Разглеждане на всички мнения на Gringo
|
Аахаха, Ватусе, представям си как се драчат с Кико за такъмите, а ти го караш с каквото остане (ако изобщо остане нещо за теб)
Бе пази Боже от такава беля в къщата... |
|
Ачо, както винаги - страхотно включване! Бях гледал нещо много подобно по телевизията, но когато ти го разкаже очевидец и от първа ръка, усещането е различно!
Замислих се и за следното: колко ли тюлени изяждат акулите годишно само на този остров и от колко години продължава това клане? И в същото време няма никакъв признак колонията от тюлени да е застрашена от изяждане и изчезване... Изглежда големият шанс и за двата вида е, че районът е защитен от човешка дейност и всичко е оставено на естесвените природни процеси. |
|
За любителите на фотографията:
[file=/pic/old/1211124263_1069_FT0_best_nature_photo_awards_by_national_geographic.pdf]best_nature_photo_awards_by_national_geographic.pdf[/file] |
|
Вова, много бих искал да знам... Моята специално не, че е некачествена, но е съвсем средняшка. Вие с Веско трябва да кажете как е с новите Елиос-и и засукани плавници. Аз съм с 5 мм. конфекция, а Гара-та се удърви бетер Немо 5-та твърдост и това, че на 3-ти май направих личен рекорд от 3 часа при тази температура, го отдавам на доброто Омер-ско бельо под неопрена, събраната зимна злоба и на заплесията да изследвам нови места |
|
Веско, все едно гледам моя кукан от празниците И аз излизах с по 2-3 гърчави рибета (като по-малката на твоята снимка), но пагурите бяха като фризбита. Направи ми впечатление, че са доста нарядко, но само едри и все мъжки. Специално ги гледам и не попаднах на женски рак. Чудех се дали има връзка със сезона и студената вода (11-12 градуса), или е някаква синеморска аномалия, защото за първи път правя сефтето толкова рано (01 - 07 май). |
|
Жорка, кеф ми е да те гледам изцяло нов човек - нови такъми, нова сполука, даже и усмивката ти е по-различна с този лаврак на кукана
Тя рибата си ходи при майстора, не при макарата Честито и от мен! |
|
Хехе, Владе, аз съм си "Пич на пичовете", та сега няма да ме понижаваш в длъжност
Иначе тук спор няма да се получи - аз съм много далеч от тези, които са издигнали рибата в култ. Просто при условията, в които съм поставен като отпускарски харпунджия, скромните ми ловни умения и пълната липса на "кървава" амбиция превръщат срещите ми с трофейни риби в нещо като боледуване от варицела. Или изобщо не боледуваш, или е само веднъж в живота... Вероятно това съм имал предвид, като използвах израза по-горе. Рибата беше не по-малка от 4-5 кг., та нека прекаралите значителна част от живота си в морето като Влади, Ачо и Весел да кажат колко пъти са виждали подобни гофуси в нашето море, особено през последните 10 години. Аз за себе си приех самият факт, че съм го срещнал, за достатъчно преживяване, защото доста по-млади и амбициозни колеги може би никога няма да видят такъв екземпляр през маската си. Даже не спира да ме тормози фактът, че ударих рибата и вероятно съм я осакатил или дори по-лошо - убил напразно.
Колкото до лавраците, те явно не са моите риби - още когато се загмурках през 80-те, когато бяха доста по-често срещани, те си ме отбягват. Аз им го връщам с пълно пренебрежение . Още тогава усетих, че майсторите на лавраците старателно крият местата и техниките за лов, и понеже ми беше неприятно вечерта да сме приятели на маса, да ми пушат от "Ротмънс"-а, а на сутринта като застягаме такъмите, да се чудят как да се "изхлузят" от компанията ми, в знак на протест обявих пълен бойкот на лавраците. Никога не питам за лаврашки места. Нито ги търся, нито искам да ги срещам, нито ги купувам. Даже и в ресторант не си поръчвам. Аз стрелям по рибите, за да ги ям, а всички казват, че лавракът не бил вкусен, нали Владе... |
|
Стори ми се, че твоята е нещо като сърдитото братче на тази снимка. Стана ми интересно как биха стояли една до друга... |
|
На мен ли само ми се струва, или и тук замириса на Medfish.com... Май загубихме още един за каузата на платерините... |
|
Това го слагам за Иво (Пипин), защото много ме изкефи неговата снимка в галерията. И аз си правих подобни експерименти миналото лято в Гърция и още нямам обяснения на странните монохромни цветове, които се получават от такава позиция на камерата. Може да е случайно съвпадение, но бих искал да чуя и други мнения. Снимката не е пипана изобщо.
|
|
Хехе, мерси Весел! Да ти кажа честно, никога това не ми е било някаква цел, нито пък съм страдал от това, че не съм срещал лавраци. Даже не съм ги търсил специално. Знам, че ще взема само "моите" риби и това ми е достатъчно. Само веднъж помня да съм се вкисвал за изпусната риба - огромен гофус (може би рибата на живота ми), който дори ударих в средата, но или не го пробих целия, защото беше на поне 3 метра, или контрата се затвори при лупинга, който направи рибището. Така или иначе си замина, а аз малко се разстроих. Свидетел на излизането ми беше Ванката Томов (Ватуса) и той да каже, че го приех съвсем философски. Ако ми е писано, ще срещна и моя лаврак. Виж за това, да поседнем на бира и да побъбрим, усещам осезаем ентусиазъм |
|
Ванка, прав си за композицията, но по принцип. В тази снимка на мен морето ми дава повече внушение, затова обратно - бих добавил още малко море отдолу, и да избутам още малко нагоре (в по-динамичната част на кадъра) разрушения кей. Диагоналът на облаците в моите очи е едно от най-важните неща в кадъра и ако отнемеш море, ще добавиш плътен облак по горната хоризонтала на кадъра. Така ще се балансират двете хоризонтали на отсечката, но според мен ще загуби динамика. Ето как бих го композирал аз с наличния материал:
|
|
Да си кажа честно, изобщо не се изненадах, че темата "кипна" (даже написах нещо в този смисъл в първия си пост), защото идеята е доста прикрита зад думите и иска малко повече надничане. Не очаквах обаче такова непредизвикано с нищо ожесточение срещу автора - нещо рядко случващо се тук.
Не знам на кой какъв вкус му остана в устата, но на мен ми остана да ме човърка един въпрос: защо хора, очевидно нямащи тайни в подводния риболов (имам предвид и двамата братя, защото застанаха един зад друг), си губят времето да пишат такива неща, вместо да ни чупят главите със снимки с улов. Тук е прието, че дължината на постовете е обратно пропорционална на ловните умения на пишещия, а колкото си по-велик, по не ти се занимава с "онези в сайта" (е, има и някои прекрасни изключения). Общуването на големите харпунджии с нас простосмъртните обикновено приключва с небрежното подхвърляне на някоя снимка с лавраци, като често не се счита за необходимо дори да се отговори с нещо на възторга на публиката.
Тогава защо им беше на братята Новокиришки този таралеж в гащите и специално на Николай, след като по всичко личи, че умственият му багаж е достатъчен за такава преценка? Нямам за себе си категоричен отговор, но вероятно е във факта, че темата се появи след конкурса за разказ. Ето едно цитатче от първия му пост:
"Прочетените тези дни истории ме карат да си мисля, че всички ние имаме желание и нужда да споделяме за миговете под водата. За спомените, мислите, вълненията, страховете. За красотата и насладата, за трудностите и успехите. Приветствам Spearfish за чудната идея и благодаря за неповторимата възможност да нарисуваме сърцата си, изливайки натрупаното с думи! В главата ми, четейки, се боричкат разни мисли. Вълнуват ме отдавна и си мисля, че е време да ги пусна на открито".
Струва ми се, че след това събитие Ники е решил, че тук има достатъчно хора, с които да сподели и "некои съображения", по-различни от типичните за ежедневната дискусия тук.
Дали темата е нужна или не? Еми...всеки с интересите си... Ако беше пуснал тема от сорта "Как избих лавраците - описание на местата и техника на засадата", вероятно щеше да се радва на по-голяма почит дори от Ачо.
Когато някой човек ме провокира с нестандартни възгледи или поведение, винаги съм нащрек. Може да е оригиналничене, но може и да е израз на много дълбоко вътрешно преживяване, което си струва да се опознае. Още по-внимателен ставам към хора, които очевидно са живяли и видяли туй-онуй. Обикновено нищо не е така, както изглежда. Доста колеги обаче не потърсиха причината за това включване, а наскачаха да се защитават от несъществуващи обвинения и от там нещата загрубяха.
Мисля си, че Ники се опита с тази тема да си потърси събеседници за малко по-евфемистични теми, но удари на камък. Каза му се, че това е харпунджийски сайт и тук си мерим харпуните и рибите, а такива теми са за литературни кръжоци. Това можеше да го подмине с чувство за хумор, но явно не беше подготвен за обвинения в манипулиране, отнемане на святото право на лично мнение, поругаване на правото на личен избор и други по-тежки грехове, което явно го свали в партер.
Еми...Ники, друг път да мислиш повече, като пишеш... |
|
Яворе, за какво си трая? Аз лично останах с впечатлението, че хората тук се забавляват да си правят ваденки и тапети за десктопа. Логото е малко по-сериозна дисциплина и не може да бъде продукт на "бъзикане", както се изрази Асен за неговите творчески занимания. Точно защото имам професионално отношение към тази материя, предпочитам да не се правя на художник...
Колкото до рекламата, имам си мнение, което на повечето млади лъвове няма да се хареса като крайно, затова и тук ще пасувам |
|
Браво! За това ставаше дума... И защо трябва да е едно? Може да са цяла серия, но е добре и на силуета да присъства "SREARFISH.org", все пак го дължим на авторите. Май е друго усещането, когато си е нашичко... |
|
Супер! И си е наше ! |
|
Асене, кефи ме идеята ти, не се впрягай. Просто си много прав за това, че точно тази снимка е представлявала интерес за много хора по понятни причини:
Просто това е корицата на каталога на Рифи за 2006-та и тази фигура е доста популярна |
|
Колега, не може да не си чул един от шопските бисери, претендиращ да дава рецепта на всеки проблем: "То що си требе, оно си сака!" След като си захаросаш дръжката, купи си едни ръкавици с кожа (амара) на дланите и не откривай топлата вода - открита е вече
***Тук ще допиша, защото Явор си трае Процедурата е следната: мажеш епоксидна смола (тук можеш и селективно да подходиш, като отделиш места, които да оставиш без грип), посипваш ДЕБЕЛО захар и оставяш да стегне. После изтупваш неполепналата захар и миеш на чешмата поне 5 минути. Така всичката захар, коато стърчи над смолата се разтваря и се отмива. Сушиш. Остават "килийки", които внимателно шкуриш с 200-240 шкурка, колкото да спрат да закачат - пробваш с някакъв плат. Така подходих аз с дръжката на моята самоделка и стана супер - можеш да видиш в темата ми снимките. Не се хлъзга дори с кевларените ми ръкавици. |
|
Нови Продукти
Цена: 0.70 Лв.
Spearfishing
|