Разглеждане на всички мнения на Gringo
|
До преди малко с Иво (Буена) си бъбрихме на Скайп-а и през това време тук пак се е повишил градуса... Ще споделя това, което споделих и с него, че тази година точно заради мътилката се чувствах особено приятно в морето, защото този странен млечнозелен мат на водата в комбинация с прекрасното тихо и слънчево време ме успокояваше и ми създаваше едно особено чувство на усамотение и уют. Ежедневно прекарвах средно по 5 часа във водата, като установих, че именно слабата видимост ми създава редица предимства при лова. Аз не мога да се похваля с много сериозни ловни умения по принцип, отделно имах някакви проблеми с апнеата за известен период, което ме принуди 3-4 дни да дебна рибите на шнорхел. Като се замислих установих, че ако беше бистро, с тази техника на лов нямаше да вкуся риба поне до 5-тия ден от престоя си. На практика обаче не само че си хапвах ежедневно, но и гощавах домакините си. Това стана възможно единствено, защото се настроих към обстановката. Видимостта варираше от 2 до 4 метра и аз упорито си влизах с еднометровия преработен от мен ластичен харпун, сетнат с доста як ластик и сравнително тежка стрела. Заложих на пасивни засади, като насочвах харпуна в една посока и чаках да мине риба. Това налагаше да прекарвам дълго време неподвижен, с насочен в "нищото" харпун. В началото ме хващаше сиклет, започваше да ми се схваща врата или да ме боли кръста. Точно когато се размърдвах, за да се раздвижа, минаваха риби и аз естествено не успявах да ги уцеля. После си изработих специална техника. Първият проблем за решаване беше дишането. Мястото на буруна беше с добро укритие, но при положение, че се потопиш под ъгъл около 30-40 градуса. Това предполага, че гръдният ти кош е изцяло под водата. Ако се опитваш да дишаш нормално през шнорхела, външното налягане натиска дробовете и вдишването изисква повече усилия, като в един момент става и болезнено. Отделно пълните дробове те повдигат над укритието. Успях да си доведа дишането до много странен режим - в долния минимум от капацитета на дроба, което се оказа много плавно и тихо. После първоначално от скука, а после и съвсем умишлено стигнах до едно състояние на летаргия - тялото абсолютно отпуснато, а мисълта е някъде на друго място. Изпадах в нещо като унес, като очите ми се притваряха и даже ме караше на дрямка. Естествено, като се появи риба се сепваш, а тя си обира крушите преди да си натиснал спусъка. Така доста риби отърваха кожата, но в един момент системата сработи и кукана започна да влиза в работа. Тогава съм се наслаждавал с часове на този невероятен релакс, като даже съм си играл с някои рибоци да ги гледам как спокойно се въртят пред стрелата на 50 см. и не ги стрелям, за да видя кога ще ме забележат. После схванах, че ме виждат, но нищо не ги плаши. В момента, в който се ококоря, без дори да трепна, веднага се спасяват. Беше много красиво точно заради мътилката - кефали и платерини се появяваха като призраци от мъглата. На 2 пъти минаха и лефери, но с тях нямах никакъв шанс .
По-късно, когато ми се отпуши апнеата, се опитах да прилагам елементи от същата техника и на дълбочини, но времето не ми стигаше да постигна такова размазване. На 7-8 метра обаче беше по-бистро, рибите пасяха и позволяваше по-добро прицелване от по-далече. Сега като се замисля, не мога да определя кое ми беше по-приятно, но ако не си си поставил много висок норматив за улов, в мътилката си беше много гот |
|
Ха! Как така започнало да ти се пълни с вода ухото? Ти не си ли пълниш ушите преди още да започнеш да гмуркаш? Дано не е това, което Веско е споменал за тъпанчето, защото симптомите на лабиринтна атака са доста подобни... |
|
Пичове, пошегувах се за малко отдих, че този сезон е доста добър и окото се уморява от многото риба на майстортите
Иначе това е втората ми мишена, първата стана на парчета още първия ден след пристигането ми (17.06). Тази я стрелях, когато влизахме вече заедно с Жоро Доков- около 25-ти. Видимостта беше малко над 4 метра, като за 2 от попаденията (от по-добрите) съм мерил точно 3 метра от върха на стрелата, а останалите са от границата на видимостта на мишената - вероятно малко над 3 м. Има и 3 изстрела извън мишената (единият е долу на ръба), защото малко ме клатеше. Двете симетрични големи дупки долу в ляво и дясно са от канапчето, с което я за закотвях. Мишената е от стиродур, много лек, но при всичките попадения стрелата минаваше през него и изчезваше без да го повлече или размести, което ме кара да мисля, че е имала добра скорост и енергия към 3-тия метър.
Много съм доволен от пушката, и като баланс, и като точност. Сетната е с 1 ластик Пикасо Мега 19 и стрела Омер 6.3/140 см (горна контра), 5 дължини монофил. Жорката го намери малко серт, но аз му свикнах. И рибки даде моренцето, но не съм ги снимал, та това остана за показване... |
|
Ми не съм го опитал още, сложих го във фризера за Никулден... |
|
Ето и от мен малко улов...
|
|
Томов, май и мен ме гощавахте с тези вратни пържоли, ама ако не се лъжа бяха от вратлето на онова 3 кг. пеленгасче или от кефалчето към 2 килца, дето все пак са се промъкнали през синеморските засади... Не на мен тези... Видях ви и вас що за стока сте с Косьо... |
|
Изящен... друга дума не ми идва на ума! Струва ми се обаче, че има и доста други достойнстава. Кефи ме отсъствието на "алчност" за много ластици и пауър, което си стана масова мода. Явно колегата внимателно е преценил необходимата му мощност, като очевидно се е съсредоточил повече върху точността и елегантността на изстрела. Най-сърдечни поздрави за прекрасния харпун! Очаквам съвсем закономерно и прекрасни резултати от стрелбата. |
|
Стара лисица (морска) си ти, Ватусе... Само гледай с това ципче да не си щипнеш инструмента, че ще те чуя чак тук... |
|
curious, curiosity kills the cat... |
|
Ние с Жоро също пробвахме рецептата, като съкратихме доста от детайлите по принуда. Нямахме маслини и мариновани рибки, забравихме за соевия сос, а гладниците на масата не позволиха технологичната "почивка" на салатата в хладилника. Варихме ги 8 мин. Резултатът: 2 доста дълги кукана с ядки от рапани се ометоха от 6 човека за норматив, та втората водка си я пих без мезе. На другия ден имаше кавга, че въпреки рибата, сме се прибрали от морето без рапани. |
|
Хехе, това е лавраче (800 гр. изчистено), което Жорката забоде на дубъл с една платеринка. Едрите рибоци в тази тава са все негови, от по-дребните има и мои.
Митко, ще разкажа за пушката в друга тема. |
|
И аз имам един "ъпгрейд" на екипировката, та да се похваля...
Вчера малкото ми братче се прибра за малко от Чикаго и ме "почерпи" с нов "тематичен" часовник. Не е много подходящ за фрийдайвинг, подводните му функции са предназначени за скуба гмуркане, но иначе изглежда солиден и доста му се радвам. Моделът е Citizen Aqualand Promaster. Ето как изглежда, а отдолу ще сложа и техническите му данни:
Много ме изкефи верижката, която има специален модул към закопчалката, с който с едно движение плавно се удължава за поставяне върху неопрен.
Да ми е честит! |
|
Браво Павка, Честито от сърце! Няма сега да те критикувам, че си объркал технологията и си произвел мъж, та напускаш клуба на художниците, но пък ще има кого да учиш на нашата краста...
Да сте живи и здрави с мама и кака и да слушате малкия юнак! |
|
Мда... прекрасно беше, дребосъчката се представи като едно съвсем здраво детенце, направо невероятна промяна! Жорка, мястото си е там и ни очаква пак през септември И аз благодаря за хубавите дни, в които погмурихме заедно, особено за майсторските изстрели, с които донапълни трапезата... |
|
Жорката ме изненада с тази фотосесия...
Тук обаче има една скрита картинка Някой забеляза ли, че в тавата с платеринките се гуши срамежливо и една рибка от друга марка...
Ачо, кухнята е в хотела на мой много близък приятел в Синеморец и наистина е супер обзаведена. Удоволствие е да си ошеташ нещо за хапване там, но това се позволява само извън натоварения сезон, иначе се пречи на персонала.
Мда... изобщо, беше прекрасно и вкусно прекарване... |
|
Здравейте колеги,
Вчера се върнах от морето и бързам да споделя една рецептичка, която пробвахме с Жоро Доков (Каварна). Бях я прочел някъде из "Медфиш", където имаше тема от сорта "Ядете ли кефали?". Там в разнообразието от полярни по смисъл постове едно момче от Малта я беше пуснало като пример за сполучлива употреба на кефал. Ние на шега си я кръстихме "Малтийското мезе".
Ето и начина на приготовление - лесно и вкусно:
Изпичате подбраните за целта изчистени платерини или кефали във фурна на 200 градуса за около 30 мин. Оставяте ги да поизстинат. Отделяте месото от костите в някаква купа.
Отделно смесвате 1 чаша (100 гр.) зехтин (екстра върджин!!!), 1/3 чаша балсамов оцет и сока на един лимон. Разбивате до хомогенна смес. Добавяте сол на вкус и няколко листчета прясна дива мента, нарязани на ситно. Пак разбърквате и с тази маринатка заливате месото от рибата. Поразбъркайте, за да се разпределят листата мента между рибата, а не да останат отгоре. Добре е като количество течността почти да покрие месото. Впоследствие тя попива в рибата. Захлупвате купата с капак, ако има, или с домакинско полиетиленово фолио, и прибирате в хладилника за една нощ. На другия ден си пригответе повечко водка, мастичка или кой каквото си обича...
Наздраве! |
|
Аз от цялата история добих само един извод - потвърждение на поговорката "Всяко зло - за добро". Преведено на харпунджийски език може би звучи така: ако започнеш да си првиш дървен харпун, гледай на всяка цена да го огелпиш, за да ти го поправи Явор след това... |
|
Яворе, а под черната кръпка името на собственика ли е? |
|
Маринка, има раздел във форума "Дестинации", където е редно първо да погледнеш, и ако не намериш нищо, пак там да питаш. Както може да се очаква, за Синеморец доста е писано: [link]
Успех! |
|
Нови Продукти
Цена: 75.00 Лв.
Spearfishing
|