Разглеждане на всички мнения на Vov
|
Няма колебания.  |
|
Хе-хеее Мартине, дори да не са за докторски дисертации, тия сметки са различни дори за едни и същи ластици, тяло, стрела, корда... но в 5 градуса по-ниска температура, или при стрелба 30 и повече градуса надолу/нагоре от хоризонта. Толкова са различни, че не може да се каже, поне аз не мога, примерно да кажа: "Изчислих - стрела 7мм х 1300мм, с 3 финки, 2 контри..., 1,8 мм линия 5 дължини, изстреляна с 3 обикновени 16мм ластици от ХХХ състав, разтегнати 3,5 пъти, от цял затворен водач от ХХХ материал, и тяло с маса ХХХ кг, в хоризонтална равнина, при 20 градуса на вода със соленост 1,018, ще попадне в мишена с диаметър 10 см на.... 5 м ...в 8 от 10 изстрела.
Но, бих предложил сравнително икономичен път за развитие. Приемам:
1. Искам да създам харпун с неутрална плаваемост (стъкмен и зареден) за лов на риби с маса от даден диапазон (напр. 50 - 100 кг) с най-малките възможни размери и маса, и със запазване на достатъчна за очакваните разстояния на стрелбата маневреност.
2. Искам стрелите на този харпун да издържат очакваните натоварвания.
3. Преглеждам и систематизирам известната информация за такъв клас харпуни.
Дори и без много философстване разбирам:
1. Най-малките възможни размери и собствена маса би имал ластичен харпун с ролково задвижване (вече е изяснено защо - в съответната тема).
2. Дебелината на стрелата не трябва да е под 8 мм.
3. Осигуряване на воден баласт би олекотило тялото при носене и превоз.
4. Със сигурност 4 ластика по 16 мм, разтегнати 3,1 - 3,3 пъти ще придадат начална скорост, достатъчна за прицелен бой на 5 - 5,5 м. (Тук имам пред вид 2 двойки ролки, по 1 ластик на всяка.
5. Дори 0,2 мм разлика в дебелината на линията оказва значимо влияние на далекобойността. Като имам пред вид очакваните размери и маса на рибите, избирам 2 мм от най-качествената линия...
Следва определяне на най-трудния за предварително разчитане размер - най-малката възможна дължина на тялото и съответно на стрелата. Тук без похарчаване на едни ресурси за проба не бих могъл да се оправя... 
6. Бих започнал от 105-110 см тяло с обратен спусък и възможности за допълнително удължаване при петата 2-4 см.
Дали е по-добре в едно тяло да се планират резерви и възможности за промени след първите пробни стрелби или това ще усложни прекалено задачата... всеки решава сам.
Може би е добре разтягането на последните - трети засечки от долу и отгоре - на ластиците, да позволява 3,5 - 3,6 пъти, но само с изследователска цел. В областта на ролките и от страната на последното разтягане ластиците ще имат по-голяма степен на разтягане и не е добре да се повреждат.
Всички тези разсъждения се усложняват при планиране на полиспастни схеми и без подхода няколко проби-грешки едва ли може да стане.
Като измерим масата на 10-ина от познатите ни тела на (ластични)харпуни и като имаме пред вид обичайното им стъкмяване и постижения, можем да добием приблизителна представа за новото изделие.
Но дори и да имаше възможност, не бих разчитал единствено на някакви размери, получени само след решаване на уравнения съгласно закона за запазване на енергията, движение на тела във флуиди, движение на тяло, хвърлено под ъгъл спрямо хоризонта и пр. Те дават по-скоро обща представа за характера на движенята и взаимодействията , теоретични насоки, а не точни размери, с които да работим. Скоростта на стрелата се променя в големи стойности както по време на ускоряването, така и след напускане на тялото. При тези промени влиянието на всички неравности: връх, контра(и), финки, място за спусъка, форма на дъното, летяща втулка (с, без стабилизатори), кримпове, дебелина и съпротивление на линията... се променя в толкова големи стойности, че приеманията и закръгленията при теоретичните уравнения не могат да ги отчетат. Или биха станали толкова сложни уравнения че... |
|
И да не забравяме, (сигурен съм Коце, че ти не забравяш), че цялата енергия на стрелата, скорости, загуби и пр., не могат да надхвърлят енергията, която с ръце сме вложили при зареждането.
Тоест, ние първо отдаваме една мускулна енергия за да разтегнем ластици, после тя ускорява стрелата - минус загубите.  |
|
Важно е повече хора да пробват, да правят, да правим изпитвания, да има кеф от цялата работа...
Като си представя тоя колега италианец, за да състави тези таблици, колко ластици е разтягал, снимал, записвал, проверявал за грешки... изпитвам уважение. |
|
Да, ясно е. Имам впечатление, че особено при ниски температури - под 18-17 градуса, ластик, разтегнат около 3,5 и стоял така примерно 1 час, би изгубил доста от "носената" от него при високи температури енергия, да не говорим за 4-кратно разтягане.
За това предпочитам по-голям брой ластици, с по-малък диаметър и натегнати не повече от 3,5... Дори смятам за ниски температури да ползвам примерно 3 х 14 на коеф. около 3 вместо 2 х 16 на коеф. 3,5.
Разбира се, от полиспастна конструктивна гледна точка е по-добре по-малък брой ластици.
Насиняването на гърдите е отделно явление, но го смятам за важно. |
|
Та, Дарил Уонг беше написал на сайта си, че изследвал кой е най-добрия материал за стрели и стигнал до извод, известен в нашето харпунджийско общество от 60-те години:
Най-добре понасят натоварванията (здравина + пружинност) стрелите от черна пружинна стомана, подходящо обработени и накрая защитени от ръжда (кадмирани, хромирани, дори никелирани и пр.). Пък като се изтрие покритието някъде, може да се обработи отново.
А за дебелите корди, въжета, кримпове, сменяеми върхове, с по 2 отделни контри и т.н., - ми според големината на рибите и презапасяването от страна на производителите, да не се понесе приказка от клиенти-аджамии, че това се скъсало, онова се протрило... пък той не го проверявал 2 сезона... |
|
Хм, отличници, това с 400% (4 пъти) разтягане на ластиците, не е ли много, особено за вода с температура под 18-16 градуса?
То и значителните разлики в таблиците от статията дали не се дължат на разлика в температурите на въздуха и водата? Авторът не е дал темп. на водата.
Или по-новите ластици не се влияят от ниски температури? Нещо нямам такова впечатление, особено ако харпунът стои зареден 30-50 минути без да стреляме. |
|
Браво Коце, благодаря ти за репортажа.
Погледна ли по-подробно стрелите на Дарил Уонг? От картинките и текстовете му изглежда е направил най-доброто, но не съм имал от тях. |
|
Поредният случай на "от къде ми дойде", завършил щастливо поради правилна организация... и малко учебни кадри.
[link] |
|
quote=kr0tal] - при такава стрела със или без водач да има максимум 1 или 2 ластика с такава дебелина. Това ще е полезно за всички нас и най-вече на тези, които сами си правят харпуните.[/quote]
Ето и нещо конкретно: Оригиналната стрела на 100 см тяло с цял обикновен водач беше 6,5 х 1500 мм и 2 х 16 мм ластика, разтегнати 3 - 3,1 пъти я гърчеха така, че тя изхвърляше мостчето на главата, т.е. гърбиците бяха поне 1 см високи. Сега стрелата е 137 см и бие много по-точно при равни други условия (е, ластиците вече не са оригинални). Не съм слагал мостчето отново, но старите белезите от изтриване боята на водача се разтягат на дължина примерно 3-4 пъти в сравнение с двата къси белега, образувани с дългата стрела.
Твърдостта на стрелите с еднакви дебелини се различава, макар и малко. |
|
@ Владо: Всичко си е точно както го каза, а и както го вижда Мони. Всяко тънко и дълго тяло, като стрела, като е в покой и му приложим достатъчно голяма сила, дори и точно по надлъжната му ос, почва да се гъне, трепти, вибрира... няма значение. И няма значение, че имало цял, но не затворен водач или никакъв водач, или кръгъл отвор(пневмат).
Дори мисля, че съм показвал на колеги две отчетливи области с изтрита боя на водача на моя 100 см тяло с 6,5 доста огъваема стрела и цял водач. С 2 х 16 така се гънеше горката, че на всеки изстрел изхвърляше мостчето отгоре на главата. Голямата причина, както казваш адаш, е, че силата на ластиците в началото на задвижването е прекалено голяма за дадената твърдост и размери на стрелата. Ако имаше начин усилието да е слабо в началото и да се увеличава към края на изстрела, дори и тънки стрели нямаше да вибрират.
Тук неприятното е, че естествено енергията за вибрациите е част от енергията на ластиците, която преди това ние сме "вкарали" при зареждането. И тя се губи; вибрациите продължават затихвайки и след отделяне на стрелата от тялото. Второто отрицателно нещо е, че вибрираща стрела не прави малка група, т.е. дори при еднакво примерване на еднакво разстояние попаденията от изстрел до изстрел са прекалено разсеяни.
Пътищата за премахване отрицателното влияние на трептенията са:
1. Поставяне на затворен водач
2. Скъсяване на стрелата
3. Удебеляване на стрелата
4. Намаляване на силата на ластиците (както правят С4 примерно)
Тънката, трудоемка част е, да се намери "златното" - оптимално решение между тези 4 подхода.
В добрия случай, се тръгва от мишената - какъв размер риба ще ловим - главно. За него можем да използваме най-тънката стрела, за която все още смятаме, че няма да се огъне пластично при борбата с рибата, дърпана под 90 градуса... трудна задача.
След това, ако се казваме Костадин, Русланич, Владо, Бате Данчо и много други българи, (браво на вас!) решаваме една дължина и чак след това я натоварваме с ластици - лесни за зареждане, но да не затрудняват маневреността... Там някъде инженерните разчети се сливат с усета, дори с изкуството. За което много ви ръкопляскам, пичове!  |
|
Ей сега (не) разбрах за какво ти е ножа... "...с гол в ръката нож..." да ги колиш, която е наред...  |
|
Много е трудно ,дори в любителски условия - невъзможно, да изчислим предварително загубите на енергия в триене и други процеси - при ускоряване на стрелата.
Тъй като харпуните се зареждат с мускулна сила, общата картина е, че в самото начало на изстрела усилията на ластици или сгъстени газове са най-големи и в процеса на ускоряване на стрелата - намаляват.
Пример: силата, действаща на едно бутало в заредено положение е, да речем -100 кг, а в момента на спиране на буталото в упора - 20 кг..., на класически ластичен: в заредено положение силата на ластиците е примерно 2 х 40 кг, а в края на хода им е =0, т.е. силата намалява. Кое не е ясно? |
|
В списание "Спортист-подводник" май се казваше, в брой открая на 60-те или началото на 70те години имаше пълно описание на построен и действащ хидропневмат. харпун, но тук темата е Дриймеър... |
|
@mickata: Голяма работа са свършили!... |
|
И така, какво да правим, като нямаме бързодействащи камери и специални хидродинамични тунели за по-точни изпитвания? (То едно време във Варна имаше цял институт с много модерен тунел, създаден за разработгване на надводни и подводни съдове, но нищо повече не съм чул...)
Използваме наученото от интернет, обсъжданията в този наш сайт и личния си опит и правим най-доброто възможно. След това стреляме достатъчен брой пъти при възможно най-еднакви условия (еднообразно примерване, разстояние на стрелбата и пр.) и, ако сме оставили възможности за промяна, променяме конструкцията.
Няма как да изчислим предварително всичко толкова точно, че да стане от първи/втори път.
Приветствам куража, усилията и резултатите на всички строители - и на инверсни полиспасти и на всичко друго.  |
|
Сега, пак малко в теорията отиваме, няма лошо.
Разпространена "тактико-техническа" характеристика на продаваните от някои фирми харпуни, е началната скорост на стрелата (допълнение: тук под начална скорост разбирам скоростта при отделяне на стрелата от тялото) . Този показател дава само косвена представа за това къде свършва "огневата далекобойност" на тази стрела. Например много е лесно и се случва, сравнително тънка стрела (6-6,25-6,5-7мм) да бъде засилена много с 2х16, 2х18, 2х 20мм ластици. И да има много голяма начална скорост. Нооо, поради неблагоприятното съотношение диаметър-дължина, такива стрели получават сравнително високочестотни странични огъвания (вибрации). Тези вибрации продължават след отделяне на стрелата, поглъщат много енергия сами по себе си, а и увеличават общото съпротивление. По тези причини огневата далекобойност на така изстреляните стрели е много под очакваната - ако сравняваме с друг изстрел с доста по-малка начална скорост. Тоест, кинетичната й енергия на желаното/очаквано от нас разстояние е много по-малка от уж очакваната при такава голяма начална скорост.
Също не забравяме, че съпротивлението във вода, дори при тези скорости, нараства много бързо с нарастване на скоростта.
При равни маси (както вече сме обсъждали) стрелата с по-голям диаметър и по-малка дължина има в пъти по-малки вибрации и съответно по-бавно намаляване на скоростта.
От публикуваните и известни таблици е видно, че по-тежките стрели намаляват скоростта си по-бавно, т.е. запазват повече кинетична енергия на по-големи разстояния, в сравнение с по-леки стрели.
Допълнителен аргумент да искам стрела с най-големия възможен диаметър и най-малката възможна дължина, е работата на стрелата след забиване в достатъчно голяма риба (и няма значение всеки ден ли срещам такава риба или 1 път в живота). При добро попадение и разтваряне на контрите следва яко дърпане, което при риби от 20-25 кг нагоре, стрели под 8 мм не издържат и се прегъват необратимо (пластично).
Значително увеличеното време за действие на ластиците на ролков харпун в сравнение с класически съществено намалява отката и позволява използването на доста по-тежки стрели (пак в сравнение с класическия). [Вариациите с полиспасти, с къс ход на ластиците, са отделно.]
Вероятно последно съображение тук е относно върха. При тежка стрела с голяма скорост удар в камък би размазал върха. Може би затова виждаме презокеанските "дънери" да използват стрели с отделен връх (плъзгащ или на резба), който може да се замени във водата.
За контрите, предполагам е ясно. Ако не искаме стрелата ни да прави разнообразни криви траектории в зависимост от разстоянието и силата на зареждане, си трябват 2 контри, колкото може по-симетрични. |
|
@ruslani4: За съжаление, само в басейн, 3 отделни изделия... Голяма сила, малък откат... Поради малкият брой изстрели, при това в стандартизирана обстановка, не смятам впечатленията ми за особено важни... Пък и харпуните имаха нужда от донастройки. 
Защо питаш?
Не е трудно да си представим, че за да достигне стрелата дадено разстояние и там да постигне приемлива група, е необходимо да са изпълнени няколко условия. Много по-трудно, поне за мен, е, използвайки всички достъпни знания, да построим харпун, който работи, че и красив... 
(През 1972-73 г направих, заедно с приятел, няколко ластични харпуна. Дуралова глава, къса цевичка, предно връзване на стрелата... Тогава си въведох използването на 2 ластика - не го бях виждал в "купешки" харпун... и т.н. Стреляха си добре, стига да не минаваше много време от зареждането до изстрела... спусъкът беше от ресорна стомана и се "залепваше" за стрелата след 20тина минути, което правеше изстрела невъзможен.) |
|
Еиййй, браво приятели и колеги, голямо обсъждане!
Независимо от теорията, а и като нямаме измервателни устройства, ни остава само стрелбата... Лесно може да се стреля по мишена на ХХХ метра хоризонтално и да се види пропадането на стрелата - с долна или с горна контра, пък ако някой иска - и с 2 контри.
Още преди години Бюша твърдяха и никой не ги е оборил, че 7 мм им стрели на техния Революшн тръгват с начална скорост = 46 м/с... Това, както мнозина тук знаем, хич не е лесно за постигане, едновременно изпълнявайки всички останали изисквания: допустимо ненасиняващи усилия при (неколкократно) зареждане, откат, който не влошава точността, маневреност, която позволява проследяването на типичната риба, за която е създаден харпуна, уравновесяване, позволяващо устойчиво държане на харпуна с една ръка... |
|
Благодаря ти, Бат' Данчо!
Пожелавам на теб и семейството ти много здраве и достатъчно късмет през Новата 2015 година!  |
|
Нови Продукти
Цена: 96.00 Лв.
Spearfishing
|