Коце на видеото е компютърна симулация за народа а не реално видео.Виж на видеото как се гънат .Наистина най-голям ъгъл правят в мястото предназначено за огъване, но и "лопатите" също са доста еластични.Материала от който са направени е много добър и поозволява такъв брой огъване на едно място без нежелани последствия.А че има още да еволюират плавниците -изобщо -това е безспорно. Само се притеснявам да не навлязат по-бързо от колкото очакваме високо технологичните открития че тогава повечето плавници , като форма и концепция каквито ги знаем днес ще са история.

Коце и аз така си мислех,че ще вибрират,но дори и с две ръце като го въртя с голяма сила,почти няма вибрация,а при стандратно бързо въртене,няма никаква.Как е постигнато това,идея си нямам?! Един път Стамбата ми разказа как го подминал некакъв лефер високо над главата му и той го видял чак като отминавал.Като видялче вече няма шанс да го уцели,той хванал харпуна рязко с две ръце и със сила го завъртял за да му извибрират латиците,така и станало,но ибата не се върнала.Но каза,че понякога се връщали и да видят какво е това и той тогава ги взимал.Такъв случай имах и аз и веднага след като ме подмина рибата,рязко завъртях харпуна надясно за да извибриат,но нищо,после пак наляво,пак нищо и рибата въобще не ме "отрази"!
Повечето състезатели гмукат с това,което има,както каза Добчо.Много са малко тия ,които държат на по специална екипировка.Рядкост е да видиш състезател със скъп харпун,факт е,че на "Сребърна амфора" испанците се събраха и бзеха да разглеждат С4-то ми,сякаш беше незнам и аз какво.Харпун като харпун,малко по странен и по красив.Странно ми се видя,нали все пак това бяха испанците.

Коце моя С4 е по маневрен от твоите харпуни,а ластиците му са отгоре,как ще го обясниш?

Мисля, че в тази тема е мястото да питам колегите, които се изявяват като физици тук, за едни мои догадки. Ето какво имам предвид:

Имам 2 харпуна - един Патос Про 90 с отворена глава и един Беша Мундиал Карбон 100 см., който е силно тунингован - тръбата е облечена с дърво и в последствие доста утежняван с баласт, пак с отворена глава. Патосът тежи 750 гр. без стрелата, а Бешата е двойно по-тежък - около 1400 гр. Само при главата имам 110 гр. олово. И двата имат страничен профил със стрелата 34-35 мм.(28 мм. тръби с водачи), и двата плуват без стрела, а със стрелата бавно потъват (Патосът малко по-бързо). Според моите стереотипи съм си ги назначил така: Патоса за нашето море, защото е по-лек и маневрен, с 6 мм. стрела и 16 мм. ластик. Бешата съм правил за другото море и за по-тежък сет. Какво обаче се оказа: тежкият харпун ми се струва, че е по-маневрен и послушен във водата и започнах да го предпочитам и тук. Не само, че стреля по-убедително и по-надалеч с по-тежки стрели, но и се върти не по-зле от Патоса, а е по-стабилен при прицелване, особено в по-неспокойно море. Разликата в усещането, казано по най-простия начин е следната: като бутна тежкия харпун в някаква посока, после само го придържам и насочвам, докато Патоса иска постоянно усилие, за да се движи. Щях да приема, че си въобразявам, защото много си харесвам самоделката, но го чух и от други колеги, които се изненадват от добрата маневреност на дори значително по-тежки харпуни.

И тук е въпросът ми към колегите juliano и radogg, а и към останалите:
Възможно ли е по-голямото тегло на добре балансиран като плаваемост и страничен профил харпун да създава предимства при маневрирането? Моите дилетантски разсъждения стигнаха до понятия като "инерция", "съпротивление" и "потенциална и кинетична енергия", но до тук. Дали пък не е някаква заблуда понятието "лек и маневрен харпун"? Всички знаем, че теглото на сушата и плаваемостта във водата са различни неща, но как се отразява на хидродинамиката? Има ли някаква истина в догадките ми, или все пак си въобразявам...?