Разглеждане на всички мнения на Wishbone
|
Мараба Вектор!
Не знам дали обяснението "Непознала ласка, тя във другий свет попадна" е много точно.
Чувал съм друго по-правдоподобно обяснение, свързано с блокиране на рецепторите на носа на акулата.
Всъщност на носа си акулата има пори пълни с нещо като гел - наричат се "ампули на Лорензини". Те са електрически рецептори с които акулата засича електрическото поле, което излъчва плячката им от разстояние почти метър.
Освен това с тези ампули акулата отчита и температурата на водата. Така акулата се насочва към по-богати на риба температурни слоеве.
Така че, по-вероятно ми се струва акулата да се вцепенява заради объркването на рецепторите й...
Поздрави! |
|
Не помня първата си платерина...
Помня първия си лефер:
Още съм бил в основното, защо бяхме взели и най-добрия ми приятел от училище на морето. Бяхме на Варвара и в края на деня само плувах с маска в залива и го видях да се върти отдалеч около една и съща пясъчна градинка...
Върнах се към плажчето и извиках на Косьо да ми хвърли харпуна на баща ми защото има лефери. Те ми се смяха, и казаха да не си измислям оправдания да оставам във водата. Аз се развиках, получих харпуна и като се върнах - леферът още си плуваше в много широк кръг по една и съща траектория. Вероятно беше алтав или го бяха накарали да върти наказателни обиколки.
Изчаках го да се отдалечи, гмурнах и се скатах зад един камък на пътя му... Той си мина по пътечката и го взех. Беше на границата на състезателното понятие за валидност.
Баща ми се шашна и ми го опече специално още същата вечер.
Помня и първия си паламуд - всъщност някъде в пубертетна възраст - между циганка и паламуд. Бил съм на 16, защото същата година бях за пръв път сам на море. Условието да отида сам беше да взема паспорт - оттам и годините...
Та с паспорта в джоба направих едно море лятото с приятели и после пре септември изкарах някакви пари от преводи и се върнах в Созопол с един приятел. Той не беше харпунджия и не идваше с мен на брега, защото го било срам. Според него хората ме гледали внимателно като влизам и излизам защото мислели че съм напълно луд...
Та в самия залив на градския плаж си гмурех с голям кеф и мина въпросния паламуд. Нищо особено, с зиключение, че го взех с харпуна за попчета. Беше единичен и въпреки, че знаех що за риба е, срам не срам попитах за всеки случай и едни местни чичковци, които си пиеха биричката на едно от кафетата ...
След като ми обясниха чичковците подеха песента "Паламуда е излязъл"...
Та така... |
|
Че то си е за хвалба! Браво на момичето! |
|
[link]
[link]
Предимно за скуба, но някои неща са еднакви... |
|
Веднъж питах баща ми кога точно съм започнал да гмуркам, а той ми каза "като проходи гмуркахме заедно..." Имам спомени как като вилзаше за риба, аз се държах за врата му. Преди да гмурне издаваше звук през шнорхела, а аз се пусках и го гледах от повърхността как потъва надолу...Имах миниатюрна маска (представям си какво е коствало на нашите да я намерят от чужбина), с която само гмурках. Имам някъде една снимка, трябва да я изровя..
С хавайско копие започнах още в първите класове на основното - бил съм на 7-8г. Първо нормално, а после от типа на традиционните хавайски прашки.
Пояснявам: В България смесваме понятията hawaiian sling с polespear.
Това на което ние викаме Хавайското копие (стрела с ластик на върха) се нарича polespear и всъщност не е "хавайско".
Истинското хавайско копие е всъщност е хавайска прашка (hawaiian sling). То е най-простия харпун - на стрелата се нанизва сроеобрана дръжка, в задния край, на която са закрепени ластици. Дръжката се плъзга по стрелата като с другата ръка се опъват ластиците, закачени за края на стрелата. Точно като прашка - опъваш и стреляш. По-съвременните имат своеобразен спусъков механизъм, който позволява дръжката да остане по дължина на стрелата, и така прашката е постоянно заредена. По-долу прилагам снимки, courtesy internet.
Е моето беше точно гъзарска хавайска прашка със спусък, френско производство. Получена благодарение на уроците по улов на попчета с хавайско копие, които цяло лято давах на тогавашния представител на Югославските авиолинии...
Стрелата беше 40-50 см и беше отговорно за кончината на стотици попчета. Имам прекрасни спомени от гмуркане с него в северния край на Алепу когато строежът на Дюни едва беше започнал. Селището е въведено в експлоатация през през 1986г. май... Само така мога да направя референция за годините...
Като минах на нормален харпун някой ми сви "прашката".
На нормален 75см харпун минах горе-долу на 13-14г.
ОБАЧЕ - някъде бях чел и ако не се лъжа бях писал вече тук, че не се препоръчва СКУБА(!) за деца под 10г., поради факта че белите им дробове все още не са достатъчно развити и не бива да се излагат на резки смени в налягането. Ако не се лъжа препоръката беше на DAN - ще се опитам пак да я намеря. Поради същата причина, вероятно и фридайвингът не е особено подходящ за малки деца... Но, разбира се, това заключение го правя аз, а не специалист по хипербарна медицина...
Не знам за развитието на костите, но на гръдната си кост от тогава имам буци от зареждане на харпуна без неопрен, подложка и т.н. Идеята за джапанката, дойде по-късно като поумнях. После минах през университета и се върнах на старото ниво на интелектуално развитие!
|
|
Яворе, това ясно... Просто се чудех как изглежда това негово студио...
А отговорът е във видеото към галерията - не е аквариум а пластмасова "сцена", монтирана на дъното... |
|
Голохрилите охлюви са едни от най-предпочитаните обекти за макро подводна фотография, поне доколкото имам наблюдения какво правят "колегите"...
Това е точно заради ярката предупредителна окраска - повечето са отровни. В нашето море досега не съм чел да има от тях, но в Средиземно море има няколко вида, та колегите като пътуват да се оглеждат да ги щракнат!
На мен ми е интересно как Дубиле е успял да ги заснеме в очевидно "студийна" среда.... |
|
Снимки на Давид Дубиле в National Geographic на голохрили охлюви... Заслужава си да се видят!
[link] |
|
И аз гласувах за него! Това е разказ а не автобиография.. |
|
А, това заливче с контрабандисткия кораб е трейдмарк на Закинтос май. Ама до него се стигало само с лодка, или?... |
|
Ачка, 6 за снимката! |
|
Бая кървави сънища те чакат Добс...
Ачка, нещо с някоя мацка за баланс? Хехехе!
Супер "репортаж"! |
|
Не знам защо не ти се получава... Формата работи...
Провери дали не надхвърляш лимитите - формата за качване дава указания по този въпрос...
Благодаря за инфото! Местата очевидно заслужават да бъдат посетени! |
|
Екстра! |
|
Честито, Жорка! С кеф си представих, че съм на твое място! |
|
За съжаление, не съм аз авторът, колкото и да ми се иска... |
|
Дневникът на младия Мичурин
10 юли 1863
Днес ашладисах дървената дръжка на метлата със стрък див джоджен. Засега няма резултат, освен че баба ме наби. За да й отмъстя, отрових петела. Така й се пада.
23 юли 1863
Вече две седмици поливам метлоджоджена. Метлата почна да гние, но не се отчайвам. Всяко начало е трудно. Моят съсед Ванка Павлов вчера ми каза, че заключил кучето си и му светкал с червена лампа преди да го нахрани. Попитах го защо, а той каза, че не знае, но било много забавно. Голям чешит е тоя Ванка! И много обича животните. Ходихме с него за риба, а той през цялото време държеше червеите в устата си.
1 август 1863
Магарицата ни, дето я оноди конят на Тимофей Петрович, роди женско. Много е сладичко – на вид е като конче, но е с магарешки уши.
Сега се питам: ако конят оноди овца, какво ще се роди?
Сигурно ще е нещо, дето хем дава мляко и вълна, хем тегли каруцата... Попитах баба какво мисли по въпроса, а тя ме наби.
13 август 1863
Ванка Павлов ми се похвали, че вече имало резултат от експеримента му – козината на кучето окапала.
Питах Тимофей Петрович за кръстоската между кон и овца. Той така се разсмя, че изкуственото му око изхвръкна и кокошката го глътна. Пак ядох бой.
14 август 1863
Баба закла кокошката и върна окото на Тимофей Петрович. Тайно заведох една овца при коня му. Глупавият кон обаче се дърпа и не ще да я оножда. Ванка Павлов твърди, че съм избързал. Трябвало в продължение на няколко седмици всеки ден да осветявам коня и овцата с червена лампа и чак тогава да седна да ги кръстосвам. Боядисах газената лампа на баба и пак ядох бой.
11 септември 1863
Саша Лодигин е в болница. Изгорил си ръцете ахмакът му с ахмак. Хем му казвах да не пъха жици в аквариума! Открил обаче, че от електричеството рибките светят. Сега събира пари за нови рибки.
Ашладисах сливата с калем от мушкато. Баба още не знае.
20 септември 1863
Ванка Павлов ми се похвали, че усилията му дали плод. Щом видело червената лампа, кучето почвало яростно да ръмжи. По същия начин обаче реагирало и на зелена лампа, което било сигурно доказателство, че кучетата са далтонисти.
Саша излезе от болницата и си купи нови рибки.
26 септември 1863
Тимофей Петрович оноди баба. Ако от кръстоската се роди дете със стъклено око, значи съм на прав път.
14 октомври 1863
Плевнята на Лодигини изгоря. Саша пак е в болница. Изследвал влиянието на електричеството върху балираното сено.
1 декември 1863
Кучето на Ванка умря и той е отчаян. Щял да зареже науката и да се отдаде на бубарство. Безхарактерен тип.
Саша ми показа страхотен номер. Пие вода и я излива през ушите си. Цял ден тренирах, но нищо не постигнах. Предполагам, че цаката е да имаш клепнали уши като Саша.
2 януари 1864
Лодигин успя! Вчера пъхнал електрожена в празен буркан и бурканът засветил. От радост Саша целунал електрода и сега пак е в болница.
4 януари 1864
Сливата, дето я ашладисах с мушкато, цъфна! Това е много странно, като се има предвид, че навън е минус 35 градуса. Цветовете й обаче не миришат на мушкато, а на ламарина. Къде съм сбъркал?
23 януари 1864
Тимофей Петрович умря от цироза. Баба много плака, а за утеха взе окото му и го сложи под кандилото вкъщи. “Сега, като се моля, все едно Тимофей ме гледа”, въздъхна тя. Горката жена! Толкова е тъжна, че дори забрави да ме набие.
8 февруари 1864
Саша е съсипан. Някакъв глупак Едисон откраднал идеята му за светещия буркан и я патентовал. Опитах се да го успокоя, но Саша е безутешен. Едри сълзи капят от клепналите му уши.
11 юли 1864
Еврика! Аз съм гений! Сливата роди бадеми. Е, не стават за ядене, но очевидно съм на прав път. Маря Петровна забременя от Саша Лодигин. Тя иска да се женят, но Саша е непреклонен. Твърди, че детето е от Едисон.
А ако кръстосам свиня и петел, дали хибридът ще снася яйца? |
|
Пантофите са ти Техноспорт, същите като на Апнеа Файбърглас плавниците - те са с ъгъл... |
|
sorry za latinitzata pisha of ipoda. I az kato dobs uvajavam mnenieto ti no ako mislish da spodelyash neshto v lichni suobshtenia, togava ne biva da puskash vuv foruma po vuprosa I samo da draznish auditoriata! kajesh li A, kazvash I B. inache e gadno za ostanalite! |
|
Нови Продукти
Цена: 360.00 Лв.
Spearfishing
|