|
Стамене, радвам се че си пробвал идеята - досега не съм чувал някой да ползва GPS по такъв начин, на плуване. Твоя модел е със същата херметичност като моя, единствено че не е плуващ, и трябва да внимаваш, да не го изпуснеш в мътна и дълбока вода. Моя ако нещо ми се пречка за момент, си го пускам, и той си плува до мене на повърхността. А мазгоча за който говориш си е силиконов лубрикант, и въобще не вреди на инструмента (извинявам се за двусмислието )
Ти ще ходиш ли на състезанията в Алжир сега? Тъй като вече е разрешена употребата на GPS по международни състезания, ми се струва че тази идея ще свърши добра работа при разузнаване на непознатата акватория преди състезанието. Особено ако зоната е навътре в морето, и бреговите ориентири са далече. Освен туй какво по-хубаво от това да имаш абсолютно точните координати на няколко хубави подводни дупки в началото на състезателния ден?
Джими, това за което говориш е FishFinder (моят GPS няма такава функция) и на лодкаджийте си им трябва , щото не обичат да се мокрят. А ние сме си във водата, така или иначе, и можем веднага да погледнем дали има риба долу на дъното или не ... |
|
Вторият етап от употребата на GPS-а е навигацията към избрана точка (Waypoint), с чиито координати вече разполагаме. Изваждам го от мрежата, включвам го, изчаквам да улови сигнала от спътниците, избирам от менюто желаната точка, и следвайки посоката от екрана се отправям с плуване към нея. Отново държа инструмента по такъв начин, че горната му част с антената да е над водната повърхност - иначе спътниковият сигнал се губи. Инструментът е доста прецизен, точността му е около 3 метра, напълно е достатъчна. Когато съм вече над търсеното место, поемам въздух и гмуркам на няколко метра дълбочина, за ориентация. Този е единственият момент, в който ни е необходима абсолютната херметичност на GPS-а, осигурена от гумения презерватив. Обикновено такъв Bounce-dive е достатъчен да преценя на правилното место ли съм, или съм встрани. Ако не мога да се ориентирам, се отдалечавам на няколко метра, и правя ново приближаване. За да е акуратен в показанията си GPS-а, е необходимо да сме в движение, да плуваме . За информация - установих че средната ни скорост на плуване по повърхността е 2-3 км/час. Когато намеря търсеното место гмуркам до дъното, и закотвям въжето на буя за някоя морска гъба. След като местото е надеждно маркирано вече по този начин, GPS-а бива изключен, прибран в мрежата на буя, и започва същинското гмуркане , уловът на лобстъри, и т.н. |
|
Употребата на GPS-а принципно може да се раздели на 2 етапа. Първият етап е въвеждането на Waypoints или Отправни точки . Ако нямате приятел, който да ви даде наготово координатите на важни отправни точки, като например “Подводна пещера с голямо меру в нея” , ще трябва да ги въведете сами - по трудния начин . Това правя в момента аз самият. При всеки риболовен излет нося GPS-а на буя, и когато попадна на интересно място , като например “Цепка пълна с лобстъри”, го изваждам от мрежата на буя, и запаметявам координатите на въпросното място. Необходимо е да отбележа, че GPS-а го нося в мрежата изключен, за да пестя батерийте, и това налага при включването му да се изчака около минута , докато хване сигнала от всичките видими спътници. Другата особеност е , че GPS-а трябва да се държи общо-взето над водата, при опериране с него . Ако горната част на инструмента е потопена във водата, дори и на 10 см под повърхността, сигналът от спътниците се губи. След като въведа координатите на въпросната скала, место, дупка, и т.н. прибирам GPS-а в мрежата и продължавам с гмуркането. Чак по-късно на брега преглеждам въведените точки и ги преименувам по избран от мене начин. Задачата е сериозна – да обиколя всичките рифове които познавам (а и нови такива) и да въведа координатите на всичките интересни места по тях. Отплатата ще дойде един ден, когато водата на същите тези рифове ще е мътна, но с помощта на GPS-а ще мога да намеря желаната индивидуална скала, индивидуална дупка бързо, без излишно лутане. Инструментът има възможност за съхраняване координатите на 500 Waypoints. За всеки случай, редовно си прехвърлям новите запаметени координати на компютъра – по този начин дори и да изгубя GPS-а, събраните данни ще са съхранени.
|
|
.
|
|
Самият инструмент предпочетох да поставя в мек калъф, а него в здрава мрежа, закачена за буя – както е показано на снимките.
|
|
Не счетох че това е достатъчно за новата апликация на инструмента, затова го облякох в един презерватив, вързан на възел. Екранът и бутоните са ясно видими и достъпни за лесна употреба под тънката гума. Дори ми се струва че и с два презерватива екранът пак ще се вижда достатъчно ясно във водата. Важно е да се използват презервативи с лубрикант, тъй като лубрикантът осигурява добър контакт и добра видимост – гумата залепва за екрана, и данните се виждат много добре.
|
|
На всеки е ясно каква роля играят в днешно време GPS-инструментите за успешна та навигация. Почти няма вече дори любителска лодка без GPS . Отдавна ми се въртеше из главата идеята да опитам как ще работи един GPS, но не на борда на лодката, ами във водата, при плуване. С годините гмуркане по различните рифове в океана съм изградил колекция от скици , бележки, рисунки, снимки – как изглежда крайбрежието от определена точка на рифа . Целта е ясна – по бреговите ориентири да мога да намеря бързо определено място по рифа, където знам че се концентрира риба; или да открия скалната козирка, под която знам че има лобстъри; или пък да намеря подводната пещера, в която знам че обича да се крие рифова риба. Рифовете в океана, по които ловувам са обикновено на 300-500 метра от брега, разпокъсани са, редуващи се скали, големи пясъчни пространства, някой и друг камък, пак пясък … Хич не е лесно да намериш определена скала , навътре в морето, на 15-20 метра дълбочина, особено ако и водата е мътна - при видимост 4-5 метра, да кажем . А ако има и течение, сами може да си представите колко трудна става задачата. С други думи, с напредването на технологийте дойде време да се мине едно стъпало нагоре по технологичната стълбица . Инструментът на който се спрях е портативният, изпитан модел GPS 72, на GARMIN. Принципно е предназначен за морска навигация, водоустойчив е , а също и плуващ. Водоустойчивостта му е клас IEC 529-IPX7, по дефиниция това означава че запазва херметичността си минимум за 30 минути на дълбочина 1 метър.
|
|
Иво, що се отнася до лесна и надеждна хидроизолация, презервативът се оказва абсолютен шампион. Показвам ви снимка на един прецизен инструмент , "облечен" в презерватив. Повече за приложението на GPS-а във водата - малко по късно , в отделна тема ...
|
|
Яворе, идеята за презервативите съм я заимсвтувал от местните професионални бракониери на Абалони. Как оперират те :
С бързоходна лодка ги откарват нощно време и ги хвърлят във водата - по средата на морски резерват, да кажем - въобще не си играят! Всеки носи мобилен телефон, с GPS фукнций, "облечен" в два презерватива. Лодката заминава моментално, а те на SCUBA слизат до дъното и почват да пълнят на прожектори чувалите с абалони. Когато привършат, изплуват на повърхността, включват мобилните телефони, и пращат координатите на лодката, която ги чака извън границите на резервата. Лодката пристига бързо, вдига ги заедно с чувалите бракониерски улов, и изчезват преди бреговата охрана да успее да реагира.
Между другото, бях ти споменал наскоро че ще изпробвам една моя идея за използване на GPS, "облечен" в презерватив, директно във водата, на плуване. Идеята работи успешно (!) , ще ви разкажа в по-подробен репортаж другата седмица. А що се отнася до Кашкай-я : като го вземеш, се въоръжаваш с желязна воля - нали ги знаеш, иначе, какви са пичеловки |
|
Точно така, Nissan QASHQAI . Браво, направо ме шашна - как го позна? |
|
.
|
|
.
|
|
Досегашното ми решение за ключа от колата - в два завързани на възел презерватива, и в банските, под неопрена. До сега не съм имал случай на наводнен ключ. А гмуркам с него дълбоко, 20+ метра . Обаче възнамерявам да си взема една от малките пластмасови кутийки : ключа, завързан в презерватива отива в кутийката, а тя отново в банските. Нищо че е гарантирана до 5 метра - дори и да пусне вода на 20+ метра, презерватива ще съхрани електрониката суха .
|
|
Момчиле , в интерес на истината се наложи 3 часа сам да далдисвам на това място по редица причини. И поради това си държах очите широко отворени през цялото време, естествено взех редица необходими предпазни мерки – например оставих риболова за последно, след като налових лобстерите, та ранената риба да не привлича акули. Нямаше много риба, трите ги улових за последните 15-20 минути, така или иначе .
Юли, тази риба е от семейство Haemulidae , типична е за Индийския океан, на английски се нарича Dusky Rubberlip ( латинското име е Plectorhinchus chubbi ) Хубави екземпляри като този (3.5кг) са рядкост, често се срещат 1-1.5 килограмови, ама тях не ги закачаме, много са малки . Месото им е много вкусно и много нежно – по тази причина се къса адски лесно от стрелата. Много трябва да се внимава къде ще го удариш, за да го задържиш – при този например, стрелата мина под хрилния капак и излезе през устата.
Яворе, обещавам да се обаждам редовно след риболовен излет Между другото, в неделя преди да вляза във водата се обадих на двама човека, и ги предупредих къде точно влизам, като се разбрахме да се чуем пак след като изляза на брега. За всеки случай, ако стане, недай си боже, нещо. |
|
Яворе, ще трябва май да ти връщам парите – вчера взех та отидох точно на въпросния риф , обитаван от Големите Бели. Не ми изядоха рибата , дори не благоволиха да се покажат, ако все още ги е имало . Резултатът – три риби плюс обичайните лобстъри ...
Юли, в интерес на истината опитах и един друг риф в събота , на 100км от въпросното место - но без късмет ...
|
|
Фактът, че в разстояние само на няколко дена се улавят в мрежите толкова много Големи Бели означава само едно нещо - концентрация на много, и то големи риби в акваторията - есествената плячка на ГБ. Тези риби ни интересуват и нас, така че съм доста раздвоен в момента. От всички възможни акули до момента не съм се срещал единствено с Голямата Бяла в открита вода, извън клетка - може пък и да ми се случи ...? Големите Бели идват да ловуват в по-плитка вода обикновено нощно време - това статистически намалява вероятността да ги срещнеш , да кажем, по обяд. Утре сутринта, като стана ще се решава окончателно къде да се ходи - ще ви разправям в понеделник.
Иначе Гришата е много прав - надали има по-красива акула от Голямата Бяла ... |
|
Възнамерявах утре и в неделя да ходя да далдисвам точно на този риф. Все още се чудя дали да не променя плановете си …
|
|
Тази 4.2-метрова Голяма Бяла се е хванала в мрежите на акуловите заграждения в непосредствена близост до един от най-любимите ми рифове. Снимките са от преди 2 дена, очевидно предния ден същата акула се е била оплела в мрежите, но са я освободили и пуснали обратно в океана. За съжаление , женската Голяма Бяла се е върнала на следващия ден, отново се е оплела и се е удавила. Вчера сутринта в същите мрежи се е хванала още една женска Голяма Бяла, малко по-малка : “само” 2.8 метра . Доста необичайно явление – 2 Големи Бели, в два поредни дена, в едни и същи мрежи.
|
|
Яворе, това което се вижда на снимките е оригиналният дизайн на звънеца. Двете дъна са полусфери; средната секция с паралелните стени е за осигуряване на необходимата дължина – типична конструкция на съд работещ под налягане.
Сменихме изцяло долната опорна конструкция, тъй като беше силно кородирала. На няколко места трябваше да възстановим чрез наваряване и основната стена на звънеца – особено около илюминаторите – корозията беше много дълбока. Заварихме нови магнезиеви аноди за корозионна защита в морска вода, и това беше. Нищо особено като ремонт ; обикновено се занимавам с къде-къде по-сложни конструкций, материали, и т.н.
Не знам подробно работната история на звънеца, знам че последно е ползван при проучвателни дейности , свързани с офшорен добив на природен газ в Южна Африка, Мозамбик и Ангола. |
|
.
|
|
Нови Продукти
Цена: 48.00 Лв.
Spearfishing
|