Разглеждане на всички мнения на Vov
|
... = потапяне, ... и пак ми се струва опасно. |
|
Векторе, аз стрелям по мишена - в басейн - чак през юни, като го отворят... |
|
Митко, тук нещо не разбрах май, можеш ли да поясниш: в продължение на 30 секунди, докато си ГМУРКАЛ на своя бял дроб и си развивал невероятна скорост с плавниците, си издишвал през където и да е? |
|
Ей, голяма тема в новата година...
Следващият коментар не се отнася за тези, които смятат, че ги умеят нещата...
За мен е много важно тежестите ми да позволяват спокойна почивка и раздишване за следващо гмуркане. Това означава като раздишвам, да е необходимо само много леко махане с плавниците, колкото да не ми потъват краката. Такова балансиране ми позволява лягане на дъното на не по-малко от 5.5 - 6 м. За по-плитко, което рядко правя, привързвам допълнителна тежест...
Много силно бих препоръчал, ако някой ме пита, всички тежести да са така стъкмени, че да се освобождават с едно движение. Както сме споменавали по други поводи, ако се случи аварийна обстановка и се налага спасяване на живота, страхът силно ограничава способностите за разумно мислене. Тогава се изпълняват само добре тренирани и многократно повтаряни (физически и умствено) движения. Като не забравяме, че говорим за състояния на недостиг на кислород в мозъка, всички предварителни усилия за улесняване на работата му са полезни.
Пробите и балансирането в сладка вода може да са съвсем успешни, ако с пълна екипировка, изпуснат останал въздух от костюма, след 5-10 мин престой, се налага поддържането на тялото на пъвърхността с леки махове; когато се усеща, че при пълно издишване тръгваме надолу... Разликата в плътността на водата на ЧМ и сладката не е много голяма.
За хора, които бързо отслабват, когато гмуркат на море, може да се наложат и допълнителни корекции - примерно на 5-тия - 6-ия ден. |
|
И защо не почнеш изобщо да шиеш костюми от неопренови материи? Знам, че не е просто, но...? |
|
Добри, на схемите има видима разлика в разстоянията между равнината на движение на стрелата и приложните точки на опората; двете касети имат различна височина... Но на снимките на Владо не мога да преценя има ли, няма ли такава разлика... Дори при 120 см тяло 8-10 см разлика в полезния ход на ластиците, предлаган от обратния спусък ми изглеждат значими, да не говорим за по-къси тела...
Изобщо ми се иска да е вярно, че ползите от обратния спусък са по-големи от вредите - за всички харпуни...
Разбира се не забравям неудобството да зареждам прекалено близо до гърдите.
Най-вероятно си трябва добре подготвено изпитване, за да се сравнят двата подхода...
Във всички случаи обаче, БРАВО НА ВЛАДО!!! |
|
Яворе благодаря ти. До тук добре...
@radogg: Прицелването е (искам да кажа - би било, ако този харпун бъде построен) много по-точно от това при познатите ни харпуни. Горната повърхност на тялото - между ластиците - е изцяло гладка и открита - за прицелване. При необходимост дори може да се поставят мушки, мерници, контрастни цветове... и пр.
Не помня дали изтъквахме една характерна особеност на ролковия харпун: ускоряването на стрелата завършва чак в самия край на нейното движение във водача (макар, че силата, създаваща това ускоряване намалява). Т.е. намаляването на скоростта на стрелата започва толкова сантиметра по-късно, колкото са ни дълги сегашните ластици.
Това е отделно от главното му предимство - дължината на използвания ластик е над 2 пъти повече от на класическата схема.
Ако на горепоставената схема се монтират примерно 3 контри на стрелата, може да получим общо 6 (!!!) степени на разтягане на ластиците - ако на някой му трябва, де. |
|
Иване, и на мен ми се струва, дори отдавна, че има страхотни потенциални възможности в... тази интернет страница, дето ни дава поле за срещи, обсъждания по всякакви въпроси. Също и че както винаги българите (може би и другите народи) имаме с какво и с кого да се гордеем, ама яко!
Дано не спрем до тук! |
|
@Явор и евентуално други колеги, готови да обсъждат, критикуват, няма значение...:
Постъпих лекомислено, като си мислех, че ще имам цифров фото апарат на разположение достатъчно време, да мога да пиша и бриша - с уникалната си неспособност да рисувам... Оказа се, че трябва да се справя за съвсем кракто време.
Моля за извинение за идиотските подобия на скици, вярвам, че освен за спусъка, не мога да отговоря само на един уточняващ въпрос, но други хора знаят отговора... Убеден съм също, че уредът не е толкова сложен за изработка, а ползите относно прицелна далекобойност, точност, маневреност, обслужване и пр. си струват усилията. Смейте се колкото искате на драсканиците...:
br]
... Най-отгоре е показан поглед отгоре... тъмните ивици са ластиците - в заредено положение на последна засечка. Отпред те минават през две ролки с малък диаметър, поставени на една ос в предната, леко разширена част на тялото.
По-долу има поглед от пред и отстрани...Най-бедна е спусъковата касета, както вече попитах, вярвам, че ако се заинтересуват, Владо, Калин и други колеги биха могли да я направят. Аз съм правил един единствен спусък и смятям, че би ми отнело неограничено дълго време да се пробвам, т. е. е безсмислено...
При тази схема посоката и приложната точка на реакцията при изстрел, действаща през дръжката на ръката, са в една линия и няма въртящи моменти, което не се постига при нито едно оръжие, чиято ос на движение на снаряда е над приложната точка на опората (това са всички пушки, пистолети,револвери, арбалети, артилерия и пр. за които е необходима опора, по-ниско от оста на движение на снаряда...)
Повдигане на главата също няма кой да създаде, дори ще има леко потъване, което вероятно ще насочи траекторията на стрелата много малко нагоре, което пък се компенсира от по-високото разположение на мерната линия....
Не знам за вас, но на мен ми харесва! (Стига да има необходимия спусъков механизъм. |
|
Ха-ха-ха-ха-ха... Гриша, колеги, тук темата е - мечта!... Не би трябвало да ограничаваме мечтите си, поне аз така си мисля.
Разбира се, че простотата има статистически пряка връзка с надеждността и дълготрайността на всеки механизъм...
Само че тези крилца, плоскости, пластини за окачване на ластици и пр., които хората поставят в предния край на телата за да намаляват вертикалната съставка на отката, ми изглеждат малко като ... с брадва правени и мислени кръпки... Мечтая си за елегантно, цялостно решение, без тези плоскости, които съвсем ясно затрудняват движението на харпуна в направление горе-долу.
Струва ми се, че проблемите с тази част на отката, която повдига главата на харпуна и тласка дръжката надолу при изстрел, биха могли да бъдат избегнати, ако стрелата се движи ПОД равнината на свиване на ластиците.
В този случай дръжката спокойно може да бъде поставена така, че силата на отката назад да няма никакво рамо и да не създава момент, придвижващ дръжката надолу.
Отпред положението е същото: разликата в равнините на движение на ластиците и стрелата няма да повдига главата на горе, а дори обратното. Величината на ПОВДИГАНЕ на стрелата обаче, е малка, също и защото е в посока, обратна на посоката на действие на земното привличане. Ако остане някаква некомпенсирана стойност, тя ще бъде отчетена от мерната линия, която е около 3,5 см над стрелата.
Та, мечтаните идеи включват:
1. Елипсовидно тяло, най-добре от въглеродни нишки и смоли.
2. В двата края на тялото се поставят тежести за още по-голяма стабилност и баланс.
3. От долу на тялото има затворен водач.
4. Стрелата се придържа към ГОРНАТА ЧАСТ НА ВОДАЧА (= към тялото) .... по таен начин и не се плъзга по тънките ръбове на водача.
5. Зареждането ... не е трудно, ако първо се закачи тетивата на стрелата, а след това - ПРЕЗ ЧИФТ РОЛКИ, се изпълни ОБИКНОВЕНО И УДОБНО ЗАРЕЖДАНЕ на обратната (задната, другата) част на ластиците ... към засечка на тялото.
6. Споменатото зареждане осигурява СЪВСЕМ ЧИСТА и ПРАВА мерна линия, което дава възможност за доста точно прицелване при стрелба на разстояния 3-5 м.
7. Всичко изписано до тук има смисъл, ако някой измисли, начертае, произведе, монтира, изпита, нанесе поправки и пр. и пр. на спусъков механизъм, управляващ стрела отдолу...
Звучи добре, нали? Като мечта. |
|
Даа, Владо, напълно си прав - не е подходящо да искаме да имаме един харпун и той да е добър за всички видове лов и риби... просто не става.
В хода на мечтите-фантастики обаче, имам едно питане към теб: Тоя прекрасен спусъков механизъм, показан в другата тема, има ли начин да го промениш така, че да работи със стрела, поставена ОТДОЛУ НА ТЯЛОТО? |
|
Калине, колеги, реших малко да опресня темата - с първоначалния замисъл на Калин и връзка към едни други измервания:
Ластиците на моя харпун Пасифик Топ 100 на Пикасо са 2 цели х 16мм.
1. Начална дължина на късия ластик до местата на връзване - около 27 см, дължина до I засечка - 82,5 см (разтягане = 3.055), дължина до II засечка - 91,5 см (разтягане =3,38 .
2. Начална дължина на дългия ластик до местата за връзване - около 30 см, дължина до II засечка - 92,5 (разтягане = 3,083), дължина до III засечка - 101,5 (разтягане = 3,383).
Измерванията са правени с рулетка без зареждане на харпуна, но смятам, че грешките са пренебрежимо малки. Ясно се потвърждава многократно препоръчваната мярка на разтягане в границите 3,1-3,5 пъти...
А ето връзка към една страница с изпитвания на ластици, която би могла да послужи на някой ентусиаст. Не ми се превежда текста, но при разтягане на ластик 4 пъти и изчакване колкото е възможно при лов, ластикът има значително остатъчно удължаване, което силно намалява силата при следващо разтягане ... и пр.
[link] |
|
@Явор ...В стремежа си да не досаждам с дълги изложения, не се изразявам ясно... Очевидно трябва да задълбаем още малко:
Откатът има две съставки: сила и посока.
Ако силата не причинява болка, тя се понася, дори и да е доста голяма.
Ако посоката не е точно назад, работата не е добре.
Както е известно, всички оръжия при изстрел отскачат назад и... нагоре. Но те нямат толкова дълги боеприпаси като харпуните. При харпуните неприятното е посоката на отката. Псоката на отскачане на главата на харпуна - нагоре - става преди стрелата да е напуснала главата (нали най-голямата сила на ластиците е в самото начало на изстрела и тя намалява колкото ластиците се свиват, т.е. силата на отката е образувана главно преди стрелата да напусне тялото).
Едната причина главата да подскача е, че дръжката определя приложна точка на силата ПОД равнината на ускоряване на стрелата. ВТОРАТА причина е, че посоката на съкращаване на ластиците НЕ СЪВПАДА с посоката на движение на стрелата. Посоката на съкращаване на ластиците ПОВДИГА главата, когато предната опора на ластиците е на 1-3 см ПОД равнината на движение на стрелата. Това е случаят на всички харпуни с цели ластици, отворени глави и подобни. Ако искаме да продължим да имаме най-добра видимост = ВИНАГИ наличие на реактивна сила, повдигаща главата и влошаваща точността, трябва да намалим или премахнем това влияние.
Другото влияние - на разположението на дръжката ПОД равнината на движение на стрелата - едва ли можем да премахнем. Дори известно увеличаване на ъгъла мехду дръжката и тялото, достигащо до стойностите на световно признати достижения - Парабелум, Джордан, дори ъглите на всички ловни пушки и карабини и пр. не би премахнало създаването на момент, повдигащ главата на харпуна при изстрел, особено с ластици, толкова мощни, че могат да огънат стрелата при нейното ускоряване.
Едното известно, но малко палиативно решение беше вече изложено, мисля от г-н Niko: леко тяло с тежести в двата края - тази схема препятства повдигането на главата (друг е въпросът за колко тежка стрела с колко силни ластици при колко дълго тяло какви точно тежести са достатъчно...)
Второто, също познато решение е - цял затворен водач, издръжлив на триене... Нещо ми напомня за кевлар, облечени стрели и прочее скъпи неща или сменяем цял водач от твърда пластмаса или въглерод със смоли, кой знае.
Третото, още по-старо решение е приложната точка на всички ластици в главата да е в една равнина с оста на стрелата.... и това ни връща до изходното положение относно видимостта, затворена/отворена глава и пр.
Разбира се, тези разсъждения изобщо не изчерпват темата. Възможни са и други подходи, дори решения - например изстрелването на достатъчно малък пиезокристален кондензатор с достатъчна скорост и на прицелна далечина 4-6 м с електрически капацитет, побиран в малки батерии, може да реши всички балистични въпроси и ... да постави други , електрохимични и т.н.
Айде стига толкова, че много стана... |
|
@Seal Предполагам, че никой не е правил подробни и технически издържани изпитвания, още по-малко да сравни точността с по-слаби и по-силни ластици при същата стрела.. и всички, в желанието си да вземат риба от по-голямо разстояние... увеличават "заряда". Май трябва да се придвижим към затворен водач, ако искаме при повишена сила да имаме малко разсейване.
Малко е смешно, но същата зависимост е в сила при огнестрелните стрелби: ако горенето на барута продължава дори съвсем малко след излизаане на куршума от цевта, разсейването нараства доста, без да се увеличава далечината на стрелбата...
При нас повишената сила увеличава усещания откат, и, още по-важно, повдигането на главата нагоре преди стрелата да е напуснала водача... Ако в този случай имаме цял водач, част от "голямата" енергия ще отиде в триене между стрелата и водача, т.е. ще се изхаби, но поне точността ще е по-добра, поне докато не се повреди водача...
Повдигане на главата не би имало, ако приложната точка на силата от ластиците е на една линия с оста на стрелата.
Се га си спомням какви огромни усилия полагахме някога да пробием отвори за стрелата и ластиците ТОЧНО в една линия, за да намалим разсейването, тъй като си беше ясно, че освен всичко друго, не можем да управляваме и влиянието на контрата и кордата... Сега този подход май се използва само от С4... Иначе и тогава (преди 30 години) осъзнавахме, че гледката към целта в момента на изстрела не е най-добрата.
Струва ми се, че това са двата главни подхода за постигане на по-голяма прицелна далекобойност на ластичния харпун: цял затворен водач и ластици в равнината на стрелата (Да не говорим, че затвореният водач предлага и още важни преимущества, въпреки трудностите в производството му).
Да позная ли кой може да почне да предлага затворени водачи с различен диаметър, готови за лепене на кръгли тела, а и на такива, с досегашните водачи? |
|
Хмм...
Много е добре един и същ човек да стреля поне 5 пъти при максимално еднакви условия - за да се види, както каза Калин, дали дадено оръжие прави група и дали групата е с достатъчно малък диаметър. Ако да, това означава, че колкото и пъти да се меря примерно в десятката, все ще уцелвам 5 см на 5 часа... Е, тогава запомням, че на това оръжие, с тези боеприпаси (= стъкмяване, стрела, разстояние, посока, температура...) трябва да преместя точката на прицелване малко към 11 ч и ще имам отлични попадения. Ако обаче размерът на групата е по-голям от желаната за поразяване зона/площ и боеприпасът отива ту в ляво, ту в дясно, горе, долу и пр., тогава трябва да се открие причината и да се направи нещо за намаляване на разсейването. Още по-добре е, ако трима души последователно стрелят по 5 изстрела в 5 мишени при възможно най-равни други условия... Така може да се изключи влиянието на устойчиви лични грешки.
Та - размерът на групата може да се установи със стрелба от стенд, дори и той да наподобява съвсем отдалеч стрелбата от ръка...
Във всички случаи бих искал да знам къде стандартно бие моят харпун при стрелба в хоризонтална равнина. При достигане на максимални скорости от 23-27 м/с, стрелата изминава 4 м за 0,12 - 0,15 сек., което си е доста врем За това време тя успява да се понижи с 5-10 (!!!) см. Дори и това е основание за:
1. Старателна Прострелка на всеки харпун, особено с ново стъкмяване.
2. След придобиване на повече или по-малко точна представа къде бие харпунът, преместване на точката на прицелване в необходимата посока и с необходимата стойност - за тези условия на стрелБата... Не е просто, разбира се, особено за по-големи разстояния...
Имам подозрението, че за моя харпун примерването по фирмените мушка и контра на стрелата компенсират нейното понижение на разстояния 3-5 м, поне така ми говорят резултатите от стрелбата по мишена в басейн.
За окончателна и точна присъда относно прицелните качества на даден харпун са необходими доста пробни изстрели, а за да има успешни действителни стрелби, си трябва много практика в морето - в различни условия. |
|
Здравей, Джорд!
Да разбирам ли, че изпитателните стрелби са правени с еднакви дължини на телата на харпуните?
Известни ли са други измерения на условията на стрелбите? Харпуните на статив(стойка) ли са били или всеки стрелец се е държал за опора на дъното и е стрелял с протегната ръка - както е най-известния метод? Би ли коментирал резултатите?
Благодаря ти: Володя |
|
Гони се, гони се и виждам, че си го догонил ефекта на скриване... едва ли може да се построи мерна линия, по-близка до идеалната... А с тия мощности и далечини на стрелбата, мерна линия си трябва, според мен.
Не мога да преценя дебелината на най-задната стена - зад продълговатия отвор... нали там понася най-големите и продължителни усилия...? Знам, че например и задните части на стрелите издържат същите усилия при доста малки размери, но бих добавил около 0,5 мм освен ако не си го изпитвал с едночасово усилие = 350 кг...?
Иначе, Владо, безкрайно ти се радвам и възхищавам на способностите и желанието, и резултатите! |
|
...Още - въглеродните нишки ( и съответно усилените с тях материи) имат огромна здравина на опън ( за ниската си маса), огромна издръжливост на "умора на материала" и ниска енергийна консумация при огъване. Т.е. Ако приложим на плавника усилие примерно 1000 джаула за да го огънем, той се изправя, = предава на водата 990 джаула, а не 600 -700 като гумата и други материали [Числата са примерни, не точни, само за обяснение]. Това означава, че при 3 часа плуване при същите усилия можем да изминем доста по-голямо разстояние отколкото със същата енергия, предадена на плавник от друга материя (Разбира се, по останалите елементи на сегашните плавници може още много да се направи, но това е друга тема).
При харпуните въглеродният подход позволява след изработването на една успешна форма, да се правят много точни копия с малки разходи. При доста малка собствена маса въглеродното тяло издържа огъващи усилия, не старее, може да се защити от слънчева радиация, не взаимодейства с водата и други агенти, възможни са почти всякакви причудливи форми ... сигурно има още много да се каже...
Най-вероятно има и елемент на модност - без него не може!...
Очаквам всеки момент решителен критерий за ползването на даден материал да стане - каква вреда нанася неговото производство на природата...
За сега, ако дадена конструкция на харпун може да се постигне само от въглеродни материали, нека да са те... |
|
А изобщо пътуването надолу при мътилка ... при движението през нея скоростта е неясна...до 8-10 м, където вече е доста тъмно.... цветовете са съвсем различни... не само скалата може да тръгне на някъде....
Но, нека никой не се плаши, при спазване на ВСИЧКИ правила, гмуркане в такива условия може да бъде силно вълнуващо и... успешно.
Заемането на много добра или дори добра позиция при мътилка е ... трудно , не се получава (при мен) всеки път, колкото и да е познато мястото...
Изобщо, добре, че в ЧМ е трудно да се натресеш на дракон или котка и ...толкова |
|
Нови Продукти
Цена: 390.00 Лв.
Spearfishing
|