Разглеждане на всички мнения на Dobs
|
Чавдаре, моето мнение го знаеш. Харпуна е трепач и пак много детайлно изпипан.
За хлъзгането на дръжката може да се окажат прави колегите. Въпреки, че е грапава на пипане на сухо, във водата може и да се плъзга, но това е бял кахър. Оправя се с малко захар на вкус
Иначе за стрелата и ластиците мога само да кажа, че точно тази стрела и тези ластици са фанали някоя друга риба вече и наистина летят направо на 5-6 метра
Верно на друг харпун бяха, но той па с нищо не е по-добър от този
Пожелавам ти да му направиш кръщене като аз на моя - първите 2 изстрела 2 риби с общо тегло 21 кг |
|
Здрасти колега,
За този номер обувки трябва да се ориентираш към най-големите номера плавници: 45-47 или 46-48 в зависимост от марката.
Тук погледна ли: [link]
Ако си харесаш някой модел може да се свържеш с мен на лично съобщение.
Поздрави! |
|
Ceco написа: Това за забраната сигурно ли е защото миналата година по това време морето беше пълно с рибарски лодки и мрежи и не видях някой да им прави проблем.Едва ли е само за харпунджии .Знам че някои от вас ще ме критикуват ,но аз през май ще си взема и харпуна.
До миналата година си беше точно така. И освен това е забранено само за харпунджии до колкото знам. И проверките били сериозни разправят... Нека Явор да потвърди. |
|
Колеги, едва ли така лесно можем да определим каква точно е рибата.
На Юли информацията е много полезна, но се отнася само до нашия регион.
Лихията и ричолата са от едно и също семейство, което има над 150 подвида...
[link]
Според мен рибата на Жиро не е нито ричолата нито лихията, които познаваме от Егейско Море. От същото семейство е, но е някой от другите видове каранкси. |
|
Пичове, според мен се впускате прекалено много в умуване относно въртенето на харпуна...
Ако се върнем малко по-горе ще видите, че става въпрос за голям далекобоен харпун с 2 ластика. Гоним далекобойност над 5 метра.
Ето ви една драсканица за да онагледя какво имам предвид:
На който му се занимава със смятане да сметне колко точно е разстоянието с питанкиоте
Ако харпуна ни стреля точно на 5-6 метра не ни трябва да го въртим кой знае колко.
Ако намалим профила за да го направим повратлив, съответно намаляваме масата и харпуна почва да рита като магаре и не можем да уцелим нищо на 6 метра... Губи се смисъла според мен.
Който е ползвал такъв харпун знае колко точно се налага да го въртиш когато си гмурнал на 15+ метра и имаш видомост 10+ метра. Налагат се само малки корекции от по няколко см. Това не е 75-ца в мътна вода където трябва светкавично да врътнеш харпуна на 180 градуса
Относно теглото, всеки сам да си преценя, но само за информация моя голям харпун (115см) с 2 ластика и 7мм стрела тежи точно 3600 грама стъкмен с всичко и пак си рита доста силно... Не мога да си представя как щеше да рита ако беше 1500 грама, а сет-ъпа остане същия...
Мислете главно за предназначението на харпуна. То е водещо |
|
Yavorsub написа: Dobs-според теб това че ластиците са разделени -помага ли?Ако се поставят само от пред елеватори веднага след дупките -както е на този харпун за да насочат ластиците и от там назад вече да са в един канал ще има ли съществена разлика ?
Яво, честно казано не знам дали помага... Идеята очевидно е да се избегне триенето на единия ластик в другия. Дали си заслужава усилията за да се постигне - според мен не.
Мисля си, че във водата триенето (ластик в ластик; стрела във водач) не е такъв значим фактор както на сушата. Водата служи като лубрикант, който намалява загубите до пренебрежимо малки стойности. Там турболентните движения и съпротивлението на самата вода са далеч поважни фактори.
Във въпросния харпун, на мен по-скоро ми харесва, че ластиците се движат по възможно най-правата линия до засечката на стрелата. Освен това така прибрани в корпуса на харпуна сигурно допринасят и за маневреността...
Всички тия неща обаче са без значение в случая, защото дори този, който е правил харпуна не ги е замислил предварително.
По думи на Персико, целта е била да се постигне масивен харпун за лов от засада (aspetto) по модела на Абелан и Дапиран. Всички останали глезотийки, които е добавил са според него по-скоро въпрос на външен вид. Правил го е за подарък на приятел...
Те това е. |
|
Аз повече теория няма да развивам, ще допринеса обаче към чуденките с едни снимки на за мен най-красивия харпун, който съм виждал. Там идеята е да са разделени ластиците един от друг колкото се може повече.
Харпуна е разработен от Персико (arbalegno.com)
Насладете се:
|
|
Става въпрос за съвсем минималистичен метален жълъд като този:
[link]
Или като този:
[link]
Ето тук как изглежда в ластика:
[link]
Относно откритията не казвам нищо лошо за емпиричния метод, аз се водя само от него
Но някакси ми звучи несериозно да се твърди: "Той може и да снима с високоскоростна камера в специален басейн, но аз като стрелям с моя харпун в морето виждам, че главата не се вдига нагоре, следователно резултатите на Дапиран са грешни..."
Не казвам, че всичко, което е казал/написал е вярно. 100% не е, но за да го оборим трябва поне да подходим толкова сериозно към доказването на нашата теза, колкото той подхожда към доказването на неговата...
Така че, почвайте да лепите аквариуми или да копате басейни |
|
Колко тежести, какъв колан, каква тока...
Колеги, отделяйте малко повече от 5 сек. за да си пуснете обявата. Така и самите вие имате повече шанс за успех... |
|
Колеги, темата е много интересна и искрено съжалявам, че няма как да преведа и постна всичко написано... Това, което сложих по-горе е само едно зрънце от цялата информация.
Дапиран разглежда отката на харпуна като първичен и вторичен.
Първичния е този за който до сега говорихме. Вторичния е движението назад. Той е от много по-голямо практическо значение.
За справянето с вторичния откат основна роля играе формата и позицията на дръжката, но за да вляза в повече детайли трябва да превеждам десетки страници формули, а това няма как да стане.
Погледнете на предната страница линка който съм ви дал. Това е само една от десетки статии посветени на балистиката на харпуните. Има статии отделно за стрелите, за жълъдите, за ластиците и това как губят енергия... Изобщо неизчерпаемо море от знания.
Най-важното от всичко е, че това не са сухи формули исмукани от пръстите. Дапиран е първия (с изкл. може би на някоя от големите комерсиални фирми като ОМЕР) който си построява канал за тестване на харпуните и снима с високоскоростна камера.
Уважавам мнението на всеки един от по-горе изказалите се, но да си кажем честно, нашите мнения са базирани на някакъв емпиричен опит, а не на точни измервания...
На теория нещата изглеждат по един начин, но на практика може да се различават...
Дори Дапиран е откривал свои теоритични грешки когато е започнал да снима и тества всичко. Една от тези грешки е именно металния жълъд. В по-ранните си статии го препоръчва като по-удачен вариант, но след измерване на скоростите се оказва, че забавя прекалено много стрелата.
Друга еволюция в теорията му е в последно време налагането на 2 отделни дупки за 2та ластика, но това е отделна дълга тема...
Не знам дали с някой онлайн преводач няма да успеете да си преведете статиите поне на някакво сносно ниво за разбиране... |
|
Само да вметна, че аз лично съм много далеч от физиката и, че просто превеждам неща, които съм прочел. Ако повече хора знаеха италиански нямаше дори това да правя
Аз за себе си изводите съм си ги извадил от практиката. Не че съм направил кой знае колко харпуни, но до сега не съм намерил в практиката противоречие с това, което съм прочел в разработките на бай Дапиран |
|
Naval написа: Дапиран добре се постарал да направи замервания, обясненията на резултатите не са много коректни....
Вальо, давай да видим по-коректни обяснения или поне посочи къде не са коректни, моля.
Гриша, не ми е хич даже идол, доста е високомерен по мое мнение Просто това е един от малкото достъпни до мен източници на някаква научно обоснована теория за харпуните. Никой друг производител не си разкрива толкова подробно процеса на разработка на моделите.
Сега да си дойдем на думата. Преведох набързо откъса от обширното изследване на динамиката на харпуните и ще сложа двете графики, които може да дадат повече яснота.
Не претендирам за точност на термините.
Това е:
Харпун с отворена глава: Струва ми се интересно също така да анализираме ефекта на отката при един друг вид конструктивно решение при харпуните (бел. пр. за разлика от харпуните със затворена глава и двойка ластици), т.е. харпун с отворена глава и кръгъл (цял) ластик.
Както се вижда на скицата, действието на силата F приложена от ластиците при зареден харпун, действа под ъгъл спрямо оста на харпуна, следователно и реакцията на ластиците над харпуна ще бъде също така под ъгъл. Силата на отката FR, както в предходния случай ще има същата големина като силата F и ще бъде насочена в обратна посока.
Откат при харпун с отворена глава
Ако разделим силата на отката в точката, в която действа, по посока на оста на тялото на харпуна и в перпендикулярна на тази ос посока, ще получим FR’ за реалната силата на отката която преминава през барицентъра G и FR ‘’ която предизвиква момент (FR “ * b), който се стреми да повдигне предната част на тялото на харпуна.
Силата FR “, обаче е много слаба и момента, който произлиза от нея е със скромна интензивност, дори в случай, че ластиците бяха позиционирани на самата ос на тялото на харпуна, под тази ос силата FR ‘ би предизвикала момент с обратна посока, който би се компенсирал от първия момент.
С внимателно проучване този тип харпун може да се балансира перфектно до пълното компенсиране на какъвто и да е момент оставяйки единствено отката по посока директно назад.
Информацията е от тук:
[link]
|
|
Хайде сега ще понапиша един дълъг пост, че от много време не съм го правил
Прави ми впечатление, че рядко някой, който тръгва да прави сам дървен харпун започва от началото
Началото според мен е предназначението на харпуна. За какво ще го ползваме.
Има общо взето 3 възможности според мен:
1. Къс и маневрен харпун за лов в плитки води на дребни и бързи риби или лов в дупки. (75-90см)
2. Средно дълъг харпун за „универсална” употреба и т.нар. agguato или лов с промъкване (мисля, че това най-точно предава на български значението на италианската дума). (90-100см)
3. Дълъг и мощен харпун за засади (aspetto) в дълбоко. (над 100см)
На практика всичко по изработването на един харпун трябва да е подчинено на предназначението му. Според употребата и начина на лов можем и да преценим приоритетите, които искаме да постигнем в един харпун.
За Вариант 1 – маневреност; за Вариант 2 - компромис м/у маневреност и далекобойност; Вариант 3 - далекобойност.
Ако забелязвате до тук вариант 2 се очертава най-труден за постигане. Аз например съм преценил, че с моите знания и заради липсата на свободно време едва ли ще постигна някога утопичната идея за един харпун за всякакви ситуации. За това и съм се фокусирал в/у варианти 1 и 3 в моя арсенал.
Както гледам от картинките, Гришата се е насочил към харпун от втория или дори третия тип. Ако предположим, че е третия тогава можем да се водим от главния приоритет: далекобойност.
Какво ни трябва за да постигнем това?
1. Дебела стрела!
2. Два или повече ластика
3. Достатъчно маса и правилно разположение и форма на дръжката за да се справяме с отката.
Ако се ръководим от тези изисквания и оставим на по-заден план маневреността нещата стават сравнително прости.
Все пак нищо не пречи да положим малки усилия за подобряване и на този елемент, но без да компрометираме другите по-важни неща. Примерно по-малката височина на профила ще намали цялостната маса, за това да не прекаляваме. Една височина между 3.2 и 3.5 см по мое мнение е напълно приемлив компромис.
Ако решим да направим профила много нисък, а да увеличим ширината за да запазим необходимата ни маса ще компрометираме доброто движение по вертикала, а в дълбокото често се налага да движим харпуна нагоре-надолу… Баланса е тънка работа…
Написах всички тези неща за да обоснова моето предпочитание към втората картинка на Гришата…
Ако все пак Гришата се е насочил към вариант 1, т.е. къс и маневрен харпун, то според мен има много по-добри варианти с един ластик и тънка стрела… Така няма да се налага да правим масивно тяло и можем да сведем размерите до минимума материал нужен за да има един харпун положителна плаваемост.
Сега относно дребните неща като подвеждането на ластиците и тяхната близост до оста на стрелата… Това е съвсем излишно, да не кажа противопоказно. Не веднъж съм слагал една картинка на Дапиран с векторите на движение на главата на харпуна при изстрел… За да не я качвам пак, ще перифразирам с две думи - колкото по-ниско е дупката за ластика, съответно колкото по-голям е ъгъла между оста на стрелата и ластиците, толкова по-малко е движението на главата нагоре при изстрел и съответно толкова по-малко се нарушава точността. Праволинейното движение на стрелата се придава от водача, а не от ластиците!
Относно жълъдите.
В най-новата си статия (разработка) Дапиран е направил замервания колко влияят жълъдите на скоростта на изстрела.
Ами резултатите са показателни… Металния жълъд, основно заради теглото си но и заради съпротивлението което създава, забавя стрелата с 2 м/с в сравнение с жълъд от дайнема.
Като имаме предвид, че скоростта на стрелата в първия метър след изстрела е около 20-22 м/с значи говорим за загуби от порядъка на 10%, което е значително…
Според Дапиран единствената положителна страна на тези жълъди е по-лесното зареждане.
За който чете италиански тук е цялата статия: [link] |
|
При вариант едно ако искаш външната двойка ластици да си запазят положението дори при засечките на стрелата жълъда трябва да е твърд и широк поне 30-40мм (зависи от дебелината на ластиците и стрелата разбира се).
Компромисите при вариант 1 са повече според мен. Като започнем от главата, та до засечките на стрелата.
Вариант две е по-реалистичен и лесен за изпълнение според мен. Разликите в повратливостта ще са пренебрежимо малки.
Все пак зависи и от цялостните размери на харпуна, дали ще е 75 см или 120см... |
|
Чефо (ако мога така да те наричам),
Има много верни неща в това, което си написал, но май пропускаме, че с плавниците не гоним толкова скорост, колкото възможно най-малко загуби на енергия... Т.е. ако един плавник има по-голямо КПД значи много по-малко енергия се губи при плуване.
С две думи карбоновите плавници няма да те направят по-бърз във водата, а ще ти спестят ценен кислород при еднакви други условия. Това е в общи линии...
Относно манекенщината в момента българския подводен риболов се намира на нивото на европейския преди 5-8 години...
Самия факт, че от 2000 потребители в сайта само 10тина са плувли с карбонови плавници, а сигурно по-малко от 100 с фибростъкло говори точно обратното на твоето твърдение...
За справка според анкета сред потребителите на сайта (виж най-долу в ляво) пластмасовите плавници са най-добри за свободно гмуркане... какво да коментираме повече...
Едва ли има харпунджия в Гърция, Италия, Франция и т.н. който да не е пробвал никога плавници различни от пластмасата... |
|
И аз до някъде така си мислех в началото... Сигурно под давлението на по-опитните от мен с които съм коментирал въпроса...
Съветваха ме: "В нашето море се гмурка плитко, има много миди, ще ги надраскаш, ще ги счупиш скъпите плавници... Няма какво да търсиш в дълбокото и т.н." Нещата обаче не седят точно така.
Както казахме по-горе, като качество и здравина карбоновите плавници са далеч по-добри от пластмасата и повечето фибростъкло.
КПД-то им и това дали имаме нужда от тях ако не гоним дълбочинни гмуркания винаги са били довод на критиците на тези плавници. Нещата обаче са по-различни.
Предимството на карбоновите ми плавници най-добре се усеща при плуването по повърхността. Лекотата на плуване е несравнима с който и да е пластмасов плавник. В силно течение, където борбата да не те отнесе водата е постоянна, предимството на пъргавината на материала се усеща още по-добре.
От тук си правя извода, че ако гмуркането е свързано с много дълги преходи (както често се случва при мен) хубавите плавници спестяват много усилия.
След един преход от 1-2 км в едната посока болките в краката са неизбежни. Сега сме млади и можем да ги пренебрегнем, също както и умората бързо отминава, с годините обаче ще започнат да ни тормозят все повече и повече и ще ни ограничават в гмуркането, а с това и шансовете за добър улов ще намаляват…
Със сигурност дори най-добрите и скъпи карбонови плавници няма да ни направят по-добри харпунджии… Качествата ни като ловци зависят най-много от нас самите, но това не пречи да се стремим да се улесняваме колкото е възможно повече при движението и престоя ни във водата.
Факт е, че хубавите плавници от карбон и фибростъкло са скъпи, но за човек сериозно отдаден на подводен риболов, за който гмуркането е неразделна част от живота и броя на излетите за една година е доближава 50-100, мисля, че са оправдан разход. Цената им не надхвърля тази на един неопрен или харпун, а комфорта и сигурността, която предоставят не са за пренебрегване.
Естествено за хора, за които гмуркането и подводния риболов са просто приятно допълнение към ходенето на плаж или лятната почивка и нямат стимул да гонят трофейни риби и/или трофейни дълбочини, такива плавници не са необходими и съвсем спокойно могат да се гмуркат с пластмасови пера.
И в заключение, ако имах възможност да си купя най-добрия харпун на пазара, най-добрия неопрен или най-добрите плавници, т.е. само един от тези три продукта, моментално бих избрал плавниците…
Сори за дългия пост! |
|
Колко човека от изказалите се до тук са пробвали карбонови плавници... Сигурно по-малко от половината...
Айде пак ние сме най-хитри, че да излъжем системата
"Ще купим евтиното фибростъкло, което е същото (че и по-добро) като карбона, апък нека главанаците да трошат пари за карбонови плавници..."
Не всичко е маркетинг, колеги. Карбона си е карбон.
Дори и да не разбирам много и да съм пробвал само 2 вида карбонови плавници и 3-4 вида от фибростъкло мога спокойно да кажа, че разликата за мен е очевидна. Не толкова голяма колкото между пластмаса и фибростъкло, но със сигурност ако гониш постижения в гмуркането има значение.
Ако гмуркаш на 5 метра може и без плавници. |
|
Абсолютно некоректно е да сравняваме продукт със специфична форма (най-често тръба) като въдици, рамките на колела, мачти и т.н. с един лист композитен материал като плавник. Все едно да сравняваме ампула с лекарство със стъклото на колата. И двете са стъкло, но разликата в здравината е огромна...
Има много компетентни хора по въпроса с композитите, но дори за лаик като мен е ясно, че карбоновия плавник е направен от карбонов плат и специални смоли, а фибростъклото е направено от нещо като стъклена вата и смоли. Няма предпоставка, която да направи стъклената вата по-здрава, гъвкава, лека и т.н. от карбона при еднако качество на смолите...
Ако греша, нека да ме поправят по-знаещите. |
|
Писали сме няколко човека едновремено...
Спор няма, че карбона като материал е най-здрав от трите вида. То и за това и цената му е най-висока, освен заради другите му по-добри качества.
Иначе за Капитан Немо, Явор е напълно прав, че се различават от другите плавници от фибростъкло. Има някакъв каучуков елемент в смолите, който придава черния цвят и изключителната издъжливост на спукване... Поне това е моето наблюдение, както и наблюденията на един приятел, който положи огромни усилия да ги разреже за да им направи чупка... |
|
Ако можеха даговорят моите плавници Немо...
Целите са изподрани. В края на перото са вече почти бели от драскотини. Няма обаче никакъв помен от промяна в качеството.
Сега се сещам за една случка с един приятел, който също е с Немо (icobubar за тези, които го познават).
Та гмуркаме с него в един прибой. В някакъв момент на него му става лошо от вълните и решава да излезе на скалите да се посъвземе. Влиза в една цепка от където мисли да изпълзи нагоре. Вълните са обаче прекалено силни и го мятат 5-6 минути в тази цепка между камъните. В някакъв момент помислил, че ще му свършат силите от борба да се покатери или поне да се измъкне от цепката. Прежалил и плавници и неопрен и всичко. На няколко пъти плавниците се сгъвали много, почти на "О" допрени в скалите... Опитвал се да се катери по колене по скалите...
Как да е. Изкатерил се най-после с големи усилия на сухо и погледнал да види строшените пера... Да, ама не. Перата са си съвсем здрави само издраскани.
Знам, че звучи малко като реклама, но Ицо ще потвърди, че ситуацията не е измислена.
А миналото лято пък, моя брат реши да размаже един стършел с плавника ми в/у скалите... Има 3ма свидетели как инстинктивно взе плавника, замахна с всичка сила и изплюща гадния стършел, който беше кацнал на един камък...
Аз ококорих ей такива очи и се развиках: "Кво правиш бе?! Строши ми плавника!!!" А той гледа ококорен и вика: "Инстинктивно го направих... Хич не помислих за плавника..."
Гледаме перото после... Нищо. Само още една драскотина
Айде стига реклама... Който не вярва да пита agyulev, mirocomm и icobubar. |
|
Нови Продукти
Цена: 566.00 Лв.
Spearfishing
|