Харпунджийски истории

Също на тази страница

Анонимен

0 Секунди

18.191.202.48

Форуми

Подводен риболов

Риби и Улов

Харпунджийски истории

« Предишен Стр. 22 от 26 20 21 22 23 24 Следващ »

421

златко киров
18-01-2016 18:19

Браво бе , страшен си. Виж със Динко да направите една партия и да почвате да издавате книжки с харпунджийски историй.

422

boysa
18-01-2016 23:16

@златко Благодаря! При Динко е поезия. Във всеки един момент. Карате да се замислиш и те повлича.
Аз разказвам за мен а той за всички.
Кагато сме готови за нещо и то се случва.
Както казва Динко за доброто в морето.......

423

boysa
18-01-2016 23:17

424

Shaka
19-01-2016 14:27

Аз имам 2 кратки разказа.

Един следобед отивам с жената и детето на плаж. Гледам водата бурна мътна нищо се невиди. трудно се плува. Викам си това е то, днеска следобед съм турист. Вкарах жената и детето да ги уча да се гмуркат. Минават няколко часа а аз през цялтот време се оглеждам за рибки. Нищо ама пусто няма никой и нищо. Преди да си тръгнем към хотела реших да направя малко апнеа и да преплувам от единия край на плажа до другия. Речено сторено. Естествено без харпун.
Плувам си както пише по дебелите книги на дъното съм и глават гледа надолу. Стигам края на плажа и се хващам за една скала под водата да се довърша с апнеята. Седя си съвсем спокойно с притворени очи и релаксирам. Релаксирам си и някой ме гледа. викам не може да е риба. Поглеждам 3 тлъсти кефала седят на 30 см от мене и ме гледат. Ама ме гледат чак нагло. Сигурно си мислят - " ей го на тоя забравил си харпуна" и се подсмихват. Размърдах се леко и те триумфално спокойно се отдалечиха. Естествено след 1 мин с харпун нищо не видях.

Друг път пак в Гърция. Обикалях с търсене видях добри риби нооо нищо няма на кукана. Интересно но безрезултатно. Тръгвам си да излизам и на 10 м от брега вече на 3-4 м дълбочина видях сянката. Незнам какво беше но беше поне 3-4 кг. Естествено тази изненада ми костваше към секунда и стрелях по отминващата сянка.
Викам си да си имам и късмета. Гмуркам да видя големите риби пък те на плажа ме чакат.

Извода за мен и от 2 случки е:
1. Късмет си е. Може да си голям специалист и да не хванеш нищо. Може и да си ламер като мене и да ти дойде риба.
2. Големи риби има на плиткото и на дълбокото. Обиконвено търсиме рибите край скалите , но аз съм видял най-големите си риби на плажа. Съгласен съм че скалите служат за дебнене и шанса е по-добър. Но ако си имаш къмсет ще удариш навсякъде.

425

boysa
20-01-2016 09:53

41159_1331929472141_4723233_n[1].jpg
(90 Kb) 607 свалено

Късмета си е важен. За тези от нас,които нямаме толкова знания и умения.
Най-голямата ми риба, уловена в нашето море е хваната с ръце.

46615_1331921831950_1648166330_758909_2478454_n%5B1%5D.jpg
(77 Kb) 622 свалено

426

Valyo68
20-01-2016 09:57

Я сега, след тази прекрасна снимка, разкажи как стана? bye

427

boysa
20-01-2016 17:28

Това се случи лятото на 2010
тези дни ще го кача.

428

boysa
21-01-2016 09:12

Лавракът

На следващият ден отново бяхме на море. Този път, бяхме взели гумената лодка и се надявахме да половим малко риба. Духаше силен вятър от сушата към морето с посока североизток. Високите червени скали предпазваха морето от поривите на вятъра и морската повърхност покрай тях беше съвсем леко набраздена, но навътре в морето се образуваха бели зайчета.
Бяхме спрели на лявата буна. Свалихме оборудването от колата и решихме първо да натоварим лодката и така да влезем във водата. Миналата година от силните вълни един панел от конструкцията на буната, се беше преместил и осигуряваше по удобно място за влизане. Без да се заобикаля буната. В момента, в които стъпих във водата усетих как хиляди иглички се забиват в крака ми и моментално го извадих. Не бях очаквал нещо такова. Предният ден, като се гмуркахме водата беше много топла, а днес ледено студена.
Силният вятър от сушата беше закарал топлия горен воден пласт навътре в морето, а на негово място от дълбочина беше дошъл ледено студен. Като се огледах забелязах, че няма никого от плажа във водата, а рибарите пускат грип в залива. Много често при такава рязка промяна в температурата на водата, големи пасажи от риба влизат в мрежите на рибарите. Бях решил да се погмуркам, но ледената вода ме отказа. Остана ни само риболова от лодка.
Настанихме се колкото е удобно в лодката взехме въдиците и сложихме чепаретата, и започнахме да ловим. Не смеех да влезна много на вътре понеже бяхме само на гребла, а вятъра не беше никак слаб. Нали и предния ден бяхме видели, че рибата е на плиткото. В началото пробвахме пред големите скали в ляво от буната, после се преместихме в залива, но и там нямаше нищо. Накрая решихме да отидем там, където се гмуркахме предния ден. Разстоянието не бе никак малко за малка гумена лодка на гребла. По средата на пътя трябваше да пресечем място, което не беше защитено от вятъра. Това беше просеката между двете буни, а вятърът движещ се по долината между двата склона усилваше своя порив и набраздяваше морето. Попаднахме на попътен вятър, само че ни отнасяше навътре, а не в желаната посока. Вече не мислехме да ловим риба, а само как да излезем. Само този, които е гребал с гумена лодка срещу течението на река или срещу вятъра в морето може да разбере за какво става въпрос. Гребе, гребеш но стоиш на едно място или дори се връщаш назад. Само малко да се отпуснеш и всичките усилия, които си вложил преди това се стопяват. След като разбрах, че не напредваме реших отново да потърся защитата на буната. Така попаднахме на по-спокойни води и излязохме на брега. Остана ни една много приятна разходка без нито една уловена риба.
Подпряхме лодката на буната, малко да поизсъхне от солената вода и отидохме да видим каква риба са изкарали рибарите. Имаше може би около 40 каси, с едра барбуна. Някои хора я наричат царска риба поради това, че има само една централна кост и дори царя когато е яде не би могъл да се задави, а и има много добри вкусови качества. Жалко, че тази риба при нас не е много оценена и се изкупува на по 2-3 лв. В Гърция е 5-6 пъти по-скъпа, но и по-едра и се счита за деликатес.
Докато аз се бях загледал в касите с риба жена ми чула как на буната едно дете казвало, че има някаква умряла риба във водата и дойде да ми каже. Погледнах и в действителност на около 20-30 метра от буната имаше някаква риба на повърхността на водата. Незнам дали ми се стори, че рибата помръдна или това беше от вълните. Имаше и чайки в небето, като си помислих, че ако рибата е мъртва те щяха да си похапват доволно. Без да се замислям повече взех лодката, както беше подпряна на буната, хвърлих греблата вътре. Казах на жена ми, че влизам пренесох лодката през просеката на буната, хвърлих лодката във водата, скочех в нея, сложих греблата и започнах да греба. Незнам колко съм гребал, но жена ми разказва, че лодката не се е докосвала до водата. Когато доближих рибата забелязах, че е много голяма, не бях виждал преди това толкова голяма морска риба. Малко ме достраша, да не я изплаша не виждах да е ранена. Адреналина ми се беше покачил и досега още не мога да разбера как точно стана. Бях се доближил до рибата тя леко помръдна и застана на една страна аз успях да си прекарам едната ръка под корема и, и да си плъзна пръстите в хрилете и, а с другата ръка я прегърнах и я прехвърлих в лодката. Беше голям лаврак. Сърцето ми биеше до пръсване, рибата беше в лодката, а аз се чудех как да я задържа и да я изкарам на брега. Знаех как понякога по-едрите риби доста се борят, дори след като са изкарани на брега или са влезли в лодката. В лодката бяхме аз, лавракът и двете гребла. В първият момент, си помислих да изкарам греблото и да ударя рибата. Видях, че едното гребло вече се е изплъзнало от лодката, защото в бързината не го бях завързал. Тогава забелязах въжето, което бях завързал за носа на лодката взех го и го прекарах през хрилете на рибата.. Лавракът има гръбна перка с много шипове. В борбата да го завържа шиповете бяха пробили надуваемото дъно и един от бордовете на лодката и тя беше започнала да спада. С помощта на едното гребло достигнах другото, което не се бе отдалечило много. Така вече с две гребла и завързана риба имах по-голям шанс. Стиснах рибата между ходилата на краката ми и започнах да греба. Реших да не излизам там от където бях влязъл, а да обиколя буната и да изляза зад буната, понеже ме беше страх да не изтърва рибата. Трябваше да влезна малко по-навътре защото имаше рибари, които хвърляха въдици от буната. Не мога да опиша адреналина, които изпитвах. Краката ми трепереха, незнам дали от това, че стисках рибата и забелязах как по кракът ми се стича кръв или от студената вода, а може би и това, че лодката спадаше и в нея беше най-голямата риба която съм улавял някога. Дори си мислех ако тръгне да потъва лодката да отвържа въжето, което всъщност беше един сезал и така колкото и да е студена водата да доплувам с рибата до брега. Не се стигна до там и дори лодката можеше да издържи и още. Когато излязох на брега се събраха много хора. Всички искаха да видят това чудовище, което все още беше живо. Един от търговците на риба дори предложи да го купи, но ние отказахме защото такава риба се пада веднъж в живота и не бива други да и се наслаждават а само най-близките и приятелите. Аз бях много радостен и щастлив, че успях да хвана с ръце тази риба. Благодарен съм, благодаря и за това, че успях да се докосна до такава прекрасна риба!

47532_1331929712147_2296296_n[1].jpg
(97 Kb) 598 свалено

44335_1331921431940_2182949_n[1].jpg
(86 Kb) 663 свалено

45585_1331922311962_4216703_n[1].jpg
(79 Kb) 604 свалено

47372_1334519616893_3915429_n[1].jpg
(91 Kb) 583 свалено

41006_1334519056879_8350689_n[1].jpg
(118 Kb) 588 свалено

429

Shaka
21-01-2016 11:39

@boysa:
Още не разбирам Как с ръце ?
Мене като ме види рибата от 30 м става на черта.
Пък тази ти седи да и ходиш с лодката. Многоо интересно.
Може да се каже - съдба. Имало е да хванеш голяма риба smile

430

FI6IFI6
21-01-2016 12:21

@boysa: Направо ми стопли душата с тая история! Между другото, веднъж съм виждал лаврак на Болата и то пак при силен западен вятър, който беше обърнал водата.

431

boysa
21-01-2016 13:54

Няколко дни след това прочетох, че лавракът предпочита топлите води. Стана ми странно какво се беше случило,но като прочетох из нета и в разговори с приятели, това се е случвало и преди, когато рязко се промени температурата на водата.

Това е краят, които съм пропуснал при копирането.
Fi6ifi6 така и съм пропуснал мястото, но ти си извадил правилните изводи.
Към днешна дата ми се струва, че не е само това. Чувал съм и истории как рибата се е задавила и от преяждане се получавало така, но не знам до колко са верни.
Температурата е важен фактор. наличието на кислород също. В дълбочина Черно море няма много кислород. Може и този пренос на студена вода свързана с наличието на по-малко количество кислород да кара по-едрите риби да се държат по-подобен начин. Всички фактори са се подредили. Дори и рибарите с мрежите и колегите също може да са помогнали. Рибата изглеждаше зашеметена стоеше странично на повърхността и само леко се поклащаше.

432

stukata
21-01-2016 14:03

Колкото по-студена е водата при равни други условия, толкова е по-наситена с кислород, основен закон в хидробиологията. Насищането може да стигне и над 100% в зависимост от някои фактори, например наличие на растения, вълни и завихряния и др. Сутрин кислорода е в по-малко количество от следобеда, поради фотосинтезата през деня.
Не е толкова необикновена гледка такава риба - губи способност за регулация на газовете в плавателния мехур. Лежат на повърхността полуживи, с корема нагоре главно- Причини много, най-често болест. Но все пак са ядливи, до сега няма никакви оплаквания от такива риби. Все пак късметлия...

433

boysa
21-01-2016 17:18

Благодаря Щука!
Диагнозата е най-точната, която съм чул до сега.

434

boysa
25-01-2016 11:09

За шкембечорбата приятелството и риболова

Пак мина време и не ми остана време или мотивация да се наканя да опиша един съвместен риболов, но не какъв да е а първият съвместен на Ники Иво и мен.

Беше сезон на миграция. Пак бях в отпуск. Бях си я взел след доста планиране и следене на обстановката на водата, преглед на старите сезони, информация на приятели, съпоставяне изчисления и теории.
Та през първите дни направихме излет с Иво на север, но беше много мътно и не се виждаха още хубави пасажи. Почнахме да се придвижваме на юг. Ники се беше върнал от плаване и бяха минали няколко дни.
Направихме организация за едно съвместно гмуркане. Организацията беше за рано сутринта. След като казах, че не е толкова рано и вече слънцето е високо.
Ники ме попита, кога изгрява и каза по-ранен час. Разбрах си грешката, но вече беше късно да се оправдавам. Въпреки това аз нещо се замотах и закъснях, не много, но нещо не си бях направил добре разчета. Беше валяло вечерта и колата не беше на близо, но това не е оправдание. По едно време Иво звънна, казах че пътувам вече.
Беше ми обяснил къде живее и беше напълно готов, когато пристигнах. Натоварихме багажът му за по-малко от минута и потеглихме към Ники. Той също ни чакаше напълно готов. Дори и малко повече неща беше взел. Едно от които и един харпун с тризъбец. 75 ца с два ластика.
Каза, че ми го подарява.
Точно тези дни се бях замислял за тризъбец и почти бях приел идеята. До сега а и още си мисля, че с единичен връх и по-спортменско, но колко е след като съм с оръжие е друг въпрос. Може би беше дошъл момента да опитам. Ники може би беше го усетил по някакъв негов начин. Не знам как да му благодаря!
Показа ми, че не е много хубаво да се подарява оръжие и ми предложи символична цена.
За Иво беше подготвил тежести за крака.
Кога си ги е мислел той си знае, но нещата бяха много добре преценени.
В колата си говорим за това онова и почти не усещаме, кога пристигнахме на първото място. Спираме и оглеждаме как е водата. Ники ни обяснява за мястото. Къде минават пътеките по кое време, как се движат и при какви условия къде да ги търсим. Въпреки това имало и изключения.
Не харесахме условията на морето, или по-точно не усетехме неговата покана.
Отидохме на следващото място. Там процедурата се повтори и така към третото.
С Иво почти се обезкуражихме, че и там не става. Морето не беше много за влизане.
Та както казва Ники щом не става се отправихме към шкембе чорбата.
Сега какво има вътре като съставки. Основно е шкембе.
Нали и при нас основно е коремно дишане, нищо че нямат нищо общо но пък такива мисли ми минаваха.
Другото основно е чесън. Ето и какво пише за лечебните му свойства.,,
Луковицата на чесъна има разностранно действие. Противоглистното и бактерицидното и действие се използва при инфекциозни заболявания на стомашно-чревния канал. Етеричното масло унищожава болестотворната и подпомага развитието на нормалната чревна флора. Също така понижава артериалното налягане при хипертония, разширява коронарните и периферните съдове, увеличава амплитудата на сърдечните съкращения и забавя сърдечния ритъм. Добро профилактично средство е и при атеросклероза. Понижава кръвната захар и ето защо е препоръчителен за хранене при диабет”
Забавянето на сърдечният ритъм. Нали и това се опитваме да постигнем.
Другото е вода. Е нали на там бяхме тръгнали.
Та поговорихме си добре похапнахме добре и почнахме да се оглеждаме по облаците и още нещо.
С Иво още ни се свиваха сърцата, че няма да можем да се натопим, но почти не можахме да го преглътнем така като преглътнахме шкембето. С наведени носове тръгнахме към колата. Тогава облаците почнаха да се отдръпват и лъчи на надеждата да се прокрадват.
Решението е да направим още една последна проверка.
Тръгваме вече подкрепени и успокоени и настроени. Стигаме на мястото. Водата се е поизбистрила, както и слънцето пробиваше през облаците. Спираме, колата така ,че да ни пази завет от силният вятър и започваме с процедурата по обличане.
Аз решавам да съм с тънкият неопрен. Да взема и двата харпуна и допълнителна тежест.
Малко се позабавям с приготовленията и влизам последен във водата. Тя не ми се стори толкова топла, колкото очаквах. Но не беше чак толкова мътна. Направих и две три прострелвания. Видях и барбуни и се опитах да уцеля една по-голяма. Почти успях, но леко горе беше изстрелът.
Продължих напред. Направих няколко гмуркания на големите камъни. При едно от гмурканията рибите минаха зад мен. Леко се обърнах да погледна дали има някоя по-добра, но ги оставих да преминат. Изчаках още малко и изплувах. Взех тризъбеца и направих няколко гмуркания и два изстрела. Първият беше по медуза а вторият по атерина. Малко се учудих, стреля по-далеч от колкото очаквах. Имаше доста раци и едри попчета по камъните, не изглеждаха много стреснати и притеснени от присъствието ми. Две морски игли играеха своя танц на насладата и застанаха пред погледа ми. В един момент телата им образуваха формата на сърце. Чак съжалих, че не взех камерата. При морските игли тази която носи малките в торбичка на корема е мъжката. Погледах ти още минутка две и се огледах за другарите.
Видях плавник на първи пост да се потапя, взех другият харпун и резервната тежест и се отправих на там.

Ники вече имаше и риба на кукана. Минавали са огледах се за Иво. Не го виждам и пак се оглеждам и по едно време изплува. Апнеите са му много добри. Лежи добре и се прикрива.
Рибките си минават доволно. ПРавя няколко гмуркания преди да вляза в ритам.
Неопренът ми е тъничък и не ми позволява да се отпусна спокойно. Правя и няколко затоплящи упражнения. Успокоявам се раздишвам, поемам и плавно гмуркам.
Гледам увите как играят техният танц и пропускам да гледам стрелата.
Платерините се появяват, но аз не мога да поведа нито една изчаквам края и стрелям хайдушката. И пак така пропускам. Е приемам го философски и продължавам. Минавам и малко по-на страни. Гмуркам на средна дълбочина и притихвам.
Появява се глава. Едра е и виждам жълтеещи перки. Правя кръг с харпуна все едно рисувам слънце. От това въртене и рибата не може да застане точно пред върха.
Пак стрелям този път като на сватба. Тази риба чакам вече толкова време. Като я видях ми разтуптя сърцето и ръката. Не бях нито спокоен нито подготвен. Изстрел и 100%пропуск. Вече нито ми беше кеф нито топло нито конфортно.
Пак се върнах към позициите. Иво имаше и риби а на Ники кръста побелял.
Взех тройката и се опитах малко да се отсрамя.
Да но нищо не направих. Беше ми и студено а и рибата беше намаляла. Решихме да излезем. Та при излизането съборих харпуна и той се озова между тетраподите. Оставих го там. Чак при колата казах за случката. Ники каза, че ме чакал а Иво дойде с мен.
Намерих го близо до мястото, на което беше паднал и така и аз имах улов този ден.
При колата направихме разбор пихме по кафе, което Иво беше направил подредихме багажа и още преди обяд се прибрани.
Бях доволен приключението и вълнението. Имах и неща да премислям и обмислям.
Благодаря на Ники и Иво за компанията,за споделените неща и радости!

435

boysa
08-02-2016 10:02

Един различен ден

Беше средата на лятото, Водата се беше постоплила времето изглеждаше да е дъждовно, а това означаваше, че няма да имам и задачи. Имах свободен ден и се чудех къде да се натопя.
Бях си избрал едно малко по-далечно място на север от буните на Варна. Докато се наканя да тръгна мина време и слънцето беше преминало вече връхната си точка. Паркирам и и гледам как хората се изнасят, че един облак се приближаваше. Не изглеждаше толкова страшен, колкото кучетата, които ме наобиколиха, когато слязох от колата, но малко се опитах да се престраша.
Почвам обличането и подготовката за влизане. Слагам сапунката в неопрена, обличам се, слагам чорапите намествам тежестите в жилетката и по колана, накачулвам буя с нещата и точно да затворя колата почвам да си търся маската и шнорхела. Няма ги. Спомням си , че съм ги свалил и явно не съм ги взел.
Ми сега, не съм си и взел телефона да се обадя на приятел да ми даде, не ми се и връща, пък уж имах време. Още преди време, когато си изгубих маската и почти си провалих риболовът, добре , че беше едно момче да ми заеме неговата се върнах и на второто гмуркане си я намерих, си нося резервна в колата. Добре поне ще мога да виждам, но как ще раздишвам, като исках и да правя дълбочини.
Взех едно шише от минерална вода от колата, излях остатъка и пробих дупка от горната страна. Все е нещо.
Нарамих си нещата и бегом към водата. Тя не изглеждаше много бистра в плиткото но в дълбокото си се виждаше.
Още с потапянето и виждам дребни рибки на повърхността. Аха поне ги има. Закотвям буя и изпробвам системата с бутилката. Става, но не е голям кеф, там където няма вълни на завет си е добре, но в дълбокото се пълни с вода и ми пречи на пълното отпускане а и шишето доста се пълни с вода под водата трака шумоли и не е приятно. Завързвам го с една допълнителна тежест за котва и го оставям на камъните преди гмуркането. По-добре е така не ми пречи под вода. Така направих няколко хубави гмуркания, но разкарването до ,,шнорхела“ пак не ми допадна. Оставих го да си почива а аз направих една малка разходка.
За раздишване стъпвах на камък и така си почивах, но пак не беше много удобно, имаше си и вълни и не можех много добре да си отпочина.
След около час в мъчение си се отказах и тръгнах към колата. Там приятелите пак ме наобиколиха, последва скоростно прибиране на нещата в колата. Сваляне на неопрена много бързо и обличани в колата. Огледах се и за забравени неща, но от колата и не видях да съм оставил нещо.
Потеглих, но още не съм се отказал от гмуркане. В близост имаше и курортно селище. Реших да потърся шнорхел. Имаше една алея с магазинчета и от едно на друго си намерих не е идеален жълт дебелина колкото кутрето, но за 4 лв. повече не можеше да се желае.
Връщам се към Варна слушам си музика и си представям как ще продължа. Доволен от взетото решение пристигам да поТракам до Варна. Паркирам колата и се заемам да тунинговам новата придобивка. Мерех чертах и взех, че го скъсих с пет пръста. Навих и черен изолирбанд и стана бижу. Готов съм за влизане. Да ама не пак ми я няма маската. Нямам трета. Явно в бързината съм я забравил въпреки, че се огледах. Май май ще се прибирам, но после хич няма да ми се тръгва, по-добре да се върна да я потърся, и хайде пак на конете.
Пак си слушам музика, но настроението не е вече така приятно. Пристигам и започвам да се оглеждам. Времето си беше все така дъждовно и това ми даваше надежда никой да не я е срещнал. По този камък по онзи никаква не се вижда. Преглед в колата пак не се обажда.
С наведена глава си тръгнах е поне се разходих. Нещо обаче ме човъркаше и след известно време спрях извадих всичко от колата и пак прегледах хладилната чанта, която ползвам за неопрените и мокрите неща от гмуркането. Няма и няма.
Прибрах всичко, но с усещането, че нещо не е наред. Потеглех, но след 10м спрях.
Отворих багажника и взех горницата на неопрена първото нещо, което усети ръката ми беше маската. След бързото събличане е останала там и през цялото време си е била там.
Надеждата ми се завърна и хайде пак обличане. Вече всичко е наред дори и слънцето се опитваше да се показва. Не ми се вървеше и реших да влизам направо от брега.
Нарамен със всичко въобще не видях водораслите по камъните и такова хубаво падане по камъните направих, че не посмях да се помръдна.
Главата за щастие беше добре лакътя и коляното ме наболяваха, но се успокоих и се потопих.
Как съм мерил незнам но шнорхелът идваше къс. Трябваха ми 4-5 опита да се откажа.
Не напълно, но излязох до колата и с изолирбанда прикрепих отрязаното парче.
Лампичката ми беше светнала много отдавна, че морето не искаше да ме допусне. Интуицията ми дали работеше правилно или аз не правех нещо както трябва. Може би нагласата ми не беше правилна и трябваше нещо да променя. Преди да се потопя почаках малко. Слънцето вече си се усмихваше добре. Нямаше толкова много облаци морето се беше укротило и усетих , че всичко вече е наред.
Още при първото гмуркане виждам платерини, а от доста време не съм виждал. Добър знак. Водата е малко мътна в плиткото, но не ми пречи. При второто пак ми идват вече съм по-подготвен и стрелям , пропускам, но поне знам, че ги има. Тих съм и изчаквам да преминат.
Издърпвам леко стрелата, и изплувам. Зареждам и пак се гмуркам идват по същият начин на около 20та секунда. Пак пропуск. Не съм стрелял отдавна в мътното а още не съм се настроил.
След две три гмуркания пак ги виждам, вече изчаквам по-добре и първата рибка е факт.
Кукана е на буя и малко пошляпах около него и рибките май се бяха преместили. Преместих се и аз и ги открих пак в плиткото. Мярнах и една едричка да си похапва по камъните и малко се надхитрявахме, но тя излезе по- хитра от мен. По добре, че ще идва и период на размножаване.
Реших да се преместя малко в дълбокото. Там си беше и бистро. Пак си имаше и рибки, но нещо все ми се струваха малки. При едно от гмурканията виждам и забързан кефал да се опитва да ме обиколи. Изчаквам да дойде пред стрелата, но и той хитър. Точно да се изравни и се врътна и се върна. Оглеждам се и за рапанчета и от време на време вземам по някои по- едър. Докато не видях един камък с хубави миди започнати от рапаните. Почистих го добре от рапаните и приключих с тях.
Пак си се върнах в плиткото. Слънцето вече си се беше леко прикрило и хвърляше сянка в брега. Рибките не бяха толкова много както преди това , но пак видях хитър кефал. Доволен, че всичко свърши добре реших да излизам.
Изводите този ден са много.
Да не забравям за прегледа на оборудването,
Да съм подготвен и настроен.
Да внимавам и да преценявам
Да несе отказвам, но да не съм безразсъден.
Да мисля преди да правя нещо.
Да не бързам.

436

boysa
15-02-2016 11:41

Гмуркане с Иво

Беше първата учебна седмица. Ваканциите при баба и дядо бяха свършили и децата с вълнения очакваха срещите със стари и нови приятели. Трепети по първолаци, ученици и надежди за по-добри възможности. Децата на Иво също бяха първолаци. След първите дни и вълнения, се чухме с Иво, обядвахме заедно. И на двамата много ни се гмурка и все търсим възможност за допир с морето. Аз си бях оставил нещата за гмуркане в Каварна. Той предложи да ми даде от неговото оборудване и да направим един излет след работа. Така в четвъртък преглеждахме прогнозите и форумите потеглихме към Карантината. Точно паркираме и виждам познат колега Стефан, който току що беше излязъл. Често сме се засичахме тази година. Той каза, че било мътно, даде ни и информация за положението а и отразените вълни нещо не ни харесаха. Решихме да не обикаляме много и да отидем на носа, все пак се стъмняваше бързо и нямахме много време.
Паркирахме колата. Аз не бях посещавал мястото доста години. Нямах приятни спомени, бяха ми откраднали неща от колата.
Иво е почти една глава над мен и по широк в рамената.
Той беше взел неопрена, които му предадох, беше ми подарък от Анатоли от времето, когато се гмурках само с долница. Тогава получих малко преди рожденият си ден изненада, която много ме зарадва. Не само неопрена но и жеста. Благодаря Анатоли! Така сега пак се срещнахме и погмуркахме.
Плавниците бяха късички, но с тънки чорапи ми ставаха без да падат.
Тежести събрахме почти достатъчно, коланът не беше гумен, но с пристягане държеше добре.
Харпунът 65см Елмаз Дениз, леко тунингован от приятел. Стрелата за попчета, с тризъбец, но контрите нещо не държаха добре. Главата е затворена и стрелата преминава през втулка.
Ластикът не беше с втулка а цял минаваш от долната страна на главата.
С подобен сет, но с ластици с втулка преди години на Болата съм вземал платерини.
Точно си бях загубил харпуните и ми беше останал само този. Добре че после се намери едно добро момче Димитър да ми ги върне. Благодаря Димитре! Харпунът определено не е нещо особено, но за попчета си е много добър. Много години само го разкарвах, без да го ползвам, гледам вече и Иво го разкарва само, но днес ми беше идеален. Не съм стрелял по попчета много отдавна и сега можех да опитам.
Маската беше резервната от колата. Шнорхелът също този с който трябва да се внимава.
Нямах буй, но Иво имаше. Аз и без това си стоях в плиткото.
Облякох ме се и се потопихме.
Водата не беше много бистра, но си беше още топла. Неопрена леко ми стягаше в гърдите, бях си свикнал с тънкият, бях и леко лек, но подпъхнах един камък и почти съм добре с тежестите.
Още в началото видях едно голямо главесто попче скрито в една потопена автомобилна гума.
Прицелване изстрел и пропуск. Нещо по напред беше изстрелът. Малко по-напред до една хубава скала виждам друго черноглаво попче. Резултатът след изстрелът пак същият.
Иво вече е в дълбокото гледам го отива към една мрежа. Подвиквам му не ме чува, но гледам , че после смени посоката. Аз пак по попчета си гледам. Минавам малко по в страни. Там и е малко по-мътно има ситни камъчета в брега плувам от горе и гледам как едни кефали се изнизват. Бързи са и не са ми оферта.
Гледам за буя на Иво той е малко по-навътре. Виждам му и плавниците когато се гмурка. Има хубава апнея. Този път обаче излезе бързо. По движенията му разбрах, че има слука.
Намирам още хубави скали и по-бистро място. Усещам, че съм отвикнал да гледам за попчета и те ме усещат от далеч.
Правя и разбор на стрелбата. Ластикът е от долната страна и изстрелите са леко високо. Стрелата не отива много на далеч, но не ми и трябва. Вързана е за втулката. Ники ми беше казал да стрелям с единичен връх, но аз още не съм го послушал. Баща ми хваща попчета доволно и аз леко ги пропускам. Хем да не съм конкуренция и хем да търся други риби.
Следващата риба я бях забелязал от далече. Издебнах я от към гърба и регулирах мерника.
Контрите не са много добри на тази стрела и не успяват да задържат рибата, но успях да сложа на кукана първото попче.
Почнаха и да се появяват иларии и да си похапват от намиращите се по камъните и мидите водорасли. Та пробвах и по тях. Правя се на дърво и не се гмуркам. Те идват първо плахо да ме огледат после си продължават да си чоплят. Първият изстрел по тях също беше неуспешен. Последва ново регулиране на мерника. Вторият пасаж се завъртя, но нещо в движението ми го уплаши и не ме доближи. Продължавам да се наслаждавам на животинките в плиткото. Гледам много малко рапани се виждат, но са доста големички. Тук таме има и доста големи раци. Мидите и те са едри, но са покрити с един зеленикав налеп. Може би теченията от сладката вода, карат намиращите се по мидите организми да образуват повече хлорофил и това да привлича платерините на това място. Наличието на хубав риф пълен с миди и живот радва окото, защото все по-рядко може да се срещне. Тази година и аз нещо не помагам в почистването на рапаните. Все влизам за кратко и на места, където после носенето е трудно. В Каварна преди си почиствах няколко камъка. Нищо, че рапаните са малко малки, малко повече играчка е при чистенето и ядките често им са и по-малки от на едрите миди, но упражнението си заслужава.
Хем на зима си има мезе хем се почиства морето и рибата се завърта. Тази година много често там където в брега има хубав камък с миди на 4-5м. намирам и хубави платеринки.
Да но сега не бях толкова подготвен за платерини а следващият пасаж иларии се приближаваше. Поведох си хубаво една и с малко корекция изстрелът беше доста точен. Нямаше много борба. Дори малко ми беше странно да я сложа на кукана.
Продължих да ги преследвам и при следващият изстрел улучих сребриста рибка. Тя само малко се завъртя и се отърка в контрите и си продължи по пътя. Леко имаше резка по гърба, но си плуваше добре, ще живее. Тази година Иво имаше подобен кефал-с гърбица, почти като на камила. След това вече не ми се стреляше по тези риби. Видях, възможностите на харпуна и моите и тръгнах по други пътеки. Реших да набера малко рапани, но като почнах да ги търся нещо не ги виждах. За да не ми тежат тези, които намирах им вадех ядките и така на кукана. Един хубав рак все ми се набиваше в окото. Хванах го и го проверих. Ники ме научи, кои са мъжки и кои женски. При мъжкият опашката е с форма, като на последната фаланга на кутрето.
При женският опашката е с формата на трапец и заема по-голяма част от долната страна на черупката. Този, което хванах беше мъжки и него го сложих на кукана. Преди години рядко ги хващах просто ми бяха много симпатични с тези големи щипки охраняващи територията си. Сега като видя, че има много взимам до 3-4 на излизане. Гледам да са мъжки и ги нанизвам на стрелата, на харпуна, като шиш. Продължих с рапаните .
Иво дойде да ме огледа видях и аз хубавите риби на кукана му. Каза, че не ме виждал доста време. Решихме да излизаме.
Слънцето беше започнало да намига под моста и скоро щеше да се стъмни. Когато излязохме на буната вече не се виждаше. Почнахме с подготовката по подреждане на багажа и почистване на рибата. Иво ми даде и едната риба, каза да не му чупя хатъра и да я взема а да не се дърпам, той още при изстрелът си казал, че била за мен. Докато приключим беше вече тъмно. Насладихме се на светлините на Варна и спокойствието на морето.
Не бях планувал през тази седмица гмуркане и приятните емоции ме зарадваха.
Благодаря Иво за възможността, приятната компания и отношението!

20150820_201148ggg.jpg
(861 Kb) 577 свалено

klz1443534617g.jpg
(1,631 Kb) 573 свалено

437

boysa
24-02-2016 09:00

Гмуркане с Тошко

Беше началото на есента, но тази есен се държеше, като лято. Листата по дърветата си бяха още зелени. Дори много малко се бяха прошарили и сменили зеленикавите си одежди с цветовете на слънцето. Сякаш го караха да свети по силно и да ги заслепява. Топла и щастлива. Слънцето много често не спираше да ни гали през целият ден и ни караше да се чувстваме сякаш никога няма да ни забрави. Няма да ни поглежда и да ни намига от ниският хоризонт.
Сезонът на платерините не беше много силен. Тази година бях видял най-много кефали от времето, което се гмуркам имах и най-много точни изстрели по тях. Мислех за голямата риба, но май не мечтаех така силно за нея.
Бях си решил, че този сезон ще стрелям по-малко но по по-големи риби. Дори няма да стрелям по платерини. Оказа се, че тази настройка е грешна и през целият сезон всичко се връщаше, като бумеранг. Ники винаги ми казва да стрелям да стрелям и пак да стрелям. Така ще придобия опит в стрелбата и бързина на изстрела. Да, но аз не излязох добър ученик. Най-много през сезона имам 10 на изстрела на гмуркане.
По някога стрелям два три пъти. Това разбира се по риби.без да броя водораслите.
Най-често гмурках събота и неделя. Вземах си и отпуск на два пъти, но още в понеделниците нещо се случваше и трябваше да прекратя гмурканията. Проста така е трябвало да се случи.
Този ден имах доста задачи да се свършат, но в ранният след обяд ги бях превършил и беше дошло времето да гмуркам.
Бяхме се разбрали с Тошко да му се обадя преди да съм готов. При прозвъняването, каза, че точно се приспивали с юнакът му и се измъкнал по терлици преди да го събудя.
След около половин час бях до тях. Натоварихме оборудването и започнахме кратък разбор на обстановката. Нямаше много време да се ходи на север. Взехме решение да отидем малко на юг.
Нито един от нас не се беше гмуркал по това време на годината на това място, но ни се струваше интересно. Първите впечатления бяха, че е тихо, но не е бистро. След подготовката и приготовленията по обличането направихме план на гмуркането. Плуване успоредно на брега до един определен нос там по обстойна проверка и после връщане.
Аз си носех буя и гмурках с него по-близо до брега. Тошко беше на разстояние от мен и малко по-на вътре.
Брегът тук е глинест и дори малкото вълнение кара водата да побелява. Не познавах добре мястото идвах за трети път през сезона, но тогава времето беше друго. Въпреки това, бях набелязал ориентири на рифовете и камъните. Още в началото тежестите за крака ми дразнеха. Бях ги сложил под неопрена и така при всяко помръдване на краката усещах, как протриват кожата им. Излязох на плитко и промених мястото им над неопрена. Погледнах към Тошко и го видях почти на моето ниво, но в дълбокото.
След около десетина минути видях и първите риби. Беше по скоро опашки от платерини, но ги имаше. Бях легнал между два камъка и гледах по посока на едно пясъчно петно. Малко преди да дойде повика за дишане, си преместих погледа в ляво и тогава ги видях. Сториха ми се доста добри опашки. Много бавно изплувах, като се надявах да не ги подплаша. Раздишах, колкото може по-тихо и след подготовката пак се паркирах между двата камъка. Малко съм позъмътил мястото, на което бях легнал преди това, но все пак виждах малко пред стрелата. Опитах се да предизвикам рибите да дойдат близо. Пробвах леко да почуквам с дръжката на харпуна по камъните. Два три пъти. Леко не силно. После изчаквам 10на секунди и пак почуквам.
Така две три гмуркания. Потърсих ги и в кръг. Нямаше ги. Точно реших да вземам буя и да се отправям към целта и те минават. Гледам как голямата извива гръб и сребърната и броня проблясва в мътната вода. Изстрелът беше почти без премерване просто по усет. Усетих как стрелата се удря в нещо голямо, но не последва дръпване на харпуна. Изчаках малко без да шляпам и започнах леко да придърпвам стрелата. Имаше нещо на нея. Да но не беше риба.
Бях уцелил една варовикова скала и стрелата се беше забила в нея. Потърсих още малко рибите, но така и не ги видях повече. Та си тръгнах бавно бавно към носа.
Водата започна малко по малко да се избистря. Дъното и скалите да се променят и морето да разкрива своите прелести. Попаднах на място, имаше почти 4 дължини видимост и много пръснати камъни. Множество дребни рибки бяха си избрали това място да си починат или да се насладят на пиршествата в морето. Имаше пасаж иларии.
Беше доста голям. Рибите бяха спокойни и си похапваха доволно.
Двайсетина атеринки висяха подобно на хеликоптери и любопитно се огждаха. Под камъните се показваха главите или опашките на попчетата. Тук таме се виждаше и по някой рак. След няколко гмуркания пасажът иларии напълно ме игнорира и въобще не ми обръщаше внимание. Очаквах нещо по-голямо да се появи, но след като направих десетина гмуркания и не мина нищо, се огледах за ориентири да запомня мястото.
Може би тук за първи път ми мина някаква черна нотка, но още се наслаждавах на пейзажа. Тошко не се виждаше.
Малко по напред достигнах до мястото, на което се бяхме разбрали да пообиколим. Оставих буя и се заоглеждах. Постоях на един камък с поглед към мястото от което бяхме влезли. Не видах нито плавник нито шнорхел а морето беше почти равно.
През повечето пъти Тошко беше почти на моето ниво или леко назад, но сега не го виждах. Той се гмурка по-добре от мен и се опитах да си разсея малко мислите.
Загледах се по водораслите. Тук имаше доста повече цисторзия от колкото бях срещал през деня. Знаех, че по това време платерините обичат да си търсят богата на протеини храна, която се крие около и във водораслите. Интересно беше и самата подредба на водораслите. Все едно бяха в редици през определени метри и образуваха нещо като коридори. Така преминах през няколко коридора и се спрях малко преди следващия. Имаше удобно място в рифа, малко като буквата V така, че да се легне спокойно точно на линията на водораслите. Последва малко по продължително раздишване. Гмуркане и много тихо прикриване.
Настъпи онзи момент в който се сливаш с морето.
Няма напрежение.
Спокойствие равновесие и наслада.
Стоиш, но не си ти. Не си там и нищо не усещаш или по скоро си едно с цялото.
То е вътре в теб и ти си в него.
Времето е спряло.
Точно си мислиш за нирвана и рибата се появява.
Идва въпросът?
Тази ли е?
Да изчакам ли да видя какво идва след това.
Няма и помен от онова спокойствие.
Сърцето вече ще се изстреля.
Умът препуска в подредба на преценката за вземане на решението.
Ръката почти сама се повдига и показалецът се слива с окото.
Нервът, който ги свързва изпраща сигнали и синапсите извършват своята работа.
Почти не разбираш, кога си натиснал спусъка. Просто виждаш дали рибата се мята на въжето или идва да те огледа любопитно.
При първото адреналинът ти се покачва а при второто ........
Рибата вече е на въжето остава решението и наблюдението. Имало ли е нещо след нея. Сама ли е била. Заслужавал ли си е изстрелът.
Та ако не е сама да изчакам ли още или да се впусна след въжето.
Преценка колкото и да сме тренирали ако я постигнем и извлечем полза, можем да увеличим уловът, но и агонията на рибата.
Целта е да довършим това, което сме започнали.
Да намалим времето на агония.
Първо трябва да я хванем здраво в ръцете.
Ръкавиците са важни. Дори и да е топла водата .
Те са средството между нас и рибата.
Усещаме я как се мята преди да я хванем здраво между тях.
Дали подхождаме с кукана или ножа не е важно.
А важното е да е бързо.
Ники ми е показвал на равностранен триъгълник между очите главата.
Натискам разклащам, дупча от долната страна между перките и готово.
Сега незнам защо използвах ножът.
Дори и изрязах хрилете.
Беше платерина.
Този сезон бяха рядкост до сега.
Радостта ми някъде се изпари и не можех да разбера защо.
Нещо в рибата ме трогна, видях сълзи.
Или така ми се сториха люспите, които се отронеха.
Дали са люспи?
Излязох на плитко огледах се за Тошко. Не го видях и нещо ме стегна. Стъпих на камък огледах се. Бях на мястото, на което се бяхме разбрали, но не го виждах.
Вече не ми се ловеше толкова и почнах да се притеснявам. Малко, но все пак тъмните мисли започнах да се прокрадват в умът ми. Реших да се връщам. Плувах бързо и почти не се гмурках. Оглеждах се но повече в посоката от която бях дошъл. Слънцето вече беше започнало да се скрива. Плувах и мислите ми преплуваха много по-бързо с всеки мах на плавниците притеснението все повече ме обземаше. Сетих се за разказът на Ватуса. Често стъпвах да се огледам наоколо и още повече мисли ме връхлитаха, като вълни. Започнах силно да се притеснявам. Сетих се за толкова много неща, които са се случили и още толкова които можеха да се случат. Почти бях стигнал до мястото от което бяхме влезли. Почнах и да се моля да не съм си измислял. Видях хора на височината Извиках им дали виждат друг човек във водата. Отговорът им никак не ми хареса. Започнах да викам. Дори усетих и притеснението на хората от брега. Дали минаха пет минути или цяла вечност незнам.
Само помня как един от хората на високото, който беше по в дясно каза, че видял един плавник. Огледах се в оказаната посока. Точно на мястото , на което се бяхме разбрали го видях и аз. Бавно се потопи във водата и след време разпознах глава на плувец, който се е гмуркал
Радост и вълнение ме изпълни и съжаление ,че съм се притеснил толкова много. Дори почнах да си се ядосвам на себе си.
Хората от брега също усетиха моето успокоение.
Да излизам или да погмуркам още малко.
Опитах видях и риби, но нещо сигналите вече не бяха същите. Усетих, че дарът днес не са рибите, а молитвата, която беше чута.
Излязох.
Хората от брега бяха с три джипа за сафари. Те бяха шофьорите на джиповете. Преоблякох се и с наслаждение гледах гмурканията на Тошко. При подредбата на оборудването забелязах, че съм си изгубил ножът. Това бе най-малкото нещо, което можех да дам за радостта, която получих.
Наблюдавах, къде се върти Тошко. По поведението му разбрах, че ловува.
Слънцето вече се беше скрило. Луната беше изгряла пълна и величествена. Светът си продължаваше своите кръговрати и лунната пътека образувана във водата приличаше на път към някое друго измерение. Хем реално и спокойно, хем измислено и драматично.

viu1448913613v.jpg
(1,718 Kb) 612 свалено

438

Valyo68
24-02-2016 11:08

В момента, в който видях че си писал Боби, веднага се настаних удобно на стола и с наслада прочетох новото разказче! biggrin

Браво! Давай следващото... bye

439

boysa
24-02-2016 11:52

Благодаря Вальо!
Това е последното от сезон 2015, имам едно две започнати, някъде в Каварна, но не са довършени и не са за подводен риболов.
Водата вече е към 8С. За тези от нас, които прекъсват между сезоните може да започнем новия сезон 2016 много скоро.
Нека ни донесе вълнуващи срещи със стари и нови приятели!

440

valkosub
24-02-2016 15:59

Много хубава история. В този дълъг "сух" период е много приятно да се потопиш пак в морето, макар и мислено smile

А твоят приятел е бил без буй ли?

« Предишен Стр. 22 от 26 20 21 22 23 24 Следващ »

diverstore.net

Нови Продукти

C4 gloves ZERO DRY 3.5mm

Цена: 106.00 Лв.

Divemob v1.0:9

Changes

Spearfishing

Етичен Кодекс

Наука

Техники

Екипировка