Spearfish.org - Spearfish.org

Разглеждане на всички мнения на Dobs

Общо мнения: 2210

« Предишен Стр. 47 от 111 45 46 47 48 49 Следващ »

Как се прави 5 мин апнея за 6 месеца - рецепта!	Отговори: 153 Видяна: 196,407	Последно мнение от: drKoko за 21 Декември 2015 - 08:38
от spear за Вторник, 06 Януари 2009 - 12:432 ... 6 7 8

Покажи
07 Яну 2009 - 16:49
от Dobs

Ивчо, много умни работи казваш, поздрави за това!
Според мен най-лесно ще бъде да разработиш 3 стандартни програми за 3 степени на напреднали и след това ако някой има индивидуални въпроси по програмата към която смята че се причислява да ги задава отделно?
Може би трябва да се уточни какво точно постижение гони всяка една от трите групи. Не като време апнеа, а по-скоро принципно
Нещо от този род:
1. Подобряване на обща физическа кондиция.
2. Целенасочена физическа потготовка за подобряване на динамичната/статичната апнеа с 50% (или 100% или 200% това може някой който има повече опит да го определи)
3. Състезателна програма (тук се изисква отдаване на 100%).

Това по-горе го пиша само като пример, не твърдя че така трябва да бъдат разделени групите.
Темата определено е интересна smile

Продавам

продавам разни	Отговори: 13 Видяна: 10,830	Последно мнение от: Wishbone за 07 Януари 2009 - 13:44
от kkarp за Петък, 02 Януари 2009 - 15:25

Покажи
06 Яну 2009 - 08:43
от Dobs

Да не говорим, че не е много приятно някой да влиза в сайта само за да си предлага стоката. Т.е. някой само ползва сайта като витрина без да допринася с нищо, без нито едно мнение. В случая с колегата kkarp няма и как да стане, защото явно няма нищо общо с подводния риболов.
Освен това раздел "Продава" във форума е отворен с идеята да продаваме помежду си ползвани неща на ниски цени, не е витрина на магазин за какви да е стоки. Иначе скоро може да започнем да виждаме и обяви за коли, перални и телевизори...

Видео

Филмчета	Отговори: 1,227 Видяна: 1,113,311	Последно мнение от: The great white за 14 Октомври 2018 - 15:35
от spear за Петък, 01 Септември 2006 - 13:502 ... 60 61 62

Покажи
25 Дек 2008 - 10:25
от Dobs

Не искам да ви обезкуражавам, но хората от чуждите форуми от години питат за субтитри на италианските филми и по-специално на филмите на Дапиран. Доколкото знам няма такива все още. Едва ли на някой му се занимава да сваля текста от готовия филм, както казах по-горе много е трудоемко и досадно. А самите производители на филмите не са си правили труда да пускат субтитри на чужди езици.
Сега се очаква новите филми на Виктор Абелан и на Тотемсуб да са и с английски субтитри, но доколкото знам все още ги няма.
С две думи - сядайте да учите езици wink

Кръчмата

Коледен поздрав от Blue Boy	Отговори: 3 Видяна: 4,365	Последно мнение от: spear за 22 Декември 2008 - 19:06
от Dobs за Понеделник, 22 Декември 2008 - 14:36

Покажи
22 Дек 2008 - 14:36
от Dobs

Приятели, днес Крис (Blue Boy) ми писа с молба да ви поздравя всички и да ви предам неговия подарък за Коледа smile

Това е последния му филм. Много е забавен както винаги.

Сваляйте на воля и се смейте:
[link]

Филма е със заглавие "5-тия филм"

Специални поздрави и благодарности на Крис!

Сезон 2008 - The Best - на изпуснатите риби. Оплачете се тук, а ние ще ви съчувстваме!	Отговори: 15 Видяна: 13,919	Последно мнение от: spro за 20 Декември 2008 - 00:15
от vatus за Петък, 19 Декември 2008 - 11:02

Покажи
19 Дек 2008 - 12:03
от Dobs

Апелирам към Mirocomm да разкаже историята с изпуснатия лаврак и октоподите. Тази е за златния фонд просто smile

Покажи
19 Дек 2008 - 11:56
от Dobs

Еееее тука всички сме много силни smile

Толкова изтървани хубави риби имам този сезон, че няма да ми стигне цял ден да ги описвам...

Много зле ми повлия пропуска на 2 торука, които се движеха по дъното като пясъчни платерини... Докато разбера какви са тия риби с такова странно поведение вече бях изпуснал удобния момент за изстрел. Все пак стрелнах, но стрелата се заби в пясъка под носа на единия... Той най-нагло се върна и дойде да ме огледа... Показа ми среден пръст с гръдната си перка и отпраши...

Подплашените лавраци хич и не ги броя. Имаше поне 2-3 риби от порядъка на 4-5 кг, но за тях не съжалявам - имаме среща с тях за 2009 wink

Най-лошите ми пропуски, обаче са тези в които съм скъсал хубави риби... За тях наистина ми е тъжно. Случи ми се 2 пъти да скъсам едри зъбари тази година.
Първия път беше заради слаб харпун, а втория път заради прибързаност. И в двата случая типични новобрански грешки smile

С риск да ви отегча ще ви ги разкажа, защото може някой пък да си извади поука от моите грешки и да не ги повтаря.

Зъбар 1:

Бяхме за 3-4 дни на „острова” и периода беше доста безрибен. Нямаше нищо по-интересно първите дни. Последния ден преди да си тръгнем морето се развали, излязоха вълни и заваля. Аз вече бях доста разочарован от безрибието и реших последния ден да вляза с късия харпун (90см; 1х18мм и 6.25мм стрела) за да се опитам да направя някое клипче на спарита и врани с монтирания на него апарат. Оставих големия харпун в хотела.
За съжаление като стигнах на мястото се оказа, че не съм заредил батериите на апарата и филмирането отпадна като вариант… Нямаше как да се връщам за другия харпун, а и си мислех че няма смисъл – нали морето е било безрибно 3 поредни дни.
Да, ама не!
Още на първите плитки камъни на 9-10 метра видях голямa “глутница” зъбари. Не бяха големи, около 2 кг, но и това беше повече от добре за мен. На няколко пъти идваха на 3-4 метра от мен, но не смеех да стрелям с късия харпун защото не бях сигурен дали ще пратя до тях.
Сменях местата, ходих по-дълбоко, по-плитко, но „призраците” така и не искаха да се приближат. Най-после след повече от час мъки видях как два големи силуета се приближават към мен. Едното беше зъбар, а другото фагри. И двете риби бяха от порядъка на 4-5 кг. Сниших се доколкото можах за да не ги плаша допълнително и зачаках. Приближаваха се мнооого бавно – стори ми се че седя долу вече 2 минути. Накрая зъбара дойде в обсега на харпуна и аз веднага стрелнах. Видях как леката стрела бързо губи енергия и пропада… Уцелих го ниско в корема и знаех, че ще го скъсам… Тръгнах нагоре като следях рибата, но за съжаление се оказах прав. Като стигна първите камъни въжето се закачи за секунда и това беше достатъчно на рибата да се откъсне… Жалко…

Зъбар 2:

Този беше със същите размери като първия, но поведението му беше много странно.
Друга екскурзия, друго място.
Дълбочината беше около 15-18 метра, може и малко повече, не помня точно.
Гмуркам и лягам на дъното. В далечината пред мен, между 2 камъка, ми се стори, че виждам нещо бяло. Започнах да се придърпвам с ръка по дъното и да приближавам. Като стигнах на 5-6 метра от въпросното нещо различих формата на риба – или голяма дорада или зъбар. Рибата стоеше като заспала между 2 камъка с гръб към мен, т.е. аз се приближавах към нея откъм опашката и. Тя стоеше неподвижно и само леко помръдваше с гръдните си перки за да стои неподвижно. Протегнах харпуна (този път големия (120см; 2х18мм; 7мм стрела), но все още бях далеч… Продължих да се промъквам напред като някой червей… Стигнах на около 4 метра от рибата (или поне толкова си мислех че е разстоянието) и реших, че ако се приближа още ще я подплаша. Глупаво решение sad

Стрелях и видях, как стрелата удря рибата ниско и пак по същия сценарий…. Бегом към камъните, 2 удара на стрелата и зъбара си тръгва със смъртоносна рана… Още стискам зъби от яд като го описвам сега… По-добре да се бях приближил още малко, но да имам сигурен изстрел… Нищо. Все някога ще се науча smile

Та това са по-запомнящите ми пропуски...

Риби и Улов

The Best от 2008	Отговори: 16 Видяна: 20,161	Последно мнение от: Sirena за 03 Април 2009 - 13:32
от Dobs за Четвъртък, 18 Декември 2008 - 12:50

Покажи
18 Дек 2008 - 12:50
от Dobs

The Best от 2008

Приятели, скоро преглеждах темата „Сезон 2008”. Отне ми почти цял ден smile

Та ми хрумна идея да синтезираме най-добрите си попадения за 2008 г. ей така предколедно.
Нека всеки разкаже с 2-3 думи какво ще запомни от изминалата година и да сложи най-добрите си трофеи за годината. Така ще бъде много по-лесно да се ориентираме в добрите си спомени smile

Айде аз ще започна:

За мен 2008 г. ще остане забележима най-вече заради това, че започнах да хващам по някой друг лаврак в нашето море. Тази риба ми убягваше предишните години и ми се беше превърнала във фикс идея smile

Оказа се, че не било чак толкова трудно да намериш лавраците – иска се постоянство, упоритост и мнооооого плуване wink

Ето ги първите:

А ето го и първия с по-свестен размер – около 1.5-2 кг.

Тази година ми донесе също така доста интересни срещи с рядко срещани риби, които срещи никога няма да забравя. На няколко пъти виждах хубави доради, такива каквито дори не съм предполагал, че нашето „бедно” море може да има.
Улових само една, но не съжалявам за пропуснатите!

Имах няколко срещи с хубави торуци, но за съжаление не успях да хвана нито един. Това е новата ми фикс идея за сезон 2009 wink

Тук идва и момента на най-добрия ми улов този сезон. И не толкова самия улов, колкото целия ден в който го хванах… Това беше един от онези дни, в които не си сигурен дали не сънуваш… Разбрах наистина какво са изпитвали по-старите харпунджии преди години, когато наистина е имало риба в нашето море… За един следобед (3-4 часа) можех да направя кукан с 2-3 гофуса, 3-4 лаврака и поне толкова лефери… Платерините не ги броя… Искрено пожелавам на всеки да има шанса да изживее такъв ден. Незабравимо е. На всяко гмуркане ти идват риби за които си мечтал с години smile

Резултата ми може да се види скромен на някой от опитните харпунджии, но аз бях толкова щастлив, че не съжалявам нито за секунда за другия гофус, който скъсах или за 3-4 пропуснати лавраци…

Направих и няколко екскурзии до Егейско море, но тази година нямах слука да ударя нещо по-трофейно.

По-забележимия ми улов се изчерпва с две ричолки по 4-5 кг, на които нямам снимки заради една доста гладна Бургаска компания която ги изпапа преди да успея да ги снимам smile

Зъбарите пак ми се изплъзнаха… Ето нова фикс идея wink

За радост успях да хвана една от другите риби, които бяха моя цел и от които наистина изпитвах някакво страхопочитание. Най-вече заради дълбочините на които се намират и заради трудностите по изваждането ми… Както се оказа дявола не бил толкова черен, особено когато го уцелиш в окото wink

Това е на кратко моя Сезон 2008. С нетърпение очаквам и вашите 

Поздрави и весели празници!

PS: Моля да се придържате към моята форма на темата и да ограничим другите коментари. Т.е. нека всеки да си постне резюмето на сезона и да не задръстваме темата с излишни коментари. Благодаря!

Кръчмата

Коледно парти 2008!	Отговори: 78 Видяна: 64,128	Последно мнение от: vatus за 31 Декември 2008 - 17:29
от Wishbone за Сряда, 17 Декември 2008 - 13:312 3 4

Покажи
17 Дек 2008 - 18:39
от Dobs

Wishbone написа:

Жалко! Дядо мраз вече със сигурност идва! biggrin

Чувала му поне пътува със сигурност вече wink

Обща дискусия

SPEARFISH! Лакърдия 2008	Отговори: 5 Видяна: 7,344	Последно мнение от: Dobs за 17 Декември 2008 - 11:55
от Dobs за Вторник, 02 Декември 2008 - 12:28

Покажи
17 Дек 2008 - 11:55
от Dobs

Лакърдия 5:

НЕОПРЕНЪТ

Човек е голям, колкото е голям неопрена му!

Имало едно време в Студентски град, един блок № 33Б, а там в една от всичките еднакво мизерни и натъпкани с книги, чертежи, мръсни буркани и мръсни чорапи стаи, на петият етаж, съжителствали трима приятели. Още го нямало Интернет, компютър имал само един софиянец в потока, мобилни телефони имали само мутрите, а Хитио- гайдарят, за дванадесета година пак прекъсвал, и все още продължавал да стресира негрите с неговите си табихети. А, на Хитио табихетите били, като се наквасят едно хубаво с неговите авери от Смолян, да излезнат в три часа посреднощ в коридора, Хитьо надуе гайдата, пусне ручилото и захване: „Рипни Калинке, да тропниме, да са пукат душманите...” Една по една вратите се отваряли, отвътре се показвали рошави недоспали студенти да теглят по една на гайдаря, пък вместо това, неусетно и за тях самите, се хващали на хорото боси и по гащи, а хорото растяло и се виело по коридорите на събуденото общежитие. Следвала „Руфинкината”, „Девойко мари убава”, „Дельо”,и след като всички байраци били извезани, всички душмани бастисани, а на дамаджаната и се видело дъното, лека полека героите се разотивали.
Оставал само мирисът на пресен хляб от близката гръцка фурна и далечният величествен рев на лъв носещ се в среднощният хлад. Лъвът от зоопарка тъгувал за своята родина.
Тримата приятели били Мартин, Малин и Митьо.
Мартин бил отличник. Много учел. Ама иначе бил готин пич, и пещерен спасител. Той ги запалил по пещернячеството. Обаче почне ли сесия – край с пещерите, край с гаджетата, край на пиячката. Железен. Затова другите двама, малко го поднасяли и си разделяли шишето с мастиката на две, вместо на три. Милото добро.
Митьо, пък бил четирийсе кила с косата, обаче ходел на фитнес и след една година щял да стане осемдесет. Обаче, ако не си мие косата. И ако си вземе математиката, щото за втори път го късат, а те на третият, новобранките ги пращат обратно в къщи. За това Митьо и той учи, и пуши. Повечето време само пуши и слуша метъл.
Третият, ако трябва да бъдем честни, бях аз. Най- дъртият от тримата. Истинско „старо куче” – четвъртокурсник. Врял, та кипял в сесии и заверки. Аз ги научих да пият мастика новобранките. Моя беше и златната рибка, дето можеше да живее и без да се храни. То за това, един ден като се прибирам от нас в София, ми омекнаха коленете като видях отдалече да се белее некролог на вратата. Помислих си: - край тия двамата са ходили по пещери събота и неделя и единият се е пребил. За двадесетте метра, колкото е дълъг коридора, през главата ми преминаха всичките хубави моменти прекарани с тях двамата по Карлуково и Лакатник. „Проходна”, „Темната дупка”, „Задъненка”,”Свинската дупка”, все пещери със своят си чар. В коя сме спали, в коя сме се напили. Реката, подземното езеро, колонията прилепи, образуванията, тесняците. Ами оная веселата пещернячка Цецка, дето уж нямаше чувал и Митьо я приюти при него на топло, пък тя осъмна в моя чувал. Та после и тримата ходихме да търсим кожната болница на пътя за Княжево. Ее-е, беше!
„Мамка ви и говеда” - изкрещах. На некролога пишеше:„Вчера сторопостижно се спомина нашата Златна рибка.” И отдолу: „От вечно скърбящите Малин, Мартин и Димитър”. Говеда бе, говеда. Как да не ги избиеш.
Ти остави другото, ами Митьо, взел на заем от кака Пепа – семейната, малко олио и брашно. Да не иде зян хайванчето. Нали тъи и тъй се е споминало. Ама чака, разрешение от мен, некрофила. Нали рибата беше моя. Чака и пари да му дам да иде за бира. За „Бог да прости.” Идиот. Пък, от друга страна, каракудата си беше едно айде не половин кило, ама триста-четиристотин грама. Мъчно ми беше, ама ядох. Мартин отказа. И бира не щя да пие - бил в сесия. Чешит. Не се знаело как е умряла. Рибата де. Чунким, те ония петли дето ни ги готвеха в стола, и дето лелята ни каза, че са от държавния резерв и са ни набори, ги знае някой от к`во са умрели. Нейсе, като студенти изядохме петлите от резерва, после в казармата - кочовете със сините печати на бутовете.
Обаче кочовете бяха по-гадни. Готвач ни беше един помак от село Настан. Знаеше само една манджа. Викахме и настанска манджа. Представляваше „мъжки” лук, нито стар нито пресен, надялкан на по четири пръста и омешан с кокали и лои от дърт коч. Ръсеше го с по една шепа сол и червен пипер и го готвеше в големите тави. Все ме пращаха да му помагам, та за това знам. Това чудо не намирисваше, то направо си вонеше, а киселините бяха най-малкото наказание за който се осмели да го яде. И пак, оцеляхме.
От златната рибка ли, от това, че с един електрод за стрела на самоделката бях поутрепал няколко попчета предната година ли, ама при мен нещата взеха да се завихрят в главата и само книгата на Димитър Минев „Мълчаливият спорт”успя ги сложи вред. Тоест, вече нищо не беше в ред. Четех, препрочитах, сънувах, ставах, пак четях, после смятах пари, чертаех такъми. Чат пат прочитах вяло по един-два въпроса от конспекта за изпита, но работата определено не спореше. Една мисъл не ми даваше мира. Нямях, а и нямаше и как да се сдобия с неопрен. Е това е то. Разковничето на цялата тая работа. На всичко друго му се намираше цаката. Маска и шнорхел имах от някога, корекомски. Плавниците Акванавт не са проблем. Харпуна къде купешки руски, къде преправен до неузнаваемост, ама със тая люто калена пет милиметрова стрела от спица на чадър, къде ще ме гониш. Аз съм Посейдон. Обаче неопрена хаби цялата работа и язък. Не става-а-а, не става. И с вълнен пуловер не става. Пробвах. Развлича се, вее се, файда никаква от него. Трябва си истински материал- неопрен. А, за шиенето – никакъв проблем. Бод зад игла шием и лепим с Хелметикс преди това. Така пишеше Д.Минев. Да, ама и неопрен няма. Уж в Русе имало, ама май спрели да го правят. И оня дрисльо дето се хвалеше, че ще донесе от Гърция и той нищо не направи и е те т`ва е. Ходя си аз на училище, ям, пия, спя, тогава бях скаран с гаджето, така че е.....пропускам. А в главата ми, само се върти и дращи като с пирон по тенекия думата НЕОПРЕН.
Съквартирантът пък, Мартин, колкото повече мен не ме свърта в стаята и съкам Митьо да ходим да пием бира на ASOSS-а, той толкова повече учи. Четвърти път минава конспекта, аз съм още на средата. Читанка. Викам, чакай да го избъзикам. Ще нарисувам една карикатура как тримата учим в стаята, а той ще е като затворник, които брои дните с резки на стената на килията. Така и направих. Само че, успях да нарисувам само него и ми се приспа много, щото бяхме ходили с Митьо на по бири. А той станал сутринта рано да учи откачалника, видял карикатурата и я довършил, ама по негово му.
Тая карикатура стана химн и герб и знаме на стаята ни. Пазя си я при дипломата от института и акта за раждане вече четиринайсет години.

***

Карикатурата си беше карикатура, ама на мен ми трябваше неопрен. Поне само горнище. Може и стар. Може и без ръкави. Така си мислех тогава, когато единственият харпунджия, когото познавах бях аз самият.
Обикалянето на харпунджииските магазини ме водеше до още по-голямо отчаяние. Сърфа, Трите пингвина или на опашката на коня, все тая. Все цени непосилни за студентският ми джоб. В магазина, зад опашката на коня, на въпроса ми, няма ли да има нещо на по-човешки цени, мъжът ми отговори: „Ми, те цените са си човешки, бе момче, ама ние не сме хора.” Край. Залепи ме като храчка на асфалта. Точно така се почувствах тогава. Гадно, мръсно, гнусно и унизително. Човешки отпадък, или както са го казали комшиите: ”Лайно со пари е човек, човек без пари е лайно.”
Доста години по късно си дадох сметка, че причината тогава да се почувствам така, е бил не колегата харпунджия, в чиито магазин не стъпих повече, а някъде двеста метра по-назад, или по скоро срещу муцуната на коня. Или там някъде близо по жълтите павета. Но това, не тук.
Все таки, крастата трябваше да се чеше. Това да бъда нещастен и да студувам във водата, не ме устройваше. Затова предприех отчаяна стъпка, а именно- да си измайсторя неопрен от дунапрен. Не че, Д.Минев не обясняваше човека, защо топли неопрена, ама удавника и за сламка се хваща.
Жена ми още ме поднася, като постоянно нарича неопрените ми, които все и пречат, дунапрени. Ама, хак ми е де.
Иначе производствената дейност на манифактурното предприятие протече мазно и по план. Купих си дунапрен два санта дебел от ГУМ-а в родният ми град, две кутии „Хелметекс”,взех ножицата, и се захванах. Модела – никакъв проблем. Та аз на гаджето рокля уших без кройка и без проба, та един дунапрен няма да разкроя. Разкроих го и още как. Е, нямаше ръкави, ама си имаше „подгъзурник”. Като стана готов, започнах да му правя „шарк фина” отгоре. Така бях чел в книгата на Луй Лурме. Шиеш и после мажеш с латексова боя. Аз така и не намерих нещо което да мяза на латексова боя, пък и ми писна продавачите да ме питат това пък какво е, та реших, че и хелметекса ще я свърши тая работа. За чернилка остъргах отвътре нафтената печка на баба ми и готово. Стана леле мале – купешка работа.
Всичкото това кроене, лепене и мазане протече в ускорени темпове дни преди дългоочакваното заминаване за Морето. В уреченият ден, натъпках багажа и такъмите в самара, а „костюма” сложих на закачалка, която пък завързах най-отгоре, да не се мачка. С тоя колоритен багаж на гърба и харпун в ръка се замандахерцах към сборният пункт, където вече се събираше тайфата, с която щяхме да се качим на влака в един без двайсет за Бургас. Цялото пътуване, представляващо всъщност шест часово убииствено висяне на един крак в коридора на втора класа, много вицове и много цигари, въобще не искам да си го спомням. В крайна сметка, някъде по следобедно време се озовах със самар на гърба и джапанки на краката на ахтополският плаж, заобиколен от десетина души мои приятели, които къде закачливо, къде с респект ме поглеждаха, в очакване какво ще стане.
Време беше. Сърцето ми биеше лудо, музиката в главата ми свиреше туш. Предстоеше Клеопатра да влезне в Рим на златен трон, качен върху каменен свинкс, теглен от три синджира роби, поклащащи се в ритъма на бойни барабани./филма „Клеопатра” със Клаудия Кардинале и Кърк Дъглас/.
Обличането на костюма беше сравнително лесно. Помогна ми един приятел „вещ” в тия дела, а други двама, добри плувци и спортисти, нагазиха във водата в готовност, да се хвърлят да ме вадят, ако „това чудо” натежи от водата и ме повлече към дъното. Така и не успях да ги убедя, че няма страшно, ама те хората за всеки случай. Наденах и комплект №1 – маска, шнорхел и плавници и се потопих. Еееее, друга работа си е с костюм, няма вече да мръзна, няма вече да треперям. Поплувах, поогледах дъното в търсене на попчета, поиграх си из водораслите в плиткоча покрай Грелото и има-нема и час, явно адреналина спря да ме топли и законите на термодинамиката си казаха своето. Ченето ми се разтреперя и ми се допика. Насилвах се още час, опитвайки се да се убедя, че си внушавам, че ми е студено, но уви. Истината беше треперещо-вледеняваща. Излезнах като насран. И остави как се чувствах, ами дунапрена като се свлече и увисна отзад на дъното досущ като насран. Чакай викам, да го свалям бързо това чудо от мен, че хептен ще стана за резил. Откопчах опашката и тръгнах да дърпам нагоре – не, бим-бат не мърда. Само скубе и не излиза. Псувам, мъча се и не ще. Като се огледах за помощ, около мен на плажа се натрупала тълпа зяпачи, мъже, жени и най-вече дечурлига. Децата се бутат едно друго и си шушукат „гле`й – г`лей баткото е водолаз”. Срам, срам, а моите хора се качили в най- горният край на плажа, „лепят” карти и хич не подозират за моите страдания. Разгеле един ме видя и доиде на помощ. По късно се разбра, че даже и не ме е видял, ами дошъл да види какво зяпа тълпата, нали сме стадни животни.
След като коленичих на пясъка, като че ще ми режат главата, и двама здравеняци от моите се заеха сериозно с дърпането на костюма нагоре, най-накрая чудото се изхлузи от мен, отнасяйки деветдесет процента от флората по гърдите и корема ми. Така аз станах един от първите епилирани мъже на ахтополският плаж.

***
Същата година, след като замених „дунапрена” с най-обикновена тениска ударих най-голямата морска риба в живота си – пеленгас, три кила.
Следващата година си купих едно шорти на Беша с което ловувах три-четири години, после се сдобих с неопрен петица, след това седмица и т.н.
Всичко вече се купува с пари, после остарява и ново идва на неговото място. Остава непроменено само очарованието на спомените от младежките ни години. Те са вечни, като доброто ни Море.

***

---------------------------------------------------------------------------------------
Приложения:
1. Карикатурата наречена „Прозорец на мечтите” или „Творчески запек”.
2. Снимка на „доспехите и меча”, който така и не ми даде сърце да изхвърля в боклука още преди четиринадесет години, та сега ли.

Купувам

Купувам Калъф и Фидер пръчка	Отговори: 6 Видяна: 5,508	Последно мнение от: Dobs за 17 Декември 2008 - 10:34
от kkarp за Вторник, 16 Декември 2008 - 11:29

Покажи
17 Дек 2008 - 10:34
от Dobs

Колеги, не спамете темата. Ако някой може да помогне на човека да пише. Другите приказки са излишни.

Видео

Филмчета	Отговори: 1,227 Видяна: 1,113,311	Последно мнение от: The great white за 14 Октомври 2018 - 15:35
от spear за Петък, 01 Септември 2006 - 13:502 ... 60 61 62

Покажи
16 Дек 2008 - 08:30
от Dobs

Юли, не ми се вярва някой друг ентусиаст като мен на млади години да се е засилил да прави БГ субтитри на тези филми smile

Ако някъде в нета имаша файл със субтитрите на италиански или на английски бих ги направил, но така да свалям текста от видеото е убийство... Отнема 2-3 дни на филм.

Обща дискусия

Моят саундтрак.... за гмуркане.	Отговори: 125 Видяна: 103,450	Последно мнение от: spear за 08 Януари 2010 - 15:13
от Wishbone за Събота, 13 Декември 2008 - 11:082 ... 5 6 7

Покажи
15 Дек 2008 - 15:09
от Dobs

+1
И аз не слушам определна музика за да се настройвам. Пробвал съм преди време когато пътувам сам в колата преди гмуркане да си пускам нещо което си мисля, че ще ме успокои или пък обратно ще ме нахъса... Еми не се получава. Като видя морето и забравям какво съм слушал... Само гледам с опиянение smile

А иначе на Миро дисковете са коварни... Някои носят късмет други карък, зависи каква клетва ще им бие преди да ти ги подари wink

Покажи
15 Дек 2008 - 11:53
от Dobs

Ивчо, разплака ме рано рано сутринта с Руфинка...
Винаги ми се напълват очите като слушам родопски песни.

SPEARFISH! Лакърдия 2008	Отговори: 5 Видяна: 7,344	Последно мнение от: Dobs за 17 Декември 2008 - 11:55
от Dobs за Вторник, 02 Декември 2008 - 12:28

Покажи
10 Дек 2008 - 09:07
от Dobs

Лакърдия 4:

Годишна среща на членовете
на speaktofish.org 01.04.2009

Сайтът speaktofish.org сам по себе си е едно „менте” на сайта spearfish.org така, както маратонките adibas са „менте” на оригинала ADIDAS и както nikke са ментето на оригинала NIKE.
Админите на сайта менте са се регистрирали под имена, съвсем близки до тези на оригинала, а имената на членовете му са подбрани от списък с имена, много близки на онези от „оригинала” , разликата обаче, която случайния посетител на „ментето” никога няма да забележи на пръв поглед е , че в сайта менте само се говори за риба, докато в другия се стреля и то здраво по малкото останали риби.
Друга разлика , между „ментака” и оригинала е, че в „ментака” под всяко изказано мнение стои компетентна реплика на Булти, а в оригинала, това не може да се случи по никой начин. Че за сайта „менте” говорим в момента.
След дълги отлагания и криене в множеството тъмни дупки, обладаващи интернет пространството, най – сетне датата, часът и мястото на срещата бяха уточнени.
Зеленоморец – ваканционното селище което съвсем наскоро беше възникнало между Балчик и Резово, но по-скоро можеше да се каже, че е на север от Резово, отколкото да се каже , че е на изток от Балчик.
Основател ,кмет, кръчмар, туроператор, общински съвет, поп и погребален агент на селището Зеленоморец, беше едно весело момче на име Димитър , а иначе всички го наричаха с прякора му – Погледа. Името на селището произлизаше от цвета на заобикалящото го море, но това не отговаряше на самата истина. Първоначално селището беше кръстено наистина на цвета на заобикалящата го водна шир, но когато туристите, пристигнали на летището, я в Бургас, я във Варна, кажеха на таксиджията:
-    Откарайте ни в Лайноморец! - и ако случката се случеше на летище Сарафово, туристите логично биваха откарвани в курорта Златни Пясъци, а тези от летище Варна, пристигаха по подразбиране в Слънчев Бряг.
Така, след година и нещо несполуки и отлив на туристи, се наложи да се преименува малкото градче с не толкова популярното име Зеленоморец (поне звучеше по- добре).
А иначе Зеленоморец беше един от малкото запазили девствения си вид на подводната флора и фауна регион. Тук земята беше частна на трийсет километра навътре към сушата, север и юг, а морето, пак беше частно, но на двадесетина мили навътре. Нямаше тралене, рибарски корабчета, лодки за кая, рапанджии и тем подобни, само от време на време бай Дамян идваше от Бургас да си напълни някой и друг кукан с риба, но това обикновено ставаше преди състезания и беше доста отдавна. Така е, когато си има собственик нещо, то винаги се стопанисва. Спор за това няма.
Срещата на мераклиите от сайта трябваше да се състои на поляната , която се намираше южно от залива на Мой и северно от плажа на Пичоза.
Залива се казваше Мой, защото едно време по него „вилнееше” някакъв луд на име Тошко и като дойдеше Тошко при някои от почиващите и нещо си харесваше, обикновено без да говори си го прибираше с думата „Мой”. Никой не можеше да му откаже, поради простата причина, че беше висок към 2.10 метра и тежеше към 170кила. В същност обаче Тошко нито беше Тошко, нито беше луд, нито беше от Зеленоморец, но пък самата конспирация го изискваше, никой да не знае , че е от Созопол.
А плажа носеше името Пичоза, заради оная дебелата германка, дето си печеше пичозата преди около тридесет и кусур години и Пейчо Ебимечков от Горно Учино я беше обладал една вечер на усамотения плаж, че после поне три лета, идваше от Дюселдорф и колчем станеше августовско пълнолуние, почваше да вие вечерно време като гладен разгонен чакал срещу блесналата месечина.

****

Сега ранното първоаприлско слънце весело грееше от небето. Мравките бяха излезли от мравуняците и щъкаха нагоре-надолу, заети с вечното си тяхно занимание. Пчеличките жужаха и пълнеха с прашеца на пролетните цветя своите килийки, а някъде в далечината се чуваше песента на птички и далечни изстрели.
На „Кралимаркови мъде” седяха двама младежи – първите пристигнали за срещата. Кралимаркови мъде, беше наименованието на двата големи кръгли камъка, в края на поляната, от които се откриваше чудната морска шир на необятното море.
Преди много години някакъв чех беше почивал по тези места със семейството си, в къщата на тогавашния даскал Рую Попниколов, даскал в местното школо. И Рую, като човек начетен беше решил да му покаже красотите на местната природа и забележителностите на природата в България, та белким чехът станеше постоянен посетител и редовен гост на дома на Рую Попниколов.
Беше го водил в София да види мавзолея на Димитров и камбаните на асамблеята, пещерата „Бачо Киро” и Аспаруховия мост, но онова ми ти пияно магаре току махнеше с ръка и с пренебрежителен тон промърморваше :
-    Маме в Праце. (Имаме го в Прага)
На Рую Попниколов, вече му беше писнало от чеха, когато в главата му проблесна гениална идея. Заведе го на поляната, на която днешните герои стояха и му показа двата бели кръгли камъка.
-    Те, това са Кралимаркови мъде ! - посочи му с гордост Рую двата безименни до този момент камъка.
-    Маме в Праце . – махна с пренебрежение чехът !
-    Мате, ей тоя мате ! – викна ухилен Рую, държейики се за дюкяна на панталона, - Они са две и са овде бе, борсук с тебе борсука !
Първите двама дошли за срещата бяха двама големи приятели и още по – големи любители на риболова и приятното изкарване на свободното време – Ноно и Тотин 217.
Меджу двама им освен голямото приятелство, в момента стоеше и една дамаджанка с неизвестно съдържание, която от време на време си подаваха, като отпиваха на малки глътки. Отдалече погледнато, сякаш отпиваха ракийка, но в същност в дамаджаната имаше амброзия. Да, амброзия, от най-добрата, дето само боговете и членовете на speaktofish можеха да си позволят.
Те и двамата в същност си бяха нещо като малки богове,но тук, на земно ниво. Единия правеше чудеса, като хранеше безплатно половината полиция на собствения си град с божествените си ястя, а другия създаваше божествени тела, пред които дори богините на „Олимп” стояха безмълвни.
-    Какво става ? Първи ли сме?
-    Ами така изглежда !
-    Обадили ли се на Джобс ?
-    Да. Каза ще се отбие непременно.
-    Добро момче е той. Много бачка. Почти не му остава време за риба и други хобита.
-    Бе чух, че хванал Алисия ! Верно ли ?
-    Коя , оная ли, същата дето с Валери Божинов ?
-    Не бе, някаква риба. Голяма била.
-    Каква риба , ми тя нали е певица ?
-    Бе не е певица бе, риба е.
-    Както и да е !
-    Той си е добре иначе. И шефа му много го хвали ! И добра заплата му дава !
-    Кой шеф ?
-    Ми неговия – в София !
-    И кой му е шеф ?
-    Ами… Виш.Виш, той е шефа.
Тотин 217 сложи ръка над челото си и се загледа в далечината. Там на един камък два мързеливи корморана сушаха разперените си криле на първоаприлското слънце, а на брега някакъв се опитваше да изтегли една огромна ричола по стръмните скали.
-    Кой бе, тоя ли е шефа ?
-    Не , този е Пео – ричолата. Как не му кандиса на това момче, да ги стреля тия големи ричоли ! Хем знае, че тука брега е стръмен и не може да ги изтегли и пак… Що не прави като Тюлена – пет кефалчета и толкова ? Що се мъчи не ми е ясно ? Не е той шефа.
-    А шефа днес дали ще дойде ?
-    Едва ли. Памела – Спасителката щяла да разпуска днес на нудисткия в Лозенец и Щефа щял да организира фотосесия.
-    Ама верно ли ? И колко иска оная за една фотосесия ?
-    Бе нищо не иска ! Тя даже няма да разбере.
-    А жена му ?
-    Ами и тя щяла да е там , ама и тя нямало да разбере.
Двамата си смигнаха дяволито.
-    Голяма работа е Шефа! Голяма работа е и подводната фотография ! После и ние ще можем да оплакнем окото в галерията.Ха-хаааа.Да си Шеф е дар Божи и не всеки го можи !
Двамата си размениха по едно „Наздраве” и продължиха разговора:
-    Ама Джобс си има и друг шеф – Ябо Сан ! Той пък какъв майстор е … няма да ти казвам. Влиза в банята само по една хавлия на кръста и с една сапунерка в ръката и излиза със зъбар – 5кила. Страшен е. Даже един от нашите беше познал местото и беше организирал едно пътуване до там.
-    Е, и ?
-    Ми най големия харпун, който успя да влезе в банята беше една корава 75-ица, но равносметката беше само разбитата тоалетна чиния и нищо повече. Бе не е за всеки тая. Иска си подход.
-    Кой е Ябо Сан ? Да не оня, от филма „Шогун” ?
-    Не бе, този е от София !
-    Знаех си аз, където има нещо далавера, все Софиянците ще са там намесени !
-    Бе така си е. Спор в това няма. Шопите са навсякъде.
Двамата замълчаха. В далечината се чуваха откъслечни изстрели и приглушен конски тропот .
От към края на поляната се зададе черен автомобил, ама толкова изпатъхнал и препатил, че трудно се познаваше марката му. Слезе някакъв мъж и заоблича черен неопрен. Интересното беше, че на гърба на неорена имаше странна бабуна, която напомняше гърбица на едногърба камила.Нарами плавници, маска , шнорхел и тръгна към неговото си место, без да поздрави двамата приятели , мяткайки демонстративно алуминиев харпун облепен с фолио имитиращо дърво.
-    К’ъв е тоя шут бе ?
-    Мани го тоя ! Знам го ! Акулата ! Прави харпуни от салкъм и ги прошарва с махагон. Знам му аз номерата.Прави едни оръдия ,дето не стават за никое море, а после се чуди що нямало море за неговите пушкала.Смешник ! Виж го само, каква перка от акула си е изрязал на гърба, клоуна му с клоун . Ха-ха-ха.
-    Мен ако ме питаш, аз ще си поръчам харпун от Ясен.
-    Какъв ти ясен бе, нали ти казва, че само от салкъм ги прави ?
-    Не бе, от гръцкия Ясен.
-    Бе той от чист български салкъм не ги прави, ти пак от ясен, че и гръцки ясен.
-    Както и да е, ще ти обясня после . Дай да го погледаме сега !
Двамата замълчаха и наблюдаваха новодошлия.
Акулата зае своето място зад любимия си камък. Зареди харпуна и се прикри добре.Притихна, все едно че го нямаше. Рибите нямаха никакъв шанс да разберат, че е там.
В далечината се чуваха изстрели и конски тропот.
По камъните край брега, бавно придвижвайки се пристъпваха мъж и жена. Мъжът вървеше бавно, като поглеждаше под всеки камък, мърмореше нещо под носа си и водеше на тънко въженце подире си млада жена, която носеше в ръцете си две видимо тежки чанти .
-    Тоя пък кой е ?
-    А, това е Матус. Преди време Ченгето му пробутало някакви фалшиви ластици G20, които не можал да зареди повече от два-три пъти. Помислил си, че е вече стар и зарязал харпуна на брега. Там пък, да го намери един „заспал Ганьо”, дето риба в живота си не е виждал, камо ли лаврак, ама нейсе…късмет извадил.Сега обикаля човека да си търси харпуна, ама няма да го намери.
-    А тази жена подире му, що е вързана с въжето ?
-    Не бе , не е вързана. Това не е въже, а е жица. След оная случка с харпуна, съдбата се усмихнала на Матус и му се паднал ръчен компютър Мунто Д18. Всичко сочи година, дата , час, местоположение, движение на рибата, подводно и надводно равнище, миграцията на канадската гъска, тръгващи влакове от централна гара, борсовия индекс на сингапурската борса и курса на йената спрямо хърватската куна…. Всичко. Ама за това всичкото си трябва батерия и памет, та затова в едната чанта е паметта, а в другата акумулатора.
-    Аха.
И двамата замълчаха.
Току над главите им профуча военен изстребител и им помаха с криле.
-    Това пък какво беше ?
-    Това ли ? Това е Нов ! Лети си тука. Добре лети, сигурно добре и каца. Вдига Самолета с една дума.Военни, нали ги знаеш? Особено след пенсия нямат удържане.
Двамата замълчаха. В далечината се чуваха изстрели и конски тропот.
От към камъка, дето беше заел позиция Акулата се чу пронизателно изсвистяване. Беше стрелял. Както винаги беше улучил, ама този път-дубъл. Гларус и павур.
-    Видя ли го нещастника бе ! По павури ще ми стреля ! Че и гларус ! Да не ми ги разправя само на мене, че е станало случайно !
-    Бе, мани го тоя ! Наздраве !
Чак сега забелязаха че във морето се подмяткаше някакъв гмуркач с дървен харпун - динозавър. Истински Змей !
-    А тоя какъв е ?
-    Тоя е ЙЙЙ .
-    Ма онзи, с хубавия пелин ли е тоя ?
-    Да бе, същия, ама не го дава да го опитаме, да видим колко чини пред нашата амброзия !
-    Добре че не го дава, иначе ще трябва да хвърляме дамаджанката от урвата, долу в прибоя. С тая нашата амброзия.
Двамата замълчаха. В далечината се чуваха изстрели и конски тропот, който се усилваше.
Постепенно , с напредване на времето, членовете на Братството почнаха да се посъбират или поне имаше признаци да става нещо такова.Появиха се някой и друг буй на хоризонта.
-    А, Човекът Амфибия !
-    Да, той е , познах го по това, че само неговия буй все не може да плува както трябва.
-    Ами, как да плува ? Той все го препълва със супер тегло, то не бяха риби, то не бе чудо. Бе трябват си ДАИ-джии с кантари в морето. Не може то така.
Човекът Амфибия , бавно плуваше край брега. За всеки случай носеше новия си харпун, хем да го простреля, хем да не е да мине някой торук, че после да се изяде от яд, че не си е взел харпуна. Буя му тежеше и му пречеше да плува, но колчем видеше удобно за излаз място, толкова пъти се натъкваше на змия, мяткаща се сред вълните. Такъв номер…как да не се изяде човек от яд.Егати късмета!
За своя зла участ, предната седмица, Човекът Амфибия беше изпаднал в остро пререкание във форума с Тачо и сега оня му беше погодил тоя стар номер, с гумените змии и месната. Ах, само да знаеше… Едно подмятане към неговия приятел Кирил Златков и оня с колегите, щеше да му врътне на Тачо такъв номер, че никоя Агентура нямаше да му помогне.
Долу-горе, в средата на залива се появи Дим над водата.
-    К’во става тука бе, да не е дошъл Петър Волгин да отрази срещата на живо ?
-    Кой е тоя Живо ? С кого ще се среща ?
-    Не бе, „в ефир” исках да кажа !
-    А , не е Петър Волгин, това е Джони .
-    Кой Джони? Уокър ли ?
-    Да бе , същия. Забърсал някаква блондинка. Запознал я подробно с творчеството на Яворов и сега му прави ТПВ.
-    ТПВ … ? ? ?
-    Да , това за което се сещаш . Ха – ха –ха. Тромпет Под Вода. Нали се сещаш ?
-    Ха – ха –ха. Как не се сетих веднага. Тромпет, та Пушек се Вдига. Ха – ха –ха.
-    Бе колко и е акъла на една блондинка ?
-    Така е…
-    Наздраве за ТПВ !
Двамата замълчаха и надигнаха дамаджанката. В далечината се чуваха изстрели и конски тропот, който се усилваше и ставаше ясно отчетлив.
-    Бе какво стана с оная студентка ?
-    Коя ?
-    Ми оная, дето един юнак се беше изходил в лопатата и после го беше фазирал през мрежата на комарника на стаята и? Нали и тя беше блондинка ?
-    А , к’во да стане ? Изтърва тя хубавото момче и това си е.Сега щеше да е богата жена на водолаз, а тя !....
-    Колко и е акъла на една блондинка ?
-    Колко ! Де да знам колко ! Колкото на брюнетките сигурно. Жени !
Човекът Амфибия пообиколи още малко около брега, но тъй като така и не намери място, незавардено от Тачо, реши да се прибира. Изпсува в шнорхела си и тегли една стрела на най-близко стоящата двойка лавраци. Ей тъй, на . Дубъл. За спорта. Нищо лично.
После отплува нанякъде.
В далечината се зададе странен буй. Видимо не беше тукашен. Когато понаближи, с ясно око можеше да се види неговата Кейптаунска регистрация. Пред него , от ляво и от дясно се виждаха гръбните перки на три огромни акули. Ясно се виждаше, че предната е на Голямата Бяла, а страничните на Големите Тигрови.
Ако човек познаваше подробно по-известните картини на старите руски майстори и от друга страна, ако малко от малко умееше да познава изражението на измъчената от якото бъхтене акула, то веднага в главата му излизаше картината на великия художник Иля Репин, „Бурлаки на Волге”. Горките. Измъчени и окльощавели от дългия преход.
След тях, като пастир с дълга тояга ги подкарваше гмуркач в зелена униформа, който им беше обещал, че ако го закарат навреме за срещата, нямаше да им се случи онова, което им беше подшушнал „на ухо”. Лоша работа !
В този момент, в далечината се показа силуета на ездач, със загоряло от слънцето лице и добре поддържана седемдневна брада . Конят беше запенен и препускаше в бесен галоп. Ездачът държеше пушка с подкалибрени бренекета в ръце и пуцаше.
-   Здравей, Рингооооо !
-   Здравейте, пичове-е-е-е-е-е !
-   Сбогом, Рингооооо !
Голям сладур беше тоя момък.
И коня прелетя край седналите под първоаприлското слънце мъже и потъна сред облака, вдигнал се прахоляк. Ринго си беше изработил своя ловджийска истина, че пуцане му е майката. А от както батко Младосуб му беше показал и лаврашките места, не спираше да пуца. Това е братлета. Още два каскета патрони за деня и всичко щеше да е наред. Според норматива.После проблем, щеше да е спирането на препускащия кон, но и Ринго, както и Нов знаеха, че няма превозно средство, което да не спре, когато му свърши горивото. Самолет или кон - все тая. Свърши ли му горивото, няма къде да ходи.Ще си седне на опашката.
Слънцето вече сочеше към икиндия,а чуждестранния буй изчезна някъде към хоризонта. Акулата по принцип си е тъпо животно , а три уплашени до смърт акули са три пъти по-тъпа комбинация. Знае ли ги човек акулите.
Че като стана въпрос за акула, двамата наши приятели погледнаха към камъка, дето се беше скатал оня, Акулата с дървено-алуминиевото менте. Той пак си беше там, скрит сред зелената трева, затаил дъх зад камъка. Стоеше неподвижно и никоя риба не можеше да го забележи, нито пък той нея.
На гларуса, дето му висеше на кукана, му беше писнало да се прави на умрял и тихо-тихо, се беше омандалил нанякъде, да сваля чайки, а мравките бяха оглозгали павура така, че само за продажба на сергия ставаше.
Някакъв голям майстор му беше казал, да лежи тихо и безшумно зад някоя скала или камък и рано или късно рибата щеше да мине край него и щеше да я простреля като едното нищо.И той лежеше.Само дето май не беше схванал че камъка поне във водата трябва да е натопен, ама и не му беше дошло на акъла да пита.
Лежеше тихо и безшумно, и не мръдна, дори когато една нахална мравка пропълзя през пикалото на неопрена му и го ухапа там, дето никой мъж не обича да го хапят мравките. Железен беше тоя пич.Лежеше и не помръдваше.Струйки пот течаха по лицето му скрито зад черната маска на Пабло Пикасо.Само на ум псуваше ония от Елинос, дето го прекараха с топлозащитното облекло. Нещастници недни.Ще му паднат те някой ден.
Хем беше им поръчал от най-топлозащитното, от най-доброто – 12 милимеровото и к’во ? Пак умря от жега на слънцето.Нищо не пази туй облекло !
От никаква топлина не защитава това облекло. Тъй да знаете. И да не купувате туй, дето са ви посъветвали хората. Он лайн ? По интернет ??? …. Дрън –дрън.

*****
Денят вече преваляше. Изглежда никой друг нямаше да дойде.
Павката се беше запилял нейде да гмури за щуки по Трунзее и едва ли щеше да успее да дойде, а на Лео от поморийската бригада му беше направило номер френско-румънското возило.
И Копието с неговата бригада се бяха обадили, че ще са някъде на юг, че трябваше да изпробват новите си харпуни. Новите им кюмюрени „четворки” нещо се дънеха и трябваше да правят опити с нов сет.
Изглежда никой повече нямаше да дойде.
Ми то можеше ли, Военолюбов да организира срещата баш в сряда, когато даваха шампионска лига ?
Акулата стана и се отупа от полазилите го мравки. Писнало му беше да лежи зад тоя камък. Явно и днес нямаше да мине неговата риба. Събра си такъмите, преоблече се и отпраши нанякъде с раздрънканото си возило, скърцайки по дупките.
Дамаджанката с амброзията посвършваше и двамата приятели решиха, че е време да се прибират към къщи, че пътя беше доста. Остави другото, ами трябваше да изпратят дамаджанката на Боговете да я напълнят отново, а Еконт-Експрес днеска работеха само до 18.30 часа. Боговете от Пловдивско щяха да я получат утре до обед. После щяха да прескочат до съседния град има-няма на 35 километра, щяха да напълнят дамаджанката от оная изба, пак от буренцето с наложения пелин на ЙЙЙ и щяха да долеят със старо винце. Така никой нямаше да разбере. Даже сайбията на буренцето. Нали бяха Боговете….
Край.

Видео

Филмчета	Отговори: 1,227 Видяна: 1,113,311	Последно мнение от: The great white за 14 Октомври 2018 - 15:35
от spear за Петък, 01 Септември 2006 - 13:502 ... 60 61 62

Покажи
09 Дек 2008 - 08:04
от Dobs

Още като го видях и претеглих на ръка ми се стори, че масата му си е съвсем достатъчно да си стреляш с 2 ластика. При изстрел изглежда много стабилен.

Покажи
08 Дек 2008 - 18:30
от Dobs

Ахахаха

Точно така, Веско!
Пуцай по платерините апък оставяй зъбарите smile

Много добри клипчета!
Как е харпуна с 2та ластика?

Кръчмата

МИДИ---дали ще ни липсват,няма ли да променят пътя на рибата?	Отговори: 47 Видяна: 49,316	Последно мнение от: assen за 16 Декември 2008 - 17:16
от sea wind за Петък, 05 Декември 2008 - 16:032 3

Покажи
05 Дек 2008 - 16:05
от Dobs

С интерес ще следя темата. На мен също ми прави впечатление че почти няма миди вече.
Дали рапаните не са основните виновници?

Само за пълнолетни с чувство за хумор	Отговори: 35 Видяна: 36,922	Последно мнение от: тттттдддддд за 05 Декември 2008 - 14:45
от JimBeem за Сряда, 23 Април 2008 - 14:132

Покажи
05 Дек 2008 - 08:42
от Dobs

Колега emilios,
моето уважение за начина ти на мислене, но ти самия подходи с малко неуважение към голяма част от потребителите тук.

Появи се наскоро, не каза и 2 думи за себе си. Не си се представил, а започна от самото начало да критикуваш. Може нивото ти наистина да е много над аудиторията тук, но ние няма как да го знаем.

От 5-6 години тона в този сайт е един и същ и по мнението на 99% от потребителите е на доста високо културно ниво и е доста приятелски.

Разбира се имаш право да си пурист и да искаш спорта (начина ни на живот) да бъдат изчистени от всякакъв хумор и забавни моменти, но това определено не е мнението на болшинството от потребителите. Ние тук сме приятели и обичаме да се шегуваме, дори понякога един с друг, не мисля че това ни прави по-лоши харпунджии или по-лоши хора. Напротив. Шегите и закачките по-скоро ще покажат на човека който влезе за пръв път в сайта, че тук пишат обикновени хора, които са приятелски настроени, а не "майстори на харпуна" които се вземат прекалено на сериозно и гледат от високо на начинаещите.

Това е моето мнение.

Поздрави!

Купувам

стрели	Отговори: 10 Видяна: 8,391	Последно мнение от: златко киров за 05 Декември 2008 - 16:18
от seal за Понеделник, 13 Октомври 2008 - 11:37

Покажи
04 Дек 2008 - 17:03
от Dobs

Златко, имам една излишна 6мм/115см на OMER. Ползвана е, но е в безупречно състояние. Ще ти я дам за 20 лв. Ако се интересуваш пиши ми лично.

Кръчмата

Само за пълнолетни с чувство за хумор	Отговори: 35 Видяна: 36,922	Последно мнение от: тттттдддддд за 05 Декември 2008 - 14:45
от JimBeem за Сряда, 23 Април 2008 - 14:132

Покажи
04 Дек 2008 - 15:39
от Dobs

Колега emilios, темата е пусната в подфорум "Кръчмата". Това е раздел където могат да се публикуват всякакви "глупотевини".
Това че сме харпунджии не значи че сме оперирани от чувство за хумор...

Общо мнения: 2210

« Предишен Стр. 47 от 111 45 46 47 48 49 Следващ »

diverstore.net

Нови Продукти

Spearfish float line yellow 4 mm

Цена: 0.60 Лв.

Divemob v1.0:9

Changes

Spearfishing

Етичен Кодекс

Наука

Техники

Екипировка