Разглеждане на всички мнения на Vov
|
Браво Иване! Радвам се за теб и ти благодаря! |
|
Яворе, изглежда, че доказваш, че кевларената добавка е толкова яка, че издържа присъствието/ухапването на еййййй такива риби дори!
Браво! |
|
Браво на Веско и на Качо и на Момчил - с уговорката на Иван...
Браво, че сте във водата, че сте гмуркали, че сте видели риби, сте стреляли, че даже и сте взели! |
|
Отдавна си ги говорехме тия нещааа... Знаех, или поне очаквах, че ще дойдеш до тия...
Честито Гриша! Много гмуркания ти желая и като го скъсаш, още по-хубав да имаш! |
|
Нурулах Черноморе... Браво Юли, много вдъхновяващо! |
|
...Вчера плувах, днеска - пак! 12.00. |
|
Ха-хаааа, последното ме развесели! |
|
Открих, че Локтайт 4850 и 4860 се препоръчва специално за лепене на еластични елементи. Не се споменава нищо за последващо влошаване на качествата при ползване във вода... |
|
Утре, събота, смятам да отида на басейн Диана. Някой друг? |
|
Или е било яко притиснато и огънато с много малък радиус...
Още на първото влизане през 2007 на тетраподите в Балчик успях да си надера въглеродните пера Лийдърфинс и досега, дори вече с напълно отрязани краища на пантофа, пробитите ми с 2 отвора пера си работят отлично.
При това съм ги удължил с около 2-3 см, което представлява много твърда лепенка, дълга около 5 см. Това, заедно с допълнително залепените вертикални стабилизатори доста втвърдява предния край на перата, т.е. пренася усилията и огъването при плуване в задния им край, близо до пантофа... Нищо им няма. С ръце съм ги огъвал многократно до ъгли, които при плуване никога не може да се достигнат и съм ги държал няколко секунди - нито се чупят, нито пукат, нищо не се чува.
НО, не се отблъсквам с тях от нищо! |
|
Благодаря ти, Георги, тъкмо мислех да го ползвам за едно приложение... |
|
Напоследък гледам реклами на Локтайт - еластично след залепване. |
|
Браво Иво!
Т.е., това е гладък костюм, нали!
Гмуркай със здраве! |
|
Ми, аз разглеждам перата като уреди за бутане на водата назад, разбира се при някакви минимални изсквания за износоустойчивост на драскане, слънце, морска вода, умора от брой махове и др.
Може би тук е мястото и времето по-можещите да уточнят препоръка, че на дълбочината, на която работи, харпунистът би трябвало да е леко, а не много тежък... Колко леко е въпросът. Според мен значение има техниката на китово салто, на плуването надолу, дебелината и плътността на костюма, наличието на въздух между костюма и тялото, собствената плаваемост... Разбира се, че при студена вода постиженията са по-слаби от при топла (както беше казано).
Примерно за да тръгва лесно от дъното и да не се налага да натиска перата в него, отрицателна плаваемост от 3-5 кг е достатъчна. Ако тя се случва на 20 м, то неутралната плаваемост сигурно трябва да се постига чак на 12-14...? Не съм правил конкретни точни измервания.
Ако все-пак сме на дъното доста тежки, е възможно да се изправи харпуна, да се хване някъде посредата и с него да се оттласнем от дъното, след което - с плавниците.
Ако някой си пази перата като мен, едва ли би трябвало да ползва смески с кевлар, но че материалът е много як си е вярно.
За лепенето - хората са посочили лепила, нали? |
|
Хм, за да превъзхожда перото от въглерод и смола, перото от кевлар+въглерод и смола трябва да има равни или по-добри еластични качества... Това означава
1, че колкото и де е тънко перото, разтягането на външния слой при огъване (махане) превръща почти 100% от енергията за огъване в изправяне почти неограничен брой пъти;
2, свиването на вътрешния слой неограничен брой пъти не води до никакви отрицателни последици за перото като цяло,
не страда от умора на материала,
3, стареенето на перото на слънце и на сянка е същото или по-добро отколкото само от въглерод,
4, прибавянето на кевлара дава някакви по-добри качества, които за сега не са ми ясни...
Вероятно няма да разберем има ли съществени разлики както и да ги пробваме.
Смятам оттласкване от дъното със смачкване на плавниците за неразумно и опасно, ако ще и от "злато" да са. |
|
Живко и всички интересуващи се, а питате ли ме мен, като цял живот си дишам, успокоявам и... накрая няколко - 5-7 все по-пълни издишвания и все по-дълбоки вдишвания, започващи с диафрагмата... над 40 (!!!) години!
И сега, преди около 2 години, се оказва, че съм бил в дълбока заблудааа...
Благодаря още веднъж на всички, пишещи тук, на създателите на сайта, на Калин за чудесната тема...
Няма нищо срамно да се учи човек - докато е жив, както казваш. Обилните коментари още веднъж доказват важността на обсъжданите въпроси, интереса и желанието за научаване на нови неща.
Разбира се, писменото общуване е малко по-трудно от устното и е възможно някой да не разбере точно написаното от друг. За това предлагам да използваме презумпцията за добронамереност - когато пишем и когато четем.
Моите скромни наблюдения (след като прочетох...) показват, че колкото и да съм свалил пулса при раздишване със забавено издишване, ако издишвам пълно и енергично и вдишвам дълбоко, вдигам пулса отново и по-голямото напрягане на мускулите за дишане качва разхода на О2 в тях и той всъщност намалява точно преди гмуркането...
На всичкото отгоре намалява и съдържанието на СО2, който е естествения ни и сигурен сигнализатор за намаляване на насищането на кръвта с О2.
Прераздишването (още наричано хипервентилация) е опасно дори в басейн, защото там хората подценяваме опасността и не наблюдаваме плуващите под вода...
Изключително се радвам, Живко, че си преминал, макар и на милиметри, благополучно тази голяма опасност!... |
|
Браво Живко, че си жив и здрав!... Много си бил близо до прекрачване на чертата...
Смятам, че след такова преживяване никой не трябва да гмурка повече за деня.
Яворе, тук му е мястото, времето, повода, всичко, за разбор на грешки... Явно на Живко не му тежи, след като сам е решил да опише случая. Всякакви коментари, уточняващи въпроси и пр. само могат да засилят поучителността на случая, така че... Всъщност ми се струва, че си малко длъжен, както и други колеги, щом смятате, че има необсъдени грешки, да ги споменете...
За мен
1. Връзването на колана за буя е постоянно и неотменно действие. Ако има жандарми - сменяме мястото.
2. Рибата - на буя.
3. При гмуркане първо отивам на най-голямата дълбочина, за която се готвя, а после се премествам - само нагоре.
4. Изобщо не разчитам на такива огромни резерви, каквито е показал твоя организъм, Живко. При най-малкия признак, че съм престоял долу или съм отишъл по-дълбоко, отколкото е безопасно за мен, тръгвам право нагоре.
5. Отпред на колана съм поставил и допълнителна кука, на която мога лесно да закача харпуна и да откача всичко по всяко време - без да се колебая, щото ще изгубя екипировка. [Това - сега, а веднъж щях да се удавя щото не хвърлих нищо...].
6. Разбира се, би било много добре, ако при гмуркане на такава дълбочина имам надежден партньор на повърхността, който да ме посреща - няколко пъти...
П.П.
Естествено, всички обсъжданици имат единствена цел да се разкрият грешките и те да не се допускат от други колеги... |
|
Нови Продукти
Цена: 128.00 Лв.
Spearfishing
|