|
|
Харпунджийски истории
|
|
Аверче, слагай тук-там из разказите по някоя дата, че току-виж някой нарамил пушките и хукнал към Каварна 
|
gmurkacha
24-03-2014 22:29
|
Бях тръгнал... :-) :-) :-) :-)
|
|
|
@gmurkacha: На Перловска ли ?
|
gmurkacha
25-03-2014 15:13
|
Да да да... Между Пиротска и Сливница....:-) :-) :-) :-)
|
rikitikitavi
28-03-2014 11:48
|
Времето е слънчево за първи път от мноого време. Морето е спокиойно и..мътничко. Ама не чак толкова. Неопрена се облича лесно ама вътрешната тръпка от влизането в ледената вода още я има. Спускането във водата е ледено. Дъха се пресича. Стуйките ледена вода влизат през микроскопични дупчици от всякъде и ..вледеняват. Главата е потопена във водата и челото се заледява. Ушите и те почват да болят. Майната му на всичкото-у водата сме.
Първо оглеждане. Я интересно. Попчета големи и мънички са наизлезли тук и там. Даже и скаридки се мяркат и рапани са плъзнали. По пясъка само дупки от миди и дири от рапани. Пустош. Отново се връщам на камъните и първата сребърна рибка се мярка. Гюмюша вече е тук. Минутите текът а аз замръзвам. Зарязвам издирването на голеееми риби и обръщам лице към попчетата. Първото е заковано с големия харпун ама…не върви някак си. Малее на стрелата. Оглеждам се по внимателно и мяркам лимус. Ама избяга. Втори, трети. Десетия вече успявам да го премеря и е на стрелата. Вече усещам преохлаждането на тялото и зараждането на първите трепкания. Сигурно е минал час от влизането и решавам да излизам. Насочвам се към едни плитки камъни и „нагазвам”в мъглата. Мътилката е на бели пластове с почти прозрачна вода на самата повърхност. Побвам да видя какво има на дъното и докато правя салтото карай мен профучава гъст пасаж с илария. И..я..Почаквам малко на леденото дъно ама ядец-никой няма. Решавам, че е случайна среща и отивам за последно да огледам камъните. Мяркам един едър мраморен рак. Не съм виждал такива от…колко-двайсетина години. Голям е колкото един паур и доста енергично се опитва да ме защипи за носа при всяко изравняване. Щото мрежата за раци е в колата, а този го държа в ръката дето изравнявам с нея. На третото гмуркане решавам да изкарам една червена точка и връчвам рака на един дядо дето точно до мене попчета се опитва да лови. Човека е доволен. Аз също. Тъкмо бях забравил, че се вледенявам. Отпуснал съм се и се плицикам по повърхността Мърдам плавниците с леко усукване на глезена и се движа като шишкав призрак из бялата вода. В бялата вода постепенно изплува силует. Голям кефал се препича на метър дълбочина. Плиближавам се ….на пръсти и се меря мноого внимателно. Изстрел и рибата се скрива зад камъка. Около мен само корди се въртят. Виждам и стрелата ама риба не се вижда. Почвам да предърпвам кордата и между два камъка издърпвам кефала. На тегло е почти килце. Страхотно. Все така с бавни движения го закачам на кукана, зареждам и след няколко метра още един кефал. И той прави слънчави бани и се присъединява към колегата си на кръста ми. Още няколко метра и още един…..ама камъните свършиха.
…..та така. Поплувах и рибки видях.
И за вечеря даже имаше..
|
devilfish
28-03-2014 13:06
|
Браво колега така омайно си го написал.Това предполагам е тези дни случката и ако е и не е тайна къде е това местенце защото и аз съм от неиздържащите и влизам от около месец вече но срещи с риба няма.
|
|
|
Поздравления Ники!
Тези дни краят на лятото нещо нямам муза, но за сметка на това събирам доста материал. Само вчера пропуснах гмуркането, но получих ценен урок.
Тя рибата си е в морето и няма да избяга. Вярно, че този сезон по-често ги намирам и имам подобрение. Последно усещам, че правя доста неща по-различно от преди. Намирам и рибата на места където преди рядко дори съм срещал. Общо взето тя е навсякъде стига да се търси както трябва. Благодаря Гого. Благодарение на Ники, че намира и време да ме съветва дори и от разстояние успявам и да подобрявам доста неща.
Днес разбрах и колко е трудно да обясниш на някого нещо което знаеш а искаш да му покажеш път по който би искал да върви. Запознах се с един приятел във форумите и ме помоли да му покажа някои неща. След като не можах да го разубедя че не съм точният човек днес направихме малък тур Зеленка-Калиакра. Видях го мераклия да стреля по риби и реших да му обясня, че за тези неща са ми трябвали години и пътя на познанието минава през много лишения, страдания, болка, уважение, любов към морето и неговите обитатели. Надявам се да ме е разбрал и да си извлече поуките от този ден. Каквото ме попита му казах това което аз знам и как го правя.
Колкото повече навлизам във нещата се отварят толкова различни прозорци и разбирам, че съм надзърнал само съвсем малко в стаите на познанието. По малко започвам и да отбирам и рибата, по която да стрелям да я наблюдавам и така откривам все нови и нови неща. Тези дни когато влизах редовно направих и доста подобрения в гмуркането. Подготовка състояща се в преглед на оборудването не напълно но отделих време в къщи. Самото гмуркане със съпътстващите неща и стрелбата. Днес Рибата я намерих на места с по студена вода и дори над вечер не пожела до дойде хубаво в плиткото. Почти на всяко трето гмуркане виждах риби. Беше много мътно, но през по-голяма част от деня стрелях с 90цата. Имам още какво да работя по нея, но при едно от гмурканията дойде да ме види една доста едра платерина. Харпунът беше под мен и докато го извадя да я поведа вече я бях изгубил от поглед, но въпреки това стрелях миг след това усетих макарата да се развива, ма то голям кеф било да се гоните така. При няколко други след като бях поседял на едно място известно време се премествах на няколко метра по-напред и така имах 2-3 риби бонус.. Благодаря ви още веднъж на всички нека силата бъде с вас и нещо което прочетох вчера. Не се надявайте на щастието зад ъгъла а се радвайте на нещата по улицата около вас.
|
|
|
Сезон 2014
Начални страсти
Цяла зима четох и препрочитах стари теми по форумите, вадех статистики писах, смятах, пих и ядох доста. Та като дойде сезонът бях качил както нови знания така и килограми. Това ми донесе много изненади. Разликата в килограмите беше 14. Всяка сутрин правя упражнения за кръста около 5 минути след събуждане и всяка сутрин се тегля. Та миналото лято една сутрин видях цифрата 69. Тази зима стигнах 82,5 и така, както и ходенето без потник да се правя на мъж ми донесе една стара позната болка в кръста. Няколко инжекции, повече глезене и пропускане на началото на сезона.
Първите ми излети нямах голяма апнея, не намирах и рибите просто разчитах на старият опит, но той не правеше нещата сам.
При един от излетите бях на подходящото място в подходящото време-миграция.
Братовчед ми беше преди мен там имаше цели три хубави риби, но бил с 5ца и излезе рано.
Почти бях готов с приготовленията и пристигна още един познат, които има доста добри познания за времето, местата и навици на рибите и от време на време споделя част от тях.
Бях облечен, но изчаках да се облече. Така при наблюдения на екипировката и начина на обличане могат да се видят неща, които под водата ни убягват. Този път ми направи впечатление, че си слага чорапите под неопрена. Аз винаги съм ги слагал отгоре. Та като се замислех така и съпротивлението е с частица по- малко при гмуркане. Видях и как е подредено всичко и ми се прииска и аз да съм така организиран и подреден някои ден. Знаех къде обича да заляга колегата и за това отидох в обратната посока, но там риби не минаваха. И щото нямам време да я чакам малко по малко почнах да се приближавам до колегата. А той стреля и уцелва като, гледам от държанието. Братовчед ми и той от скалите ми подсказва, но аз съм неспокоен. Крих се по дупки и хралупи стоях мирно и не дишах и нищо и нищо не виждах. Казах му, че митницата е голяма и да пуска малко и към мен след като тотално се обезкуражих се отдалечих извадих си миди и рапани и се прибрах с наведен нос. Та и колегата излезе имаше хубави риби а аз огледах отново оборудването. Харпунът ми е по-къс от неговият стрелата ми е лъскава а неговата тъмна и имаше тежести за крака. Останалото в общи линии е същото, но той беше и без буй, а аз със бодиборд.
Изводи
къс харпун – рибата минава по-близо,
лъскава стрела плаши рибата повече от тъмна при миграция,
Тежести на краката-не се трака с плавниците и се стои по тихо, но при плуване и преходи изморяват.
Буй ако не е добре поставен кара рибата да го заобикаля от далеч и не я виждаме-рибата усеща и вибрациите от въжето.
Всички тези неща могат да се елиминират и да не ни пречат при правилна настройка и поведение. Мислите ни трябва да са изчистени а при мен не бяха.
Имах и няколко влизания в плиткото, но не видях много риби имаше много медузи, просто водата беше едно желе и може би копривните клетки да карат рибите да минават по-на дълбоко и в по-чисти води. Въпреки, че съм виждал дребни сафридчета да се крият под шапките на белодробни медузи.
Направих и влизане с колега , с които се запознахме в един форум. Та той има хубаво оборудване и му трябва съвсем малко късмет и опит да навлезе в нещата. Показах му едно място, където съм ги намирал предишни сезони сега той ги намери преди мен. Аз ги търсех на плиткото а той малко по-навътре. Проверих и аз там минаваха, но много мътно а рибата се изсипва от горе и нищо не уцелих, но поне бях видял, че още минават. Държаха се малко странно забързано и нервно. След два дни получих инфо, че в района са изкарали доста лефер.
Просто не съм бил подготвен въпреки, че съм бил на правилното място.
След 06.06.2014 спрях цигарити за месец, но още не ми е дошло времето и от две седмищи пак ги почнах, просто престанах да мисля за това как ми си пуши знам, че е зле и пречи на апнеата и на мен.
Повечето ми влизания са рано сутрин от 6 до 10ч.
Така ми остава повече свободно време през деня.
|
|
|
Таранки в морето
Здравейте!
Та пак мина доста време и все не намирам време. Та на бързо да скицирам стари преживявания.
Този сезон някак гледам всички или не влизаме или много мътно или сме много срамежливи. Гледам има много нови колеги, не се притеснявайте да пишете къде сте били какво сте видели как е водата видимост температура. Така всички ще си помагаме повече и ще можем да изпитваме по-голямо удоволствие от хобито.
Доста повече кефал срещам този сезон, дали популацията е нараснала или има и други неща незнам, може и да се дължи на сладката вода, която тази година е повече и морето е малко по-различно.
Малко след наводненията и преливането та язовири и реки в морето се появиха и нови обитатели. Малко непривични, но пак си бяха вълнуващи.
Така една събота над вечер в Каварна на буната ми се стори, че виждам една сплескана риба, като смарида. След изстрела, които беше малко хаотичен рибата беше на въжето. С изненада я познах, че е таранка. После намерих и още една. Движеха се на повърхността близо до брега.
На другият ден имах работа и докато се наканя стана след обяд. Дестинация на север.
Плажът беше разделен на две и малката рекичка беше образувала остров в лявата част.
Водата в залива беше кафява и мътна. Проливните дъждове бяха докарали водата по дерето а тя е взела със себе си това, което и е харесало.
Там имаше няколко колеги. Едните бяха на разходка с колелета а други във водата.
Та един от колегите беше с пластмасово шише за буй. Колега от брега го позна по това и го назова. Мисля, че беше Панко. Та докато си говорим за водата и други теми Панко излезе с едно шаранче. Насъбраха се хора да видят какви изненади има в морето.
Та мен вече не ме свърташе на буната. Облякох се взех си такъмите починах си и се потопих в прегръдките на морето. В началото имах малко дилема с тежестите идваха ми много и нe можех да раздишвам. Извадих едната от самара и я скрих между камъните.
Оглеждах се за платерини, но нещо не ги намирах и докато си мисля покрай мен минават някакви риби. Пак са от непривичните но са по едри а и вече знам че ги има и съм подготвен.
Първата е с мен. После намирам още едни, но този път ги наблюдавам. Движат се заедно близко една до друга не плуват много бързо и се придържат към брега до повърхността. След наблюденията и прозрения за поведението, като и се сетя , че се лови това което има в морето а не това което търсим. Се насочих към лов на таранки.
Та ловът беше от повърхността те рибите се движат на метър под водата. Изчаквам да минат, дребните и после идват едрите, но и те се движат по на вътре в пасажа.
На няколко пъти и ги намерих и в камъните буквално наврени в цепнатините. Та се погонихме и дебнахме малко. Приличаха ми на врани, стояха първо излизаха по-малките после едрите и накрая големите. Точно да излизам а там се насъбрали много чак голям кеф. Направих и няколко гмуркания подобни на това в прибоя. Гмуркам се от дълбокото към плиткото рибите идват към мен и леко ме заобикалят оглеждам се за едри проследявам ги и някои са със мен.
Намирам и една група в една дупка. Хайде сега лов във дупки. Скоро четох и гледах Лагутин та тренирах. Та на най-на вътре се беше завряло едно шаранче, гледам го лъскаво и златисто. На една ръка разстояние. Харпунът 75ца и малко трудно го въртя а и не мога да се прицеля, Свалих тетивата на по предната засечка, но въпреки това след изстрелът стрелата се заклещи здраво. Добре, че е дебела.
Извадих я и после ги наобикалях.
Имаше и няколко пъти риболов с придвижване. Лягам в засада изчаквам малко после минавам напред повеждам и прибирам.
Та този ден правех много различни риболови все на един и същ вид риба. Знам, че се намесих малко грубо, но щом съм ги взел значи са били дар за мен.
Тази година на юг колеги имаха и големи риби от сладководни води в морето.
Изводите след наводнение настъпление. При нас подводният риболов в сладководни води е забранен, но не знам да са забранени тези риби за подводен риболов в солени води.
Това е накратко, че щях да го забравя този риболов.
Подканям всички да пишат какво са видели или чули да знаем и да си помагаме. Рибата няма кои да ни я вземе така само можем да открием нови приятели и споделените удоволствия да са по-сладки.
Поздрави на всички и много забавления в прегръдките на морето!
|
|
|
Кефали
Вчера първият ден от отпуската ми тръгна по вода. Сутринта тръгнахме от Каварна за Варна да водим дъщерята на градина. През по-голяма част от пътя валеше. Свалихме част от багажа и още вали не спира. Гледам пред съседният вход се е събрала доста голяма локва. Излазох и си поиграх да отпуша канала. После влезнах да си взема душ и взех, че измих и банята и разни други неща, които бях отлагал отдавна. Гледах прогнозата четох по форумите и към три не издържах. Обадих се до работата да си прекратя отпуската. Бях я взел че имаше работа да се върши а така само стоя затворен в къщи. Към три викам на жената аз отивам да се гмуркам ще гледам да се прибера към 18ч да вземем дъщерята. Тя след като ме видя колко работа свърших и как ходех като буреносен облак от стая в стая ме пусна да ходя без забележки.
Въпросът беше на къде?
Хем да е близо, да има риба, да е близо колата и тн.
Слязох на алеята. На първата буна не по ред. Наблизо имаше двама рибари на дъно и на бомбарда. Попитах дали кълве и къде повече. Слабо и на двете на дъно по-едри. Гледам водата да вида нещо, но не ми хареса. От дъждовете всичката мръсотия се беше събрала във водата и тя имаше цвят на пролетна река. Въпреки това от западната страна беше по-тихо и по-бистро. Това го направих на всяка една буна и нито на една не почувствах, че трябва да вляза.
Беше изминал повече от час и плановете за гмуркане май щяха се провалят. Гледам на хоризонта нещо на изток май е по-завет. Тръгвам и си мисля, че това е последното възможно място. Паркирам на буната поглеждам водата бистра или по-точно най-бистрата, която виждам за последните дни.
Колега точно излиза видял 3 пъти платерини. Искаше ми се да си поприказваме , но нямах много време. Попитаме за кутията за документи. Казах, че влизам за десети път и нямам проблем не пуска вода. На това, място преди близо година бях удавил едно дистанционно за колата и после добре, че беше колегата Рожо да ме прибере до града.
Нямаше други колеги във водата. Обадих се на жената и се разбрахме ако не се чуем до 17,40 да вземе дъщерята от градината. Ок без боди борд и другите глупости. Вземам само торбата за раци и кепа за скариди. Обещал сам на един приятел. Сядам на камъка слагам си цървулите и кепа в торбата обувам бавно плавниците подготвям се за гмуркането и се описвам да си прочистя съзнанието и да се настроя.
По рано през деня бях слагал нови тетива на ластиците. В неделя ми излязоха бронзовите топчета на два от тях за половин час. Миналата година нямах такива проблеми а сега два за ден.
Оборудване
Харпун 75 см. Два ластика 16 със жълъди към главата и въжена двоина тетива. И един 14.5 цял с въжена еденична тетива от долната страна.
Плавници със стъпала, като пайжена
Жилетка -самар-там е и кутията с ключа да не се мандахерца много.
Кукан-от резерва в колата.
Другото стандартно.
Паркирах мрежата на един тетрапод да мога да я виждам и започнах да залягам по камъните.
Първо на плитко после по-на дълбоко тук там долу горе малки медузки и малки рибки. Раци не виждах много и рапани също, но и миди нямаше. Докато ги открия къде минават мина доста време. Не бяха по- дъното не бяха и на повърхността а на средна вода пътуваха от брега към дълбокото. Дали е дневна мигращия или още си щъкат незнам.
Поне вече посоката беше ясна. На няколко пъти се спираха да ме погледнат но само се заигравахме. По едно време гледам един чичка нещо се заиграва с торбата обадих се да ме знае. А той застана да си лови попчета близо до нея. Това ме накара да се успокоя и да не мисля повече за нея. Изглеждаше ми свестен и знаех, че от тук нататък ще я пази. Това ми позволи малко да се отдалеча и да опитам и на други места. Минах под въдицата на един рибар и започнах да дишам бавно и спокойно. Просто се слях със съществата в морето. Гледах как плактонът се поклаща напред назад и подканва морските обитатели сякаш им дирижира да пеят задружно. Почти унесен усетих спокойствие, поех си въздух и тръгнах на долу. Държах харпуна на обратно и се придвижвах с пръсти.
Едно въже ме притесни за момент. Беше бяло и го оприличих на змия.
Легнах почти на дъното върху един тетрапод. Стоя и си броя вече не помня до колко бях стигнал, но го видях как идва да ме огледа. Дойде погледна ме и си промени посоката, но това му беше грешката. Мина точно пред стрелата. Изстрел и в първият момент си помислих, че пропускам, но после усетих подръпване. Не беше силно и прецених да не пускам харпуна. На повърхността бавно издърпвах петте дължини и видях, че изстрелът е добър. Въпреки това докато не го хванах здраво в ръцете не бях сигурен. Отидох по на плиткото, като държах здраво кефа в ръцете и с помощта на ножа успях да го освободя от мъките. Попитах чичката колко е часа и след като разбрах, че е 17.45. Погледнах на запад видях, че е ясно небето и реших да остана още малко така и така бях закъсня.
Пак минах под въдицата на рибаря, застинах на повърхността и наблюдавах, но не бях много съсредоточен, когато още един кеф мина да ме огледа. Беше на ниво около метър под мен и някак доста нервен. Изстрелът беше каубойски и пропуснах. Не съжалих за пропуска, просто опитах. Подготвих се и гмурнах пак видях въжето. Минаха ми мисли и за злополучната случката на това място преди година, но се опитах да я пренебрегна и да съм по внимателен и концентриран. Изплувах бавно с поглед на горе към прибоя.
Пак застинах тихо и се слях с морето. Когато усетих, че съм готов тръгнах първо малко напред и после надолу. Легнах зад едно камъче на пясъка. Зелени водорасли се полюшваха и скриваха харпунът. Рибата дойде от горе завъртя се пред стрелата и хукна на някъде. Изстрел и нещо въжето не се изпъна. Дали беше изплюла стрелата щот е претоварен незнам. Тръгнах на горе с мисълта, че рибата, която имах ми е достатъчна и съм благодарен за нея. Усетих съвсем слабо подръпване притеглих въжето и нещо проблесна. Побързах и видях рибата се държи на косъм на стрелата. Не мислех, че ще я изпусна или по-точно не се бях настроил да я взема.
Стрелата не беше преминала през рибата или след издърпването се беше свлякла на стрелата.
Контрата не се беше отворила, въпреки проверките, които и правех преди това.
Хванах опашката на стрелата и натиснах рибата да премине контрата.
Пак към плиткото процедурата малко се забави, щото въжето на кукана късо. Стрелата беше минала малко над страничната перка и излязла под ъгъл през главата.
Поглеждам на запад едни облаци са се появили. Вземам си цървулите от камъка и тръгвам да излизам. До колата свалям самара отварям кутията ужас. Пълна с вода. Дали се е развила докато е на мястото на тежестта. Пак ми минават мислете за предната година. Та два броя ключове два кефала има ли нещо случайно. Пробвам треперейки отключи се колата. Вземам хавлията подсушавам се, звъня на жената при нас не вали и се взели от градината.
Похвалвам се за слуката. Връщам се към ключа и за всеки случай изплаквам със сладка вода така и така вече е било мокро.
Отварям затварям всичко е Ок. Малко се успокоих и успях да се насладя на слуката и късмета.
Поглеждам в краката едно гумено уплътнение. Ето къде бил проблема просто е паднало докато съм слагал ключовете, които обикновено са в торбичка, но сега пропуснах.
Преоблякох се почистих рибите. Две три котки се облажиха.
Поразходих се малко, погледах морето благодарих да този дар, който ме даде и си тръгнах доволен и зареден с благодарност.
Прибрах се измих и подготвих рибите в осем съм на мач. Резултатът два на един за нас.
Та днес и в морето два на един и на сушата два на един. С ключовете пак така и все съдба.
Изводи
Винаги трябва да има надежда за по добро място и време.
Да поглеждам за гуменото уплътнение.
Да следвам интуицията
Да се гмуркам с кеф
|
|
|
Голямото плуване Част 1
Мина доста време от случката и пак време мързел и муза нещо нямах
В Каварна съм.Та беше сряда, третият ден от отпуската а аз още не се бях гмуркал. Жената имаше ходене до Варна сутринта, на обяд да е в Каварна на доктор, а след обяд дъщерята е на датски рожден ден. Взех колата на баща ми лада 5 та той само ме предупреди да не забравя фаровете, че акумулаторът е слаб. Бях прегледал прогнозата по пътя наблюдавах и за посоката на вятъра. Още по пътя ми изгасна колата и се наложи да я побутна да запали. Добре , че имаше малко наклон. Колата зад мен почна да ми дава фарове. Помислих, че съм забравил нещо. Спрях в началото на склона . Човека беше с Пловдивска регистрация и не знаел пътя за плажа. Казах да кара след мен. Ми колкото и да следвах знаците просто нямах друг избор за място. Сега е лято и там има много плажуващи колеги във водата, въдичари, лодкари и всякакви морски хора. Рано сутрин може да се намери хубаво свободно място. Гледам да спирам така, че да се вижда колата дори от познатите на заведението, че да я наглеждат. Брат ми и той щеше да идва на плаж със семейството. Та му се обадих да вземе и кабелите.
Та поразходих се по буната погледнах водата посоката на вятъра и си направих план. Вземам буя и бодиборда. Три пакетчета солети един кроасан, две бутилки с вода резервни части и комплект за ремонт ластик въжета клещи , жилетката с допълнителни тежести, мрежа за раци,документи, ключове телефони. Слагам всичко на бодиборда в кутия от сирене, която ползвам от доста време и знам, че дори и с капака на долу съм нямал проблеми.преглеждам дали всичко е затворено добре пристягам ластиците и започвам да се обличам. Не бързам морето е топло водата подканяща, но знам, че началото е важно и не бива да се бърза.
Опитвам се да си оставя мислите на брега, но знам, че няма да се получи. Потопих се бавно и усетих прегръдката на морето. Доплувах до буната. Там проверих харпуните стрелят. Прегледах багажа и потеглих. Пасаж зарган, но дребни се разхождаше по повърхността. Имаше лек насрещен вятър, които се надявах да ми помогне на връщане. Водата беше доста бистра за това време на годината и морето предлагаше част от своята красота. Още в самото начало ми минаха риби. Котвата на въжето на бодиборда е подпъхнато леко под колана така, че като се гмурна на по-голяма дълбочина да се изхлузи леко. Дали от потракване или от нещо друго рибите се стреснаха, но след малко гонени от любопитство се върнаха. Взех една на мушка, но ми се стори дребна. Този сезон нещо май не стрелям по дребни. От това ми страда мерника, но за големи риби целта е голяма. Следващото гмуркане идва една малко по-добра. Този път я вземам и на кукана. Стигам и до първото борунче. Ето и първите дребни чернокопчета са тук.
Подхвърлям им някоя мида и те идват да не пропуснат. Под водата доста пясъчници ува, плуват в големи , но не гъсти пасажи. Много обичам да легна на дъното и да ги дочакам да се доближат. Обръщам глава към светлината и се любувам на красотата.
Отивам на следващия борун. Там картината подобна няма така много чернокопчета, но пак се виждат. Увите са пак там и пак виждам дребен зарган, няколко черупки на раци почват да ми правят впечатления. Много често ги срещам и се замислям на какво се дължи. Дали е време да си сменят черупките, дали е болест или нещо ги яде.
Минавам в големият залив. Приказка водата бистра и прозрачна, пясъкът златист, водораслите ярки. Ясно се очертава някакво останало под вода съоръжение. Може и да е дело на природата, но може и да е човешка дейност. Гледам към високите скали и си мисля, че навремето може да е било нещо като пристан за малки лодки. Така докато плувам и изследвам виждам една подводна арка. Съвсем съм забравил за рибите. Те и нещо не ги търсех или не ги виждах. Гмуркам се под арката и наблюдавам. Представям си как на времето тук са стояли хора и са се взирали в морето. От някъде идват и платерините , ама хубави големи около десетина на брой. Лек съм за мястото и се придържам за камъните,да ама харпунът никак не го държа както трябва. По добре да не стрелям а да наблюдавам. Рибите се завъртяха на близо и започнаха да си чоплят нещо от камъните. Изплувам бавно да не ги плаша. В жилетката имам две тежести но тя е на буя а той е между мен и рибите. Нали бях само на разходка на това място гмуркам се рибите пак идват нали вече ме познават и една застава добре, но аз нали съм лек и докато поведа една добре при изстрела аз ли мръднах рибата ли подскочи, но май накрая и гледах очите и не я бях взел добре на стрелата. Последвах ги в посоката в която бяха заминали. Срещахме се още веднъж. Беше почти на повърхността и пак пропуснах. Трябваше малко да се потопя. Почти съм до брега там виждам и още риби да се хранят по камъните там, където се разбиват вълните. Тука са, но нещо не ми са оферта. Отивам до буя, вземам го и излизам на брега. Станало е обяд. Устройвам си лагер, почивам си пия вода хапвам солети провеждам един два разговора, пуша две цигари разглеждам брега и пак във водата. Слагам жилетката и чакам в плиткото. Минават платерини, но някак ми се струват дребни.
Тръгвам към следващият залив. Там има спряла една лодка за разходка и няколко човека се гмуркат. Само с маски и плавници са и гледам да ги обиколя от далеко. Разменихме няколко приказки с човека от лодката и продължих. Направих няколко гмуркания край останките от кораб, колкото да ги огледам и аз като турист и се запътих към следващият борун.
Там поостанах малко по-дълго. Имаше възможност да тренирам дълбочини. В началото ми беше малко страшно, или по- скоро непривично, но внимателно и бавно подхождах. Скоро си бях купил нова маска. Има по-добра видимост, както на страни така и на долу. Дори си виждах и тежестите на колана. При покупката на маска не бях забелязал, че носът ми не ми пасва много добре. Имах възможност само да си стисна върха на носа, но не и да стисна ноздрите.
Та се върнах в магазина и помолих да я сменя. Колегата разбра проблема и като видя, че си стои чисто нова и не съм чоплил нищо по-нея и ми каза да си избера по-удобна маска. Та при дълбочините гмуркания, както и при не толкова дълбоките изпускаше балончета точно над носа. Опитвах се да я наместя и се надявах да се разберем. Почна и да ми се запушва носът. Издухвах от време на време секрета, но пак оставаше част от него. Това ми попречи да изравнявам а исках да тренирам дълбочини. Та след прочистване гмуркам на дълбоко, но когато се застоя малко повече на повърхността и ги чакам да минат, щот си минаваха рибки. После, като почна пак на дълбоко пак не мога да изравнявам. Та имаше едно такова гмуркане.
Достигам до дълбочина, която вече не мога да изравня и се крия по цепнатини. Малко съм лек и се поклащам. Да ма това поклащане изплаши една хубава риба. Не можах да я видя добре. Беше под мен и видях само гръб и част от опашка. Скри се в камъните а не на вътре. Маската ми притиска и синусите. Изплувах и се огледах. Имаше много удобно място за спирка. Та си взех нещата и направих почивка. Пак вода, солети, почивка и релакс . Преглед на оборудването стрели заточване с пилата на стрелите. Харпуни въжета преглед на нещата по бодиборда. Та носех и едни капки за нос. Бяха ми ги изписали преди месец, когато имах проблеми с ухото. Не искам да ги ползвам много, но сега ми предстоеше последната част до целта. Запалих цигара и погледах лодка на колега мисля, че беше фишермен. Починах си около половин час. Успокоен и зареден със сили пак влизам във водата. Правя няколко гмуркания на мястото, където видях хубавата риба, но само дребни рибки пясъчници ува и атеринки. Отправям се към целта. Мисля да не спирам до там щото вече става късно. Свалям колана и продължавам с умерено темпо да плувам.
|
|
|
Голямото плуване Част 2
Пред носът съм. Тук течението е силно и вълните са малко големи, но поносими. Иска ми се да обиколя и да поспра на пристана, да оставя там част от нещата и да продължа спокойно. Прецених, че ще изгубя време и усилия. Сложих колана и закотвих бодиборда пред носа.
Слънцето вече беше изминало голяма част от обиколката или по-точно земята се беше завъртяла. Имаше и група туристи на Арката да се любуват на гледката.Водата беше малко по студена и бистра в дясно пред носа а в ляво мътна и топла.
Теченията се срещаха пред носа. Топлата вода минаваше над студената и ясно си личеше границата на двете. Избрах да се гмуркам на границата.
Почивам си раздишвам и плавно се гмуркам първо по- на плитко. Водата горе е мътна а долу бистра. Идват платерини.
Хубави и едри са дори има и доста едри. Идват от дълбокото. Притихвам и чакам. Чоплят по камъните и се приближават правят се на разсеяни. Продължавам да чакам, но без да се напрягам. При първият порив излизам. Не бързам и се подготвям за следващото гмуркане. Течението ме отнася в дясно. Заставам така, че да е по- малко съпротивлението. Отнема ми повече време за почивка. Второ гмуркане малко по на дълбоко. Пак идват. Като мухи на мед са една втора и после на куп. Не стрелям чакам момента не съм бил този път за тях. П ри следващите гмуркания почнахме да ставаме приятели и така по едно време се пръснаха уплашени а сега е момента да изчакам малко повече. Чакам но при вторият порив изплувах. Горе дори на повърхността задържах да проверя колко мога и след като стигнах до 15 си поех въздух имах и още, но пък трябваше да се напрягам а не исках. Нямах време за много почивки. Следващите две три гмуркания почти ги нямаше една две в далечината.
Гледам пак ме е отнесло течението и пак плуване. Пак се повтаря същото няколко гмуркания приятели и пак бягат, но вече съм изморен и не мога да чакам много. Изплувам. Търся место за почивка във водата а времето напредва. Поуспокоявам се добре и пак надолу. Този път проблем с изравняването чакам на разумна дълбочина, но съм лек. Изплувам продухвам каналите проба на повърхността ушите изпукват.
Казвам си още пет гмуркания и тръгвам. При едно от последните гмуркания една от приятелките дойде с мен. Последно се полюбувам на гледката и се опитвам да съхраня спомена.
Отивам към бодиборда свалям колана и потеглям. Чувствам се изморен, но знам хубаво място за почивка. Малко преди да стигна до там слагам колана и две три проби. Пак не мога да изравня, но след толкова часа във водата явно трябва да ми светне лампата да не прекалявам.
Излизам за почивка. Мястото е красиво и със сигурност е било използвано от някои от прадедите ни. Представлява скална тераса не много висока от водата, но достатъчно да остане суха. Има и удобно място за качване, малка скална ниша където има следи от горял оган и по-голяма ниша, колкото да се приберат двама трима човека ако вали дъжд изглеждат като направени от човешка ръка. Бях изморен и почивката ми дойде добре. Предстоеше връщането.
Надявах се да имам попътен вятър, според прогнозата и наблюденията,но много слабо го усещах. Въпреки това помагаше. Да минава времето си броях маховете на плавниците. Та броя до сто и после пак от едно и така до последния борун стигнах до 6000 дали са толкова или съм се объркал щото имаше и такива моменти, но поне в броене ми мина по-лесно пътя. Дойдоха и колеги със каяк попитаха как е и дадох рапорт споделиха и те резултата от проверката. Понабрах доволно рапани. Мислех да ги подмина, ма като видех как са почнали един хубав камък с миди реших да го почистя. Последни усилия и съм на буната. Излизам и се обаждам, че съм излязъл, бях предупредил , че ще закъснея и нямаше драми. Остава да помисля и за колата. Гледам на паркинга две три познати коли а и винаги има обади се на приятел.
Виждам колега с когото направихме идно гмуркане тази година. Помолих го да ми помогне да бутнем колата да запали. Той се съгласи и си поприказвахме докато се приготвя.
Изводи
Да следя за сигнали на тялото.
Да прегледам темите за проблема с изравняването и да потърся решения, които да проверя.
Да не правя друг път такова плуване по 10 часа за проверка на това място на други може.
Тренирах и картографирах. Има хубави места, но ще трябва да почакат за оборудване.
Бях доволен и зареден от видяното и изживяното. Морето беше добро. Целта беше достигната и се прибирах без поражения и дори не бях толкова уморен. Само ми беше малко самотно.
|
|
|
Отидох, Видях, Забавлявах се
Петък е. Последен ден от отпуската. Предните дни посетих- Ной, Дружба, Пристанището от фара до плажа- все буни. Наблюденията бяха, че рибите се движат на юг, като птиците. Прегледах прогнози, форуми, хвърлях зарове ,четох стари неща и така реших и аз да пътувам на юг. Реших на юг от Варна пък където ме изведе пътя. Търсих и знаци. Сега като пиша и ги откривам. Спрях да заредя на бензиностанция. След магистралата завих на ляво . По пътя имаше накацали друг вид птици. По вътрешен компас морето трябваше да се пада от дясната страна на пътя. Видях път водещ в тази посока. Продължих на там. Точно ми се стори , че виждам морето през дърветата и се зарадвах, но уви не беше така. Излязох на просторно място ,където се виждаше хоризонта и навсякъде поля, гори, лозя и никакво море. Пътят изглеждаше добре и продължих. Насреща гледам върви мъж с торба и пръчка. Спирам да си поговорим. Бил за гъби. Имало ги.Питам за пътя. Поглежда колата и нeщо в погледа му ми подсказа отговора. Трябвало да се върви около час и половина, с тази кола не ставало. Слагам маршрута са следващи проверки и се връщам.
Отправям се към едно място на което не съм бил от години. Тези дни доста често си мислех за там. Преди седем години там за първи път натопих харпуните. Бяхме с един приятел. Без неопрени. Помня, че след първото попче си направих кукан от неща намерени на плажа.
Минавам по моста, изплуват спомени от миналото. Сега е малко по-застроено ето в дясно има нов хотел. Прави ми впечатление надпис Veni Vidi Vici. Продължавам и стигам до края на асфалтираният път. Слизам и поглеждам морето. Тихо и спокойно само на рифа се разбиват вълни в последният си път до брега. Идва кола. Направих знак да спре. Попитах дали може да се продължи по земният път. Имало кални локви и не си заслужавало. Благодарих.
Тук ще е мястото. Преглед на оборудването. Решавам да съм само с един харпун,буй, мрежа за раци, бутилка с вода, завързана в мрежата, допълнителни тежести. Последни приготовления батерията на телефона е почти на свършване, но не го изключвам. Тръгвам бавно по пясъка. Спирам за момент и релакс. Във водата съм. Бистро не съм гмуркал в толкова бистра вода скоро. Има течение успоредно на брега. Рифа изглежда пуст, няма миди, много дребни рапани, рибки още не се виждат. Гмуркам пред рифа много пясъчнищи ува има. Ем.
Ето идват платеринки. Дребни са. Мяркам една по-едричка, но не стрелям. Движат се срещу течението на север. Що ли? След две три гмуркания пак се завъртат този път стрелям и улучвам една. Къде ли е кукана. Помня че го свалих от колата. Преглед по буя ни резервен ни нищо друго. Само едно въже с което съм вързал мрежата да не излиза шишето с водата.Трябва да изляза да го взема сега съм близо и пет минути няма да са ми проблем. До колата срещам двама мъже. Поговорих ме. Видели ме да влизам. Странно аз не ги видях. Питаха за сафрид, казах, че на Болата миналата седмица имаше доста, но тук не съм видял само ува. Потърсих кукана и точно да взема резервния го видях на земята. Пожелахме си наслука и пак към водата. Почивката този път я направих малко по-дълга. След това се отправих на там на където ги бях видял. Картината същата. Този път не стрелям а изчаквам. След няколко гмуркания идват по-добри платерини. Една идва и с мен.
Вече имам и план тръгвам по течението да стигна едни скали в далечината да се разходя и да скицирам. Има двама рибари с въдици на плажа. Минавам в плиткото да не им плаша рибата и както си плувам насреща рибки. Стрелям по най-голямата и я улучвам. Женска е май не трябваше да я стрелям, но вече е късно за съжаления. Разменихме някоя дума с рибарите и пак съм в дълбокото пред рифа. Плувам и наблюдавам. Почват да се мяркат и попчета, миди така и не срещам, има много дребни скаридки. През дупките на чорапите усещам водата е по-студена, което ще ме кара да изхвърлям по-често течности и да пия вода. Това обаче ме навежда за други мисли. Не ги срещам , но се оглеждам.
Заваля. Така го даваха и по прогноза. Почти съм стигнал до рибарско селище с каравани. Трябва да има просека в рифа. Минавам в плиткото. Там пълно с хубави едри платерини. Вода до кръста. Слагам още една тежест и лягам без да се гмуркам. Идват три хубавки право към мен двете обикалят, но третата е любопитка . Взех я на разходка. Проследявам от къде идват. Идват от дълбокото минават на педя вода над рифа на групи по 3-4.Първата група идва. Минават една-едричка е, после втора и тя е спокойна, третата се появява във водовъртежа на вълната, нагласям посоката на стрелата и при появата на четвъртата стрелям. Групата остана с една по-малко а аз с една повече на кукана. Пет броя са вече. Бяха ми минавали мисли да не стрелям повече от 5 риби. Та имах малка дилема докато не видях следващата. Няма да е днес момента, както още не е дошъл да спра цигарите. Вземам още една от плиткото. Свалям една тежест и минавам в дълбокото. Държа въжето на буя. Идват много и са едри. Може би около 20бр. Не ги изчаквам достатъчно изстрел и дойдоха да ме огледат, кои е този които ги безпокои. Стоя и чакам докато мога да ги погледам и аз. Направих още няколко гмуркания в дълбокото. Котвата на въжето на буя е подпъхната под колана, така ,че да се освободи лесно. Още се виждат и пясъчници, но хищници не се виждат.
|
|
|
Продължавам към целта. Рифа свършва, Излизам на пясъчно място и има много клечки от дървета и други растителни неща по дъното. Вероятно от наводненията през годината. Стигам до група скали в брега. Слънцето още не се вижда. Нямам представа, колко е часът. Днес ще се прибираме към Каварна, жената е на работа, детето на градина. Когато пристигнах беше около обяд. За разстоянието, което съм изминал може би около 3-4 часа. Имам още доста до целта пия вода и закотвям буя така, че да го виждам от далеко. Ще понатисна плавниците малко и да излизам. Да ама риби почти на всяко гмуркане. На плитко са и са едри. Тук рибка там рибка.
По доста не стрелям чакам други. И точно пропускам едни добри платерини ми идва кеф. Голям е не се плаши движи се ,като пич. Пред стрелата е. Целя се в главата, пропускам я,докато си мисля и стрелям по средата. Няма как да ми избяга. Ма къде е стрелата, какво прави под рибата. Въжето не се е опънало. Малко преди това имах и изстрел по далечна риба остана на върха на стрелата, която беше минала през главата и контрата не беше излязла. Въжето беше опънато и изстрелът добър. А какво стана с кефала завъртя се и си замина. Огледах се за люспи, за спомен, но не видях. Обиколих районна. Няма го. Дали стрелата се е изстъпила, ластиците да са слаби или голямата люспа иска голяма сила. Дали ъгълът не беше добър. Имам неща за премисляне.
Е кефа не го взех, но кефа беше вътре в мен. Поне не го раних много и дано да живее. Още не съм стигнал целта. Май ще я оставя за друг път. Вътрешният глас надделява.
Тръгвам да се връщам. Оглеждам се за буя. Мярка се в далечината. Плувам успоредно на брега.Ма рибите, сякаш не искат да ме пуснат. Идват от брега към мен. Хубави едри. На няколко пъти ме спираха. Сякаш искаха да ги взема. Малко преди буя бяха най-много. Вземам го и се отправям право към сушата. На половин метър вода съм. Още има риби. Насилвам се да изляза. Трезвата преценка трябва да е най-важна. Много често при много улов лодките се пълнят и трудно плават. Рибарите не спират и така се излагат на риск. Рибите ни само могат да наедреят и да се увеличават ако не ги хванем. На брега подреждам нещата. Опитвам се да ги наглася за прехода. Изпускам буя слагам го в мрежата. Там слагам и рибките. Коланът е свален и е на рамото. На другото рамо е мрежата. Тежичка е. Рибките са доста. Обувам си бързоходките . поглеждам за последно към целта. Благодаря на морето за дара, които ми даде и потеглям. Вали дъжд, но съм с неопрена и не ми пречи. Дори ми помага да се разхладя. Пак за да минава времето си броя. Гледам да стъпвам на, границата, където се разбиват вълните. Там е по-твърд пясъка и се върви по-лесно. Бързам. Само веднъж спрях да наместя мрежата, че се откачи катарамата. Заболява ме рамото от тежестите. Свалям ги и ги нося в ръка. Не спирам. Почвам да се притеснявам за времето. По плажът не срещам никои а и кои да е тук по това време. Пак слагам тежестите на рамо и ускорявам ход. Стигнах до три хиляди крачки почти до мястото, на което влязох. Изкачвам се по-дюните. Колата я няма. Една минута паника. Подминал съм я. До колата съм и стоварвам багажа. Поглеждам телефона. Батерията паднала. Няма ток. На бързо се преобличам пуша цигара и за последно се сбогувам с морето. Часовникът в колата показва 16,45. Потеглям. Пак минавам покрай хотела с надпис Veni Vidi Vici, но нищо не е свършило още..Трябва да се прибера на време. Продължава да вали. Карам, колкото ми позволява пътя. Без да карам безразсъдно. На магистралата виждам катастрофирали коли. Това ме кара да забавя малко. 17.15 е влизам във Варна. След 15 минути съм при жената. Точно викала такси. 17.50 сме на градината. Продължава да вали.
Май съм успял. Пуша цигара докато се вземат от градината под капака на задната врата.
Дали успях навреме. Бях си казал да не забравям да си зареждам телефона преди тръгване.
Търсих и знаци. Сега като пиша и ги откривам. Спрях да заредя на бензиностанция. Като се завърти първата буква на името на бензиностанцията така започва и мястото на което бях. (Фразата Veni, vidi, vici е използвана и на емблемата на тютюневата компания , произвеждаща известните цигари)„ Точно от тези пуша обикновено. Сега като проверих видях още едно съвпадение. Просто силата беше с мен този ден. Тя ме заведе на това място и ме накара да се прибера на време. Кефа не би бил същият ако бях закъснял и не се бях прибрал на време. Целта при гмуркането не беше достигната, но тя няма да избяга. Някои ден пак ще отида там и ще картографирам. Общата цел е по-важна. Това, че се прибрах на време и буреносните облаци в семейството се бяха разминали. Сега беше слънчево и весело и всички се радвахме на уловените риби. Аз бях най-доволен Отидох Видях Изкефих се и се Прибрах. Не съм си помислил, че съм победил. Наслаждавах се на момента и на даровете с които бях дарен!
Error, site not recognized
|
ruslani4
06-03-2015 15:49
|
Много пушиш бре, щи дърпам ушите
|
|
|
Вземм си поука, ма още ми се пуши, както казва един познат още не съм си ги изпушил. Все по-трудно спирам за някои друг ден.
Сезонът наближава. Трябва да се влиза във форма .
Това е последно от сезон 2014
Голям Кеф
Накъде около средата на есента в краят на работния ден бях близо до едно често посещавано място. Когато нямам много време за риболов през седмицата и се случва да се прибера по- рано избирам някои буна около Варна. Просто само да се натопя да усетя солената вода, да се нагледам на подводните чудеса и да намеря спокойствието във водата.
Тази сезон се опитвах да търся по едри риби и по-различни неща да проверявам.
В началото на сезона имах много проблеми с ластиците. Късаха се често излизаха ми бронзовите сфери,част от тях имат ръб. Опитвах се и да го изпиля, но пак не се получаваше. Рязах правех преправях. Това се дължеше и на факта, че предният сезон нямах много такива проблеми. Ластиците се бяха амортизирали и им си бях образували пукнатини. Това ме направи и по-сръчен и по умел във връзването.
Сменях корди и така сега карам с една корда за тример от един хипермаркет. Сложи я просто от любопитство. В началото си мислех, че може да плаши рибата щото е червена, но после видях и харпуни в такъв цвят и това притеснение отпадна. Нямах проблеми с оплитания или късания, но въпреки това трябва да се използва такава, която е направена за подводен риболов. Така казват и старите, техният опит е важен и по-добре да се следва, въпреки, че не е лошо и сами да си откриваме топлата вода. Така може и да губим време, но натрупваме опит, които е преживян.
Този сезон доста често се гмурках и с буй. Бях си купил един в началото, но нали съм от тези дето не пазят няколко пъти се наложи да го водя на доктор. Вътрешната-надуваема част беше здрава, но външната от плат се цепеше. Още в началото катарамата за въжето беше зашита накриво и все се притеснявах да не би да се скъса и после да се гоним. Иначе съм доволен добра магаре излезе. Изкарах доста миди и рапани с него.
Този ден бях и с един стар буй приличащ на буре. Леко изпускаше въпреки, че се опитвах да го лепя. Ключовете бяха в една кутия, която бях завързал по-средата на буя в началото на знамето, което също беше надуваемо. Още в началото, когато се обличах видях двама колеги да се приближават от брега към буната. Много често спирам на буната и когато гмуркам от вътрешната страна от време на време поглеждам към колата. Почти винаги влизам с всички документи и телефон във водата, но въпреки това пак не ми е спокойно.
Почти винаги гледам да поздравявам рибарите по буната и ако мога да поговоря с тях. Така и те ме знаят и наглеждат колата. Когато съм от външната страна не мога много да разчитам на това.
Нямах много време денят намаляваше все повече и нямах време за плиткото. След приготовленията и наблюденията пристъпвам към водовъведенията. Единият от двамата колеги вече беше на ъгъла на буната. Погледах го докато си обувах плавниците и прецених, че няма да си пречим. Опитах се да се настроя и се потопих. Направих преглед на оборудването раздишах и направих две три подготвителни гмуркания за донастройка.
Разменихме една две думи с колегата, колкото да се знаем. Видях го че гмурка там, където беше и преди да вляза и подминах към външната страна на буната. Минах под въдиците на рибарите и се заоглеждах в дребните рибки, които се щукаха в прибоя на вълните.
Морето беше почти спокойно. И тази маневра мина успешно. Намерих едно познато място за закотвяне на буя и започнах да залягам. Тук лягам там лягам тук се огледам там надзъртам още не съм открил хубави рибки. По едно време точно над мен почти на самата повърхност виждам доста чернокопчета да се носят над мен. Още са доста дребни, макар че виждам и по-едрички , но нещо не са ми оферта. На това място преди години имах доста добър риболов на този вид. Спомних си, че ги привличах с подхвърлянето на малки камъчета. Пробвах и със ситни миди. Пак се получаваше. Едричко се завъртя едно и тръгнахме да се преследваме на вътре. Та се правих на дърво. Минаваха и бързи лодки, много вълни образуваха и не можах да се преструвам добре. После се гмурках до дъното и ги чаках да дойдат от горе. Знаех, че са наоколо но не ги виждах. Отказах се да ги преследвам и пак се върнах към буя. Прегледах го и го преместих малко по напред и на страни. Нещо се беше опитал да се завре в камъните. А преди това стоеше на разстояние от тях. Пробвах и на малкото борунче. Пак само дребошлъци. Поглеждам буя и той пак е тръгнал на там на където не искам. Е тез лодки и тези големи вълни дето дигат, но май скоро не са минавали и като се огледах ми то морето променено. Вятърът се е усилил и се е вдигнала вълна а аз за лодките си мисля.
Точно се гмуркам да взема тежестта на буя и съм един небрежен, хич не си мисля за риби.
На половината път до дъното ми идват рибите, които чака. Много и всичките коя от коя по-хубава. Нещо са много забързани не се движат на разстояние от буната а по ръба на камъните. Дали нещо ги гони дали да изчакам, ма кво да чакам като не съм подготвен. Нито съм раздишал нито съм залегнал. Харпунът е някак отпуснат и аз съм неподготвен.
Рибите минават и няма да ме чакат да мисля. Опитвам се да поведа една втора трета все ми бягат. Май вече много мислех чаках и почти да си помисля, че са си отпрашили една последна се зададе. Мислите ми вече са настроени и не са разхвърлени почти инстинктивен изстрел и усещам дръпване на кордата. Стрелата е преминала, но ми се струва, че рибата е ударена ниско в корема. Пускам харпуна и изплувам. Вземам набързо въздух и след кефа се понасям.
Такова дърпане не съм имал от много време. Много често този сезон пусках харпуна и почти нямам скъсани риби, но тази беше различна. Хем ме е страх, че мога да загубя рибата и харпуна, хем не искам да дърпам харпуна. Помогна ми и това, че рибата тръгна на вътре а там си е пясък, ще дърпа ще тегли и все ще спре. Само да мога да следя бялата дръжка. Точно я доближих и тя пак не понесе напред и на долу. Явно рибата е някъде по средата на въжето. Пак излязох на повърхността, но този път си починах малко, не бързах дори и ми минаха мисли да прежаля харпуна. Само за рибата щеше да ми е по- мъчно тогава. Не, че не съм я взел а, че ще умре някъде така ранена и ще бъде споделена с раците и рапаните.
Този ден нещо май бях изнервен и се усетих как пропускам все лоши мисли. Лодките ми пречели други дневни нещица ми са в главата още, рибата щяла да избяга и ред неща. Положителните ми чувства се изнизваха, както се изнизваше и рибата към дълбокото.
Остана ми може би последната вяра, надеждата за добър риболов и дар. Точно с тези мисли се гмурнах. Не виждах кордата и стрелата, само бялата дръжка. Последвах я. Открих кордата. Хванах единият край. И продължих на долу. Дали усети подръпването или се уплаши от мен, но усетих, че рибата пак тръгна на някъде. Почти наближих дъното. Тук е и по-бистро. Виждам стрелата. Успявам да я хвана към опашката събирам двата края и притеглям рибата към мен. Натикам я в пясъка и успявам да я уловя здраво. Големичка е. Държа я с две ръце. Изплувам и доволен извиквам вик на радостта. Оглеждам се доста съм се отдалечил от буната, но пътя на връщане беше лек. Обработих рибата и я оставих на кукана, които закачих на буя.
Много често при голяма риби съм спирал риболова. Проста така се наслаждавам повече на момента, но повечето пъти това са били единични големи риби, които съм срещал. Сега може би това, че срещнах доста от тях ме задържа да остана още малко. Потърсих ги тук там, но не се видяхме с другарите.
Последни гмуркания и само пасаж зарганки минават, но не ме отразяват, както и аз тях.
Тръгвам да излизам, но малко преди това решавам да извадя и малко рапани, зимата наближава и всяко едно ново попълнение е добре дошло.
От вътрешната страна съм и съм закотвил буя близо до тетрапода от който излизам.
Вадя мрежата от карабината и правя няколко гмуркания. Точно се връщам и изненада. Рибата я няма. Какво става тук? Гларус не съм виждал, колеги на близо също. Явно, когато съм взимал мрежата съм изкарал и кукана. Този вид буй имат само едно място за карабина. Е предната седмица морето ми беше дало много риба. Сега ми даде кеф, които си го искаше обратно или беше решило да нахрани с него част от многобройните си деца. Тука пак последни ми останаха вярата и надеждата. Още на второто гмуркане видях рибата. Беше на границата между тетраподите и буната.Течението не я беше навряло в тетраподите ,а водата тук беше по-бистра и така тази рибка я хванах за втори път. Изплувах и благодарих за възможността.
Излязох бавно и внимателно. Вече до колата направих и разбор.
Това беше най- голямата ми риба през този сезон. Порадвах и се и си направих извод, че този дар този ден бе за мен. Не рибата а вярата и надеждата. Морето ми показа, че трябва да мисля положително а то каквото е решило да ми дари ще го дари.
Днес разбрах, че най-важното са мислите. Не трябва да се надценяваме а добре да познаваме възможностите си. Да не се ядосваме или да допускаме лоши чувства.Мислите да са концентрирани под водата и същевременно с това да сме спокойни и положително настроени. Да имаме вяра и надежда.
|
|
|
Сезон 2015
Зимните месеци минаха неусетно. С нетърпение очаквах първата среща с морето. Често, когато бях в Каварна, ходех да го наглеждам как е да не стои така самотно. Посетих стари променени, нови непосетени, стари запазени и недокоснати от човешка дейност места.
Подготовката ми през зимата не мина така както бях планувал, но благодарение на Ники, че ми предоставяше знанието си и ме мотивираше успях да подобря апнеята си.
По оборудването имах нов харпун взет по Коледа и доста често вечер си прекарвах с него времето. В края на предният сезон си запознах с Вальо. Той и Ники ми помогнаха да придобия смелост да почовъркам в харпуна. Не съм от сръчните и една седмица се подканях да се захвана. Първият път стигнах до половината и се отказах, но в края на седмицата работата беше свършена. Бах преместил линията от другата страна. До сега ползвах предимно харпун, на който линията се закача под спусъка а не от страни и не знаех от къде е по-правилно.Свалих и металните тетива, но оставих пластмасовите жълъди, че да има какво да реже Ники, като се върне.
Въпреки цялото това време през зимата последните приготовления на харпуна ги направих два дни преди на направя първата баня. Пет дължини със собственоръчно направен амортисьор, които отлежава месец преди да го монтирам и макара.
Взех от колега и допълнителен втори колан. Пак наведен на мисълта от ……….
Камерата така и не и направих стойка за харпуна та и тя сто и в проект.
Тежести все се каня да си купя още две и все пропускам.
Времето за първото гмуркане наближаваше. Водата беше почнала да се постопля. Често минавах и през рибната борса да вида какви пресни риби са наизлезли. Чувах се и с познати, които се канят да влизат и други от далеко, които са влизали рано. Четях по форумите старите неща следях температурата.
Съботите и неделите през последният месец, бяха много дъждовни и студени. Имах и лозе да режа и все не даваше време. Чак на 4ти април времето беше добро и за гмуркане и за работа, но първо работата. Направих голям шлем от 8 до 13 изрязохме лозето в Каварна с баща ми.
После от 14.30 до 20.30 го окълцах и на село, като последните редове на лунна светлина.
Неделята с лека мускулна треска не ми се занимаваше с гмуркане, пък и имахме празник, но пак посетихме морето. Татко беше на буната в Каварна и хващаше попчета. Та докато се приказвахме Детелина хвана първата риба за сезона и то преди мен. Едно хубаво черноглаво попче. После и аз се разписах.
Дойдоха и Великденските празници. Пристигнахме в четвъртък и право на буната. Там водата мътна, морето равно, въпреки силният вятър, но към брега вълните се разбиваха с трясък. Имаше силно изразено мъртво вълнение. Петък пак вятър,малко по-бистро и пропускане на гмуркането. След като свърших закачки по харпуна- купих си вирбел от рибарският магазин и монтирах линията, преди обяд се озовахме на буната с жената дъщерята и племениците. Намерихме тихо място да не им дух много. Теглехме жребий кои ще хвърля първи. Начертахме позволената линия и наместихме постовете. За стръв ползвахме черна мида от баща ми, които също беше на буната.
Та и тримата се отчетоха с улов, дори засрамиха татко. Тактиката пак от …….. едно две повдигания на 2-3 см. После на стълбица и изчакване. Бях сложил вода в кофата да си мия ръцете и да се радват децата. Да ама от радост ръкавите им се намокриха и това ни накара да си тръгнем, беше станало време за обяд а и излезе корабчето от мидената ферма та и ни дадоха малко миди. Татко отиде да пробва за скариди, но ги нямало нещо.
След обяд играхме мач с дечурлигата и пак в задачи денят си мина.
Събота на село по подготовка на блеещи и почистване на лозето от пръчките и взехме баба за празниците.
Неделя празници Велик ден, Имен ден Велик ден от сутринта късно вечерта на маси. Лошо няма. Та заведох ме и баба на село между две мероприятия, но аз си бях натоварил и нещата за гмуркане. На връщане минахме през фара Шабла поиграхме малко, аз си харесах един риф за лятото, дето се откриваше и още не съм посещавал. После през Тюленово за кафенце и обещано сокче с парче портокал. Заведението е точно на лодкостоянката седнахме на терасата. Водата една прозрачна и приканяща. Слънцето вече намига от хоризонта, Аз само стоя и си се вглеждам дали няма да видя между цисторзиите, някакво сребърно припламване.
Вечерта пак маси цяла дружина от четири поколения. Ма аз по едно време минавам на вода. Още имам някакви надежди да вляза на другият ден.
Понеделник. Знам че на обяд сме в родителите на жената и пак празници та ми остава само сутринта. Измъквам се по терлици от леглото. Целувка за довиждане и късмет последни приготовления и потеглям.
Вечният въпрос в тази обстановка. На къде? На север или на юг?
Избирам на юг, че да ми е по-топло.
Намерения да прострелям харпуна, да снимам с камерата да проверя оборудването, да се забавлявам. Дори и казвах тези дни, че нещо по тези празниците риба не ми се лови и само ще снимам. Няколко приятеля вече бяха направили първите бани през почивните дни и имах някаква информация за бистрота и места.
По пътя се разминавам с една кола и лодка на нея. По това време на годината ще са май само колеги. Е те насам аз на там.
Спирам на избраното място. Морето е тава и лекичка боза, но нямам време за местене. В далечината се виждат кораби слънцето започва де се прокрадва пред клоните на шубраците и да събужда заспалите семена и ранобудните цветя.
Не се облякох в къщи, че да не ме гледат странно на бензиностанцията.
Тук на брега ми помогна топлата вода.
Оборудване
Неопрен 10г 7мм долница лонг джон
Горница незнайни години 7мм вендуза.
Ръкавици гумени от долу 5мм бивши
Боти 7мм бивши
Колани два на един с 6кг с метална тока
Един с 3кг. Пластмасова тока.
Самар каквото остана за него + една плочка 1,8 кг правена от мен. Дипаран има нещо подобно. При него ластиците са цели а при мен свършват с топчета от кинкалерия. Идеята за подобрението при мен е познайте от кого.
Маска старата изпитана, че имам и друга да пробвам. Шнорхел и той има забележки, но изолирбана помогна. Явно зимата трябва по-често да се преглеждат нещата.
Камера, като идеята беше да поснимам, но вадата мътна и само я завързах за колана
Харпун 75 почти цял водач, вградена контра и пинове, два ластика 14,5 пет дължини с макара.
Плавници старите твърди пера с дупки по тях.
Шапка за плуване
Тежести за крака още нещо дето пропуснах през зимата. Идеята ми беше да взема термошлаух да пъхна вътре олова от тежести за въдици. Тежести си имам шлаух си купих, но нещо не ми хареса и се отказах за сега. Та щото не остана време ги напъхах торбички, като идеята е да ги подпъхна под чорапите
Обух си бързоходките погледнах морето как вятърът си играе с повърхността и на места я гали на места набръчква, течения бистрота. Повървях малко по брега докато стигнах до целта.
Седнах на камъка. Не съм гмуркал тук пред и не познавам добре района. Набелязвам си цели и потапям кракът във водата. Тя студена и през не добре уплътнените чорапи навлиза студена вода. По-добре леки крака от колкото студени. Махам тежестите за крака и ги захвърлям на брега. Намествам добре маската и спирам. Време е да приложа наученото. Почвам да си представям нещата да се подготвям и насладя на водата. Потапям се.
АУУУУУУУУУУУУ. Какво правя в тук става ми студено на лицето, както казва пак той „някой ти отхапва лицето“ усещам и студ на едната ръка. Минутка две три борба да се откажа и прибера или да продължа. От успокоението няма и помен, но си налагам и оставам във водата. Плитко е и е мътно. Проверявам дали е закрепена добре камерата. Размествам ластика за голямата плочка и той се откача. Заставам на колена и го намествам а камерата я подпъхвам на другият колан с пластмасовата тока. Още се чудя дали да продължа. Влизам малко по-навътре. Тук е и една идея по-бистро. Зареждам харпуна но виждам почти малко след върха. Плувам и търся бистър участък от набелязаните места. Попадам на един. Хайде сега темата за апнеята. Гмуркам на около 2м. Апнеята е малка, но пак повтарям. Така няколко пъти. По-добре е, но ми замръзва ръката. Стрелям по водорасло. Водата е студена и ластика малко бавен. Почти изпъва петте дължини. Оправянето после малко ме затрудни. Трябваше да са три дължини. Пак зареждам този път на втората перка. Пак от темата гмуркане изстрел и усещам леко подърпване на линията. Петте дължини са изпънати. Добре. Търся си мишени, но скоро се отказвам от стрелбата. Ще търся по-бистра вода не виждам в далечина. Разхождам се, но от дългата зимна почивка и твърдите пера усещам напрежение в краката. Огледам се за рибки. Доста хора казаха, че не виждали попчета. Има ги, но са доста плашливи и се крият по камъните. Изненадвам няколко и успявам да ги огледам. Докато не помръдна и те не ме отразяват после бързо се скриват по техните си места. При една от засадите ми се мярка нещо сребристо. Дали беше мираж. Намирам подходящ камък, гмуркам се и се правя на птица. Нищо. Така няколко пъти. После се правех и на дядо дет почуква с бастун. Пак нищо. Отказах се да се правя на нещо. И продължих да търся. Пясъчница ува мярнах, но сама нямаше ги дружките. Дали е била подгонена и е останала самотна незнам. А още една, но нещо странно плува не е ува. Това за първи път го виждам да плува-морски червей ма голям да плува на средна дълбочина. Търся и едни рачета дето ги има сега под камъните, но нещо не ги виждам.
Малко по-малко живота в морето почва да се раздвижва. Откривам добра сека и се надявам да я посетя и през сезона. Решавам да снимам. Добре съм завързал камерата и не мога да я сваля.
Решавам да отворя токата на колана. Добре но после не мога да го стегна. Намирам подходящ камък. И се захващам да оправя проблема. Накрая го свалих и така не можах лесно да прекарам колана през токата. Трябва да го проверя на сухо. Въпреки това се справям и незнам от къде ми хрумна да го сложа като блуза през главата. Та стана една добре, че съм на плитко. Стегна ми гърдите и ми излезе въздуха. Свалих го така както се опитах да го сложа. Студът почна да се засилва от това бездействие и реших де излизам. Колана го нося в ръка с другата държа харпуна. Плувам към мястото от което бях влязъл. Течението не е с мен а срещу мен. Минавам в плиткото, където ми се струва по-слабо. Гледам един камък ме гледа. Големичък ми се вижда. Гледам го и аз, но не мога да реша побутвам го леко с харпуна и той решава да се премести. Не се сбогувахме. Някак си замръзнал, но свеж стигам до брега. Полюбувам се на гледката и усещането за свежест, наслаждавам се на първата баня. Не бързах много със събличането времето беше хубаво и с радост използвах последните остатъци от топлата вода.
Още преди обяд се бях прибрал. Чух се с познат да се разходим до морето в Каварна. Сбирката за обяд се беше отложила, че децата още спели. Имахме време. С нас дойде и брата на жената. Паркирахме колата далече от буната, като идеята беше да повървим. Стигнахме до морето и като погледнах колко е бистра водата направо пак ми се прииска да вляза да снимам това прозрачно Черно море. На буната акостира и миденото корабче. Взехме миди поприказвах ме си и тръгнахме, казаха, че водата е 7С. Гледам на малката буна излиза лодка. Същата, като тази, която видях сутринта отидох ме там и разменихме две три думи с хората. Аз се загледах по оборудването, най-голямо впечатление на приятелите ми им направи колелата на транцевата дъска. Момчетата казаха, че водата била 7С. Та моят вътрешен термометър лъже с два градуса.
Ники та имаше и още няколко места, където не те споменах или съм го забравил или не съм го написал ма пак този, които научи да лови ти благодари!
Поуките от този ден.
Най-важното подготовката в къщи. Имам да работя по много неща.
Доволен съм от първото гмуркане и от усещането за водата около мен. Имах вяра.
|
|
|
Неделя.
След като предният ден не ми остана свободно време а и ме пуснаха около 9.30 се озовах на Буната. Не бързах да влизам поприказвах с рибарите по буната, поогледах колегите във водата разходих се и започнах да се приготвям.
Бях взел долницата на 5цата, но за всеки случай си носех и седмицата.
Та оборудване Харпун 75 с два нови ластика с бяла сърцавина 48 и 49 см.
Шнорхел нов прозрачен.
Маска старата удобна.
Плавници –онези с дупките
Тежести 6бр. на колана по 900г.
Три бр. на самара по 900г.
На краката нова мода по 500г.
Допълнителни 2бр. бързи.
Чорапи 5мм. Стари
Ръкавици 3мм стари.
Буй от тези с надуваемите знаменца.
Нарамих си багажа и като козел по камъните се прехвърлих да усетя прегръдката на водата.
Натопих краката и не усетих студ. Добре няма да слагам другата долница пък ако ми стане студено колата е на близо. Стоя на камъка и си почивам от правенето ми на козел.
Изплакнах маската обух плавниците и бавно се потопих.
Намерих място на буя да не пречи. Направих две три пробни гмуркания на плитка дълбочина.
Малко съм тежък и не ми е удобно да раздишвам. Свалям една тежест от самара. Сега е по-добре. Оглеждам се за колегите. Поприказвахме малко за кое как е къде кво минава и разменихме мисли.
Единият колега има и мюре видях го да плува още докато оглеждах водата преди да вляза.
Попитах го дали има ефект и той каза, че когато имало риба има, но сага го беше закотвил близо до камъните.
Още преди да си обуя плавниците видях как другият колега изкара зареден харпун над водата сочещ към колегата. Видях как се опитва да се отмести от линията на стрелата и си хвърлехме по един поглед.
Докато още се нагаждах и мен ме взеха на мушка. С много мек тон обясних на колегата, че не е добре това, което прави и въпреки, че не ми беше приятно да му правя забележка решех, че така ще е по добре дори и да ми се разсърди.
Риби минаваха, но много ги плашехме и бяха много бързи. Видях и на няколко пъти кефали но не големи.
Реших да се изместя и отидох от предната страна на буната. Там нямаше толкова много пясъчници, но и пасажите минаваха малко по-навътре и се виждаха като миражи.
Колегата с мюрето и той намина. Поговорихме, каза че другият колега бил лек и не можел да се задържи, и щопа та решил да провери на другият рог, като тръгна се усетих, че имам проблем.
Шнорхелът ми го нямаше.
Това му беше първото гмуркане. Дали морето го искаше. Преди да вляза забелязах, че не плува. Въпреки това първо го потърсих на повърхността. Поле от последното гмуркане до мястото на което си говорихме с колегата. Другият ми шнорхел е в колата както и маска с която не се разбрахме много. Гмурнах да проверя в една дупка между тетраподите и го видях, но не посмях да се навра. Втори опит пак ме достраша. Преди да тръгна да гмуркам пред блока мина черна котка. Не съм суеверен, но се сетих за това и разказ на Иван.
Видях колегата, които беше лек да се подава зад ъгъла и реших да го помоля да ми помогне.
Оставихме харпуните на буйовете. Аз свалих и тежестите за крака и отидохме към потъналият шнорхел. Бях сложил един рапан на тетрапода над водата за белег на мястото. Направихме разбор. Ако не мога да изляза да ме хване за краката и да ме издърпа. Благодаря на колегата за смелостта да ме пази!
Отворът между тетраподите не беше голям, но надолу се разширяваше. Колкото успях да раздишам без шнорхел и се гмурнах първият път само да огледам.
Реших да вляза с главата на долу да го взема и да се завъртя. Местото ми изглеждаше широко, но осъзнавах, че под водата размерите не изглеждат реални. Раздишах пак този път по- добре и се гмурнах.
Достигнах лесно и след това още по безпроблемно се обърнах и излязох.
Благодарих на колегата! Предложих да му дам подвижна тежест да гмурка и му показах как я слагам. Показах му и как мисля, че трябва да се стои не че е правилно но е по-добре плавниците да са към камъните.
Казах, че дори и крия харпуна от мястото, на което мисля, че идва рибата.
Рибата беше почнала да минава. Дали защото бяхме по- тихи или и беше дошло времето незнам.
Следях пасажите.
Незнам дали е вярно, но забелязвам цикличност.
Минават малки като пръсти точно на повърхността. После малко по да долу атеринни след тях пасаж десетина на метър вода и после основният пасаж. Така няколко пъти гледам пясъчниците се пръскат и след тях идват платерините смесени с кефали.
Поговорихме малко и с колегата след което ми върна тежестта и си тръгна.
Рибите започнаха да минават често. Наврях се в една дупка и ги чаках на перископна дълбочина, като от време на време правих гмуркания. Гледах да уцеля момент в което да минават. Незнам дали си въобразявам, но се получаваше. По скоро риба си минаваше доволно.
Стрелях доста, но рибите бяха много бързи. Реших да стрелям на сигурно и да не маам как сопа харпуна.
Дойдоха още двама колеги. Като ги видях как са оборудвани разбрах че няма да ми пречат. По-скоро аз на тях.
Притеснява ме, когато има някого на близо но тук мястото е такова.
Казах че рибите минават тук пред мен и ако искат да дойдат а те че морето било голямо.
Единият дойде да се запознаем. След като си каза името разбрах, че има какво да науча.
Той е състезател по подводен риболов и могат да се видят много неща. Попитах дали няма да го притеснявам като се оглеждам.
Беше с два колана и жилетка. Мисля, и тежести на краката и ли са били чорапите.
Тежестите някак не бяха събрани на едно място а разположени равномерно.
Плавниците бяха, като за буна.
Харпунът му беше на шарки, като на змия черно и червено. Беше от тези правените.
Трябва само да наблюдавам и да се постарая да не се излагам.
Направихме няколко гмуркания тримата на 5м. разстояние.
Като дори и двамата на едно и също място. Просто се нареждахме, като деца на пързалка.
Единият раздишва гмурка се и заляга. През това време другият раздишва и когато първият изплува той се гмурка. Аз виждах риби, когато се гмурках, но по-важно ми беше че не ги плаша много на колегата, когато и той се гмуркаше минаваха риби.
По едно време смени харпуна с пневматик.
Така мина време и аз се радвах на възможността да наблюдавам. Как раздишва, къде заляга, как се прикрива.
Докато почивах и раздишвах колегата дойде и си поговорихме. Та пробва харпуна са неговата маневреност.
Съвети за харпуна, които ми даде:
Щом съм с макара, нямам нужда от амортисьор. Кордата ми е много дебела. Неговата била 1мм а моята като за туни.
Ластиците били малко серт и съм ги натоварил и от тях и харпунът има откат и пречи на точността. Да преместя на по-предни засечки.
Разположението на ластиците по главата не е правилно и създава съпротивление при странично местене.
Може да се оправи с една 16 или 17.
Колегата с мюрето беше излязъл и каза, че минавали хубави кефали на другият рог.
Реших да проверя.
Свалих ластиците на по-предна засечка и се отправих на там. Вярно минаваха.
Та при второто гмуркане ги видях. Не бяха кефали а платерини. Кефалите съм ги пропуснал. Пробвах по последната в пасажа и изстрелът беше точен въпреки, че рибката не беше голяма.
Харпунът работи. Проблемът и бил в мисловната машина на задхарпунното устройство.
Времето беше напреднало и беше време да излизам.
Та пак се спрях при колегата.
Даде ми харпунът си да усетя разликата. Скоростта на придвижване в сравнение с моя беше около 1/3 много лесно и бързо.
Каза и че мога и да стрелна.
Раздишах и гмурнах но не успях да скрия усмивката си.
Минават две риби първата е по-едра бързо я вземам на мушка и стрелям.
Изстрелът беше точен, но далечината голяма.
Изстрелът беше някак мазен.
После се опитах да го стъкмя, но от вълнение не се справих, че го видях после да го оправя.
Още нещо, което ми каза. Имал съм стърчащи телчета под главата, където се прекарва линията, които са надрали ластика.
Благодарих му за това, че ми даде да усетя разликата в харпуните и ми показа грешките.
И всичко това без да се натрапва или изтъква. С две думи пряко и ясно.
Този ден научих много. Най важното е че още не съм се научил да гледам и и да анализирам а си мислех, че много неща са ми ясни. Пък то пак разбирам, че съм в подножието на планината от знания.
|
|
Нови Продукти
Цена: 360.00 Лв.
Spearfishing
|
617:25:15 - 
0:43:07 - 
1362:21:53 - 
1362:21:55 - 
0:28:36 - 
Вид Риба
Рекорди
Риболовни Зони
Рецепти
Потребители
Връзки
Подводен риболов 
