Разглеждане на всички мнения на vektorz
|
Дайте го в цял ръст де |
|
това в открития космос ли е? |
|
Аз искам да попитам какво ви е мнението за появилите се напоследък нови модели фотоапарати, които са водоустоичиви до 3-5 метра? |
|
И аз приветствам темата, искам да си купя апарат и бокс, или само бокс за моя Олимпус, ще се радвам ако коментирате не само хай-моделите. Още ме яд че изпуснах на админа офертата, но идва коледа. |
|
А така се маркира територия:
|
|
Хахах, Кръчме "Сам дойдох" е култово наистина - едно време като учих в Немската сме го посещавали! Обаче едва ли ще отговори на нуждите на група гмуркачи.
Шест ( ) за предложението все пак! |
|
yavor, давай пътеписа! Точно към този остров съм замислил едно пътуване.
Поздравления за улова на всички! |
|
Владо, браво за синтеза на темата |
|
Аз бях на Арапя за един месец - на най-северния нос, който гледа към Оазис. Първите няколко дена при безветрие беше ок, но след една мини-буря целият залив беше окичен с боклуци, представете си какво почувствах, знаейки че в 9 ч. идват приятели от Германия (не всички българи). Почистих плажа точно за половин час - и то така че отгоре изглеждаше като "Завръщане в синята лагуна". Няколко съседски деца ме видяха и се спуснаха да помагат, естествено, събрахме 4 чувала. Не вдигнах никакъв шум около акцията, но след следващата буря видях със задоволство, че не съм единственият на плажа сутринта... Това е - чрез пример имах хубава гледка цяло лято. Иначе от боклуците на Лозенец и Китен специално този залив няма шанс за спасение... знаете как е разположен. |
|
Веско, браво за клипа. Каква е птицата? |
|
Можеш да ме наричаш така, разбира се
Ох плуване казваш - една свободна вечер в седмицата имам и нея искаш да я уплътниш
Далечко ми е морето, иначе един по-топличък неопрен бих си взел и нямаше толкова да размишлявам из интернета. Преценил съм ги - още 40 седмици ми остават до отпуската !mistrust
Прави бяхте за водата и за г..за! Едвам ме свърта в София. Нищо - по-скоро да дойдат ските, че да се позаплесна.
Конкретни въпроси по темата нямам - радвам се че и други се вълнуват от нея, но всеки е сам в морето.
Призовавам всички софийски колеги, местни и приходящи, да се установи традиционна вечеринка през седмица, две или три, както си е било едно време (бил съм веднъж) и както правят момчетата по другите градове, за да може и там да се говори за харпуни, море и риби. А специално Явор - да дойде като му е на път и да ни покаже как точно е редно да се консумира узото, че имам тука едни бутилки на 12 години, да не отиде зян! |
|
Яворе, няколко пъти прочетох написаното от теб, докато те разбера напълно. Съвсем нормално, като се вземе предвид разликата в опита и цялостния поглед върху гмуркането
Явно мотивите се променят с времето. Предполагам този въпрос не седи пред майсторите в спорта, които са излезнали наясно със себе си. |
|
Благодаря ви.
Вова, добре пишеш - грамотно, пространно... |
|
Колкото ти е по-малка отпуската, толкова по-големи вълни ще хванеш. |
|
Добре казано! Разбрах те. |
|
От известно време искам да попитам нещо, но все не мога да го формулирам. Понеже съм новобранец доста се впечатлявам, когато някой спомене за дълбочини 18, 20, 35 метра. Аз, за да слезна там, ми трябват две-три години тренировки на апнеата. Дори и само да слезна и да изплувам, ако трябва и риба да чакам - още години.
От другата страна на кантара се нареждат Samba и SWB. Демек мортос. Защо се гони това? Аз видях риби на плиткото. Ако психиката ми беше по-стабилна може би щях и аз да покажа пълен кукан на първия сезон. И то пълен с риби, взети на 3-4 метра. Като чета във форума - лавраци в прибоя, лефери на 3 метра... аз видях една червеникава риба, май беше пеленгас, на 1 метър... Къде е майсторството: да изучиш поведението на рибите, да ги намериш, когато поискаш, на 3 метра, или да се гмурнеш възможно най-дълбоко? Кое е по-ценно - да извадиш хубава риба от плиткото, да я хапнете с приятели и после да си сипете по една мента, докато им разказваш... , или да засечеш 20+ метра на Суунтото? Сега сигурно ще кажете за враните - аз плувах това лято над една цепка, чието начало започваше на 1 метър и свършваше поне на 15, по едно време видях риба и веднага се сетих за този форум: ще взема врана! Ударих я, но се оказа едно угоено куче, което ми беше показало кофти профил. Стана ми много жал за рибката - оставих я там, да я изядат раците... Не ми стана кофти, че не е врана, прецених че когато морето реши, ще я даде (може би наистина на 10+ метра, както казвате).
Четох че Добри видял леферски събрания и Доради на 18 метра (!!), но и четох как един майстор от акваторията на Ачо се удавил при SWB през 50-те години, малко след като взел Голямата бяла с харпун.
Мисълта ми е: след като има риба и на по-плиткото, без врани и доради, защо трябва да се гмуркате на много дълбокото? Егоизмът, смелостта или безразсъдство превръщат спорта в екстремен? Трябва ли човек да откаже цигарите и да тренира две години... само за да умре? Последните новини в сайта показват, че хора наистина Умират във водата. Както се казва: най-добрите гъбари пак от гъби умират. Явно е заложено в човешката природа.
Не искам да разсърдя някого с тази тема. Просто искам да рабера мотивацията на момчетата от сайта, особено на по-добрите. Аз за себе си вече съм го решил въпроса - винаги доколкото мога, но не до границата. Без ненужен героизъм. Искам да чуя няколко смислени мнения по темата.
Извинявайте за дългото четене.
Поздрави! Дидо. |
|
Акула, те Правилника за движение по пътищата не го знаят хората, камо ли от корабоводене да разбират.
За съжаление.
p.s. Аз също си признавам, че до преди година нищо не разбирах от буйове, хора под водата и др. Тук се ограмотих и с една книжка малко извънкласна дейност...
p.p.s. Това лято за един месец на морето видях единствено водолази с буйове, харпунджиите бяха без. |
|
Сега се заинтересувах по-подробно, след като гледах документалния филм за Пипин и Пелицари. В интернет пише, че Пипин е бил доста критикуван и обвиняван за смъртта на жена си - че шейната не е била изправна, осигуряващата бутилка е била празна, защо Пипин е трябвало да слиза да я спасява след като е имало подсигуряващи водолази, защо не е показан записа на гмуркането след инцидента и др.
Първоначално рекордът на Одри от 171 м не е бил признат, тъй като не е завършен успешно, но впоследствие го признават в чест на загиналата. Майка й споделя, че предпочита дъщеря й да остане завинаги в океана, отколкото да загине в пътен инцидент. След смъртта на жена му Пипин категорично отказва всички интервюта. На погребението обявява, че ще направи официален опит на 171 м в нейна памет, което се реализира около година по-късно - в края на 2003 г. Пипин достига рекорда на жена си, но гмуркаческата общност така и не симпазтизира на постижението му.
През 2004 г. Пипин публикува книга "Гмуркането: История за любов и страст", която отново среща остра критика от гмуркаческите среди. Въпреки това Джеймс Камерън (режисъорът на Титаник) се заинтересува от проекта и иска да направи филм "The Dive" по сюжета на книгата, което все още не се е случило.
През 2006 г. Карлос Сера, партнъорът на Пипин, публикува книгата "Последният опит", в която директно обвинява Пипин за смъртта на Одри. Според Сера бракът на двамата е бил пред разпад през 2002 г. и Пипин нарочно саботира опита на жена си, оставяйки осигуряващата бутилка празна. Идеята е, че Пипин е ревнувал от вниманието, което се обръща на жена му, когато е обявила че ще подобри рекорда на съпруга си.
След това следите се губят... |
|
Това е, може би, най-красивият филм, който съм гледал. |
|
Нови Продукти
Цена: 4.00 Лв.
Spearfishing
|