Дете с майка си минава покрай публичен дом.
– Мамо, мамо, какво продават тук?
Майката се смутила и отгововила:
– Щастие мама, продават щастие на мъжете.
– Мамо, мамо, купи ми щастие, моля те, моля те, моля те!
Какво да прави майката, дала му 2 лева и със свито сърце го пуснала да влезе в бардака.
Вътре, в салона наредени всичките момичета + мадам. Момченцето влязло, дало двата лева на първата кака и казало
– Искам да си купя щастие!
Притеснили се момичетата – какво да го правят това дете. Една от тях отишла до кухнята и му намазала една филия с мед и масло. Момченцето излапало филията, но не си тръгва. Гледали го гледали – намазали му още една филия с масло. То и нея изяло и още стои. Намазали му трета филия, но тя вече му дошла много и хлапето само изяло меда и маслото.
Излязло навън щастливо, а майка му притеснена го пита.
– Е, как е мама?
– Ааа, екстра, две опрасках и една облизах!
Когато омете половин тенджера кисела супа, Деню нямаше как да знае, че същата вечер ще му се отвори работа в Студентски Град.
Сряза го още на излизане от вкъщи, но не му се качваха шест етажа пеш обратно, само за да тества мимолетното къркорене на червата си и акустиката на мизерната баня.
Докато чакаше пред дискотеката пръцна леко, отмести се виртуозно назад и цялата опашка запсува някакъв пълничък първокурсник, който припозна творението за свое и обиден си тръгна.
Вътре Първолета подскачаше около него, разгорещена и потна. Бяха се запознали същата сутрин, но тя вече даваше всички индикации, че съвсем скоро ще му позволи любов, където си поиска.
Деню се опита да потанцува с нея, но стомашните спазми направиха движенията му неестествени и страдащият се завря в един ъгъл, където се остави на газовете да го надуят до две атмосфери. Улавяше ниските честоти на музиката с цялото си дебело черво. След около час положението бе нетърпимо, хвана Първолета за ръка и въпреки бурните и възражения, двамата заедно потънапха в декемврийската мъгла.
Живееше съвсем наблизо. Добре. Щеше скоро да ползва тоалетната.
- Защо ходиш тъй? – попита живеещата наблизо.
Деню подскочи няколко пъти на място и затрака със зъби. Първолета се захили кокетно и обеща:
- Слид малку ш'ти стани топлу...
"О, да! След малко ще съм се насрал до глезените" – помисли си жребецът и изстена. "Ако тая пача чуе, че и опърдявам банята...може и да не ми пусне."
- Многу и динамичну дъ съ живеи в Студентски град – каза Първолета – Стигнъхми. Тук живея – и посочи един от тъмните балкони.
"Трябва да разкарам пачата за десетина минути. За десет минути съм разтоварил самосвала, а има време и гъзъ да си измия..." – продължи да пресмята шансовете си наум Деню.
- Коте, ай да те помоля да ми купиш едни цигари! Дай ключа, аз ще чакам горе...
- Ммммм...пирверзник.... – изкудкудяка Първолета, изпълнена с надежда. – Добре... ш'ми дадеш ли пари?
- Ето – ето! - заопипва джобовете си Деню, като пристъпяше от крак на крак, напълно концентриран върху блендата на задника си...
Изобщо не изчака да се скрие зад ъгъла. Галопира по стълбището, като вземаше по шест седем стъпала наведнъж. С едната ръка се притискаше отзад, а с другата заотключва паянтавата брава. Имаше сили за още две крачки. Още една крачка вътре в стаята и се предаде.
Първата пръдня взриви мрака. Втората продължи цяла вечност. Деню не смееше да мръдне.
- Оооооооох.....оооох – облегчението започна да избистря съзнанието му и тръгна към банята – оооооох оооооох.... котьооооооо.
Времето спря. Картечните откоси следваха един след друг – Ооооооххххх... Уууууххххх... Ммммммммм.... Бааааасимайката.... Ооох... кккотьоооо...
Въздухът бе наелектризиран до безобразие и Деню реши, че е по-добра идея да отвори прозореца, преди да провери в банята дали не се е и поизпуснал. Мъглата моментално изпълни стаята, но само придаде задушлива влажност на неприятната ситуация. Облегченият многострадалец, опипвайки хвана един пешкир от русенския креват и започна да гони зайците през джама.
В този момент чу стъпки в коридора и замаха още по-отчаяно и чевръсто.
"Ще и кажа, че така си е миришело... Може някой да си е хвърлял бурканите кисело зеле в кенефа, баси... не е ли така?" – самоуспокояваше се Деню и чак сега започна да търси ключа за лампата.
Вратата се отвори и за част от секундата ръката на Първолета изпревари неговата.
Светлина.
На отсрещното легло момче и момиче гледаха облещени и напълно парализирани.
- Ама Августиноооо, ма ти нъл ми каза, чи ш'си пътуваш на село тая ниделя – не можа да скрие разочарованието си Първолета и занюха из въздуха като заек - люцерна.
Двама ВиК техници, стар - опитен и млад - стажант, стигат до мястото на повредата - канализационно-отходна шахта, а вътре лайна догоре! Стария без колебание се съблича и се гмурка вътре. След малко изплува:
- Ключ 16!
Младия подава. Онзи пак се гмурка, изплува:
- Ключ 20!
Минава време, стария изплува - фекалиите се оттичат. Аварията е ликвидирана. Излиза от шахтата, поизчиства се, и с гордост произнася:
- Учи се, младеж, иначе цял живот ще подаваш гаечни ключове!
Тази нощ се прибрах от София с това четиво: Подводен спорт : Пълно ръководство / М. Бурдин, Д. Доросиев, Ц. Христов . - София : Медицина и физкултура, 1962 . - 358 с.: с ил. , предоставено ми от колега съфорумец. Главната цел бе, сканирането му и качване с образователна цел, да е достъпно за всички. Тъкмо щях да започвам, и си викам я да проверя първо как е положението и о... чудо !
Открих я, в прекрасната Библиотека на DIVING BG. [link]
Харесваш си книга, ако има под нея пълен текст, натискате, изчаквате да зареди и после си я сваляте на компа. Не ми е искало регистрация, въпреки че имам. Приятно четене колеги.
Юри , прати една риба да си сменя аватара, че такова...., жената само гледа и вика: Нищо не хващаш:- Виж го Юри, работи здраво младежа и кви тупалки вади с тези харпуни, а ти тъпанар....
Не се издържа вече...наборе, ( младежо) Абе женска му работа....