|
Ехеий, Яворе, че те и тунците са си скумрий, нали и те са също в семейство SCOMBRIDAE ! Скромната скумрийка какви впечатляващи роднини има само !
|
|
kkk написа:
Е те тия тапи с дупките за изравняване, дето Явор говори за тях, мисля че ще свършат работа. Отворих линка на Вълка, ама пусто като не знам английски, не мога да разбера с тези изравнява ли се или не?
Калине, изравнява се налягането с тези тапи без проблем - нали затова имат малка дупчица. Аз лично не съм ги пробвал все още и не мога да коментирам колко са ефикасни.
Между другото никъде не мърдам вече без капките за уши, ако ще далдисвам - просто шишенцето с лекарството стана част от такъмите (до скоро ползвах CyproBay, а сега докторът ми предписа едни нови, още по-добри). При най-дребната индикация на болка или некомфорт в ухото след далдисване (обикновено на следващия ден) моментално си слагам профилактично няколко пъти, и се оправям на 100% за ден-два. Много упорит и досаден проблем са ушите, както сам се уверих през последната година ... |
|
Vov написа:
Нещо не разбирам какъв е зорът бързо да се сменят двете "дисциплини"...?
Толкова много неща за правене, а времето е толкова кратко ... |
|
Уахуу-то действително е невероятна риба, адски красива под водата и страхотно бърза. Ненаситен и агресивен хищник, способен е на невероятно ускорение за част от секундата (способен е да развие 75км/час под водата) – рибата направо ти се размазва пред погледа (това съм го виждал!), принадлежи към семейство SCOMBRIDAE . Среща се в топлите тропически води, лично аз нямам до сега Уахуу , извадено на брега. Срещал съм ги под водата, стрелял съм по тях, късали са ми се, но като трофей все още го нямам . На снимката съм показал Уахуу от около 30кг, което извадиха колеги на едно скорошно състезание.
|
|
И още едно уточнение : стрели RA 6.3мм с "Mini Sharkfins" също ще има, но най-вероятно за следващия сезон - просто не са им приоритет в момента ... |
|
А ето и цялостен вид на стрелата с две засечки "Mini Sharkfins" ...
|
|
Гриша, ще трябва да те разочаровам, братле. Засечките ти са твърде далеч от оптималния вариант за тетива Дайнима. На снимката можеш да видиш новите засечки "Mini Sharkfins" на стрелите RA.
Разликата е очевидна. За стрели с дълбоки засечки като твоята (та дори и загладени допълнително) може би най-надежден и дълготраен вариант ще бъде фабрична тетива-метално въженце RA. Другият вариант е да се снабдиш с чисто нова фабрична стрела RA, чийто засечки са предвидени за Дайнима.
|
|
Последно по новите отворени глави на Роб Алън : всеки момент ще се появи фабричният модел на пазара - информация от тази събота. Разгледах прототипа - добре изглежда ... |
|
Колеги, благодаря за проявения интерес. Интервюто действително е много увлекателно, в момента го снемам от видеото, снощи се занимавах с това до малките часове, и съм едва на половината ! Материалът е много, но си заслужава усилията.
Петре, тъй като и аз не съм в SCUBA – лагера, ми бяха много интересни различните аспекти на рекордните леководолазни гмуркания. Най-важният от тях , всъщност, е безусловното регистриране и признаване на рекорда. При свободните гмуркачи процесът е облекчен до голяма степен, поради сравнително малките дълбочини, присъствието на различни организаций, и възможността за пряко наблюдение от леководолази-осигурители/съдий. Не е така при леководолазите, обаче – в дълбините рекордьора е сам и по тази причина има редица условности които трябва да се спазят, за да бъде официално регистриран рекорда. Само честната дума на потенциалният рекордьор, или неговите приятели, не е достатъчна . Ще ви дам възможност да прочетете подробностите в интервюто и да си направите сами заключенията.
За сега ще си позволя единствено, да цитирам Нуно, който го обобщи кратко и сладко : „ Ако рекордът ти не е признат и отразен в Книгата на Гинес - нямаш никакъв рекорд. Нямаш абсолютно нищо ...“
A в най-новото издание на Гинес като рекордни леководолазни гмуркания в пещера и в море са отразени постиженията на един-единствен човек – Нуно Гомес ... |
|
А ето ни с Нуно след срещата ...
|
|
Срещата снощи с Нуно Гомес протече много добре – бях разпечатил въпросите ви, и му ги дадох отрано, да се подготви , и той започна с вашите отговори! Записал съм срещата на видео, добре се получи, ще обработя материала и ще ви го представя като отделна статия. Нуно ни показа документалния филм за рекордното гмуркане преди 2 години в Червено Море. Рекордът е отразен в Книгата на Гинес, и е валиден и до днес! Любопитен факт – след неговото рекордно спускане имаше съобщение за подобрена дълбочина от някакъв французин , ако си спомняте. Оказало се че е шарлатанска измама – непотвърдена, недокументирана и непризната . Документалният филм се нарича “Отвъд синьото“ (Beyond the Blue) , заради тоталния мрак , който цари на достигнатата рекордна дълбочина. Филмът не е показван по английскоговорящите телевизии – единствено е излъчен в Русия и Израел. Страшно много интересни подробности бяха показани във филма, които не ми бяха минавали дори през главата – като например колко е изтощително едно такова 12–часово гмуркане, колко е важна силната физика на леководолаза (Специален отговор на въпроса на Иво !), и милион други неща! Ще ги сортирам и ще ви ги напиша в отделен разказ. Нуно е португалец по произход – роден е в Лисабон – затова ако стриктно трябва да си говорим , фамилията му е Гомеш, но понеже Южна Африка е английски говоряща страна, всеки му казва Гомес. Още една любопитна подробност – жена му Шерийн е филмовия продуцент на „Отвъд Синьото“ . В документалния филм е показана предишната му приятелка, обаче, – той ни поясни това преди филма, та да не се чудим коя коя е .... Шерийн е американка от кипърски произход, живяла е и е работила за една кипърска счетоводна фирма в София през 1999-2000 година. Знае малко български и страшно и е харесал престоя в България – пак й се идва, та може и да доведе Нуно до София : вижте ги на снимката по-долу ...
|
|
Кристина, Явор - лично с Тревoр аз не се познавам, въпреки че други колеги го знаят. Той живее в Кейптаун, и през Йоханесбург минава обикновено само пътйом ... А ако решите да подхванете един ден подводния хокей насериозно, мой приятел, Крейг Скот, изработва и изнася специфичните такъми за спорта : шайби, стикове, ръкавици, etc... etc... Ще ви свържа с него с удоволствие ! |
|
Seal, отваряш паралелно на Spearfish и следния сайт : [link] . Там пишеш на латиница каквото имаш да пишеш, натискаш бутона "КИР", копираш вече конвертирания текст и го слагаш в тукашния сайт - кратко и сладко ... |
|
Иво, подводният хокей е много популярен спорт тука. Почти не познавам харпунджия, който да не играе и хокей в басейн. Адски полезен спорт за тренировка на апнеята, на издръжливостта, на отборния дух. Понеже времето позволява да се ползват откритите басейни през по-голямата част от годината, четвъртък вечерта обикновено е време за хокей. Аз играя от време на време, но не съм чак толкоз запален. Нуно си е редовен обаче (когато има време, разбира се – нали се ожени наскоро, трябва да отделя време и на жената ...) Над 50 годишен е, само дето никак не му личи !
@ Vatus : Иване, преди си е казвал че е голяма скука при дълбочинните гмуркания, чудиш се как да ти минава времето, но пак ще го попитам, де! |
|
Яворе, Вов, статия сигурно ще излезе от срещата - мисля да я запиша цялата, или на видео , или само Voice, и после ще я обработя. Иво, с Нуно се познаваме отдавна, ама никога не съм се замислял защо е толкова як, ще го питам. Човека е строителен инженер по професия, много приятен събеседник е, и съм сигурен че ще отговори на всякакви въпроси! |
|
Колеги, на ежемесечната среща на клуба ни в Йоханесбург, тази сряда (25 Юли), Нуно Гомес ще дойде да разказва за рекордното си спускане от 321.8 метра в Червено Море през 2005 година. Ако имате някакви конкретни въпроси, или ви интересува някой специфичен аспект на рекордното гмуркане, или просто ви се иска да попитате нещо човека - поствайте въпросите си тука, ще му ги задам от ваше име. Имате време до сряда следобяд ... |
|
Ванка, искаш ли някоя и друга снимка за илюстрация, тогава? |
|
Темата за ножа е изключително важна , и си заслужава специално внимание. На заинтересованите ще привлека вниманието към следната нова тема [link] |
|
Ще ви разкажа един действителен трагичен инцидент, причинен до голяма степен от липсата на нож под водата в критичния момент ...
Този случай е разказан също така от Тери Маас, в книгата му “Подводен риболов в открита вода и свободно гмуркане “. Там , обаче, е акцентувано върху друг аспект от опасностите, съпътствуващи подводния риболов. Тъй като аз самият не само че лично познавам участниците в инцидента, но и за малко щях да бъда пряк участник, ще си позволя да го разгледам от малко по-различен ъгъл. Ще преведа директно разказа на Тери Маас, като ще добавя няколко думи тук-таме , където считам че е необходимо.
Случката стана през Юни месец 1993 година, в Южна Африка, в дълбоката част на рифа Алиуол Шоул, където са останките на потъналия кораб “Продюс”. Няколко думи за главните герои : Томи Бота е многократен (13 пъти) национален шампион по подводен риболов на Южна Африка, изключително добър гмуркач и легендарна фигура в гмуркаческите среди. Джула Плагани е също фантастичен гмуркач, неколкократен шампион по подводен риболов, национален състезател, дори в момента е заедно с отбора на Южна Африка на европейското в Испания. Ник беше на 21 години, току що уволнил се от специалните части на армията, в много добра физическа форма и гмуркаческа кондиция. Томи, Джула, Ник и аз гмуркахме заедно съботата и неделята на Алиуол Шоул от лодката на Джула. Течението беше много силно, и по тази причина оставихме останките на “Продюс” на мира. Понеделника аз се върнах на работа , а те тримата взеха едно друго момче за четвърти и отидоха обратно на дълбокия риф. Преминавам към извадката от книгата на Тери Маас:
“ Въжето на буя може да се закачи навсякъде, включително за тялото на гмуркача или за дъното.
Южноафриканецът Томи Бота разказва следната кръвосмразяваща история за гмуркане на останките на “Продюс”, близо до Дърбан, Южна Африка, на 30 метра дълбочина :
Когато течението отслабне достатъчно, позволявайки ни да гмуркаме там, обикновено очакваме да срещнем на дъното големи ята от рибата Коб, всяка една между 15 и 40 кила. Скочихме от лодката нагоре по течението, и се спуснахме с него към останките . Видимостта беше добра и аз успях да застрелям един 6-килограмов червен Снапър. Когато се показах на повърхността след другото ми гмуркане, чух някой да крещи : Ник е на дъното! Ник е на дъното!
Плувайки срещу течението, с бясно биещо сърце, се опитах да се успокоя преди 30-метровото гмуркане, което знаех че ми предстои да направя. Спуснах се до 20 метра дълбочина, преди да мога да различа дъното. Преплувах около 30 метра разстояние, държейки се високо над дъното, като по този начин оглеждах по-голяма зона, удължавайки същевременно престоя си под водата. Но не можех да го видя никъде. Когато потеглих обратно към повърхността, все още плувайки срещу течението, забелязах Ник зад една от големите, разхвърляни наоколо останки. Никой не ме осигуряваше, и знаех че ще загубя съзнание, ако се върна обратно към дъното.
На повърхността извиках към Джула Плагани, който беше нагоре по течението и му казах да гмурка. Грабнах от лодката още един баластен колан и се приготвих да “пикирам“ след него, но реших първо да изчакам Джула да се върне . Забелязах го как изплува с Ник в ръцете си, и се гмурнах надолу да му помогна. На около 10 метра от повърхността Джула загуби съзнание. Сграбчих и двамата гмуркачи и изплувах с тях до повърхността. Когато я достигнахме, Джула изпадна в конвулсии, и се върна в съзнание . Качихме Ник в лодката , но въпреки усилията ни да го съживим, той въобще не се върна към живот.
Джула го намерил на края на апнеята си – тялото на Ник е било на около 20-22 метра дълбочина, закачен за опънатото от течението въже на буя . Когато Джула заизплувал с него към повърхността, установил че въжето на буя , омотано около баластния колан , е издърпало безопасната тока чак на гърба на Ник. Очевидно той е застрелял някаква голяма риба на дъното, която е омотала кордата на стрелата около останките, и когато Ник е заплувал към повърхността, се е закачил за въжето на буя , на десетина метра от дъното . Въжето толкова здраво било затегнало безопасната му тока, намираща се вече на гърба му, че гмуркача не е успял да я освободи. Джула успял да разкопчае все пак колана, който падайки, се омотава отново около краката на Ник, довеждайки до още няколко загубени секунди , докато Джула го откачи вече окончателно. Когато извадихме такъмите на Ник, намерихме 7-милиметровата му стрела огъната до неузнаваемост, и заседнала здраво в останките на дъното.
Ник беше млад гмуркач – само на 21 години – с много потенциал в него. Той също така познаваше собствения си лимит при гмуркане на големи дълбочини. Аз считам че той загина не защото остана на дъното прекалено дълго време, а защото не успя да се освободи от въжето на буя си. Ако се бях опитал да го извадя на повърхността при първото си гмуркане, аз определено щях да загубя съзнание. Ако не бях видял Джула, изплуващ с Ник в ръцете си , двама души щяха да загинат този ден .“
А сега моята гледна точка : трагичната истина за този фатален инцидент е, че Ник не обичаше да носи нож при гмуркане, и този ден , както и много пъти преди това , той не е имал нож под водата. И досега си спомням колко пъти се закачаше с мене предишни дни , докато си закопчавах моя нож : “Ти сега какво, с тоя нож си като некой Рамбо!”
Каква ирония само ...
Едно нещо е сигурно, обаче – след този инцидент , който доби широка известност в гмуркаческите ни среди, няма човек който да гмурка вече без нож . |
|
Ако реша да маркирам някое место на дъното, закачам куката за нещо подходящо по скалите (морска гъба, например), откачам харпуна и продължавам да гмуркам наоколо със свободен харпун ...
|
|
Нови Продукти
Цена: 390.00 Лв.
Spearfishing
|