Разглеждане на всички мнения на Gringo
|
Специално ще дойда да доставя наргилето на "М..." Като за варненци ще го поръчаме по-твърдо!!! Бройте ме и мен! |
|
Може ли малко инфо за тези плавници? Това дълги пера ли са и колко? Пластините приличат на карбон - са ли всъщност? Тази оранжева щипкa сваля ли се и ако се свали - перата "сплит" ли стават? Това съм го виждал само на плавници за "скуба", но не знам каква е разликата с нормалните цели пера - има ли някакви предимства? И отворите са характерни за някои модели водолазни плавници. Всъщност тези плавници за каква употреба са предназначени? |
|
Мерси Явчо, записах си я тази Посейдония, че вече взех да се излагам като кифла...
А тази среща със зъбарите стана съвсем случайно. Не съм и предполагал, че точно там ще ги срещна. Бях тръгнал да търся по бегли описания на Вальо Дюлгеров някакъв риф в средата на залива пред Астрис на Тасос. Каза ми, че е интересен и не е на дълбоко. Подминах някакви напречни скали на 6-8 м. но реших, че е твърде плитко и не може да е това. Продължих навътре. но когато дълбочината стана 17 м. помислих, че съм го подминал и започнах да се връщам на зиг-заг. От повърхността видях едри сенки над посейдонията (пак мерси Явчо! ) и гмурнах да видя какво е. Първо дойдоха 2-те едри спарита. Изглеждаха доста над кило и реших да се пробвам да ги излъжа. Чак на третата засада забелязах странните "карбоноподобни" отблясъци по телата на следващите "разузнавачи" и тогава разбрах, че съм срещнал първите си зъбари...! Другото вече го разказах. Благодаря на всички за ценните съвети - на пролет ще опитам всичко на практика!
BTW тези спарита бяха много интересни - със същото "зъбарско" поведение и в пълна симбиоза със зъбчовците. Също нещо много интересно - винаги идваха от посоката, към която гледам. Ричолките обратно - почти винаги отзад или странично. |
|
Еееее, браво! Честито, Дидо! На снимката в магазина не се вижда добре колко е готин камуфлажа в действителност! Много успехи в мимикрията, ННН и пак честито! |
|
Ухаа! Снощи доста се е възбудила дискусията! От "как да мамим кефалови с картинки по харпуна" зацепи в посока "тънкости при засадата за зъбари"! Не "в геджурата", ами оттатък, би казал Акулата...
Аз обаче си мисля, че ако един ловец е в състояние да "излъже" зъбарите, то той не би имал никакви проблеми и с другите пелагични риби, защото притежава "успешния камуфлаж". В този смисъл намирам всичко изписано за полезно и приложимо във всякакви условия на лов.
Очевидно тук се смесиха две "школи" ли да ги нарека, или начини на мислене, може би отношение към лова и изобщо към живота. В едната усещам по-ментални възгледи, а в другата - по-прагматично-материални, някои са по средата. Аз бих заложил на пълната хармония от всички тях - за мен там някъде е истината. Познаване на средата и поведението на рибите в комбинация с перфектна физическа кондиция, брилянтна техника на гмуркане, придвижване и мимикрия и изчистено от стрес и амбиция съзнание - тук някъде е 90% от успешният камуфлаж. Другите 10% може да се запълнят и с декоративни елементи...
***Офтопик: Сега, когато написах думата "амбиция", куп мисли започнаха да ми се подреждат в главата и започнах да осъзнавам нещо, но то е по-скоро за темата на Юли "Харпунджийски суеверия". Там може да ви драсна едни нови за мен прозрения, породени от дискусията тук. |
|
Добс, след случката, която описах по-горе останах с чувството, че с погледа си излъчваме нещо, което зъбарите усещаха. Ще опиша малко по-подробно нещата и ще се радвам на някакъв анализ от някой, който е показвал тук зъбари.
Имах достатъчно време да опитам какво ли не - така или иначе се примирих, че няма да имам възможност за изстрел, защото харпунът ми стреля до 4 м. Това ме отпусна психически, дълбочината беше 12-13 м., раздишвах спокойно и апнеата ми (като за мен) беше направо супер - между минута и минута и половина чисто на дъното. Опитах да изпипам всички дребни детайли в движенията си. Дъното беше равен пясък с онази трева, дето все и забравям името, висока около 60 см. Сред нея имаше плешиви петна, където лягах на границата с глава и рамене в тревата, харпунът долу. Никакво мърдане! Със самото лягане им "гуквах" 2-3 пъти като Шейн и те пристигаха след 10-15 сек. Започваха да въртят кръгчета на 8-10 м. от мен. Движеха се на 30-40 см. над тревата. После един по един - първо по-малките, след тях и по-едрите (около 2 кг.) се насочваха фронтално срещу мен, като на 5-6 м. от мястото ми се обръщаха за секунда странично и светкавично се връщаха назад. btw същото правеха и двете спарита, които явно бяха част от колектива.
Ето аз какви постановки опитах:
1. С изправена глава и поглед напред - много зле!
2. С изправена глава, но обърната настрани, примерно наляво - захождаха ми от дясно значително по-наблизо. Виждах ги с периферното си зрение, но в момента, когато ги фокусирам, все едно съм ги убол с игла!
3. С наведена надолу глава и поглед напред (при тези упражнения оцених "Микромаск"-ата...! ) - държат дистанция.
4. Пак с наведена глава, но погледа в дъното - с горното периферно зрение ги виждам, че наближават, но как да стрелям, без да погледна към тях?!!! В момента, в който вдигна очи (не глава!) и зъбчото трепва! Аз едва го виждам между стръковете, а той реагира!
Всичко това пак от различни спрямо слънцето позиции... Както е видно, за никакво движение или промъкване не става дума - само за очите!
И един малко по-странен въпрос: случвало ли ви се е да усетите някъде нечий втренчен поглед в тила си, или пък да усетите симпатия, напрежение или друго чувство в погледа на непознат човек? Възможно ли е рибите да имат още по-чувствителен сензор в този смисъл.
Аз бих се радвал много, ако ме опровергаете, защото много по-лесно ще си оправя техниката на засадата, отколкото погледа на хищник...
P.S. Предполагам, че ако мястото е друго, с по-добри укрития, по-дълбоко и пр., шансовете на ловеца биха били значително по-добри. Дори ако имах харпун като вашите, можеше и аз вече да съм се записал с първия си зъбчо. По-скоро ми е интересно има ли нещо вярно в моите наблюдения, или си въобразявам. |
|
Не отричам кефа да си шарим такъмите, но най-успешният камуфлаж е, когато успеем да заблудим рибата за намеренията си. Това обаче става в главата ни, а не с рисунки по екипировката. Шарките са черешката на тортата, а не фундаментално условие за успех. Това аз го разбирам така: с черен костюм удрях по 3 зъбара, а с шарен - 5.
Тази година си играх на криеница с една група от 7-8 зъбари и 2 едри спарита, които идваха в продължение на почти 2 часа на всяко мое гмуркане, но така и не припариха на по-близо от 6 м. от мен. Въртях се спрямо слънцето на къде ли не, крих си харпуна във фиките, заравях си и главата там, но щом ги погледна, все едно ток ги удряше!
При една от засадите странично и отзад ми минаха три ричолки по около 2 педи и аз от яд праснах едната, стрелата мина през нея и падна в тревите, където някъде се заплете. На излизане се наложи да отпусна въже от макарата, за да изплувам с харпуна, оставих го горе и пак гмурнах, за да си взема стрелата и рибата. Тогава само дето не ме цунаха в маската същите тези зъбчовци! Докато ровичках из фиките, се скъсаха да ми "помагат"! В този момент сигурно съм ги гледал в яда си още по-страшно, но на тях не им пукаше! После като се върнах и легнах с харпуна, пак започна представлението: заход от 8-10 метра фронтално срещу мен и на шестия метър - фръц, обратно! Просто ме направиха на маймуна! Едва ли изобщо им е пукало с какъв камуфлаж съм се нашарил. Те знаеха, че съм там и много точно усещаха кога са застрашени.
Не стрелях нито веднъж по тях и вероятно затова не се пръснаха, но така и не успях да ги убедя, че съм безопасен... После си мислих, че ако бях с жълт неопрен на яркосини ивици и сребърни звънчета, но имаше начин да си скрия очите, можеше и да имам някакъв шанс... |
|
Коце, и аз съм се занимавал с подобни дейности. Преди 2 години и аз купих от Владо от първите му спусъци, но нормален. Доста го преработих, за да го вградя в дръжка на Беша Мундиал, която исках да ползвам. Ето как изглеждаше в оригиналния си вид:
Ето как го префасонирех за да ми свърши работа:
Освен, че свалих почти половината метал от касетата, се наложи и вътре да му бая. Сега обаче като го гледам, май съм могъл още малко да го позагладя отвън... Драстично му намалих празния ход чрез пилене на работните повърхности, залепих му гумен тампон на тавана на касетата, за да не тряска след изстрел, а също имаше много големи аксиални луфтове на детаилите в касетата и тракаше като го разклатиш. Аз ги обрах с едни фини тефлонови шайбички, които извадих от механиката на една строшена видеокамера - заспа! Както ти каза - козметични дефекти, но и мен ме дразнеха. Вижда се на снимките, че съм скъсявал и изтънявал и курука, защото ми беше като лопата на пръста. Отделно, че ми дойде при монтажа малко назад, което после коригирах с отливка от композит въху него.
В момента е перфектен, само дето не е обратен, ама върши страхотна работа! Безкомпромисно як и надежден, много леко спуска, без да се влияе от ластиците, тих и абсолютно service-free... |
|
Ето го и мястото:
[file=/pic/old/1260213265_1069_FT38067_nikulden_bbq.kmz]nikulden_bbq.kmz[/file] |
|
Първо, поздрави на майсторите и на харпуна, и на скарата!!! Изказването ми горе беше инспирирано от най-обикновена черна завист!
Предварително заявявам, че в моя случай самата риба не беше нищо особено, по-скоро обстановката и техниката на приготвяне, с което явно съм предизвикал любопитството ви. Ето за какво става дума:
Тази есен, за разлика от миналата, моят фризер се оказа доста скромно зареден и повечето морска риба беше изядена още преди време. По тази причина се наложи да заложа на "шопски лаврак", отсрелян с портмоне и стрела осмица (8 лв./кг). Става дума за три доста добри парчета филе от бял амур с размери около 15х25х4см, които предната вечер старателно наложих в "Yavor© Sauce".
Около 10 ч. сутрината с двама приятели се изнесохме на Витоша през Симеоново и Бистрица до едно място малко преди Железница, където оставихме колата. От там тръгнахме пеша, като направихме 3-часов преход по един от маршрутите в района. Около 14 ч. се отбихме от пътеката и зацепихме срещу течението на един поток, като след около 15 мин. намерихме страхотно местенце за бивак. Там събрахме сухи дърва, наредихме едри камъни за огнище и запалихме огън. Понеже не носехме скара, никакви прибори и посуда освен ножове и кутията, в която беше рибата, се наложи да импровизираме. Отрязахме прави тънки пръчки за шишове. С тях нанизахме филетата - по 2 успоредни шиша на парче риба. Така я опекохме на жарта, в която сложихме и малко мъх от една дива круша наблизо - димът добавя уникални нюанси във вкуса на месото. Вече опеченото месо върнахме в останалия в кутията сос. Всичко това поляхме перорално с 3 литра младо домашно каберне от Банско.
След приготвянето на рибата съживихме огъня и седяхме до него почти до тъмно. После имахме малко проблеми с прибирането до колата в сумрака и с олекнали глави...
Вечерта у дома продължихмев компанията на жените и децата с ритуалния пълнен Никулденски шаран.
Ама още ме е яд, че нямаше с какво да снимам обстановката - леденото поточе, нападалата шума и огнището... |
|
Рядко ми се случва, но днес си забравих камерата! Щях да ви смажа и двамата фукльовци уникален начин на приготвяне на риба на връх Никулден! Не беше зъбар, но ще я запомня... |
|
Пламене, единствената причина пак да се обаждам е да остане нещо полезно за четящите. Поради това давам линк към актуалния SIZE CHART на Beuchat за харпунджийски костюми:
[link]
Както е видно, SX фигурира и при мъжките костюми, като в случая са интересни разликите в мерките за всички номера при мъже и жени. Има и за деца най-отдолу. |
|
"Къжеш се"... Най-малкият е XS. "S" е за ръст 171-176 см, гръдна обиколка 92 см, талия 78 см и ханш 90 см. |
|
..... като си помисля колко попари сме дояли с жена ми... ,... аз все пак съм с две моми... а вие колеги...? ...Момо? |
|
Стамба, и ти ли взе да залиташ по поезията? Да не вземеш и да пропишеш, че тогава верно трябва да се търси доктор-вирусолог... От къде я изровихте тази скица, вече съм влюбен в нея (да ме прощава колежката HRAM!)... |
|
Слушал съм легенди за Васил Атанасов, ама явно не са само легенди... !
П.С. А, той Момчил откакто взе да другарува със шопи, взе да прихваща и някои положителни качества като скромност и всеядност... |
|
Три акули порят доволно океана и се хвалят.
Първата: Хапнах един депутат. Ама мазничък, блажен - три дни ме държа кефът, за ядене не помислих!
Втората: Аз изядох една блондинка. Ама куха, куха - три дни плувам с удоволствие, почивам, събирам слънце, не мога да потъна.
Третата: Аз пък замезих с един художник. На пръв поглед само кожа и кости, обаче пък какъв черен дроб! |
|
Юли, кефи ме много, че търсиш цялостен ефект в клипчетата си. Очевидно е, че с монтажа на сцените и звука гониш естетическо внушение, което в киното се нарича драматургия. Не би го правил, ако не те кефи и ако не искаш да го споделяш с повече хора. В тази връзка е и забележката ми.
Не знам как точно да ти го кажа след всички овации до тук, ама ще опитам така: в последните 14 секунди ти се губи синхрона на звук и картина... Тази агонизираща риба с изхвръкнали черва на преден план поне на мен не ми се връзва с романтичното като цяло внушение на звука... Забелязал ли си, че посланията на последната сцена определят и чувството, с което оставаш след края на един филм?
По-лесно ми беше да си премълча, за да не чета иронични подмятания на тема "антимесари" и пр., но имам някакво вътрешно чувство, че точно ти ще ме разбереш правилно и няма да ми се разсърдиш за забележката... Интересно ми е какво мислиш по въпроса. |
|
Специално за рожденика и колегата по перо Момчил издирих текста на тази автентична народна песен от района на с. Българево. Съвпадението на името на лирическия герой е чиста случайност, но няма да скрия, че от там ми хрумна идеята да я запиша специално за случая. Текстът добре ляга на мелодията на популярната народна песен "Сладуно Момо".
******
Момчиле, Момo, Момчиле,
ой гиди писано варненско пиле!
Послушай Момо сутрин морето,
какво ти, джанъм, пее в ушето.
Все живо е днеска рано-ранило,
оти се'й на тоз ден чудо случило.
Юначе Момчил се'й чуло да изреве,
Момчил ми, мале, варненско пишлеме.
Йощ бил Момчил на татя си в скутя
кога му, мале, дотегнал хамутя
да гледа от чардак морето -
морето, йощ джанъм,
на уйка си Нептун дупето.
Не щял Момчил да расте аджамия
аджамия, леле, йощ чекиджия,
сърдце Момо носел на балъкчия,
балъкчия, мале, баш харпунджия!
Додеяла му, мале, сиромашия,
от неволя нарамил харпун-бойлия,
дружина събрал от верни юнаци,
та пропищели от Ной до Дуранкулак
сите дърти лавраци.
Дорде, мале, риби пищели,
моми му китки в градини берели,
в градини, още, в топли постели
с румени бузи от страст полудели.
Момчил юнак им кротко нарежда:
Немойте, чоджум, за вазе нема надежда!
На мене либета бол на сърцето,
зер оставил съм живи сал русалки в морето!
Днес съм се язе на бел свет изпружил,
изпружил, йощ джанъм, върло заслужил,
да седна с верна дружина на маса,
та до утре сабале да се люто
кат' сюнгер накваса!
*************************
ЧРД и ННН!!! |
|
Поли, темата за перата и пантофите в този форум е може би най-дискутираната, защото тук точна рецепта няма. Колегата Yavorsub многократно е казвал, че плавниците са "най-индивидуалният компонент от екипировката ни". Това, че на някого един пантоф или перо са му идеални не значи, че и на теб ще са ти дори добре... Няма друг начин да разбереш истината за себе си, освен да сложиш едни плавници и да скочиш в морето. Иначе, подобно на Dobs, моето скромно мнение е, че Омер Милениум са по-скоро твърди пантофи, но това не пречи хиляди гмуркачи да ги предпочитат точно заради това... |
|
Нови Продукти
Цена: 51.00 Лв.
Spearfishing
|