Разглеждане на всички мнения на Gringo
|
Браво на рисувача Асен! И ние с един приятел от същото място "нарисувахме" харпунджията на ескизчето за стикер за кампанията за ползване на буй преди време.
[link]
Ето тук малко матриал и други рисувачи да се упражняват
Иво, вземи нарисувай нещо авторско, за да си знаем, че си е наше и да си го разпространяваме без притеснения, че някъде навън някой може да го познае и да стане резил |
|
Аахаха... разликата между харпунджия и харпунист... Ами същото, като лодкаджия и лодкист, или рапанджия и рапанист, бояджия и колорист... Аз едно време като директор на печатница се представях при запознанства като печатар, а бригадира на книговезкото ми отделение - като полиграфист
Колега Stingray, че какво ни е на публиката? На мен есето много ми хареса. Или искаш да кажеш, че точно това е проблемът, защото съм в "групата със сходни интереси"? Много бих искал да съм в групата на Ники Новокиришки първо като "харпунджия", защото за да се замисли човек над подобни въпроси, ще му трябва поне толкова време, колкото той е прекарал под водата и поне толкова риба, колкото той е извадил, а за това няма да ми стигне остатъкът от живота.
Иначе пуцане му е майката... |
|
Бих искал и аз да споделя, какво мисля по същината на темата.
Аз съм от патологичните любители на рибата като храна. Бих казал, че мога само това да ям. Хапвам с удоволствие и други морски дарове, но риба от всякакъв произход - морски и сладководен - предпочитам пред всичко друго. Първите си рибки съм хванал с ръце в реката на село при баба и дядо, където ме оставяха родителите ми, за да си починат за известно време от мен, и това още преди да добия законното право на лятна ваканция. Пак там съм хванал и първите си рибки със самоделно направени въдички от върбова клонка, шивашки конец и карфица за кука. Ясно помня още тогава с каква осъзната гордост носех улова на баба ми, за да го сготви. Винаги стигаше за мен и котетата, но ако имаше и за дядо и баба, бях още по-горд. Подобно чувство изпитвам и сега, когато нахраня семейството си и приятели със собствен улов, било с въдица, било с харпун.
Пиша това, за да се опитам да отговоря на основния въпрос на Николай - защо ловуваме, и защо получаваме самочувствие от това. Просто човекът има в гените си тези инстинкти, благодарение на които е оцелял в природата още преди да построи първите си градове. Дали не го правим единствено, за да спечелим женското внимание? И ако да, лошо ло е? Мисля, че и това е кодирано в нас. Има го при почти всички мъжки представители на повечето животински видове. Добрият боец и ловец осигурява повече сигурност и защита за женската и поколението. Това пък инстинктивно насочва женската при избора на партньор. Жалкото само е, че в годините на човешката еволюция и най-вече с напредъка на цивилизацията тази ценностана система се е размила и развила в други, често уродливи форми.
Сега мъжете вече се оценяват по портфейла, а ловът е удоволствие, хоби, разтоварване. Тук е най-порочното в цялата работа - вече убиваме за удоволствие! Смятам, че това са признаци на дълбоката атрофия на човешкия морал в глобален мащаб, защото се практикува предимно от образовани, материално задоволени и често с лидерски позиции хора. Най-очевадно е при ловците с пушки - охранени бизнесмени, политици, ченгета, прокурори, съдии, телевизионни водещи и какви ли не парвенюта "разпускат" с пушка в ръце. Безмислено се убиват диви животни за "трофеи", като задължително следва снимка ала "пуяк с пушка върху труп на диво животно". Вили, кръчми и всякакви бардаци са окичени с глави на муфлони, елени и диви птици. Това, приятелю Ники, намирам за гадно и усещам, че подобни мисли са те е човъркали, за да напишен този пост. Аз го разбирам така: не лишавай от живот друго живо същество, ако то не е заплаха за твоя живот, или не ти е необходимо за храна. Ако все пак си ги убил, за да се нахраниш, не е нужно да правиш шоу с това.
Аз ще продължавам, докато това е възможно, да ловя риба с харпун и въдица с чиста съвест, защото каквото хвана, изяждам почти безотпадно. Струва ми се по-достойно сам да убия и изям една риба, отколкото да си купя от бракониерската сергия. Вече обаче се замислих дали ще снимам и показвам убити риби... |
|
Хм, приятелю Николай (след прочетеното бих искал да си ми приятел ), ако това есе го беше пуснал при разказите, сега вече можеше да разчиташ на чисто нов Суунто Д4... . Това при положение, че не си случайно автор на някой от най-харесваните разкази там.
Както навсякъде, така и при харпунджиите хората са различни. Някой беше казал някъде, че човешкият интелект започва с въпроса "ЗАЩО?". Имал е предвид не думата като част от въпросително изречение, а като мисловен процес. Хората се различават главно по способността си колко често и в каква връзка (си) задават този въпрос. Факт е, че колкото повече, толкова повече... Извън шегата, но всеки отговор провокира нови въпроси, често в геометрична прогресия. По тази причина в двата полюса на човешкото общество се намират две групи хора, еднакво неудовлетворени от живота - едните, които никога или много рядко си задават това тревиално въпросче, и други, които постоянно и за всичко си го задават
Смятам, че тази тема е една от големите провокации във форума и очаквам бурно развитие . |
|
Нека не се караме за глупости. Иво винаги пише с огромно желание да е полезен, пък всеки си носи глава да си прецени дали да чете и ако чете - дали да приема тезите му.
Тук има едно хронично заболяване на новите юзъри, което и повечето от нас са го преболедували по различно време. С влизането в сайта се започва едно питане по теми, които вече веднъж са описани максимално подробно от администраторите на сайта в "Статии/Подводен риболов", след това многократно са разпощвани във форума, като често се дублират в няколко раздела - "Екипировка", "За начинаещи" и пр. Специално по въпроса "хеланка или вендуза" са изписани томове. Нека всеки преди да седне да пита, да изчете това, което с години се е натрупало като информация, пък ако нещо не е разбрал, няма лошо и да пита. Ако се подходи по този начин, всеки няма как да не забележи, че не само в този форум, а и по принцип отправянето на квалификации не се приема добре.
Подборът на екипировка обикновено става по два начина:
1. Купуваш, пробваш, ако не харесаш - сменяш, пак пробваш, и така, докато уцелиш.
2. Първо четеш, питаш тук или в личен контакт с по-напреднали, приемаш чуждото мнение, което в повечето случаи е добронамерено, и така спестяваш и пари, и нерви.
За целта обаче трябва да си наясно какво точно искаш да правиш. Както при автомобилите, и тук всяка марка си има фенове и протичници и когато тръгнеш на такава дискусия, трябва да си готов да чуеш всякакви мнения. |
|
Юли, няма нужда да ровиш, за да видиш къде и кой е писал за Патоса. Тук е, в тази същата тема, просто върни на 5-та стр. Аз имам Патос от една година, даже съм му правил миналия март презентация:
[link]
Тогава не забелязах някой да се впечатли кой-знае колко, пък сега не знам.
Колкото до Демка, аз не ги познавам много добре, но много ми приличат на гръцки вариант на една друга легендарна фирма, която също упорито си пази стария дизайн, но от това феновете и хич не намаляват
[link]
|
|
В София Демка се продава при Орозов. Въдичарите го знаят като представител и вносител на риболовни принадлежности на фирмата D.A.M. В новия си магазин на пл. Възраждане от миналата година продава и харпуни - някакви турски и Демка. Понеже това не им е в основния предмет на дейност, няма някакъв сериозен избор, а продавачите изобщо не са в час. Цените специално на Демка ми се видяха доста високи в сравнение с тези в Гърция. |
|
Ааахаха, Павка, това си е трудова злополука отвсякъде, братко!
Сетих се за една история, достойна за конкурса.
През 88-ма година бяхме на море с 2 приятелски семейства на Китен. Сутрин рано и привечер се изскубвах от семейния хомот и ходех да погмуркам на устието на Караагач. Там се въртяха прилични кефали и почти не се връщах без риба. Единият от мъжете взе да "припалва" покрай мен. Аз имах резервни маска, шнорхел и едни къси плавници. Току-що си бях донесъл от Виена и един 75 см. Суперблиц и едни шорти Камаро, та всичко това беше на негово разположение да се учи. Аз си имах истински такъми, с които си гмурках. Една сутрин дойде с мен и го оставих до самото устие на плиткото, а аз си отидох малко по-навътре на "моето" камъче. Като излязох, ми се примоли да му дам да пробва с моя неопрен - един 5.5 мм. Марес, гол и отвътре и от вън, с нещо като "шаркскин". Беше много здрав, но значително по-твърд от сегашните вендузи. Помогнах му да го облече, натъкмих го с и с дългите плавници, само предпочете блица, че по-лесно го зареждаше с подвижната глава. Изчаках го да видя как е във водата, видях, че всичко е ОК и запраших да оставя другите такъми и рибата в сатнцията, която беше на около 200 метра нагоре по плажа. Жените и децата вече бяха излязли на плаж и аз изчистих рибата и се присъединих към тях. От мястото виждах как гмурка приятелчето. Видях го и как излезе след около час и започна да съблича неопрена. Нещо се заплеснах с компанията и след 2-3 минути като погледнах, го видях, че седи на пясъка в странна поза. Опита се да стане, но падна настрани. Разбрах, че има нещо гнило и се затичах натам. Заварих го с ръце в ръкавите, като половината горнище беше върху главата му. Движенията му бяха доста хаотични и явно беше се панирал. От вътре се чуваше някакво нечленоразделно мучене. Абе беше сдал отвсякъде. Помогнах му да седне и изхлузих горнището. Беше забелил вече очите и имаше пяна по устата. Изкара ми акъла. Загребах с неопрена вода от морето и му я излях на главата. Малко се освести, ама яко трепереше и продължаваше да мучи. Абе стана един цирк, мани! Имаше някакви дечурлига с въдици на реката, та дотърчаха да питат чичото удавник ли е. Четвърт час го чаках да може да се изправи, че да свалим и долнището. После го скъсахме от майтапи, ама човекът се си беше отишъл... |
|
Хехе, чакайте тук пак включване от Петър... Той си е много доволен точно от Марес Термик, а аз съм свидетел, че наистина не му пречат нито циповете, нито хеланката отвътре. Човек като си може...
Между другото не са малко колегите, които по една или друга причина са гмуркали и продължават да гмуркат с водолазни костюми. Някои даже ги предпочитат заради обличането. Ако влизаш за риба предимно по време на отпуската, докато жена ти и децата се пържат на плажа и са ти отпуснали 2-3 часа да си начешеш крастата, може даже да е и по-удачен от вендузата. Да не говорим, че с един Термик можеш да си изкараш и до пенсия... |
|
Ще е добре ако някой сложи една ясна хубава снимка на скорпид.
Това, което е писал Стамен за дракона обяснява и действията на печените рибари по морето. Казвали са ми, че в лодката има поне един с гумени ботуши, та драконите ги мачкат с крака. Явно не е лесно да го хванеш, без да пострадаш. |
|
Ами аз мисля, че е там, ама може и да съм се объркал. Булти се представи като спец по драконите, нека арбитрира. Добре е да се уточни със сигурност, за да има полза от всичко изписано до тук за морския дракон. |
|
Булти, в мойта въдичарска компания казваме чепаре на такъм, при който Х на брой куки са хванати последователно към основната линия на къси поводи. Тези за платерина са с 3 или 4 куки 7-8 номер, с цветни мъниста на поводите и 30-50 гр. дънна тежест на края на линията. На куките за стръв слагаме блатен червей. Поради близостта на стръвта до дъното много често се хващат и дракони. От теб чувам, че при риболов на сафрид се хващат и дракони, защото там воденето на чепарето е предимно в средните и по-високи слоеве, а дракончето е дънна рибка. Знам от рибари, че при риболов на попчета е чест гост на куките. Както и да е, Spro отвори чудесна тема в Кръчмата, там можем да прехвърлим дискусията за въдичарските такъми и техники.
Колкото до това какви са пораженията, много е индивидуално, според организма и имунната система. Има и значение размерът на рибата. Споделих с една група въдичари от Варна за моя случай и всички казаха, че леко съм се отървал. Разказаха ми за няколко доста неприятни случки с техни познати, а и аз имам такъв приятел, който получи усложнения - писах по-горе. С твоята теза за температурната неустийчивост на отровата на дракона си обяснявам и съвета на доктора за загряващия компрес, който явно доста помогна. Аз не съжалявам, че потърсих помощ, защото и моят и на приятеля ми опит с дракони беше никакъв в онзи момент.
Асене, остава само да гадаем какви биха били последствията, ако дракончето на Булти го беше боцнало по инструмента... |
|
Хехе, Веско, нали знаеш приказката за лъжливото овчарче. Я майсторите на фотошопа да инспектират снимката, преди да получиш похвали... |
|
Вова, аз имах същите преживявания миналия септември на Синеморец. Между медузите беше останала и малко морска вода. Имах същите проблеми като теб, без дори да ги пипам с ръце - разбутвах ги с харпуна. Бяхме заедно с Ватуса и той изказа предположение, че вероятно си изпускат по малко отрова, но при това пренасищане количеството и става осезаемо. Добре е, че неприятният ефект отшумява за час-два след излизането, поне при мен беше така.
В Егейско море имах среща с друг разбойник - анемонията. Изглежда като невинно водорасло. По-хубава снимка от тази на Wishbone в галерията не можах да намеря, та с извинение ще я ползвам за илюстрация
Бях засякъл в един плиткач движение на кефали и залягах между камъните да ги дебна. По обяд ставаше доста жега, водата подгони 28 градуса и влизах по т-шъртка. Не съм рзбрал кога съм се лепнал на гадинката, но още във водата десният лакът ме защипа, а в лодката на връщане си ме заболя. До вечерта се наду, а на другата сутрин и по 10 см. нагоре и надолу от ставата станаха с цвят на малина. Даже 2-3 дни имах проблеми при свиването на ръката. След третия ден цветът на оттока стана лилаво-син, болката намаля, но мястото си беше все така надуто. Така си се прибрах след 6 дни, после почти 2 седмици доста ме сърбеше и бавно спадаше. След месец още имах тъмносиньо петно и кожата ми се обели. Няма да е пресилено ако кажа, че поне още 2 месеца си личеше. Не съм прилагал никакво лечение, та можах да проследя естествените процеси .
Набождал съм се и на морски дракон в нашето море. Преди 3 години ловяхме с един приятел платерини на Синеморец с дънно чепаре с 3 куки. Още с първото замятане имах удар и на 2 от куките извадих 2 дракона по 20-тина сантиметра. Аз ги познах, но не знаех за шиповете на хрилните капаци. Мислех, че трябва да се пазя от шип на гръбната перка. За да ги сваля от куката, първия го завих дебело с една хавлийка и смело го гепих. Той съответно веднага ме перна с шипа на хрилете до нокътя на палеца. Свитки ми излязоха от болка и отърчах при доктора в селото - много мил и отзивчив човек. Той след като ме ожали, сложи някакъв гел на дупката, леко превърза пръста и ми поръча да му се явя след 1 час, за да види на къде ще тръгне оттокът. Каза, че ако тръгне над китката, трябва да отида до болница за инжекции с кортизон. След един час бяха се надули палецът, показалецът и средния пръст, както и дланта отгоре, но над китката нямаше нищо. Остана доволен и ми каза да си направя "бабешки" загряващ компрес за през нощта и да се запася с болкоуспокояващи. Второто го замених с 3 мастики и си спах нормално. На другия ден ме болеше, но поносимо. Оттокът по дланта и пръстите спадна за около 3 дни, а на палеца след седмица. На мястото на убождането тъканта некротизира и черното петно изчезна след 3 месеца. Един мой приятел обаче преди 12 години не беше такъв късметлия. Ръката му се наду и получи някакво отравяне, та се влачи по болници 2 месеца.
Ето един такъв хулиган, ако някой не го е виждал. С кръгчето съм показал мястото на шиповете на хрилете.
Снимката е от сайта "НаРиба", автор е потребител с ник "Doktora" и се надявам да не се сърди, че я ползваме с некомерсиална цел и благородни подбуди |
|
Колеги, отварям тук нова тема за опасните морски видове, които по някакъв начин могат да застрашат сигурността и здравето на гмуркачите и подводните ловци. Идеята ми дойде от темата на Ачо при рецептите, където той описва една вкусна, но опасна океанска риба. Подобна информация мисля, че ще бъде ценна и интересна за всички. Такива твари има и в нашето море, като дори тях не всички ги познават добре, а какво остава за чужди води. Нека всеки, който е имал срещи и преживявания, разполага с достоверна информация и личен опит с бодливи, хапливи, парливи и пр. морски обитатели да сподели тук. Ценни ще бъдат всякакви сведения като външен вид, снимки по възможност, местообитание, поведение, евнтуални поражения, симптоми, първа помощ и пр. |
|
Ачо, дойде ми една идея и ще отворя една тема в "Обща дискусия". |
|
Ааахаха, а Пако наясно ли е с проблема ти? Да не си го гърмял вече, че е загубил интерес към риболова? Сега вече трудно ще си намериш компания за нашето море! |
|
Ето нещо, което ми се видя полезно. От картинките се добива някаква представа, но ако някой с френски преведе най-същественото, ще е екстра!
[link]
[link] |
|
Колега radogg, моите уважения за корабната и хладилна квалификация, която имаш! Доброто образование винаги е било един от атрибутите на заслуженото и оправдано високо самочувствие при хората. Браво! Жалко само за болните ти уши.
Аз пък нищо не разбирам от кораби и хладилници. С това си обяснявам защо така и до днес не съм научил нищо за болката в ушите, просто не я познавам. Вероятно, защото и от физика нищо не разбирам. Разликата е, че аз по съвет на други УНГ специалисти си чистя ушите доста редовно по описания по-горе начин и преди гмуркане много съвестно си пълня ушите с морска вода.
Малко ми стана смешно. ще прощаваш, че квалифицираш като "идиотски" описанията на практики, наложени и прилагани от десетилетия сред професионални водолази и фрийдайвъри. Сподели какво препоръчва корабната и хладилната наука по въпроса, моля. За твое сведение колегата Live2Dive също е добре реализирал се в чужбина инженер, има снимки в галерията, на които е видно от кога се гмурка, пък никой не го е чул да размахва и употребява точно по този начин самочувствието си... |
|
Абе знае ли човек... Акульчик нещо много подпитваше за Фотошопа тези дни, та... |
|
Нови Продукти
Цена: 51.00 Лв.
Spearfishing
|