Разглеждане на всички мнения на Vov
|
Радославе, едно от хубавите неща на прекрасния ни сайт (да са живи и здрави създателите му!) е, че обменяме мнения. Например, някой казва "Ще направя харпун 2 метра..." и колегите му отговарят примерно "... а как ще го движиш под водата..." и той може би по-ясно си представя нещата... Сега аз как да разбера моите незнания и грешки, като само казвате "...всичко ти е каша...", "за нас звучи смешно..." и пр.
Всичко, което написах си стои, на показ, може да бъде разчепкано кой до където иска, дори няма нужда да е добронамерено...
Но аз и останалите читатели как да разбера кое точно ми е кашата? Моята цел е с общи усилия да увеличим колкото можем КПД на наличните си плавници.
Вече написах, че не съм абониран за истината от последна инстанция. С радост бих научил всяко нещо, отнасящо се до темите в този сайт.
Повече не знам какво да кажа.
Естествено смятам, че е напълно безполезно да се делим примерно на хидро- и аеро - динамици. |
|
Хм, в собственото село (сайт) не е възможно да стане човек пророк...
Според мен най-доброто, което можем да правим е да наподобяваме рибите и животните. При тях всички закони са съобразени, КПД е близък или равен на най-големия теоретичен ...
И най-дълбокомислените книжни съображения се проверяват и доказват на практика... Аз мисля, че и на Владо и на Воден идеите си заслужават експериментирането... Само че, като знам, че за един свестен прототип трябват поне 2000 лв + ентусиазъм, кво да правя.
Рибешкага опашка не е задължително да е симетрична... Трудното ми се струва, ще е да се направи профила да създава и подемна сила, не само тласкаща, и също шарнирното устройство и закрепването за кръста. Ако се окаже, че има компромисна зона между достатъчно малко сгъване на краката и достатъчно създавана подемна сила и тласък, както и вадене на краката от "стъпенките" или "педалите" по желание на гмуркача, защо не?!
Оформянето на предния край на плавника като симетричен/несиметричен профил, който създава и подемна сила, е по силите само на добре съоръжена лаборатория. За сравнение критикуват Пентагона, че е похарчил 2,8 млн долара за разработката на Луносет... |
|
Владо, идеята ти може и да е чудесна! Поне тук няма ограничения в дължина и ширина на плавника. Дори може да се направи да създава и подемна сила, освен тласкане. Нямам обаче никаква представа какви групи мускули колко ще се уморяват и дали шарнирното устройство няма да изисква висша майстория - да няма големи загуби, да има достатъчно ъгли и степени на свобода, безшумност, дълготрайност...
Но ако искаш да почваш прототипа, давай! Духом и с някой и друг въпрос ще помагаме
Примерно лягането на дъното ще е доста различно... |
|
Валентине, известно е в този сайт, че съм много добронамерен и толерантен към всякакви мнения.
Почва да ми се струва, че писаното става безинтересно за колегите и бих го прекратил, но да кажем нещо и за челното съпротивление - аз си мислех, че е ясно.
При плуването с плавници се стремим да увеличим челното им съпротивление в областта на перото. По това те се различават коренно от самолетно крило или подводна лодка, да речем. Но тъй като част от енергията, изразходена за огъване на перото отива за въртене на вода от зоната с по-голямо към зоната с по-малко налягане, не можем да постигнем големи успехи - висок КПД.
Иначе съм готов да се уча от всеки. |
|
Да, Весо, в момента правя първия опит... Тъй като не го правя лично, няма да стане точно както го искам, оказа се, че има и силно оскъпяващи моменти, но като стане готов, ще го видим. |
|
Още няколко думи - за "загубите от протичане" или "индуктивно съпротивление"... 
Стойностите на тези загуби са много големи, дори при малки и средни ъгли на атака (ъгъла под който крилото/плоскостта среща насрещния поток (от вода, въздух...)
Изтребителите, които имат малка разпереност, имат аеродинамично качество 7-9, а планерите, с голямата разпереност, имат аеродинамично качество 50+. Т.е. при равни други условия разликата в загубите от индуктивно съпротивление е 10 пъти!
Нашите плавници хем имат нищожна разпереност, хем ъгълът им на атака и при двете посоки на махане е около 90 (!!!) градуса! При самолетите този ъгъл е от 4-6 до 30тина градуса. И естествено, за да е пълна мъката, стойността на индуктивното съпротивление нараства силно с увеличаване на ъгъла на атака. Загубите от индуктивно съпротивление се изразяват в това, че част от изразходената от двигателя енергия за движение на крилото напред (=за размахване на плавника) отива за завъртане на определени маси въздух(вода), а не за подемна сила(оттласкване). Загубите при стереоплавниците са толкова големи, че дори поставянето на вертикални стабилизатори с височина 5 -10 мм ги намаляват само малко. Поставянето обаче на по-високи стабилизатори изисква промяна в конструкцията им, щото от вътрешната страна на огънатия плавник почват да се гърчат -още при 5 -10 мм височина, развалят формата...
Убеден съм, че по тези причини, а също и да се изведе плавника да работи в несмутен поток, показаните на филмчетата по-горе Луносет и пр, както и най-бързите риби и животни, имат много къси и много разперени(широки) плавници.
И вярвам, че фирмите и харпунистите има още какво да развиваме за да подобрим тъжния сега КПД на плавниците ни.  |
|
Полезно, само дето първо трябва да се науча да стоя 40 сек на 25 м... |
|
Да, Валентине, в различните учебници са го кръстили с различни имена, не смятам, че е важно. Тези сили са = 0 само при безкрайно разперено крило (=безкрайно широк плавник...). Това са го разбрали дори и производителите на плавници и са сложили "странични пера" или стабилизатори, или както и да се наричат. На С4 и тези, които Омер продава, формата е много грешна. Ще пробвам да си купя омерски такива и да ги преправя малко.
Не се и опитвам да отчитам вискозно или съпротивление от триене... Всички въглеродни пера се произвеждат много гладки и водата не ги мокри, така, че в това отношение сме добре... А гладкостта на обтичаната повърхност е толкова важна за големината на подемната сила, че летателните апарати ги мият на специални мивки, харчат се много пари, дори една катастрофа стана заради това миене, само и само да се намали триенето в следващия полет.
Прекалено отидохме в области, които не са много свързани с въпроса как да подобря работата на плавниците си, или кои плавници да си купя. Всички тези теории, дето си ги пишем, се доказват/опровергават като се проведат истински изпитвания, което е трудно.
Моят идеален стерео плавник трябва да има най-малкият възможен пантоф, перо от въглерод с лек ъгъл, ширина в средата 24-26 см, а към двата външни края - много по-голяма, в областта, където перото има успоредни страни, да има вертикални стабилизатори (ребра), но с различна от познатите ни конструкция и форма, иии... още няколко неща. Еластичността (=твърдостта) на перата се определя опитно.
Приятно плуване! |
|
Сега - за съпротивленията. Дори и да не уеднаквяваме терминологията, пак можем да разберем някои зависимости и да ползваме тези разбирания.
На грозните схеми по-долу се опитвам в най-кратък обем да покажа зависимостта на създаваната тяга от формата на плавника. Приемаме еластичността за най-добрата възможна - на въглеродното перо.
[Най-добрата еластичност според мен означава ако кракът огъва перото с примерно 100 нютона, перото се изправя с 99,99... т.е. перото не поглъща енергия, както става с дебелите гумени "нерви"].

1. На позиция 1. е показан разрез на профил на крило. При движение във флуид с даден ъгъл на атака, поради формата си, такова крило (или плавник на делфин, косатка, кит и пр.) създава подемна сила в посока, перпендикулярна на хордата. Големината на У зависи от скоростта, ъгълът на атака, плътността на флуида, площта на крилото, съпротивлението от триене и индуктивното съпротивление.Показаният профил е несиметричен, но може да бъде и симетричен - пак ще създава подемна сила - при периодичното си движение с ъгъл на атака ту от едната, ту от другата страна. Според мен това правят отчасти плавниците на най-бързите риби и животни. Това, че посоката на подемната сила почти в нито един момент не съвпада с желаната посока на движение, е неизбежно, но пак КПД на тези плавници е много по-висок от ползваните от нас...
Сега ние, като не сме риби, можем да наподобим рибите.
На позиция 2. е показано как величината на индуктивното съпротивление зависи от ширината(разпереността) на крилото при равни други условия. Вероятно всеки е виждал военни самолети - с разпереност 7 -15м и граждански, а особено безмоторни, където разпереността е 25-50 м приблизително. Причините за тези разлики са, че при военните самолети задължително се търси и маневреност, а при гражданските и безмоторните - как с най-малко или никакво гориво да се стигне най-далеч, носейки даден товар. На позиция 2. съм показал, че индуктивното съпротивление е много по-голямо при по-малко разперено крило.
Сега ако си спомним и опашните плавници на най-бързите риби и животни, съотношението дължина/разпереност е много различно от на нашите плавници. Т.е. по отношение на индуктивното съпротивление ние сме за оплакване...
Индуктивно съпротивление (извитите стрелки на поз2.a и b) означава по-конкретно, че дадена маса флуид от областта с повишено налягане се завърта и придвижва към областта с понижено налягане. Познайте от къде идва енергията за това движение!?!
На поз 3. опитвам да покажа разликата между плавник с дебели нерви и с тънки/меки такива. В първия случай перото се огъва главно в далечния си край, а областта близо до пантофа стои почти права и размества водата настрани (!!) - чиста загуба. Към нея се прибавя и енергията, погълната от дебелите гумени нерви. Във втория случай (b) - при тънки и меки нерви положението е по-добро - перото се огъва почти по цялата си дължина и загубите в дебелите нерви са много по-малки.
Накрая, на най-нескопосаните схеми се опитвам да покажа индуктивното съпротивление при огъване на нашия плавник. Просто сме много зле.
По тези причини смятам, че перата ни трябва да са възможно най-широки.
Ние с тези стерео-плавници подемна сила не можем да създадем, само тласкаща. За да тласка повече, перото трябва да се огъва по цялата дължина, а за да има по-малки загуби, трябва да е по-широко...
Вече има успешни практически опити от Любо да се гмурка с харпун като е обут с моноплавник. Та няма да се учудя, ако след време преминем масово на него. Естествено и по неговата сегашна форма може да се подобрява доста.
(Не мога да си представя колко смешен ще бъда, докато се науча да го ползвам, като над 40 години плувам със стерео...). |
|
Браво отличници! Много се радвам, че повишаването на КПД на плавниците интересува доста хора! Вярвам, че така можем от обсъждания да преминем и към направа на плавници! Вече има учудващо за мен (щото изобщо не се сетих) просто и качествено решение за пантоф на плавника. Толкова просто, че майсторите на харпуни, които имаме тук, могат да го ползват прекрасно - според мен. Ако авторът разреши, или реши сам да се похвали, ще пуснем снимки - на ползу роду... Има и много добър майстор на въглеродни изделия. Надявам се с негова помощ след някое време да покажа един прототип, който като съвсем единична бройка ще е далеч от желания КПД, но с толкова пари - толкова...
Вальо, за подбора на готови плавници използваме точно посочените от теб 2 способа. Недостатък на пробните плувания с плавник на колега е, че за краткото време на пробата, не винаги успявам да променя техниката на плуване, за да направя достоверно сравнение. Смятам, че ако пробвам плавниците на приятел, трябва 2-3 дни да плувам в басейн, където може да се измерва примерно брой махове за изминато дадено разстояние, да се усети или не разлика в броя им, умора на отделен мускул(група), удобство на пантофа при продължително плуване и чак след това да мога да преценя дали този плавник е по-добър за мен от предишния... |
|
Колеги, по-долу са няколко връзки към разработки на къси и широки плавници. За съжаление не успях да открия филмчето с модела, при който гмуркачът си ходи по брега с обутите си отстрани на краката плавници.
Тези разработки позволяват обикновеното, познато движение на краката напред- назад да се превръща в подемна сила и тласкаща сила, повишавайки "кислородния" КПД от примерно 3-5% на около 10%. Това, естествено е 7-8 пъти по-малко от близо 80-те процента КПД на делфините... За да поставят плавника в несмутена среда, са го изнесли встрани от краката (като крило на нещо).
Предполагам, че за пример са взети делфините, защото има възможност да ги накарат да повтарят движения достатъчно пъти, за да може да бъдат филмирани, измерени, изчислени и пр., което е невъзможно да стане примерно с марлина, който развива най-голямата скорост във вода...
Иване, не намерих баш филмчето, но и тези са показателни...
[link]
[link]
Яворе, Луносет е забележително постижение, но когато е на краката, не може да се ходи извън водата с него... Исках да покажа едно друго изобретение, има го в Ю тюуб, но не го намирам сега...
Радо и Валентин, при движение на телата във флуид, им въздействат 3 вида съпротивление, независимо от флуида. Челно, от триене и вълново, или индуктивно. Как точно е наречено от конкретните професори, дето са писали учебниците, ми се струва маловажно..
При движение със скорост над дадена стойност, около тялото се образуват области с повишено и понижено налягане. Някои хитри животни с подкожна тлъстина образуват движещи се гънки по тялото си и така намаляват значително стойността на т.нар. вълново или индуктивно съпротивление... Допускам, че за по-голяма яснота или по други причини, явленията, възникващи на границата между два флуида с доста различна плътност, свиваемост и от там доста различни някои свойства, терминът "Вълново" е използван в други учебници с друго значение...Просто не съм ги чел. Нашата тема, до колкото си спомням, е какво можем да направим, за да повишим макар и с малко, КПД на продаваните плавници.
Или да си построим наши, което ми изглежда все по-възможно...
[link]
[link] |
|
Да, всички животни във водата, както и всички риби, освен че имат правилни форми за движение във флуид с висока скорост, са развили всевъзможни техники за намаляване на индуктивното (=вълново) съпротивление. При китовите (!и при елитните състезатели по плуване) кожата се огъва с подходяща честота и амплитуда и така гаси завихрянията.. При шарановите има слуз, която има много нисък коефициент на триене, при акулите - нещо съвсем магическо. Подражание на това са гладките костюми, а няма да се учудя, ако някой пусне и мазило за гладък костюм... В тези отношения не знам как можем да напреднем съществено. Но да увеличим твърде ниския КПД на познатите ни плавници - е желателно и непрекъснато се правят усилия.
[На филмчето с плавниците [u]отстрани на краката[/u] (= дължина = 0) човекът набра такава скорост под вода, че под ъгъл около 45 градуса излезе целият над водата!!!]    |
|
Колеги, пренасям обсъждането за плавници тук, от хубавата тема, последно вдъхновена отГришата "Каква екипировка ползвам", както беше предложени и тъй като разговора/писането взе да задълбава доста.
Картината на обтичането на плавници при тяхното размахване във вода е много сложна, във всеки отделен момент се променя и е трудно да се опише, при това кратко.
Ако се опитам да формулирам въпроса сега като Как влияе дължината на плавника на неговото КПД при равни други условия, ето "некои соображения..." 
Да си представим, че държим в ръка здрава 80 см летва и се опитваме с почти изпъната ръка с върха и да отместим някаква тежест(маса) - примерно 20 кг, неутрално балансирана във вода. Сега вземаме друга летва, дълга 10 см и се опитваме да отместим същата тежест(маса)... Въпреки безкрайната тромавост на примера/обяснението, ми се струва ясно, че за преместването на тежестта с късата летва ще са необходими много по-малки усилия...!
Да, ама не! Защото "другите условия" не са равни. Важни са не само усилията, ами и влиянието на фактора "смутен/несмутен поток"... 
След преминаването на нашето тяло през дадена вода, тя се разбърква, в нея има завихряния - на известно разстояние и за известно време. Това разбъркване влошава много КПД на плавника.
И сега, въпросът е кой от двата фактора има по-голямо влияние върху общия, краен КПД, който ни интересува нас: да изминем най-голямо разстояние с даден запас от кислород.
Удължаването на перото отдалечава работната му част от областта на смутения поток(=разбърканата вода) и така повишава КПД.
Можем разбира се, да си зададем и въпроса, бързите риби, като не ги знаят тези закони, защо нямат дълги плавници, ами имат къси и широки? Аз мисля, че отговорът е ясен: в милионногодишната еволюция са оцелели само тези, чиито плавници са с най-голям КПД...
Предполагам, че това е познато и на всички апнеисти, гмуркащи с моноплавници... (към формата на които също има какво да се добави, друг разговор).
В областта на стереоплавниците бих скъсил и разширил, дори с цената на несиметричност перата, но, разбира се за постигане на истински резултати са необходими доста проби и грешки.... и пак формата и размера на идеалното перо ще е леко различна за отделния гмуркач.
П.П. Отново заявявам, че в никакъв случай не съм абониран за истината от последна инстанция; в този форум не преподавам лекции на никого, не високомернича, не обиждам и пр. от този род. Съжалявам, ако различните мнения, които изразявам, възмущават или оскърбяват някого, неволно е.
Все-пак ми изглежда доста смешно, но и поучително как "големите" фирми, след като са пускали на пазара 10-15 години (!) пантофи с ужасно високи и твърди нерви, изведнъж почнваха да ги стесняват, скъсяват и омекотяват... Всеки може да огъне с ръка по един от старите и от новите плавници и да види и разбере, че старите дебели и твърди нерви само поглъщат енергия и държат перото почти право в областта 10-15 см от края на пантофа. Докато меките и тънки нерви позволяват на перото да се огъва много по-близо до пантофа и не създават толкова голямо челно съпротивление...
Извинете за пространното изложение.  |
|
Предполагайки, че преместването може да бъде извършено и по-късно, премествам следващия си коментар в "Плавници, но какви?" |
|
Разбира се, както казва Гришата и както се лесно вижда от писането на почти всички, тук си обменяме информация и мнения, без да си мерим нищо!
Изобщо не ми е неудобно, както писа и колегата Стар пеш, да заявя за пореден път, че съм безкрайно радостен от съществуването на този сайт, от големите възможности, които той открива за мен. Научих и научавам много неща, много повече, отколкото знаех и умеех за всичките години на самостоятелно гмуркане...
Наскоро научих, че масата (теглото) на въглеродните пера зависи от две неща, особено от едното.
Съставките са :
1. Въглероден плат - няколко ката - по цялата дължина и по - към пантофа. Броят платове се определя от необходимата здравина и еластичност, но масата им се променя в малка степен...
2. Епоксидна смола(и) . Тя свързва, подрежда, държи плата, придава твърдост на перото, гладкост и др. Нейната маса се променя главно в зависимост от степента на вакуум(разреждане), което производителят успява да постигне при производството.
Познатите въглеродни пера на Лийдърфинс имат доста повече смола от други пера, тежат повече, опасността от спукване, сцепване е по-голяма в сравнение с пера с по-малко смола, каквито са по-марковите.
Сега, тъй като всички много се интересуваме от този толкова личен(индивидуален (Явор)) елемент от екипировката ни, да споменем и още една страна... Голямата дължина на перото изнася приложната точка на силата (на нашите крака) далеч от тях... Това, по един от много известните закони на механиката, увеличава необходимата сила за извършване на дадена работа. Моля за извинение, но никак не мога да разбера как така големите конструктори в големите фирми не му обръщат внимание /на този факт/... До сега съм видял само един производител на съвсем новаторски плавници, чиито плавници са отстрани на краката и изобщо не продължават напред, ходилата са свободни и може да се ходи с тях...
Та при познатата ни схема - с перата като продължение на ходилата - те би трябвало да стават максимално(възможно) широки най-близо до ходилата, дори с цената на несиметричност(!) според скромното ми мнение. Така усилието за огъване на дадено перо ще е по-малко, отколкото, ако перото е отдалечено от ходилото. Например, някои модели на С4 добиват максималната си ширина незабавно пред пантофа.
За съжаление това са само мои представи, ха-ха-ха... |
|
Стегнете се хора, общуването е полезно и приятно за всички, а не обратното... |
|
Еееййй, един ден да отсъства човек от форума и глей кво развитие!...
Да си жив Гриша, че отваряш такива теми...
Та, от чисто енергетична гледна точка ми е неприятно да клатя някакви маси(тежести), по принцип. Нали потребяват енергия - повече от минимално необходимото... Разбира се, че всички вече изброени фактори имат значение:
1. Необходимост от преплуване на големи разстояния (това, ако ми се случи, го правя бавно, и гледам да не ми се налага) - всички плавници, с които съм плувал, като засиля малко и... почват да шляпат отчасти над повърхността. За този случай вероятно много хора се чувстват по-добре с допълнителни тежести.
2. Лов на пределно малка дълбочина - 1-2м - почти същата картинка. Плавниците са с голяма площ и дори маскировъчно боядисани вероятно плашат рибата като се поклащат... т.е. пак си трябват тежести. При всички останали случаи, и колкото по-дълбоко, с толкова по-голямо значение, дори малките загуби на кислород, дължащи се на ускоряването на някакви маси, има голямо значение, щото се повтаря много пъти. За лов на средни и големи дълбочини (всекиму според възможностите) намаляването на масите, които ускоряваме при всеки мах, намаляването на индуктивното съпротивление на групата бедро-подбедрица стъпало-плавник, намаляване на поглъщането на енергия от пантоф-перо, дори подобряване съвсем мъничко на техниката на махане с крака - имат много голямо значение. Толкова голямо, че някои хора биха (бихме) могли да увеличат работната си дълбочина с 20-40%, ако постигнат необходимите подобрения.
Ако някой се съмнява, нека сравним изминаваните разстояния с и без плавници на световните рекордьори. Разликите са далеч под 50%!... Значи, при плуване, при това с моноплавник, чийто КПД е доста по-голям от този на стереоплавниците, елитните състезатели изминават - по памет -20-30% по-големи разстояния, отколкото без плавници!
Юли също го е установил лично.
Нервите не трябва да пречат на водата да обтича перото, перото трябва да се огъва още веднага пред пръстите, по-нататък трябва да има високи странични ребра, перото трябва да е максимално близо до идеалната пружина...
Я да отида на басейна вместо да тропам по клавиатурата |
|
Хм, май вече стигнахме до въпроса с тежестите за глезени?...
/Гриша, къде го почна, то къде отиде!/
Т.е. увеличаването на масите в края на краката, които ускоряваме на всеки мах, хиляди пъти, ако не става изрично дума за хоризонтално плуване на значителни разстояния, е загуба на енергия, както сме обсъждали... |
|
Благодаря ви, приятели!
Черна вода, къде се намираш, искам една стрела:
Роб Алън 140/6.6, 2засечки, контра отдолу - 31лв
Или я прати по "Еконт" с наложен платеж, ако обичаш...? |
|
Някой би ли потвърдил, че мога да ползвам таитянска стрела с въжена тетива? Чувал съм, че на РА стрелите (засечките) били много добре загладени...? |
|
Нови Продукти
Цена: 59.00 Лв.
Spearfishing
|