Разглеждане на всички мнения на Miteca
|
Мето, това е добра тактика, но аз влизам само с един харпун Но трудното е изобщо да стигнеш на разтояние за стрелба. Няколко пъти видях групи дорада, докато лежах на дъното в засада. Плуват по повърхността да гонят зарганите, изобщо не се интересуват какво става на дъното. Като тръгнах да ги приближавам отдолу нагоре се разбягаха и държат разстояние поне 6 - 7 м. Само един път една ми налетя директно, както си плувах отгоре и тогава беше успешния изстрел, но беше единичен екземпляр. Затова си мисля, че трябва да има флашер, който да ги привлича. Ако се инсталира на подходящо място, може да се устрои страхотна клопка, те проявяват интерес към всичко, което се движи и бляска. |
|
за сжаление нямам снимков материал, но все пак до докладвам: в момента явно е пиковия момент на дорадата в Гърция. Последния уикенд на Халкидики, близо до Атон имаше нашествие от дорада, точно на Димитров ден. Аз също ударих с харпун една тупалка. Стрелях и по още една, но от далечно разстояние и и се размина. Мои приятели с въдици изкараха общо 8 парчета. Освен това ударих един голям кефал. Не го теглих, но предполагам че е над кило и половина, най-големия, който съм виждал до сега във вода (по-голям съм виждал само на щанда на Метро). Догодина ще си направя специален флашер за дорада, да имитира зарган. Предполагам че ефекта ще е много добър. |
|
колега, имам изостанали едни пластмасови пера на фирмата еффе суб, които са правени по някаква странна система, разцепени по средата и с отвори в горната част за по лесно изместване на водата. Една година ги ползвах и след това ги смених с пера на Салви. За меки са меки, а тази система ги прави още по-меки. Не знам дали ще паснат на пантоф омер, но с удоволствие бих се разделил с тях безвъзмездно. |
|
този спусък единична бройка ли е или серийно производство? Така като го гледам, може да пасне и на моя seac-sub thunder, даже и кукичката за линията е разположена на същото място. |
|
аз миналия сезон си играх на няколко пъти да си кърпя и лепя старите чорапи и съм изхабил поне една туба лепило по тях, докато накрая ми светна, че няма никакъв смисъл в това, защото и лепилото пари струва, а и тръгнат ли веднъж да се разпадат, спиране няма. Затова сега ги чакам съвсем да се разпаднат и с чиста съвест ще ги изхвърля и ще си купя нови. |
|
аууу, голяма греда, както се казва, но и страхотна емоция! Любопитно ми е какво точно се е случило със спусъка на Команчито? |
|
Това е страхотна идея Жиро, евала! Аз имам една стрела с пинове салви 130 на 6,5, на която от доста време се чудя какво приложение да и намеря. Купих я по погрешка, оказа се, че е дълга за моя харпун. Сега ще пробвам да я скъся по твоята технология! |
|
Жиро, благодаря ти за съветите! по отношение на баланса на главата - не е проблем да го променя към леко отрицателен. Целта ми беше да постигна неутрален баланс, между другото в оригиналния сетъп харпуна имаше неутрален баланс към главата. Като взема новата стрела ще трябва да преработя и баланса и ще добавя накой и друг грам отрицателен баланс. Отливам си тежест, която монтирам на главата от вътрешна страна (скрита в тръбата). По отношение на предложението ти контрата да се подпре на главата - и аз съм го обмислял. За целта трябва да сложа стрела 115 см и трябва да издълбая в главата легло за контрата. Точно това ме спря, защото за да тръгна да дълбая главата, трябва да съм убеден в ефекта, а не ми е много ясно дале си струва. Иначе ако намаля дължината до 115 см спокойно може дебелината да отиде на 7 мм и общата тежест на стрелата ще се увеличи съвсем малко. другия вариант който обмислям е дължина 120 см, така няма да е нужно да пипам главата, и деб. 6,75 (ако намеря такъв размер). |
|
Благодаря ви за положителните отзиви! Значи ще сменя и стрелата, имах леки колебания, но сега вече е ясно. Още повече, че вчера докато си въртях харпуна из ръцете забелязах, че стрелата нещо не ляга точна в канала. при по-внимателен оглед се оказа, че опашката на стрелата е леко изкривена, като огъването е станало около първата засечка. Според мене това се е получило от пренатягане на стрелата при изстрел. Така че ще трябва по-дебела стрела и то с пинове. |
|
половината текст не ми излезе, така че се налага да го пиша наново... теглото на поплавъка е 350 гр, а заедно с тежестите за балансиране, добавеното тегло към харпуна е около 400 гр. Баланса към дръжката стана отрицателен, около 20 гр, а в главата е неутрален. Стрелата е Салви със засечки, обарната от мене долна контра, както оригиналната на seac-sub, 125 см / 6,5 мм с два ластика на Креси по 15,5 мм, опънати на коеф 3. Отката е напълно нормален и изстрела е достатъчно силен, за да опъне с удар 5 дължини линия.Точността до 3 м е перфектна, стрелата лети точно по права линия, след това започна леко пропадане, което налага да се коригира прицелването съобразно дистанцията. Това предстои да го оттренирам, за момента нямам успех с далечните изстрели. Целта ми беше да постигна 4 м далекобойност и мисля че е постигната. Но най-голямото предимство е гладкото латерално движение при проследяване на рибата, в това отношение промяната е голяма. Имам един въпрос към по-напредналите колеги: струва ли си да сложа 7 мм стрела, но малко по-къса 120 см и какъв ефект да очаквам? |
|
Мисля че мога вече да представя и моя тунинг на харпун seac-sub thunder 95, който нарекох Thunder gun.
Идеята беше да направя поплавък, който да увеличи обема, да добави допълнителна маса, да подобри страничното движение на харпуна и да повдигне ластиците по близо до оста на стрелата. След много мислене, дялане, импрегниране, преработки и тестове ето как изглежда поплавъка
|
|
колега, благородно ти завиждам за враната! Миналата седмица бях на почивка във Вурвуру и намерих няколко свърталища на врани, дебнах ги няколко дена подред и така и не можах да взема нито една. Като ги приближа и се скриват по дупките, а там не мога да ги достигна. Накрая от отчаяние ударих една дребна врана, която явно още нямаше толкова развити инстинкти, обаче като я откачах от стрелата ми се изплъзна от ръката и се скри под един камък, кадето си и остана. Така че, освен че съм капо откъм врани, сега имам и грях на душата - затрих една малка напълно ненужно... |
|
колега аринокс, и аз имам понякога същия проблем. Обикновено се появява на втория ден ако гмуркам няколко дена последователно. Както колегите са написали, някой от синусовите канали се запушва и спира свободния достъп на въздух в синуса. Аз го преодолявам като надувам силно, но с контролирана сила, докато се чуе "скърцащия" звук и в синуса влезе въздух и болката изчезва. после при изплуване обратното изравняване става само, понякога пак със скърцащия звук. Лошото е че при многократни гмуркания и силно надуване накрая ме заболява дясното тъпанче, затова като се получи гледам да остана по-на плитко. Имам подозрения, че запушването става в следствие на морската вода, която ми е влязла през носа в синусите през първия ден, явно предизвиква образуването на секрет. |
|
ластика е 18 мм. Идеята първоначално беше да мога да го демонтирам от тръбата посредством тези винтове, но после се отказах от тях и ще залепя дървената част перманентно за тръбата. Дупките от винтовете са вече запълнени. |
|
сега го снимах, за обща представа
|
|
последния уикенд ми се случи нещо, което бих определил като най-тъпата си подводна случка и искам да я разкажа, въпреки, че сигурно ще стана обект на подигравки, но нищо... Първо малко въведение: В Гърция съм, беше вече към 10 ч, слънцето напече и рибата се изпокри... Аз плувам успоредно на брега и разглеждам дъното, брега е скалист и се спуска до към 8-9 м, на места плавно, на места почти отвесно, има слаба вълна. Много красив насечен релеф, но почти никаква риба. Изведнъж забелязвам в далечината на над 10 м пред мен много и големи риби да се въртят до една почти отвесна стена, в която се разбиват вълните. Приближавам и виждам че са ято кефали. Сигурно имаше поне 150 - 200 броя - внушителна гледка, въртят се в пяната, където се разбиват вълните. Фиксирах една издатина на която бих могъл да застана, раздишах набързо и се спуснах първо надолу към дъното, след това по дъното напред и нагоре към издатината. Маневрата мина успешно, кефалите не ме бяха усетили, въртяха се на 3-4 м пред харпуна ми. Зачаках някой от тях да се отклони от кръга, в който обикаляха и да ме приближи, но те не проявяваха никакъв интерес към мене. Взе да ми свършва апнеята, затова реших да изплувам много бавно и леко, за да не ги уплаша. В момента в който тръгнах нагоре ме видяха, но вместо да се уплашат цялото ято дойде и започна да обикаля около мене. За първи път ми се случва подобно нещо, ято едри кефали се въртеше на една ръка разстояние от мене!!! Избрах си един от тях и стрелях, стрелата го прониза съвсем тънко през гърба, остана на линията, като се държеше на 2 мм кожичка. При изстрела ятото трепна, но вендага се успокои и продължи плавно да обикаля, а нанизания кефал първоначално не разбра какво му се е случило, продължи спокойно да си плува и чак когато линията го спря взе да се мята. Аз гледах с отчаяние тънката кожичка, която го задържа и очаквах всеки момент да се скъса и да се върне при ятото, но като се помята малко и не можа да се отскубне проблесна надеждата, че може би е МОЙ! Гмурнах се и го хванах, мой беше!!! Започнах да го обработвам, нанизах го на кукана и в този момент се оплетох във всички видове въжета и линии, които бяха вързани за мене. Започнах трескаво да се мъча да се разплета, защото ятото продължаваше да се върти наоколо и ако можех да си заредя харпуна... обаче не вървеше. Накрая се усетих, че бях нанизал рибата на кукана без да я откача от линията на стрелата. Добре че се държеше на тънката кожичка, дръпнах малко по силно и линията беше свободна. Натъкмих харпуна, заредих го... обаче ятото вече го нямаше. Викам си, и това е добре, нормално е да вземеш по една риба от ято! Продължих патрулната обиколка на брега, но след още няколко гмуркания усетих напън в корема, като от голяма нужда. Брегът беше напълно непристъпен откъм сушата, така че излязох на скалите и с голямо удоволствие свърших необходимото между скалите. След 15 мин бях обратно във водата и реших да поемам по обратния път. На връщане ятото кефали си беше пак там, на същото място в пяната. Веднага ме обзе радостна възбуда, викам си, ще взема все пак още един от ятото! И тука започва всъщност най-тъпата ситуация: Гмурнах се до дъното с намерение да се промъкна по-наблизо, обаче моите приятели тоя път от далече ме видели и директно се насочили към мене. Когато легнах на дъното и погледнах напред една внушителна колона кефали се движеше срещу мене и ме подминаваше от дясно, буквално на една ръка разсояние. Избрах си един едър екземпляр, но той тъкмо подмина мястото, където ми сочеше харпуна, опитах се да въртя харпуна след него, но голата алуминка не се върти толкова лесно, започва да подскача и да вибрира. Викам си, остави го тоя, избери някой друг. Погледа ми се премести в тази част от колоната, на която предстоеше да минава пред харпуна, обаче... там имаше предимно по-дребни екземляри, взе да играе от риба на риба и изведнъж се зададе края на пасажа. Без да се усетя и последните риби минаха през "зоната за прихващане" и ме подминаха. Веднага задействах план Б, завъртане на харпуна подир отминаващото ято, обаче докато го изпълня и вече виждах опашките на последните риби в далечината. Така си и останах там на дъното със зареден харпун в ръка, цял влак кефали мина покрай мене, а аз само го изгледах и не можах да взема решение по кой да стрелям. Остана ми утехата, че все пак един от тях ми висеше на кукана. |
|
Яворе, аз отдавна чакам момента да пусна снимки на готово и тествано изделие, ама още не съм стигнал до него. А съм го започнал от миналия септември... Даже имам и тема отворена тогава, бях го кръстил дървен обков, която си остана недовършена... Вече съм съвсем близо до финала! |
|
здравейте колеги, да ви разкажа малко наблюдения от моя тунинг. Последния уикенд бях пак до Гърция. Първия ден сутринта влязох със сета един ластик + ориг стрела. Имах две срещи с разкошни (за мене) риби, които не можах да взема. Първата беше с едно едро сарго, което ме приближи и започна да ме обикаля в кръг на поне 4 м (от върха на стрелата). Прецених че ми е в обхвата и стрелях (нямах повече апнея да го чакам да се приближи). При изстрела видях как рибата реагира и избегна стрелата. След това подобна сценка се разигра с двойка лавраци, които минаха пак на около 4 м и в момента на изстрела се изстреляха, а стрелата след малко мина там където бяха. На тази дистанция ясно се вижда че изстрела е бавен и рибата риегира. Следобеда имаше ремонт на харпуна, сложих двойката ластици, тя е монтирана на резервна глава, така че само смених главите, и стрела 6,5 / 125. Дървения полавък, за който ви бях писъл остана в София, защото не съм му завършил импрегнацията, така че сега за първи път пробвах двойка ластици само на гола алуминиева тръба. Отката е чувствителен, но ако стегнеш ръката все пак дава точен изстрел. Аз не съм свикнал с такъв откат и като резултат пропуснах почти всички риби, които срещнах. Успях да взема все пак 4 кефала и едно прилично сарго + няколко по-дребни риби. Можеше да е много повече, имах страхотни ситуации. Така че сега ще се стегна да довърша поплавъка и ще ви пусна снимки. Той добавя близо 400 грама към масата на харпуна и коренно променя формата му. С него не се усещаше никакъв откат при изстрел с два ластика. |
|
Привет Добро, благодаря ти за загрижеността, но нямам проблеми със здравето (да чукна на дърво), нито имам тумбак да го плющя... Просто споделих едно преживяване, от което съм си извадил (за себе си) изводи. Факт е, че влизам на средно силна вълна и нямам проблем с прилошоването. Тази сутрин комбинацията празен стомах + много лека вълна ме докара веднага до прилошаване. Предната вечер бях изпил няколко бири, възможно е и те да са се намесили в комбинацията |
|
да споделя и аз едно съвсем скорошно преживяване: по-миналата седмица бях на морето и се гмурках всеки ден. По принцип на по-голяма вълна ми прилошава, но през тази седмица влизах и на вълни и нищо ми нямаше. Тъкмо се зарадвах, че може би съм се излекувал от морската болест се случи следното: една сутрин се събуждам рано, не бях планирал да се гмуркам, защото нямаше риба, но семейството ми спеше, повъртях се малко, стана ми скучно и реших да направя едно бързо гмуркане. Тръгнах така както станах от леглото, без да пия вода, кафе и без закуска. Морето беше "тава", както се казва. Влязох в дъното на един залив (диньов гьол) и плувах до върха на носа, отпред имаше минимални вълнички. Гмурнах няколко пъти за засада до дъното, риба не се появи и риших да излизам. Още във водата усетих че започва някакво неразположение, но като излязох и съблякох неопрена се почивствах много зле, прилоша ми, прималя ми ... после един час и повече не можах да се оправя. Мисля че това прилошаване стана точно защото не съм подложил нещо в стомаха, а влязох на гладно. От този случай при сутрешните гмуркания подлагам няколко вафлички и винаги пия вода колкото мога. |
|
Нови Продукти
Цена: 196.00 Лв.
Spearfishing
|