|
СЪОБЩЕНИЕ (от Марк Джаксън, администртатора на сайт-а, и национал на ЮАР от Евро-африканския Шампионат, 2007) :
Здравейте момчета,
Да благодарим на Ричард за репортажите му, много от южноафриканските ни колеги следят ежедневно развитието на събитията. Това е страшно хубаво за спорта ни, и имаме значително по-голям брой посетители от нормалното.
Виждам , че следят първенството чрез нашия сайт също така и посетители от следните страни :
Италия
Испания
Португалия
Хърватска
Гърция
Чили
Турция
Австралия
Франция
Бразилия
ДЕН 14
Интернет връзката е вече оправена, надяваме се, и то точно навреме ! Страхотно е , че и други страни следят нашия сайт, и трафикът е нарастнал.
Още няколко думи за Световното в Хърватска догодина. Ще се проведе в родния град на Даниел Госпич, така че очакванията Евро-африканският шампион от 2007 година да е отново на подиума, са твърде големи.
Пастата беше чудесна и се прие добре – учудващо е кoлко малко домашен комфорт може да ти вдигне настроението. Испания и Финландия също оцениха усилията на Ричард в кухнята.
“Официалният” лодкар на Крейг и Адриаан е доста поизнервен последните два дена, меко казано ... Той ги прекара в открито море с отбора на ЮАР и то по типичен южноафрикански маниер, тоест излизане възможно най-рано и прибиране в пристанището възможно най-късно. Тази вечер се прибраха в 18:00 часа, въпреки че условията вече се влошаваха.
Горкият прекарал дълъг ден с Крейг и Адриаан на носа на лодката, седейки върху люка за котват и почти не се обаждал. Те го чули да си мърмори нещо, вероятно молитви за облекчение, които обаче му донесли още неприятности, тъй като малко по-късно едва не сгазил Крейг във водата. Наложило се изплуващият Крейг да се спре точно под повърхността, за да избегне приближаващата се лодка.
Днес видимостта отиде на нула, а мъртвото вълнение се вдигна до 1.5 метра. Гмуркачите, които предпочетоха да идат да разузнават зоната, вместо да си почиват, бяха върнати по обяд от организаторите, с оглед безопасността им.
Вълни се вдигнаха дори в иначе тихия залив. Най-хубавият вятър тука е западният, той докарва чиста вода от Атлантика. Последните два дни обаче , духа cевероизточният, който вдига силно мъртво вълнение. Bълните идват директно към брега, въртейки и мятайки , като истинска пералня.
Накъсани , гниещи водорасли покриват дъното, които при най-слабото мъртво вълнение се вдигат и превръщат кристално чистата вода на тукашното крайбрежие в мътилка.
Заливът, където са закотвени няколко от 50-те лодки, е кафяв като кална река. Вълнението блъскаше силно лодките в стената на пристана, коeто наложи да ги преместят всичките.
ДЕН 15
Днес е официалният ден за регистрация. Ще представим паспортите си, две фотографии , медицинските си и CD с националния ни химн.
Можем да излезем в открито море за последно разузнаване днес, но не и утре. Утре е официалната церемония по откриването и ден на задължителна почивка.
Морето е същото като вчера, ако не и по-лошо. Водораслите се носят във всички посоки, а подводните дупки са още по-непрогледни. Температурата на водата е 22-23 градуса C. Течението все така се движи в противоположни посоки в двете съседни зони, много странна работа. Термоклинът в Зона 2 днеc e направо в плиткача.
Доста се посмяхме днес, докато гледахме как един от лодкарите се връщаше от зоната с двамата му гмуркачи, курдисани точно на носа на малката лодка. Смешникът явно си нямаше и понятие от лодководене. Колкото и да се стараеха, носът на лодката все стърчеше нагоре и те не виждаха къде отиват. Отне им цяла вечност да прекосят залива, докато останалите лодки непрекъснато ги задминаваха.
Националните знамена вече се веят на пилоните, изграден е цял бедуински лагер на ливадата, а президентът на Подводния Риболов към CMAS, Антонио Круз , е вече тук.
Ричард представи себе си и отбора ни и официално потвърди желанието на ЮАР да организира Световното през 2012, с подкрепата на Южноафриканския спортен съвет , както и на Олимпийския комитет .
Регистрацията трябваше да започне в 14:00 часа, а техническата среща в 20:00. Отложиха ги за утре, обаче за кога точно не ни е ясно, понеже утрешният ден е разчетен по минута от 7:30 до 20:00 часа. |
|
ДЕН 12
Анджело и Ричард взеха едната лодка и заминаха да разузнават резервната зона, а Крейг и Адриаан взеха другата по-бърза лодка и отидоха да прегледат няколко от местата, които е набелязал отбора ни в Зона 2. Ще прегледат и още няколко други местенца, на които не можахме да обърнем достатъчно внимание, тъй като там имаше лодки на други отбори, или пък лодкаря ни не вярваше, че ще дадат нещо. Анджело и Ричард ce гмуркаха целия ден в нещо, което може да се опише единствено като фекални води, пълни с пластмасови отпадъци и “сополи от горили” - навсякъде из водата. Не е особено приятно, а и няма дълбоки рифове. Адриаан и Крейг си съдраха задниците да
далдисват цял ден и се върнаха чак в 17.45 след един успешен ден.
ДЕН 13
Организирали сме две лодки за разузнаването утре и в сряда. Концентрираме се в момента върху стратегията и изградените ни познания. Крейг и Адриаан излязоха в морето, а Анджело замина за градчето заедно с хърватите да вземе някои неща за състезанието. Ричард отиде в друго градче с гръцките състезатели, да вземат останалите неща. Ричард е накупил големи количества паста и каквито там съставки и подправки е успял да намери, та да сготвим вкусна и питателна храна за всичките нас, а и за някой и друг хърватин.
Менажерът на гърците раздаде на всички отбори двата първи броя на ново англоезично харпунджийско списание “DEEP Worldwide”, във всеки брой има по едно DVD и при бърз преглед видяхме, че има очерци за гмуркане в Средиземноморието, Австралия и Мозамбик.
Между другото, гръцките състезатели носят фланелки и анцузи, с надпис “ХЕЛЛАС” на гърба, което е гръцката дума за ГЪРЦИЯ...
Може би някои от вас са в течение на амбицийте на ЮАР да организира Световния Шампионат през 2012. Ами, само да споделя , че и Испания кандидатсва за организирането на Шампионата през 2012 на Канарските Острови. Tам е още по-дълбоко от тук , а рибата е също толкова малко ...
Съществува годишно състезание в Норвежките Фиорди, където участват доста състезатели, ловуващи по 100кг треска на чoвeк. Oбичайната температура на водата е 12 градуса Целзий !!!
Доколкото разбираме, Световното догодина ще се проведе в един Хърватски град, построен около морска лагуна с формата на ключалка - дупката за ключа е изхода към морето. А в морската градина пред кметството има статуя на харпунджия, която краси площада и привлича погледите . |
|
ДЕН 11
Станахме рано, надъхани да скачаме в морето. Отправихме се към Зона 2, най-отдалечената зона. Гмуркахме цял ден предимно на дълбочини от 20 до 30 метра.Течението в Зона 1 беше от изток на запад, а в Зона 2 , непосредствено до първата зона – от запад на изток !!! Адриаан откри абсолютно невероятна пещера на дълбочина 23 метра, с огромна зала и тунели водещи към още тунели, в края на които блестеше слънчевата светлина – всички се изкефихме, гмуркайки из нея. Прекарахме по-голямата част на деня разузнавайки Зона 2, гмуркайки на една и съща дълбочина през цялото време. По едно време отгоре ни се стовари една друга лодка , близко до едно наше “чудесно местенце”. Казвайки това имам пред вид че хитреца-лодкар се приближил под претекст да поиска на заем яке че уж му е студено... !!! Хора, Ричард беше направо полудял !!! Очевидно мазника бил включил ГПС-а, а тъй като ние гмуркахме продължително на едно и също място в откритото море, гмуркачът го е бил пратил да ни “обиколи”, и впоследствие ще изкарат координатите от тракинг-а.
Анджело далдисваше яко, и съвсем определено е наваксал липсата на дълбок океан в Йoханесбург.
Той няма затруднения тука, много е добър на дълбочини до 23 метра, но лесно се гмурка и в диапазона 28-35 метра, ако се наложи.
Всичките момчета които се състезават за първенството на Натал – Крейг, Анджело и Ричард с нетърпение очакват първите провинциални турнири в Дърбан, един месец след завръщането си от този шампионат. Ще бъде страхотно да се гмуркаме пак в Натал, с всичката риба която си имаме там, и с апнеята която имаме сега … само дето трябва да си се залъгваме сами че няма акули в Южна Африка … Няма акули в Южна Африка ...
Прекарахме около 5 часа в търсене на риба (кефал и салпа) в плиткача, но подозираме че всичките те отдавна са разпродадени по сергийте на рибния пазар ! Ято салпи беше забелязано, но те изфирясаха моментално, когато разбраха че има гмуркач във водата !
Общо-взето всички отбори са вече в Типаза (Франция, Англия и България няма да идват)(Забележка на преводача : Наща информация е малко по-различна ...)
Установихме доста контакти тука, много от отборите са заинтересовани да посетят Южна Африка.
Най-често задаваният въпрос е “Ами акулите ?” - ние силно ги впечатляваме с историйте си за акули, особено тези на АК (Заб. прев. : Адриаан Крийл от Кейптаун – Големите Бели ...) |
|
ДЕН 10
В 7 часа сме вече в морето и на път към Зона 1. Заминахме право към дълбокото, и успяхме да гмурнем няколко пъти, преди останалите лодки да пристигнат. Хвърлихме маркер в 30-метровата вода, и той изчезна моментално като нинджа. Очевидно течението се засилва много точно тука, отне ни към 15 минути да си открием маркера. Хайде обратно към брега, на дълбочина 18 метра, в средата на зоната, да разузнаем едно место малко встрани от там дето бяхме предните дни. Безрибно, и лоша видимост, само 1.5-2 метра на дъното, с леко течение.
Дигнахме се и отидохме да търсим по-чиста вода, близо до границата на първата зона.
На 24 метра намерихме 4-5 метра видимост, по-слабо течение, и повече риба отколкото бяхме виждали за последните два дена заедно . По обяд нашият лодкар трябваше да иде да се моли в джамията, така че приключихме гмуркането за деня рано.
Разговаряме си доста с Хърватите. Те са абсолютно навити да ни дойдат на гости в Южна Африка, да погмуркат с нас, и да вземат участие в нашето Национално първенство. Опитваме се да заинтересуваме и други от останалите отбори. Попитах ги защо Хърватският отбор е толкова голям, и ето какво ми казаха :
Имат 3-ма състезатели, всеки един от тях си има асистент, който гмурка и разузнава с него, а по време на състезанието е на лодката, да я управлява, подава харпуните на състезателя във водата и т.н. … Виждам веднага предимствата на тази схема, понеже ние ще имаме езикова бариера в деня на състезанието. Хърватите пътуват също така с менажер, лекар, треньор и журналист навсякъде, където ходят.
А сега най-сладката част :
Администрацията на спортния риболов продава ВСИЧКИТЕ спортни разрешителни и борави с ЦЕЛИЯ приход който идва от тях. Хърватските спортни и подводни риболовци , състезаващи се в националния отбор никога не плащат за нищо от собствения си джоб. Едногодишно разрешително струва 60 Евро, и ти дава възможност да харпунджийстваш, ловиш лобстъри, риболовствуваш с пръчка от брега или от лодка … ЕДНО разрешително за всичко , и ВСИЧКИТЕ приходи отиват за Администрацията на спортния риболов . Аууууууу, само си представям какво би могла да направи Южноафриканската Федерация по Подводен Риболов с парите които правителството ни получава от продажбата на 4000 разрешителни за подводен риболов всяка година !!!
Утре се очертава тежък ден на яко гмуркане, състезателната атмосферата вече се нажежава , а дните до началния старт изглеждат толкова малко ... |
|
Вальо, пожелавам ви место в десятката, дано имате късмет ! Отчайващо малко време ще имате за разузнаване - само 2 дена за двете зони. На 15-ти зоните са вече затворени. Правете снимки - ще разправяте после по тях . И си направете снимка за състезателните карти от сега, да не си губите ценното време там. До понеделника сигурно ще имам още новини от Типаза - следете темата |
|
Ивчо, и аз имам много добри спомени от отборът на Алжир, когато идваха редовно на Сребърната Амфора, в средата на 80-те. Г-н Лауби винаги водеше отбора. Ахмед Шаиб , един от редовните състезатели, ми донесе червените плавници на Спорасуб, още си ги пазя. А едно друго момче, Тахар , каратист - черен колан, ми подари баластния си колан, с тока на La Spirotechnique , която ползвам и до момента. Невероятен мъжага – при ловджийски инцидент си беше загубил дясното око, ходеше със стъклено такова и продължаваше да се състезава като национал на Алжир.
Не мисля, че понастоящем в Алжир има някакво по-особено отношение към отбора на ЮАР. В края на краищата нали махнахме вече Апартейда, имаме си черен президент, и от заклети врагове станахме първи приятелчета на всички развиващи се страни от Третия Свят . Ситуацията е по-скоро породена от политическата обстановка в Алжир в момента. Знам, че властите си имат проблем с разни ислямисти-фундаменталисти, изборите преди няколко години бяха анулирани, имаше безредици, та по тая причина вътрешната сигурност очевидно е засилена. Страната ми се струва сравнително бедна, полицията има твърде много власт, и заради това има предпоставки за корупция. От разказите съдя, че с няколко бакшиша дадени тук-таме, нещата се оправят. Прави ми впечатление, че момчетата от отбора се справят в крачка с всяка нововъзникнала пречка, без да се стресират много-много, и си следват предначертания режим на гмуркане и тренировки .
Ще ви представя накратко отбора на ЮАР :
Анджело Спада – капитан (43 г. , инженер-химик)
Адриаан Крийл – състезател (от Кейптаун)
Крейг Хеслоп – състезател (от Дърбан)
Ричард Бруно – менажер и резерва (президент на Южноафриканската Федерация по Подводен Риболов)
Отборът за този Шампионат беше селектиран в началото на Юли т.г. и са в Типаза от 30 Септември . |
|
ДЕН 9
Получихме си всичките 21 харпуна - снощи, точно в 12 посреднощ. Местните организатори бяха толкова горди, че са успели да ги освободят от митницата, че просто ТРЯБВАШЕ да ни събудят всичките и да ни го кажат.
Днеска излязохме с лодката, всеки с по един харпун. Заминахме за Зона 1, на около 1 час и 45 минути път. Предложиха ни един от официалните Зодиаци на CMAS/FASSAS, но ние предпочетохме по-голямото пространството на борда , и бавната скорост на местната рибарска лодка, която ползвахме до сега.
Дори няма да се опитвам да опиша невероятната бюрокрация, на която бяхме свидетели снощи, и как тайната полиция се опита да заплашва, и дори да арестува лодкаря ни. Достатъчно е да спомена , че щом видяхме неистовия страх изписан на лицето му и сълзите в очите му , когато му казаха че ще му бъде забранено да работи за нас, разбрахме че работата става сериозна. Наложи се да търсим съдействието на Алжирският президент на CMAS, за да се разреши нещо, което очевидно беше опит на местната “Държавна Сигурност” да тормози скромният беден рибар. Нека да обясня обстоятелствата около този политически инцидент : Помолихме лодкаря ни да ни закара с лодката си до градчето, та да се снимаме за официалните си регистрационни карти. “Държавна Сигурност” ни видя в градчето сами , БЕЗ ПРИДРУЖИТЕЛ … о, господи, все едно влязохме в катедрала, без да си свалим сомбрерата !!! Беше ни наредено да напуснем града незабавно. И за да ви спестя подробностите, се наложи Ричард да поговори “на четири очи” с Баш Заптието, след което всички се успокоиха и нещата са нормални днеска.
След разузнавателната сесия в зоните , проведохме кратък риболов , недалеч от пристанището, извън състезателната зона . Крейг извади един лобстър за лодкаря, а Анджело наниза един 2.2 килограмов “Бадеш” – Златен Групър . Ракообразното го дадохме на рибаря, а групъра ще си го ядем за вечеря.
Словения са вече тука. Финландците са дружелюбни, и страхотни непукисти. |
|
Яро, Интернет-а е голяма работа – в случая позволява на неучастващите в Шампионата гмуркачи-подводни риболовци да се чувстват поне малко съпричастни, и да оказват морална подкрепа на националния си отбор. Лично аз намирам тези ежедневни репортажи, та дори и с по няколко думи , много интересни . На четящите се предава постоянно нарастващото напрежение от приближаващия старт. Постепенно се добива представа за атмосферата на шампионата. Новините стават известни незабавно. Подробностите се споделят, преди да са избледнели от времето. Наистина е чудесно, че момчетата намират време да споделят преживяванията си – в края на краищата този Шампионат е веднъж в годината, а подготовката на всеки един от тях е била с месеци наред.
Искрено се надявам и българските момчета които заминат за Алжир (дано стане по-скоро, ако не са заминали вече) да се възползват , до колкото могат , от тази предварителна информация . И да намерят место в десятката, разбира се – че Хърватска чака догодина |
|
Яро, мисля че в момента информация от такъв характер е все още поверителна . Капитанът на отбора, Анджело, ми е близък приятел от много години, и като се върнат ще го разпитам подробно. Често гмуркаме заедно, и пътуваме заедно с неговата или моята кола между Йоханесбург и Дърбан. За 5 часа време , колкото е пътя , си разказваме доста неща . Специално ще му задам въпросите които те интересуват. (Ползването на GPS-и е ключово. Веднъж запаметени, координатите на определено место лесно се разменят с останалите колеги от отбора, спестявайки време и усилия за разузнаване).
Що се отнася до големината на рибите – проблемът си е реален. При нас разпоредбите споменават единствено минималната разрешена дължина на рибата. А дължина се мери лесно, и в състезателни условия веднага може да прецениш дали улова е валиден или не. Но когато ограниченията са тегловни, трябва да успееш да прецениш във водата дали да даваш рибата в лодката или не. Дадеш ли я веднъж на съдията, край, носиш последствията ако е маломерна. Ще разбера как са решили проблема с това предизвикателство и ще споделя по-късно. |
|
ДЕН 6
Оставям пастата без коментар ! Очевидно готвачът не беше гледал как италианците правят тяхната. Сервираха ни нещо което явно беше спагети от консерва, и молбата ни за малко чесън беше изтълкувана като заявка за камара тлъсти овнешки кокали, изсипани отгоре. Крейг в отчаяние се опитва да ги накара да сменят пърженото в менюто с най-обикновени варени картофи. Щяхте да се скъсате от смях, ако ни бяхте видяли физиономийте след дългият , напрегнат ден на гмуркане, очаквайки с нетърпение същата паста която ядяха италианците … ОК, стига сме мрънкали за храната, просто трябва да се адаптираме!
Гмуркането днеска беше безпроблемно, и успяхме добре да огледаме дълбоките места, преди да се отправим на скорост към плитчините, за да изпреварим останалите лодки. Дадохме нов прякор на Адриаан Крийл : АК-30 , от АК-47. Той има невероятна апнея, и е истинска машина, особено в дълбокото.Малко риби са в безопасност от него на 30 метра, посещава и тези на 40 метра. Всички вече виждаме риба. Както в плиткото, така и в дълбокото.
ДЕН 7
Тази вечер отидохме да ядем пица в НАЙ-ДОБРИЯТ пица ресторант на Типаза … не коментирам изобщо !
Забелязваме че има много утайка на дъното, и съществува реална опасност ако излезе силен вятър да влоши видимостта. Изследвали сме вече голяма площ, и просто трябва да прекарваме колкото се може повече часове във водата. Усещаме че нашият лодкар, колкото и добре да е запознат със зоната, надали би могъл да ни покаже вече нещо ново. Ще се изненадате, ако видите колко е малка зоната - особено Зона 1. Ще падне яко надбягване за най-хубавите дълбоки места, ако видимостта се запази добра, в деня на състезанието. Все още харпуните не са върнати на отборите, и никой няма и представа кога ще си ги получим. Крейг вече определено се е запознал добре със средиземноморските риби, и си отбелязва ориентирите по които да си ги намери отново. Неговата методика на запаметяване на дъното и рибните му обитатели определено заслужава да ни бъде за пример. Той е трудолюбив и много методичен .
ДЕН 8
Вече имаме WiFi зона в т.н. “ресторант” тука, и Интернет-връзката не е проблем; да се надяваме че ще остане такава и за напред.
Нуждаехме се от един ден почивка, и решихме да идем с лодка до Типаза, да погледнем рибния пазар, и да добием по-добра представа за отношението размер:тегло на тукашната риба. Взехме везна и се заехме със задачата. Вече имаме добра идея, но трябва да си получим обратно харпуните, и да застреляме няколко риби, та да научим и подводната перспектива. Реална е опасността да получиш наказателни точки за маломерна риба, ако теглото и е по-малко от 75% от минимално разрешеното за съответния вид.
Рибата на пазара е евтина, меруто се продава за около 1 Евро/кило , спарито е 0.75 Евро ; а малки (800 грама) ричолка и лихия се продават по 0.50 Евро/кг на пазара. Морето тука се тараши яко - по дъното има мрежи на много от местата където гмуркаме (Опасно е!). Освен това всеки ден има поне по 3 траулера на около 2 километра от нас, тралейки постоянно нагоре-надолу, нагоре-надолу …
Хърватска, Финландия, Украйна, Сан Марино и Русия вече пристигнаха и атмосферата стана наистина съвсем космополитна. Франция и Англия няма да идват, и вероятно ще трябва да се състезават към една от другите географски групи на CMAS, ако искат да се класират за Световното. |
|
Тук [link]
може да видите официалният регламент на XXVII Евро-Африкански Шампионат по Риболов в Апнея, ТИПАЗА 2009, представен от Алжирската Федерация , FASSAS.
Текстът е само на френски . Интересна е таблицата с разрешените видове риба, минимално тегло, точки , и т.н. ... (стр. 13) |
|
Иване, не съм бил никога в Алжир, и нямам представа как са там нещата. Но очевидно средиземноморските отбори си знаят какво ги очаква, затова са отишли две седмици предварително, да изгладят овреме изненадите. До колкото разбирм и Гърция, и Италия и Испания са вече в Типаза и тренират, за останалите държави все още не знам.
Общо-взето в Третия Свят са така нещата, малко неорганизирано е всичко. Ще видим ние тук как ще организираме Световното по Футбол догодина, ама все си мисля че с Франц Бекенбауер като консултант в организационния комитет ще станат нещата
Яро, ще ви препращам репортажите от Алжир, веднага щом ги получа, надявам се и снимки да пратят скоро. Официалният шампионат ще се проведе от 14-18 т.м. в Типаза, Алжир. Другата седмица няма да съм в офиса, но ще имам достъп до информацията от там, и ще ви давам последните новости когато мога . |
|
ДЕН 4
Бяхме на пристана в 6 сутринта – сигурно сме били смешна картинка, целият отбор на Южна Африка , плуващ по тъмно в пристанището. Вероятно нямаше да се сетят че си обличахме костюмите във водата и се подготвяхме за деня. Бяхме си направили разтегателните упражнения в стаята на хотела, но като си помисля сега, бихме могли да ги направим и на пристана, в тоя час на денонощието. Местният лодкар беше забавен от бреговата охрана, и дойде с час и половина закъснение. Почти вече бяхме загубили надежда, и Ричард се разтушаваше, гмуркайки се в пристанището… Когато най-накрая излязохме в открито море, бреговата охрана ни догони след 20 минути, и ни каза да се връщаме обратно. Очевидно разрешителното ни е било за 9 часа, за щастие след много жестикулиране от страна на лодкаря ни, и след молби от наша страна, те ни разрешиха да продължим, при уговорка че следващият път официалните лица на FASSAS ги уведомят, ако искаме да излезем в открито море по-рано. Дано нямаме проблеми с бреговата охрана от сега нататък. Гмуркането днес беше в Зона 2 . Гмуркахме на плитко, на средни дълбочини, и в дълбока вода - успяхме да намерим свободно плуваща риба. Но не много, и не бяхме много доволни от себе си. И то не че не положихме усилия ! Всички гмуркахме усилено, дори Адриаан имаше едно гмуркане на 32 метра, в продължение на 2 минути 58 секунди !!!Вечеряхме колкото се може по-рано, и видяхме как на италианците им донесоха една специална огромна паста, която бяха поръчали от по-рано…Ричард трябва да приказва с готвача !!! Отборът на Южна Африка ще си поръча същото утре вечер !
ДЕН 5
Решихме да не ставаме в тъмницата, и отидохме на пристана в 7 часа. Местният ни лодкар пристигна скоро, и излязохме в открито море без проблем. Днеска щяхме да се концентрираме единствено върху плитчините, и прекарвахме час след час в търсене на Сарго, Кефал, Салпа и змиорки в зелената вода. Всичкото това се оказа толкова депресиращо за Адриаан, че спряхме за малко на едно от дълбоките места с чиста синя вода, което Анджело и Ричард бяха намерили, та малко да му се оправи настроението. За щастие планът проработи, и вече можехме да си се прибираме обратно ! Пристигнахме в 15.00 часа, та да хванем Интернет-кафенето … Вече втори ден я караме без свястна закуска, или обяд, та сме направо прегладнели. Довечера ще си купим от градчето разни неща (чайник, паници, лъжици …) та поне да закусваме като хората .Вече имаме организирана паста за вечеря всяка вечер – благодарение на италианците !!! |
|
Предлагам ви следният “Дневен репортаж от Типаза ( Алжир )” от Ричард Бруно, менажер на Южноафриканския отбор , които вече от няколко дена тренират в акваторията на предстоящото Евро-африканско първенство :
Били сме на какви ли не шантави места по света, ама Алжир е върха (поне до сега …)
ДЕН 1
При пристигането ни на летището ни държаха 4 часа. Всичките ни 21 харпуна бяха конфискувани, заедно с 4-те ни GPS-а. Оказва се, че в Алжир ти е необходимо разрешително да притежаваш харпун, подобно на разрешително за огнестрелно оръжие. И това при положение че страната официално ни кани, и даже предварително ни бяха питали колко харпуна точно ще носим. На връх всичко FASSAS (Алжирската Федерация), които трябваше да ни вземат от летището, дори не знаеха че сме пристигнали – въпреки че бяха потвърдили по е-мейл че ще ни чакат .
Когато най-накрая пристигнаха , ни откараха с полицейски ескорт до хотела ни в Типаза. Това беше най-вълнуващото ми пътуване в живота, по-вълнуващо дори от Мексико Сити. На всеки 2-3 километра те спират за проверка полицаи с АК-47. А шофьорите са направо шантави.Пристигнахме в хотела към 18.00 , и трябва да кажа че местните хора (изключвайки разни от рода на полиция, охрана или военни) са много дружелюбни и любезни, но говорят само френски. За шастие Анджело разбира малко френски.
ДЕН 2
Днеска чакахме до 11.30 нашият местен придружител да ни вземе и да ни донесе оловните тежести. Най-накрая получихме официалната си FASSAS лодка, и бяхме на вода в 12.00 . Направих 14 гмуркания до 26 метра без проблем. Водата е 21 градуса , видимост – 12 метра. Видях само 2 Сарго и едно валидно Меру , но нямаше да успея да застрелям нито една от тях. Рибите тука след вековна еволюционна адаптация са станали невероятно хитри !!! Анджело видя една Хиена и едно Меру (Крейг и Ричард не видяха нищо) . Рибите тука са малко, и на рядко.След 1 час гмуркане, ни повика една друга лодка на FASSAS – бяха изгубили един от гръцките гмуркачи. Отидохме на помощ, и го намерихме скоро. Тъкмо се разделихме с тях, и ни доближи лодка на бреговата охрана, и цялата бюрократична неразбория се почна отначало. Държаха ни в лодката в продължение на още 3 часа, и така приключи гмуркането за деня. Очевидно беше необходимо да измислим някакъв план за действие, Дипломацията е задължителна , и ще трябва да я усъвършенстваме. Решихме да поканим човекът, който трябваше да се грижи за нас, и синът му, на вечеря в един от местните ресторанти . От хотела ни взе собственикът на ресторанта – бяхме единствените посетители тази вечер. С три коли и трима души охрана тръгнахме на 2-километрово пътуване към една фантастична вечеря в ресторанта! Когато се върнахме в хотела, вече имахме 3 GPS-а, дадени ни на заем! Гръцките състезатели не бяха доволни от GPS-ите които им бяха дадени назаем – вероятно ние някак си успяхме да намерим правилния подход към официалните лица.Испанците пристигнаха тази вечер, и беше невероятно да видим на живо шампионите, за които бяхме чували и чели толкова много. Анджело получи една силна прегръдка от световния шампион , Хосеба Керехета, и бяхме преставени на останалите от отбора , които бяха изключително дружелюбни. Те ни увериха че утре ще е чисто, и няма да имаме проблеми, и вероятно ще си получим нещата обратно от властите.
ДЕН 3
Заради неуредиците с GPS-ите и бреговата охрана, организаторите ни дадоха днеска безплатна лодка за деня. Анджело и Ричард заминаха с един от местните лодкари, който Анджело беше намерил, а Крейг и Адриаан взеха официалната FASSAS лодка. Местният лодкар дойде на време и нямаше проблем. Но лодкарят на Крейг и Адриаан не се появи, и се оказа че им е необходимо разрешително от бреговата охрана, за да напуснат пристанището – наложи им се да чакат 2 часа. Фал-стартът сутринта беше последван от друго “Средиземноморско просветление” - невероятно дъно, но малко риба, много малко. Те се концентрираха предимно върху крайбрежните части на Зони 1 и 2 . Анджело и Ричард гмуркаха единствено в Зона 1, и благодарение на познанията на местния лодкар успяха да маркират няколко хубави места. Рибата е изключително чувствителна към звук, както на дъното, така и на повърхността, дори щракането на колянната става е в състояние да ги прогони. Видяхме риба, но в повечето случаи виждахме облачета пясък, или тиня, там където рибата вече е БИЛА ! Проверявахме дупките, лежахме на дъното цяла вечност … хора, тия риби са развили невероятна интелигентност ! |
|
Предполагам че следната информация може да бъде от полза на участниците в отбора, който, да се надяваме , ще замине скоро за Алжир :
Южноафриканският отбор (капитан - Анджело Спада, познават се с Вальо) от два дена са вече в Типаза за тренировки . Харпуните и GPS-ите им са задържани на границата, и още не са освободени от митничарите.
Вчера са излезли на тренировка в морето в официална лодка на CMAS, но само 1 час по-късно бреговата охрана ги е спряла в открито море, задържали са ги в продължение на 3 часа, след което са ги ескортирали обратно до пристанището. Интернет-връзката от там е малко проблем, поради липса на Интенет-кафенета.
Щом науча още подробности, ще ги споделя. |
|
Момчиле, аз за разлика от някои ресторанти , ги разбирам лобстърите , вярвай ми ...
Джими, Юли, между другото винаги донасям замразени лобстърски опашки като си идвам - ама и мераклий много . А рибата действително е от семейството на групърите, много я уважавам като вкусови качества, но ми се струва че в яхния ще се замаскира нежният и деликатен вкус на месото – затова я предпочитам пържена. Е, от главата и перките ще направим чорба, то е ясно.
Нещо много любопитно ми се случи вчера. Попаднах в една дупка на друг представител на същото семейство, жълто-кафявата риба на която в Средиземно море викате Меру. Не лош екземпляр, над 60см дължина (това е минималната разрешена мярка), и в продължение на 4-5 гмуркания се гледахме от половин метър разстояние на светлината на подводния прожектор. И взе та ми дожаля за него от погледа на тези големи и влажни очи , та реших да го пощадя . Подводната пещера беше пълна с лобстъри, така че любимата му храна е осигурена, и най-вероятно няма да напусне убежището си доброволно – все пак е териториална риба. Регистрирах координатите на дупката в GPS-а, и ще го посетя отново след няколко месеца. Ако някой друг не му е видял сметката до тогава, и ако се е поугоил, ще видя дали пък няма да ми мине жалостта ...
Знам координатите и на друга подводна пещера с един поне 15-20 килограмов петнист групър, но те са под закрилата на закона, така че с него само си се гледаме (докато му ловя лобстърите под носа .... ) |
|
Натюрморт …
( 16 лобстъра - дневният лимит на двама гмуркача )
|
|
Catface Rockcod - най е вкусна панирана …
|
|
Catface Rockcod - най е вкусна панирана …
|
|
Ами дано ви се осигури финансирането, че афро-европейското в Алжир отваря вратата към световното догодина в Хърватска ...
|
|
Нови Продукти
Цена: 360.00 Лв.
Spearfishing
|