|
Ивчо, тази техника я практикувахме преди 15-ина години, и то само при далдисване от лодка в открито море. Ако има риба на местото, и докато чакаш лодката да дойде и да прибере рибата на борда, е по-лесно и бързо ако я нижеш направо на въжето на буя (вместо да дърпаш 30 метра въже с буй към тебе). Като правило почти винаги има силно течение, което автоматично качва рибата назад към буя. Никога не сме имали повече от 2-3 риби на въжето, горе долу толкова се събират преди лодката да дойде и да вземе рибата от тебе. Но понякога акулите са доста бързи и успяват да грабнат със зъби рибата заедно с въжето, и да го скъсат.
Имах веднъж един куриозен случай - акула ми отнесе рибата заедно с кукана и буя , като прегриза по случайност въжето на буя.
Понеже този ден имаше много риба, а бях сам в морето, почнах да нанизвам рибата на края на скъсаното въже и я оставих да се влачи по дъното, зад мене. Чак като се събра десетина кила риба си я вдигнах и се върнах на брега. |
|
Яворе, мисля че колегата Zоом има нещо друго пред вид.
При системата за която той говори острието на кукана е закрепено за дръжката на харпуна, а въжето на буя е закрепено за кукана. Като удариш риба направо я нанизваш без да се налага да се връщаш към буя, и рибите си висят из водата зад тебе по въжето на буя , като коледни играчки. Постепенно ще се преместят сами назад по въжето чак до буя. Става, ама ако няма акули наоколо, щото ще ти скъсат със зъби въжето на буя, когато дойдат да крадат рибата. |
|
Добивам чувството, че скоро ще имате достатъчно материал за втори том на "Черно Море под водата - дигитална фотография на апнея" ! Възхищавам ви се на търпението и ентусиазма, а късмета неизбежно си ги съпътствува ! |
|
Даваш ми страхотна и лесна идея Иво - никога не съм готвил риба по тоя начин , ще я пробвам още тия дни! |
|
Знаех си аз, че гърците като изтънчени гастрономи не може да не го сервират по ресторантите! Яворе, а има ли определен период в Средиземноморието, когато не се ядат ? Знам че ако хайвера е много тъмен на цвят, не бива да се яде. Юли, разбира се че може да се подложи на топлинна обработка - аз понякога сварявам извадената ядлива част за минута-две в подсолена вода; явно както каза Явор и панирани са вкусни - ще ги пробвам при първа възможност и панирани. Добри, да не забравиш кухненската ножица - улеснява нещата неимоверно . |
|
Тук е резултатът от десетина морски таралежа. Ако го предпочитате на Сашими, трябва да си поиграете още малко. Аз лично го харесвам на сухар намазан с масло и поръсeн с малко лимон. И чаша студено бяло вино, разбира се.
|
|
Това е всичкото което му се яде на морския таралеж.
|
|
Ядливата част е отделена.
|
|
Много внимателно се отделя “хайвера” от черупката с помощта на малка чаена лъжичка. Периодичното поливане с вода улеснява процеса.
|
|
Черупката се изрязва от долната страна, и се изплаква обилно под течаща вода, като се отделя тъмната мантия. На снимката се вижда ясно ядливата част.
|
|
В изисканите японски ресторанти морският таралеж е известен като Уни, и обикновено се предлага като Уни Сашими Гункан - поставен върху завит в Нори (препечено водорасло) ориз. Струва умопомрачителни суми. В Италия го ядат направо от черупката с лимонов сок и Табаско. Чувал съм за гръцки рецепти – печен на въглени. Едно е сигурно, обаче – вкусът му е доста необичаен, и два са вариантите : или много да ви хареса или да ги изплюете незабавно. Аз бих оприличил вкуса като леко сладникав, тръпчив, малко наподобяващ вкуса на ядката на зелен орех . Това е разбира се вкуса на южноафриканския морски таралеж, понеже доколкото разбирам, в различните географски точки, вкусът , както и цветът му варират.
Това което се яде на морския таралеж е от вътрешната страна на черупката, наподобява малко консистенцията на хайвер. На цвят е от ярко жълто , през оранжево до кафяво. Не е нещо с което ще се нахраните ако сте много гладни, но си струва да се опознае вкуса на този необичаен морски деликатес.
Най-важното е таралежът да е съвсем пресен, всъщност дори жив. Важен инструмент при отварянето му са едни кухненски ножици .
|
|
Юли, за ресторант не знам, ама за приятели винаги съм готов да се потрудя в кухнята . |
|
Когато почервенеят добре от двете страни са готови за консумация - без никакви допълнителни подправки. Учудващо сочни и вкусни са - дори и аз самият се изненадах, когато ги опитах печени по тоя начин ...
|
|
Още една лесна рецепта за лобстъри - на скара. Предварително в храносмилателния му канал се пъха една права пръчка , например от дървено шишче. Да държи опашката изправена, иначе се свиват на кравай ...
|
|
Еми софиянци, айде мислете, и казвайте къде, че нема време ... |
|
Филка, айде другия петък?
|
|
Като илюстрация на точно казаното от Явор, и то специално за хищните риби със здрави челюсти.
|
|
Въобще няма място за чудене : купувай най-доброто без грам колебание, а именно коланът на Роб Алън. Огромен плюс който е очевиден и от снимките, макар и не незабавно, ако не си пипал коланите на живо, е закрепването на токата. Единствено коланът РА се закрепва с две пластмасови плочки прихванати чрез три неръждаеми винта, минаващи през специално формираната гума на колана. Всички останали са нитовани. Нитоването сплесква гумата и тя започва да старее и да се пука след няколко сезона точно на това място. А за качеството на гумата на РА колан гарантирам - ползвам го от години , без никакава загуба на еластичност или признаци на стареене. Цената въобще не я и коментирам |
|
Вълнуващо приключение Юли - като гледам и кокалчетата на пръстите май си обелил ... |
|
Леле, цяла тенджера свежа морска храна - супер ! |
|
Нови Продукти
Цена: 341.00 Лв.
Spearfishing
|