|
Сезон 2012
|
Ники,
страхотна история и на мен ми се ускори пулса като чета.
Супер преживяване!!!
|
|
nikman написа: ... кефа беше НЕОПИСУЕМ! ... и от малкото селце Агия Киряки,където времето сякъш е спряло,и дори водата от чешмата течеше по-бавно ...
Ники с голям интерест ти четох пътеписа. С Васко доста спорихме за Волос, но виждам, че не съм направил грешка и този пристан се е оказал полезен и за него.
Агия Кирияки беше неочаквана спирка по пътя за нас, избрана от жена ми макар че липсваше на Васковата карта. Васко го беше страх да навлезе в пристанището, мислеше че е много плитко. после се оказа че е 10м. И нас ни хвана магията на това село. Пожелах си като остарея като дядките там ей така да стоя на лаф на пристана и да помагам на заблудени туристи с яхти като нас да си вържат въжетата . Жената не пропусна сутринта да побяга в района на селото [link]
|
|
Ники, ... тъкмо щях да те хокам, че отдавна не си се обаждал да погмуркаме пак заедно ама виждам, че си бил семейно ... Случката с лаврака ти е страхотна, а по отношения това за дестинацията ... +1.
Юли, абе не знам от годините ли е, ...от какво ли е, ...но и аз си си мислех същото последния път като си тръгвах от едно подобно селце в Гърция.
|
|
някой има ли идея каква е тази риба, на НОИ я намерих тази вечер
|
|
Страхотна история, направо бях там, държах лаврака в ръцете си, ама избяга. И аз нямам нерви да седя като водорасло, ама и въздух нямам, то желанието е по-важно, другото лесно се постига Като сте с голяма фантазия почвайте да ловите туруци, стига с тези лавраци, сега е сезона на паламуда Ако трябва да намеря някое филмче в нета, че аз съм майстор на тези неща ... Рибата е салпа, според мен.
|
|
Салпа е рибата, в нервната тъкан,респ.главата и гръбначния мозък се съдържат халюциногени, така че можеш да я изсушиш главата, да я стриеш на прах и да се напушиш.. Майтапа настрана, наистина има такива вещества, но ако се изхвърли главата и не се яде, няма проблем.
|
sea-wolf
27-09-2012 11:15
|
nikman написа: Последните 1-2 метра ми се струват вечност, но карбона ме изстрелва почти до гърди над водата,махам шнорхела и поемам въздух.
Това предполагам знаеш, че е много опасно.
|
mc_ribe_ribe
27-09-2012 12:26
|
sea-wolf написа: nikman написа: Последните 1-2 метра ми се струват вечност, но карбона ме изстрелва почти до гърди над водата,махам шнорхела и поемам въздух. Това предполагам знаеш, че е много опасно.
Какво имаш впредвид, за опасност?
|
|
Ники, другия път спокойно ползвай 50-ката. 5 кг риба изобщо не е проблем за този харпун. Прибирал съм много по-големи риби с този размер харпун. Ако е добре ластика и стрелата е остра си ок................Юли, ама защо избяга жена ти?......толкова ли е хубаво това село?....
|
|
mc_ribe_ribe написа: sea-wolf написа: nikman написа: Последните 1-2 метра ми се струват вечност, но карбона ме изстрелва почти до гърди над водата,махам шнорхела и поемам въздух. Това предполагам знаеш, че е много опасно.
Какво имаш впредвид, за опасност?
Шалоу Уотър Блек Аут ... има в предвид
|
|
аууу, голяма греда, както се казва, но и страхотна емоция! Любопитно ми е какво точно се е случило със спусъка на Команчито?
|
sea-wolf
27-09-2012 15:38
|
gre6nik написа: mc_ribe_ribe написа: sea-wolf написа: nikman написа: Последните 1-2 метра ми се струват вечност, но карбона ме изстрелва почти до гърди над водата,махам шнорхела и поемам въздух. Това предполагам знаеш, че е много опасно.
Какво имаш впредвид, за опасност?
Шалоу Уотър Блек Аут ... има в предвид
(Ники, извинявай, за спама на чисто харпунджийската история.)
Да, опасност от загуба на съзнание...
Голяма загуба на кислород за това ненужно бързо и мощно изплуване. Загуба на кислород покрай махането на шнорхела. Така както е описано, най-вероятно има и трети компонент, който е много опасен – въздхухът е издишан рязко преди да се поеме първа глътка.
Ясно е, че в случая първопричината е това, че в рамките на едно гмуркане е направено, каквото можеше да стане в две различни – тогава и крайният чисто риболовен резултат можеше да е друг. Но това е друга тема. Въпросът е, че човек вече изпаднал в тази ситуация, е добре да има изградени навици, с цел номер едно безопасността.
Някои от основните неща, които в днешно време се смятат за задължителни е гмуркане с изплют шнорхел, неускоряването на изплуването, лекото издишване (не докрай) и контролирано спокойно първо вдишване. Всичко това е от изключителна важност при гмурканията, при които сме близо до границата, но за да можем да го изпълним тогава е нужно преди това да сме го практикували в нормалните гмуркания, така че да стане част от нас.
|
|
Благодаря,Sea Wolf,за иформациятя.Винаги съм готов да науча още нещо полезно.По принцип на тренировките на Диана отработвм и този момент - колко въздух ми остава при пълно натоварване на краката.Правя 25м. скоростни отсечки под вода при максимално натоварване,като преди това съм направил 10по100м,50 долу-50 горе.Така опознавам възможностите на моя 46г. организъм) Вука,сгреших за Хулигана,мислех че тоз парасюнгер няма да ме допусне на изстрел разстояние,а то си трябваше с късия да го ковна.Имал дни да живее,Мистър Лавраков!
Ето още една история,която ми се случи юни месец,с първата група при Васко - Станьо Зъбарчето,Радо Варненеца и Ицко Глезана!Връщахме се към Порто Кофу,след като изровихме Лимнос и секата пред Гьока и се скрихме зад един остров,че времето беше кофти.На сутринта се разбрахме да влезем за 3-4 часа, а Васко да мине да ни събере и отпрашваме. Зъбарчето влезе отляво на острова,аз и Варненеца - отдясно.Беше мътилка,5-6м видимост,имаше и вълна,а скалите около острова бяха отвес и тръгваха от 8-10м. и надолу.Обаче имаше големи струпвания на скални маси(мнооого дупки),и аз се зарових.Ровенето на 12-14м е бавно,защото иска много време за раздишване,но след първия час качнах на кукана едно меру около 3.5кг. Бях преполовил острова и мислех че ще стигна до носа,да се засечем със Станьо.Радо се върна много бързо на лодката,набол се на таралежи,било му мътно и т.н.,а аз намерих един голям скален масив и почнах да го обикалям.Беше голям и гладък,но при поредното слизане открих един не голям отвор,който беше откъм морето,в най-долната част на скалата. Раздишвам и слизам.Дълбочината е 11-12м, аз лягам пред отвора и почвам да светя от ляво на дясно.Оказва се висока,но не голяма пещера,6-7м. по дължина.Бавно въртя фенера надясно,и когато стигам почти до края ,осветявам една ОГРОМНА ГЛАВА!!!! Окото ми се стори като монета от един лев!Сърцето ми гръмна в гърдите,завъртях 90-ката,но дзверо се обърна и се насочи полечка,без да бърза,към края на пещерата.Стрелях,стрелата му влезе отзад,от лявата страна,добичето се стрелна и направи мътилка.Свалих въжето на буя от кръста(винаги влизайте с буй,ЗАДЪЛЖИТЕЛНО!), закачих го за края на харпуна,и газ нагоре.Повече от 10мин. не мога да се успокоя.Аз таз година за първи път виждам и стрелям мерута над 3-4кг., но тоз дзвер беше над 10кг. със сигурност.Колкото и да увеличава водата,тоз беше с размера на малко прасенце.Та,навивам буя,ама така, че да влезе под водата и да е под напрежение.Така са ме учили Старите Харпуни! Взимам 110-ката,и след като се пооуспокоих,тръгвам.Слизам по въжето,защото от мътилката не се вижда къде е скалата,любопитсвото ме гризе яко,а с това ми намалява и апнеята.Виждам дръжката на харпуна да се белее изправена нагоре,кордата е опъната,значи тоз е още вътре.Лягам,вкарвам малко от харпуна и светвам.В дъното на пещерата се вижда една огомна опашка,мътилката е паднала почти,стрелата стои забита в него на около 2м пред мен.Мамка му,защо нямам 4 дроба! Оставям харпуна пред дупката и тръгвам нагоре.Раздишвам и пак слизам,тоз път вече с ясната мисъл за ситуацията и решението да го "ковна"и със 110-ката.Старите Харпуни са ми казвали,че когато рибата е под напрежение от потопения буй,при втори изстрел тя се размърдва и буя я изтегля.Дукиш!Слязох,разредих втория ластик,а първия премесих на първа засечка,не ми се искаше стрелата да се забие в скалата и там да останат и двамата.И пак нагоре.Раздишвам,слизам,взимам харпуна и се прицелвам.Вижда се краят на опашката,която леко се поклаща,а рибока се е забил в една цепка и май се е заклещил. Стрелям,стрелата влиза леко диагонално,а тоз дори и не трепна.Откачам въжето на буя и го промушвам и през двете "уши" на дръжките и газ нагоре.Чувствах се леко изморен,трябваше ми малко време да отморя и размисля.Бях го заковал двойно,но въпреки това придържах въжето на буя,да не тръгне на някъде и да се гоним.Аз съм дупкар,но мразя да влизам по дупки,за разлика от Вуката,който е като териер - влиза целия,само крайчеца на плавника му се подава,ЕВЕНТУАЛНО, някой да го придържа!Накичен съм по мен с два ножа,разни другу закачалки а и съм едричък,страх ме е от заклещване.Но сега решавам че трябва да вляза и да се докопам до стрелата на 90-ката.Предизвикателството е прекалено голямо а и адреналинът ми замъглява страхът.Раздишвам добре и слизам.Влизам вътре,заклещвам се с колената някак си,хващам стрелата с две ръце и дърпам с все сила. НЕ ПОМРЪДВА! На 4-5-то дръпване ми свършва въздуха, измъквам се заднишком и нагоре.Меко казано съм ядосан,защото очквах да се случи нещо от това дърпане,а ние бяхме в изходна позиция.След първия час на това упражнение,при поредното слизане,вече бях побеснял,изморен,при еди зверски напън от моя страна стрелата излезе с парчета месо по нея,а тоз пак не помръдна.Само мяташе с опашка и мътилката ставаше все по-голяма.При слизанията опитвах и със стрелата на 110-та,но си бях втълпил,че ще мога да го измъкна с късата стрела. Е да,ама не!Вече друго не ми оставаше,започнах да го дърпам с 110-та.Цялото упажнение продължи около 2ч.,вече бях много изморен,но добре че Васко закъсняваше с яхтата.Почивам добре,раздишвам и слизам.На второто дръпване,стрелата излезе,от мътилката не разбрах какво стана,измъквам се и излизам.Раздишвам набързо и слизам.Мътното се е пооталожило,но опашка - НЕМА!Светя насам,светя натам - НЕМА ГО! Почвам да обикалам около скалата - дукиш!Околните камъни и дупки - КЗЛ! Пак се връщам в пещерата,мътното е паднало,влизам целия и оглеждам внимателно цепката,но го няма.Това е!
Кажете си думата.Аз имам 2 предположения: или контрата не се е отворила докрай и съм го разпрал и стрелата е излезнала.Или съм му счупил ОПАШКАТА!!!!!
Извинявам се ако съм малко досаден с подробности,но случката ми минава 50 000 пъти през главата,разказах я и на Старите Харпуни,казаха ми за грешките,но кажете и вие.Ако имам втори път подобна слука( дано Нептун е милостив) да знам какво да правя. Добро утро на всички и спорен ден!
|
|
А за спусъкът на Команчито - кордата беше влязла неправилмо след поредния изстрел,оправихме го с Васко на яхтата.Той Васко е като подвижна работилница на яхтата - има всичко необходимо.При едно от гмурканията счупих контрата на Хулигана,Васко извади дрелка,намери подходящата контра,специално чукче и ми я направи.Въобще,Васко е пич,само дано нещата около Регина да се оправят,за да можем догодина пак да се кефим.
|
Stardust
28-09-2012 11:02
|
Пичове, в същия раздел, в съседство, само на една ръка разстояние има цяла тема "Харпунджийски истории". Що не я пълните нея с изпуснатите риби? Тази тема не беше ли за "състоял се" улов?
|
|
днеска направо ги избих лайнарките с тризъбеца на 2 парчета и по няколко с 1 истрел
|
gmurkacha
29-09-2012 13:11
|
chefo написа: днеска направо ги избих лайнарките с тризъбеца на 2 парчета и по няколко с 1 истрел
Вече си истински мъж!!!!
|
|
Нови Продукти
Цена: 390.00 Лв.
Spearfishing
|