Разглеждане на всички мнения на Gringo
|
Коце, не съм коментирал детайли от творбата ти, защото не съм специалист. Изразих общото си впечатление - то е на база на снимките и е само възторжено. Ако се обръщаш по грешка към мен, вместо към Вовата, ОК, но се изкушавам да ти споделя нещо, което аз открих за себе си относно дръжката:
Опората за палеца има и друга, не по-малко важна функция от това да осигури по-добър захват и по-леко вертикално водене на харпуна. При правилно проектиране и изпълнение този детайл завърта и намества китката така, че предмишницата попада в една права линия с оста на тялото на харпуна. При конвенционалната ръкохватка китката е леко посукана надясно, като се образува макар и малък, но все пак видим ъгъл между тялото на харпуна и правата по дължина на изпънатата ръка.
Разбира се, че тук повечето ще кажат: Еее, аз цял живот ги скъсвам рибите и с ъгъл в китката... Ти обаче си решил, че не ти се стреля с конфекция и добре си се справил, поне според мен! Аз поне не съм виждал нито тук, нито в чужди сайтове истински "монокок" от дърво! |
|
Мисъл, творчески подход, качествен труд, прецизност! Артистичен, красив, функционален, Маняшки!
С Уважение!
Г. |
|
Една жена се прибирала с такси късно вечерта от работа. Когато таксито пристигнало на адреса с ужас установила, че си е забравила портмонето на бюрото в службата. Сметката била малко под 10 лв., но женицата нямала пукната стотинка в себе си. Опитала да убеди шофьора да я пусне да изтича до дома си за пари, но той бил стрелян заек и отказал. Видяла се в чудо жената и от безизходица предложила да се разплати в натура. На бакшиша обаче това му бил трети случай за деня и отказал и този вариант. В този момент по тротоара се задал мъж и в главата на шофьора светнала спасителната идея. Отворил вратата и попитал:
- Ей приятел, искаш ли секс за 10 кинта?
Човекът се позачудил, но офертата му се видяла добра и кандисал. Наместили се с длъжницата в тъмното на задната седалка на таксито и се започнали. Из зад ъгъла обаче се появили фарове и до таксито се приближила дежурната патрулка на близкото РПУ. Единият полицай излязъл от колата, приближил таксито и светнал с фенерче вътре. Видял “масовката” на задната седалка и строго попитал мъжа със свалените панталони:
- Ти какво правиш там бе?
Мъжът след кратка двоумение отговорил:
- Ами... оправям жена си.
- Ааа, добре - рекъл полицаят – мислех, че е някоя курва.
- Ами и аз така мислех, докато не светна с фенерчето – отговорил човекът. |
|
Да, кефско беше, екзотично в известен смисъл - трима приятели ловци от различни "браншове" споделят улова си на сладка лакърдия... До пещта съд с кефали плакия, а до стената подпряни пушки... |
|
Еми Ванка, представяш ли си пък като какъв точно щях да бъда на чакалото без пушка? Качил се гущер на круша... Иначе трябваше да ходя с някой от въоръжените и само да му се пречкам. Така се вписах най-добре в компанията...
А истината е, че бях със сериозни, качествени хора, дългогодишни ловци, които никога не ловуват в тумби, рядко са повече от 3-ма, никога не носят храна и алкохол със себе си на лов, нямаше кучета, шум, дори не си приказвахме помежду си в гората. После, в къщи на масата беше друга бира...
Но пък хайде да ви кажа и другия голям кеф, който изживях:
Когато тръгвахме за нататък, извадих от фризера няколко по-едри платерини и отделно едно пликче с по-дребни, които си донесох преди 3 седмици от последния ми харпунджийски лов. Та на връх трънския балкан, на има-няма 1-2 км. от сръбската граница, на другия ден каква рибна трапеза си направихме с ловците... Насето от Прриморско ме научи да правя една рибена чорба "по далянджийски", с която направо ги "разстрелях" Изпихме сума ти ракия, а с плакийката (пак изстрел в десятката) - сума бира и вино. Да видиш авджиите как нагъват и хвалят... Е, реванширах им се за кюфтаците от предната вечер, но те честичко си хапват дивеч, та рибата им се услади повече... |
|
Юли, преди седмица вероятно щях 2 пъти да ти погледна аватара, за да съм сигурен, че не съм го писал този пост аз... От всичко, което съм гледал по телевизията за лова изпитван неприязън към това занимание, а чувството ми се засилва от многото противен народ, който се пъчи като запален ловец.
На мен обаче миналия уикенд ми се случи нещо както изненадващо, така и много красиво. Един приятел ме заведе на старата си семейна къща в трънския балкан, ама много на високо. До махалата се стига само със сериозен джип или виетнамка. Там първата вечер негов приятел, също с наследствена къща наблизо, ни покани привечер да излезем за прасета. Около 16 ч. минахме да го вземем, като носехме само една карабина - аз не съм ловец. Когато се събрахме тримата, ме попитаха искам ли пушка. Аз първо се дърпах, но после викам - защо пък не, дайте една за "дизайн" . Дадоха ми една чудесна двуцевка "Байкал" 20 кал., заредиха ми я с 2 патрона подкалибрено бренеке и ми пуснаха в джоба още едно патронче за всеки случай. Повървяхме около 20 мин. из прекрасна есенна гора, като се движехме по една пътека в пълно мълчание и почти като сенки. От дясно имаше сухо и с меки склонове дере. Стигнахме една пусия, устроена на едно дърво до пътеката. Там ме оставиха мен, оставиха ми и един фенер, инструктираха ме от къде да чакам евентуално прасето и изчезнаха като духове нагоре по пътеката. Само след 2 мин. чувах само сърцето си - толкова беше тихо. Там прекарах до тъмно, когато минаха да ме вземат. Това бяха 2 прекрасни часа, които прекарах на дървото, докато бавно се смрачаваше и гората ставаше все по-тиха и призрачна. Не знам ако беше минало прасе, дали щеше да се събуди ловният инстинкт и да стрелям, но принципно нямах такова намерение - все пак не съм ловец и в административно-правния аспект на това понятие. Направо се омагьосах от чувството, когато се срастнах с дървото - столчето от клони и дъсчици беше доста удобно. Аз бях Ловецът и чаках плячката в засада... Просто беше прекрасно! И другите нищо не видяха и се прибрахме, като вечерята ни беше кюфтета от глиган, отстрелян предишната седмица. Не бях ял по-вкусни кюфтаци от дивеч през живота си, а доста съм изял. Та вече не знам къде е истината... |
|
Ето още 2 от там. Качвал съм ги и в галерията, но тук темата тръгна хубаво и ако админите не възразяват, ще ги сложа пак. Тук ще им е по-добре...
|
|
Момо, това е между Огънчето и Яйлата. |
|
И аз съм омагьосан от това място.
|
|
Този го посвещавам на Ватуса и МОМО:
В една кола от морето за София пътували двама бургазлии, двама варненци и един софиянец. Пак приказката била основно за жени и секс. Единият бургазлия по едно време се увлякъл и зараздувал:
- ... и аз като съм ги подпукал - едната отпред, другата отзад, третата в устата....
Всички одобрително закимали, но софиянецът колебливо попитал:
- Е как бе, братче? И всичко това едновременно с един инструмент?!
Бургазлията обаче яко се обидил:
- Ееее, това па вие софиянците се не вервате...!
|
|
Неграмотни ми поете, ето и моите 2 ст. в твоето интелектуално израстване...
ADHESION
1. прилепване, слепване
2. вярност, спазване, придържане
to give one's ADHESION to (заявявам, че) поддържам
3. физ., тех. адхезия, прилепване
4. мед. срастване, адхезия
5. бот. срастване
|
|
Чафо, тук вече станахте доста хора, които правите дървени харпуни. Някои са доста напреднали, други се считат дори за майстори. Проблемът с балансирането обаче е доста индивидуален и според личните предпочитания на стрелеца, а не на майстора. Има хора с доста повече опит и самочувствие от мен тук, но не се включват. Аз не се считам за някакъв капацитет, но все пак минах през тази фаза и мога да споделя лично аз как си балансирах моя хибрид.
Всичко започва от стрелата, с която мислиш да стреляш.След като се спрях на стрела, се наложи да добавя тежести при главата и да увелича плаваемостта в задната част. Целта ми беше да изправя хоризонтално заредения харпун, като много бавно да потъва. Има колеги, които предпочитат харпунът им да не потъва в заредено положение. Някои предпочитат да им е по-тежка главата, други - дръжката. След няколко влизания и пробни стрелби по мишени стигнах до идеята, че ми е най-удобно, когато го усещам в ръката си леко да тежи, а главата да е неутрална. Прецених, че ми костваше повече усилия да го навеждам, когато е много лек (особено при главата), отколкото да го повдигам и насочвам, когато е с леко отрицателна плаваемост.
Мисля, че след изстрел харпунът трябва задължително да изплува, без значение дали със стрелата плува или не. Също не мисля, че има някакво значение точно в каква позиция спрямо повърхността застава, когато изплува. Важното е докато се занимаваш с рибата на стрелата, той да те "чака" горе...
За пробите си взимаш някакви временни тежести, които лесно да закрепваш и махаш във водата. Правиш си всички измервания и проби, после в къщи си слагаш постоянен баласт на съответните места с отговарящо на пробните тежести тегло. Трябва да отчетеш и един дребен, но подвеждащ фактор - въжето в макарата. В зависимост от количеството и вида си то поема вода, която понякога доста влияе на баланса, като се усеща след известно време.
Ако след като си балансирал харпуна смениш размерите на стрелата, всичко започва отначало. Аз така се прецаках в Гърция, като замених 6.3/140 стрела с 6.5/130. На пръв поглед те са с еднакво тегло +-10 грама, но харпунът силно се наклони назад, главата му щръкна и изпуснах риби.
Дано и някои по-напреднали се включат, за да ти помогнат, защото това наистина е един от най-деликатните моменти при пускането на нов харпун "на вода"... Успех! |
|
Миро, това е сигурен начин да влошиш плаваемостта на харпуна си и да започне да ти тежи под водата. Не можеш да увеличаваш теглото му, без да увеличиш и обема и съответно водоизместимостта му. Според Архимед едно тяло плува, ако масата му е равна на масата изместена от него вода. Най-просто казано: ако затапената тръба на Патоса тежи примерно 500 гр. и в момента плува, приемаме, че с обема си измества 500 гр. вода. Ако обаче натъпчеш още 300 гр. някакво вещество вътре в нея, тръбата ще запази външния си обем и ще продължи да измества 500 гр. вода, но самата тя ще тежи вече 800 гр. и ще потъне. Каквото и да сложиш вътре, ще е по-тежко от въздуха, който е затворен в момента там.
Моя Патос плува без стрела, но дори със 6 мм. /130 см. вече потъва. Според мен не може да понесе никакво утежняване, без да стане вече осезаемо тежък под водата и дори да започне да потъва и без стрела. |
|
Добс, аз съм съгласен по същество, но като говорим за откат, очевидно същият има различни проявления в различни случаи. Напр. аз мога да споделя защо наричам отката при мен "трепване": просто сравнявам усещането с това на същия харпун, но преди да го преработя. Тогава си беше най-обикновен Беша Мундиал с карбонова тръба и когато с него стрелях било с оригиналните 20 мм. или 2х14.5 ластици и 6.75 стрела наистина подскачаше като див кон, подсичаше стрелата и ми блъскаше в ръката до болка. Тогава тежеше около 600 гр. без стрелата. Сега тежи почти 3 пъти повече, като е балансиран много прецизно, с по-лека стрела и въпреки сравнително якия ластик имам лек в сравнение с преди тласък, но право назад по оста на тялото и ръката отзад.
Подобен случай с другия ми харпун - Патос-а. В оригиналният си сетъп беше с 6.5 стрела и 19 мм. ластици. С макарата без стрелата тежи около 700 гр. Това си беше ОТКАТ, приятелю! Сега е с 6 мм. стрела и 16 мм. ластик и усещането при изстрел в сравнение с преди не е точно откат...
Може би трябва когато някой колега изполва израза "няма откат", да се разбира "откактът е овладян и не предизвиква проблеми"... |
|
Моят полусамоделен хибрид (композит-дърво) тежи с всичко без стрелата 1640 гр. Стъкмен е със стрела 6.3 мм. х 140 см., която тежи 343 гр. Изстрелвам я с ластик Пикасо Мега 19 (18 мм.). Усеща се много лек откат, по-скоро "трепване", като посоката му е само назад и не влияе на точността. Харпунът бавно потъва почти хоризонтално (лек наклон към дръжката около 15 -20 градуса) със стрелата, а без стрелата плува абсолютно хоризонтално. |
|
Хехе, като сте захванали вицове, та се сетих, че тези дни разказах на едни приятели онзи шедьовър за мама акула, дето учела малкото акулче как да яде хора в морето. Естествено, че всички се попикаха от смях, но ми го върнаха с нещо като 2-ра серия, та затова ще го споделя. Тук обаче татко ловец учи сина си как да не го изяде мечката при евентуален пропуск в стрелбата:
-Ако не я уцелиш, зареждаш и пак стреляш!
- А ако нямам вече патрони?
- Хващаш пушката и с всички сили я мяташ по мечката!
- А ако не се уплаши?
- Започваш да мяташ дървета по нея!
- А ако няма дървета?
- Събираш камъни и мяташ!
- А ако няма камъни?
- Е, тогава бъркаш отзад в гащите, вадиш лайна и мяташ!
- А ако няма лайна?
- Аааа, ще има, ще има... |
|
Аз като папагал, ама и на мен друго освен "Браво!" не ми идва наум... И красиво, и вълнуващо преживяване! Любо, улавям се, че ти завиждам за годините пред теб и за това, което те очаква тепърва из морските дълбини... |
|
Браво! Прекрасна работа!
Кефи ме, че изглежда и премислен, и осмислен, и чудесно изработен! |
|
Нови Продукти
Цена: 51.00 Лв.
Spearfishing
|