Този сайт използва бисквити - Повече Информация. Приемам
Активни Потребители: 5 Гости: 9
Активни регистрирани потребители
388:05:07 - Bing [Bot] [112494]
Тема
388:05:07 - Google [Bot] [49444]
Добави Нова Тема
16:37:43 - Ahrefs [Bot] [2000]
Тема
0:05:00 - Tbot [Bot] [5]
Тема
103:09:01 - Semrush [Bot] [64320]
Тема
Активни анонимни потребители
0:00:00 [0]
Тема
0:04:13 [0]
Тема
0:06:13 [0]
Тема
0:00:11 [0]
Форум
0:00:17 [0]
Чат
0:09:38 [1]
Форум
0:02:00 [0]
Потребителски профил
0:00:37 [0]
Галерия
0:01:51 [0]
Тема
Отиди на Стр.:
Също на тази страница
Анонимен
0 Секунди
Форуми Подводен риболов Риби и Улов
Харпунджийски истории
« Предишен Стр. 24 от 24 22 23 24
461
Зелена гора





Беше Неделя. Станах не толкова рано, че предната вечер се бяхме събирали с приятел. Задачката беше почистване на чепките и последно пръскане на лозето в Каварна. Около 11 бях приключил. Иво се обади, че пътували и към обяд ще бъдат на уреченото място. Аз докато се лутам насам натам успях да сложа и нов ластик на 90ката. Ники ми беше казал още на пролет да го направя, но все не намирах време. Сложих една 16ка. Имам куфарче за поправка видяно от Вальо. Гледам винаги да имам въже и тетива, но явно съм ги вложил по други проекти. Все пак намерих колкото ми трябва. Измайсторих си и нов кукан. Корда останала от бате Жоро Каварната от една стрела, която взех от него. Алуминиева тръбичка от стойка за въдица показано от Ники. Един кримп и за пет минутки е готов. Звънях на Иво да каже как е времето, но той е бил по други задачи и не ме е чул. Писах му да влиза да не ме чака, че може и да не отида или ако отида ще е към 15.30. Жената имаше малко работа, брат ми щяха да ходят на плаж на Болата, след като се наспи юнака. Предложих да слезем на плаж в Каварна, но дъщерята искала да си играе с братовчед си. Жената взе Соломоново решение. Да отидат на плаж с бат ми пак аз да отида да се гмуркам с Иво. В 15. Бях паркирал колата на паркинга преди горичката. Хората, които живеят там през по-голямата част от лятото, казаха че са видели една група да слиза, но са носили багаж, като за една седмица. Пътечката си е доста стръмна, и много то неща само ще ми пречат. Дори оставих и буя с Иво се знаем, пък и при един урок с Ники той ми показа, че се взема само най-необходимото. Събрах всичко в една кофа 10л. колана на кръста. Плавниците и харпуна под мишница. Така имах една свободна ръка, която ми позволяваше да се правя на коза. Изсвирих и като козар от върха на скалата. Иво се обърна. Около него народ под чадърите и щъкащи деца. Слязох по пътечката точно в 15,20. Иво беше на барбекюто Мимито за скариди. Иво нещо не ми хареса гласът му един такъв дрезгав. Приятелите му го освободиха от задължението и той отиде да си вземе нещата.
Аз смених одеждите и влязох във водата. Още в плиткото преди рифа виждам рибки. Дребни платеринки, гюмуши и чернокопчета.Реших да направя една бърза обиколка на големият камък. Малко преди това има една скала на 2-3 метра под водата. Там съм ги виждал често. Заставам зад камъка и чакам почти в изправено положение за стрелба съм. Само харпунът е полегнал на камъка пък аз съм скрит зад него. Идват очакваните платерини. Сториха ми се дребнички и реших да почакам. Ето след секунда идват с желаната големина. Две са и са добри. Плуват малко на зиг заг и се приближават. Едната застава пред стрелата. Намества се добре и стрелям.
Рибата направи кръг и дойде да ме огледа. Аз само проследих как пропада стрелата и останах неподвижен, колкото можах. Новият ластик някак е по-бавен. Вече седмица гмуркам с другият харпун може и окото де се е променило. Минавам пред камъка. Там на повърхността минават доста риби но все на скорост. Стрелям по една, но пак пропускам. Минавам от другата страна пак на повърхността ме обикалят зъвисвам като листо на дръжка. Минава един пасаж и след него едно кефалче. Малко е далеко, но решавам да пробва. Изненадващо точен истрел и първата риба и на кукана. Той много добре се държи лесно и бързо помага на рибите да не се мъчат. Отивам в плиткото и поглеждам към компанията. Видях Иво да слиза преди да обиколя скалата, но не го виждам сега на брега. Сигурно го е влязъл. Един пасаж се опитва да мине покрай мен и скалите. Пробвам пак далечен изстрел, но само леко одрасквам рибата. Иво се задава. Казвам, че тук има риби и да останем. Той навит да плуваме. Съгласявам се. Часът е точно 16.
Плуваме успоредно на брега. Аз напред Иво зад мен. Бистро е и от горе виждаме гърбовете на рибите. Няколко са по-любопитни и се опитват да ни разгледат. Правим и гмуркания. Виждам как се изнасят раздишвам и гмуркам. Появява се съгледвач, след секунди идват и останалите една добра се задава. Тих съм и както казва Ники я оставям да подмине, повеждам и стрелям. Почти на сто процента съм сигурен, но пак пропускам. Хващам се за главата и правя знак на учудване. Почвам да си правя изводи. Продължавеме с плуването . Виждам хубави платерини да пасат около една скала. Раздишвам. Точно правя китово салто и виждам Иво под мен в засада. Отказвам се от гмуркането и заставам тихо. Явно при раздишването Иво се е придвижил напред и ме е настигнал.
Вече сме на половината също минават и на повърхността. Иво пак е под мен а го очаквах да е зад мен. Изчаквам и го оставям да плува пред мен. Така хем ще го виждам, хем няма да се притеснявам. Дори минавам още малко в плиткото. И там ги има. Виждам как пасаж да се подплашва, лягам тихо на дъното, като се насочвам по посоката в която се оттеглиха. Идват хубави, почти всички са големи. Изчаквам да попреминат и да се подредят. Усещам как сивите клетки изчисляват и наместват окото стрелата и пръста на ръката. Изстрел и рибата остава на въжето. Почти не мърда и няма борба. Днес наострих и стрелата та явно е минала и през централната кост. Продължавам напред. Видимостта е много добра, рядко гмуркам в такава. Виждам на няколко метра пред мен пасящи риби. Раздишвам, гмуркам и се придвижвам тихо по дъното. Почти съм точно балансиран, но ми трябва още малко тежест. Има вълни и ме поклащат леко. Рибите си пасат спокойно. Една се отделя и идва да ме огледа. След нея тръгват и другите. Този път си избирам рибка от средата точен изстрел и я оставам на въжето. Останалите се пръскат, но аз стоя изчаквам да се отдалечат и придърпвам линията. Още една е на кукана. Обработвам я бързо и същевременно си почивам. Пак гмуркам. Рибите вече малко предпазливи но още любопитни пак идват, но се държат на разстояние. Изчаквам пак да преминат първите и стрелям почти по последната. С пет дължини съм. Рибата остава на метър след стрелата. Я и на далеко бил точен. Оставям я да полегне на дъното и я притискам в камъните. Правя я другарка на другите на кукана. Оглеждам се за Иво. Виждам го покачен на една скала. Опитвам се да извикам, но вятъра е срещу мен. Изваждам харпуна и заедно с ръката го размахвам над водата. Давам газ на плавниците, като правя и гмуркане с плуване под вода. На доста места виждам пасажи, но един няма да забравя. Точно се бях поспрял виждам някакво проблясване и едни опашки. Рибите толкова много и толкова едри риби на едно място не съм виждал. Сърбани са както илариите и си похапват. Петното и много сбито. Игла да хвърлиш няма от къде да премине пък камо ли стрела да прелети. Решавам да опитам без да се целя да стрелям. Всички се разбягват. Е имало място и за игла и за стрела. Почти до Иво съм. Пред мен процеп в скалите и на края му риби. Лягам целият скрит рибите идват. Сребърният колан на кръста ги привлича и една остана да го краси.
Излизам малко на брега да взема чист въздух и да разтоваря малко. Сещам се за думите на Юлиян, че кукана с риби плаши другите. Мисля да го оставя на брега, но чайките си кръжат, пък може да има и други животинки около брега. Сега ще съм за платерини. Обикновено при пет спирам да стрелям, но днес нещо ми си стреляше. Усещах как бях обзет от страст. Тя разпалваше сърцето ми със смесени чувства. Виждах, че повечето риби са женски. Бяха в размер допустим за стрелба. Та около 5-6 риби са и в нормата, но този ден аз бях друг. С всяка следваща желанието ми за риболов се повишаваше, виждах това хубаво море пълно с живот и исках да отнема част от него. Дали съм толкова грешен. Дали съм нарушил правилата или забраната. Тези правила и забрани, които сами си ги пишем или създаваме. Лични, общоприети или такива написани. Винаги трябва да си има някаква граница. Дали пък рибите не са и дар. Дали морето е решило да ни ги предложи. Ние ако сме способни да преценим, колко да си вземем от този дар. Та ако ли пък е така след като ни дари дали и ние не сме едно цяло. Както то дарява другите свои обитатели дали така не го прави и с нас. Разликата е, че ние имаме избор, докато всички други го нямат. Те го правят да оцелеят и да продължат напред. Дали разбираме това. Дали и ние го правим да оцелеем и да продължим. Така или иначе го правим всеки ден се стремим да продължим напред. Независимо по-какъв начин. Дали работим повече и с парите си купуваме риба или се гмуркаме и ловим все са възможности, които имаме. Ние сме направили този избор и въпрос на умение и съзнание е да разберам до къде да стигнем. Не ни трябват толкова много неща, които имаме, но въпреки това искаме да се развиваме. Да имаме все по нова кола все по добри неща възможност да им се порадваме.
Сега исках да се порадвам на възможността.
Отново във водата този път се отправям към Иво. Извиквам му и се разбираме къде да гмуркаме. Правя все по хубави гмуркания, все по на дълбоко и по-дъблоко. Долу си броя до 20 и излизам. При едно гмуркане точно съм намерил хубави камъни с дупки и се оглеждам чувам шум на лодка. Въпреки, че не ми се излизаше изплувам. Доста на вътре съм и съм без буй. Минавам малко по на вътре искам само да стигна до пясъка. Броя си до десет и излизам. Стига ми толкова дълбочини. Иво пак е на скалите и се оглежда. Днес е малко притеснен. А и има проблем с изравняването. Решаваме да се прибираме по-плиткото. Пак го оставям да вземе малко преднина и съм след него. По пътя картината пак е същата. Рибите са почти по същите набелязани места. Вече и не стрелям толкова а им се забавлявам. Рибите разбират това и са по спокойни.
Една глупава грешка, която допуснах. След, като стрелях по една риба, до която се бях придвижил тихо стрелата попадна в някаква дупка. Успах да хвана рибата и понеже дълбочината не беше голяма реших да я сложа на кукана. До тук добре, но вече съм сгрешил.
Погледнах към ножа, той е на мястото. Та както е рибата на кукана и на въжето на стрелата се гмуркам. Стрелата се е заклещила здраво дърпам веднъж втори път и аха да посегна към ножа при третото дърпане част от камъка се отчупва и контрата излиза. Друг път първо да махам линията от рибата и така да се гмуркам за стрелата.
Малко след половината виждам Иво да се гмурка. Гмуркам и аз след него. Виждам го далеч пред мен.Чувам изстрел и едни риби минават на скорост повеждам една и пак далечен изстрел. Отново доста точен. Явно всичко е в настройката. Хубаво е , че вече дори и не го мисля толкова просто се получава. Това се дължи и на опита и времето. Колкото повече гмуркане толкова по-добре. Почти на мястото, от което тръгнахме двамата съм. Иво е вече до брега. Решавам да обиколя пак големият камък да видя как е положението сега. Почти няма промяна, Аз съм малко изморен и вече не ми се стреля така. Течението сякаш е по-силно на няколко пъти се налага повечко да натисна плавниците. Вече съм в плиткото и тук ги има. Последен изстрел пак на далечна дистанция. удоволствието от точен изстрел е по-голямо. Излизам почти съм на брега още ги има, но вече не ми се стреля. Слънцето е хвърлило своята сянка и е време да си тръгваме. Иво ми предлага биричка и пържоли. Отпивам малко бира и благодаря. На Иво за компанията. Да извинява, че така го притеснявах днес. Бях без буй и той доста често се оглеждаше за мен. Знам какво е чувството. Притесняваш се и мислите ти не са спокойни. Той вече се гмурка много по-добре от мен има доста добра апнея, физически е много добре подготвен и само му трябва повече спокойствие. Днес аз бях сам без децата и жената. Бях без буй . Дори както писа Ники успях да оставя мислите на брега. Иво беше с децата и жената и голяма компания. Заварих го на скарата и доколкото го познавам, не му беше много хубаво да си остави работата. Също така и промяната в гласа и невъзможността да изравнява не го правиха спокоен. Въпреки това на връщане и той успя да си набере доволно платеринки. После при изкачването беше, като кашик. Толкова багаж взе и вървеше отпред на колоната, даваше темпото, че аз като най-последен и с най-малко товар се чувствах, като дете.
Обадих се на жената, вече се били прибрали от плаж. Отивали до баба и и от там ще ги взема.

Този риболов ми беше най-резултатен от към риби този сезон. Въпреки, че не беше толкова продължителен. Просто нещата се бяха подредили. Бях на подходящо място, подходящо оборудван и подготвен. Движенията бяха премерени, мислите спокойни и правилни. Често се сещах за последните писания на Ники и също помагаха. Сега като пиша виждам как нещата са се подредили да станат. Пак добре, че и жената взе това решение и за мен беше свобода. Иво, че ме покани на мястото и Ники, че споделя прозрения!
Вечерта се събрахме майка току що беше пържила риба, набързо филетирах рибите и част от тях заплуваха в още топлият тиган. После имахме пет вида риби за вечеря белички, костурчета,
хамсийки, попчета и платеринки. Всички пресни и уловени от нас. Благодаря за възможността да го правим!




fc35338b.jpg
(189 Kb) 187 свалено

-Файл-

received_1362921830402200.jpg
(183 Kb) 188 свалено
462
Лятото вече беше към края си. Горещите дни бяха отминали и вечерите бяха по-студени. Тази година почти не бяхме ходили с децата на Дуранкулашкото езеро. Предната седмица при подготовката на бидоните за гроздобер усетих лека болка в кръста и оставих всичко както си е. Та сега бях малко по-добре и решихме да отидем на село да си свърша задачите и след това на езерото. Беше станало почти три часа, когато пристигнахме. Първо отидохме на лов за червейчета. Намерихме няколко и оставих децата да се забавляват в градината. Сега има много плодове-праскови, круши, грозде. Децата търсиха грахчета, но те бяха отдавна узрели.
Имах не повече от 30мин работа. Дори Митко ми каза, че този пат съм свършил много бързо.
Решихме да отидем от страната на Дуранкулак. Пътя е по- хубав, но местата за риболов са малко. Обиколихме тук там, но повечето места вече бяха заети. Точно си мисля, че вече ще трябва да обиколим и видях едно свободно местенце. Набързо разпънах пръчките. Един директен телескоп 5м., и един мач 4м. с макара. Мача е с подвижна плувка няколко оловни тежести. Извадих още един телескоп и вече за всяко дете имаше по една въдица. Риболовът не вървеше много, червейчетата бяха дъждовни и малки. На бели кълве много по-добре. Митко и Вики бързо се отказаха. Нещо не им се ловеше с въдици. Видяха друг обект на лов-жаби. С едно кепче за пеперуди започнаха да притесняват квакащите в района. Жорко ,беше по-настоятелен в риболова и това даде резултат. Един човек преди нас ни остави захранка –пшеница и Жорко след като първият път хвърли една шепа и хвана рибки, започна да го прави при всяко хвърляне. Казах, че може да го прави през няколко хвърления, но определено след , като хвърлеше захранка последваше кълване. Явно рибите са любопитни от шума и отиват да видят, какво става. Зърното пада на дъното, но червейчето остава и рибите си го предпочитат. Наложи се и да копая за блатни червеи . Намерих два, но много големи. Парченцата стръв трябваше да са по-малки, че рибките трудно ги налапват. Почти винаги разбирахме, кога Вики и Митко са хванали жаба. Чуваха се от доста далеко радостните им гласове. Такава игра днешно време трудно може да се види от деца. Обикновено те са на таблета или на телефона, не че тези не го правят, но се радвам, че имат възможност да се забавляват навън. Жорко хваща рибки почти до тъмно малко преди да дойдат комарите. Преди това се насладихме на танца на лястовиците. Чудех се как да пуснем жабите децата така се заиграха, че им беше трудно да се разделят. Искали да ги покажат на баба и дядо в Каварна. Та се наложи да ги вземем с нас.
На другият ден след закуска децата решиха да проверят как са преспали жабите. Още с отварянето на кофата една направи голям скок и изскочи навън. Настана едно голямо оживление и усмивките на децата пак грейнаха. Започна лов на жаби в двора. Така всяка жаба се озова в самостоятелна кофичка, че когато се опитваха да ги съберат заедно все някоя друга успяваше да излезе. Решихме да отидем на разходка да им намерим нов дом. Жената прочете в нета какво предпочитат и се оказа, че се срещат и до 1500м височина. Избрахме рекичката в Каварна. Има едно място с една чешма. Беше много запустяло, но на един приятел баща му с още един човек са го направили много красиво. Почистили са храстите, направили маса и пейки малко барбекю, като са оставили освен всичко необходимо, като чинии вилици дори и олио. Направена е и поставка за кош с торби за боклук. Докато бяхме там дойдоха около 5-6 коли да си пълнят вода и всички посядаха за малко на пейките под сянката на дърветата.
Беше време за състезание. Децата отвориха капаците на кофите и жабките излязоха на вън. Странно как всички се отправиха към рекичката. Техният нов дом. Надяваме се да им хареса и да се чувстват добре. Също така да не сме предизвикали някаква еко катастрофа. Децата доста дълго наблюдаваха жабите как плуват и винаги, когато жабите минат на отсрещната страна, прескачаха реката да са по-близо до тях. Така в игра обиколиха и близката горичка. Тогава намериха и гъбата. Беше огромна пъстърва. Аз толкова голяма гъба не бях виждал. Отрязах я с големият харпунджийски нож. Беше от точно три отделни гъби, точно колкото са и децата. Казах им, че това е подарък за това, че са пуснали жабите на свобода.
След това, беше моето време. Набързо натоварих нещата и газ на голата. Избрах си пак място удобно за влизане и наблюдение. Паркирам и виждам как едни добри хора са извадили рапани. Мислено се зарадвах, че има и други, които почистват камъните и дават възможност на мидите да пораснат. Поговорихме малко за това как се приготвят рапаните и други общи неща докато се облека и се подготвя. Направих и подготвително успокояване и настройване. Водата не беше толкова бистра, но тук често си е такава. Аз си знам камъните и си ги проверявам. Тази година дори разширих малко периметъра и открих още добри места. Малко са далечни, но почти винаги там си обикалят рибки. Открих ги при една обиколка с лодка в началото на сезона. Тогава пак изследвах един непознат район. Та общо взето са големи канари, по които все още се намират миди. Скалите на места се показват над водата и има удобни места за раздишване и прикритие. Общо взето пътя до там е около 30 мин. Здраво плуване. Та точно както предполагах рибки си имаше. Бяха повечето дребни, но знаех, че там някъде ще има и по-едри. Та тук проверка там проверка. Взех и да се заглеждам по дупките под скалите. Легнал съм на дъното в края на една скала. Слънцето ми е от лявата страна, до колкото го има де, че нещо доста облачета са се появили. Аз съм в някаква сянка и леко се предвижвам напред. Появяват се платерини. Не са нервни и ги оставям да си отминат, но те направо спират и почват да пасат пред мен. Леко се придвижват и отминават. Една се отделя и идва точно срещу мен. Точен изстрел и леко я придърпвам, без да шляпам много. На повърхността си прибирам въжетата и и рибата. Следващото гмуркане след минута пак там. Този път обаче подхождам малко п-далеко и се придвижвам, колкото мога по-тихо. Рибите вече са малко по-любопитни и не си похапват така ми идват да ме огледат. Този път стрелях по тази, която застана пред стрелата и я направих другарка на другата на кукана. Та почти бях сигурен, че няма да ги срещна още веднъж, но проверих още няколко пъти и продължих напред. Там беше мътно. Пък вече и облаците бяха повече, нямаше ги слънчевите лъчи да пронизват морската синева.
По пътя пак правих засади, но повечето пъти не ги дочаквах или идваха доста дребни. По някога гмуркам и до една скала, но този път реших да проверя малко в страни от нея. Преди това си набрах около 50-60рапана дребни, но са точно колкото за една тенджера и една доза. Раздишах добре. Поех плавно към дъното и пикирах. Виждам силует на една скала. Лягам плътно до нея. Дъното е тиня и леко съм повдигнал мътилката от дъното. Течението я запраща пред маската и с помощта на ръката се премествам малко напред . От дясно се появява силует. Приближава се. Става по-голям и виждам, че е добър размер. Миг преди да натисна спусъка виждам, че не е платерина. Последва изстрел и подръпване. Стрелата беше преминала през рибата. Линията се закачи в скалата до която бях легнал. Имах достатъчно време. Хванах рибата, или по-скоро двата края на линията, откачих я от скалата и потеглих нагоре.
ЮЮхууу. Това беше вик на радост. Този сезон няколко пъти се срещах с подобни риби, но повечето бяха малки, само една си заслужаваше, но тогава бях без харпун. Сега тази беше най-голямата, която съм виждал и стрелял. Мислех, че са по-в дълбокото, но явно ги има и на плитко. Пак последваха няколко гмуркания, но достатъчно бях замътил за да ми е кеф. Знам, че този вид живеят на групи и дано не съм взел най-голямата. Другите са се изпокрили и в тази мътилка не си заслужава да ги търся а и една ми е достатъчна награда. Приех го за това, че редовно обирам рапани от това място и сега това е неговият дар за мен. Излязох и се порадвах на рибата. Определено тялото и е сплеснато странично и това и дава възможност да се крие по цепнатините. В нета пише, че е много добър плувец. Среща се рядко, но не намерих минимален допустим размер. Не видях и да е забранена, надявам се тази да не е и размерът да е над допустимия.
Та беше един странен ден пъстърва в гората и врана във водата.

20160828_135024.jpg
(1,707 Kb) 191 свалено

20160828_195457.jpg
(1,911 Kb) 191 свалено

20160828_195553.jpg
(2,041 Kb) 191 свалено

20160828_195637.jpg
(1,783 Kb) 176 свалено

20160828_202415.jpg
(1,657 Kb) 195 свалено

20160828_202431.jpg
(1,705 Kb) 178 свалено

20160828_212101.jpg
(2,173 Kb) 195 свалено

20160828_213444.jpg
(1,975 Kb) 181 свалено

20160828_213757.jpg
(1,853 Kb) 188 свалено

20160828_215118.jpg
(2,086 Kb) 190 свалено
463
Днес реших да се гмуркам и да ловя риба. Деня е много гаден 13.11.2017, не мога да разчитам само на себе си, трябва да са слушам майсторите на подводния риболов и фрийдайвинга. Хората са проверени, могат да правят всичко във фесйбук, а някой даже ловят риби в садки.
Проверявавеме оборудването, трябва да имаме макари на ръцете, пикели за хващане по скалите, тежести на буя, буюве като лодки, акваскутери, 10 кила бензин, макари на коланите, силиконови колани с хидробтекаеми тежести, харпуни с ластици Dunlop. Решаваме единодушно да се гмуркаме на кантар, тоест единия горе другия под водата. Един от майсторите, казва, че всички трябва да се гмуркаме с един харпун на и почва спор, какъв да е харпуна. Оказва се, че вносителите вече са много малко и след разбор, дали да е Meandros, който според разбиращите е някакво копие на Picaso, или Pathos, копие на Efesub и се разбираме да се гмуркаме с някъв хенд мейд. Стъкмяваме 90 см харпун. Идеален е за егейсо и черно море, само да мине някой тунец, взимаме го. Не мога да разбера, как хора който стрелят с 8 мм стрела и 20 мм ластици твърдят, че им пропада стрелата.
Натоварваме всичко в колата, има няма 123 килограма на човек и тръгваме към МЕСТОТО, което е много тайно само малко хора го знаят. Малко гаден педерас се оказа този които ни го каза МЕСТОТО. Скали, вълни, височини, ама ние не се предаваме ще сваляваме оборудването до долу.
Абе, нещо тия аквасутери и бензин май ще си седят горе. Май и пикели и всякакви тежести, няма кой да ги носи, май нещо не е като в Интернет. Много тежко бе......
Реших да взема само макарата за ръката, няма как ако мине нещо 100-200 килограма, как ще го хвана. Слизам до камъните, обличам неопрена препоръчан от Майстора, чорапите и идва ред на плавниците. Гледам и изведнъж се сещам, че фрийдайвърите не разрешават такива плавници. Те обичат с елипсовиден краи. Не знам дали ще мога да се гмурна, трябва да помисля. По-принцип снимката на двама приличащи на гейове, държащи плавник в ръката на фона на басейн, не би ме спряла, но фрийдайвърите са си сила...... От друга страна плавниците на Пелицари, нямат нищо с техните и си викам : РИСК ПЕЧЕЛИ РИСК ГУБИ, ще послушам италианските гмуркачи. Влизам с риск.
Гмуркам се на седем метра, риска е голям седя не повече от 30 секунди и излизам.Супер съм благодарен на хората, които ме посъветваха да взема карбонови а не пластмасови плавници, разликата е невероятна. Видях една ричора около 100 или един тунецец около 150 кила.
Нямах много добра възможност да стрелям, но ако ми препопоръчате някакъв сет, ще ви бъда благодарен.
464
@maslin: Не бива само тук, качи го и в групата "Подводен риболов" във Фейсбука...
465
466

От Варна до Несебър през Троян и Бургас или как да стигна по-бързо до морето



Здравейте!




Както обикновено пак нямам муза. Нещо не ми се пише последно време и не намирам много свободно такова. Надявам се на зима спомените да не са поизбледнели и да мога да опиша по цветно преживяванияа и красотите.



20170630_192311.jpg
(3,394 Kb) 150 свалено

20170629_230455.jpg
(1,948 Kb) 157 свалено

Ники се беше върнал от плаване доста отдавна, но все не намирахме време за едно съвместно гмуркане. Аз постоянно по задачи а събота и неделя съм в Каварна и няколко пъти отказах излети.
Бях си взел отпуска. Дъщерята беше на балкана заедно с братовчедите. В четвъртък след работа потеглихме и ние с жената от Варна. Да се отклоня от риболова, но да споделя, че може да помогне на някого. Във Варна заредихме за 0,77лв.. след 3 часа пак на същата верига във Велико Търново зареждаме за 0,94лв. Питам що така и момичето ми отговаря, щото тук си нямаме търговец както при вас. Два дни на Балкан около Троян и събота потегляме за Бургас. Дъщерята ще е в неделя на състезание по математика в Несебър. Преди магистралата в с. Труд зареждаме на друга верига за 0,88лв. Момчето казва, че дори пътуващи от София слизали от магистралата да заредят и после пак се качват. Когато попитах защо е така ми отговори, че ще разбера на магистралата. От Пловдив до Бургас на всички вериги цената беше над 1.08 лв. Та пазарна икономика.
Пристигнахме в Бургас късно вечерта. Сутринта рано потеглихме. В Несебър малко се обърках, но телефона намери правилният път. Дъщерята казва:
-Тате ти много умен телефон имаш.
-Помага особено на хора които не познават района.

20170702_092104.jpg
(2,037 Kb) 152 свалено

Състезанието мина много бързо за 15мин. Докато паркирам бяха излезли, било и за време. Последва туристическа разходка в старият град. Обиколихме и напазарихме. После видяхме влакче. Пътувало до началото но Слънчев бряг. Минахме покрай един от символите на Несебър вятърната мелница. Влакчето пътува по алеята и изгледа към курортите на юг е много красив от далеко. Виждаха се 5-6 парашута в небето хълмовете със своята зеленина и застроеното крайбрежие. Водата дори от влакчето изглеждаше доста бистра. На няколко места се виждаха хубави рифчета, които си набелязах. Една синя лодка остави едни колеги близо до един такъв риф. После минахме покрай една пързалка, която също си отбелязах. Малко преди да стигнем точно на едно кръстовище забелязах и един мини аква парк на хотел Котва. Около 12ч. влакчето спря в началото на Слънчев бряг.

20170702_112035.jpg
(982 Kb) 156 свалено

Връщането беше пеша. Първо минахме покрай аква парка. Видяхме, че има намаление от 16 ч. на 50% . Решихме да се възползваме. Пързалката също я огледахме, но след хубавата оферта, която видяхме вече не ни се стори толкова интересно. Стигнахме до мястото ,където синята лодка остави гмуркачът. В брега имаше буна, нещо като малко пристанче с формата на правоъгълник. Едно момче с колело, с което си поговорих, каза че човекът който се гмурка бил Катрафилов. Бил много добър харпунджия и състезетел. Поговорихме още малко и продължихме. Малко преди паркинга на колата също имаше подобен пристан. Та след, като вече няколко дни не се бях гмуркал. Обиколих около 800км. да стигна до вода, която изглеждаше много бистра и така привличаше, че взех решение да отделя малко време за себе си. Жената и дъщерята отидоха на плаж от южната страна. Аз се облякох на паркинга и с пълно бойно се отправих към Вятърната мелница. Малко преди да я достигна видях хубаво място за влизане. Брегът беше с камъни, а дъното пясък, но се виждаха и по-тъмни ивици знак че има и камъни. Малко преди да вляза ми се стори, че вятърът се беше усилил и трябваше да си потърся по-добро скривалище в камъните на малко по-високо. Влизам и намокрям маската слагам плавниците като съм до кръста във водата. Правя си и план плувам час посока към Слънчев бряг с идеята да достигна до хубавото рифче там час и после връщане. Още не съм се потопил и гледам едни малки платеринки се мотат в краката ми. Зареждам бавно и се оглеждам. Лек съм и придърпвам буя. Слагам още една тежест в жилетката. Така е по-добре. Рибките са още в краката ми, но едри не се виждат. Ще проверя по-на вътре. Плувам към тъмните петна. Стигам до първото.. Мушкам със стрелата не е камък. Една голяма буца с водорасли под, които има нещо като глина. Водораслите са по-различни от тези, които срещам обикновено. Напомнят ми на тези по езерата. По точно подобни съм виждал на Шабленската тузла. Там има лечебна кал и като малък сам ходил с баба и дядо да се мажем с кал и подобни водорасли имаше много. Изполвахме ги, като гъба да отстраним калта след банята. Не ми беше много удобно да се гмуркам в тях заплитаха се около стрелата самата гледка не ми харесваше много. Продължих още малко в дълбокото. Там ставаше студено. Аз с бивша петица вече почти тройка и пак не ми е добре. Свалих и тежестта дори направо закачих жилетката на буя. Няколко гмуркания и продължавам към буната. Взеха да излизат зайчета. Минах малко в плиткото и пак сложих една тежест. Рибки си минаваха. По често ги виждах да идват от ляво. Намерих някакви пръснати скали и си избрах една която да ме скрива от страната от която минаваха рибите. Резултата веднага се подобри. Риби почти на всяко гмуркане всичките с една посока. Пътеката е намерена. Остава да търся нещо по- добро. То също не закъсня. Лягам върху черупки от миди в подножието на едни камъни от двете ми страни. Една рибка се появява и ме оглежда. Съгледвач е.Свеждам поглед. След секунди идват и другите. Една от хубавите застава добре изстрел и хубаво подръпване. Нямам лед. Времето е много топло и със сигурност ще се приберем късно. Не бързам с рибата, само изчаквам да се умори. След минутка е изчистена на кукана. Кукана на буя. Видях и други буйове не познавам района и така ми се стори по-добре. Буят е по-назад от мястото което си избрах но ми маркира скалата и почти винаги съм на същото място. Почивам до него после раздишвам и минавам по-напред гмуркане и малко придвижване. Лягане и чакане. Като знам какво съм шило не мога да стоя на едно място. Дори много често дори и да съм взел рибка и пак да ги има отивам да проверя какво има и малко по-в страни. Много често когато съм бил със приятели, които обичат да обикалят съм виждал резултати от които си правя и изводи. Плуването успоредно на брега плаши рибата. Много често тя се движи по същият начин и рядко я виждам. Това е за местата около Каварна където гмуркам до 3-4м. Има моменти когато идва от дълбочина, но са по различни. Често рибата се храни в плиткото и когато я смутя бяга към дълбокото . Прави едни завойчета и пак се връща. Това е когато се храни. Много често използвам това и когато е бистро знам, че ако съм тих рибите ще дойдат, но от друга посока. Заставам малко под ъгъл и те идват точно насреща. Пробвах и тук нещата пак действат, но почна да замътва. Зайчетата бяха пораснали не бяха мечки, но морето вече беше различно. Почти съм до първата буна. Точно пред нея ги има най-много. На границата на топло и студено. Една добра ме огледа, но не пожела да провери теорията ми. Почна да ми става и студено. Вече беше и мътно. Целта далеко. Явно друг път ще я стигам. Сега трябва да помисля от къде да изляза.. Послени гмуркания. Една не много голяма почти иска да се почеши в стрелата ми почесох я с кукана. Събрах въжето на буя. Две гмуркания без харпун. Някакво кефалче май ми се мярка но не ми е на мерак. Гмуркането е за оглед. Още си ги има, но ще трябва да се излиза. Точно от единият ъгъл на пристана ми се стори добре и с ръка напред продължих. Доста мътничко, но не чак толкова бурно. Излязох благополучно на пристана. Извадих си цигара от кутията за ключове и се огледах. Морето красиво, но вече с друга бяла премяна. Няма го онова спокойно и бистро море а вече беше станало игриво и закачливо. Помислих, че е точно време за определени риби, но не им разбирам. Слагам кукана на кръста. Прекарвам ластика на буя през рамо,нарамвам нещата и тръгвам. Доста е горещо а бетона е доста нагрят стъпвам по близо до борда на алеята, там е малко по хладно. Насреща туристи. Мъж и жена:
-Где твая риба?- Каза мажът.
-Вот где. - обръщам ханш.
-Маладец!
-.Спасиба!
Опитвам се да говоря на руски и доволен отивам към скривалището. Там си обувам чехлите и както съм с неопрена пресичам на отсрещната страна. Там е тихо оглеждам се и си мисля дали да не продължа още малко да се гмуркам. Часът е 15ч. мога още около половин час. Минавам покрай друг паркинг. Там се запознавам с Тошко. Работи на паркинга. Точно в дясно преди полуострова. Обяснава ми къде може да се паркира. Разбирам, че е било по-добре колата да е била там, че е по-близо до морето, но за следващите пъти ще знам. Дори и след морският клуб нямало ,,осмокраки“ за автомобили. Попитах къде мога да паркирам и до хотел Котва след което тръгнах към морето. Оглеждам, мястото е тихо и спокойно има два буя но в дълбокото явно е там, но аз знам, че и по плиткото ги има. Оставям си чехлите и сядам на един камък. Слагам плавниците и маската. Отново още не съм се потопил и рибките пред мен. Един голям къмък ми е от дясно аз не съм на дъното а рибите пред мен на по-ниско ниво. На няколко метра по-напред лягам на не повече от два метра. Насреща идват две хубави платерини, които си търсят храна по камъните. Точен изтрел и дори нямаше подръпване. Риби в плиткото много. Гледам буя доста навътре е в ляво от мен. Аз също пак съм с буя. Колегата се гмурка много добре. Сякаш ми се иска да проверя и в дълбокото. Там пак студено и мътно. 4-5 гмуркания и пак на плитко Пропуснах една добра и е време да излизам. Пак поговорихме малко с Тошко и се отправих към нашият паркинг. Там един ,,осмокрак“ току що разтоварваше своят ,,улов“. Гледаха ме малко странно но аз спокойно си смених одеждите. Малко след това дойдоха жената и дъщерята. Те изкарали плаж и дори се запознали с майка с дете от същото училище в което е дъщерята. 16.10 намерихме къде да паркираме до хотел Котва. Закотвихме хавлиите и багажа на един шезлонг и продължихме със забавленията. Вики най-доволна. Такива радостни викания бяха чак ти настръхва сърцето от кеф. Това и беше първото ходене на подобно място и въпреки, че е мини аква парк на връщане в колата каза, че догодина пак иска да ходи на състезание. Приключих с пързалянето към 18ч. исках малко да си почина преди обратният път към Варна. Седнах на шезлонга, взех телефона и видях, че имам неприето повикване. Беше Димитър. Приятел и колега харпунжия, също и състезател. От него научих, че същият ден в Несебър е имало и състезание по подводен риболов. Пък аз съм се гмуркал между тях. Малко не ми стана много приятно, че съм ги притеснявал, по време на състезание, но бях доволен, че всичко мина добре. Бях си с буя и рибата беше на него и не съм се доближавал до колегите.
Вики и Дитка се пързаляха, докато спряха водата. Аз си бях починал и бях готов за посладната част от пътуването.
Денят беше изпълнен с много приятни изживявания за всички.


20170702_175705.jpg
(2,122 Kb) 172 свалено

Оставаше последната част от екскурзията да се приберем. Вики заспа още преди да почнем да се изкачваме а Детелина малко по-късно. Аз си пуснах тихичко радиото и се наслаждавах на емоциите от предните дни. Не можах да опозная голяма част от Несебърските територии, но си набелязах места а дори и промяната на морето случила се по време на гмуркането пред очите ми помогна да открия още една от рибите в Черно море. Тогава още не знаех че няма да мине и седмица и ще я срещна, но за това по-късно.
467
Лято е. Скитам се по планини и морета и най накрая се прибрах във Варна. Та ето и един свободен ден. Ники разбра, че съм свободен. Подготвил е материал за учене и ме вика за урок.
Аз послушен пристигам в уреченото време и май дори не закъснях за урок. Ники казва, че ще отидем с неговата кола. Аз като се знам какъв съм все ще забравя нещо в колата. Колкото и да си преброявах нещата пък и исках да взема всичко, все бях с чувството, че съм забравил нещо.
Спираме на открито просторно място и цялата морска шир и пред нас готова за обучение. Набързо се обличам, като дори и получавам похвала. Още помня как при първият открит урок на Зеленка ,Ники вече имаше платерина на кукана пък аз още не бях влязъл във водата. Вярно, че от тогава мина доста време, но споменът ме кара да съм по-бърз от обикновено. Това води и до повишаване на пулса, но вече съм по-подготвен и знам как да се справям с това. Този сезон съм и с неопрена на Ники, когато бяхме на Зеленка. От тогава мина доста време и след всеки открит урок той успява да ми предеде знания си, уменията и дори оборудването си, без които още щях да съм на онова начално ниво. Благодаря за всичко Ники!
Вървим към избраното място нарамили харпуни и плавници. Само ако ни види някои би направил крачка две в страни . Няколко минутки успокоение и сме във водата. Ники поставя постовете. Обяснява как минава рибата, къде да сложа мюрето, как да се предвижвам , как да се държа и какво да очаквам. Аз съм на десетина метра от него. Видимост има или не е чак толкова мътно, чат пат се вижда мюрето, но само като сянка. Минават и сенки. Забързани са. Малки са. Чакам други. Чувам изстрел. Ники е стрелял. Поглед към неговата позиция и по движението му разбирам, че е успешен. Съсредоточавам се как и аз незнам. По-скоро се стягам. Опитвам се да се представя , като добър ученик , но се стягам и нещо апнеята я няма. Минава време и все още не виждам желаните риби. Пък ги има. Ники е закачил кукана на един камък и той вече почна да побелява и ли по-точно да посребява. Правя поредни опити да подобря гмуркането. Махам една тежест и минавам малко в по-дълбокото. Там минават и по-добри риби. Движат се бързо еи нещо не мога да ги стрелям. Наблюдението ми е че повечето риби идват от дясно. Гмуркането ми в дълбокото е замътило позицията на мюрето. Не съм бил достатъчно внимателен. Ники вече е понапълнил кукана. Той е усвоил много добре техниката с мюрето и песента. При мен не работят така добре, но това си е от подготовката. Нямам добра апнея и не ме свърта много на едно място. Та по едно време, като видях че нищо не правя му казах, че ще отида на друго място, поне да не преча на него. Мястото беше на около стотина метра в страни и образуваше нещо, като нос. Там легнал на плитко на края на камъните изведнъж от дълбокото идва един хубав кефал. Аз го поздравих със салют. Доволен че вече съм видял от къде минават заемам по добра позиция. Този път рибата 4идва от ляво, минава пред харпуна и пред такава голяма мишена стрелата е точна. Първа рибка. После направих няколко пропуска. Рибите се движеха близо до дъното и много бързо. На поредната дадох и малко предварение и вече имах два кефала. За няма и половин час бях видял толкова кефали колкото не бях виждал от доста дни.
Реших да се върна и да споделя с Ники. Той прецени да сменим мястото. Извадихме рибите от водата и минахме по сушата. Там една русалка малко ни разсея с умения да върти опашка, но това ни зареди за приятно. Бях си забравил и една от тежестите и добре, че имаше рибар на брега та ми я пазел. Гмуркането на новото място пак ни донесе успех, но за кратко. Явно рибите усещат нашите гмуркания или по-точно моето и минават доста в страни от нас. Решаваме, че е време да излизаме. Ники ми прави снимка гердан и се отправяме за почивка.
Какви изводи си направих. Още не съм подготвен за мюре. Незнам и дали някога ще стана. Виждам резултата от използването съчетан с правилно гмуркане и музиката, но все още не мога да го прилагам. Ще се постарая през сезона да го усъвършенствам и да подобрявам. След като се намери пътеката и се установи посоката на рибата да се използва възможна най-тихо. След време рибите разбират, че там има засада. Може и дори кръвта от изстрелите, шумовете, които създаваме във водата, мътилката, която вдигаме, да ги кара да обикалят това място. Затова трябва да пазим пътеката и да се стремим да не я раздразваме. Благодаря, Ники за урока!

download.jpg
(58 Kb) 140 свалено
468
@boysa:
Привет , добра история , както и изводи .
Но бих искал да кажа, че с мюрето се губи истинската красота на подводния риболов, както че хората, които използват основно този похват са много по малко успешни харпунжии от останалите ( въпреки, че хващат много риба в определени ситуации) .
Извинявам се за лиричното отклонение , но не бих искал новобранците да си мислят, че в това се изразява подводния риболов, напротив моя съвет е да гмуркат без мюре , да търсят рибата и да се опиват да я надхитрят .....
469
Ако се открие пътеката ползването на мюре е безпредметно, при всички положения минават И от там. При прогонване си сменят пътеката, за това тишината и бързото прибиране на мятащата се риба са по-важни, както е отбелязал и колегата Ники.
Замислете се, каква функция изпълнява мюрето на разстояние, като не издава никакви вибрации и миризми? Все едно парче дърво. Интересно става само при пряк визуален контакт, който зависи от прозрачността. Звуците играят роля, но щом откриете правилните звуци и ги върнете към вас, така или иначе пак ще заповядат и без бухалката.....
В случая играе само роля за раздвояване на вниманието. Като се концентрира върху бухалката, вече е късно за стрелата .
470
Благодаря и да двамата за вашето мнение. Ценя го много и уважавам всяко едно такова. С Мартин се видяхме на една буна преди години. Показа ми доста грешки, каза ценни съвети и ми даде да стрелям с Мечо пух. Много повратлив и красив. Мнението на Щуката също много ценя. Най вече нещата свързани с биологията на рибите и морските обитатели. Той също успява с малко да каже много. Това говори за огромен опит и практика. В подводният риболов има място за всичко и всеки. Аз не разбирам много от подводен риболов и ако не бяха хора като вас да показват и обясняват нямаше и от къде да се науча. Голяма час от моята философия за голямото синьо дължа на Ники. Включващо подготовката по оборудването и тренировките на сушата, подхода към риболов и местата, отношението към рибите и тяхното приготвяне. Така също и съм си харесвал неща от всички вас.
За мюрето,че работи работи. Колкото по-добре си подготвен и си разбрал песента толкова по-добре работи. Дори и да е само за компания, когото сме сами под вода и да знаем, че има нещо на два метра от нас което е направено от нашите ръце пак е добре. Аз пробвах много пъти, но не е моето нещо. Няколко пъти го давах и на познати и непознати, но те все го връщаха. Аз дори и да намеря пътеката на рибите пак не ме свърта на едно място. Все се въртя и обикалям, когато имам време. Мюрето вече е в по-добри ръце от моите. В човек, който ще се грижи добре за него. Видяхме се преди две седмици. Видях колко добре е подредено всичко, как за всяко нещо си има място и всяко едно история. Всичко се прави по технология и тертип. Така, че знам че ще е в един добър стопанин.
Може след време пак да ползвам, и със сигурност ще си направя пак някой ден. Нека всеки които иска да пробва нещо да го провери дали ще му приляга на неговият начин на гмуркане дали му помага или не дали ще му хареса и ще го приеме и усъвършенства. Най-важното е да му доставя удоволствие и да е безопасно. Ако мюрето му носи повече удоволствие и повечето уловени риби бъдат и споделени или подарени на някой друг. Така и той ще бъде доволен от дара на морето. Това последното пак от Ники. Преди имах дилема да не стрелям повече от пет риби. После Ники ми показа, че има начин това да ми достави радост както на мен така и на някой друг. Така и стрелбата се подобрява.
От много отдавна дори и да не съм успял да хвана риба пак съм доволен. Навсякъде има рапани и почти винаги си ги събирам. Не бягат и не искат много усилия. Все повечето хора се научават да ги приготвят и така те също помагат на морето. За мен начина по който ловуваме не може да навреди много на популацията на рибите в Черно море. Рибите са там където има храна. Колкото повече храна толкова повече и различни риби. Колкото повече се споделя толкова повече изстини излизат от морето. Благодаря на всички, които споделяте!
471
Лавраче

Пак мина много време от случката, а навън листата на дърветата окапват. Чек сега намирам време и муза да я разкажа.
Беше началото на лятото. Бях си взел един ден отпуска и през деня направихме един открит урок с Ники. Имаше доволно риби и бях стрелял доволно нищо, че уцелех само две риби. Както друг път Ники беше отличник. Показа ми различни техники и тяхното приложение. След като се прибрах, почистих и филетирах рибите, повечето от които пак той беше отстрелял, реших да не изхвърлям остатъците. Събрах и ги сложих в хладилника. Хапнах и си починах около час.
После звъннах на Иво за следобедно гмуркане. Той беше на работа и каза, че ще дойде по-късно. Отидох да проверя какво е движението, но не исках да ги плаша много, да има и за него. Взех и приготвената по-рано захранка. Видимостта беше добра и се наслаждавах на морето. Риби минаваха, но не ми се стреляше чак толкова. По едно време се появи и Иво. Цамбурнахме с него. Казах какво сме направили с Ники. Иво заложи примамки за кефалови. Аз също заложих, но по-скоро за спорта, не се надявах на подобна среща. Прецених къде е течението и се отдалечих от Иво така, че да не му преча. Слънцето вече хвърляше своята сянка и лъчите му не образуваха златните си нишки в брега. Оглеждах се по камъните и си избирах места за гмуркане. Течението беше от запад, вятърът почти южен образуваше на гребените на вълните бели зайчета.
Неколко дни преди тази случка бях в Несебър. Дъщерята беше на състезание по математика. Преди това на балкан с баба си и дядо си. Та тръгнахме от Варна през Троян да стигнем до Несебър. След такава обиколка да стигна до вода и да не се натопя, няма как да стане. След състезанието взехме влакче за разходка от старият град до началото на Слънчев бряг. Накъде по средата на пътя докато разглеждахме заливът и простиращият се пред нас Слънчев бряг забелязах, как от една лодка във водата влязоха няколко колеги. Набелязях си мястото и продължих да оглеждам брега. Дори от влакчето водата изглеждаше много бистра и привлекателна. По късно същият ден, когато бяхме на мини аква парка се обадих на Митко и разбрах, че е имало състезание по подводен риболов в Несебър. Гмуркал съм сред колегите състезатели.
Когато излязох забелязах една промяната върху повърхността на водата. Бяха се образували едни бели зайчета, които направиха пейзажа още по красив- такъв,че и душата на ветроходците пееше.
Точно тази картина на тези бели зайчета и това напяване сякаш предвещаваше появата на подобни риби. Знаех, че на състезанието в Несебър имат такава мисля, че бил Катрафилов, но може и да греша. Бях напълно освободен. Гмурках много спокойно. Тайно се надявах да се срещнем, но не очаквах да е толкова скоро. Платерини си минавха, доста не стрелях и само една, ми се стори интересна. Гмуркането беше със засада и после придвижване и тя се появи. Притихнах и я изчаках да приближи. От там на сетне спрях да ги стрелям. Знаех, че по-рано имаше кефали пък и се бях настрелял. Та при едно такова спокойно състояние лягам на средна дълбочина. В началото ми се стори, че не съм добре прикрит а и точно в момента на мястото беше станало едно избистряне на водата, но си продължих да лежа. С 90ката съм. Тя има и макара. Харпунът сочи напред и е продължение на тялото. От ляво идва риба. Не мърдам главата. Голяма е. Леко свеждам само погледа и с периферията се опитвам да я оприлича. Врана е, но е голяма. Тук и преди съм срещал, но по-малки. Явно са пораснали. Приближава още и още повече пораства. Лаврак. Странно, но съм спокоен. Преди години пак бях със същият харпун, но тогава не се разбирахме толкова добре. Лавраците ми дойдоха зад стрелата и аз в опита си да изтегля харпуна ги изплаших. Сега нямаше такива грешки. Стоях и чаках. Рибата не искаше да премине пред харпуна и точно си помислих да го завъртя, пред стрелата се намести друга от същият вид, но по-малка. От къде се появи така и не разбрах, но почти инстиктивно натиснах спусъка. Рибата беше уцелена. Очаквах подръпване. Такова нямаше. Стрелата беше влязла малко по диагонал и рибата направо си полегна. Малко се разочаровах, че нямаше борба, но така за рибата е по-добре. Една от мечтаните риби вече беше в ръцете ми. Извадих ножа и я почистих. В този момент дойде и Иво. Направи ми и клип. Казах му да се гмурка, че големият още е тук някъде. Иво този сезон е вече шампион. Спортува много и има добра апнея. Придвижда се добре и много често е на море. Трябва му само спокойствие и време, неща които в това забързано време все не ни достигат. Аз продължих да се радвам на рибката и въпреки слуката реших да побера малко рапани. По този начин исках да благодаря на морето за неговият дар и да му помогна малко да си вземе въздух. Там където има миди има и риби.
Този сезон открих място с много едри миди. Дори си набрах от тях по старият начин. Въпреки, че имам много хубав гагам подарък от приятел. Мидите ги избирах една по една с ръка. По целият риф имаше много от тях и аз си избирах от различни места. Две седмици след това пак на същото място всички миди бяха покрити с рапани. Напълних мрежата, изсипах ги на брега и пак я напълних. После като се обличах до колата въпреки, че не беше близо мястото се върнах и обрах тези, които бях оставил на брега. След още две седмици пак на същото място нямаше и помен от хубавите миди и от рапаните. За месец целият риф вече не беше същия. Ходих и още два пъти риби все по-малко се виждаха.
Лаврачето беше малко в сравнение с тези, които съм виждал на други колеги, но за мен си беше голямо. Не толкова рибата, колкото постижението. Влязох с мисълта за среща и се срещнахме. Просто тази малката е била за мен. Още не съм достигнал до нивото на големите, но и това ще стане с постоянство. Днес морето искаше да ми ги покаже. Преди това ми показа и настроението си и ми подсказа за възможността. Ники ми беше показал пак какво е като ги няма да ги има. Иво си избра и той мястото и така всичко се подреди. От мен се искаше само спокойствието и умението. Другото си и случайно стечение на обстоятелствата да съм на мястото на момента. Благодаря на морето, че ме дари и на всички вас за помощта да стигна до тук!

20170707_222609.jpg
(2,037 Kb) 116 свалено
« Предишен Стр. 24 от 24 22 23 24
Нови Продукти
Epsealon SeaQuest Shadow

Цена: 26.00 Лв.
Spearfishing