Разглеждане на всички мнения на Vov
|
@Sand: Да, Яро, при изплуване само изплувам. Но тъй като знаем, че може и да загубим съзнание след успешно изплуване, аз лично си тренирам - веднага след изплуване издишвам спонтанно, вдишвам наполовина, задържам леко, през това време пъхам шнорхела, издишвам през него В ИЗПРАВЕНО ПОЛОЖЕНИЕ - тогава моят шнорхел е почти хоризонтално и няма съпротивление при издишването, вдишвайки се отпускам напред и не мърдам... Така ми е най-икономично откъм О2. 
Това може да се тренира в басейн дори при дълбочини 2,80 - 3 м. |
|
@sea-wolf: Петре, нещо не разбрах въпроса...
- не гледам нагоре, за да ненамалявам допълнително снабдяването на мозъка с кръв;
- не изпускам малко въздух - защото съм чувал "специалисти" да го препоръчват;
- издишам спонтанно, вдишвам приблизително наполовина, задържам около половин секунда, издишвам спонтанно (= съвсем без усилия), вдишвам наполовина,
- в изправено положение на тялото (в което си изплувам) поставям шнорхела в устата, издишвам в него и се отпускам напред...
- тук си представяме изплуване без колан
- през цялото това време - от последните 12-15 и повече метра, не махам с крака и ръце, само леко поддържам най-обтекаемо положение на тялото;
- обичайното положение, повтаряно безброй пъти след изплуване е полягане напред, за което е нужен шнорхел в устата;
Всички тези действия се предполага, че ги извършвам в (леко) замаяно състояние и опасност всеки момент да изгубя съзнание - затова правя същите, тренирани и многократно повтаряни движения... |
|
@Sand: Ако разглеждаме примерната ситуация от по-горе, вероятно първите признаци за нещо съмнително се появяват след като осигуряващият види, че ловецът нещо дърпа, прави физически усилия на дъното. Следващото е ако може да се види, че изплува без харпун и евентуално колан. В този случай аз бих се гмурнал, макар и за всеки случай.
И вече съвсем ясно е, ако осигуряващият види изпускането на въздух от изплуващия. Едва ли можем да уговорим и спазваме някой специален знак, който изплуващият да прави.
Според мен ако гмуркането е с осигуряващ колега, нищо не пречи той за всеки случай да посреща изплуващия - примерно на 9-7 метра.
Ако видимостта не е достатъчна, осигуряващият може да се гмурне по въжето на изплуващия и май си е по-добре всеки път да се посрещаме - за всеки случай. Както е известно, в много случаи загуба на съзнание е настъпвала напълно неочаквано и без самба, направо изключване на цялата моторика - въздухът излиза наведнъж и се вижда добре, изплуващият не успява да разкопчае колана... |
|
Колкото и да знаем, че е трудно да се оказва помощ на дълбочина, не е невъзможно.
Направи ми впечатление едно гръцко филмче, което гледахме в началото на лятото: двама колеги се гмуркаха доста над -20 м - единият снима, другият свети в дупката, стреля и доста силно дърпа ударената риба... При изплуването се видя, че на повърхността раздишват цели трима колеги, без харпуни в ръцете, без да говорят, само наблюдават (от повърхността се виждаше гмуркачът на дъното достатъчно ясно) и раздишват - готови да окажат помощ, ако примерно видят, че колегата изплува без харпун и колан. Тоест, тези хора не смятат, че си губят времето като не гмуркат те самите за риба, а поддържат готовност да се гмурнат, настигнат загубилия (евентуално) съзнание, да го хванат, откопчаят колана му, СЛЕД това - своя колан, изплуват, махнат маската, духат леко в лицето му, викат името му - плувайки към лодка или бряг и готови за прилагане на изкуствено дишане. При наличие на лодка се прави и опит да се излее евентуална вода от белите дробове; малко чист кислород също е добре дошъл... |
|
@Iskam na more: Обсъждам случая, когато гмуркачът е много или доста закъснял с тръгването нагоре, а дълбочината е значителна или пределна за него: тръгването нагоре без колан и харпун би трябвало да постигне положителна плаваемост още на 18-16 м, в зависимост от дебелината на костюма и личната "телесна" плаваемост. Сега - нали всеки си спомня как прави статична апнея 4-6 минути, а динамична (в басейн) - 1 и 10, до 1 и 30, в зависимост от скоростта на плуване. Като помним казаното от Яро за спокойствието и паниката, всякакви движения в това положение са по-зле от пълния покой. Макар и да изглежда обратното, когато става въпрос за последните секунди преди загуба на съзнание, колкото и да нараства скоростта, времето на съзнателни действия намалява още по-бързо. |
|
Обсъждането на всички възможни причини, подробности и варианти за предпоставки, аварии и катастрофи при гмуркане и подводен лов, изобщо не означава каквото и да е неуважение, критика и др. п. към преживелите/загиналите.
То се извършва от векове в различни човешки дейности с единствената цел да се разберат точните причини, последователности от действия и събития и връзките между тях, довели и можели да доведат до авария или катастрофа, за да се избягват от останалите.
Предпоставка (за авария/катастрофа) е действие/я, създало опасност за здравето и живота на хора и разрушаване на материални средства (в нашия случай – екипировка).
Авария е опасно произшествие, разрушаващо материални средства и ....можещо да застраши живота на хора.
Когато аварията е свързана с причиняване на смъртта им, тя се нарича катастрофа.
Обикновено авариите и катастрофите се причиняват от грешни действия на хора.
Има едно състояние при гмуркане/подводен лов, за което никой не е физически трениран. Организиране и безопасно провеждане на действителна тренировка ми изглежда невъзможно, но (в български условия) не напълно изключено... Но пък можем да се тренираме поне умствено.
Това е състоянието, в което съм попадал и не пожелавам на себе си и на никой да попада, но във връзка с последните катастрофи, смятам необходимо да обсъдим.
Примерен сценарий: Намирам се на голяма за мен дълбочина, където знам, че обикновено мога да престоя 30-40 сек. неподвижно, да стрелям и да изплувам. След часове безрибни гмуркания, в края на тези секунди стрелям по достойна риба, тя се скрива под камък. Увлечен в лова, плувам към нея и се опитвам безрезултатно да я извадя... В един момент осъзнавам, че съм много закъснял с изплуването, поривите за дишане стават много силни. Откопчавам колана, разхлабвам още макарата и тръгвам нагоре....
Ей тук идва най-трудното: в зависимост от степента на недостиг на О2/излишък на СО2, след като съм набрал някаква скорост и съм положително плаваем, да пусна харпуна и ДА СПРА ДА СЕ ДВИЖА ИЗЦЯЛО, само се опитвам да заема най-обтекаема форма. НЕ ГЛЕДАМ НАГОРЕ, не изпускам малко въздух, цялото ми внимание е да запазя съзнание, да дочакам изплуването, да издишам И ВДИШАМ, да сложа шнорхела в устата, отново да не мърдам с никоя част на тялото...
Обичайните, засилвани от страха реакции, са бързо, дори максимално силно махане с крака, гледане нагоре, дори движения с ръце - всички тези водят до многократно увеличаване разхода на О2, с нищожно нарастване скоростта на изплуване...
Тренирам себе си, като от време на време си представям, че съм в такова състояние и как правя само 2-3 маха с крака и ... спирам. Не мърдам и чакам, това е най-икономичния способ (според мен) за изплуване, но МНОГО труден за изпълнение... А няма втора възможност – за поправка...
Чак на повърхността, след като се съвзема, си казвам, че трябваше незабавно след изстрела да тръгна нагоре, а сега трябва да викам колеги да се опитат да извадят каквото могат... |
|
Вибрациите на стрелите, които са прекалено тънки за дължината си, или прекалено дълги за дебелината си, при достатъчно голямо ускорение при изстрел, потребяват значителна част от енергията и развалят групираността. Това е по данни от преди години от Омер мисля, а и от личен опит, но при стрелба с обикновени харпуни. Както вече е известно, времето за изстрел при ролера е много по-голямо, съответно ускорението е по-малко, а също и вибрациите.
Също от десетилетия стрелящите с пневматични харпуни се радват на точен, еднообразен бой... не знам, на мен повече ми харесва колкото е възможно по-къса и по-дебела стрела...На нея и отворите и засечките, акулските перки, резбите на върховете и пр. не отслабват значително сеченията...
Но изстрелите на клиповете са прекрасни! |
|
Браво Костадине! Най-вероятно с тоя харпун и с тая стрела може да се вземе почти всяка добре ударена риба в Средиземно море, чак до 8-9 м разстояние на стрелбата... А не може ли с по-къса стрела, тая -180 - много трудно се пренася/вози...? |
|
Цитат от Иван: "..Ако някой състезаващ се гмуркач види на обещаващо място любител, то нищо не му пречи да се приближи и учтиво да го помоли да му отстъпи мястото, защото се състезава. ... Но не и да скачам по главите на къпещите се, камо ли да приближавам с лодката буй, в разрез с безопасните норми на отстоянието. .."
Бих добавил само, че в началото бих спрял лодката на безопасно разстояние, бих изчакал да изплува, бих поздравил колегата и бих го информирал (приемайки, че той не знае), че тук се провежда състезание и възможно ли е той да се премести и пр...
Отделно смятам, че ако в правилника за провеждане на състезанията по подв. риболов влезе текст, че състезанието се извършва по двойки, че задължение на осигуряващия е да наблюдава и следи (по време) гмуркащия и др., може да повиши безопасността на участниците, независимо как точно такъв текст изглежда сега, на първо четене. |
|
Аз пък си мисля, че като цяло най-малко вредни влияния върхудвижението на стрелата по време и след изстрел оказва летящата втулка.
Във форума Deeper blue има цяла тема, показани са сравнителни тестове на еднакви стрели с различни втулки.
Преди много години стрелях с вързана отпред стрела с един ластичен и един пневматичен харпун, не можаха да ми харесат. |
|
От описанието - като че ли има всичко без графично представяне, цената е повече от 2 пъти (!!) по-малка от Суунто Д4, ако работи на ниски температури си е ммного добър. |
|
 FMJ написа: @Vov: ....няма как да се съединят в един парогазов, а не въздушен мехур, както го наричаш?
Прав си FMJ (full metal jacket?) - когато кавитацията е предизвикана само от падане на стат. налягане на флуида, е парогазов мехур, а когато е изкуствено създадена (сгъстен въздух, въздух от дробовете на пингвин) е въздушен.  |
|
deliburan написа: Поредната изцепка стил Вова Ролковия харпун нищо не СЪОБЩАВА!
....
П.С. Вова помисли малко над следния факт: Ако нормална стрела е в състояние да кавитира , без това да е умишлено търсен ефект , какво би се получило ако лекичко я подбутнем умишлено в тази посока?!
Лозане "съобщава" е технически термин, можеш да го намериш в учебниците (съмнявам се, че те интересува...). "Изцепки" са неуместно грубите и некомпетентни изрази и изречения, които използваш. А е толкова лесно - ако не ти е интересно, не четеш за кавитация и готово.
Точно за последното ти предложение става дума през цялото време: Понеже схемата Ролково Задвижване позволява изстрелването на стрели с по-голяма начална скорост при равни други условия, да изучим може ли неволно достигнатата кавитация да бъде някак "подредена" и използвана дори само до половината разстояние?
Стрелите от пневматични харпуни са доста по-гладки от тези на ластичините и въпреки това се вижда на клиповете, че и при 20 и при 22 бара скоростта предизвиква кавитация в началото на пътя си (вероятно 1,5-2 м) . Предполагам тя се създава главно от летящата втулка.
А 4 ластика х 16-17 мм разтегнати до 3,2 - 3,3 може и да могат да засилят (съобщят на) стрелата до достатъчно големи скорости... Ако не искаме да ползваме сложната конструкция със сгъстен въздух, може някой да иска да експериментира с върхове на резба, на които точно пред контрата (или 2 контри) да бъде струговано мааалко конусче с подходящ ъгъл и диаметър (напр. d на стрелата +3-5 мм), който да създава кавитация. Незабавно е ясно, че конусчето увеличава челното съпротивление и ако ползата от създаваната от него кавитация не е по-голяма от вредата, няма смисъл. Но, знае ли човек? Пък и е интересно да се пробва, нали?  |
|
@Tekis: Точно за ролковия харпун е въпросът.
Главната особеност на ролковия харпун е, че съобщава енергията на стрелата за около 2 пъти повече време (при равни други условия). Това означава 2 пъти по-малко усещан откат. Това пък означава, че на същото тяло може да се поставят по-силни ластици и по-дебела стрела. Това пък означава, успешна стрелба по доста по-големи цели и увеличена прицелна далекобойност.
Ако добавим допустимо по-дебел корем, за по-голяма маса, утежняване с вода, достатъчно як спусъков механизъм и още някакви майстории, може да се окаже, че стрелата тръгва с много голяма скорост. Колкото по-голяма скорост, толкова и по-голямо съпротивление ...главно от триене и съответно получаваме относително малък прираст на прицелна далекобойност и пробивна сила.
Е, точно за ТОЯ СЛУЧАЙ може да се окаже, че има възможност да ползваме достиженията на науката - да измислим как 65 - 75 - до 85% от дължината на стрелата, без върха и опашката, да пътуват във въздушен мехур...
И макар въпросът да беше повдигнат полу на шега, нищо не пречи да го изследваме - колкото ни позволяват възможностите.
Предимствата на относително късото, но доста по-дебело тяло, (много добре балансирано) са ясни за всички - и за транспорт, и като якост, и като лесно зареждане, че и като възможност за продължително издържане на много големи усилия на ластиците. А може да поеме и 4 ролки... |
|
Браво Лозане, браво Мартине! Дано не сте я избили всичката! |
|
@Tekis: Друго, което забелязвам на снимката в края на статията, са размерите на въпросния накрайник, създаващ желания от нас мехур около стрелата. Той има видимо по-голям диаметър от стрелата, а понеже съдържа газ, има и кухина... Така изискванията към здравината на материала, от който е направен, са много високи. При попадане в достатъчно голяма риба, каквато може да се срещне в Егейско море, е възможно този накрайник да не премине рибата, а да остане в нея. Тогава той ще понася всички усилия на огъване, които стрелата изпитва при борбата на/с рибата ...и трябва да издържи.
Едва ли е целесъобразно значително удебеляване на стените на този накрайник - центъра на тежестта би се преместил доста напред, а как това влияе на движението на стрелата... пак ще трябва проба-грешка.
Освен това увеличаване на напречното сечение на стрелата пред суперкавитационния мехур би увеличило челното съпротивление и намалило ползата от суперкавитацията..
А иначе, при движението на обтекаеми тела във вода, според източници, съпротивлението от триене по повърхността на телата, достига до 70% от общото съпротивление! За това за някои хора, че и държави, усилията си струват. |
|
@JimBeem: Да, разбира се, Джимбо, благодаря ти, поправено е. |
|
@Tekis: Ми, ето, статията е прекрасна! Поне се вижда следното:
1. Дори за разработването на такова относително просто устройство, както го нарича авторът, като накрайник със сгъстен газ, изпускащ този газ след изстрел и създаващ изкуствен обтичащ почти цялата стрела мехур, са нужни доста теоретични знания и практични усилия, ресурси, време и способности (математически, СЪПРОМАТ, аерохидродинамика, сгъстени газове и др.).
2. Авторът никъде не обсъжда влиянието на силно променящата се скорост на стрелата след изстрел. А точно това създава допълнителни трудности, които според мен може да бъдат преодолени само по трудния начин: проба - грешка; малка промяна, проба-грешка и т.н.
3. Според мен по-прекият път за любителите на "изстискване" на най-доброто от дадена дължина, маса и сила на един харпун, е да се купи такъв накрайник и да се проведат пробни стрелби.
4. Създаването на накрайник с форма, осигуряваща появата на "естествен" кавитационен мехур покрай 90% от дължината на стрелата при промяна на скоростта й от - примерно 30 м/с до 10 м/с е невъзможно.
5. При изкуствено създаден кавитационен мехур автоматично се изпълнява изискването достатъчно голяма част от стрелата да е "потопена" във водата по време на полета (предната част) - иначе прицелен изстрел е невъзможен.
6. Съвсем строго погледнато, изкуствено създавания мехур от съд със сгъстени газове НЕ Е кавитация, а някакъв вид помощен мехур, значително намаляващ съпротивлението на триене. Поправка:[/b] и естествено полученият мехур следствие на комбинацията на скорост и форма, и изкуствено създаваният такъв при движение на предмет във вода, са наречени "Суперкавитация", когато мехурът от газ обхваща по-голямата част от тялото, движещо се във вода.
7. Вижда се, че колегите в Русия не се притесняват да разсъждават за стрели от волфрам, дори от обеднен уран, въпреки огромните им цени и много труден достъп...
Дерзайте отличници! |
|
Браво майсторе! Не спирай! |
|
Tekis написа: Става дума, че при възникване на кавитация на стрела, отрицателните ефекти може да надхвърлят положителните.@Vov:
Може ли да ги кажеш тия отрицателни ефекти за да мога да си ги сравня за мен си с положителните.
М-да, мога - тези, за които се сещам:
Като цяло разглеждаме харпун с подходяща маса, стрела и ластици, способни на прицелна стрелба над 5 м.
1. В обичайния случай, дори и стрелата да тръгва с 30 м/с и ластиците да й придават някаква сила почти до самото отделяне на стрелата от главата, прицелно на разстояния над 5 м отиват стрели с долна контра. Долната контра създава сила, насочена нагоре и така забавя, дори прекратява понижението на върха при намаляване на скоростта на стрелата. Финките пък, създават сила надолу и тя отклонява задния край на стрелата надолу. Така стрелата получава положителен ъгъл на атака и за сметка на част от скоростта си запазва приблизително праволинейна траектория на сравнително по-големи разстояния. (Не че е възможно да се уцели бързо движеща се голяма риба на 6-7-8 метра...  ) Справка: италиански изпитвания, записани в басейн.
И сега, ако такава стрела започне да причинява кавитация, тя най-напред ще възникне около контрата и финките, а при по-нататъшно увеличение на скоростта - и след задния край на стрелата. Появата на кавитация около долната контра означава, че тя няма да се опира на вода, а на газ(ове) и вероятно върхътпо-рано ще почне да отива надолу, което не е добре. Всички тези процеси протичат толкова бързо, че дори с GoPro да ги снимаме, няма да разберем какво точно кога и защо се случва...
А иначе при движение на стрелата, след челното съпротивление и това от линията, вероятно съпротивлението на триене е следващата най-голямо. И неговото намаляване би увеличило прицелната далекобойност при равни други условия, за това създаването на въздушен мехур около стрелата звучи толкова примамливо.
2. Друг отрицателен ефект може да е голямата видимост и шум на въздушните мехури. Може тяхната поява да плаши следващите идващи риби...
3. При скорости, предизвикващи кавитация, никак не е ясно какво ще е влиянието на малките кривини, неточности по връх, контри, тяло, финки, линия и пета на стрелата...
Изобщо, според мен, за да може едно тяло да се движи във въздушен (кавитационен или друг) мехур по - например хоризонтална траектория, е необходимо някакви малки части от него да останат да се движат във водата, за да може с тях да се осъществява управляемост/устойчивост на траекторията. Ако това е вярно, няма смисъл да правим ролковите си харпуни чак толкова силни, че да създават кавитация.
П.п. Но, ако някой има желание и условия, бих обсъдил един подход за нарочно създаване на кавитация – да видим какво ще се случи...  |
|
Нови Продукти
Цена: 45.00 Лв.
Spearfishing
|
0:20:57 - 
0:01:28 - 
172:19:10 - 
172:20:54 - 
172:20:58 - 
Вид Риба
Рекорди
Риболовни Зони
Рецепти
Потребители
Връзки
