VOV , при мен върховете са точно консуматив , нося си няколко резервни даже

Приятели и колеги,
Струва ми се, че дойде време да затворим тази тема. След толкова години обсъждания, практически опити и нови обсъждания, изглежда си изяснихме същността, положителните и отрицателните страни на ролковото задвижване и можем (почти) уверено да вземем обосновано и информирано решение трябва ли ни такъв харпун, за какъв лов, сами ли да го правим или да си купим/поръчаме и пр.
Моля за вашите предложения „ЗА” или „ПРОТИВ” заключването на темата.
Според мен досега стана ясно следното:

Предимства на ролковото задвижване:
1. При равни дължини на тялото ролковото задвижване позволява придаването на повече енергия на изстрелваната стрела. [Сега, някой ако иска да сравни 2 метрово тяло дебело една педя, на което може да се сложат 6-7 ластика по 14 – 18 мм разтягани по класическия начин.... може, и такова ролково задвижване може, но тук говорим за задвижването на стрела, годна да вземе примерно 100 кг риба.]
2. Времето за ускоряване на стрелата при ролково задвижване е значително (до 2 пъти) по-голямо от класическото.
3. (Следствие от 2.) Усещаният откат е доста по-малък при равни други условия. Всъщност това е може би главното предимство на ролковото задвижване, което позволява от по-малко и по-леко тяло да се изстрелват по-тежки стрели с достатъчна скорост. Преди години си мислехме, че откатът е относително малък, защото част от ластиците се движи назад, но този ефект е слаб. По-важно е времето (става дума за милисекунди, което за големи риби е без значение).
4. Това задвижване позволява използването на относително по-къси и по-дебели стрели, които са по-здрави при равна маса с по-дълги и по-тънки такива.
5. Увеличеното време за ускоряване и по-големият диаметър на стрелите намалява съществено склонността им към високочестотни трептения, поглъщащи много енергия и изискващи специални мерки за борба. (Може да се окаже, че по-дебелите стрели и по-дългото време за ускоряване премахват изобщо необходимостта от водачи на стрелите!).
6. Натоварването на тялото в областта на главата е близо до симетрично, ако има огъващи моменти, те са слаби, което създава запас от здравина там.
7. Относително по-малката необходима дължина на тялото осигурява по-добра маневреност, което си е важно.

Недостатъци на ролковото задвижване
1. Ластик (т.е. уязвима част) минава под тялото и трябва да се пази от скалите.
2. Усложнена конструкция на главата, която може да доведе до затруднено уравновесяване на стъкмения и зареден харпун. (Тук под „уравновесен” харпун разбирам в идеалния случай възможността той да се държи продължително само с два пръста за петата в хоризонтално положение, зареден).
3. Възможността, при някои съчетания на форма и големина на детайлите на главата опашката на стрелата да се повдига и стрелата да бие надолу от очакваното.
4. Разтягането на ластиците не е равномерно по цялата им дължина. В областта на ролките и след тях то е по-голямо от това преди ролките. Това увеличава възможността от преразтягане на ластиците, ако схемата е разчетена за 3,5 и повече пъти.

Възможно е, разбира се, да има и други преимущества и недостатъци.
Според мен преимуществата са повече от недостатъците, особено като се използват умело новите материали.
Ролковото задвижване има място под слънцето, има и почва у нас!

О тук нататък всеки може да реши дали иска съвсем къс харпун за работа в дупки или среден – за обща употреба, или такъв с 8-8,5 мм стрела, с 2 чифта ролки, съчмени, плъзгащи лагери, полиспасти, водачи, долни/горни/2 контри (странични), върхове на резба, връзване на стрелата с летяща втулка, дърво, въглерод, ролкова глава на метално тяло и всичко останало... Възхищавам се на всички, които се осмелиха сами да създават харпуни изобщо, а ролкови – особено.
Благодарен съм на създателите и администраторите на този сайт, чрез който имаме възможности да обсъждаме всичко, свързано с любимото ни занимание.
Дерзайте отличници!