Разглеждане на всички мнения на Vov
|
При лов на много големи риби (50 кг и нагоре), за да може стрелата да има достатъчно енергия да пробие рибата зад контрата на 6-7 м, си трябва тя да е в диапазона 8 - 10 мм. Такава стрела е много здрава на огъване, особено ако е от истинска пружинна стомана и подходящо циментирана/закалена. Но, ако стрелата се забие под ъгъл около 90 град, което е най-вероятно, при последващото дърпане и теглене тя ще понася силни натоварвания на огъване. За това падащият връх ми изглежда прекрасно решение, независимо, че усложнява конструкцията.
Или пък ползваме достатъчно огъваема стрела, която няма да се счупи и няма да я мислим като се е огънала.
Иначе, като мина голямата риба, само я гледах ококорен и захласнат.  |
|
@Sand: Да, Яро, при изплуване само изплувам. Но тъй като знаем, че може и да загубим съзнание след успешно изплуване, аз лично си тренирам - веднага след изплуване издишвам спонтанно, вдишвам наполовина, задържам леко, през това време пъхам шнорхела, издишвам през него В ИЗПРАВЕНО ПОЛОЖЕНИЕ - тогава моят шнорхел е почти хоризонтално и няма съпротивление при издишването, вдишвайки се отпускам напред и не мърдам... Така ми е най-икономично откъм О2. 
Това може да се тренира в басейн дори при дълбочини 2,80 - 3 м. |
|
@sea-wolf: Петре, нещо не разбрах въпроса...
- не гледам нагоре, за да ненамалявам допълнително снабдяването на мозъка с кръв;
- не изпускам малко въздух - защото съм чувал "специалисти" да го препоръчват;
- издишам спонтанно, вдишвам приблизително наполовина, задържам около половин секунда, издишвам спонтанно (= съвсем без усилия), вдишвам наполовина,
- в изправено положение на тялото (в което си изплувам) поставям шнорхела в устата, издишвам в него и се отпускам напред...
- тук си представяме изплуване без колан
- през цялото това време - от последните 12-15 и повече метра, не махам с крака и ръце, само леко поддържам най-обтекаемо положение на тялото;
- обичайното положение, повтаряно безброй пъти след изплуване е полягане напред, за което е нужен шнорхел в устата;
Всички тези действия се предполага, че ги извършвам в (леко) замаяно състояние и опасност всеки момент да изгубя съзнание - затова правя същите, тренирани и многократно повтаряни движения... |
|
@Sand: Ако разглеждаме примерната ситуация от по-горе, вероятно първите признаци за нещо съмнително се появяват след като осигуряващият види, че ловецът нещо дърпа, прави физически усилия на дъното. Следващото е ако може да се види, че изплува без харпун и евентуално колан. В този случай аз бих се гмурнал, макар и за всеки случай.
И вече съвсем ясно е, ако осигуряващият види изпускането на въздух от изплуващия. Едва ли можем да уговорим и спазваме някой специален знак, който изплуващият да прави.
Според мен ако гмуркането е с осигуряващ колега, нищо не пречи той за всеки случай да посреща изплуващия - примерно на 9-7 метра.
Ако видимостта не е достатъчна, осигуряващият може да се гмурне по въжето на изплуващия и май си е по-добре всеки път да се посрещаме - за всеки случай. Както е известно, в много случаи загуба на съзнание е настъпвала напълно неочаквано и без самба, направо изключване на цялата моторика - въздухът излиза наведнъж и се вижда добре, изплуващият не успява да разкопчае колана... |
|
Колкото и да знаем, че е трудно да се оказва помощ на дълбочина, не е невъзможно.
Направи ми впечатление едно гръцко филмче, което гледахме в началото на лятото: двама колеги се гмуркаха доста над -20 м - единият снима, другият свети в дупката, стреля и доста силно дърпа ударената риба... При изплуването се видя, че на повърхността раздишват цели трима колеги, без харпуни в ръцете, без да говорят, само наблюдават (от повърхността се виждаше гмуркачът на дъното достатъчно ясно) и раздишват - готови да окажат помощ, ако примерно видят, че колегата изплува без харпун и колан. Тоест, тези хора не смятат, че си губят времето като не гмуркат те самите за риба, а поддържат готовност да се гмурнат, настигнат загубилия (евентуално) съзнание, да го хванат, откопчаят колана му, СЛЕД това - своя колан, изплуват, махнат маската, духат леко в лицето му, викат името му - плувайки към лодка или бряг и готови за прилагане на изкуствено дишане. При наличие на лодка се прави и опит да се излее евентуална вода от белите дробове; малко чист кислород също е добре дошъл... |
|
@Iskam na more: Обсъждам случая, когато гмуркачът е много или доста закъснял с тръгването нагоре, а дълбочината е значителна или пределна за него: тръгването нагоре без колан и харпун би трябвало да постигне положителна плаваемост още на 18-16 м, в зависимост от дебелината на костюма и личната "телесна" плаваемост. Сега - нали всеки си спомня как прави статична апнея 4-6 минути, а динамична (в басейн) - 1 и 10, до 1 и 30, в зависимост от скоростта на плуване. Като помним казаното от Яро за спокойствието и паниката, всякакви движения в това положение са по-зле от пълния покой. Макар и да изглежда обратното, когато става въпрос за последните секунди преди загуба на съзнание, колкото и да нараства скоростта, времето на съзнателни действия намалява още по-бързо. |
|
Обсъждането на всички възможни причини, подробности и варианти за предпоставки, аварии и катастрофи при гмуркане и подводен лов, изобщо не означава каквото и да е неуважение, критика и др. п. към преживелите/загиналите.
То се извършва от векове в различни човешки дейности с единствената цел да се разберат точните причини, последователности от действия и събития и връзките между тях, довели и можели да доведат до авария или катастрофа, за да се избягват от останалите.
Предпоставка (за авария/катастрофа) е действие/я, създало опасност за здравето и живота на хора и разрушаване на материални средства (в нашия случай – екипировка).
Авария е опасно произшествие, разрушаващо материални средства и ....можещо да застраши живота на хора.
Когато аварията е свързана с причиняване на смъртта им, тя се нарича катастрофа.
Обикновено авариите и катастрофите се причиняват от грешни действия на хора.
Има едно състояние при гмуркане/подводен лов, за което никой не е физически трениран. Организиране и безопасно провеждане на действителна тренировка ми изглежда невъзможно, но (в български условия) не напълно изключено... Но пък можем да се тренираме поне умствено.
Това е състоянието, в което съм попадал и не пожелавам на себе си и на никой да попада, но във връзка с последните катастрофи, смятам необходимо да обсъдим.
Примерен сценарий: Намирам се на голяма за мен дълбочина, където знам, че обикновено мога да престоя 30-40 сек. неподвижно, да стрелям и да изплувам. След часове безрибни гмуркания, в края на тези секунди стрелям по достойна риба, тя се скрива под камък. Увлечен в лова, плувам към нея и се опитвам безрезултатно да я извадя... В един момент осъзнавам, че съм много закъснял с изплуването, поривите за дишане стават много силни. Откопчавам колана, разхлабвам още макарата и тръгвам нагоре....
Ей тук идва най-трудното: в зависимост от степента на недостиг на О2/излишък на СО2, след като съм набрал някаква скорост и съм положително плаваем, да пусна харпуна и ДА СПРА ДА СЕ ДВИЖА ИЗЦЯЛО, само се опитвам да заема най-обтекаема форма. НЕ ГЛЕДАМ НАГОРЕ, не изпускам малко въздух, цялото ми внимание е да запазя съзнание, да дочакам изплуването, да издишам И ВДИШАМ, да сложа шнорхела в устата, отново да не мърдам с никоя част на тялото...
Обичайните, засилвани от страха реакции, са бързо, дори максимално силно махане с крака, гледане нагоре, дори движения с ръце - всички тези водят до многократно увеличаване разхода на О2, с нищожно нарастване скоростта на изплуване...
Тренирам себе си, като от време на време си представям, че съм в такова състояние и как правя само 2-3 маха с крака и ... спирам. Не мърдам и чакам, това е най-икономичния способ (според мен) за изплуване, но МНОГО труден за изпълнение... А няма втора възможност – за поправка...
Чак на повърхността, след като се съвзема, си казвам, че трябваше незабавно след изстрела да тръгна нагоре, а сега трябва да викам колеги да се опитат да извадят каквото могат... |
|
Вибрациите на стрелите, които са прекалено тънки за дължината си, или прекалено дълги за дебелината си, при достатъчно голямо ускорение при изстрел, потребяват значителна част от енергията и развалят групираността. Това е по данни от преди години от Омер мисля, а и от личен опит, но при стрелба с обикновени харпуни. Както вече е известно, времето за изстрел при ролера е много по-голямо, съответно ускорението е по-малко, а също и вибрациите.
Също от десетилетия стрелящите с пневматични харпуни се радват на точен, еднообразен бой... не знам, на мен повече ми харесва колкото е възможно по-къса и по-дебела стрела...На нея и отворите и засечките, акулските перки, резбите на върховете и пр. не отслабват значително сеченията...
Но изстрелите на клиповете са прекрасни! |
|
Браво Костадине! Най-вероятно с тоя харпун и с тая стрела може да се вземе почти всяка добре ударена риба в Средиземно море, чак до 8-9 м разстояние на стрелбата... А не може ли с по-къса стрела, тая -180 - много трудно се пренася/вози...? |
|
Цитат от Иван: "..Ако някой състезаващ се гмуркач види на обещаващо място любител, то нищо не му пречи да се приближи и учтиво да го помоли да му отстъпи мястото, защото се състезава. ... Но не и да скачам по главите на къпещите се, камо ли да приближавам с лодката буй, в разрез с безопасните норми на отстоянието. .."
Бих добавил само, че в началото бих спрял лодката на безопасно разстояние, бих изчакал да изплува, бих поздравил колегата и бих го информирал (приемайки, че той не знае), че тук се провежда състезание и възможно ли е той да се премести и пр...
Отделно смятам, че ако в правилника за провеждане на състезанията по подв. риболов влезе текст, че състезанието се извършва по двойки, че задължение на осигуряващия е да наблюдава и следи (по време) гмуркащия и др., може да повиши безопасността на участниците, независимо как точно такъв текст изглежда сега, на първо четене.  |
|
Аз пък си мисля, че като цяло най-малко вредни влияния върхудвижението на стрелата по време и след изстрел оказва летящата втулка.
Във форума Deeper blue има цяла тема, показани са сравнителни тестове на еднакви стрели с различни втулки.
Преди много години стрелях с вързана отпред стрела с един ластичен и един пневматичен харпун, не можаха да ми харесат. |
|
От описанието - като че ли има всичко без графично представяне, цената е повече от 2 пъти (!!) по-малка от Суунто Д4, ако работи на ниски температури си е ммного добър. |
|
FMJ написа: @Vov: ....няма как да се съединят в един парогазов, а не въздушен мехур, както го наричаш?
Прав си FMJ (full metal jacket?) - когато кавитацията е предизвикана само от падане на стат. налягане на флуида, е парогазов мехур, а когато е изкуствено създадена (сгъстен въздух, въздух от дробовете на пингвин) е въздушен.  |
|
deliburan написа: Поредната изцепка стил Вова  Ролковия харпун нищо не СЪОБЩАВА!
....
П.С. Вова помисли малко над следния факт: Ако нормална стрела е в състояние да кавитира , без това да е умишлено търсен ефект , какво би се получило ако лекичко я подбутнем умишлено в тази посока?!
Лозане "съобщава" е технически термин, можеш да го намериш в учебниците (съмнявам се, че те интересува...). "Изцепки" са неуместно грубите и некомпетентни изрази и изречения, които използваш. А е толкова лесно - ако не ти е интересно, не четеш за кавитация и готово.
Точно за последното ти предложение става дума през цялото време: Понеже схемата Ролково Задвижване позволява изстрелването на стрели с по-голяма начална скорост при равни други условия, да изучим може ли неволно достигнатата кавитация да бъде някак "подредена" и използвана дори само до половината разстояние?
Стрелите от пневматични харпуни са доста по-гладки от тези на ластичините и въпреки това се вижда на клиповете, че и при 20 и при 22 бара скоростта предизвиква кавитация в началото на пътя си (вероятно 1,5-2 м) . Предполагам тя се създава главно от летящата втулка.
А 4 ластика х 16-17 мм разтегнати до 3,2 - 3,3 може и да могат да засилят (съобщят на) стрелата до достатъчно големи скорости... Ако не искаме да ползваме сложната конструкция със сгъстен въздух, може някой да иска да експериментира с върхове на резба, на които точно пред контрата (или 2 контри) да бъде струговано мааалко конусче с подходящ ъгъл и диаметър (напр. d на стрелата +3-5 мм), който да създава кавитация. Незабавно е ясно, че конусчето увеличава челното съпротивление и ако ползата от създаваната от него кавитация не е по-голяма от вредата, няма смисъл. Но, знае ли човек? Пък и е интересно да се пробва, нали?  |
|
@Tekis: Точно за ролковия харпун е въпросът.
Главната особеност на ролковия харпун е, че съобщава енергията на стрелата за около 2 пъти повече време (при равни други условия). Това означава 2 пъти по-малко усещан откат. Това пък означава, че на същото тяло може да се поставят по-силни ластици и по-дебела стрела. Това пък означава, успешна стрелба по доста по-големи цели и увеличена прицелна далекобойност.
Ако добавим допустимо по-дебел корем, за по-голяма маса, утежняване с вода, достатъчно як спусъков механизъм и още някакви майстории, може да се окаже, че стрелата тръгва с много голяма скорост. Колкото по-голяма скорост, толкова и по-голямо съпротивление ...главно от триене и съответно получаваме относително малък прираст на прицелна далекобойност и пробивна сила.
Е, точно за ТОЯ СЛУЧАЙ може да се окаже, че има възможност да ползваме достиженията на науката - да измислим как 65 - 75 - до 85% от дължината на стрелата, без върха и опашката, да пътуват във въздушен мехур...
И макар въпросът да беше повдигнат полу на шега, нищо не пречи да го изследваме - колкото ни позволяват възможностите.
Предимствата на относително късото, но доста по-дебело тяло, (много добре балансирано) са ясни за всички - и за транспорт, и като якост, и като лесно зареждане, че и като възможност за продължително издържане на много големи усилия на ластиците. А може да поеме и 4 ролки...  |
|
Браво Лозане, браво Мартине! Дано не сте я избили всичката!  |
|
@Tekis: Друго, което забелязвам на снимката в края на статията, са размерите на въпросния накрайник, създаващ желания от нас мехур около стрелата. Той има видимо по-голям диаметър от стрелата, а понеже съдържа газ, има и кухина... Така изискванията към здравината на материала, от който е направен, са много високи. При попадане в достатъчно голяма риба, каквато може да се срещне в Егейско море, е възможно този накрайник да не премине рибата, а да остане в нея. Тогава той ще понася всички усилия на огъване, които стрелата изпитва при борбата на/с рибата ...и трябва да издържи.
Едва ли е целесъобразно значително удебеляване на стените на този накрайник - центъра на тежестта би се преместил доста напред, а как това влияе на движението на стрелата... пак ще трябва проба-грешка.
Освен това увеличаване на напречното сечение на стрелата пред суперкавитационния мехур би увеличило челното съпротивление и намалило ползата от суперкавитацията..
А иначе, при движението на обтекаеми тела във вода, според източници, съпротивлението от триене по повърхността на телата, достига до 70% от общото съпротивление! За това за някои хора, че и държави, усилията си струват. |
|
@JimBeem: Да, разбира се, Джимбо, благодаря ти, поправено е.  |
|
@Tekis: Ми, ето, статията е прекрасна! Поне се вижда следното:
1. Дори за разработването на такова относително просто устройство, както го нарича авторът, като накрайник със сгъстен газ, изпускащ този газ след изстрел и създаващ изкуствен обтичащ почти цялата стрела мехур, са нужни доста теоретични знания и практични усилия, ресурси, време и способности (математически, СЪПРОМАТ, аерохидродинамика, сгъстени газове и др.).
2. Авторът никъде не обсъжда влиянието на силно променящата се скорост на стрелата след изстрел. А точно това създава допълнителни трудности, които според мен може да бъдат преодолени само по трудния начин: проба - грешка; малка промяна, проба-грешка и т.н.
3. Според мен по-прекият път за любителите на "изстискване" на най-доброто от дадена дължина, маса и сила на един харпун, е да се купи такъв накрайник и да се проведат пробни стрелби.
4. Създаването на накрайник с форма, осигуряваща появата на "естествен" кавитационен мехур покрай 90% от дължината на стрелата при промяна на скоростта й от - примерно 30 м/с до 10 м/с е невъзможно.
5. При изкуствено създаден кавитационен мехур автоматично се изпълнява изискването достатъчно голяма част от стрелата да е "потопена" във водата по време на полета (предната част) - иначе прицелен изстрел е невъзможен.
6. Съвсем строго погледнато, изкуствено създавания мехур от съд със сгъстени газове НЕ Е кавитация, а някакъв вид помощен мехур, значително намаляващ съпротивлението на триене. Поправка:[/b] и естествено полученият мехур следствие на комбинацията на скорост и форма, и изкуствено създаваният такъв при движение на предмет във вода, са наречени "Суперкавитация", когато мехурът от газ обхваща по-голямата част от тялото, движещо се във вода.
7. Вижда се, че колегите в Русия не се притесняват да разсъждават за стрели от волфрам, дори от обеднен уран, въпреки огромните им цени и много труден достъп...
Дерзайте отличници!  |
|
Браво майсторе! Не спирай!  |
|
Нови Продукти
Цена: 96.00 Лв.
Spearfishing
|