Като си и в района на Търново, обади се, Горна Оряховица е на близо, с каквото мога и аз ще помогна. Тъкмо като си дойде януари месец новобранката , да има по кого да вика:-)
Явка, как си на 100 метра бътерфлай, като време? Горе доло...
NSCU_Samba and blackouts with BG subs. Специални благодарности за труда и превода, който достигна до нас, на Александър Хараламбиев - FI6IFI6 и Теодор Ангелов - моят син Теди :-), който помогна много за вграждането им в това видео. Благодарим Ви момчета!
Александър /FI6IFI6/, ще направи БГ субтитри, после ще опитам да ги вградя в клипа и кача отново. Успеем ли ,ще е полезно за тези които не знаем английски, ако не се получи..., ами поне сме опитали:-)
Мисля че успях да сваля субтитрите на Англииски, при мен на компа. Санд, в профила ми има Скайп, и да ти ги пращам за превод. Свери ги преди това.
Яро видях, че Добри има желание да ги преведе. Грешката е моя, за което се извинявам!
Ватус, от рибният пазар във Варна донесоха в Горна Оряховица, да приготвя. След консултация със съфорумци, станаха страхотни филенца. Станаха! Ватус на живо не съм виждал, или замразени или полу размразени! Каръшка работа.
Спокойно колеги, човека от 4 дена не е влизал във форума, как да отговори? Цъкни на профила и виж. Няма да е лошо, ако има техническа възможност да има и звуков сигнал при получаване на лично съобщение във форума....,ако е възможно разбира се. Запитването е към администраторите на сайта.
Относно, миризмата на амоняк,преди много години рибари от Варвара ми казаха: - Зависи рибата дали е удавена или убита. Ако е престояла на куките, в мрежите и един вид умряла там преди да я извадят, мирише.Не знам до колко е вярно...., но винаги я изкисваме в прясно мляко и после паста патафри и лимонче. Рецепти бол. Акула и Ватуса са екстра. Морски котета не закачам, не си струва хамалогията /както писа Иво/, а и на вкус..., нещо не ни допадат. Беше някъде..., тъкмо на следващата година започнаха да строят Елените. Та имаше там, един ресторант Таляна или Даляна, Пясък, камъни и полудиви прасета, влизаха даже и в палатките. На километър два от това място посока Влас, имаше един потънал кораб до самия бряг, носът се вижда над водата, после направиха Робинзон ресторантче, много готино беше, та в този ред на спомени тогава излязохме с 3 много големи котета, ама големи. Милата ми майчица какво ли кулинарно изкуство не приложи, но още се смеем как Баща ми я гони да и нахлупи котешката кожа. Е, номера с млякото не го знаехме тогава. Ядохме си попчетата и платерините, а маман изхвърли котаците:-) какво да прави...., всичко е въпрос на правилна кухня. Чувал съм, Булти страхотни кюфтета прави от морско коте:-), докато не опитам не вярвам.