са още в краката ми, но едри не се виждат. Ще проверя по-на вътре. Плувам към тъмните петна. Стигам до първото.. Мушкам със стрелата не е камък. Една голяма буца с водорасли под, които има нещо като глина. Водораслите са по-различни от тези, които срещам обикновено. Напомнят ми на тези по езерата. По точно подобни съм виждал на Шабленската тузла. Там има лечебна кал и като малък сам ходил с баба и дядо да се мажем с кал и подобни водорасли имаше много. Изполвахме ги, като гъба да отстраним калта след банята. Не ми беше много удобно да се гмуркам в тях заплитаха се около стрелата самата гледка не ми харесваше много. Продължих още малко в дълбокото. Там ставаше студено. Аз с бивша петица вече почти тройка и пак не ми е добре. Свалих и тежестта дори направо закачих жилетката на буя. Няколко гмуркания и продължавам към буната. Взеха да излизат зайчета. Минах малко в плиткото и пак сложих една тежест. Рибки си минаваха. По често ги виждах да идват от ляво. Намерих някакви пръснати скали и си избрах една която да ме скрива от страната от която минаваха рибите. Резултата веднага се подобри. Риби почти на всяко гмуркане всичките с една посока. Пътеката е намерена. Остава да търся нещо по- добро. То също не закъсня. Лягам върху черупки от миди в подножието на едни камъни от двете ми страни. Една рибка се появява и ме оглежда. Съгледвач е.Свеждам поглед. След секунди идват и другите. Една от хубавите застава добре изстрел и хубаво подръпване. Нямам лед. Времето е много топло и със сигурност ще се приберем късно. Не бързам с рибата, само изчаквам да се умори. След минутка е изчистена на кукана. Кукана на буя. Видях и други буйове не познавам района и така ми се стори по-добре. Буят е по-назад от мястото което си избрах но ми маркира скалата и почти винаги съм на същото място. Почивам до него после раздишвам и минавам по-напред гмуркане и малко придвижване. Лягане и чакане. Като знам какво съм шило не мога да стоя на едно място. Дори много често дори и да съм взел рибка и пак да ги има отивам да проверя какво има и малко по-в страни. Много често когато съм бил със приятели, които обичат да обикалят съм виждал резултати от които си правя и изводи. Плуването успоредно на брега плаши рибата. Много често тя се движи по същият начин и рядко я виждам. Това е за местата около Каварна където гмуркам до 3-4м. Има моменти когато идва от дълбочина, но са по различни. Често рибата се храни в плиткото и когато я смутя бяга към дълбокото . Прави едни завойчета и пак се връща. Това е когато се храни. Много често използвам това и когато е бистро знам, че ако съм тих рибите ще дойдат, но от друга посока. Заставам малко под ъгъл и те идват точно насреща. Пробвах и тук нещата пак действат, но почна да замътва. Зайчетата бяха пораснали не бяха мечки, но морето вече беше различно. Почти съм до първата буна. Точно пред нея ги има най-много. На границата на топло и студено. Една добра ме огледа, но не пожела да провери теорията ми. Почна да ми става и студено. Вече беше и мътно. Целта далеко. Явно друг път ще я стигам. Сега трябва да помисля от къде да изляза.. Послени гмуркания. Една не много голяма почти иска да се почеши в стрелата ми почесох я с кукана. Събрах въжето на буя. Две гмуркания без харпун. Някакво кефалче май ми се мярка но не ми е на мерак. Гмуркането е за оглед. Още си ги има, но ще трябва да се излиза. Точно от единият ъгъл на пристана ми се стори добре и с ръка напред продължих. Доста мътничко, но не чак толкова бурно. Излязох благополучно на пристана. Извадих си цигара от кутията за ключове и се огледах. Морето красиво, но вече с друга бяла премяна. Няма го онова спокойно и бистро море а вече беше станало игриво и закачливо. Помислих, че е точно време за определени риби, но не им разбирам. Слагам кукана на кръста. Прекарвам ластика на буя през рамо,нарамвам нещата и тръгвам. Доста е горещо а бетона е доста нагрят стъпвам по близо до борда на алеята, там е малко по хладно. Насреща туристи. Мъж и жена:
-Где твая риба?- Каза мажът.
-Вот где. - обръщам ханш.
-Маладец!
-.Спасиба!
Опитвам се да говоря на руски и доволен отивам към скривалището. Там си обувам чехлите и както съм с неопрена пресичам на отсрещната страна. Там е тихо оглеждам се и си мисля дали да не продължа още малко да се гмуркам. Часът е 15ч. мога още около половин час. Минавам покрай друг паркинг. Там се запознавам с Тошко. Работи на паркинга. Точно в дясно преди полуострова. Обяснава ми къде може да се паркира. Разбирам, че е било по-добре колата да е била там, че е по-близо до морето, но за следващите пъти ще знам. Дори и след морският клуб нямало ,,осмокраки“ за автомобили. Попитах къде мога да паркирам и до хотел Котва след което тръгнах към морето. Оглеждам, мястото е тихо и спокойно има два буя но в дълбокото явно е там, но аз знам, че и по плиткото ги има. Оставям си чехлите и сядам на един камък. Слагам плавниците и маската. Отново още не съм се потопил и рибките пред мен. Един голям къмък ми е от дясно аз не съм на дъното а рибите пред мен на по-ниско ниво. На няколко метра по-напред лягам на не повече от два метра. Насреща идват две хубави платерини, които си търсят храна по камъните. Точен изтрел и дори нямаше подръпване. Риби в плиткото много. Гледам буя доста навътре е в ляво от мен. Аз също пак съм с буя. Колегата се гмурка много добре. Сякаш ми се иска да проверя и в дълбокото. Там пак студено и мътно. 4-5 гмуркания и пак на плитко Пропуснах една добра и е време да излизам. Пак поговорихме малко с Тошко и се отправих към нашият паркинг. Там един ,,осмокрак“ току що разтоварваше своят ,,улов“. Гледаха ме малко странно но аз спокойно си смених одеждите. Малко след това дойдоха жената и дъщерята. Те изкарали плаж и дори се запознали с майка с дете от същото училище в което е дъщерята. 16.10 намерихме къде да паркираме до хотел Котва. Закотвихме хавлиите и багажа на един шезлонг и продължихме със забавленията. Вики най-доволна. Такива радостни викания бяха чак ти настръхва сърцето от кеф. Това и беше първото ходене на подобно място и въпреки, че е мини аква парк на връщане в колата каза, че догодина пак иска да ходи на състезание. Приключих с пързалянето към 18ч. исках малко да си почина преди обратният път към Варна. Седнах на шезлонга, взех телефона и видях, че имам неприето повикване. Беше Димитър. Приятел и колега харпунжия, също и състезател. От него научих, че същият ден в Несебър е имало и състезание по подводен риболов. Пък аз съм се гмуркал между тях. Малко не ми стана много приятно, че съм ги притеснявал, по време на състезание, но бях доволен, че всичко мина добре. Бях си с буя и рибата беше на него и не съм се доближавал до колегите.
Вики и Дитка се пързаляха, докато спряха водата. Аз си бях починал и бях готов за посладната част от пътуването.
Денят беше изпълнен с много приятни изживявания за всички.


20170702_175705.jpg
(2,122 Kb) 209 свалено

Оставаше последната част от екскурзията да се приберем. Вики заспа още преди да почнем да се изкачваме а Детелина малко по-късно. Аз си пуснах тихичко радиото и се наслаждавах на емоциите от предните дни. Не можах да опозная голяма част от Несебърските територии, но си набелязах места а дори и промяната на морето случила се по време на гмуркането пред очите ми помогна да открия още една от рибите в Черно море. Тогава още не знаех че няма да мине и седмица и ще я срещна, но за това по-късно.
467
Лято е. Скитам се по планини и морета и най накрая се прибрах във Варна. Та ето и един свободен ден. Ники разбра, че съм свободен. Подготвил е материал за учене и ме вика за урок.
Аз послушен пристигам в уреченото време и май дори не закъснях за урок. Ники казва, че ще отидем с неговата кола. Аз като се знам какъв съм все ще забравя нещо в колата. Колкото и да си преброявах нещата пък и исках да взема всичко, все бях с чувството, че съм забравил нещо.
Спираме на открито просторно място и цялата морска шир и пред нас готова за обучение. Набързо се обличам, като дори и получавам похвала. Още помня как при първият открит урок на Зеленка ,Ники вече имаше платерина на кукана пък аз още не бях влязъл във водата. Вярно, че от тогава мина доста време, но споменът ме кара да съм по-бърз от обикновено. Това води и до повишаване на пулса, но вече съм по-подготвен и знам как да се справям с това. Този сезон съм и с неопрена на Ники, когато бяхме на Зеленка. От тогава мина доста време и след всеки открит урок той успява да ми предеде знания си, уменията и дори оборудването си, без които още щях да съм на онова начално ниво. Благодаря за всичко Ники!
Вървим към избраното място нарамили харпуни и плавници. Само ако ни види някои би направил крачка две в страни . Няколко минутки успокоение и сме във водата. Ники поставя постовете. Обяснява как минава рибата, къде да сложа мюрето, как да се предвижвам , как да се държа и какво да очаквам. Аз съм на десетина метра от него. Видимост има или не е чак толкова мътно, чат пат се вижда мюрето, но само като сянка. Минават и сенки. Забързани са. Малки са. Чакам други. Чувам изстрел. Ники е стрелял. Поглед към неговата позиция и по движението му разбирам, че е успешен. Съсредоточавам се как и аз незнам. По-скоро се стягам. Опитвам се да се представя , като добър ученик , но се стягам и нещо апнеята я няма. Минава време и все още не виждам желаните риби. Пък ги има. Ники е закачил кукана на един камък и той вече почна да побелява и ли по-точно да посребява. Правя поредни опити да подобря гмуркането. Махам една тежест и минавам малко в по-дълбокото. Там минават и по-добри риби. Движат се бързо еи нещо не мога да ги стрелям. Наблюдението ми е че повечето риби идват от дясно. Гмуркането ми в дълбокото е замътило позицията на мюрето. Не съм бил достатъчно внимателен. Ники вече е понапълнил кукана. Той е усвоил много добре техниката с мюрето и песента. При мен не работят така добре, но това си е от подготовката. Нямам добра апнея и не ме свърта много на едно място. Та по едно време, като видях че нищо не правя му казах, че ще отида на друго място, поне да не преча на него. Мястото беше на около стотина метра в страни и образуваше нещо, като нос. Там легнал на плитко на края на камъните изведнъж от дълбокото идва един хубав кефал. Аз го поздравих със салют. Доволен че вече съм видял от къде минават заемам по добра позиция. Този път рибата 4идва от ляво, минава пред харпуна и пред такава голяма мишена стрелата е точна. Първа рибка. После направих няколко пропуска. Рибите се движеха близо до дъното и много бързо. На поредната дадох и малко предварение и вече имах два кефала. За няма и половин час бях видял толкова кефали колкото не бях виждал от доста дни.
Реших да се върна и да споделя с Ники. Той прецени да сменим мястото. Извадихме рибите от водата и минахме по сушата. Там една русалка малко ни разсея с умения да върти опашка, но това ни зареди за приятно. Бях си забравил и една от тежестите и добре, че имаше рибар на брега та ми я пазел. Гмуркането на новото място пак ни донесе успех, но за кратко. Явно рибите усещат нашите гмуркания или по-точно моето и минават доста в страни от нас. Решаваме, че е време да излизаме. Ники ми прави снимка гердан и се отправяме за почивка.
Какви изводи си направих. Още не съм подготвен за мюре. Незнам и дали някога ще стана. Виждам резултата от използването съчетан с правилно гмуркане и музиката, но все още не мога да го прилагам. Ще се постарая през сезона да го усъвършенствам и да подобрявам. След като се намери пътеката и се установи посоката на рибата да се използва възможна най-тихо. След време рибите разбират, че там има засада. Може и дори кръвта от изстрелите, шумовете, които създаваме във водата, мътилката, която вдигаме, да ги кара да обикалят това място. Затова трябва да пазим пътеката и да се стремим да не я раздразваме. Благодаря, Ники за урока!

download.jpg
(58 Kb) 171 свалено
468
@boysa:
Привет , добра история , както и изводи .
Но бих искал да кажа, че с мюрето се губи истинската красота на подводния риболов, както че хората, които използват основно този похват са много по малко успешни харпунжии от останалите ( въпреки, че хващат много риба в определени ситуации) .
Извинявам се за лиричното отклонение , но не бих искал новобранците да си мислят, че в това се изразява подводния риболов, напротив моя съвет е да гмуркат без мюре , да търсят рибата и да се опиват да я надхитрят .....
469
Ако се открие пътеката ползването на мюре е безпредметно, при всички положения минават И от там. При прогонване си сменят пътеката, за това тишината и бързото прибиране на мятащата се риба са по-важни, както е отбелязал и колегата Ники.
Замислете се, каква функция изпълнява мюрето на разстояние, като не издава никакви вибрации и миризми? Все едно парче дърво. Интересно става само при пряк визуален контакт, който зависи от прозрачността. Звуците играят роля, но щом откриете правилните звуци и ги върнете към вас, така или иначе пак ще заповядат и без бухалката.....
В случая играе само роля за раздвояване на вниманието. Като се концентрира върху бухалката, вече е късно за стрелата .
470
Благодаря и да двамата за вашето мнение. Ценя го много и уважавам всяко едно такова. С Мартин се видяхме на една буна преди години. Показа ми доста грешки, каза ценни съвети и ми даде да стрелям с Мечо пух. Много повратлив и красив. Мнението на Щуката също много ценя. Най вече нещата свързани с биологията на рибите и морските обитатели. Той също успява с малко да каже много. Това говори за огромен опит и практика. В подводният риболов има място за всичко и всеки. Аз не разбирам много от подводен риболов и ако не бяха хора като вас да показват и обясняват нямаше и от къде да се науча. Голяма час от моята философия за голямото синьо дължа на Ники. Включващо подготовката по оборудването и тренировките на сушата, подхода към риболов и местата, отношението към рибите и тяхното приготвяне. Така също и съм си харесвал неща от всички вас.
За мюрето,че работи работи. Колкото по-добре си подготвен и си разбрал песента толкова по-добре работи. Дори и да е само за компания, когото сме сами под вода и да знаем, че има нещо на два метра от нас което е направено от нашите ръце пак е добре. Аз пробвах много пъти, но не е моето нещо. Няколко пъти го давах и на познати и непознати, но те все го връщаха. Аз дори и да намеря пътеката на рибите пак не ме свърта на едно място. Все се въртя и обикалям, когато имам време. Мюрето вече е в по-добри ръце от моите. В човек, който ще се грижи добре за него. Видяхме се преди две седмици. Видях колко добре е подредено всичко, как за всяко нещо си има място и всяко едно история. Всичко се прави по технология и тертип. Така, че знам че ще е в един добър стопанин.
Може след време пак да ползвам, и със сигурност ще си направя пак някой ден. Нека всеки които иска да пробва нещо да го провери дали ще му приляга на неговият начин на гмуркане дали му помага или не дали ще му хареса и ще го приеме и усъвършенства. Най-важното е да му доставя удоволствие и да е безопасно. Ако мюрето му носи повече удоволствие и повечето уловени риби бъдат и споделени или подарени на някой друг. Така и той ще бъде доволен от дара на морето. Това последното пак от Ники. Преди имах дилема да не стрелям повече от пет риби. После Ники ми показа, че има начин това да ми достави радост както на мен така и на някой друг. Така и стрелбата се подобрява.
От много отдавна дори и да не съм успял да хвана риба пак съм доволен. Навсякъде има рапани и почти винаги си ги събирам. Не бягат и не искат много усилия. Все повечето хора се научават да ги приготвят и така те също помагат на морето. За мен начина по който ловуваме не може да навреди много на популацията на рибите в Черно море. Рибите са там където има храна. Колкото повече храна толкова повече и различни риби. Колкото повече се споделя толкова повече изстини излизат от морето. Благодаря на всички, които споделяте!
471
Лавраче

Пак мина много време от случката, а навън листата на дърветата окапват. Чек сега намирам време и муза да я разкажа.
Беше началото на лятото. Бях си взел един ден отпуска и през деня направихме един открит урок с Ники. Имаше доволно риби и бях стрелял доволно нищо, че уцелех само две риби. Както друг път Ники беше отличник. Показа ми различни техники и тяхното приложение. След като се прибрах, почистих и филетирах рибите, повечето от които пак той беше отстрелял, реших да не изхвърлям остатъците. Събрах и ги сложих в хладилника. Хапнах и си починах около час.
После звъннах на Иво за следобедно гмуркане. Той беше на работа и каза, че ще дойде по-късно. Отидох да проверя какво е движението, но не исках да ги плаша много, да има и за него. Взех и приготвената по-рано захранка. Видимостта беше добра и се наслаждавах на морето. Риби минаваха, но не ми се стреляше чак толкова. По едно време се появи и Иво. Цамбурнахме с него. Казах какво сме направили с Ники. Иво заложи примамки за кефалови. Аз също заложих, но по-скоро за спорта, не се надявах на подобна среща. Прецених къде е течението и се отдалечих от Иво така, че да не му преча. Слънцето вече хвърляше своята сянка и лъчите му не образуваха златните си нишки в брега. Оглеждах се по камъните и си избирах места за гмуркане. Течението беше от запад, вятърът почти южен образуваше на гребените на вълните бели зайчета.
Неколко дни преди тази случка бях в Несебър. Дъщерята беше на състезание по математика. Преди това на балкан с баба си и дядо си. Та тръгнахме от Варна през Троян да стигнем до Несебър. След такава обиколка да стигна до вода и да не се натопя, няма как да стане. След състезанието взехме влакче за разходка от старият град до началото на Слънчев бряг. Накъде по средата на пътя докато разглеждахме заливът и простиращият се пред нас Слънчев бряг забелязах, как от една лодка във водата влязоха няколко колеги. Набелязях си мястото и продължих да оглеждам брега. Дори от влакчето водата изглеждаше много бистра и привлекателна. По късно същият ден, когато бяхме на мини аква парка се обадих на Митко и разбрах, че е имало състезание по подводен риболов в Несебър. Гмуркал съм сред колегите състезатели.
Когато излязох забелязах една промяната върху повърхността на водата. Бяха се образували едни бели зайчета, които направиха пейзажа още по красив- такъв,че и душата на ветроходците пееше.
Точно тази картина на тези бели зайчета и това напяване сякаш предвещаваше появата на подобни риби. Знаех, че на състезанието в Несебър имат такава мисля, че бил Катрафилов, но може и да греша. Бях напълно освободен. Гмурках много спокойно. Тайно се надявах да се срещнем, но не очаквах да е толкова скоро. Платерини си минавха, доста не стрелях и само една, ми се стори интересна. Гмуркането беше със засада и после придвижване и тя се появи. Притихнах и я изчаках да приближи. От там на сетне спрях да ги стрелям. Знаех, че по-рано имаше кефали пък и се бях настрелял. Та при едно такова спокойно състояние лягам на средна дълбочина. В началото ми се стори, че не съм добре прикрит а и точно в момента на мястото беше станало едно избистряне на водата, но си продължих да лежа. С 90ката съм. Тя има и макара. Харпунът сочи напред и е продължение на тялото. От ляво идва риба. Не мърдам главата. Голяма е. Леко свеждам само погледа и с периферията се опитвам да я оприлича. Врана е, но е голяма. Тук и преди съм срещал, но по-малки. Явно са пораснали. Приближава още и още повече пораства. Лаврак. Странно, но съм спокоен. Преди години пак бях със същият харпун, но тогава не се разбирахме толкова добре. Лавраците ми дойдоха зад стрелата и аз в опита си да изтегля харпуна ги изплаших. Сега нямаше такива грешки. Стоях и чаках. Рибата не искаше да премине пред харпуна и точно си помислих да го завъртя, пред стрелата се намести друга от същият вид, но по-малка. От къде се появи така и не разбрах, но почти инстиктивно натиснах спусъка. Рибата беше уцелена. Очаквах подръпване. Такова нямаше. Стрелата беше влязла малко по диагонал и рибата направо си полегна. Малко се разочаровах, че нямаше борба, но така за рибата е по-добре. Една от мечтаните риби вече беше в ръцете ми. Извадих ножа и я почистих. В този момент дойде и Иво. Направи ми и клип. Казах му да се гмурка, че големият още е тук някъде. Иво този сезон е вече шампион. Спортува много и има добра апнея. Придвижда се добре и много често е на море. Трябва му само спокойствие и време, неща които в това забързано време все не ни достигат. Аз продължих да се радвам на рибката и въпреки слуката реших да побера малко рапани. По този начин исках да благодаря на морето за неговият дар и да му помогна малко да си вземе въздух. Там където има миди има и риби.
Този сезон открих място с много едри миди. Дори си набрах от тях по старият начин. Въпреки, че имам много хубав гагам подарък от приятел. Мидите ги избирах една по една с ръка. По целият риф имаше много от тях и аз си избирах от различни места. Две седмици след това пак на същото място всички миди бяха покрити с рапани. Напълних мрежата, изсипах ги на брега и пак я напълних. После като се обличах до колата въпреки, че не беше близо мястото се върнах и обрах тези, които бях оставил на брега. След още две седмици пак на същото място нямаше и помен от хубавите миди и от рапаните. За месец целият риф вече не беше същия. Ходих и още два пъти риби все по-малко се виждаха.
Лаврачето беше малко в сравнение с тези, които съм виждал на други колеги, но за мен си беше голямо. Не толкова рибата, колкото постижението. Влязох с мисълта за среща и се срещнахме. Просто тази малката е била за мен. Още не съм достигнал до нивото на големите, но и това ще стане с постоянство. Днес морето искаше да ми ги покаже. Преди това ми показа и настроението си и ми подсказа за възможността. Ники ми беше показал пак какво е като ги няма да ги има. Иво си избра и той мястото и така всичко се подреди. От мен се искаше само спокойствието и умението. Другото си и случайно стечение на обстоятелствата да съм на мястото на момента. Благодаря на морето, че ме дари и на всички вас за помощта да стигна до тук!

20170707_222609.jpg
(2,037 Kb) 153 свалено
472
Здравейте! Отново мина време от хубавото приключение с приятели по Гръцките води и дет се казва доста вода изтече от тогава та е вече време да напиша няколко реда.
Иска ми са да не пропусна нито един момент и малко се опасявам да не досаждам с много подробности за подготовката а повече да разкажа за преживяванията под вода, но винаги времето на суша ни се струва много повече и минава по-бавно от времето прекарано под водата. Сякаш всека една частица от нас поглъща от времето и то лети толкова бързо. Излезли вече на брега и прибрали се у дома разбираме и колко много сме получили от морските ширини.
Първо да благодаря на Иво и Ванката! Направихте така, че една мечта да се сбъдне. Споделихте удоволствието от гмуркането и да има какво са се разказва вечер край масата. Благодаря и на семействата ни, че ни отпуснаха тази възможност. Вярно докато ние се забавлявахме с гмуркане за тях останаха всички делнични задължения. Вече опознали местата ще сме по-добре подготвени да ги посетим семейно.
Та да започнем право с подготовката. Иво беше главният ръководител на проекта. Първо започна почти като на шега, после малко по-малко нещата почнаха да се нареждат. Аз почти нищо не свърших от време на време преглаждах стари теми по форумите за места и съвети. Преглеждах прогнози за времето и сравнявах със старите сезони. Иво беше направил план. Той както винаги е добре организиран. Посъветва се с приятел, които беше гмуркал скоро в Гърция, набеляза точки за гмуркане, запозна ни с разрешените видове риби и техните размери, събираше всякаква информация и ни я пращаше. Беше се погрижил за колата, за навигации програми и други подобни неща. Едновременно с това водеше и кореспонденция с Ванката и синхронизираше нещата. За оборудването Иво каза от всичко по 2, но аз нали си се знам дори имаше и неща по 3.
Седмици преди да тръгнем вече имах и одобрена отпуска, но още нямах подготвен харпун. 90ката, която мислех да е основна и смених ластиците. Да но явно от доста време не съм го правил и при първият излет за проба нещата не се случваха както трябва. По-късият ластик на няколко пъти излиза без да съм произвел изстрел. И накрая дори излезе бронзовата сфера.Дали тетивата е нова и по-дебела, не ми се изпилява засечката, да пусна по-дълга тетива, дори си мислех да си взема накрайник, че така да легне ластика по-добре. Следващата проба още по трагична. Ластика се скъса. Явно съм наранил бронзовата сфера. Почистих с пила и шкурка, че имаше някакво ръбче по нея.Проверих но нямаше в магазините до офиса. Не ми си поръчва по интернет. И се върнах на топчест възел показан от Вальо. Следващата проба същият проблем късият ластик излиза. Добре, че има много магазини до офиса. Обиколих ми то май само един останал по-зареден като за нас. Взех нови ластици сини 16 ки. Много меки ми си сториха та реших да пробвам. Последната седмица дори се наложи и два пъти да се прибера до Каварна по задачи.
Две вечери преди да тръгнем стоях до 2ч. вечерта да стъкмявам харпун и приготвям багаж. Сложих малко по-дълга тетива и малко протрих с нея по засечката. Направих и проба беше на сухо не можах да го пробвам в морето. Подреждах багажи писах списъци трих махах слагах та накрая почти бях готов.
Събота. Разбрахме се с Иво да тръгнем рано сутринта. Маршрута е Варна Благоевград. Ванката е от Благоевград. Вечерта ще преспим при него и в неделя пътуваме. Иво, както обикновено има план. Ще направим едно гмуркане на Емине и после ще продължим. За целта подрежда багажа така, че да ни е под ръка оборудването.
Емине ни посрещна с кристална вода погледната от високо. Оставаше да проверим как е в действителност. Пътеката си я знаех че е стръмна, но не се бях подготвил с чехли. От сапунката се хлъзгаха доста та реших да карам бос. Точно в началото да изпитам волята. Първо стъпвах доста плахо, но после се отпуснах. Пътеката минава през ниски храсти –драка а те имат доста бодли. На няколко пъти успях да ги избегна на няколко да ги настъпя леко. Слизането си е изпитание и се подпирах с харпуна. Долу на брега видяхме, че има доста изразен сулан и вълните се разбиваха в кръглите камъни. Не познаваме доста добре мястото и се огледахме за по-добро влизане. Там кратък разбор и сме във водата. В брега беше мътно и доста клатеше. Аз умишлено не сложих много тежести. Сега не беше време да гмуркам на плитко. Данчо ни беше каза, че за Гърция ще ни трябва +една тежест от обикновено. Та затова избрах да гмуркам в дълбокото и след като направих няколко подготвителни гмуркания в плиткото се отправих на вътре.Там водата беше повече от бистра. Рядко съм виждал толкова бистра вода в нашето море. Каква по добра възможност да погмуркам. Обикновено Иво е в дълбокото а аз на плитко. Този ден беше различно. Морето ме привличаше да влезна още малко и още малко. В един момент дори оставих буя и продължих без него право напред. Лодки не минаваха въпреки, че се виждаха в далечината. Водата беше приказна видях няколко пасажи заргани точно под повърхността. Я да се опитам да пострелям по тях да видя как се държи харпуна. Държи се само дето аз не го държа. Първо съм повече от лек и не мога да се потопя на повърхността, това ме прави и отпуснат и не държа здраво харпуна та ми се наложи да усетя леко круше. Харпуна с две 16 рита. Не много но си рита, ще му сложа тежест или май се му свикна така. Втори опит като се държи здраво дръжката си е добре. Заргана не уцелих но поне пострелях а и ластиците се държаха добре. Насладих се още малко на гледките, огледах се и тук таме . Направих няколко гмуркания като падна доле си броя до 20 после до 30-40 и после си излизам. Имам още въздух. Бях намалил и цигарите та видимо се усещаше подобрение. Върнах се към буя. Бях го оставил при една интересна скала. Общо взето тук дъното е на хребети та зад всеки хребет може да се очаква нещо интересно. Точно с тези мисли се гмуркам и пикирам от дясно мяркам движещо се кълбо, не е кълбо коте е, не е и коте кво ли е? Няма опашка направо си е Софийски калкан. До сега имам една взета подобна риба на Ной и то дойде направо срещу мен. Беше почти от упор и при самозащита, после се катерих като коза по тетраподите и накрая прекратих риболова. Сега първо около минута се гледахме без да ми мине мисъл да стрелям. После нещо какво ми мина праз главата да стрелям. Рибата по някакъв начин разбра намерението ми и като си плуваше спокойно си тръгна де се изнизва. Последвах я и тя продължи да набира скорост пък аз да изоставям. Дори бързите ми плавници не успяват да я стигна. Изплувах и я последвах от повърхността. Така направих още две гмуркания в преследване. Може би трябваше да забавя и да я оставя да легне. Рибата вече разбира, че трябва да се спасява и се скри зад едни скали. Потърсих наоколо още две гмуркания и си отказах. Тръгнах да се връщам при буя. Точно преди да достигна до него гледам силует на дъното. Като размер е подобен дори ми се струва така легнал на дъното по-дребна от предната. А и ясно си виждам опашката. Решавам че се стрелям. Целих се между очите и някъде там улучих. Не изпитах никаква тръпка от улова и сигурно повече няма да стрелям по подобни риби. От страх от шипа, че съм чел толкова истории а и страх лозе пази закачих харпуна на буя и оставих така рибата на стрелата. Никак не се гордея с постъпката си. Предпочитам да умъртвя рибата и да я изчистя още докато я хвана. Тази ме гледаше с огромните си очи и от време на време повдигаше хрилните капаци знак, че още е жива. Опитах да и помогна с ножа направих едно две пробождания, но рибата започна да се мята и аз отново я оставих. Без харпун започнах да правя гмуркания и апнеи. След малко видях че хрилните капаци вече не се отварят и я закачих на буя, като преди това отрязах или по-скоро одялках опашката. Такова приключение повече не ми трябва. Иво мина да ме види и каза че след малко ще тръгваме. Минах и по плиткото. Платеринките си бяха там, но ме виждаха от далеко. Използвах тактиката на изчакване от другата страна. След като ме видят и си тръгнат лягам малко по-в страни и те идват срещу мен още по-любопитно. Около голямата скала видях и първият хубав пасаж платерини но и те ме видяха тактиката не проработи. Иво вече почти излизаше дадох газ на плавницити и се отправих към брега. Последва изкачване с пълно бойно и пак добре че Иво е планинар и тези байри хич не му се опират. Последва пътуване в приказки и така неусетно по тъмно пристигнахме в Благоевград. Ванката ни посрещна топло със студена ракия вкусна салата и вечеря. Разказахме си малко истории и си легнахме.

IMG-df02603c322270d999b50987f42e0cc8-V.jpg
Да си с тениска на която пише Калиакра и да гмуркаш на Емине
(231 Kb) 10 свалено



20190928_112854.jpg
(5,455 Kb) 4 свалено
@boysa: IEI ma hubavo ste si izkarali..i na vreme ste sluchili...i na voda..i zavarsheka spokoen i prilichen....IDILIA ot vsiakade...zavijdam vi mnogo na vas morskite...na nas ot provinciata..shtoto za men vsichko daleche ot moreto e provincia..dalgoto patuvane dosta ni izopva vazpreiatiata i si narejdame neshtata v glavata chak na vtoria..tretia den sled gmurene...PONE PRI MEN E TAKA...2 chasa pat..1chas izbirane na miasto..polovin chas oblichane takmene...5.6 chasa gmurene..-sled tova 30-40 minuti sablichane pribirane oborki..pak dvachasa pat...i se pribirash tokova kataliasal che do sriada NE SAM AZ..No SAM SHTASTLIV...e no mnooogo umoren do sriada vecher
474
@gmurec73: Вярно много хубаво беше приключението. Разказа тепърва започва. Знам какво е да си далеко от морето и то да те тегли към него. Намери колега близо до теб и се организирайте.Така и удоволствието ще е по голямо. Другите морета са ви по-близо. За нашето също има варианти за по-дълго приключение.
475
Честит празник на всички лозари и винари!


Като гледам на този ден за първи път съм се осмелил да пиша във форума. Това ми е още един празник и още веднъж благодаря на всички, които сте оставили знанията си за тези от нас, които започваме да си топим не само краката в морето.









На следващата сутрин станахме рано и потеглихме. Спряхме да заредим в Гоце Делчев и после още едно спиране за вкусни домати. Следващата спирка беше на ГПП Илинден и преминахме в Гърция. Някъде преди обяд пристигнахме до главната база Неа Карвали. Паркирахме точно до малко пристанище на което бяха завързани лодки. Времето беше слънчево и доста топло направо си беше лято. Морето беше гладко като езеро и слънчевите лъчи си играеха по повърхността му.


Къщата в която бяхме, беше точно пред пристана. Казва се вила Анатоли а Анатоли ми беше подарил първият неопренов костюм с вендуза без дори да ме познава това ако не е знак. Кума на Ванката наема къщата и благодарение на него ние я имахме на разположение. Разтоварихме багажа, малко си починахме от пътя. Направихме кратка разходка по буната. Там където спират лодките водата изглеждаше доста мътна направо черна, но това ще е било че там няма много течения. Видяхме и един гмуркач в плиткото. Дори беше стрелял по нещо и май беше заклещил стрелата. По късно разбрахме по какво е било. Беше точно по обяд та се надявахме да влезнем малко по-късно. Голямо удобство се оказа и близостта до морето. Обличаме неопрените в банята. Аз съм с най-тънкия от всички, които нося пък ако ми стане студено винаги мога да се върна да се преоблека.

Решихме да влезем от буната там където видяхме колегата. Сложихме чорапите и бавно влезнахме във водата. Беше доста плитко пясъчно дъно. Водата изглеждаше бистра. Пожелаваме си наслука обуваме плавниците, слагаме маските и се намокряме. Първото докосване трябваше да е специално Всичко е много по различно, когато се докоснеш до водата. Те е доста по-солена от колкото е при нас и това го усещаме още с първата глътка въздух от шнорхела солената вода се процежда по устата и рецепторите за солено ни докладват промяната. Доста пари и на очите ако се случи да влезе вода от маската, но това са приятни моменти, които ни напомнят, че сме на приключение. Уж си е море но различно. Морските обитатели тук са много и много различни. Морските таралежи са първите с които разбираме че не трябва да се ръкуваме а и дори да доближаваме на нашето приключение. Морските звезди са красиви и не са така бодливи, но също не са много подвижни. Виждат се дори и рапани, но най ме учудиха мидите. Това си е откритие не очаквах да ги видя тук. Рибите са много предимно от вида спарови, но има и доста други. Виждам дори малка зарганка и хич не мисля да я стрелям. Едно малко по-голямо спари се задава, но много бързо се врътна и замина. Друг вид риба, което не се плаши така е Перката или Буканерата, много е любопитна и ни стана пръв приятел. Аз я наричах морски костур и чак когато се прибрах в България разбрах, че името и е било друго. Та ако някъде срещнете да съм писал за морски костур това си е Перката. Те имат много интересна окраска с една синя вълнообразна ивица, която явно пречупва светлината и помага в маскировката. Разбрах, че съм лек още от началото и сложих още една тежест. Първите няколко гмуркания не бяха това което очаквах. Беше доста мътно и вчерашното гмуркате на Емине ми беше много по красиво. Мидите в началото ме зарадваха, като си мислех, че ще ги видя и в дълбокото, но там ги нямаше. Бяха само по края. Не намерих и някакъв риф или нещо подобно. Започнах да се оглеждам по дребните обитатели с надеждата те да ми дадат някакви отговори. Повечето са спарови, коя с раета, коя с точка или без, коя с издължена муцуна коя с тъпа всичките се щъкат и се правят на любопиткиq но са си много хитри.

Иво беше тръгнал на ляво. Там имаше някакъв риф, който дори се виждаше от терасата ни. Ванката беше по-в залива а аз от пред. Пробвах и малко на вътре, но мътната вода ме отказа. Останах си на плитко. Нещо и апнеята ми я нямаше от предния ден, къде беше отишла незнам. Мястото ми напомняше много за Каварна не знам по каква причина но така си го почувствах. Исках да проверя едно борунче, което си бях набелязал. Видях, че Иво нещо се отказа от рифа и идва към мен. Не видял нищо интересно и на него му се сторило мътно. Ванката и той ни последва. Малко по малко започнахме да се придвижваме на запад. Терена малко се промени, но още си беше мътно отидох почти в самия бряг там си имаше и миди. Както съм си открил че там където има миди има и риби започнах да търся подходящи места за прикриване. При едно от заляганията забелязах някаква странна риба или по скоро някакво подобие на риба, като сянка мина над дъното и се скри зад един камък. Почаках я да се покаже но не я видях и в края на апнеята си придвижих малко напред. Тогава нещо помръдна до камъка зад който се беше скрила. Не е било риба а друг вид морски обитател-октопод. От Ники знам, че в морето се лови това което има а не което ни се иска. Огледах камъка и видях как една издатина от него хич не е издатина а октопод. Не ги познавам как се държат, та затова реших да стрелям. Свалих единият ластик, като се стараех да не изгубя октопода от поглед. Гмурнах и стрелях. Сякаш стрелата се заклещи, но пак съм грешил. Не е било това а октопода си е хванал стрела. Опитах се да я издърпам не я пуска. Дръпнах малко по-силно и октопода излезе от дупката, като още продължаваше да не пуска стрелата. Последва малка борба, като няколко от пипалата се увиха около дясната ми ръката та се наложи да ги от отстраня така че да остане на стрелата. После се нави и около ластиците. Дори след като го отстраних видях как вендузите му са останали отпечатани на ластика. Взех кукана и се опитах да го нанижа. После Ванката ми показа как се почиства качулката. Намерихме и още някои друг осмокрак, но като щяло не ни хареса много мястото или по-скоро това че беше доста мътно както при нас. Видяхме доста различни риби и морето ни дари с част от неговите дарове Излязохме и пак направо от морето в банята. Вечерта на разбора се разбрахме да станем рано и да пътуваме до Торони.

20190929_105852.jpg
(3,602 Kb) 2 свалено

20190929_112825.jpg
(3,179 Kb) 1 свалено

20190929_121314.jpg
(6,328 Kb) 1 свалено

20190929_224853.jpg
(3,764 Kb) 3 свалено
Поздравления за увлекателните разкази колега,чета с интерес въпреки,че съм ги чел вече.Успехи през новия сезон и продължавай да ни радваш в зимните месеци и не само със страхотно описани изтории
boysa, както винаги разказите ти са много увлекателни и поучителни за по незнаещите/като мене/ Пък и през зимните месеци е хубаво някой да ни върне към морските красоти ,макар и виртуално .
П.П. Само не разбрах кога ,по кое време на годината се случва историята?
478
@M.Kovachev: Благодаря,колега! Удоволствието е и за мен, така намирам нови приятели а след време ми е по-лесно по кое време.
@Angel73: Благодаря! Когато чукнеш на снимките има и дата.
479
Ден втори Торони


Това беше за мен и най красивият ден с много и най различни емоции. Иво стана пръв както го правеше всеки ден, вдига дружината, натоварваме багажа и потегляме. Някъде по пътя Иво прави снимки на изгряващото слънце. Малко след това спираме за обща такава
След три часа сме в Торони. Правим кратка разходка за разузнаване вземаме нещата и се отправяме към морето. Морето е равно, слънцето още не се е вдигнало високо и сянката от височините зад нас пада във водата, като образува една граница на светлината. Слънцето ще е зад нас и ще се крием по-добре. От пътуването ми е малко замаяно, но водата бързо оправя всичко. В началото ще съм в плиткото с Ванката после ще видим. Тук вече е много по-различно от мястото на което бяхме вчера. Толкова е бистро и има такава голяма видимост сякаш светлината никога няма да се изгуби в подводната шир. Брегът е каменист, дъното в началото е покрито с морска трева. В далечината се вижда риба, която е по-голяма от останалите. Плувам тихо и раздишвам. Гмуркам и лягам. Прилича на ципура, направи едно две движения ляво дясно и после тръгна на вътре. Изчаквам. Рибата прави един полукръг и се опитва да ме обиколи от далече. Нямам повече време да я чакам. Заргани се движат по повърхността не са много голям пасаж. Продължавам да се движа на границата морска трева и каменото дъно. Дребни рибки се движат в пасажи в плиткото приличат по поведение на платерините, но са по-сплескани и имат жълти ивици дали са Белотки незнам но ги наричам така. Стигам до първото борунче. Риба пак която оприличих на ципурка премина по пътека в тревата. Пътеката преминаваше пред борунчето а там имаше две скали и между тях хубаво място за прикриване. Ванката е близо до мен. Видях че се заигра по скалите и явно е хванал октопод. Виждам го закачен за буят му. Режа парче от пипалото и го поставям на главата на харпуна. Дори толкова малко още вендузите му се задържат. Надявам се така да привлека някоя по-интересна рибка. Раздишвам на една скала зад мястото което си избрах. Една Перка идва застава пред стрелата и гледа с интерес. Спаритата също се заинтересоваха. Първо са малко недоверчиви, но после проявяват любопитство. Гмуркам и се придвижвам към мястото. Лек съм има и таралежи. Излизам и слагам още една тежест. Пак съм в началото. От ляво идва една интересна риба, но е доста малка. Прилича на заргана, но е по кръгла и няма такава човка. Баракудка е. Не се плаши много и минава пред стрелата. Малка е ще изчакам други. Гмуркам между двете скали. Онази ципурка май нещо пак обикаля, но е много подозрителна не мога да я изчакам. Примамката трая около 10 минути после явно паметта на мускулите свърши и видях как една Перка остана доволна а друга я последва. Пак взех малко примамка от Ванката. Той си се справя доста добре в плиткото и вече почва да прави и засади. Леко е лек, свива доста колената, но знам, че за няколко дни техниката му ще стане много добра и рибите ще го допускат много по-близо.
Иво е в дълбокото и след няколко гмуркания между скалите се отправям към него. Преди това свалям жилетката и я оставям на буя. Него също го оставям в плиткото ще съм до Иво а неговият си се вижда. Плувам към Иво по повърхността се виждат дребни рибки. Черни са и си плуват в синхрон. Не се плашат а дори по някакъв начин си търсят защита. Виждал съм ги много по клиповете, Юлиян ми беше писал, че са монахини. Много добре показвали, когото идвала хубава риба те първи я усещали. Малко по-навътре пак близо до повърхността виждам други рибки тях ги познавам има ги и при нас пасажи сафриди, но тук таме между тях се забелязват и други малко по-сплеснати синкави и с едно черно петно-смариди. При такова разнообразие трябва да има и по-интересни риби. Обаждам се на Иво. Гмуркаме и се наблюдаваме Тук си е доста бистро Дълбоко не е чак толкова много но все пак не гмуркам на такива дълбочини, че и да правя засади. Раздишвам, но усещам, че леко съм тежък не мога напълно да се отпусна. Проверявам крайниците, дишам бавно и почти заспивам, последното ми вдишване е бавно, пълня корема после гърдите продължавам към раменете и главата. Правя китово салто прибирам харпуна няколко маха и пикирам към мястото което си избирам. От дясно има скала от ляво морска трева. Видимостта е огромна. Морското синьо примамва и опиянява. Знам че не е хубаво много да се мисли, но няма как ума да не иска да запечата тези картини. Никога преди не съм виждал такава синева. Броя си въпреки че и това не трябва да го правя, но си ми е за защита в далечината се показват сивкави силуети. Много са далеко. Няма да мога да ги изчакам. Отласквам се от дъното и поемам на горе. В последните метри оставям неопрена да ме изтегли. Излизам на повърхността и поемам въздух. Иво дори е успял да ме снима. Каза 1.20 мин. Я тя апнеята дошла. За мен това е добре още не съм достигнал момента да правя много апнея, не полагам и достатъчно усилия, но явно и намаляването до 3 цигари на ден върши работа. Знам и че не е тук мястото да правя апнея така, че ще си броя до 40 в дълбокото ще имам и още в запас, но само ако си заслужава.
Най красивото гмуркане, което ми остави най-ярко впечатление за цялото време в което бяхме в Гърция го направи Иво. Двамата гмуркаме на пързалка. Единият раздишва и наблюдава, другият е долу. Така и спокойствието е по-голямо. Беше някъде около обяд. Облаци не се виждаха. Морето си беше все така спокойно. Водата прозрачна. Под повърхността се движеха от черните рибки. Иво се гмурна рибките се пръснаха той мина през тях и те отново запълниха пространството над него. Иво пикира и залегна. Слънцето пускаше своите слънчеви лъчи, които пронизваха водата и сенките от пречупването на светлината им играеше по дъното. Неопренът на Иво се сливаше с дъното, само надписа на плавниците показваше направлението в което е тялото. Знам, че има много апнея и вече не се притеснявам когато не излиза а този път дори и го виждах. Аз бях на повърхността на няколко метра от мястото на което той се гмурна. В един момент цялата картина се раздвижи. Пасажът от черни риби трепна и в предната част се разтвори. Видях как Иво изпъва ръка повежда и стреля. Видях как едно сребристо петно проблесна няколко метра пред него. След което Иво започна да изплува. Наблюдавах го. Той си излезе над водата а зад него на въжето на харпуна имаше риба, което изглеждаше голяма. Дадох му и моя харпун ако прецени да стреля още веднъж. Това беше първата хубава риба, което е стрелял и да сме сигурни, че ще я вземем. Малко съжалявам, че нямах камера да го заснема. Иво беше предложил да вземе от приятел за мен, но аз отказах. Не исках да се притеснявам за чуждо оборудване а и не съм свикнал с камера. Радвам се, че Иво е успял да направи клип на случката, вечерта го гледахме с удоволствие и се радвахме на хубавата Ричола.

Направихме още час гмуркане. И тръгнахме да се връщаме. На връщане на забелязах, че на повечето места от които минахме рибите са същите и на връщате. Ципурките и едно мърмори, което бях видял преди това пак си бяха по същите места. Излязохме споделихме впечатления и се отправихме към следващата цел.
Порто Корфу е много красив залив от двете страни е обграден с високи хълмове, които се спускат на места отвесно в морето. От другата страна е селото с пристанището и едно малко езерце. Между езерото и морето има пясъчна коса и малко земя. Там бяха паркирали няколко Кемпера. Наместихме се между тях и се насладихме на гледката. Направихме няколко снимки за спомен хапнахме по един сандвич и възстановихме течностите. След кратка почивка се отправихме към водата. Тук малко изненада. На няколко метра от брега дъното рязко се спуска на долу. И дори при тази добра видимост дъното не се виждаше. Минахме от лявата страна и почнахме да се гмуркаме близо до брега. Много дребни рибки бяха наврени на няколко метра от брега, явно по-на вътре има хищник. Дори го видях зад една скала мина на средна дълбочина един лаврак. Първият които видях. Казах и на Иво и Ванката, че в района има лаврак. Няколко гмуркания след това нищо не видях. Продължих напред. Жилетката я свалих и я закачих на буя. Да но така много трудно го дърпах, че не го и бях надул добре. Явно имаше и някакво течение. Иво се беше покатерил на една скала. Покатерих се и аз и Ванката и той дойде. Починахме малко и подновихме гмуркането. Близо до тази скала видях и друг вид риба. Раздишах в сянката на скалата и се гмурнах. Дъното се спуска надолу до една козирка. В козирката имаше цепка така че пикирах преди това и бавно се придвижих напред. Появи се риба която синееше не беше голяма, но за моите очи си беше. Бях със харпуна на Иво 100ца. Два ластика с долна контра. На мушка ми е, дори сведох поглед. Синеещата риба се спря. Дали да стрелям или да изчакам още малко имам въздух. Рибата усети колебанието ми и се обърна бързо. Вече не съм на 100% сигурен че ще я уцеля и виждах, че изпускам момента. Стрелях. Изстрелът е почти вертикално стрелата мина покрай рибата и продължи поне още една дължина. Не бях стрелял преди това с този харпун и не му познавах боя. Рибата е била достатъчно близо за успешен изстрел. Съжалих и дори до последният ден в Гърция този пропуск леко ми горчеше. Бях видял една от желаните риби беше ми дошла на добра дистанция но я пропуснах. След това на няколко пъти се опитах да стрелям по дребни спарита да усетя боя. На другият ден разбрах и още една грешка която съм направил и за което не съм подготвен. Не съм зареждал толкова дълъг харпун и техниката ми куца. Правих го с усилие. С лявата ръка придърпвам хващам с дясната опъвам рязко и зареждам. Иво е една глава над мен а ръцете му са колкото моите две. Ластиците не са му проблем. Дали съм настинал или от това усилие, но на другият ден бях схванат в лявата плешка. Още няколко опита на същото място не видях подобна риба.
Продължих напред до една пещера стори ми се тъмна имаше едно спари което ставаше за стреляне, но прецених че този харпун със сигурност ще нацеля и скалата та си отказах и започнах да наблюдавам как ще се изплъзне рибата. Направи задължителното дасно ляво после се опита да ме обиколи от дясно и се върна. Пак дясно ляво и вече на скорост си се изнесе от дясно. Уплаших рибето и продължих напред. Марко след това брега правеше лек завой направих няколко гмуркания и тръгнах да се връщам. Отидох при буя и проверих за синеещата риба но не я намерих. Откачех котвата и заплувах към мястото на което бях видял лаврака. Иво се появи попитах къде е Ванката и той каза, че е излязъл. Погледнахме около колата се виждаше човек, но беше далеко да го оприличим. Аз не го бях видял. Огледах се назад и там не се виждаше. Направихме с Иво няколко гмуркания около скалата. Нямаше нещо запомнящо се. Малко по напред имаше един рибар с въдица. Оказа се българин попитах дали е минал гмуркач с буй. Отговори че не е видял. Стъпих на един камък и се обърнах пак назад . Тогава видях буя на Ванката. Извиках на Иво. Завързах мой буй за неговия и тръгнах към Ванката. Срещнахме се и решихме да плуваме направо към брега. Взех буя от него и продължихме. Стрелях по някакви риби, които се опитаха да ни пресекат пътя но пропуснах. Излязохме доволни и много впечатлени от синята бездна. Аз и от синята риба.
Плана за днес беше три места оставаше Варвуру. Трябваше да обиколим ръкава от другата страна и да се доближим до базата. По пътя на няколко места спирахме за снимки и хубави гледки. Видяхме и в далечината една ферма за риба, както и доста интересни места за гмуркане. Наближавайки целта взехме да се оглеждаме за място за гмуркане. Тук спираме, там питаме на картата се вижда че има път, но се оказва, че има и бариера. Във Ворвуру спираме точно където излизат лодките обясниха ни, че не можем да гмуркаме там. След като и на други места не можем да намерим а и бяхме вече много изморени пък и ни остават около два часа път до базата решаваме да не гмуркаме трети път.
Прибрахме се към 20ч. взехме от магазина, които го държеше руснак майонеза, горчица и други неща. Вечерта си направихме гала вечеря. Печена Ричолка на скара овкусена със сос от горчица, чесън, лимон и зехтин. Варен октопод запечен със розмарин и чесън, салатка от рапани по рецепта на Мимето и платеринки печени във фурна. Беше много вкусно пихме и по една мастика, бира вино поговорихме за дълбините правихме планове да станем рано и да гмуркаме на Тасос на другия ден.

IMG-54c08cade9580bdf2857e9bad3587eb7-V.jpg
(233 Kb) Не е сваляно



20190930_131305.jpg
(4,476 Kb) Не е сваляно

20190930_131417.jpg
(2,371 Kb) Не е сваляно

IMG-6828b8fd963cfb7c0b72dce2b2830208-V.jpg
(238 Kb) Не е сваляно

IMG-2bd80d915b5e8ffee866ade908df3c4d-V.jpg
(215 Kb) Не е сваляно
-Файл-

IMG-629c69aeb08ee46064626680f9b30ea0-V.jpg
(241 Kb) Не е сваляно

IMG-f114af957d9590dae3911944fb3e2df4-V.jpg
(234 Kb) Не е сваляно
-Файл-

IMG-8095c66451db3984e4b058abeeb328e2-V.jpg
(219 Kb) Не е сваляно
480
[link]

Иво- шогун майстор
Нови Продукти
MVD Predator Zeso RAM Invert Roller

Цена: 0.00 Лв.
Spearfishing