|
|
Харпунджийски истории
|
|
За такава рибка защо трябваше втори изстрел?
|
|
|
@drKoko: Вярно не е голяма и нямаме много опит. Предложих на Иво от сигурност да стреля и с моя харпун и той ме послуша.
|
|
|
Ден трети Умора
Иво пак е станал първи. Аз нещо не мога да стана чувствам се много изморен направо сърцето ми спи. Опитах да се разсъня, но после се предадох, предадох и дружината, но те ме разбраха. Толкова дни до късно и такова гмуркане както вчера не съм правил. Тялото си иска своето просто аз не съм подготвен за този ритъм. Колкото и да исках да гмуркам рано знаех, че няма да мога да се насладя на гмуркането. Стана ми гадно, че така провалям и гмуркането на другите. Те не искаха да ходят без мен и останаха в базата. Легнах отново. Заспах с мрачни мисли но се събудих отпочинал. Дори можах и да свърша много важна работа, която отлагах от няколко дни. Иво нали не може да стои без работа си намери по колата. Оправи каквото трябваше за да ни е по-удобно при товаренето на багажа. Променихме плана за деня отидохме до Нея Парамос. Там където гмуркахме, когато бяхме на ски в Банско. По пътя пих и хапче че се бях схванал дали от зареждането на харпуна или бях настинал. Също така след всяко гмуркане правихме и профилактика на ушите. Почиствахме със спирт и слагахме капки. Профилактиката е по-добра от лечението макар, че такова също прилагахме.
Друго си е когато гмуркаш на познато място пътя ти е познат дъното и релефа също.
Правим хубави летни снимки. Също така Иво се сети да подреди част от оборудването за снимка. Малко ми напомни за казармата и пирамидата с оръжието така е ние вземаме и влизаме. Аз пак последен даже си мислих още малко да си почина но накрай се облякох. Иво ми беше оставил балсама да мога по-лесно да облека неопрена. Чудейки се къде да оставя шишето го наврях в една скала която беше поне една педя над водата и очаквах пак да го намеря там. Влизайки във водата ми направи впечатление че сега има доста по-малко таралежи. В спомените ми е че тук те са много. Явно сега ги няма така. Направо се отправям към боруна Иво и Ванката са почти там. Там нещата почти не са се променили пак под всеки камък си живият един вид рибки повечето пак са от семейктвото на спаровите. Сега виждам и платеринки по повърхността. Не се задържам дълго и се отправям към следващите боруни, които не съм посещавал. На няколко пъти срещам доста големи спарита Все се крият по цепнатините. Така виждам едно къде се скри и залягам близо. То си похапва нещо и небрежно се приближава. Стрелям, но не го уцелвам а само леко го ранявам. Изплувам и нали е и бистро го наблюдавам от горе. То се завря по едни цепнатини но все още го виждам. Заредих харпуна и пак след него. Изчаках и когато се показа стрелях. Не беше много голямо около педя. На борунчето взех едно по-добро Бях легнал не на дъното а на едни скали и се зададоха две от дясно точно да се върнат и едното дойде с нас. Ванката беше близо до мен и видях че е взел платеринка. Ето че вече задобрява и със всяка една риба увереността се подобрява. Иво си правеше апнеи в дълбокото, минаваха някакви риби но нямаше нищо общо с предния ден. Та и затова решихме да се връщаме. Познатите цепки пак бяха пълни с познатите рибки. Гледам един камък на дъното. Една Перка и още една риба са застанали и ми приличат на кучета пред дупка на лисица. Я да погледна какво точно са надушили. Един октопод се е наврял под камъка и дразни рибите с пипалата си. Това беше подарък от морето да ни разкрие още един прозорец през който да гледаме. Излязохме. Едната тежест за крака съм я изгубил. Морето е искало да му я оставя за това което ни даде. Мина времето когато съжалявах за подарените неща и вече знам, че морето много обича тежести. Облякохме се. Почнах да търся шишето с балсама, но не го намирах. Скалите на които го оставих се бяха променили. По точно бяха една педя под вода. Имало е прилив. Не бях подготвен за това. Още едно нещо на което не съм обърнал внимание и още един подарък. Добре, че Иво има резерва. При нас няма така ясно изразен прилив и никога не му обръщам внимание.
Този ден се прибрахме по-рано и направихме още едно гмуркане близо до базата. Вече си знаем къде какво има и си познаваме мястото.
Вечерта. Пак имаше разбор и извинения че промених плана. За следващия ден решаваме да е на средния ръкав и да останем там някъде на къмпинг. Там ни хареса това, че има дълбочини много е бистро и красиво.
Иво е майстор на скарата и приготвя пържоли за из път. А ние с Ванката пием мастика…………..
|
|
|
@boysa: Най ми хареса последното изречение 
|
|
|
@FI6IFI6: Най-хубавото от цялото приключение беше приятелството и радостта от споделените неща.
|
|
|
Ден четвърти Тайният плаж
Пак ставаме рано но днес съм друг човек починал съм си и съм готов за приключения. Пътуваме по познати и непознати пътища. Търсим и място на което да останем за вечерта. Всички къмпинги, които посетихме вече са затворени. Само в един човекът ни предложи стая за трима за 40Е но не във къмпинга а в селото. Попитах дали може да се чуем към седем каза че няма проблем. Пак стигаме до Порто Корфу. Този път хващаме други пътеки и отиваме на друго непознато място. Пак отвесни скали се спускат до водата но вече не така рязко а малко по полегато. Отново ритуали по обличане и някъде след обяд сме във водата. Дъното е пясъчно и в далечината се вижда морска трева. Зарганките пак са тук и изглеждат едри пробвах по една но пропуснах. След малко чувам изстрел. Като стар трапер познавам харпуна на Иво ролер 75ца. Има един рязък шум. След малко се виждаме Иво е взел заргана, казвам му, че и аз съм стрелях, но пропуснах. Както обикновено Иво държи в дълбокото аз по средата Ванката по към брега. Стигаме до първото борунче доста интересни бели скали се спускат под ъгъл във водата. Там където достигат дъното то е покрито с морска трева. Почва де се усеща и някакво течение. Забелязвам едно голямо кръгло петно в морската трева Раздишвам и гмуркам, като заставам близо до морската трева. Една риба Перка направо иска да захапе стрелата. Чак ме накара да я ударя по главата. Тя само направи кръг и пак пред стрелата вече не е любопитна направо нахална. Пак леко я чукнах с върха на стрелата. При третото идване се замислих дали да стрелям, но не го направих. Следващото гмуркане една малка червена рибка замени мястото на перката, но не беше толкова нахална. Тук нещо дребните риби май са доверчиви. Минавам още малко в дълбокото. Да проверя как са големите дали и те ще са толкова доверчиви. Раздишвам и усещам че го правя добре подготвен съм. Гмуркам и този път залягам в началото на пясъчното петно. От двете ми страни има морска трева и се надявам да съм скрит. Пред мен пространството е открито. Пак една червена рибка се появява не я отразявам. В далечината на края на пясъчното петно виждам така чаканата по-голяма риба. Леко свеждам поглед. Рибата наближава движи се така сякаш съм и привлякъл вниманието гледам почти под вежди. Вече е пред стрелата още миг и стрелях. Видях че съм уцелил и изплувах, рибата не побягна а се скри в тревата близо до мястото на което бях легнал. Взех няколко бързи глътки въздух и тръгнах надолу. Рибата още стоеше в тревата и се опитваше да се скрие. Видях, че е ударена добре, хванах стрелата и придърпах линията. Сложих я на кукана и с помощта на ножа я почистих. Рибата беше ципура. Пак не беше много голяма, но си е в норма. Иво се появи и ми направи снимка.
Продължихме с гмуркането. Решихме да продължим до следващия нос. Течението сякаш се усилваше затова минахме малко в плиткото. После пак се отправихме в дълбокото. Казах на Иво, че ще оставя буя и ще гмуркаме двамата. Чух Иво да стреля след малко видях да окачва една доста едра Перка на кукана разбрах, че го е подразнила. Сетих се че не съм му правил снимки. Даде ми камерата и се опитах да го заснема. По-различно е с фото апарат.
Тук някак все от близо го снимам и все режех част от кадъра и след няколко снимки токът на батерията свърши. Пак погмуркахме, но вече се усещах доста изморен при едно от тръгванията усетих и че не мога да изравня. Иво ме попита какво става и след като му казах излезнахме за почивка. От няколко часа бяхме във водата. Постоплихме се на брега пихме малко вода и събрахме сили.
Когато пак влязохме във водата видях едно малко лавраче. Извиках Ванката да му го покажа. Плуваше близо до брега, не нервно а много бавно, сякаш ни изучаваше оставихме го замислено. На връщане започнахме да се оглеждаме и за октоподи. Сянката беше паднала над тази част от залива. Дали излизат над вечер или просто не сме гледали за тях. Сега ги виждахме. Точно преди един завой, където след това имаше една голяма скала видях платеринки, които бяха зависнали. Стоят на едно място и нито напред нито назад. Нещо ми мина през главата за това им поведение, но се помислих - да бе да и подминах без да гмурна и да огледам завойчето под вода. Както си плувах по повърхността и точно преминавам завоя един лаврак мина пред мен. Казах на момчетата, че тук има лаврак да се оглеждат. Обиколихме но не го видяхме. Момчетата не видяха лаврак а голяма мурена. Змиевидното и тяло се увиваше около скалите. Иво се заигра с нея. Мен малко ме достраша за стрелба и я подминах. Обиколих скалата. Зад скалата в плиткото до кръста се бяха събрали доста дребни атеринки. По едно време гледам и тялото на един лаврак да се изнизва покрай скалата. Близо е и нямам много място за стрелба. Почти го вземам на мушка, но вече съм се извъртил достатъчно и съм в посоката в която Иво търси мурената. Оставих лаврака да подмине но той не го направи. Мушна се в скалите. Опитах да погледна къде точно. Видях платерини, които също се бяха заврели. Мисля че веднъж даже и лаврака беше сред тях, но наличието на мурена в района ме спря да се завирам по дупките. Явно над вечер лаврачетата си излизат.
На брега имаше две момчета които хвърляха въдици за заргани. Поговорехме с тях къде може да се остане в района. Дадоха ни телефона на човека при когото те са отседнали. Ние им дадохме зарганите, които бяхме простреляли в началото. Облякохме се доста бързо имаше много комари. Точно до колата имаше стара локва. Стъмни се Звъняхме няколко пъти но никой не вдигна. Спряхме в Торони пред една таверна. Попитах сервитьора имали къде да останем трима човека за една нощувка. Той попита един човек. Аз изчаках на разстояние. След малко разбрах че ме попита за колко хора и след това каза 35Е съгласих се. Каза да караме след него. Спряхме след около 500м. Мъжът говореше с една възрастна жена. Каза ми да изчакам една минута. Нещо не се сторих много надежден на жената тя ни отказа. Тогава мъжът каза да се върнем до Лъва. Така се казва таверната от която тръгнахме. Каза да го изчакам малко. После доведе една друга възрастна жена. Аз вече бях оправил малко перчема. Жената каза 60 Е. Аз 50. Съгласиха се само да сме тръгнели до 11ч. Казах, че ще тръгнем много по-рано. Дойде един чичка обяснява нещо и от жестовете разбрах, да караме след него. Излязохме от крайбрежната алея и свихме по една малка уличка. После по един черен път направо излязахме от населеното място. Почнахме да се майтапим че ще ни заведат в козарник. Не след дълго колата пред нас спря пред един дървен портал почти като на козарник. Дървени греди с мрежа. Човека отмести портала а аз видях куче. Е тук вече щяхме да познаем само чаках да видя козите, но в далечината на светлината на фаровете се показа къщата. Викам не може да е тази много е хубава явно от тук се минава за козарника. Човека показа на Иво къде да спре. Аз въобще не се доближих до колата. Опитаха се да ни запознаят с кучето Тигрис, но аз не се здрависах. Иво и Ванката ми подадоха багажа. Човека ни въведе в къщата. Беше много повече от това което съм очаквал. На два етажа. Долният етаж кухня с дневна и баня. На горния две спални и веранда. Много чисто и ново изглеждаше. След възможността да останем на къмпинг сега ни се струваше че сме на правилното място. За вечеря се седнахме на верандата. Дойде ни на гости и също похапна Пантерас…..
|
|
|
Ден пети- Торони 2
Спахме добре. Аз по едно време се събудих с болка в ухото. Ремонтния комплект е в колата а Тигрис я пази. Сега да пропусна утрешното гмуркане или да се престраша да отворя колата. Огледах се и помислих. Взех един нов чорап от раницата сложих вътре половин солница сол и пак легнах като го сложих на ухото. Дали от солта или просто от мислите, но когото станахме ухото не ме болеше.На закуска кои с кафе кои със друго както каза Иво…………..
Още преди да се е показало слънцето Иво се облича. На мен още ми е студено. Ще ползвам топлата вода, която напълних в къщата.
Тук ни хареса най-много като релеф и възможности имаше за всички. Вече си познаваме и мястото знаем кое какво има и къде има удобни места за залягане. Сега имаме и повече време можем и да достигнем до още дестинации. Аз се пробвам и по плитките места да видя дали ще има нещо интересно рано сутрин. Вземем една тежест от буя. Подарък са ми от Вальо. Не знам защо не я сложих на колана а само я подпъхнах и прекарах въжето което ползвам да я закачам на буя. Продължих си в плиткото после малко по на вътре и така три четири гмуркания после пак се връщам в плиткото и продължавам. Бяхме стигнали до едно борунче. Близо до мястото на което Иво взе ричолата. Правехме гмуркания с него на пързалка. По едно време Ванката ни извика. Отправихме се към него. Видял мурена. Бяхме решили да опитаме една. Предполагам не е много трудно да се отстреля мурена, а трудното идва от после. Да се умъртви и сложи на кукана. Правим план. Обикаляме скалата от която се подава Иво стреля а аз и Ванката правим добавки. Речено сторено и се подготвяме и тримата сме много концентрирани и внимателни. Раздишваме добре и се потапяме. Иво стреля аз очаквам помръдване, но такова не последва явно на Иво изстрела е приспал мурената. В следващия момент виждам как издърпва стрелата и на нея стои една морска краставица или поне мисля че е такава. Окраската и много наподобява мурена. Тримата прихнахме да се смеем, както го правиха и всички животинки около нас. На мен чак ми се наложи да изляза по спешност на брега. Въпреки облекчението, че все пак не ни се наложи да се борим не бяхме се отказали от намерението. С Иво се върнахме на позицията на която бяхме преди това. Направихме по няколко гмуркания. Беше както винаги много бистро виждаха се някакви риби но доста на далеко и не бяха любопитни. Мястото явно е посещавано и от доста рибари въпреки, че не се вижда да има пътека по която да се стига. Сигурно идват с лодки. Иво намери един Воблер, куките на които бяха направо нови. Явно е от скоро тук. Аз след облекчението при едно от раздишванията видях как тежестта, която бях подпъхнал пада от колана в един участък с морска трева. Буят е до мен и се опитах с тежестта му да маркирам мястото. Три поредни гмуркания не я намерих. Оставих я подарък. На следващото гмуркане вече с цел риба намерих един пилкер. Куките бяха доста ръждиви. Замяна ли да правим. Не само ми го показа след малко го изгубих. Е това вече е знак да се преместя не е това мястото. След борунчето има широк залив с плаж. Отиваме на там. Дъното се променя, като вече от брега до участъка където започва морската трева са кръгли камъни а не скали. Чувам Иво стреля виждам че последва и обработка на улова. Иво е взел ЛАВРАК
Честит първи ЛАВРАК ИВО!
Я да ти направя една снимка не че ги правя добре, но ще опитам.
Това е и първата желана и постигната риба. Планирането даде резултат. Иво стреля и със 75ролер.
Това е и още едно постижение. Използва го както при нас в 95% от времето така и тук. Правилното гмуркане е много по важно от харпуна. Иво вече гмурка много добре. Той е нашия отличник във водата. Има най-добрата апнея. Спортува много. Никога не се оплаква. Помага на всички, като им носи оборудването и с каквото може да се сети. Много добре е организиран и ето, че на мястото което си хареса морето го дари с една прекрасна риба.
Малко след това излизаме на плажа да си починем малко и да направим разбор. Времето е все така хубаво не се виждат облачета, морето е спокойно и равно. Водата бистра и прозрачна. Варно, че рибите които търсим явно не са много на плитко по това време, но Иво е доказателство, че с постоянство се постигат успехи.
Продължихме към следващото място края на залива. Там картината почти същата както навсякъде. Почнахме да не можем да изравняваме. Явно вече се изморявахме и времето прекарано във водата си казваше своето. Ванката пак беше прострелял платеринка и няколко спарита. Беше намерил и октоподи а и неговото гмуркане много се беше подобрило в сравнение с първите дни. На повърхността вече се придвижваше много по-тихо дори на няколко пъти го обърках с Иво. Неопрените и плавниците им са еднакви и само по харпуна го разбирам, че е той. Още съвсем малко му трябва да прави и чисти засади.
В залива преди да излезем Иво простреля така чаканата мурена или беше кафява мурена или някаква змиорка. Нямаше го този черен цвят на жълти петна а и нямах много време да я разгледам. Тя се беше увила около стрелата на Иво. Аз вместо да стрелям не го направих, че скалите бяха на около половин метър се опитах да я набуча. Дали контрата на стрелата на Иво не беше преминала цялата и аз като я бучех а избутах или мурената при въртенето си се освободи и се скри под скалите. Не можахме да я намерим и до края на приключението не срещнахме друга.
Прибрахме се в базата по пътя снимахме кошарите и кошерите. Кошарите ги има почти на всеки баир. Покриви от ламарина и дървена конструкция направени странно защо на най-високото и неудобно място. При нас изглеждат много по-добре.
Кошерите също са им различни от нашите. Нашите са много по добри, но техните май не ги крадат.
Разположени са почти на всяка отбивка или на места на самия път.
Едно маслинова дърво все пак сме в Гърция
В почивка съм. Само аз и Ванката имахме тази екстра.
Преди да се приберем спираме до магазина за морска сол майонеза и горчица. Паркираме пред къщата. Гледам има още малко шанс за гмуркане. Нали и мястото ми прилича на залива пред Чиракмана а и вече си го познавам решавам да проверя камъните. Иво идва за подкрепа. Има леки вълни и както си е мътно не се вижда много. Да но си знам камъка. При първия оглед нищо не виждам но от другата стана се е показал. Със 75 цата съм. Там стрелата е по-дебела 7 ца. Подарък ми е от Краси, той я е намерил в Турция преди много години и ми я даде. Затова ми е много специална. Тя и е доста различна. На контрата и май пише Coralia и възможност да се премества и от страни. За всеки случай оставам само с един ластик. Стрелям и след това доста здраво дърпане. Хващам пипалата и го издърпвам. Доста голям е. Доволен от слуката излизам. Вярата и интуицията ми помогнаха. Отивам до буя да го закача тежестта е влязла под камък, но не кой да е а друг познат. Тръгвам да я извадя нещо не я пуска. Един осмокрак ми я е заврял под камъка дърпам той се показва но когато се опитах да го хвана се пусна и се завря под камъка. Не ми се чакаше да го вадя. Бях доволен и на един. Излязох и реших да го поблъскам както правят местните. Също имаше прилив, стъпалото на буната, където и друг ден го бях правил беше под вода.
Прибрахме се и завихме лаврака, който Иво взе в морска сол и го оставихме на топло.
Салатата я Прави Шеф Ванката той сам си я измисли, като замени рапаните с октопод и се получи нещо много приятно и вкусно.
Шеф Иван съчета Бургаска кухня с Гръцки дар, Руска горчица и Благоевградски дух. С това ястие го качихме на балкона.
|
|
|
Ден пети- лавраци
Преглеждайки прогнозите предния ден даваха около Кавала да вали много от обяд до към над вечер. Голямото корабче вече не е пред къщата а е преместено на буната. Явно морето ще се разваля, те хората си познават морето. Затова решихме да проверим какво има първо около нас и след това към първия ръкав там го даваха да е малко по-добре.
с гмурканията. Малко по в страни след две три гмуркания легнал между Използвахме екстрата облечи се в къщи и се отправихме към морето. Пак съм със 75 цата като и знам възможностите. Седмица преди Гърция в България с нея взех кефалче в бистра за нашите условия вода. Неопренът е подарък от Вальо, като за този ми каза, че е от Явор. Плавниците са много удобни и са най-бързите, които съм имал. Нямам тежести на краката, че едната я изгубих и само от тях не съм взел по две.
Още с влизането проверявам дупката с октопода, който си хареса оловото на буя от вчера. Още си е там. Този път му помогнах да излезе и да дойде с нас. Времето беше променено. Облаците се бяха надвесили и въпреки, че беше сутрин си приличаше да е над вечер. Морето беше леко накъдрено а под водата обстановката променена. Мирните риби ако въобще тук има такива, сякаш се държаха различно от предните дни. Нещо не се стряскаха така. Видях и доста монахини. Предните пъти сякаш нямаше толкова. Платеринки също видях. Нещо в поведението им ми напомни за случката с лаврака от тайния плаж. Сега последвах интуицията. Гмурнах и се прикрих зад една скала, която беше доста дълга и се показваше на метър над дъното в предният скалата слизаше на няколко метра по-надолу. Монахините все така си зависват. Не е бистро и на мен не ми пречи, дори ми помага. Ние рядко се гмуркаме в бистра вода и сме си свикнали в мътното. От дясно идва силует монахините се отдалечават. Изчаквам. Притихвам. Май ми трябва още една тежест. Силуета приближава. Лаврак. Нещо го подплашва. Дали съм аз. Стоя и не мърдам. Не е изплашен много значи е любопитен. Внимателно изплувам и се отдалечавам леко към брега. Вземам една тежест от буя и му пускам тежестта на дъното. Раздишвам. Гмуркам и по дъното се придвижвам до скалата. Този път лаврака е по-любопитен и застава пред стрелата. Целта е голяма и ми е в обсега. Стрелям и улучвам. Не знам защо но адреналинът ми не се вдига. Сякаш съм улучил платерина. Малко по.различно обаче се оказа хващането. Лаврака има доста големи шипове на гръбната перка и в спомените ми от лаврака, който хванах на ръще ми останаха, че ми беше пуснал малко кръв и проби лодката. Хванах стрелата придърпах въжето и се опитах да го прегърна. Вярно ме набоде, но пък аз очаквах това и успях да го хвана здраво. Отидох до буя и го закачих на кукана. Извиках момчетата да им кажа, че има лавраци. С помощта на ножа го почистих. Беше гладен и с вътрешностите почнах да храня дребните рибки. Те не отказаха безплатния обяд. Една от рибите, с които имах желание да запозная стрелата вече е на кукана. Мястото на гмуркане ми е ясно. Продължавам два камъка пред мен скала виждам, че се задава друг вид, с който искам да се запознаем. Синкавата рибка. Пак идва от дясно. Минава далеко. Надявам се да се върне. Пак отдясно идва и лаврак застава добре пред стрелата.
-Махни се от там не искам да те стрелям чакам друга риба. Този хич не чете мисли ами се обръща и от другата страна. Ба… ма……. Какво ми става само до преди малко щях да се радвам на такова предлагане а сега се сърдя и не харесвам. Синята риба така и не се появи. Изплувам чудейки се как така прескачам нива. Нали първо трябваше да не стреляме по попчета, после по платерини пък сега и по лавраци ли да не стрелям. Ако още веднъж ми мине ще стрелям. Май още искам от това ниво. След няколко гмуркания познатата картина. Минава синкавата риба доста пред боя и след нея лаврака доста по-близо. Този път предварително съм решил какво да правя и не чакам да се обърне от другата страна. Отново точен изстрел. Този път също не се вълнувам. Оценявам, че това са ми първите два лаврака, но дори и при някои платерини адреналинът е по-голям. Дали това, че нямаше така голяма борба и гонене след изстрел. Рибите просто искаха да се скрият в някоя цепка и лягаха на дъното. И втората риба я направих другарка на първата. Когато я почиствах забелязах в стомаха една малка сплескана рибка с големина на цаца, но не беше някакво спари. Дадох втори обяд на дребните уж мирни риби. Продължих да търся още интересни риби, но вече не ги срещах. Беше минало и доста времето беше все така облачно. Излязохме и си направихме малко снимки.
 -Файл-
Продължихме към първия ръкав. Точно се качихме на магистралата и заваля дъжд. Малко преди да слезем от магистралата и да отбием за Аспровалта дъжда спря. Облаците се отръпваха и разкриваха красотите на Атонския ръкав.
След Олимпиада намерихме хубаво местенце за гмуркане с пясъчен плаж. От двете страни имаше скали а в дълбочина се виждаше риф. Два кемпера бяха спрели също до нас. Оказа се, че сме се срещали на Порто Корфу. Мъжете хващаха заргани и казаха, че тук за първи път ги има така добре. Това означава, че може да има и други риби.
Аз се чудех какво да правя дали да хвърлям с въдица или да гмуркам. Докато се чудя Иво и Ванката се облякоха и влязоха. Почнах да си търся чорапите. Явно съм ги оставил в базата. Е но нали съм взел от повечето неща по 2 тук бяха по 3. Прерових раницата за риболов намерих едни, но те са 7мм. Знам че ми стискат, но ще пробвам ако има риба ще мисля. Влязох във водата доста след момчетата. Още в начало виждам октопод, ще се гмурка. Една голяма скала се показва над водата. Интересно, но по нея има миди. Ще има и риби. В далечината пак виждам синееща риба. Чорапите са доста дебели, нямам и тежести за крака. Не мога да се задържа на повърхността. Около скалата течението е по голямо и за да се задържа махам с ръце повече от колкото трябва и доста неконтролирано. Е време беше да се здрависам с таралежите. Не ми хареса. Излязох до колата. Почнах да преглеждам багажите. Този сезон и в България го направих да си забравя чорапите. Имах едни работни дънки в колата. Направих ги на къси панталони а остатъците ползвах като партенки. Мисля, че този ден гмуркахе с Любо на Ной а Иван Доков ни показа как се стреля по кефали. От тогава освен резервна маска и шнорхел нося в колата и чорапи. Да ама сега сме с колата на Иво. Намерих една стара негова ръкавица извадих и една от раницата. Отрязах им пръстите и си станаха почти чорапи. Отрязаните пръсти ползвах да уплътня малко между правниците както и със други неща. Само дето нямам снимка. Водата още е топла и нямаше проблеми дори почти не усещах че съм без чорапи. Доста време изгубих. Повъртях се около скалата после отидох към друга. Ванката и Иво вече се връщаха. Точно се разбрахме да излизаме и тръгнах едно доста голямо мърмори насреща. Гмуркам то ляво дясно и се скри зад скалата. Последвах го от повърхността. Явно не е много уплашено почна да си кълве нещо по дъното. Приближавам тихо се придвижвам с ръка по скалата. Заставам над рибата и се прицелвам. стрелям от повърхността. Виждам как стрелата уцелва рибата. Рибата се стряска и размърдва. Контрата не е преминала и рибата се освобождава. На единия хрилен капак има дупка мармурито сякаш тръска глава. Започвам плувайки да го преследвам. Надявам се да се измори или да легне както го правиха другите риби до сега. Плувам след него то се отправя към брега. Плува над пясъчно дъно. Аз докато плувам намествам стрелата и зареждам. Мърмурито не спира. Знам че ще мина пред рибарите с въдици, но се надявам да не им ги подплаша. Продължаваме гонитбата рибата и представа си няма да се изморява или да спира. Дори и бързите плавници не я стигат Докато не направи едно движение напред назад и дори в бистрата вода я изгубих от поглед. Както се казва не е моя. Връщам се при момчетата и излизаме от водата. В горичката до плажа забелязваме изоставени палатки. Преобличаме се и тръгваме да се прибираме
На магистралата сме толкова е мрачно че чак осветлението пред нас се включва. Пристигаме в базата и паркираме пред къщата. С Иво още ни се гмурка имаме около половин час преди да се стъмни. Вземам си чорапите обличаме се и отиваме до морето. Доста по-мътно е от сутринта а и вече се стъмнява. Въпреки това са доверявам на интуицията. Имам чувството, че има още една риба за нас. Мирните риби са се събрали в брега. Само на няколко метра съм от него. Гмуркам в една ниша, като и тялото ми е успоредно на брега има доста таралежи и не залягам така добре както ми се иска. От посоката от която днес няколко пъти ги видях се задава глава. Рибата плува на педя над дъното изравнява се с мен много е близо и я оставям да подмине за да не я изплаша. Повеждам я но вече почти не я виждам. Стрелям и усещам подръпване. Тази направо си иска от макарата. Вече и адреналина си го има. Някак разбирам, че ще мога да я взема. След кратка борба се прегръщаме.
Погмуркахме докато се стъмни и излязохме.
|
|
|
Ден последен
Преди да тръгнем правим последно влизане. Така и така ще пътуваме цял ден поне да погмуркаме за последно в Гърция. Вече не се бавим в търсене на място. Знаем къде да ги търсим. Днес е и почивен ден. Има доста рибари по буната. Гмуркам в началото на камъните. Виждам едно лавраче да се оглежда по дребните риби. Погледахме се малко, не се плаши, знае че няма да го стрелям. Намерих и една примамка за октопод. Оловна тежест и от другата страна пластмасова примамка на рак или скарида. Видях един рибар с октоподиера. Явно си беше закачил такъма. Отидох при него и му подадох примамката. Той ми показа напред, че е закачил. Откачих такъма му така ще има и резерва. Пък и моето мото че рибари и гмуркачи трябва да си помагат. Там където се гмуркахме спря и лодка с колеги. Единият почна да си облича неопрена малко след това се преместиха и започнаха да гмуркат на рифа.
Влизам малко по на вътре. Зад една скала се подава синеещата риба опитва се да ме обиколи, но в един момент тръгва към мен. Пак съм със 75цата и рибата вече ми е в обсега стрелям и синеещата риба е постигната. Някак почувствах удовлетворението. Толкова дни се срещахме и чак сега на тръгване имах възможност и приех дара от морето. Вярно не е голяма и трофейна, но за мен постижението е да имаш цел и да я постигнеш. Имах и късмет да се срещнем.
Закачам я на буя и продължавам. Идват още две синеещи риби. Чак толкова късмет не съм виждал. Пред мен има скала ако стрелям със сигурност ще я уцеля. Докато си избера една от двете риби накрая стрелях между тях и уцелих скалата. След това видях в една цепнатина и врана после и още една дънна риба пак доста малка. Та морето беше решило за накрая да ми покаже още повече красоти и с това да ни призове някога пак да се върнем.
Благодаря на Иво и Ванката, че направихте всичко това възможно. Няма по-голямо богатство от това да намериш приятели а когато имате и споделено хоби връзката става още по-голяма. Лошите моменти минават бързо и отминават щом има кои да ти помогне а Хубавите моменти са много повече и споделянето им носи по-голяма наслада.
|
Wishbone
24-03-2020 13:24
|
@boysa: в тази ситуация единственото, което мога да направя е да ти благодаря, че споделяш и ни топлиш сърцата. Няма значение, колко сте "добри", колко и какво сте хванали. Фактът, че споделяш своето чисто удоволствие с нас, значи много!
Благодаря!
|
|
|
@Wishbone: Аз Благодаря! Благодаря, че поддържате място, където където можем да споделяме. Тук има страшно много информация и винаги откривам нови и нови неща.
Мина доста време преди да се престраша да пиша тук а и на други места. В началото не познавах много от колегите. Четях и се радвах на разказите и споделените истории на всички. Опитвах се да се уча от тях, както и да препрочитам старите теми. Така открих и все още го правя много съвети. Разбрах, че удовлетворението от разказите е и за мен, мисля че Ватуса го беше писал това, а и Ники ми го подсказа. Благодарение на Ники успях да науча много. Поднеси ми цялостна философия от улова до отношението ни към морето и хората. Анатоли без да ме познава ми подари неопрен. Разбрах, че има хора, които по една и друга възможност нямат допир с морето. Това е още нещо, което ме кара да го правя.
Вече познавам доста колеги. Така мога и да се оглеждам по оборудването им. Миналата година дори посетих три първенства в Несебър, Каварна и Шабла. В Несебър бяхме на състезание на дъщерята и имаше пролука да се огледам. Благодарение на бате Жоро и Иван успях на няколко пъти да погледам и колегите в Каварна и благодарение на Митко в Шабла. Така мога да се огледам по-добре а и да видя разлики и да послушам за подвизи.
Благодарение на хората, които споделят успях да науча и много нови неща свързани и с биологията на рибите, начина им на поведение и техниките за риболов.
Знам и че не гмуркам добре и се старая да описвам случките. Така получавам съвети, които после изпробвам .Открих много нови приятели. Най-хубавото нещо от споделените неща са приятелствата. Когато мога гмуркам и с колеги, които тепърва започват. Не мога да обяснявам добре та да ме извинят ако някога им се е сторило, че не съм им споделил всичко.
Това беше първото ни приключение в друга държава, първото потапяне в друго море. С Иво и Ванката ни събра хобито и познанството прерасна в приятелство. Благодаря, ви момчета още веднъж! Накарахте ме да мечтая.
|
|
|
Здравейте!
Поздрави на всички, които вчера зарязаха!
измина още един сезон в приключения.
Двойка лавраци като гарнитура.
Беше средата на есен 2020г. От много време се каним с Иво да направим едно ходене семейно до южните ширини. По прогноза го даваха да вали за събота и неделя та отложихме пътуването, но уговорката за гмуркането остана. В петък си легнах рано и още по рано се събудих. Навън тъмница и много не ми се надигаше, но като знам, че Иво е много точен станах за утрината подготовка. Направих си упражненията и се подготвих, уж гледах да съм тих но не ми се отдаде. Бях готов половин час преди уговорката и реших да изляза да чакам на вън. Беше студено, взех кафе от автомата на близо. Отпих няколко топли глътки. Не го изпих цялото. Свърших си задачите. Иво дойде в точното време натоварихме нещата и потеглихме. По пътя си говорихме за риболовните излети на последък и това, че морето е много различно тази година. Много често се срещат врани както на север така и на юг. Срещнах монахини на север за първи път от както се гмуркам. Дали това, че миналата година в Гърция ги видях със стотици и как се прикриват, когато идва друг вид риба или просто не съм ги виждал. Почти на всяко гмуркане този сезон виждам спарови риби. Кефаловите нещо намаляха или поне аз рядко ги срещах. След около час пъркираме в началото на буната. Морето изглежда спокойно. В завета на буната са вързани лодки, няколко има и пред носа, Слънцето се опитва да се прокрадне през облаците. Обличаме неопрените Иво проверява да не сме забравили нещо. До нас спира кола. Познати на Иво колеги с въдици. Ще пробват за заргани. Бяхме погледнали на картата как изглежда носа за да се ориентираме, защото и двамата не бяхме гмуркали преди тук. Първото впечетление е че е мътно, но само метър два по на вътре си има голяма видимост. Течението е към носа и навръщане ще е по-трудно. Дълги секи под ъгъл влизат навътре в морето. На места височината на скалата почти излиза над водата, което затруднява плуването с буя, но още не съм му отпуснал дълго въже и това не ми е проблем. Харесвам си една дупка в секата и се прикривам. Малко съм открит от дясно, като предполагам, че рибите ще дойдат от север. Намам голяма апнея, малко пради да реша да изплувам от дясно виждам силуети на риби. Опитвам се да не мърдам и знам, че няма да чакам а ще стрелям по първата възможна. Почнаха да се приближават като леко се спуснаха до дъното. Една застана пред стрелата леко повеждане и изстрел. Приятно подръпване. Имах да плувам още и да имам компания, затова я последвах с цел да не се скъса. С нова корда съм и знам че дори и да не е много лошо ударена няма да имам проблем. Последва вземане на стрелата и събиране на монофила. Платеринката беше добра не голяма, но като знам че последно време не бях виждал пасажи а само единични риби се зарадвах. Не си правех труда да ги търся втори път. Продължих към боруна. Иво е някъде пред мен виждам му буя но него го няма. Малко преди да стрелям ми беше помахал. Дали е отишъл на вътре. Лодките изглеждат доста на близо. Изкачвам се на една скала да се огледам. Повечето се оглеждам на вътре и по едно време го виждам излязал на брега и маха двета ръце, но не като -,,ела тук“ а по-скоро – ,,тук съм“ Гмуркам няколко пъти, но още нещо ме гризе. Да не е взел някоя котка е да я обработва на брега. Отправих се към него да го проверя и когато наближих видях, че е по други задачи. Течението тук беши от север и то доста силно. Проверих скалите в брега. Пак ми се мернаха накакви платеринки. Легнах на дъното и ги почаках. Този път дойдоха от север но бяха много забързани. Дали бистрата вода ги кара да подминават с двеста или има нещо след тях не можах да дочакам. Стрелях по една и видях, че съм я уцелил в опашката. От доста време нямам подобен истрел но въпреки това успях да я направя другарка на другата.„
Иво дойде и се отправихме към лодките. Течението се усили и особено върху секите се усещаще доста. Видимоста е отлична вижда се дъното въпреки, че вече почти няма слънце. От запад се задават облаци. Пасаж ува се намира точно под мен. Закотвям буя и се гмуркам. Увата се пръска и след това на не много гъст пасаж почва да се изнизва. Аз съм малко под върха на секата и стрелата на харпуна е на самият връх. Пред мен е пясъчно поле. В един момент увата се пръсна и друг вид риби дойдоха от към гърбът ми. Огромни сафриди подплашиха увите. Чудих се дали да стрелям, но се надявах и леферче да мине. Не мина и изплувах. Въжето на буя беше доста опънато Течението е и на вътре. Дали да не оставя жилетката и да гмуркам по-лек. Не го направих по- тежък ще мога по-лесно да се задържам. Хванах се за буя и се опитах да съм с глава срещу течението. Раздишах и погледнах часовника. По принцип не го правя, но исках да проверя с и без жилетка каква ще е разликата. С жилетката минута и двайсет с резерв. Повече не ми трябва и продължих така. Опитах и малко по на вътре почти до лодките там намерих хубаво място, но апнеята намаля много. Явно съм тежък и течението е още по- силно. Може някъде на вътре където се срещат двете течения да е рибата, но няма да проверявам сега. Увата все така упорито се задържаше под буя чувствайки сигурност. Преди седмица видях заргани, които я гонеха, но днес не ги виждах. При едно от последните ми гмуркане в дълбокото нещо пак я подплаши. Вече почвам да разрпознавам кога съм аз или друг обект. Този път беше една котка. Подплаших я и аз. Видях как грациозно обърна и се върна в дълбокото а аз поех към плиткото. Доста усилия положих да плувам срещу течението. Точно пред боруна една малка платеринка въобще не се криеше. Някак и тя се стараеше да е близо до мен. Дали има нещо интересно на около. Платерината не изглеждаше ранена, но нещо беше с различна украса, като че ли нямаше люспи по част от тялото. Направих няколко гмуркания и тя все така не се отделяше от мен. Реших да я освобода от притесненията. Вярно е малка и от много време не ги стрелям . Не беше интересен изстрел. Когато я разгледах видях как по главата и част от гърба люспите като че ли ги няма. Дали е имала среща с зъбатко или е била болна не можах да разбера. Иво се завърна от дълбокото и решихме леко по леко да се изнасяме. От запад се задаваха облаци. Минах близо до брега а Иво по на вътре в една линия. Така ако подплаша нещо Иво ще го види. В пликото на няколко пъти видях спарита. Малки дребни с още жълтеникави перки. Тази година много често ги срещам почти нямам гмуркана при което да не се засечем. Доста са любопитни, но и са плашат лесно. Тръгват уж право към теб, после се обръщат и пак в обратна посока. После пак идват и се приближават малко по-близо и само чакат да мигнеш да се покрият. На излизане видяхме и колега да влиза. Той мина по- в дълбокото. Видях как Иво се спря и си поговориха. Мислехме да отидем да проверим как е на буната. Там в началото имаше един колега с въдица. Видях го от далеко, но прецених, че няма да му е проблем да хвърля. После чух, че морето било само за нас. Излязох и си поговорихме. Казах, че когато вадим чепарета и бомборди сме добри пък иначе плашим рибата. Разбрахме се, но вече не ми се гмуркаше. Иво и той дойде та решихме да излезем. Беше почнало да вали и дори да гърми. Двамата познати на Иво се прибраха. Нямало заргани общо взето десетина риби. Докато умуваме какво да правим заваля много силно. Иво както винаги беше с много ведро настроение. Някак ми напомни за Левски, когато са били с Ботев, но не му го казах тогава. Смееше се постоянно и пееше под дъжда а аз стоях под една макара. Както той се изрази ,,песента беше на Хиподил с текста искам бира с водка...нищо друго неща Под дъжда с бира в ръка и няколко часа гмуркане допреди това “
|
|
|
Та така изчакахме да премине дъжда и правехме планове за след това. По прогноза не го даваха да продължи много а след това дори щеше да е слънчево. Избрахме място пак на което не бяхме гмуркали преди това. На картата изглеждаше добре имаше си скали и в дълбочина. Малко преди да спре дойдоха двама колеги. Бяха с неопрените. Единия със сигурност е състезател. Виждал съм го по състезанията. Били на север от Бяла. Нямало много интересни неща та решили да сменят мястото. Потеглихме и ние към по-топли места. Намерихме пътя и паркирахме преди да влезем по черните друми, които вече бяха разкалени. Щяхме да вървим повече, но с това настроение на Иво пътя също беше песен. На мястото сме. В далечината видяхме делфини. Морето беше почти равно само в прибоя имаше малка вълна. Пожелаваме си наслука и потегляме. Облаците почти са се разпръснали и октомврийското слънце пронизва водата си играе по повърхността. Водата е малко по мътна, но това е само в брега. Иво вече е на вътре пък аз още се мотам по плиткото. Една забляна платерина и тя като мен си чопли по камъните. Видях я от далеко и притихнах. Когато се доближи изчаках леко да се вдигне да не стрелям по камъните. Закачих я на буя. В дълбочина е бистро. Виждаме рифа и се завираме по дупките да търсим врани. Да но сигурно и те са се заврели по дупките. На няколко пъти виждам много хубави попчета. С 90 ката съм и дори се замислям да опитам. Трябват ми две, три за рибена чорба. Раздишвам и се гмуркам. Пикирам и си намирам укритие. Малко пред мен има плоска скала. На нея е кацнало попче. Подавам леко върха на харпуна така, че стрелата да е успоредна на камъка и стрелям. Попчето вече е при платеринка. После намерих и друго и няколко пъти пропуснах. Общо взето стрелбите повечето пъти бяха в края на аптеята, която беше започнала да се завръща. Минах още малко по- навътре и закачих жилитката на буя. Пак реших да проверя колко е тази апнея. Часовникът е обикновен само с хронометър. Направих две три апней по над минута и нещо и спрях да засичам а само да се наслаждавам. От време на време се оглеждахме с Иво. Срещнахме се и обменихме видяното-невидяни врани. Продължихме с обследването на камъните. Малко след това дочух едно приятно подвиквате. Иво беше уцелил котка. Рядко ги стреляме, но има моменти когато така се подреждат нещата и това е било едно от решенията, довели ни до по-интересни риби. Решихме да излезем на брега. Рибата беше доста голяма. Плуването не беше леко, имаше обратно течение а и рибата сигурно е тежала. Иво я извлече на брега.Видяхме, че я е уцелил точно между очите. Опашният шип се развяваше във въздуха. Трябваше по най-бързият начин да я освободим и да не я мъчим. Предложих да я забия със стрела на моя харпун и така да не се мята. Не беше добра идея, уцелих я някъде по средата. После взехме един камък и затистахме опашката и така успяхме да и отрежем шипа и да я приспим. Следващото решение дали да я носим по брега или да вървим по вода. Иво предложи да я закачим на буя и той да я тегли пък аз отпред. Така пак навлязахме във водата тръгнахме да се връщаме. Плувам бавно и се оглеждам. Пред мен платерина стои като хеликоптер. Не се движи. Няколко пъти съм виждал подобно зависване, като хиликоптер поведение на платерини. Веднъж на Шабла легнал в една дупка над мен два пъти се появяваха подобни. Малко по в страни пак в подобна дупка открих една голама женска и множество мъжкари. Предполагам е било точно в момента изхварляне на хайвера. Около половин час стояха в тази дупка и не се преместиха. От време на време някои мъжкар излизаше и зависваше. Аз си стрелях по заргани и май за първи път уцелих. Преди година в Гърция пак подобно поведение, само не беше самотна риба а пасаж от десетина. Точно преди едно борунче. Докато си помислих, че трябва да се гмурна и така да премина боруна пред мен мина лаврак. Още две такива срещи имахме в Гърция и при двете имаше лавраци. Скоро ми се случи и тук в Черно море подобна картина. Плувам близо до рифа видимост много добра насреща няколко платеринки са се спрели. Иво е на няколко метра точно зад мен и е с буя. На буя има котка. Докато си помисля да се обърна да видя дали се виждат зад мен, забелязвам лаврак от дясно. Изглежда много сърдит, че го беспокоя. Стои и се чуди какво да предприеме. Повечето риби търсят сигурността на дълбочината. Иво е зад мен и явно това кара рибата да се опитва да се измъкне пред мен. Леко само се потапям вземам го на прицел и го повеждам. Точно стрелям и той се спира а стрелата минава пред него. Адреналинът е на макс. Но не се ядосвам толкова много. Извиквам на Иво, че има лаврак. Той също го видял оставяме буя и се впускаме в лов на лавраци. Следващият час беше изпълнен с толкова много вълнения, които не сме изпитвали за повечето години на гмуркане. Това беше първото ни попадане на пасаж лавраци. Все бяхме чували и гладали клипове и снимки, но нама как да се опише подобна картина. След като години си плувал с мисълта за среща а сега се срещане почти през гмуркане. Рибите не са никак лесна мишена, въпреки, че са по едри от платерините. Появяват се под вълната поглеждат те за секунда и те преценяват. Докато се опиташ да завъртиш и задържиш харпуна на позиция лаврака прави рязък стар и се отдалечава. Стрелях няколко пъти, но не при такава чиста позиция, като при първият път. След малко виждам Иво победоносно изкарва лаврак над водата. БРАВО ИВО! Отивам да го поздравя за слуката. Ето че още една от желаните риби е постигната този сезон. Потупах го по рамото и продължих да ги търся. Усетих стягането, как не съм подготвен за подобен лов. На наколко пъти вълните ме изхвърляха върху скалите. Мислите летяха и не спираха, като вълните да те подхвърлят насам натам. Имаше още риби в района. За миг поспрях опитах да изчистя всичко от съзнанието. Сетих се за Ники и Лагутин. Само правилни и положителни мисли. Аз мога. Нещата не трябва да са напрегнати. Отпуснах се над водата и затворих очи. Раздишах и почнах да си проверявам частите и да проветрявам мислите. При познат начин на гмуркане е просто като познат танц. Ти не мислиш за стъпките а си слял с цялото. Когато си го правил хиляди пъти и се връщаш към това състояние много лесно. Намерих и много удобно място между две скали. Настаних се почти без шум и само след няколко секунди видях гърба на рибата. Беше малко под мен, но не ме беше усетила а си се придвижваше между камъните. Този път почти не я поведох а я оставих сама да застане пред стрелата. Още миг и ще изчезне и ще остане само сън. Накак ръката изпревари дори и мисълта или бях оставил духа да ловува. Почти нямаше борба и подръпване. Беше точно в хрилния капак. След като беше вече във ръцете ми адреналинът отново ме завладя. Извиках на Иво. Зарадвахме се и двамата на срещата и слуката. Постигнахме нещо което не се беше случвало до сега и двамата да вземем по лаврак. Дали това беше дар за постоянството и уменията или просто късмет.
След втората риба сякаш останалите се покриха. Отправихме се към мястото от където бяхме влезли. Емоцията беше пълна сега оставаше и да се приберем. Намерихме една пръчка и я използвахме за кол да носим рибите. Пътя на връщане беше изпълнен с много положителни емоции. Бяхме завладени от гледките на хубави риби в бистри води интересни моменти и сбъднати мечти. Стигнахме до колата решихме да не събличаме неопрените а да направим първото такова за сезона в къщи. По топло и приятно е а и така емоцията още те държи.
Паркираме пред нас и Иво ми помогна с багажа. Много на добре не е на добре. Цял ден бях оставил момичетата сами. Те също са имали премеждия, но не така приятни като на мен. Е все нещо трябва да е. Направиха ми накоя снимка с хубавата риба и настроението им се подобри. Седнахме да вечеряме. Имах чувство, че може да има още риби на мястото . В началото на сезона, когато се оглеждах по най-известната Варненска буна чух една история от Руслан и Александър Нейчев. Ставаше въпрос за нос Калиакра. Чухме се с Иво по телефона. Морската котка била 12,5 кг. Бая носене си беше. Разказах му историята и много бързо направихме план, а уж нямаше да гмуркаме на другия ден, но трябваше да проверим теорията.
|
|
|
Честита Баба Марта! Да се стопли и водата натопим краката.
Сутринта пак гледам да правя същите неща като предният ден да не взема да пропусна нещо. Взех си кафе от близкият автомат но не го изпих цялото. Иво отново идва точно в уреченото време. Пътуваме и си разказваме за вчерашните моменти. Днес сме само за малко искаме да проверим теорията. Да знаем за друг път. На мястото сме. Още ни се спи и ми е малко студено. Бързо се обличаме и се отправяме. Знаем къде да ги търсим. Морето е мното равно. Няма никакви вълни. Плуваме бавно и се стараем да не дигаме шум. Дали са още тук. Имаме да плуваме до мястото на което ги видяхме вчера. Не се наложи да ходим до там за проверка. Този път са се преместили на юг. Първият изстрел пак беше подобен на вчерашния. Поведох стрелях и рибата се спря а стрелата се заби пред нея. Нама значение важното, че теорията е проверена и още ги има. Отправяме се към дълбокото. Скрит зад две скали от ляво се появява силует. Движи близо до една скала. Не се отправя към мен и сакаш ще си продължи. Много е бистро а аз не съм свикнал да ловувам в бистра вода. Стрелям и виждам как рибата е доста далечна а стрелата няма достатъчно сила. Иво се провиква че се движат близо и почти под камъните. Почвам да се оглеждам забелязвам ги как се промушват в цепнатините, но нямам шанс за изстрел. Един се открива малко и стрелям. Нямаше как да чакам. Някъде около опашката, но аз съм над рибата. Стрелата отскочи от рибата и след това от скалата зад нея.
Малко след това видях гледка, която ще ме топрли през цялата зима. Пасаж от може би десетина лавраци. Такова нещо дори и по клиповете рядко се вижда. Водата е много бистра. Аз съм легнал почти на хребета на един риф. Нямам укритие от ляво. От дясно ме скрива една скала. От ляво се появява лаврак. Не е сам. Идват още два. След тях има още. Истинска вълча глутница. Движат се бавно, но на достатъчно голямо разстояние. Нямам никакав шанс да стрелям. Надявам се някоя риба да се отклони и да доиде към мен. Не се случи. Явно с нещо ги плаша. От както дойдоха от лявата ми страна и бавно се изнесоха на вътре нещо пак ми напомни, че не правя нещата както трябва. Все едно съм в началото когато започнах да виждам платерини. Адреналина при всяка една видана се повишава. Явно е така и с лавраците. Пак трябваше да се вика Лагутин. Вече знаех, че ги има. Реших да изпробвам тактиката от Гърция. Лягам на ниско място така, че да съм в нещо като в дупка. Харпуна е точно над скалите направо ги копира. Нямам никаква видимост, но рибите се появяват. Очите им са разположени високо и може за това да не виждат така добре, когато си под тях. Рибата се появи на хребета и леко бавно се придвиждваше. Определено беше любопитна и точно преди да стане подозрителна натиснах спусъка. Тактиката даде успех. Не видях къде точно е уцелена. Този път имаше и подръпване, направо дърпане. Отпуснах от макарата. Рибата се завря в една цепнатина и се показа от другата страна на скалата заедно със стрелата. Този път вече малко ме притесни да не би да се омотае и така да има упора. Гмурнах бързо и успях да я притисна към дъното и да я хвана за хрилете. Оставаше само да я изкарам на повърхността. Осъзнавах, че харпуна може да се заклещи в цепнатината. Държах здраво рибата и бях годов ако се наложи да дърпам здраво докато се скъса рибата от кордата. Изплувах без проблем. И добре, че бях отпуснал макарата. Обработих рибата я закачих на кукана. Да обаче и харпунът е на дъното. Освободих стрелата от рибата и след това вече можеше да се гмурна безопасно. Видях, че е по добре да издърпам стрелата заедно с кордата и да я отвържа от макарата. Така ще изкарам стрелата и кордата от едната страна и няма да има опасност да се заклещи. Въжето на макарата дори и да се оплете ще го отдрежа, когато изкарам харпуна от другата страна. Отне ми повече време да стъкмя на ново харпуна и да продължа да ги търся. Рибата я закачих на буя. Излязах на плитко и се провикнах. Една теория беше проверена и изпита беше успешен. Морето втори ден ме беше дарило. Толкова на добре не е добре. Трябва малко да се спра. Как да го направя, като знам, че ей там от пред преди малко съм видял толкова много лавраци. Постоях постоях па се гмурнах пак. Беше още толкова бистро. Вече не търсих толкова рибите. Исках да запомня мястото така, че следващ път, като попадна в подобна обстановка на друго място да ми напомни за това и да проверя за подобни риби.
Може би час след това не видяхме повече лавраци. Както се бяхме разбрали се прибрахме рано.
Ще трябва да мине време да разберем какво направихме тези два дни. Видяхме за първи път много лавраци. Само бяхме чували и мачтали за подобни срещи. Ето че се случи. Бяхме подготвени за срещата. Опита от годините имаше значение. Въпреки, че рибите не бяха никак лесни за нас и нямахме опит с подобен лов. Морето беше решило да ни подари тези моменти. Научихме много неща и още един морски прозорец е отворен за нас. Прозорец през които се виждат нови морски приключения. Така знаието и опита се подобряват и когато сме готови желаните риби се появяват. Трябва да се отворят много прозорци и всеки един от тях е различен дори и от един и същ понякога трябва да се погледне под различен ъгъл за да се види светлината.
Какво да направя по оборудването:
Да прегледам ластиците, макарата да и сложа дръжка. Стъкмяването на 75цата не e добре.
Мисли: Да се прочетат отново старите истории. Там също има много истини.
Любомир Клисуров ,,Черно море под вода“ също истини- Да се провери и втората теория
Положителна оценка и при пропуск.
Мисли, Анализирай, Проверявай и се Забавлявай!
|
|
|
Здравейте, измина още един сезон в приключения и забавления. Натрупахме още опит и впечатления. Останаха още повече неоткрити открити места и забавления.
В началото на сезона направихме едно приключение с Ванката и Иво по северните ширини.
Изкарахме си чудесно няколко дни гмуркане. От Шабла до Каварна. Целта ни беше да покажем миграция на Ванката. Времето не беше много топло през повечето дни валеше и беше доста студено. Наблюденията са, че рибите се появяваха по-често при хубаво време, когато имаше и по малко слънчице. Ванката на няколко пъти ме изненада доста приятно. Откри къде минават пътеките на рибите и в стрелбата се представи повече от добре. На няколко пъти се разминахме с лаврак, но той е бил за по- подготвени от нас.
Два дни гмуркахме и на Русалка. Открихме нови врански дупки, но общо взето нямаше много изразена миграция на север. Около Варна си беше доста по-добре.
Посетихме и Болата като дори и Наско беше дошъл и групата завзе цялата буна. Добре, че беше през седмицата и нямаше много колеги. Изводите, са че когато са много хора на едно място рибата е по-наплашена и малко се дърпа на вътре. Когато на позиция оставаше по един човек рибите се приближаваха повече.
Няколкото почивни дни минаха бързо. Почнахме да правим нови планове за нови приключения този път на юг.
|
|
|
Озовахме се в Ахтопол. Не бях ходил там от повече от 10 години. Сега така се получи, че децата са във ваканция и имахме няколко дни. Иво беше потеглил преди нас и вече беше проверил един нос. Над вечер се озовахме в Ахтопол. Имаше още време около час за вечерна проверка. Влезнахме близо до фара. Имаше доста дребен сафрид-граца и се надявахме да има и някои хищници. Платерините се хранеха по дъното. Легнал на едни скали и почивайки си видях докато гледах платерините един по различен силует да прави вечерна проверка на скалите. Почти без китово салто се прилепих до ръба на скалата и зачаках рибата да се приближи. Беше хубава врана първата за сезона. Тогава още не знаех, че този сезон ще наблегна на врани.
Ходихме и до корабите на Синеморец. Валеше доста и решихме да се върнем до Крокодилите. Там го даваха да не е толкова облачно, които иска може да се разходи. Първото което ни направи впечатление и познахме, че това е мястото беше знака Стап Внимание харпунджии. Направихме и няколко гмуркания. Платеринки минаваха много и на огромни пасажи. Иво намери и подводния параклис и ми го показа. Срещнахме и колеги. Единият имаше много интересн харпун. По-скоро ластиците бяха окрасени. Оказа се, че и боята по неопрена ми е била от него. Бил я пратил на известен харпунджия в Гърция. Той пък подарил неопрена на известен рокер от Горна Оряховица, последния пък го подари на мен. Та така няма нищо случайно.
Не стреляхме по платерините с идеята да видим нещо по интересно, но освен пасажите от граца друго не видяхме. Мястото е хубаво закътано и посещавано от колеги, останаха хубави спомени и надежди за нови срещи.
|
|
|
Освен, че редовно гмуркахме с Иво направих и едно груркане с Тошко и Наско по нашите си места. Беше хубав ден един от малкото дни, когато имах цял един ден за море. Та за това планирахме да влезем с лодката. Лодката си иска подготовка, когато не е надута или място за съхранение. Някъде около обяд се отправяме към хоризонта. Двигателя е малък и ни трябва време да стигнем до мястото. Наско се гмурка най-добре от нас. Има много хубава апнея винаги е положително настроен и ведър. Той първи откри и рибите. Извика ме да гмуркам при него. Беше по дълбочко от колкото гмуркам по принцип. Гмурнах и видях къде е легнал Наско. Беше бистро и легнах в друга посока и дори не се надявах рибите да дойдат от неговата посока. Бяха 3-4 врани. Опитах двоен не се получи само една, но бях доволен. В дълбокото имаше доста изразено течение а и не ми беше толкова удобно. Минах по в средни води. Тошко също мина по в брега. Наско си държеше в дълбокото. Няколко пъти си почивахме на лодката хапнахме хубави бисквитки, които Наско беше открил и си разказвахме случките. Тошко беше намерил доска кефалови а Наско Леферче. Така в забавление и приключения деня си отмина.
Седмица преди това пак на същото място видях една от най-красивите гледки през сезона. Беше малко след обяд времето беше облачно. При едно по-дълбоко гмуркане, когато достигнах до дъното първо изчаках няколко секунди докато тялото притихне после леко продължих напред между две скали и точно преди да завия зад едната пред мен се откри красива гледка. Водата беше леко избистрила няколко метра над дъното и пред мен се оказа една огромна тъмна стена от риби. Танцуваха бавно и спокойно. Явно не ме бяха усетили или си правеха техните неща. Бяха много красиви с жълтеникави опашки и тъмни тела. Няколко мига се наслаждавах и се чудех дали да стрелям. После харпунджийската страст надделя и стрелях в средата на петното от риби. Още знам как, но пропуснах. Многото риби и миговете на колебание ми бяха взели способността да се прицелвам. Останаха ми приятните спомени от красивата гледка. Следващите няколко гмуркания също се срещнахме с познатите риби. Те вече знаеха за моите намерения и бяха по- предпазливи. Закотвих буя близо до мястото за да маркирам района. Имаше доста силно течение и се наложи да отпусна още въже на буя. Раздишах добре и се гмурнах. Озовах се малко в страни от мястото на което ги бях видял. На ръба на скалата. Под мен видях няколко силуета на познатите риби. Много рядко при стрелба от горе съм точен, но този път уцелих. Стрелата се заби в дъното нямаше много борба и желаната риба я закачих на кукана. Останалите риби се изпокриха по дупките. При едно гмуркане в една дупка забелязах няколко риби. Едната застана много добре и стрелях. Последва приятно дърпане, но рибата завлече и стрелата в дупката. Изплувах като освободих и макарата. Въпреки това не можах да изкарам харпуна до повърхността. Въжето на макарата се оказа късо. Пуснах харпуна и изплувах. Малко по тежък ми е харпуна и при дълбочина два три метра потъва. Буя не е на много голямо разстояние. Доплувах до него взех тежестта му и я закачих на дръжката на харпуна. При което той потъна на дъното. Последваха няколко гмуркания за спасяване на стрелата. Не виждах къде стрелата а и дупката не беше много голяма и не ми се завираше вътре. Няколко пъти дърпах здраво въжето, но не искаше да се освободи. Може да се е оплела между скалите. Почти бях готов да отрежа въжето. При едно гмуркане съм се озовал доста по-напред от мястото, на което беше харпуна. Тогава забелязах, на няколко метра пред скалата стрелата. Първо си помислих, че има някаква оптична измама. Стрелата беше станала на дъга. При дърпането върха е попаднал между два камъка а опашката на стрелата се е заклещила на трети. Рибата беше на линията на метър от опашката на стрелата. Последва половин часово спасяване на стрелата и линията. Успях да издърпам достатъчно от линията, така че да освободя линията от въжето на макарата. После беше по лесно стрелата от едната страна а харпуна от другата страна. Реших да приключа риболова бях изморен, но доволен. Видях гледката, която ми остави най-големи впечатления за сезон 2021.
След тази гледка реших, че когато имам време ще наблегна на враните и така от Шабла до Ахтопол този сезон видях повече врани от колкото през всичките ми години на гмуркане. За да не се повтаря завирането на стрелата в дупките преместих на 75 цата кордата да не е вързана на опашката на стрелата а на по-предна дупка. Така на няколко пъти рибите влизаха във дупките а стрелата оставаше от вън и след като хванех двата края издърпвах рибите на вън. Повечето пъти издебвах рибите извън дупките и много рядко стрелях вътре при този сет има опасност стрелата да се заклещи в дупката. Стрела с тризъбец или многозъбец би била по-подходяща за в дупки, но аз още не съм стигнал до това ниво. Лавраците този сезон ги пропуснах, но не съжалявам знам, че така ще пораснат по-големи.
Тази година и младежта се включи активно в спорта. Плуват по- добре и се отпускат във водата. Митко вече има първа платеринка. Жорко плува много тихо, Вики също много напредна и има много желание. Да ги оставям да плуват на спокойствие. Няколко пъти ми направиха забележка, че съм ги карал да излизат от водата.
Какво да подобрявам по екипировката:
Харпуни
75 ца да подобря стъкмяването и да потърся стрела с многозъбец.
90 потъва. Контрата не е добре и няколко риби, които оставаха на стрелата се откачаха. Останала е малка част от стрелата пред контрата явно ще трябва да се подменя. Да сложа 14ки.
Плавници
Много съм доволен от плавниците. Ще си взема още едни или да може потърся карбонови, но къси.
Неопрен
5 ца много добре си паснахме при възможност ще си взема пак.
7 ца леко ми пропуска от бонето и при по-студена вода ме заболява ухото. Ще се наложи да си взема нов- вече е направено.
Колан-може да се помисли за нов. Да направя токата от Велико.
Тежести- Ванката е направил много сполучливи бързи тежести.
Нож. Да помисля за втори.
Маска
още не мога да реша коя от двете да ползвам и затова едната е на буя.
Ръкавици- да им подлепя пръстите.
Буй
да си намеря мрежа и да сменя линията.
|
|
|
Честит празник! Нека вино да се лее и душата нека пее! Да се вихри и хорото и да сбираме дружина, за приключения безчет и много берекет!
|
|
|
Пътешествие 2022
Изминаха няколко години в които ходенето до други морета го правихме само виртуално благодарение на новите технологии. Беше есен листата по дърветата бяха започнали да се прошарват и по-голяма част от гроздето беше прибрано в очакваше да се превърне във вълшебен елексир. Иво ми сподели, че има намерение с Мария и Иван да ходят на Халкидики. Аз в началото малко се инатих, но ми трябваше само един разговор с Ванката да се навия да отида с тях. Беше сряда а имах и малко задачи да свърша. В четвъртък се прибрах до Каварна да си взема 5мм. Неопрен. Багажа го оставих за петък. Събрах по много от всичко като само плавниците бяха 1бр и една въдица. Два неопрена 7 бр. чорапи 3 бр. ръкавици. Не са четен брой, че само толкова можах да намеря до петък. Събирам и пълня в колата, като не само багажника беше пълен. Когато погледнах колко много багаж се зачудих дали Иво ще може да го събере. На сутринта част от багажа беше редуциран Иво беше взел повече от необходимите ми неща.
Събота сутринта потеглихме рано към 8.30ч. от Варна. Към 14 минахме границата на Маказа. Малко преди това се чух с близките. Ванката пътуваше от Благоевград и се разбрахме да се срещнем някъде по пътя. Около 17,00 бяхме пристигнали на уговореното място. Морето изглеждаше бурно и докато намерим подходящо място за влизане мина още малко време. Опитах се да се обадя, че сме пристигнали. Оказа се, че нямам включен роуминг. Мария се обади от нейния телефон на оператора в Бг. Попитаха ме разни неща, които дори и аз не знаех, че съм им казвал или пък съм знаел, но важното беше че си спомних. Така вече можеше да разговарям с близките и от моя телефон. През това време намерихме и сравнително добро място за влизане. С Иво пием по бира за добре дошли.
Снимка
|
|
Нови Продукти
Цена: 341.00 Лв.
Spearfishing
|
0:03:35 - 
842:33:04 - 
1587:29:42 - 
1587:29:44 - 
0:43:01 - 
Вид Риба
Рекорди
Риболовни Зони
Рецепти
Потребители
Връзки
Подводен риболов 
