|
Яворе, филето им е наистина абсолютен връх - както на сашими, така и пушено - вече го свършихме.
Юли, този вид специално са плитки риби, плуват до дълбочини 12-13 метра, предимно на пясъчно дъно.
Гришка, акулите нека си щъкат нагоре-надолу, има риби с къде-къде по-вкусни филета.
Сашко, айде резервирай самолетния билет, че още месец-два и ще стане много вълнуващо в морето |
|
Ливадката вече е в маааааалко по-добър вид ...
|
|
Вальо, много информативен разказ, с удоволствие го прочетох. Ами като имаме пред вид, че страната наскоро преживя 10-годишна свирепа гражданска война (160 000 убити), е разбираема повишената охрана.
Това че пишман-лодкаря те е загубил за няколко часа си е сериозно нарушение от негова страна и ти прави чест, че не си се оплакал официално. Едно нещо не можах да разбера до сега - лодкарите изпълняваха ролята и на съдий ли? Никой не споменава за присъствието на отделен съдия в лодките - а съдията, поне, би трябвало да следи неотлъчно състезателя във водата? |
|
Браво Добри, супер улов! Кoя от рибите беше по-вкусна на сашими? Носехте ли си уасаби/соев сос? |
|
Мерси пичове !
Абе ливадката – вие да видите басейна на какво прилича, лошо ше ви стане! Ама собственика да си му мисли – аз съм само гостенин, и то само за уикенда и за риболова.
Сашко, папагала се пренесе в Кейптаун заедно със собственика си, само клетката и аквариума с рибите са останали. Е, и навлеци като мене , де |
|
Хубава и изпитана техника, ама я ползвайте по двойки. Не случайно всички топ-гмуркачи си имат постоянни асистенти, които се гмуркат с тях, помагат им при издърпването на подвижната тежест и т.н. : нали четохте в репортажите от скорошния шампионат ?
|
|
Няма нищо по-хубаво от лошото време (за риболов ...)
|
|
Стамене, благодарности за разказа – много хубаво даже разказваш!
Откровено казано, съм силно впечатлен от това което успяхте да направите в Алжир. И както ти писа, доброто ви представяне не остана незабелязано от другите отбори, ще цитирам приятеля ми Анджело: “ … Българите пристигнаха за състезанието много късно и просто нямаха никакъв шанс да изследват подробно зоните. Те решиха да се фокусират върху това което правят най-добре – да се гмуркат в по-плиткото, обикаляйки търпеливо цялото крайбрежие. Пълните им торби, в които имаше няколко качествени доради и единственият, при това голям (4.5кг) лаврак за състезанието са доказателство, че са много добри в това което правят ...” Точките са си точки, и не виждам кой ще ви се смее.
Тъй като не съм следил отблизо предишните ви участия в европейските състезания имам един въпрос – обичайно явление ли е преди състезанията да нямате много време за разузнаване на зоните, както беше сега ?
Също така, по въпроса за подводните фенери – Алжир е втората средиземноморска страна след Гърция, за която разбирам, че не разрешава ползването на фенери при подводен риболов. Това някаква нова тенденция в средиземноморските държави ли е или просто регионално законодателство?
И още веднъж честито класиране за световното догодина в Хърватска! |
|
Пичове, ако префразирам известната максима "A la guerre, comme a la guerre" ще се получи нещо от рода "На състезание, като на състезание" .
Момчетата които ходят на състезания, независимо каква националност са, го правят от амбиция, доста по-различна от тази на хора като нас които не ходим по състезания, и в резултат не винаги можем да разберем точната им мотивация. Всички знаем, че истината винаги е някъде по средата, така че приемете разказите които ви превеждам за това което са : занимателно четиво.
А що се отнася до обсъждането "западняци-източняци" - не му е точното място тука |
|
Разказът на Адриаан:
Това не е някакво писание с което се опитвам да се оправдавам. Просто репортаж за моите 2 състезателни дена, плюс някои малки подробности, които считам че бяха ключови :
Ден 1
При разузнаването бях намерил дупка с една корвина и едно 10-килограмово меру. Рифът беше дълбок 27 метра, с един голям кладенец който слизаше до 30 метра и от него почваха пещери настрани. Това беше първото место към което се отправих. И за да си представите обстановката трябва да кажа, че стартът на това състезание беше най-големият цирк който съм виждал. Предполагам това се дължи и на факта, че никой от нас не разбира френски или арабски, а очевидно CMAS въобще не бръснат английския за език.Когато най-накрая стигнахме точката на старта след мелето сутринта ни беше казано, че стартът ще бъде даден със силен звуков сигнал, както бе решено на капитанската среща. Прозвуча силна сирена и аз се отправих към местото. Никоя от другите лодки не потегли, така че показах с жестове на лодкаря да спре. Точно спирахме, когато прозвучаха още две сирени и всички лодки потеглиха. Без да ми е ясно точно какво се случва ги изчаках да се изравнят с мене и се присъединих и аз към надбягването. Моята лодка беше най-бързата, обаче и стигнах първи до местото. Тази подробност е важна, тъй като преди старта обявиха задължителните 10 метра разстояние между състезателите, заради мътната вода, което на теория значеше че местото си е само мое. При предварителното разузнаване течението беше от запад, така че аз скочих на 25 метра от местото в посока, която би трябвало да е нагоре по течението. Познайте какво се случи в този момент - отгоре ми скочиха един италианец и алжиреца, който стана втори, тотално игнорирайки 10-метровото ограничение. Тук е необходимо да ви обърна внимание на една малка подробност – другите лодки имаха човек на борда, който бе в състояние да комуникира със състезателя и да го брани. Буй във водата не значи абсолютно нищо тука, необходимо е лодката ти физически да бута настрани останалите лодки, или да им застава на пътя. Моят лодкар ме остави и отиде на 200 метра настрани да пуши. Това си е реален проблем, когато се опитваш да плуваш срещу течението. Останалите лодки карат през тебе, влачейки състезателите си срещу течението, а всеки път когато ти изплуваш от 30 метра дълбочина трябва да се спреш под повърхността и да си покажеш харпуна отгоре, за да не те сгазят. Еми както всеки свестен гмуркач разбира, в такива условия е невъзможно да се оперира, така че реших да се изместя на второто си место. Това бяха два малки камъка, с размера на Фолксваген-Костенурка, върху чист пясък на 29.5 метра дълбочина, с едно меру и един златен групър въртящи се над тях. Ами както и предния път, опитвам се да далдисвам в стремително носещо се течение, при 2 метра видимост и силен източен вятър, с безпросветен екипаж на борда на лодката ми. Намерих скалите най-накрая, но рибата я нямаше. След това се преместих на по-плитко, един добър участък от рифа, на 27 метра дълбочина. Видимостта там беше също толкова лоша, направо нищо не се виждаше и при всяко гмуркане почти се удрях в дъното. На 15 метра имаше рязък термоклин, с ледено студена вода под него. Веднага чувам всички умници как казват – ами що не се премести на по-плитко? Любопитното на средиземноморската риба е, че не винаги се вдига нагоре с термоклина, по скоро се премества към по-чиста вода. След първия ден Хосеба каза че е намерил рибата си между 25 и 35 метра. Останалата част на деня протече в местене от място на място, съпроводено от търсене на риба. Една от грешките ни беше, че използвахме при разузнаването местен рибар. Той ни показа хубави места където рибата плуваше на открито. Нямаше нищо в дупките и в резултат търсехме риба плуваща свободно наоколо. Хърватите и испанците се оплакваха от идентичен проблем. Дори риба която намерихме по дупки се беше разкарала, когато се връщахме да я търсим на следващия ден. Три дена преди старта времето се развали . Теченията се обърнаха и температурата на повърхността падна от 23 на 19 градуса, с рязък термоклин. Видимостта също се скапа, понеже в средиземноморието има нещо като фина утайка на дъното, която се вдига дори при най-слабото мъртво вълнение . Преместих се на една сека , вдигаща се на 20 метра от дъното което е на 27. И тука в мътилката видях първата си риба за деня – един златен групър. Стрелях фронтално срещу него, но стрелата ми се отплесна от главата му. Продължих да се местя от место на место, търсейки безрезултатно риба. Всичко на всичко, през първия ден стрелях по 2 групъра и едно сарго – и се схванах . Мисля че причината за това е че точно преди състезанието смених 7 милиметровите си стрели с 6.5мм . Знам че това звучи тъпо, но се надявахме да можем да постреляме преди състезанието , затова и пристигнахме 2 седмици по-рано - да гмуркаме и разузнаваме. Еми взеха ни харпуните и ни ги дадоха обратно броени дни преди състезанието – при това пак не ни беше разрешено да стреляме по риба. Хитър ход . И трите риби по които стрелях бяха лесни - обикновено не ги пропускам такива. Може би ще ви прозвучи маловажно, но всъщност дори и алжирският шампион не улови нищо през първия ден. Другият голям проблем породен от липсата на стрелба по риба преди състезанието беше, че се бъркаш в размера на рибата. Разочарованието ни след първия ден беше удвоено, когато на меренето видяхме как дребни сарго се оказваха всъщност валидни. И така приключи първият ден. Алжирският водач беше застрелял 10 малки сарго и 10 малки корвини, всичките в дупки. Чудя се как ги е видял толкова ясно, понеже фенерите не бяха разрешени.
Ден 2
Стартът протече малко по-гладко и този път реших вместо да ходя директно в дълбоките места, да разгледам един по-плитък риф на 21 метра. Там имаше хубави цепки и дупки, в които бях видял корвина при разузнаването. Ричард реши да дойде с мене, което беше невероятно облекчение – вече можех да комуникирам с лодката, въпреки че той почти трябваше да се бие с лодкаря да му бъде разрешено да управлява лодката на кратки разстояния. Когато пристигнахме на местото, водата отново се оказа мътна, но аз продължих да се гмуркам, надявайки се да открия пещерата с рибата. Най-накрая я открих, но дупката беше празна. Преместих се в по-дълбокото, където бях виждал хубава риба предните дни. Дъното там се вдига рязко от 42 метра , и образува нещо като плато на дълбочини от 38 до 27 метра. Когато пристигнах един от италианците вече се гмуркаше там, но аз реших да остана. Гмуркахме един до друг когато екипажът му почна да му подава пълен колан с тежести, за да го ползва като променлив баласт. Това е разрешено, стига сам да си издърпваш баластния колан след това . Само че това бави състезателя , и по тази причина екипажът му го издърпваше – нарушение което би трябвало да се санкционира с предупреждение от съдията (две предупреждения и червен картон) ! Казвайки че гмуркахме един до друг , просто подчертавам факта, че и най-добрите гмуркачи на шампионата физически не бяха по-добри от нас. Просто те имаха повече опит в средиземноморието.На този риф видях още 2 златни друпъра, но не можах да застрелям нито един. Бях се сащисал след пропуските си през първия ден и в стремежа си да стрелям по-добре се схванах отново. Нямах желание да гмуркам в плиткото заради няколко дребни сарго, предпочетох да търся качествена риба която щеше да донесе повече точки, особено след неуспеха ни през първия ден. Може би това ви звучи тъпо, но не е точно така, понеже една свястна риба може да донесе 12500 точки, което се равнява на 10 сарго. Убеден съм, че ако имахме малко повече време да половуваме преди състезанието, щях да кача тези групъри в лодката. Силно разочарован се преместих на една от другите дълбоки секи и там пропуснах още едно лесно сраго от прекалена предпазливост. В този момент забелязах, че водата почна леко да се избистря и накарах Ричард да ме закара обратно до една хубава пещера, която бях открил при разузнаването. Сутринта там беше прекалено мътно и не ставаше за гмуркане. Това беше една невероятна пещера на 24 метра, с пясъчно-чакълесто дъно. Можеш буквално да влезеш с плуване през единия вход, а на около 12 метра имаше два изхода. По време на предварителното разузнаване не видях нищо в пещерата, но около нея се въртеше ято баракуди. Гмурнах до дъното и влязох заднишком в пещерата, за да гледам навън. Полежах малко така и преди да изплувам реших да погледна назад през рамо към светлината в края на двата тунела. За моя огромна изненада видях силуетите на две 20-килограмови мерута , открояващи се срещу светлината на далечните изходи. Изплувах и поисках от лодката да ми дадат по-дългия харпун. Гмурнах обратно до дъното с дръпнат назад харпун за да не подплаша рибата, като влизам в пещерата. Планирайки , почти се сблъсках на входа с по-голямото от мерутата, което се врътна и изчезна в един от тъмните ъгли. Реших да го игнорирам за да не подплаша и другото, докато го гоня из пещерата. Полека се придвижвах по дъното, за да вляза в обхват. Като го наближих, то се обърна странично и ми стана ясно, че ако не стрелям и то ще изчезне.Стрелата попадна в гърба му и то се втурна като бързия влак към една тясна, едвам побираща го цепка. Мъчейки се да се завре в нея, то се откъсна от стрелата – е направо щях да пукна от разочарование !!! Качих се в лодката и помолих Ричард да ме закара до една друга пещера на същия риф, на около 250 метра от нас, която Крейг бе намерил. По ирония на съдбата, Крейг ми начерта тази пещера сутринта преди старта, тъй като бе решил да иде в западната част на зоната. Стигнахме там и още на първото си гмуркане, планирайки към входа на пещерата подплаших едно меру от около 8кг, за което ми беше казал Крейг. Мислейки че това е единствената риба в пещерата, изплувах на повърхността, раздишах се добре и се отправих пак към дъното да огледам хубаво пещерата, надявайки се че меруто е все още някъде там. Влизайки в пещерата и не виждайки нищо започнах да се придвижвам бавно по дъното, когато забелязах как едно голямо меру в ляво от мен се врътна рязко и отплува настрани. Стрелях бързо и го взех. Не мога да ви опиша радостта си, след толкова дълъг и безплоден период. Едва след този епизод започнах да се гмуркам наистина добре и отидох да търся още пещери с корвина и друга риба. Състезанието обаче, по някаква неведома причина бе съкратено на 5 часа. След втория ден бях на 13 място и това прави рибата която изпуснах още по-ценна. Победителят също имаше хубаво меру, няколко златни групъра и малки сарго. Ние като отбор направихме много - изследвахме зоната, платихме на местен рибар да ни развежда по местата, гледахме Google Blue Chart и още миллион неща които може да си представи човек.Ако бях успял да извадя в лодката рибата по която имах възможност да стрелям, вероятно щях да съм в десятката. Всъщност , стига с “ако” – просто трябваше да ги извадя, но сгафих и това е . Дори и от гръцкия отбор двама състезатели не извадиха нищо през втория ден. Казвам всичко това понеже ми е ясно, че останалите топ-гмуркачи извадиха рибата си с увереността и опита , които идват от риболов в средиземноморието. А не защото физически са по-добри гмуркачи. Ако разполагаме със същата финансова подкрепа и персонала които имат те, ще можем да се състезаваме на равни начала. Беше истинско мъчение на тегленето, гледайки какво мерят другите момчета и знаейки какво ти би могъл да имаш – нямаше голяма разлика между останалите, освен първите двама. Също и честната борба по време на състезанието – знаеш как хора са нарушавали правилата, дори имаше непотвърдени слухове за състезатели скрили фенери в пещери преди състезанието и т.н.Накратко, направихме максимално възможното в наличните условия и е невъзможно да се опише разочарованието и отчаянието ни, тъй като единственото ни желание бе да накараме страната ни да се гордee с нас. Дори не ми се споменават личните разходи от 5000 Евро, които всеки един от нас похарчи от собствения си джоб.По всичко изглежда, че много от страните имат доста по-добра система на предаване на опита. Всеки топ-състезател си води състезател-протеже, когото тренира и с когото гмурка при разузнаването; а по време на състезанието асистентът му води лодката и му помага. Тъжното е, че в ЮАР много от по-старите и опитни гмуркачи са доста егоистични в това отношение. Един вид : аз съм се учил по трудния начин, сега е твой ред.
Въпреки всичко добитият опит е безценен и лично аз ce научих на страшно много неща.
|
|
Браво Иво, давай само така! Като Готвач-Звезда си на снимката , много уважавам въображението ти в морската кухня ! |
|
Малко коментар от Анджело след състезанието :
Здравейте момчета,
Първо, благодарности за интереса който проявихте към усилията на отбора ни, и моралната подкрепа, която ни оказахте.Ужасно гадно чувство е като знаеш, че си се представил толкова зле.
След състезанието говорих с колкото се може повече състезатели за това къде са намерили рибата. Някои от тях (Хосеба, хърватите, Педро, италианците и Сидерис) уловиха доста качествена риба в дълбокото (до 38 метра, по 2:30 минути на гмуркане). Обаче най-добре представилият се алжирец (второ място) , застреля повечето от рибите си през първия ден на дълбочина 10 метра; а вторият ден на дълбочини 18-24 метра. Общо той имаше 33 валидни риби. Повечето от тази риба беше застреляна в места , които не държат риба в топла вода, но той бе в състояние да ги идентифицира като места потенциално задържащи риба в студената вода. Ако не познаваш много добре навиците на средиземноморската риба, няма как да различиш такива места.Аз лично съм прегледал вероятно стотици дупки, без преувеличение, но не открих почти нищо в тях. Дори и да си представях че съм открил някаква закономерност, всичко отиваше на кино на следващия ден, когато подобен риф не даваше абсолютно нищо.Почти е невъзможно да обясниш на някого, който не е гмуркал в Средиземно Море, колко само е трудно – особено в състезателния ден, когато има 50 лодки в зона 5 x 2 километра - по 5 лодки на квадратен километър! Ричард не преувеличаваше като каза, че и най-малкият шум е в състояние да подплаши рибата – и това в условията на относителната тишината при предварителното разузнаване.
Помолих всички участници в отбора да напишат отчет, с препоръки как според тях бихме могли да подобрим резултатите си – целта е да помогнем с информация на бъдещи отбори, които ще се състезават в Средиземноморието.
|
|
Гришка, много си прав - сами видяхте как българският отбор пристигна там последен, практически без възможност за сериозно разузнаване на зоната.
Хората които сте в София, ако някой знае кога им каца самолета, защо не идете на летището да ги посрещнете? Заслужават го, и приятно ще ги изненадате, сигурен съм. |
|
Финалното индивидуално класиране :
1. Pedro CARBONEL ...( SPAIN )
2. Samir TIBLALI ... ( ALGERIA )
3. Joseba KEREJETA ... ( SPAIN )
4. Dario MARINOV ... ( CROACIA )
5. Stefan BELLANI ... ( ITALIA )
6. Sideris IONNIS ... (GREECE )
7. Santiago LOPEZ ... ( SPAIN )
8. Plamen ARABADJIEV ... (BULGARIA )
9. Nicola RIOLO ... ( ITALIA )
10. Maurizio RAMACIOTTI ... ( ITALIA )
11. Daniel GOSPIC ... ( CROATIA )
12. Carlos OSORIO ... ( PORTUGAL )
13. Jodi LOT ... ( PORTUGAL )
14. Rui TORRES ... ( PORTUGAL )
15. Antonio BURATOVIC ... ( CROATIA )
16. Stamen TSARKOV ... ( BULGARIA )
17. Abdelkader MESTARI ... ( ALGERIA )
18. Recep ASLAN ... ( TURQUIE )
19. Abdesamed IKHLEF ... ( ALGERIA )
20. Roman FEDASH ... ( UKRAINIA )
21. Moreno MATIIJASIC ... ( SLOVENIA )
22. Alexander GALAKTION ... ( UKRAINIA )
23. Tsentas DIMITRIOS ... ( GREECE )
24. Mikhail KUSNETSOV ... ( RUSSIA )
25. Adriaan KRIEL .. ( SOUTH AFRICA )
26. Alexander UTKIN ... ( RUSSIA )
27. Tapio SALAKARI ... ( FINLAND )
28. Andrii LAGUTIN .... ( UKRAINIA )
29. Aldo BABBONI ... ( SAN MARINO )
30. Sarantinos NIKOLAOS ... ( GREECE )
31. Robert PODGORSEK ... ( SLOVENIA )
32. Kim JAATINEN ... ( FINLAND )
33. Matti PYYKKO ... ( FINLAND )
34. Valentin LIUTSKANOV ... ( BULGARIA )
35. Ahmed TEKIN ... ( TURQUIE )
36. Jukka RAPO ... ( FINLAND )
37. Craig HESLOP ... ( SOUTH AFRICA )
38. Pavel ANTONOV ... ( RUSSIA )
39. Peter VALENCIC ... ( SLOVENIA )
40. Angelo SPADA ... ( SOUTH AFRICA )
Финално класиране по нации :
1. SPAIN 2. ITALIA
3. CROACIA
4. ALGERIA
5. PORTUGAL
6. GREECE
7. BULGARIA
8. UKRAINIA
9. FINLAND
10. RUSSIA
11. TURQUIE
12. SLOVENIA
13. SOUTH AFRICA
14. SAN MARINO
А тук има репортаж от Шампионата на френски, с много хубави снимки :
[link] |
|
Отборът на ЮАР по неофициални данни е предпоследен. Участниците са заели следните места : Адриаан е 25-ти; Крейг е 37-ми; Анджело е 40-ти . Дали ще добият право да участват на световното догодина зависи от резултатите на състезанията в останалите две географски групи. В момента нямат Интернет, но ще има подробен репортаж от Ричард за детайлите от протичането на състезанието в най-скоро време. |
|
Още нямам информация, Джими . Ако изпратят разказ-репортаж, ще ви го преведа веднага |
|
Малко преди края на втория ден отборът на ЮАР има едно голямо меру и един 4-килограмов зъбар |
|
Първи ден е приключил. Отборът на ЮАР без риба. Някои от другите отбори са с много добър улов. Подробности по-късно. |
|
SMS от Ричард тази сутрин :
Първи състезателен ден.
Условията са много ветровити.
Капитанската среща приключи снощи в 23:45.
На Южна Африка ни бяха дадени 4 лодки.
Все още не се е провела регистрацията.
Зоната за днешния ден е Зона 1. |
|
ДЕН 16
Ден за почивка и ден на официалното откриване.
Регистрацията и първата техническа среща трябваше да се състоят снощи. Саме че дето не се състояха...
Днес – обиколка на местния град. Tръгнахме късно, претупахме го и се върнахме бързо за обяд.
После заминахме за церемонията по откриването в Типаза, заедно с всичките важни клечки, включая и кмета.
Беше гот да се почувстваме част от “знаменитостите” заедно с останалите отбори в националните им униформи. Местните жители, а и останалите отбори си поиграха на папараци, снимайки се взаимно. След това процесията се отправи в спортната зала, където имаше речи на арабски и френски - без английски …? Малко местни танци, а после и малко алжирски фолклор. След това ни натовариха на автобусите и си ни пратиха в конвой обратно към хотела.
Сега е 19:43, вечерята е в 20:00, а първата капитанска среща още не се е състояла. Може би след вечеря ...? Отборът на Южна Африка просто няма за къде повече да се подготвя - чакаме с нетърпение състезанието утре.
Ставаме в 5:00, после разтегателни упражнения, след което почваме да си стягаме такъмите.
Закуската е в 6:00, качваме се на лодките в 7:30, състезанието почва в 8:00 и приключва 6 часа по-късно. Атмосферните условия все още не са се подобрили и продължават да духат силни ветрове от североизток. Ще сме изненадани, ако утрешното състезание не бъде съкратено по съображения за “безопасност” - вече дори се говори за нещо такова .
Отборът на Южна Африка е напълно готов да се състезава точно в такива условия, два дни по ред и то по шест пълни часа всеки ден.
Ще трябва да изчакаме капитанската среща, да видим какво ще се реши. Повечето лодки са еднотипни, така че ни е все едно коя ще ни се падне при тегленето на жребия. |
|
Нови Продукти
Цена: 864.00 Лв.
Spearfishing
|