Разглеждане на всички мнения на Wishbone
|
Yavorsub написа: @Wishbone: "Най-простия пример е балон с хелий, който стои на тавана ден два и после пада, защото латексът пропуска хелия чрез осмоза."
Ванка четох една статия касаеща именно този казус ,там бяха стугнали до извода че балона се изпразва чрез изтичане на хелия заради големината на молекулите му. Вероятно може да има загуба и от осмоза (никъде не беше споменат феномена),но бяха категорични.
Явка, точно така е. И е осмоза или дифузия в зависимост от това в каква посока протича. Всичко което преминава през полу-пропусклива преграда е осмоза. А всяка преграда се явява полупропусклива за определени вещества поради молекулярната си структура. Всичко което успява да се вмъкне между молекулите преминава. Всяка молекула по-голяма от това разстояние - остава. Независимо дали го пълниш с въздух или хелий, балонът спада. Колкото е по-надут, толкова по-бързо спада, защото надуването изменя молекулярната структура разтегляйки я и правейки разстоянието между молекулите по-голямо.
Мембрана или преграда е в общия смисъл едно и също. Физиката ползва термина "полупропусклива преграда".
Аз четох, че терминът осмоза на клетъчно ниво вече се избягва от някои учени. Причината за това е, че течностите не преминават през клетъчната стена пряко а през каналчета в нея - аквапорини.
Разликата между осмозата и дифузията е обратната посока на движение и наличието на полупропусклива преграда.
Прост пример за дифузия - пръдваш в единия край физкултурния салон, и след малко русата мацка в другия край на салона бръчи нос. Висококонцентрираното пръц се е смесило с по-ниско концентрирания въздух в салона и вече е навсякъде! Справка - законът на Бойл.
Дифузия имаш между абсолютно всички елементи - самият Бойл е демонстрирал закона си, чрез смесване чрез дифузия на цинк върху медна монета. С други думи, ако сложиш кучешко ако в порцеланова чинийка и го държиш на полицата с трофеите достатъчно дълго, по-нататъшното ползване на чинийката за сервиране на петифури не е за препоръчване. Между другото, ако чинийката е от древен китайски порцелан, много е вероятно тя да е изработена именно при прилагане на дифузия. |
|
stukata написа: Неточно определение.
Взимат се бележки.
Бъзикай ме ти! |
|
@stukata: Всички нови медицински изследвания вече го потвърждават. Просто няма как именно хора с определени неврологични проблеми да не гъбясват. Всъщност, сбръчкването на кожата вече е общопрактикуван от лекарите тест за увреда на нервите на клайниците при травма. Ако не се сбръчква, значи нервът е увреден.
Осмозата не е активна и не може да бъде. Тя е физическо свойство. Може да бъде манипулирана чрез повишаване на температурата и налягането. Така например работят филтрите за обратна осмоза - под налягане пропускат само водата като оставят замърсителите навън. При осмоза винаги имаш преграда между двете вещества и от нейната пропускливост зависи какво ще премине през нея и за колко време. Най-простия пример е балон с хелий, който стои на тавана ден два и после пада, защото латексът пропуска хелия чрез осмоза. Принципно, осмоза има и през шест пръста преграда от метал, но въпросът е колко време ще трябва за да бъде преодоляна.
В случая с кожата, най-горната част на епидермица е съставена от плоски роговични препокриващи се клетки. Точно като люспи на риба. Те са в множество слоеве, като точките с най-голямо механично въздействие са най-дебели - лакти, пети и т.н. Това е водонепроницаемият слой на кожата, който е устойчив на вода и киселини, но се размеква от основи. Над него винаги има и слой с мъртви клетки. Размекването на роговичния слой в банята е факт, защото сапунената вода е силно алкална с Ph около 12 (при нормална чиста вода Ph 7). Представи си, белината е с Ph 13! Морската вода също е алкална, но едва PH 8 средно, което е само една единица над нормата и е пренебрежимо малко.
Осмоза е налице във всички случаи и през всякакви прегради, включително кожата. Всяко преминаване на флуиди през клетъчната стена става или чрез осмоза или чрез дифузия. Обяната на газовете в алвеолите, например, е чрез дифузия. Но ще трябва да киснеш много много дълго във вода под налягане за да изгубиш вода или електролити през кожата чрез осмоза.. А под кожата има още сума ти тъкани които трябва да бъдат преодолени. "Люди так долго не живут!", както беше казал онзи пияница.
Осмозата протича винаги в посока от по-ниско към по-високо налягане, докато ги изравни. Ако приемем "осмотично-дифузната теория" то би трябвало да започнем да твърдим, че и дишаме през кожата. |
|
@stukata: И аз така знаех като дете, но се оказа, че изобщо не е вярно...
[link]
[link]
Тези сме ги обсъждали и преди мисля. Доскоро всички смятаха, че водата отваря порите на кожата и тя прониква в тялото. Някакви пичове обаче се замислили защо, по дяволите, не се сбръчкваме целите, а само на стъпалата и ръцете. И задълбали. Установили, че при хора с неврологични разстройства, кожата изобщо не се набръчква. А осмозата не зависи от заболявания. При други заболявания като лупус например, кожата се набръчквала и без вода.
Та се оказало, че осмозата няма нищо общо, а това е нормална еволюционна реакция на организма който за да осигури по-добро хващане си прави грайфери. Хамелеоните си сменят цвета, ние пък си сбръчкваме кожата...
Та такива ми ти работи.
@Vov: Вова, проблемът е, че си стигнал само до тази статия и си спрял дотам... |
|
@stukata: брат, прочети по-горе... Пръстите ти стават така не заради осмоза. |
|
@Vov: Грешиш в средните проценти но това е без особено значение.
Осмозата е в пълна връзка със свиваемостта, защото налягането играе основна роля в концентрацията на флуидите. Справка, идеалният закон за газовете. Налягането увеличава моларната маса. Като сложиш от двете страни на бариера два еднакви непроменливи от налягането флуида - като течността в пикочния ти мехур, веществата са изотонични и осмоза няма, защото няма и влияние на налягането или то е пренебрежимо малко. Когато говорим за два флуида с различно налягане концентрацията им е различна.
Освен това, когато говорим за осмоза, винаги говорим за преминаване на определени вещества през преградата, защото тя е различно пропусклива за различните молекули - не просто на вода. Ако говорим за солена вода, говорим за осмоза на натрия.
Не може да става дума за дехидратация в следствие на осмоза поради една много проста причина - скоростта на осмозата е в зависимост от пропускливостта на преградата. В конкретния случай, когато става дума за тъкани, времето в което се намираш под водата е абсолютно недостатъчно за да протече каквото и да било през тях в количества, които да доведат до някакви значителни промени.
Освен това осмотичното налягане не се мери в проценти - мери се в барове като всяко налягане и при 37 градуса, това на кръвта е 7.8 бара. Тези проценти, за които говориш може би се отнасят по-скоро за соленост, а не за осмотично налягане, но пак не са точни.
Ако говориш за налягане върху пикочния ти мехур вследствие на свиване на околните тъкани, то това не е осмоза.
За осмоза бихме говорили ако нямахме отделителна система или бяхме акули, които частично пикаят през кожата. За съжаление не сме, макар че много ми се иска зъбите ми да се подменяха (не да пикая през кожата).
И преди за пореден път да ми дадат пример, че тялото ни се насища с околната вода, която протича през кожата и затова кожата "гъбясва" - това също не е вярно. Кожата не гъбясва при хора с определени неврологични нарушения. Гъбясването е еволюционна реакция на организма, която осигурява по-добра хватателна способност на крайниците. Не се дължи на поемане на вода.
Единствената осмоза, която е от съществено значение за фридайвинга е тази за обмяната на газовете. колкото до осмозата в бъбреците и диурезата, тя е следствие, а не причина.
Околното налягане на водата повишава налягането в кръвоносните съдове което кара хипоталамуса да произвежда повече вазопресин, в комбинация с blood shift-а. Вазопресинът е диуретичен хормон. Самото име на хормона идва точно от налягането върху съдовете. Производството му цели да облекчи работата на сърцето. При физическа активност също се увеличава производството на вазопресин. Осмозата няма никакво отношение, та поради това си позволих да кажа, че първата част от написаното от теб са глупости. Просто не е осмоза. Представи си колко време трябва да прекараш в средата с различно налягане преди да протече каквото и да било между теб и водата.
Основната задача на лимфата е да пренася мастните молекули и левкоцититите. Тя се смесва с кръвта и се отделя обратно. Няма да коментирам преноса на боклуци и т.н., защото просто съм далеч от очистителното вманиачване. Тази циркулация е около 5 л. на ден, а не десетки литри. Увеличава се при физическа активност, точно с колкото се увеличава и кръвообращението.
Няма прилошаване заради пълно дебело черво. Позив за дефекация имаш поради физическата активност и ..... позицията на тялото, със задника нагоре, което подпомага по естествен път излизането на газовете от правилното отверстие! Позивите за повръщане и дефекация са и вследствие на обикновена морска болест, което пък е резултат от погрешните сигнали към вестибуларния ти апарат заради непрекъснатите резки промени в позицията на тялото и налягането. Никаква осмоза...
Колкото до глупостите, съжалявам че го написах, но няма как да го окачествя по друг начин. Не може всяка подобна тема да я засилваш с шут в тема за здравословно хранене и очистване. И не бива да се опитваш да нагодиш физиологията към възгледите си, а не обратното. Така се раждат глупости, Вова. Съжалявам, но е факт.... |
|
@kavarna: Жорка възможностите са няколко, прищипано уплътнение, мръсно уплътнение, неправилно поставено уплътнение, несмазано уплътнение, прекалено много грес.
Обикновено е някоя от тези пет. Първата е най-вероятна при тия евтинджоси заради калпавата изработка и ползване на едни и същи все по износени матрици от всеки следващ 'производител'.....
Да ти гръмне в ръцете никак не е добре... |
|
@Vov: Вова, първата част са глупости. Тялото ти е съставено от около 60% вода, която е несвиваема. Каква осмоза!? Ако беше така, гмуркането щяха да го препоръчват вместо липосукция, щото ще цвъркаме лой през кожата...
Причината за обезводняването е гмуркаческия рефлекс. За да намали ефекта от натоварването на сърцето вследствие на blood shift-а организмът увеличава диурезата. С нея се изхвърлят и минералите.
Втората част приемам - отварата възстановява електролитите.
Това за корабокрушенците е вярно, но само ако го правиш доста дълго време докато не се напълниш със саламура. Бъбреците ти могат да отделят точно определено количество натрии за определен период от време а морската вода съдържа повече, отколкото им е капацитета. Но но от 500гр. морска вода, най-много да се напълниш с ешерихия коли. Но иначе и аз не препоръчвам да се пие морска вода заради отвратителните неща, които рибите правят в нея.
Третата част ме учуди. Първо защото рядко си държа храната в дебелото черво, и второ не виждам как дебелото черво ще има отношение към апнеата ми, освен ако не е толкова пълно, че да ми подпира диафрагмата. С други думи да съм наистина full of shit!
Гмуркането на пълен стомах не се прави заради по-обилното кръвоснабдяване на стомаха като е пълен (апнеш, па полегнеш) и заради рефлукса при неестествената позиция на тялото. |
|
Колеги, така по три броя удавени обикновено значи , че нещо грешите при поддръжката. |
|
@Sliger: Да ти е сладко, колега! Няма нищо по-хубаво от твоята си риба! |
|
@Yavorsub: "Целулита идва с яденето" - стара шумерска поговорка, която току що ми хрумна и сам си се смях!
И аз никога не съм пил и не мисля да пия такива неща... Мерси за ъпдейта Явка!
Иначе целта е борба с ефектите на обезводняването и оттам - промяната на калиево-натриевия баланс. Като влезеш за час няма драма, ама като изкараш четири часа във водата... |
|
@naturalsynthetic: това с флаконите за астма ми се струва малко прекалено, защото нямам идея какъв е ефекта върху другите системи в организма.
При гмуркане основният проблем е промяната на електролитния баланс заради увеличената диуреза, която е елемент от гмуркаческия рехфлекс.
Явор ползва Isostar, който носи на буя. Качо предлага домашна рецепта - вода с малко сол, малко мед и лимон.
Поздрави! |
|
Мястото е чудесно и местата наоколо са уникални. Ако става дума за същия комплекс, басейнчето е миниатюрно и е направено за обучение на водолази. |
|
@Karraya: Сработва за няколко секунди. Работи в дайв режим, но не и докато си под водата. Това което прави е че при всяко изплуване GPS-ът маркира точката. После като си качиш гмуркането от деня в компа, виждаш цялото си движение като пътечка със всички междинни гмуркания. За всяко междинно гмуркане ти дава локация, температура, време, дълбочина и т.н.
Така можеш да си запаметяваш директно местата и после GPS-ът да те заведе право на камъчето. |
|
@mrloco: А това в пакетчето какво е? |
|
@mendrov: Мда... Определено е най-доброто, което съм виждал и ползвал. А функцията, която на всяко изплуване ти запаметява мястото е уникална, щото после по GPS не само си следиш пътя ами направо на камъчето кацваш следващото влизане. |
|
Не е за мен, а за колегата стартирал темата.
Аз лично имам по-стар модел на този: [link]
Цената обаче е съизмерима с компютър за гмуркане и ако ще взимам, вече няма да е такъв а това: [link]
По-добре да посъбера повече пари но да имам нещо истинско. |
|
Привет,
Повечето производители на електроника ползват скалата за защита от попадане в корпуса IP (Ingress Protection), при която първата цифра се отнася до твърди частици (като прах), а втората е за течности. При водоустойчивите часовници, първата цифра винаги е 6, от значение е втората - IP67 позволява потапяне до един метър, IP68 позволява потапяне на повече от метър (обикновено до 3 м.)
Оттам нататък влизаш в специфичната категория на ATM означения за часовници, за които има два ISO стандарта - ISO 2281:1990, заменен по-късно от ISO 22810:2010 за ежедневни часовници и специфичния ISO 6425 : 1996 за водолазни часовници.
Накратко, по първия стандарт часовниците се отбелязват с Water Resistant и тестовете са много комплексни и не само за устойчивост на налягане, а и температура, вариации остаряване на материала и т.н.
Според ISO 22810:2010:
Water Resistant 3 atm или 30 m - За ежедневна употреба. Устойчив на дъжд и пръски - Неподходящ за душ, вана, плуване, шнорхелинг, професионална работа с вода, риболов и дайвинг;
Water Resistant 5 atm или 50 m - Подходящ за плуване, рафтинг и риболов - Неподходящ за дайвинг и шнорхелинг;
Water Resistant 10 atm или 100 m - Подходящ за любителски сърфинг, плуване, шнорхелинг, яхти и водни спортове - Неподходящ за дайвинг;
Water Resistant 20 atm или 200 m - Подходящ за професионални морски дейности, сериозни водни спортове и свободно гмуркане - Неподходящ за скуба дайвинг;
Според ISO 6425 : 1996:
Diver's 100 m - минималното ниво на часовници подходящи за водолазно гмуркане, но неподходящи за сатуриран дайвинг;
Diver's 200 m или 300 m - това е обичайният рейтинг на водолазните часовници днес, неподходящи за дайвинг при обогатени на хелий смеси;
Diver's 300+ m for mixed-gas diving - най-високия стандарт за гмуркане при обогатени с хелий смеси.
Поздрави! |
|
@radulan: Привет! Защо не им пишеш?
[link] |
|
Великата триада олеопневматици на Technisub от втората половина на 60-те години!
От горе надолу:
1. Technisub Jaguar Piccolo - 1965 г.
Можете да го видите във филма на Джеймс Бонд Thunderball. Направен за да опрости обслужването, цялата дръжка се разглобява с един болт, без инструменти.
2. Technisub Panther - 1968 г.
Първият пневматик с вградена помпа. На снимката помпата е извадена.
3. Technisub Tigrotto - 1969 г.
Малкото тигърче с изключително особена регулация.
|
|
Нови Продукти
Цена: 341.00 Лв.
Spearfishing
|