Този сайт използва бисквити - Повече Информация. Приемам
Активни Потребители: 4 Гости: 59
Активни регистрирани потребители
23:57:40 - Google [Bot] [1449]
Тема
282:32:42 - Semrush [Bot] [492814]
Тема
57:49:09 - Bing [Bot] [7993]
Тема
134:43:59 - Ahrefs [Bot] [67986]
Тема
Активни анонимни потребители
0:13:26 [0]
Галерия
0:14:53 [0]
Тема
0:09:11 [0]
Тема
0:00:00 [0]
Тема
0:13:48 [0]
Тема
0:02:20 [0]
Тема
0:01:31 [0]
Тема
0:02:53 [1]
Тема
0:11:14 [0]
Тема
0:02:15 [0]
Тема
0:12:31 [0]
Тема
0:02:18 [0]
Тема
0:02:46 [0]
Тема
0:07:33 [0]
Тема
0:08:27 [0]
Тема
0:04:06 [0]
Тема
0:00:17 [0]
Тема
0:07:29 [0]
Тема
0:08:03 [0]
Тема
0:14:33 [0]
Тема
0:08:48 [0]
Тема
0:12:35 [1]
Форум
0:06:24 [0]
Тема
0:09:04 [0]
Тема
0:05:12 [0]
Чат
0:11:27 [0]
Тема
0:00:40 [0]
Тема
0:07:06 [0]
Коментари на потребител
0:02:55 [0]
Тема
0:13:27 [0]
Тема
0:12:43 [0]
Тема
0:05:34 [0]
Тема
0:07:23 [0]
Тема
0:11:58 [0]
Форум
0:10:50 [0]
Начална страница
0:05:26 [0]
Тема
0:02:03 [0]
Снимка
0:01:54 [0]
Тема
0:03:20 [0]
Тема
0:06:45 [0]
Тема
0:09:43 [0]
Тема
0:01:00 [0]
Начална страница
0:03:45 [0]
Тема
0:04:26 [0]
Тема
0:05:36 [0]
Тема
0:17:34 [7]
Мнения на потребител
0:06:26 [0]
Тема
0:03:23 [0]
Тема
0:09:49 [0]
Потребителски профил
0:12:09 [0]
Тема
0:14:34 [0]
Тема
0:14:10 [0]
Тема
0:04:50 [0]
Тема
0:02:25 [0]
Мнения на потребител
0:01:19 [0]
Тема
0:01:01 [0]
Downloading file
0:07:57 [0]
Тема
0:06:02 [0]
Тема
0:08:37 [0]
Тема
Отиди на Стр.:
Също на тази страница
Анонимен
0 Секунди
Форуми Подводен риболов Риби и Улов
Харпунджийски истории
441
Благодаря!
Знам, че не е редно да сме без буй, но никого не мога да съдя. В Каварна близо до Чиракмана, често сме били без буй. Просто спазваме дистанция. Там е и много плитко 2-4м. Няма лодки, плажуващи, харпунжиите обикновено сме само двамата. Много е мътно и доста хора не го предпочитат. На нас ни е добре, че е близо. Там и отиваме по различно време, кой когато има възможност. Аз, го виждам, че е вътре той мен и се обаждаме. Районът е голям и не сме толкова добри в хобито, че да не се забележим.
Този излет беше различен. Аз го взех от тях и отидохме на различно място, което не посещаваме често СБА. Така мислите за приятелят до теб са различни. Когато съм сам някъде после ми е някак самотно, когато се прибирам и няма с кого да споделя вълненията. Когато съм с друг човек, мислите за него често не ме оставят и от време на време си се оглеждам, когато си почивам. Гмуркането по двойки както е редно да се прави не го правим. Пак сме си сами.
Този ден Тошко беше без буй.
Удоволствието от разказите е предимно мое. Това го беше написал един друг човек за себе си, но след като го прочетох осъзнах, че се отнася и за мен. Така споделям вълненията, които съм преживял и все едно не съм бил сам. Намирам и нови приятели.
Научиха ме и ми показаха, че има и хора, които нямат възможност да са в прегръдките на морето. Всички разкази са и за тях.
Сезон 2015 беше на приятелите. Благодаря, че споделихте с мен моите вълнения!
Благодаря на всички, които споделят своите знания и опит!
442
Бояне, да ти пратя една седмица, да почнеш от по рано 2016г. да разказваш и да ни държиш близо до спорта:-) Знаеш няма проблеми
443
Ако сте с буйове, бъди сигурен, че ще ви е още по-спокойно във водата. Няма да се оглеждате толкова, за да видите плавниците или главата на колегата си. Така ще се наслаждавате още повече на подводните изживявания А и има още един куп предимства. Че и, както казваш, че доста често е мътно, представи си следната, хипотетична, ситуация. Гмуркате си, но в района идва друг колега, който дори може и да не е разбрал, че има други хора във водата (понеже сте без буйове). Гмурка си и той в мътилката, и изведнъж вижда проблясването на риба, и стреля. Дано не е тази, която е на кръста ви (защото нямате буй, на който да я закачите). Моля, не ме разбирай погрешно, не критикувам, нито задължавам. Просто ми се ще всички да се замислим за това (за кой ли път). Съжалявам за офтопика
Не спирай да споделяш преживяванията си, защото и ние, четящите, го изживяваме заедно с теб. И е много хубаво
444
Това дето Валко е описал , за малко да му се случи лично !
Бяхме с него заедно за риба,топла вода и мътна в плиткача, като само той имаше буй.На едно гмуркане като че ли видях да проблясва нещо ама не бях сигурен и не стрелях.Като изплувах се втрещих -Валко бе на няколко метра срещу мен и той по същата причина не стрелял. Та ...... така ! Затова винаги с буй.И винаги на равни.
Жив и здрав баце че ме подсети .
445
@boysa: Отново страхотен разказ приятелю, поздравления.
446
Благодаря ви! Приемам съвета и ще работя по въпроса!
447
Бояне, поздравления, продължавай да ни радваш с разказите и репортажите си, а след време ти пожелавам да ги събереш и в книга!
448
Благодаря Динко! От твоите уста в божите уши. Малко по малко ще станат нещата. Срещата ни беше много ползотворна. Научих много неща и най важното усетих духа на хората и тяхната любов към буквите! Нека поезията да ти върви, да ти се случват добрини и повече слънчеви дни!
449
Един започнат и незавършен, но така и така го има пък и днес с част от хората пак бяхме на едни вълни та поне да им Благодаря и да го споделя.



Ники ми се обади още по обяд, да ми подскаже къде да е рибата, но аз бях на 100км от морето и само чаках да свърша със задачите и да натопя кокалите.

Малко преди мястото виждам колега. Познат е. Жоро.

. Спирам да си поговорим. Току що излизал от водата. Имало и рибки. Каза къде какво минавало и предложи да погледне харпуна. Да но днес бях с другия. Въпреки това направи преглед на оборудването и каза че съм се обзавел само гмуркане трябва.
Огледах се и аз по неговото и видях Марийка, въпреки , че тогава още не и знаех името.
Паркирам. Там един чичка с жена си прави кефа седнал на едно столче опънал три въдици и си наслаждава на слънцето. Поприказвахме и казва да знаеш тук преди два дни един какви големи риби имаше, но имаше и изкуствена мюре. Ми и аз съм ги виждал казвам , но само на снимка.
Облякох се на бързо. Чичката закачил въдицата. Предложих да я откача като вляза.
Морето вече не беше така спокойно1 както преди обяд. На мястото на белите медузи имаше пяна образувана от разбиването на вълните в камъните. Не беше и много бистро по-скоро мътно или нормално за сезона. Направих три гмуркания за спасяване на такъма, но накрая го скъсах.
Тежестта беше паднала в една дупка и не можах да я освободя.
Скъсах я куката се заби в ръкавицата ми. Така чичката хвана ръкавица и след като я освободи ми я върна.
Тези три гмуркания ми показаха, колко много съм се разсъхнал.
Апнеята ми хич я нямаше. Бях взел и допълнителна тежест. След няколко подготвителни гмуркания на плитко я свалих и се потопих в дълбокото.
На дъното видях много барбуни и доста пясъчни попчета. Там имаше и се един пласт малко по-бистра вода. Първите няколко пъти апнеята никаква я нямаше.
После приложих наученото от Ники и нещата почнаха да се подобряват.
При едно от гмурканията ми идва хубава риба, но много близо до върха на стрелата. Направо се почеса в него. Изстрел и пропуск. Стоя имам още време и виждам как рибката идва и ме оглежда аз не мърдам и тя се оттегля . Издърпвам стрелата и изплувам. Така след две гмуркания пак там се срещаме, но сега е по бдителна и минава от далеко и не пожела да мине пред стрелата а направи завой и се върна от посоката от която дойде. Нещо не ми се стои на едно място и решавам да се поразходя до другият ъгъл. Така от камъче на камъче бавно напредвам. Гмуркам и от двете ми страни хубави големи камъни. Тих съм и не мърдам. Идват платеринки. Чакам, чакам идва, но вече не мога да чакам. Следващите гмуркания никой не идва. Нещо при изплуване ухото свири.
Издухвам секрета. Ако се забавя много с раздишването и не мога да изравня. А преди година пак така, но след продължително гмуркане а сега явно имам някаква хрема.
Та както си раздишвам, слънцето ми е зад дясното рамо а пред мен камък. Виждам сребърна точка да се приближава и да се уголемява. Движи се на ляво на дясно. Почти бях сигурен че ще ме огледа от страната на слънцето и затова поведох предварително. Последва далечен изстрел. Стрелата премина през рибата с част от въжето. Тя тръгна към дъното. Пуснах харпуна..
Гмурнах се и хванах двата края на кордата. Притиснах рибата към гърдите и я хванах здраво в ръката. Тръгвам на горе, но стрелата се е закачила. Подръпвам и се освобождава., но след метър пак така подръпвам по-силно и излизам. Освобождавам рибата и я закачам на кукана. Е вече си имам примамка на кръста.
Почти на другият ъгъл съм там има и рибари. Пак при раздишването виждам сребристи точки да се уголемява. Насочвам харпуна. Едната е много голяма. Опитвам се да я прицеля. Другите се завъртат около нея и и се отъркват. Разколебават ме. Аз вече си имам риба. Така след години пак ще им се радвам. Пропускам ги без салюти.
Няколко гмуркания и тръгвам да се връщам. При едно от потапянията виждам хубава опашка и решавам да стрелям. Пропускам. Е поне опитах.( Пак се връщам в началото. Там виждам още един колега и му се обаждам да се знаем. Поглеждам и за тежестта там е. Минават платерини, като на сезонна миграция. Може и да е била дневна, стотина риби на дълбочина около метър.
Прицелвам се и повеждам една от последните. Правя я другарка на по-голямата на кръста. Правя и няколко гмуркания на пролетните места. Вече все по-често не мога да изравнявам. Време е да излизам.. Точно я намествам на колана и пак сребърна точка. Много съм рязък и тя се плаши, но пак се опитвам на далечен изстрел. Този път неточен. Няколко претърсващи гмуркания и излизам.
Прибирам се и звъня на Ники да го питам за рецепта, че ме мързи да чета, но не вдига.
Намерих темата, където е описал тази рецепта, на която и се каня от година и запретнах ръкави. Получи се много добре, като за първи път.
Благодаря Ники за всичките неща, които ми подари!
Благодаря Жоро, за пожеланията!

jdv1435237226u.jpg
(18 Kb) 346 свалено

Не съм сигурен, че снимките са на едни и същи риби.
450
Сезон 2016




Първите три за сезона





В Каварна на Чиракмана.
Нещата са ми в колата ма като гледам деня почти не остава време. Към 4 часа се паркирам на буната. Гледам морето тава питам рибарите имало попчета, но не виждали да минават. Паля цигара и виждам пасаж мъници след малко и пасаж гюмюш. пак мъници. за една цигара 3 пъти минаха мъниците големи като фас.
Оглеждам се а времето едно такова хубаво топло. Пак паля цигара. пак минават маници. Не чакам повече покана. обличам се бързо. Часът е вече 4.
Аз съм във водата, мътно е. Нeщо не мога да заредя двата ластика на 90ката. Оставам с един. Стоя и съм се скрил добре в камъните на буната риби не минават дори не виждам и мъниците. Бързият риб на мидарите пристигна на буната. Появиха се гюмюши. след тях и първите платерини изстрел и пропуск малко е бавен. След вторият пропуск някак успях да наместя двата ластика. Пак се появяват стрелям по една ма как я улучих незнам към 150гр.
Дребна е, но е сефте. Докато се наканя и оправя стрелата скрит в камъните гледам пак минават. Съсредоточих се в стъкмяването и след минутка две пак виждам хубав пасаж повеждам една по-добра и неочаквано точен изстрел. Хайде и тя при другата на кадемлийският кукан. Мина и още един пасаж първата беше най-голяма а останалите 150гр. пропуснах ги.
Вече чувам колегите на буната:
Има нещо на кукана карагьоз и един по-точен кефал.
Казвам си още една и тръгвам Пак минават и трети пореден точен изстрел. Чак не мога да се позная. Попитах колегите за час 16,40. Май е време да излизам. Обиколих и за черешки, че брат ми е тук намерих и от тях. В пет бях в колата После играх мач гоненка ходех на пазар на майстор и докато седна да пиша добре, че брат ми погледна умно компа и той тръгна и те така.


05ed89e4.jpg
(140 Kb) 309 свалено
451
@boysa: както винаги ми е кеф да чета разказите ти, гмуркам и аз и риба бия заедно с нетб .
Кажи от къде взе токата за колана? И какво са "черешки ?
452
Благодаря, Яворе!
Радвам се, че попита!
Токата и Д ринга са подарък от един приятел. Той обича много морето. Знам, че то ще ви срещне някой ден.
Няколко години карах с платнен колан и пластмасова катарама. После минах на гумен и метална катарама. Разликата е, че не ми се въртеше толкова на кръста. По добро раздишване. Много точно пристягане в кръста точно колкото ми е необходимо за деня.
С тази тока коланът се сваля много бързо само с едно движение, но не мога толкова бързо да регулирам пристягането. Не съм ползвал до сега марсилски колан.
Черешките са скариди. Кепа е винаги е в колата ако не е на буя. Има няма риба винаги на излизане вадя рапани, пък когато има череши после в къщи рядко остават. На пролет са и по едрички-Ванки.
453
Здравейте!
Няма да се пускам да започвам от далеко, но така и така ще разкажа за деня, че малко да придобиете представа за настроенията през деня.
Ми пак съм в отпуска. Планирах я за един ден, че трябваше да закарам колата на доктор. Бяхме се разбрали 9.30ч. Сутринта станах рано закарах детето на градина, жената на работа. Отбих се през един ,,козметичен салон за коли” направих и една баня, дръпнах и малко въздух и леко започна да роси. 9.30 съм на линия. Казах каквото ми предаде предният доктор. Няколко минутки и си показа каквото трябваше. Доктора каза до обяд ще е готов. Прибрах се в къщи, посвърших туй онуй. Прегледах прогнозата и зачаках обаждане. Стана един и си викам дай да звънна. Доктора бил на обяд. След половин час да отида. Отидох след уреченото време, почаках точно три цигари време. За де не си губя времето се запътих към едно близко рибарско магазинче.
Заваля малко по-силно и се отказах. Точно се връщам и доктора и той готов. Поговорихме, сърдит ми бил, от повече от година и повече да не съм ходил при него. Извиних се, че съм го обидил. Той явно доста си го е носил. Не искам някой да се чувства така, но явно и аз имам лоша страна. То доктори на коли много и коли много.
Болно ми стана, че човекът толкова време все така си е мислел и нищо не е казал, но аз не знам какво мислят другите и нищо не мога да направя, да му помогна освен да се извиня.
Багажът беше приготвен и чакаше. На бързичко го натоварих и потеглих.
Първо се отбих до рибарското магазинче, при един колега от форума. Не му се представих, но въпреки това той толкова настояваше, че това нещо, което търсих не си заслужава та чак му се зачудих. Как търговец не си хвали стоката ми направо отказва клиента. Да ама на мен това направо ми подобри настроението и така и така си бях решил а и парите са една кутия цигари та направо си го взех.

Обадих се на жената да и съобщя новината. Казах, че мога да отида при друг майстор или да отида да се гмуркам. Тя каза, че имала неща за вземане и ако ходя да и се обадя или да мина да ги взема. Още не бях решил какво да правя. Бях се чул с Ники по-рано през деня и той ми даде наставления и прозрения.
Колата някак си сама се движеше, светофарите се нижеха един след друг и все повече минавах на зелено, та почти не усетих, кога свършиха и останаха далеч зад мен. Паркирах там, където ме изпрати Ники. Запалих цигара и се отправих да проверя как е видимостта на водата.
Духаше силен североизточен вятър. Времето беше облачно. Морето изглеждаше спокойно, но предната вечер вятърът беше много силен и сега вълните се разбиваха в скалите. Погледнах камъните и не ми се стори много бистро. Въпреки това усещах нуждата да вляза във водата. Да отмия мислите и да се отпусна. Днес за разлика от вчера нямаше много коли. Дори около мен нямаше нито една спряла. Това малко ме притесняваше, че съм си патил и сега винаги с едно на ум.
Обличането беше бързо. Точно нарамвам багажа и един братчед се завъртя, ма се прави на разсеян и въобще не ми поглежда да го огледам и аз. Нещо ми прескочи, но отправил съм се вече. Обувам плавниците. Смазвам маската. Слагам и ръкавиците.
Заставам за минутка и хем го наблюдавам хем се успокоявам. Цамбурвам леко във водата. Май е една идея по-бистра от когато идвах за последно, но може да е така само в началото. Закотвям буя и се оглеждам за колата. Избирам си място хем да се виждам, хем да съм скрит, за рибите и да мога и да поглеждам към колата.
Оп. Една черна кола спря до моята. Маската половината във водата половината над водата. Минават рибки. Дребни са. Първите платеринки се подават за тях. Аз държа харпуна със свита ръка, че да не стърчи много. Повеждам една от повърхността и в момента, в който стрелям тя прави лупинг.
Аха първата. Да първата, която спря да ме огледа. Имаше някаква следа по люспите, но само по тях. Явно е, че ще живее.
Пак поглеждам към колата. Общо взето, като раздишвам направо си дишам. Виждам как човека си чопли семки и обикаля колата. Говори нещо по телефон, ма после и се заглежда по моята кола. Дали толкова добре съм я измил или нещо друго го привлича.
С лявото око пак ги виждам. Този път съм по съсредоточен, не бих казал спокоен. Изстрел и пак лупинг, но този път и с подръпване на кордата. Не подръпване ми направо дърпане. А сега де. Първият път издърпах стрелата да не плаша пътеката, но сега май се налагаше различен подход. Силният вятър освен, че беше докарал мътна вода, но и я беше изстудил малко. Това обаче ми беше предимство. Рибите се държаха близо до повърхността, където водата беше малко по-топла. Това ми е първото хубаво дърпане тази година. Пуснах дръжката на харпуна и го последвах. Гмурнах тихо да не плаша рибите. По кордата проследих и рибата. Не беше уцелена добре и трябваше да внимавам. Успях да хвана стрелата и да събера двата края на въжето. Така издърпах харпуна по към камъните. Притеглих бавно въжето и я притиснах към гърдите. Първата беше добра. Куканът е на буя. Той е малко преди мен на пътеката, но само там ставаше да го наблюдавам и него добре. Леко се понасям и закачвам рибата на кукана.
Пак заставам на позиция с едното око във водата едното над нея. Вече се усещам и че съм малко по-спокоен имам рибка за вечеря и денят почна да се прояснява. Точно си седя с тези мисли в главата и от някъде се появява и слънчице. Приказка. Силуетите така по-добре се различават. Е и рибите ме виждат добре огрят и се стряскат, но лъч надежда. Последва завиране в дупка за избор на позиция. Краката ми са свити. Тялото и то, лакътя и той само харпунът изправен. Минават някакви силуети, но ги стряскам и не мога да си избера. Чакам идват и други. Изстрел и пропуск. Нещо рибите са нервни. Движат се бързо. И само им дай миг на съмнение и обръщат в мътното.
Дали буят ги плаши или пък нещо друго. Поставил съм другарка, но не до мен или пред мен а зад мен. Тази позиция избрах за проба. След като намерих пътеката я поставих на пътеката. Рибите малко се дръпнаха., но и слънцето направи това. Хвърлям един поглед към колата. Гледам чичка седнал и си маха краката над водата. Дърпам другарката назад, да не му гледа краката. Да де, но пак другите са дръпнати. Сменям си и аз позицията. На второто гмуркане пак минават. Една минава от там дето сочи и стрелата. Изстрел и нов лупинг. Пак с подръпване. Този път нещо по-бързо се понесох и успях да я натисна на дъното. Пресякох пътеката на път към буя. Вече са две. Доволен, но все още тревожен поглеждам към колата. После към рибите. Изстрелите са малко назад. Рибите са бързи. Докато и видиш носа и се е показала опашката. Окото не е свикнало на толкова бързи. Вземем и кукана с мен да ги привлича или поне да не ги плаши. Викам си на третата ще плувам до колата да и видя номера.
След няколко празни гмуркания решавам да погледна от долу Гмуркам и притихвам.
Гледам как над мен минават рибки, не от тези, които чакам, но гледката е красива. Появяват се и едни бели кореми аха един по-добър- Я да пробвам от долу на горе. Рибите се движат на зиг зак, като къси змии. Третата е на кукана. Кукана. Кукана.
Е бързата работа срам за майстора. Та като се знам какъв съм за малко да загубя рибите. Въжето с което бях вързал тръбичката на кукана се беше развързало.
Третата беше на кукана, но другите две не. Стояха на въжето му. Тук дойде ред на покупката. Имал съм и други подобни моменти та въобще не се замислих. Сложих рибките в торбата мрежичка.
Вече имах три рибки за всеки по една. Поглед към колата и там спокойствия. Нашата останала сама. Ако е станало нещо вече е станало. Това ми помогна да се успокоя допълнително и взех да чакам нещо по- добро.

Дори пак успях да го почувствам онова раздишване, като сливане. Ти си част от всяка капка около теб и с това си част от всичко. Гмуркането не е гмуркане а вход към друга вселена. Само миг и мислете се преобръщат. Виждам змия. Какво прави там където искам да залегна. Не е змия а една огромна морска игла. При тях женската снася яйцата си в торбичка на корема на мъжкия и той се грижи за опазването на малките.
Май въобще престанах да мисля за рибите а съм се заоглеждал. Тогава от нищото идват едни големи риби. Просто знам, че ще ги стресна, да но и знам, че ще обиколят. Един силует се появява. Не чакам или по-скоро пръста инстиктивно натиска спусъка.
Е това дръпваме чакам. Направо ще ти изстръгне харпуна. Отслабва. Дали се е скъсало.
Леко подръпвам и харпуна тръгва. Пак. През това време успявам да си взема въздух.
Вече не мисля за пътеката а само как да постъпя. Още нямам голям опит с големите, но миналата година имам няколко урока.
Успях да стигна до стрелата и да видя къде е уцелена рибата. Почти по средата, на място, което ми даваше доста надежда, че ще се справя. Поразходихме се малко насам натам почаках я да се умори и след това с две три движения издърпах кордата и я улових. Беше най-добрата ми този сезон.
Часът беше към 4.30
Казах си още няколко гмуркания и край. Минаваха доста риби, но вече имаше и повечко хора да ми махат с крака а рибите с опашки. Повечето все ми се струваха малки.
Имах един пропуск и една от долу. Доволно почистих един камък от рапани и се измъкнах от водата. Благодарих, че успя да прочисти лошите чувства от мен и да ми даде своят дар.

Преоблякох се на бързо, че имах и задачки да върша. Светофарите започнаха да се появяват и аз неусетно се пренесох пак в другият свят.

thumb_7ed28f15.jpg
(26 Kb) 328 свалено

thumb_dd79a877.jpg
(21 Kb) 321 свалено
454
Гмуркане с Кеф-ка



Жената стана рано, че имаше задачи после се прибра ние още спим. Оправихме се на бързо багажите и газ към Варна карах бързо но не безразсъдно. Ники се обади бил на шкембе с Иво. Направил го боцман. той се е представил добре.


През деня дъщерята на рожден ден на пиратски кораб. Аз се разходих доволно по морска гара.
След обяд, когато слънцето вече премина се паркирахме на Буната.
Там ми се стори най-добре хем е ниско и колата е до теб. Хем има плаж и заведение.
Пробвахме да ловим рибки с въдица. За стръв хванах няколко скаридки. Детето и то се опита и хвана една, но си изцапа дрешката. Добре , че мама беше до заведението, че не ни видя. Хванахме кучка и чучолинка. Жената дойде по едно време и като ме гледа, колко жално изглеждам вика.
Е хайде влизай, че после още по тегаво ще стане.
Ми не чаках втора покана.
нарамих нещата и към водата. Имах и компанийка. Още не съм я кръстил, но май ще е Кеф-ка. Две седмици става се занимавам с различни неща. Чета по форуми преглеждам темите и клиповете на Ники. Обикалям разни магазини и т.н.
Почнах с ПВС от рекламни табели минах праз дърво и накрая фибран.
Дървото най-много време ми отне около 4ч., че нямах много инструменти.
Летва 4м. 25мм -5лв
Нарязана на парчета по50см.
Залепих с лепило три парчета. От първият кефал имах свален профил- тялото на вестник. Прекопирах го на дървото и започнах да оформям. Ножовката тъпа пилата пари триона в колата. Та докато се върна жената трудничко се получаваше. После с триона по-лесно я оформих и с пилата я загладих.
Малко плоска от страни и коремчето можеше да се уголеми, но придоби форма.
Боите са бяла сива и черна по 5 лв. 3бр. + една сив грунд.
Пръсках вечер на вън , че в къщи много мирише после.
Добавих и малко молив тук таме. Дървената още не съм я топил. Иска ми се някакъв лак да и сложа и тогава Толкова труд съм вложил.

С ПНЦто по лесно се работи, но нали го правих на бързо после запълвах дупки с лепило. Пак пила и шкурка. Там имах и ремонт на перката, че на прототипа се счупи. Идеята пак е от Ники.
Фибрана най-лесно се обработва, но допуснах грешка. Не чета. Лепилото хем го лепи хем го разяжда. Ще пробвам с лепило за фибран. Жената има при монтаж на една табела 4 седмици ми стоя на един нокът и не се отлепи.
Още не са напълно готови и затова не смея да ги покажа та ползвам само тази с ПВЦ и първите ми впечатления са добри. Рибите поне я виждат. Гумюшите и платерините се плашат кефалите не се отъркват, но се оглеждат. Увите обаче направо я обожават. Събират се и не помръдват. Само когато идват други рибки ме уведомяват.


Вчера прегледа на оборудването се състоя в смяна на линията на 75 та. Ремонт на тежестите за крака и малко оцветих жълто петно рисувах люспи и перки на ПВЦто-Кефка
Та погледах как се държи.
Малко бързичко минават покрай нея и я заобикалят.
Стрелях по една платерина, но пропуснах. При зареждането на харпуна се

отлепи държача за линията на главата. Предвидливо съм с два харпуна.
Точно взех другият и гледам едни хубави рибки ми обикалят компанията. Минават на скорост на около два метра от нея и по на вътре. Пробвах да ги чакам по-на страни но и там минават на далеко. Има колеги рибари на буната и може за това така да се държат.
После при едно гмуркане един кеф мина с двеста
След две три гмуркания легнах в подножието на компанията на средна дълбочина.
Дойдоха от горе и се завъртяха избрах си най-добрата. първо не можах да я взема на прицел, но после за миг и се намести.
Изстрел.
С три дължини съм тук и кефа на хубавото дърпане е на мах
Гледам кефа, малко не добре ударен стрелата преминала малко под страничната перка.
Сърцето вече бие лудо.
Остава само да го хвана.
Държа дръжката а той на дъното.
успях да се гмурна и да хвана стрелата.
държа стрелата и пуснах харпуна.
рибата опъва здраво едричка е.
Раздишах.
Видях, че все иска да се отправи на дъното
Пуснах стрелата и го оставих да полегне.
Понесох се след него.
Успях да го натисна в дъното и да го хвана здраво.
Сърцето вече беше на мах
Събрах стрелата и въжето и изплувах.
Отправих се към буя. Там с помощта на стрелата от другият харпун го освободих и благодарих.
Вече дори си мислех да излизам, да оставя спомена за по-дълго, но останах да наблюдавам компанията.
После я преместих на дъното. Там също ги събираше, но повечето бяха платерини.
Взех една и реших да приключвам.
Последно време все последните гмуркания ги правя без харпун.
Почти винаги виждам риби.
По спокоен съм и явно рибите разбират това и идват.
Този път направо ме наобиколиха все хубави имаше и половинки.
Полюбувах им се и излязох. Нека да пораснат.
Та както Ники казва 90% от успешният лов е работа в къщи.
Благодаря!

6.jpg
(164 Kb) 312 свалено

2.jpg
(124 Kb) 335 свалено

5.jpg
(169 Kb) 329 свалено

1.jpg
(133 Kb) 337 свалено

20160606_193857.jpg
(2,089 Kb) 305 свалено

20160606_193908.jpg
(1,936 Kb) 325 свалено

20160606_193920.jpg
(1,814 Kb) 315 свалено
455
Състезания Шабла и Каварна

Да напиша с две три думи за обиколката ми около състезателите.
Събота бях в Каварна около Два часа. В три бях на Тюленово. Обиколих около скалите и видях няколко гмуркача. Гмуркания от минута и раздишване 40сек. Последният пост Нефт и газ Шабла. Жълт буй. Гмурка до борунчето преди залива с бараките. Пред бункера. Водата изглеждаше бистра в плиткото. Стоях до 15,40. От там на моста.
Там ремонт. Ще стане хубаво място за сафрид и гмуркане. Намерих и пътя за буната. Разходих се малко. Един облак премина от Констанца към Шабла. В Шабла беше валяло много. Отправих се към Крапец. Там морето много тихо. Пътечката беше много кална и се подхлъзнах. В брега има много черупки от миди, но стари. В плиткото бистро, намерих и хубаво камъче до кръста. Идват три платерини, хубави пасящи. Изстрел и пропуск. Извадих си поука. След час пак ги видях този път идвах от дълбокото ако може да се нарече дълбоко а рибите дойдоха от брега. Пак три. Върнаха се две третата я взех с мен. Почти през цялото време валеше. Накрая се проясни. Отидох до село и зарадвах баба с улова. Лозето остана.
Неделя-от 6-8 на лозе в Каварна после на Село до 12.30. Обяд в Каварна в 13ч.
Обиколка на състезателите.
Четири буя на бараките до Чиракмана. Разбрали са правилното място. Гмуркат се в плиткото. Морето като за тук много добро. Въпрос от един от състезателите към друг колега
- Видя ли риба?
- Не
- И аз още.
Попитах кога ще свърши състезанието отговориха 16,40.
. После поглед от панорамата. Един жълт буй пред бараките на морска база. От горе се вижда линията на шкарпа- много рядка гледка. Минава и лодката със съдиите. Въпреки разстоянието чувам, че някой имал една риба. Надъхват го. От там по черно до Дълбока. От горе виждам буй пред заведението. После разбрах , че състезателят е станал първи с една лястовица.
От там на Зеленка. Водата много бистра в брега, но не видях буй. Или е имало някой зад боруна в посока Каварна. Поглеждам и от Калиакра. В брега бистро, но на шкарпа мътно.
Отивам на Болата. Лозан е там има една платерина видял и кефал.
Много ува, малко гюмуш не мигриращ стоящ. Морска мишка, малка. На дъното доста попчета и две дупки. Раци доста. Водата горе мътна долу студена и малко по-бистро. Течението с посока Русалка. В залива към Русалка по-топла. Мътната вода по повърхността може да е от рекичката, както ми каза Ники за една друга река.
Отивам и на другата страна там близо до скалите на пясъчно дъно виждам сребриста точка, но по-различно от кефаловите. Притихвам и при повторното появяване стрелям в мътното. Не последва дърпане. Отправихме се и към буната там нищо интересно. Е нали съм събирач, събрах си малко дарове, час от които и дарих.
17,10. Бях излязъл още малко задачи и
Пропуснато повикване. Приятел ги видял да излизат каза ми за лястовицата.
В 18.30 бях на Българка.
Награждаването приключило. И час от хората си бяха тръгнали.
Все пак видях двама трима познати. Бате Жоро също беше там. Получих и подарък от него.
Мартин беше с награда и купа с рибка.
Димитър от Шабла също се видяхме. Разбрахме за едно състезание за деца.
Велико и той беше дошъл. Видяхме са на бързо, но все едно си казахме всичко.

Резултатите са добри, не са точни но това, което чух.
Една лястовица.
Един скъсан пеленгас.
Един видян лефер
Двама човека с по 2 риби.
Едната е била почти в края на състезанието.
И няколко с по една платерина.
Изводите, че по време на миграция рибите вървели по-на вътре и чак над вечер някоя доближават брега. На вътре беше мътно.
Ще е хубаво място за пасящи платерини.
Получило се е едно добро събиране на приятели а състезанието само им е дало повод да са заедно.
Общо взето два дни обиколих доста места и си избрах места, които някога да проверя.

Малко съжалява, че не можах да свърша по-рано със задачите да се огледам и по оборудването, че те хората на крака бяха дошли, но мога и аз да отида някога на крака да ги огледам.
Въпреки че няма да тръгна да се състезавам винаги ще уважавам хората, които практикуват този спорт. Важното за мен е приятелството и разбирателството. Пожелавам им да го откриват и разпространяват!
456
Трети открит урок

Водата в морето вече се беше стоплила. Заредиха се няколко добри дни за гмуркане. Дъщерята е на балкан, жената си взе колело а моите задачи след работа бяха почти намалели.
Бяхме се чули с Ники и той споделяше впечатления, които ме зареждаха с оптимизъм. В службата също бях наваксал със задачите и така в четвъртък си пуснах отпуска за един ден.
Обадих се на Ники да се разберем. Той както обикновено е прегледал прогнозите, чертал е карти и подредил пъзелите. Разбрахме се влизане сутрин рано. Нещата ми почти бяха подредени от предният ден . Само бях свалил неопреновите неща да минат през сладка вода и дори не ги бях прострял да съхнат. Нагласих си телефона да звъни час преди уреченото време.
Видях, че нямам много ток и го сложих да се зарежда, както обикновено в хола. Легна си малко късно, но се надявах да се събудя на време. Да ама не.
Жената ме буди и вика телефона звъни. Гледам Ники.
-Здравей ще закъснея малко.
-И аз също. Отговарям и бягам към банята хвърлям две шепи вода и бързо се обличам. Вземам чантата с неопрените и потеглям. Добре, че е рано и няма много движение. Не нарушавам правилата и в уреченото допълнително време съм на мястото. Само не бях изпълнил уговорката да съм облечен.
Ники ме подканя да побързам. Аз още не съм се събудил и гледам да съм бърз. Та в бързината съм забравил и кукана в къщи, че вчера имаше една интересна рибка на него. Имам и материал за друг в колата, но Ники ми предложи неговият за буй- с метална проволка.
Ники погледна Кефка и каза, че трябва да е по-голяма.
После се правихме на козли и след минутка бяхме във водата. Ники разположи постовете и даде наставления. Да не цопам много, харпуна да не стърчи да почуквам по камъните.
Слънцето се беше вече подало над дърветата и радостно ни приветстваше. Усетих мига на топлота и му се полюбувах. Какво по добро да си във водата слънцето да те подканя да я погалиш, както то те гали и то, и да благодариш за възможността да се насладиш на мига.
Ники вече се беше потопил. Не след дълго дочух и изстрел и и после едно
Юююхууу!
Ники вече имаше рибка. Едно хубаво кефалче.
Време е и аз да се заема да видя какво се случва при Кефка.
Водата си е топла, на дъното е малко мътничко, но все пак има някаква видимост.
Направих няколко гмуркания. Нещо в апнеята ми куца. Никаква я няма. Дали съм я забравил накъде в предният сезон или пък неспортуването и цигарите са си я задели. Нещо не усещам така, както трябва да бъде напрегнат съм. Нещо ми тежи.

След малко Ники пак се появява. Гледам на кръста вече не е една риба. Не са и две а три хубави кефала. Пък аз още не съм видял рибки.
Ники пита дали почуквам казвам му, че го правя, но той отговаря, че не чувал. Значи не го правя както трябва. Опитвам се да наблегна на чукането. Различни видове. Чуч, чук пауза чук, чук пауза. Друг вид -Чук пауза чук пауза. Трети Чук, чук, чук пауза чук, чук.
После се усетих, че само чукам пък все пак съм в морето, нещо не му е тук мястото и още на съм видял хубава рибка, като изключим Кефка. Да не вземе някоя русалка да дойде.
Излизам да раздишвам в камъните. Гледам на куката има платерина, явно Ники иска да ми даде малко късмет. Отивам да го потърся. Да оставя малко Кефка на мира да и се полюбуват. Правя няколко гмуркания на познатите места. Дори и платеринки не виждам а само чучоринки.
Връщам се на позиция и гледам Ники си свалил кукана. Завързал един камък и го сложил за тежест. Такава прелест. Слънцето е огряло четири хубави кефала и лъчите му играят по блестящите им сребристи тела.
Ники ме вика на неговата позиция. Показва ми къде е легнал как стои, къде е разположен харпуна. но на мен апнеята ми пак е някъде забегнала. На излизане махам здраво с плавници така хубаво, че му замътвам позицията. Правим разбор.
Ники вика имало ги и аз виждам, че ги има по кукана. Знам, че ги има, но не ги виждам.
Ники ляга и на моята позиция и взема кефал. Подарява ми го. Казва, че така се прави.
Знам, че иска да ме накара да се отпусна и да се представя добре и най вече да се насладя на преживяването. Благодаря Ники за отношението. Знаеш, че рибата не ми е толкова важна. Най-ценя приятелството.
Нали сме мъже винаги между нас от както свят светува има съревнования. Винаги е имало добри ловци и не толкова добри. Това зависи от много неща от подготовката, опита умението да се анализира, обстановката състоянието на ловеца, от това колко сме отдадени на нещата.
За да увеличат своят улов мъжете са започнали да се събират в групи и да ловуват заедно. Така придобивали повече опит и си споделяли уменията. Сред тях винаги е имало такива, които са се отличавали със своите знания или умения. Всички в групата са се поучавали от тях и са ги правили свои предводители или учители. Били са им благодарни за споделените неща и научените знания. Това дали ще придобият техните умения зависи само от тях. Учителите пък за да подържат нивото трябва да намерят начин да придобият нови познания и да разширят възможностите за улов. Благодаря Ники, както за споделеният улов, най-вече за споделените неща и това, че продължаваш напред към висините на дълбините!
В този така наречен напредък днес човекът е станал върховният хищник на нашата планета.
Преминал е през много перипети и е успял да постигне това, което сме сега. Тази ни възможност трябва да ни прави много по отговорни за опазването на всичко около нас.
Тогава, когото при индианците са се появили билите ловци и са започнали да избиват голяма част от животните и да използват техните ресурси се е получило така, че в началото е имало огромни трофей а после популацията на почти всички видове е намаляла.
Въпреки това човек никога няма да се откаже да ловува. Новите възможности и открития само ще ни дадат повече възможности. Това е така и с уменията, колкото повече умения имаме толкова по-добри ловци ставаме. Колкото по-добри ловци ставаме толкова повече почваме да се замисляме за това, което ловуваме, как да го опазим и накараме да се увеличава.
Ловците през зимата слагат храна за да може дивечът да оцелее и по-голяма част да има поколение.

Та при разбора Ники каза, че съм държал много на пред харпуна и ги плаша.
Знаех, че не ми е рибно, нещо в бързината и умората и мисленето и нещо не е наред.
Оставих харпуна. Да преценя дали от него не ги виждам.
Варно, че видях един, но беше на стрелата на Ники. Малко преди това чух изстрел и в първият момент появата на Кефал със стрела, не ми беше толкова странна.
Пробвах и на други места без харпун е все същата работа. Не виждам риба.
Беше ми станало и студено. Недоспиването ставането рано, дупките в ботите и ръкавиците, както и не виждането на риби за покачване на адреналина и пренебрегването на студа ми подсказа да изляза. Дори обиколих а Ники мина направо. Дори и при обиколката пак не ги видях.

Изводи

Относно Мюретата-работят. Колкото повече старание и умения са вложени толкова, по-добре работят.
При близо едно до друго мюре отиват повече към по-голямото.
Ако имаш и цигулка резултата е още по изразен.
Всичко това работи ако се гмуркаш правилко, ако си тих, имаш достатъчно време да изчакаш и да излезеш и си настроен положително. ,,Аз мога“, както казва Лагутин намерено пак от Ники.


Ники каза, че е важна музиката. Само трябва си настроиш инструмента на честотата на публиката.

Днес видях, колко много грешки могат да се направят и как , ,,като няма риби пак има и като има риба пак няма“-Ники
Благодаря!
Да знаеш, че то не за всеки урок ми за всяко споделено умение ти благодаря!

Да но денят не приключи така.
Тръгнах да се прибирам и да посвърша някоя друга задача. Малко преди обяд се усетих доста изморен и прецених, че имам нужда от час почивка. Легнах и си починах добре усетих как мислите пак ме поведоха към морето. Точно взех да хапна нещо и телефона звънни.
Ники
-А що не вземеш да влезеш и след обяд, но не там където бяхме а на другото място. Да постреляш малко рибки, но по старият начин.
Като добър учител, след като видя че не съм подготвен за материала е мислел и за домашно, като ми каза и мястото на което да го напиша.

Този път мислите ми бяха на една вълна.
Изчаках още час два и си отправих към мястото за домашно.
Паркирам колата и гледам идват едни младоженци да си правят фото сесия. Изчаках ги малко да не им развалям снимките, дори предложих да преместя колата, но те не пожелаха. Изчаках ги да се отдалечат все пак аз за никъде не бързах. Облякох се спокойно взех и новият буй.
В морето бяха почнали да се образуват зайчета. Там където бях решил да гмуркам имаше и доста пяна. За въже на буя съм сложи два метра ластик. Исках да пробвам как ще се държи на вълни. Бях прочел от Явор, че сега имало някакъв силиконов и много добре се е държал. Та реших да пробвам първо с обикновен от строителен магазин.
Нарамих нещата и към водата. Преди да се потопя също усетих една свобода и едно спокойствие. С първото гмуркане нещо спокойствието намаля.
Идват рибки
Не са големи, но минават. Първи поздравителен изстрел да им кажа, че съм тук.
Зареждам и гледам пак минават. Един хубав дълъг пасаж с платерини. На бързо слагам и вторият ластик и успявам да прицеля една от последните. Малко далечен изстрел, но първата рибка е уцелена, дори и леко подръпна. След кратка борба в която успя да навие линията на въжето вече е на кукана.
Минават още два три пасажа. Трети изстрел и втората рибка е факт. Поглеждам не са минали и 10 мин от както съм във водата. Поглеждам към буя доста добре се държи ластика го държи на разстояние от камъните и от буната. На него е и кутийката с ключа. И тя е над водата. Колата и тя се вижда.
Продължавам да виждам рибки, но нещо вече си имам две и искам по-добро, като знам че ги има въпреки че ги няма. Така по едно време съм легнал в посоката от която идват платерините и от към гърба ми идва един хубав кефал. Успях да го стрелям, но само няколко люспи му опадаха, беше далечен.
Почнах да ги търся малко по на долу. Там и поведението на платерините ,като през лятото
Идват направо към теб и те обикалят. Та при една такава обиколка в края гледам и една кефска опашка да се помятва, като байрак, ма как се стреля по байрак Той толкова бързо се повява.

Последва раздишване в камъните. Гледам от посоката на платерините минава и една хубава рибка не с двеста, но към деветдесет и пет дава газ към Каварна. Далечен изстрел и го гледам на стрелата.
Улучен е в гърба. Стрелата е преминала на половина и рибката почти не помръдва.
Адреналина се покачи рибката е добра Кефал с добри размери. Вадя я над водата извиквам едно Юху. Както се покачи адреналина така и нещо умората се покачва или нее точно умора а една тежест. Почнах да се опитвам да помисля, какво е. Не можех да се сетя от какво е това напрежение освен да сваля жилетката с тежестите. Тази свобода съм чакал. Дали от товара или от свободата на дишането усетих как следващите гмуркания апнеята почваше да се подобрява, а и не само апнеята. Настроението също. Рибите и те усетили промяната и започнаха да ме наобикалят.
Гледам някакъв голям силует. Колега е дошъл. Изплувам и чакам да излезе подвиквам да се знаем. Гледам го без буй предлагам да се гмуркаме подред да не си пречим. Той се похвалва с новите си карбонови плавници били не толкова леки, колкото давали едно бързо плуване направо бил учуден. Казвал се Иван и влизал от брега.
Малко след това си тръгна.
Аз доволен от споделеното. Поглеждам вече съм от два часа във водата още час и ще тръгвам.
Ма като тръгна една риба едни платерини водата се избистри съзнанието също, сърцето спокойно и дори намирам част от двете с апнеята от предният сезон.
Дишам спокойно и бавно поемам последните глътки въздух. Правя китово салто два три маха и плавно пикирам на долу. Помагам си с ръка да се понеса към позицията. Усещам музиката и почуквам нежно по камъка чук, чук.
Идват платеринка после още една и после десетина. Не ги закачам и след малко се появява една по-голяма рибка плува право срещу стрелата. Вече е на две педи от нея. Не чакам да се обърне и стрелям право в главата. Рибата почти не помръдва. Изплувам бавно и издърпвам стрелата в камъните. Да не плаша другите. Държа кефала здраво. Вече съм по-спокоен при обработването на рибата. Бях благодарен и на една, но две е още по добре.
Следващите гмуркания са в реки от платерини идват и си отиват.
При едно направо стават стена от риба до повърхността. Гледката е красива почти забравям, че съм там и идват едни хубави кефали появяват се зад сцената и повдигат завесата от платерини.
Успявам да поведа този, която си избирам. Стрелям и последва здраво дърпане. Те това дърпане чакам. Виждам рибата е уцелена добре и се наслаждавам на дърпането . После я пускам да полегне колкото да хвана стрелата, както каза Юли. И накрая събирам двата края и придърпвам. Трети хубав кефал слагам на кукана. Вече не мога да се позная. Изравнявам постижението от предният сезон на три кефала. Продължавам и пак същата картина само дето съм на няколко метра настрани и дори и там минават. Тук вече си е рутина и емоцията е намаляла. Усещам, че трябва да спра. Няма смисъл. Оставям харпуна и почиствам няколко камъка от рапаните. Дори май доста нетежаха, че да видим новият буй дали ще ги издържи. Буят се справи доста добре и с тази задача. Излязох доволен.
Бях си направил домашното. Сега остава само да го напиша и Учителя да го провери и да напише два три реда за забележки.


Благодаря Ники за подкрепата и знанията, които споделяш!

11.jpg
(239 Kb) 285 свалено


22.jpg
(172 Kb) 298 свалено

20160610_214333.jpg
(1,918 Kb) 310 свалено
457
Първо за двете рибки.

Както и да се редувахме не съм видял кога Иво се е гмурнал. Мислех, че е доста в Дясно. Разбрах, чу не ми е ден. Много бях припрян то и се вижда. Мислех към два да съм на вода но чак към седем се приводних.
Ивчо беше във водата и имаше няколко хубави рибки. Аз дори и мюрето не видях, което пак ме води на мисълта за смяна на маска с по-добро видимо поле. Сега не си виждам колана. и на страни също е ограничено.
Рибките явно са се въртели около мюрето и като се гмурнах, като лист ги видях. В първият момент го видях и дори си помислих да ги пропусна, но после видях че са се подредили и са се сгъстили. Та изстрелът беше за двоен и се получи, а това как Иво е успял да го документира Браво! Видях си нещата. Благодаря Иво.

В събота на Зеленка за час видях четири пъти кефал. веднъж стрелях, но пропуснах. Една платеринка за чорбичката на Краси. Водата топличка и след четвъртият метър леко студено , но и доста мътно. рибките стоят в студенкото и мътното. Останахме вечерта на барбекю с рибена супа и биричка. и много звезди.

Неделя от 6-9 лозе от11-15 море.

Краси местеха плажа другата страна на буната на Зеленка от страната на Калиакра.
Аз им казах, че ще ходя по вода, но те ме взеха с лодката от брега.
Направихме познавателна обиколка- Точно пред носа там където се срещат двете течения гледката беше мъжка. Безброй зайчета, като звезди, море като казан водата мътна и доста вдигнати водорасли. Видяхме много делфини навсякъде около нас. Веднъж дори в редица 7-8
Пробвахме за сафрид, но нищо. Не настоявахме много. Прибрахме се от западната страна на носа. До пещерата завет, но много мътно. На даляна малко по бистро. На шкарпа мътно. Там ги открих. Самотният кол го няма за ориентир, но въжето му е под водата.
Една жълтениково-кафява сянка зървам. за стотни давам мислено предварение в посоката и скоростта на сянката и стрелям. Сянката се доближи нещо жълтеникаво проблясна а не сребристо. не можах да го зърна мина ми от страни и се потопи в мътилката. Капитана беше излязъл и се беше качил в лодката. Не е влизал от декември миналата година и ухото нещо го наболяваше. Казах му, че щом е приключил да ходим при плажуващите, че и там мога да се гмуркам.
Та мястото е доста живописно , и е трудно да се опише. Море стена небе и само тънка ивица от бели камъчета между морето и скалата.
По скалата са обрасли всякакви треви и храсти. Предимно има и смокини, но сянката я правеше някаква къпина.
Скалата на места е гладка и по повърхността и се стича вода.
Небето е синьо платно единствените бели облачета рисуват картини на приказни герои по него.
Сладката вода, която се стичаше по склона, правеше водата да изглежда, като мастика. Това пък си е предпоставка за наличие на кефалови риби.
Не бях се гмуркал в района. Не знаех и дълбочини, но ги предполагах от съседният подобен район. Направих за час една познавателна обиколка на вътре. Два пъти видях кефали и вторият стрелях.
Бях се скрил до една скала а до мен пясъчно поле. Дойде ми от ляво повечето риби идваха от там. Добър и точен изстрел.
Оставих го да си се измори, но малко. Завъртя се и се усука на линията после го доближих и когато го придърпаха почти ми беше в ръцете каза рас -прас и се откачи.
Последва познавателна обиколка в ляво. Там намерих хубави камъни с миди и платерини около тях.Връщане до началната точка и опознаване на района в дясно. Там водопади и кефали. Един бандитко го взех. Нарекох го на капитана Краси а той каза, че ще го запознае с компанията на Джулая на Камен бряг.
Та после имаше пренасяне на багаж товарене лодка пиене на кафе и прибиране.
и те така.

Риби имало и в Каварна приятел се обади видял дори веднъж десетина като водачката била към 2 кила а останалите към кило предпоследният 950гр.

592e90da.jpg
(75 Kb) 289 свалено
458
. Ивчо вярно много е напреднал и вече смело мога та твърдя, че аз трябва да се уча от него. Пожелавам му да има достатъчно време да се забавлява и да намира такова да споделя!
Аз още се настройвам и до седмица задачките по ремонта ще приключат и може и аз да се включа по Варненско.
Та по Каварненско и Калиакренско вчера пак ги имаше за три часа и аз стрелях доволно.
почти същото, като предната седмица. Почти на всяко гмуркане ги имаше.
видях голям скорпид, голям чернокоп и добър кефал.
Дребни прозрачни рибки, Преследвани от едри хамсийки и дребни чернокопчета, като нокторезачки.
С попчета е пълно, пък беше и сравнително бистро за мястото.
Пак бях без кукан, но с два харпуна. Използвах стрелата на единия за кукан. Трябваше да е по дълга. Почти спрях да стрелям по платерини. При една добра изстрел и пропуск. добре, че беше пропуск. Стрелата точно там където е ухото се беше протрило въжето и остана на дъното. Добре, че беше бистро и я намерих. Точно преди седмица Иво имал подобен проблем по Гръцко. Стрелата я бях взел от бате Жоро преди три -четири години. Та от тогава не съм и сменял и ластиците. Харпуна и него не го ползвах почти две години и добре, че този сезон, бях оставил другите във Варна и се наложи да го ползвам. Явно на сегашното ми гмуркане много ми допадна.
Та точно след като взех стрелата вече имах достатъчно дълъг кукан. Преместих рибите от 75 цата. Още на второто гмуркане бях легнал до един камък с миди минават едни дребни рибки преследвани от мини чернокопчета. В далечината минават платерини, не са едри и не помръдвам те се движат бързо. За миг след тях виждам много едър чернокоп или може би лефер. Той нещо се стряска и идва близо да ме огледа малко над мен и в ляво. Почти го повеждам каубойската и го виждам, но май изненадата от появата не остави сърцето и ума спокойни. Пропуснах. Миналият сезон и началото на този със 75 цата почти нямах пропуск просто рибите сами си се нанизваха. Сега дори като го зареждам ми прилича на детска играчка. Миналата седмица пак имах някаква такава дилема с него. Явно ще трябва да поработя над това да прострелям двата харпуна едновременно. После взех да търся само хищници. Така и така съм без кукан. Чуках, траках гугутках, въртях. Само платерини. Вече почвам да се чудя дали всичките тези неща помагат. Правя 10 гмуркания на почти на едно и също място 5 пъти съм тих и 5 редуване на тракания и т.н.
Само на едно не видях платерини. Третото със почукване на дръжката. Та след като не ги закачах при едно с щракане малко зад гърба ми мина кефал, но като то се изравни с дръжката на харпуна си тръгна. На излизане стрелнах и със 75 цата две рибки. Много точни в хрилните капаци. Явно нещата са в главата. На тръгване морето се беше укротило а слънцето наклонило. Чуваха се вечерните песни на птиците и гласовете на щурците. Благодарих полюбувах се и тръгнах.
Толкова риби за този сезон имах за първи път. Въпреки това, нещо не усещах радостта. Преди и на половината щях да съм доволен. Дори този сезон при само една риба удовлетворението е било по-голямо. Връщам се пак на старите неща от смяната на позицията. Много от вас са го казвали а и Гого ми го напомни преди два сезона. Това е така както попчетата и платерините. Трябва да се спре или намали лова на едните за сметка на другите. Вече почти два сезона се опитвам да го правя. Забравям редовно кукана, но все не мога да устоя на някоя добра.
Днес също бях с тези мисли, но още при първите риби разбрах, че ще стрелям по платерини. Дойдоха ми от дясно и тръгнаха да ме обикалят. Почти от към лявото рамо ми са и се подредиха две добре пробвах двоен и се получи. Та така започнах лов на платерини. Въпреки това буят беше на достатъчно разстояние от мен. Вярно , че така губех и време да изляза и да ги поставя на стрелата –кукан, но и си почивах в плиткото.
Ники както ми каза тази седмица ще гледам да сменя ластика да сложа нова линия на стрелата. Мисля да прегледам темите за флашери. Булти имаше писано нещо от Христо Янчев за някаква перка. Та да пробвам и в това дали има светлина. Въпреки всичките неща най-важно е мисълта.

02a4ec10.jpg
(311 Kb) 319 свалено
459
Не е много за подводен, но може на някой да му хареса в това време на очакване на сезона.



] Д

20160813_192100.jpg
(1,972 Kb) 298 свалено
уранкулашко блато
[/size]




Здравейте!
Още беше отпускарски сезон, но лятото беше вече към края си. Сутрин имаше доста опадали изсъхнали листа а вечерите бяха хладни и покрай морето са налагаше да се слагат връхни дрехи. Предните дни беше минал един циклон, който беше донесъл доста по- студен въздух. Синоптиците казаха, че това се случвало на 4-5г. веднъж да нахлуе артически въздух. Дори температурите в Германия сутрин били около 1 С. При нас понижението беше с 10-15 С.
Събота сутринта направих едно гмуркане в Каварна. На буната беше доста мътно. Тетраподете бяха покрити с рапани. Дори и тези, които преди две седмици бях почистил също изглеждаха по същият начин. След като видях, че не минават рибки реших да се заема с рапаните. На бързо напълних мрежата и след това гагама. От почистването нямаше видима следа. Просто изсипах гагама, малко по-на вътре и така няколко пъти докато ми хареса резултата. По буната две години ми трябваше да се задържат мидите, но този сезон там не съм полагал грижи а само по-тетраподите.
После направих и една обиколка в плиткото. Пак не видях много рибки. Само пред компресорната станция в мътното се въртяха, какво им харесва там, не можах да разбера. Може да е било течението или по-скоро това, че беше завет.
След това се прибрах и с баща ми направихме първият гроздобер от десертните сортове.
Там въпреки многото грижи резултатът не ми харесва много, но в сравнение със съседните лозя, виждам че има полза от усилията. Последва почистване на рапаните. Повече от половината бяха много дребни и трудно вадех ядката, но излезе достатъчно количество за около три дози.
След обяд се отправих към село. Направих последно пръскане на лозето, като пак има какво да се желае, но пак е по- добре от предната година.
В колата имам всякакво оборудване за риболов. Като се почне от неопрена и харпуна, въдици такъми за морски риболов чепарета, бомбарди до плувки и куки за езерен риболов. В петък след работа бях взел бели и торни червейчета от близките рибарски магазини.
Та след приключване на задачите се отправих към Дуранкулашкото езеро. От доста време не съм ходил така сам да разпусна. Да няма никой с мен и да мога да се насладя на красотата. Да се върнат спомените от детството и да усетя спокойствието. Избрах място малко преди ресторант ,,Златната рибка“.
Пътя е сравнително хубав, но местата за риболов са малко. Като дете не съм ходил там, но сега по старите места не се стига лесно и пътя е доста и си трябва повече време.
Спирам колата да си поговоря с един колега. Той ми казва, че тъкмо дошъл но имало предимно червеноперки.
Виждам едно свободно местенце в дясно от него и разпъвам въдицата. Един мач от три секции малко ремонтиран. Бяхме с Ники за заргани и при едно замятане стана на четири части. Полежа така година в гаража докато не се сетих за него. Взех една ножовка и го срязах. Малко лепило и изолир бан и стана пак работна пръчка. Мислех за децата ще става, но определено и аз си я ползвам. Този сезон дори лових малко и сафрид от брега с нея на Мартина.
Имам подготвена навита въдица. Месинка около 4м с плувка няколко теженки и кука. Куката се оказа без контра, явно от последното ловене е останало червийче или нищо друго и контрата се е стопила. Въпреки това върхът беше доста остър. При монтажът направих грешка. Забравих да прекарам месината през шпулата та се наложи пак да мина през всички водачи.
За стръв сложих три бели, като последното по дължина. Вятърът беше зад гърба ми, но си подухваше добре. Още с първото хвърляне и плувката потегли. Първо бавно а поле малко по бързо започна да пори водата, като мини скутер. Това подръпване е характерно за беличките. Последва засичане и изваждане. Първата рибка беше факт. Забелязах, че две от червейчетата ги няма и сложих нови. Добавих и още две олова малко да утежня и да мога да замятам по-навътре.
Последваха нови две три рибки да правят компания на първата. Едно почукване без да успея да засека и затишие. След, като доста време нищо не се обаждаше направих преглед. Куката си стоеше гола голеничка и рибките сигурно и се присмиват, каква е такава безсрамница. Явно това беше заради липсата на контра. На мен не ми пречеше щом съм около вода и има свобода. Почти след всяка рибка сменях червейчетата и след всяко затишие проверявах куката. Та по едно време реших още да се забавлявам. Имам също и няколко воблера един имитиращ малък костур и други морски две три блесни, но камъшите около мен ме отказаха от този начин. Иво ми беше подарил един такъм за лефери. Плувка с тежест и около метър и половина месина с две куки една за друга. Взех другата въдица подарък от жената. Тук не направих грешката с монтажа. За стръв сложих една жива рибка, като се старах да остане такава и заметнах до далечните камъши. Знам, че там дълбочината е някъде около 2м.
Оставих въдицата на страна и продължих да си хващам белички. Едното око винаги беше на голямата плувка. След двайсетина минутки проверих рибката още си беше живичка, но не толкова активна. Свалих я от поста и няколко торни чеврейчета застанаха на нейното място. На другата въдица нещата си продължаваха по същият начин. По едно време гледам как голямата плувка нещо помръдна. Оставих въдицата с която ловях белички и зачаках с другата. Последва ново поклащане и после повеждане. Засякох и започнах да навивам. Усещах тежестта и борбата на рибата. Пръчката е с тънък връх подходяща за заргани и кефа сега е по-голям. Доведох рибата до разстояние подходящо за изваждане, нямах нужда от кеп, не е чак толкова голяма и извадих едно хубаво гебенче. Така казват хората тук на костура. От години още, когато ходихме с брат ми на риболов не съм се радвал толкова на подобен улов. Още повече, че беше на въдица, която не е за този риболов а и такъмчето си беше пак за морски. Но нали е въдица и монтажът е за хищници. Последва ново зареждане и хвърляне. Последва цоп на плувката някъде на половината разстояние и малко в дясно от целта. Плувката остана самотна разделена от основното влакно. Тук монтажът си каза думата. Явно трябва да е плетено влакното. Месината се беше скъсала и сега плувката си плуваше свободно. Е аз такъв подарък от Иво няма да остава, нали имам и неопрен в колата. Набързо обух банските сложих неопреновите чорапи и нагазих във водата за спасителна акция.
Дълбочината беше малко над гърдите и не се наложи да плувам. Плувката беше спасена. Зачудих се дали това е знак да си тръгвам, но реших да остана да дочакам полета на лястовиците. Малко преди залез хиляди лястовички се спускат над езерото за последен танц преди вечерното хранене с насекоми. Вятърът утихва и водата става огледална. Дребните рибки по повърхността на водата почват де се щурат в търсене на храна а едрите хищници да ги преследват и ги карат да подскачат над водата. Отразените облаци във водата нарастващата луна на хоризонта и песента на вятъра в тръстиките, кара сърцето да усети песента на времето и да накара душата да запее.
Полових още малко и така зареден се отправих към Каварна. Брат ми с жена си и детето бяха дошли. Иво и той се беше обадил, че неделя ще ходи на север около Русалка с децата и още компания и може да направим едно гмуркане. Аз като основна задачи ми остава за неделя да направя и последното пръскане в Каварна.

Пътувам по пътя пуснал съм си радио за компания и се радвам на залязващото слънце над полята с пожънато злато и натежалите пити на слънчогледите.



20160704_141112.jpg
(1,419 Kb) 286 свалено

20160704_141053.jpg
(1,704 Kb) 273 свалено
460
Русалка


Малко от тук от там

Благодаря Иво!
Ники вчера на Руска много плува и в дълбокото и на плиткото. Та точно си мисля,че ще пропусна 10 За 10 мин 4 риби и съм на 10. Това от 14.30-17.
Най много риби точно преди да изляза.
Последният изстрел целех друга, но една се появи от към гърба ми.
Стрелата мина два пъти през рибата и тя остана на нея.

Това беше и 10 та риба.Тя остана на стрелата,която се показваше на 10 см.
Беше както описва Веско. Сетих се, че имам и вирбел на линията. Та успях лесно да изкарам стрелата напред.Опитах и назад, но беше трудно.
Извинявам се за словоредът.
От телефона е по-трудно. Писах за този изстрел че той беше по интересен.
Имах и един друг филм. Рибата идва от дясно, но не преминава пред стрелата. Завъртам харпуна на 180 и я целя почти към плавници те каубойската. Беше точен.
Мислех да не е разказ,че нищо по различно.
За втори път съм с 10 риби но нищо по различно от друг път. Гмуркам те идват изчаквам стрелям и около 75%точност
Не мога да се сърдя на никого за нищо.Ники го написа на друго място Удоволствието е мое.
И там бях от плажа към голямата скала на среща. После към скалата,която се показва малко над водата. После скалите пред лодкостоянката. Края на Боруна след лодкостоянката. Дълбоката скала навътре пред него. Много плуване и малко гмуркане. Никога не бях обикалял голяма част от скалите.
Платерини имаше почти винаги от под ветрената страна на скалите.Дали там има повече храна и е завет не знам. Риби си имаше в дълбокото. Почти винаги на този ден там съм с фотоапарат без харпун. Този път разбрах,че границата съм си я сложил сам. Дори излязох въпреки, че имаше риба.Жената достатъчно се оправя с децата.
Когато излязох една жена ме попита дали продавам.
Казах, че не продавам и попитах колко човека са. Каза 5 Почисти добре толкова рибки и ги подарих.Така ме научи Ники.
Удоволствието беше мое и това ми подсказа, че взетото решение да ловувам този ден е било правилно.Освен мое лично удоволствие доставиха и такова на друг непознат. Така морето дари и него за моят празник. Във водата бях от 14-17.
Бях без буй. Той беше на брега. Имаше много вятър и вълни. Знам че е грешно,но го оставих. Оглеждах се за колеги.Вальо беше на плаж той си имаше буй .
Направен от него със знаме. Ники tramper и той беше във водата после го познах на брега. Та маже да сме били близо, но морето не е решило да ни срещне.
Маже друг път.
Днес мислех да съм пак в района. Въпреки,че вчера вечерта вместо да си пия ракията пих система венозно.Някакъв грип.Днес съм добре. Отидох да нагледам бидоните на село да ги подготвя за гроздобер.
И що се правех на щангист сега ново 20.
Стоя и пиша вместо да гмуркам. Знам как миналата година пак ме секна по време на отпуска. Та по някога трябва да спрем когато ни е най-хубаво.
Удоволствието сега ми е да пиша и се радвам, че го мога да го правя.
Поздрави на всички в морето.Да се забавлявате и да не забравяте тези които не са в неговите прегръдки и да споделяте и за тяхно удоволствие!

dc2e6d1d.jpg
(155 Kb) 226 свалено


20160822_172809.jpg
(3,291 Kb) 237 свалено
Нови Продукти
Picasso Competition Articulated Wishbone

Цена: 17.00 Лв.
Spearfishing