Разглеждане на всички мнения на Vov
|
Да, прав е Радо, показаната техника на плуване на клипа:
е много близка до "най-спестовната"...
Въпрос за една каса качествено каберне: Защо тялото на гмуркача се върти около надлъжната си ос?
А я вижте тук?
[link]
Май главно в Омер и в С4 са разбрали една важна подробност. (Е, не съм ги проверявал всичките напоследък...)
Според мен и тук е малко като при боя и е*ането: Няма най-добра техника. Може обаче за всеки тип плавници е възможно да се приспособи най-икономичното плуване...
Идеалният за мен вариант е при махане с крака с много малко сгънати колене да не се върти тялото, което не ми се отдава да постигна все още. Въртенето на тялото създава поне 3 вида загуби: енергия за въртенето, енергия за оставане/поддържане на главата неподвижна, независимо, че тялото се върти, и увеличеното челно съпротивление, поради въртене на тялото...
Еее, все пак, защо тялото се върти? Ако разберем това, ще намерим и как да не се върти.
Още преди 2 години Ярослав подсказа, че трябва да се натиска с пръстите на краката, малко по-късно - и Петър. Скоростта е видимо по-малка, но изминатото разстояние (т.е. кислородният КПД) - по-голямо... |
|
Приятели и колеги, премествам обсъждането от "Плавници -но какви?" . Прав е Филип, по-добре е да има ясно разделение на обсъжданите въпроси, че да може да се намери нещо, когато някой търси...
Отдавна задълбочихме обсъждането в "какви плавници...?" до степени, от които ни трябват точни измервания, добре поставени опити, възможности за еднозначни сравнения... но не можем да ги имаме.
За да преодолее тези трудности, една фирма от САЩ, предлагаща нови плавници и с големи претенции, беше изготвила огромна и сложна методика на сравнителни плувания на професионалисти от поделенията тюлени. В разстояние на няколко дни между 5 и 10 човека плуват едни дистанции с различни плавници, с почивки, с измервания на консумацията на кислород (май че текуща и обща!) и със задачата да поддържат зададена скорост при изминаването на дадено разстояние... Ние и това не можем да направим, но пак се стремим към подобряване.
Сега смятам, че е добре да видим едно малко пояснение за съпротивлението и скоростта при движение на тяло във флуид:
F = CDAV2/2
Не мога да го изпиша достатъчно добре, но
F е челното съпротивление;
С е коефициентът на съпротивление;
D е плътност на средата (флуида);
А е площ на напречното сечение;
V е скоростта
Формулата означава, че съпротивлението при обтичане на дадено тяло при движение в даден флуид е равно на 1/2 от произведението от CDAV2 (скоростта на квадрат), т.е. при равни други условия малко увеличениие/намаление на скоростта води до значимо изменение на съпротивлението. Не стига това, ами ние, примерно при тръгване от дъното, не само че увеличаваме скоростта, но и увеличаваме А - площта на напречното сечение, тъй като разтваряме краката(коленете) повече, отколкото ако плуваме с по-малка скорост.
Може би тук е мястото да се опитаме да формулираме какво точно искаме да постигнем при гмуркане (подводен лов, фото, и просто гмуркане).
Според мен искаме:
1. В едно гмуркане да изминем най-голямото възможно разстояние, без да се стремим към висока скорост.
и/или
2. В едно гмуркане да достигнем най-голямата дълбочина, на която имаме 20 сек пасивен престой и гарантирано изплуване с 10 сек резерв преди загуба на съзнание.
Ако тези 1. и 2. са верни и като имаме пред вид споменатата формула, не се стремим към високи скорости под вода.
Все пак и при трите дейности остава необходимостта да можем да тръгнем от състояние, в което плаваемостта на тялото ни е примерно 3-4 кг отрицателна, плаваемостта на костюма е намалена на половина (ако е дебел, и повече) + тежестта на колана. За това тръгване, дори и да се оттласкваме с ръце от дъното, пак си трябва такава твърдост на перата в пантофите, че КПД да е много добър или поне добър. А за останалите части от гмуркането КПД (според мен) е по-висок при по-меки плавници с релси на перата... |
|
Изтрито, поради съгласие с Филип. |
|
Преместено в "Техники на плуване за достигане на по-големи дълбочини". |
|
Ми те така си пишат - 21 см вместо старите - 19. Аз това го споменавам, защото сме свикнали да питаме : "Кой каза, че Земята не е плоска?" И ако е казал някой известен човек или институция е едно, а ако е казал някой неизвестен, няма значение какво е казал, независимо от доказателствата, които привежда неизвестният,ние си знаем от векове известните истини - така е било, е и ще бъде... и няма защо да го слушаме/четем тоя - "протестантин" или въобще шантав... |
|
Преместено в "Техники на плуване за достигане на по-големи дълбочини" поради съгласие с Филип. |
|
Браво Гпиша! При такъв интерес и такова разпространение, нека да имаме и текст на български. За модула подразбрах, че изразява нещо като пружинните свойства на дадена тъкан - каква сила е необходима, за да се разтегне даден плат до дадена степен...
Предпочитените от С4 и други производители платове имат коефициент на еластична деформация около 1,8 - 2.
"Идеалната пружина" направена от въглерод и смоли има този коеф на еластична деформация, като за разтягане (при огъване на перото на плавника горния плат се разтяга доста) е необходима колкото може по-голямо усилие.
Ето и таблица, показана от С4, за да се види, че използваният от тях въглероден плат е най-добрият - представлява оптималност между висока устойчивост на скъсване и висок модул...

Използваният от тях въглерод в новите по-широки плавници е вариант на Т700.
Работата малко прилича на: кои ластици хем се разтягат 3 - 3,5 пъти еластично, хем не получават остатъчно удължаване при продължителен престой заредени, не стареят бързо на слънце и придават най-голяма скорост на стрелата...
Тук още не сме и няма да достигнем до подробности за смолите, наляганията и температурните режими на правене на пера... |
|
Преместено в "Техники на плуване за достигане на по-големи дълбочини" поради съгласие с Филип. |
|
Преместено в "Техники на плуване за достигане на по-големи дълбочини" поради съгласие с Филип. |
|
Ха-ха, аз имам леководолазна правоспособност от....1969, дали важи??
Нооо, нямам апарат. |
|
Юли, благодаря ти, поклон на човека! |
|
Преместено в "Техники на плуване за достигане на по-големи дълбочини" поради съгласие с Филип. |
|
Ми, аз толкова дълго бях лишен от възможност да обсъждам изобщо някакви въпроси за гмуркане, та сега... благодаря на всички, които проявяват интерес.
Всички, т.е. ВСИЧКИ въпроси, несъгласия, критики, твърдения, коментари и пр., всички са добре дошли! Могат само да ми помогнат да намаля броя и/или големината на грешките...
1. За подемната сила - най-вероятно съм се изразил неясно. Точно така, Радо, мислех и продължавам, че част от задвижващата сила, която рибите създават с опашните си плоскости, е "подемна сила" в аеро-хидродинамичния смисъл, и че ние със скромните си плавничета, не можем да ги имитираме, поне не с този тип стерео плавници, които предпочитаме за подводен лов и фото.
[Примерът с плавника Луносет показва, че е принципно възможно човек да задвижва механизъм, който създава подемна сила. Има още един проект в Гърция, който е с огромни амбиции в същото направление, но и той не става за харпунджийска дейност].
Едно от най-тъжно-смешните (според мен) доказателства колко е трудно да се създаде нещо, което създава подемна сила, са ужасните удебеления в предния край на два моноплавника, които съм държал в ръка (и с единия съм гмуркал). Само че и това не мога да докажа на око, трябва си лабораторно измерване т.е. - много скъпооо...
2. Та, като не можем да създаваме подемна сила, създаваме само тласкаща такава, в посока, обратна на желаната за придвижване и ползваме реакцията. И се опитваме да намалим загубите и да увеличим полезността (КПД) - от кислородна гледна точка. В опитите си не се опитвам да получа голяма скорост, а изминаване на най-голямо разстояние с дадено количество кислород...
3. По конструктивно-технически причини движенията на краката ни са подобни на показаните от Гришата по-горе. Това е едната сложност - че при движения с краката имаме сравнително малък мегдан за подобряване. Сивите зони на горната снимка показват какво огромно съпротивление създаваме, в стремежа си да огънем плавника, за да може той после, като се изправя, да свърши полезната работа. Значи, от гледна точка на по-малко съпротивление с (главно) бедрата, би трябвало да се опитваме да не сгъваме коленете и да не разтваряме много краката изобщо. Е, колко точно, е от ония въпроси - за световна слава. Смятам, че за всеки отделен човек при изпълнение на най-правилните движения има макар и малки разлики и няма обща рецепта. Всеки има различни пропорции, мускули, навици и др...
4. Тъй като плавниците правят нещата накрая, за мен е важно те да имат най-големия КПД като тела, обтичани от флуид. Фактът, че във всеки отделен момент те променятформата си, ужасно усложнява задачата да узнаем точно как се обтича всяка отделна част от плавника и пантофа във всяко едно положение...
5. Ако при плуване плавниците се огъват както е показано на втората снимка по-горе ( ей, Гриша, как ги намираш само...), без да се чупят, дори гмуркачът да е в движение с оптималната 1 м/с скорост, няма как плавникът да се изправи достатъчно бързо, за да свърши напълно работата си. Това може да се види в басейна като плувам, или на някои от клиповете, но не успявам да ги кача дори в ЮТюуб.
Колега веднъж ми каза, че отстрани изглежда, че краят на плавника изобщо не може да се изправи докрай, преди аз да почна следващия такт...
[Ей как ми се иска да построя едно измерващо устройство... с бързодействаща камера и пр.]
Е, кое е оптималното съчетание между дължина, ширина, дебелина, място и начин на закрепване на перото, твърдост, стабилизатори - за даден гмуркач, е отново въпрос за международна награда, т.е., необходим е или рисков инвеститор, който да повярва на някой, че парите му ще се възвърнат умножени след доста проби и грешки, след време, или... още проби и грешки - почти на гол тумбак.
*** |
|
Продължавам обсъждането за плавниците тук, където смятам, че му е мястото.
Гриша, ако показания на снимката прекрасно огънат плавник се изправя достатъчно бързо и по траектория, близка до парабола, би било много добре. Това само за огъването, не обсъждам пантоф, нерви и пр.
Радо, на стр. 28 по-горе има една схема, показваща създаването на подемна сила при обтичане на несиметричен профил с флуид.
Ако някой се интересува:
При скорости до около 400 км/ч въздухът не проявява свиваемост при обтичане на тела. Т.е. законите, които действат при движението на тела във флуиди (от английски fluid = течност) и явленията, които се случват, са еднакви във въздух и вода (със съответни ограничения като Международна Стандартна Атмосфера = МСА - налягане 1 кг/кв.см, температура и пр.) .
Тъй като аеро- и хидро- динамиката са се развили като отделни направления/клонове на науката, нормално е да имат различна терминология. И е нормално при използване на каквито и да е специални термини в някакво изказване(написване), да се дават определения за тях. Което пък може да направи обсъждането прекалено технократско, т.е. - идиотско...
Според мен очевидно обоснована е необходимостта, ако някой напише грешни твърдения, който разбере за тях, да ги критикува и обясни защо са грешни и как е правилното твърдение.
А може и да е време да прекратя участието си в обсъжданията.
И аз знам, че няма как да стана пророк в собственото село, без никакво значение дали съм или не съм действително такъв. |
|
Ммда, прав си Яворе, време е да продължим обсъждането за качествата на плавниците в темата "Плавници, но какви?"
Каквито и обсъждания да правим, ако не можем да пробваме екипировка в лабораторни условия, остават ни само впечатленията от пробите лично, с плуване и гмуркане, което пък е свързано с техниката на плуване, не може да се постигне сравнимост на резултатите и пр.
Всичко това обаче не ни пречи да се опитваме да научим нещо, да подобрим нещо, макар и малко, с добронамерени мисли, написани в този форум... |
|
Аз отрязах една и началната й скорост нарастна, а тя почна да отива нагоре... |
|
Ооо, ето, задълбочаването на обсъждането ми харесва!
Приятели, мисля, че всички сме наясно, че ние само се опитваме да имитираме рибите и водните животни... Ние конструктивно нямаме два много дълги мускула, които да осъществяват най-доброто огъване на плавника... И, поне за сега, опитите за създаване на задвижван с мускулна сила плавник, който да създава главно или само подемна сила, са в експериментален стадий. За това полезното действие на нашите плавници е да тласкат вода назад и ние се опитваме да ги направим по-добри в това отношение... да тласкат назад вода с възможни най-малки загуби, т.е. по-икономично от гледна точка на разхода на кислород. Това е много трудно, дори само ако си представим, че движим краката си в посока, перпендикулярна на посоката на движение!...
Картината на обтичането на плавници при плуване е изключително сложна и - както каза Явор - ако се обединят едни големи научни сили и похарчат едни пари, ще опишат достатъчно пълно всичко, което се случва при огъване на плавник, движен от човек и ще определят от какъв материал и с каква форма са най-добрите решения. До тогава ние си правим опити главно по метода "Проба - грешка".
Тъй като искаме плавникът да тласка вода назад, той трябва да се огъва на 90 градуса - тогава разгъвайки се,я тласка назад. При останалите ъгли на огъване, назад отива само част от приложената сила (= изразходения кислород). Разбира се, няма как целият плавник да се огъва на 90 градуса - това е само ориентир, идеал, към който се стремя.
Веднага стигаме до първата трудност - плавникът хем да се огъва до ъгли, близки до 90 град., хем достатъчно бързо да се изправя след това. Това изправяне се получава най-добре от идеалната пружина. Тъй като имаме и други изискванеия, най-добрият материал за сега се оказват въглеродните нишки.
Втората голяма трудност е, че (за мен) е невъзможно да направим плавник, който хем да се огъва като този на снимката по-горе или дори повече, хем след това бързо и последователно от пръстите на крака към края, да се разгъне/изправи. За постигане на това ще се наложи да имаме пера с променлива твърдост, но, да не обсъждаме мечтите...
Трета, четвърта и пр. трудности са да намалим индуктивното съпротивление, перата да не се чупят (пене не лесно) при отблъскване от дъното, плавниците да не се повреждат лесно при драскане, транспорт и съхранение.
Според мен традиционно изпълнените комбинации пантоф/перо, които в първите 10-15 см се огъват много малко, имат неоправдано нисък КПД. Неоправдано нисък, ако можем да го повишим, а ако не можем, си оставаме там.
Разбира се, че ако огъването и разгъването/изправянето на плавника се извършва по парабола, е най-добре (не мога да го обясня с математически формули). За това правим дебелината на перата плавно да нараства към крака, трудното е да разбера колко слоя плат, от кой вид, през колко сантиметра натрупани, с какви смоли и как точно втвърдени, ще ни доведе близо до параболата. А как това ще стане и при силни махове и при слаби...?
Да, има опасност, ако перото е меко и се огъва съвсем близо до/под пантофа, краят му да не успява да се изправя достатъчно бързо и това също е загуба на КПД (= загуба на кислород). Тук има какво да се изследва, учи...
Да не забравяме, че от отпадането на гумените плавници (който ги помни) до фирмените пера ХХ1 и меките пантофи на Патос и последните на Омер, пътят на омекване на перата и плавниците като цяло е значителен, да не кажем огромен! |
|
Ще се опитам да дойда - към 12. |
|
Гриша, за пореден път ме зарадва!
Да, перото ми се счупи в момент на изпълнение на китово салто, при около половината плавник потопен във водата и... вече размахан, което ми се случва 1 път на 10 години вероятно...
На третата снимка може да се види, че при доста силно огънат плавник, областта в първите 10-15 см пред пантофа се е огънала твърде малко, т.е., почти не тласка вода назад, а я мести главно настрани. Това не ми харесва и се заех да го променя, доколкото мога... т.е. докато счупя перо..
Огъването на последната снимка е в пъти по-добро, само ако можеше да издържа примерно 1000 000 махания. Идеалният (недостижим) случай е, когато цялото перо последователно от края към пантофа се огъва до 90 градуса и след това плавно последователно се разгъва, тласкайки вода назад... Ние това не можем, поне за сега, да осъществим и само се пробваме да се доближим до него...
Ако знаех, че перата имат само по един много тънък ред/слой/плат въглеродни нишки от двете страни, нямаше да насилвам нещата толкова може би.
Доколкото успявам да разбера, въглеродните платове, особено от групата T700 са подходящи за пера за плавници, защото при доста по-ниско тегло от стъклените нишки и почти равни други показатели, позволяват по-голямо линейно разтягане при работа - като плавник - с последващо възвръщане на началната дължина. Но са и един клас по-горна категория на цените.
Те изобщо работят като ластици или пружини - разтягане и свиване - безброй пъти - при всеки мах.
Разбира се, както Явор многократно разясни, много е важно по каква точно технология, каква смола свързва нишките, дали е "печена" толкова, че да получи същия модулус 700, като на плата, как точно е закрепено перото към пантофа, каква му е формата в профил и анфас, ...
При отблъскване от дъното/стената на басейна, в областта пред пантофа, където перото е най-яко и е предвидено да се огъва най-малко, се получава огъване с прекалено малък радиус. Тогава се чупят перата
За информация, двете пера, които ми направиха като прототип, ми струват 500 лв, без печалба за майстора... Сега събирам енергия за да поръчам още едни - леко променени(подобрени)...
Възможно е Иван да ми е казал, че перата на новите ми плавници не са направени само от въглеродни платове, не съм запомнил. |
|
Нови Продукти
Цена: 280.00 Лв.
Spearfishing
|