|
Един трик и от мен.
Ползвам обикновен препарат за почистване на прозорци, огледала и т.н. Работи безупречно - обилно се намокря мека къпра с препарата и се изтриват добре стъклата на новата маска, неколкократно. Освен това, периодично си почиствам стъклата на маската отвътре - неизбежно с употребата на маската по вътрешните ъгли се натрупват замърсявания - ползвам отново същия препарат, Уиндолийн. Вероятно при вас в магазините има аналогични препарати, опитайте ги, запотяването на новата маска изчезва с минимално вложено усилие.
|
|
Колеги, пробвали ли сте да си чистите стъклата в ултразвукова вана ? |
|
Sand написа:
... трябваше да излезна на скалите да си поплуйна ...
Яро, що излизаш чак на скалите, бе човек - нали ви бях казвал и преди : сваляш я във водата и си я облизваш старателно отвътре, с език по всички ъгълчета. Не само че няма да се поти повече, ами и цял живот само тебе в очите ше гледа ... |
|
Яворе, сега акулите като почнат да ти налитат на ята , ще видиш ти !
|
|
Ако инцидента не се беше случил на мой познат, и ако не го бях чул от неговите уста, надали щях да повярвам това което му се беше случило :
Преди 2 седмици , при прекрасни морски и атмосферни условия той влиза в океана с харпуна , като в бързината при обличане на неопрена някак си успява да си притисне не особено комфортно тестисите. Без да обърне повече внимание на този незначителен факт, той влиза във водата и прекарва 2-3 часа в далдисване и риболов. При излизане на брега, и сваляне на екипировката установява че започва да му прилошава, придружено от болки и тежест в корема и слабините. Още същия следобед отива на консултация при лекар, който след обстоен преглед , придружен от скенер, установява, че моя човек е успял някак си да си усуче тестисите при обличането на неопреновия костюм, и то така че е спрял кръвообращението към един от тях. Два часа без кръвообращение очевидно се оказало фатално за засегнатия тестис, и се наложило оперативно той да бъде отстранен. Според лекаря това не бил съвсем изолиран случай в гмуркаческите среди, тоест тесни и некомфортни неопренови костюми могат да ни донесат нещо повече от временен некомфорт ... |
|
Абе с главата надолу ни една не застана, но в интерес на истината не възразяваха да ги докосваш внимателно
|
|
Добре сте си вие в морета без силни течения - оставяте си неща на дъното, после си ги намирате ... |
|
Много си е важна точната балансирова на техниката, с лека положителна плаваемост - особено в открита вода, когато дъното е на 30+ метра. Няма какво да го мислиш фотоапарата - пускаш го, плува си, не ти се пречка . |
|
Ванка, ти май ще обориш всички теории на медиците-специалисти, а ? А твойта играчка с положителна плаваемост ли е? |
|
Преди 30 години имаше скални платерини и спарита , ама в днешно време - знам ли ? Хайде, поиграй си с техниката и кажи впечатления, ще ми е интересно . |
|
Ивчо, интересно ми е какво е усещането при гмуркане на, да кажем 10-15 метра, на апнея, с едно обемисто съоръжение като бокс + външна светкавица. Колко голямо е съпротивлението на техниката във водата? |
|
Ивчо, хубав комплект, честито ! Кажи ми, гмуркаш ли на по-сериозна дълбочина с така комплектованата външна светкавица ? |
|
Хубава рецепта - става също така за оползотворяване на сготвената , но неизядената от предната вечер риба (правил съм го с подобна рецепта, използвайки майонеза).
PS Кухнята ви е много професионална ! |
|
Това отдавна го бях виждал на снимки да го правят на големите бели в Кейпраун, но на Замбези не бях виждал! Интересно ми е Тигровите как ли реагират ? Може и да мога да ви дам допълнителна информация скоро ... |
|
Снимката случайно се получи - камерата беше на самоснимачка …
Колега evia, труден е въпросът с пълния списък на 10-те Топ подводни дестинаций – зависи от критерия който прилагаш , освен това списъкът е твърде индивидуален . Чел съм много списъци на 10-те най- най- подводни дестинаций, и са все различни.
Едно нещо е сигурно обаче – дестинацията трябва да предлага уникално преживяване, неповторимо по характер. Или пък пейзажи, риби, гледки каквито няма да видиш другаде. Освен това, понеже аз съм гмуркач на апнея, си имам мои си критерии, различни от тези на SCUBA-колегите. И ще ти дам един много драматичен пример в това отношение. Aliwal Shoal е много популярен риф в субтропичните води на Южна Африка, намира се на 5км от брега, обливан от топлите води на Мозамбикското течение. Посещава се годишно от хиляди SCUBA-гмуркачи , освен заради подводните пейзажи, така и заради концентрацията на акулите Raggedtooth Sharks ( другаде им казват Sand Tiger Sharks ). В добри дни концентрацията на тези акули може да достигне няколко десетки, по принцип са големи и кротки, може да ги доближиш, снимаш, дори пипнеш. Същевременно нито един от SCUBA-колегите никога не е виждал 5-метровите тигрови акули, от които има много на рифа – Акула Номер 2 в хранителната верига, но има навика да страни от издишваните мехури . А ние, гмуркащите често там на апнея, ги виждаме … Та така, зависи човек какво преживяване търси. Но с удоволствие ще ви предлагам за четене личните ми впечатления от посетени необичайни места и занапред. |
|
Хм, този материал е от най-новия брой на списанието…
Често срещам в открита вода един вид, наречен “Испанска Танцьорка” (Spanish Dancer) – много са красиви при плуване, гънейки постоянно цветната оранжево-жълто-червена мантия – точно като една испанка в многоцветна широка фуста, танцуваща Фламенко. И все не нося фотото с мене ... |
|
Лично аз започнах на 9 години. Колега на баща ми (известният харпунджия от близкото минало инж. Боян Бонев, създател на патентован български хидропневматичен харпун) ми беше направил подводно пистолетче-харпунче-прашка , с 30см стрелички, с които пляках по кучетата в плиткача ... |
|
Благодаря ви за проявения интерес, колеги! За мен е удоволствие да споделя преживелиците си от едно такова действително вълнуващо пътешествие, а фактът че го правя на български език и на кирилица, прави удоволствието двойно!
В интерес на истината, осъществяването на мероприятието висеше на косъм до последния момент – заради променливото време в района на Кейптаун. Последното телефонно обаждане от организаторите за потвърждение че всичко е на 100% за другата сутрин беше в 9 предната вечер – след най-новата МТО справка. Много пъти се е налагало пътуванията да бъдат отменяни в последната секунда, заради вятъра, дъжда или вълнението. Куриозното беше, че деня след нашия беше абсолютно идеален – слънчев, океанът като огледало, никакъв вятър.
Островът на тюлените е превърнат в морски резерват, след като е преустановен промишления улов на тюлените (първата половина на 20 век). Зимния сезон в южното полукълбо (Май – Септември) е периодът когато концентрацията на тюлените на острова е най-голяма, и атаките на Големите Бели са най-многобройни. Тоест, ако човек иска да стане свидетел на един неповторим спектакъл, трябва да посети острова през зимния период – когато зимните щормове, пристигащи от Антарктида са най-свирепи. От там и непредсказуемостта на времето – имало е случаи , когато не са пускали лодките на вода в продължение на цял месец. Тур-операторите са започнали да водят туристи до острова още през 90-те. Много са знаменитите личности, посетили острова на въпросния катамаран “Блу Пойнтър”, с който бях и аз там – например голф-звездата Тайгър Уудс, или световноизвестният ас на подводната фотография Дейвид Дюбиле, негов материал от това му пътуване бе публикуван в сп. „Нейшънъл Джиографик“. Съвсем живо си спомням коментарите на Дейвид пред телевизията тогава – според него това е една от 10-те световни Топ подводни дестинаций, които всеки гмуркач би трябвало да посети през жизнената си кариера.
Освен мене този ден на борда имаше още 6 гмуркача - канадци, американци и англичани – които всъщност си бяха чиста проба туристи, аз единствен си носех собствен екип, останалите ползваха костюми, маски, колани, които се раздаваха от лодката. Бях се разбрал с капитана аз да съм пръв във водата, но се залисах докато правех снимките на акулата от горе, и един от туристите ме изпревари. Допуснах грешка също така, че трябваше да влезна заедно с него в клетката – имаше място за двама!
Ивчо, температурата на водата беше +/- 14 градуса, а аз ползвах 5мм Креси, без цип, двойна хеланка. Този костюм го ползавм 2-3 пъти, най-много, в годината, и за случая си беше идеален – заради лесното и бързо обличане. Няма много место на борда, и всеки трябва да действа бързо. Урокът, който научих за следващия път е, да си облека костюма още в момента в който закотвим лодката, независимо че може да чакаш и цял час в неопрен , докато някоя акула довтаса , и да съм пръв в клетката. Мерак ми е да видя някоя от 5+ метровите , които са забелязвани наоколо...
Между другото и капитанът на лодката изрази учудване от многобройните сполучливи атаки този ден. Обикновено са десетина за цял ден. Мога само да си представя, обаче, колко много, и при това големи абалони има във водата около острова. И най-безстрашните бракониери ще се замислят, преди да припарят в гъмжащите от акули води. А и бреговата охрана не спи, де!
Яворе, абе друго си е прилив на адреналин, харесва ми усещането! Свикнал съм вече на сравнително редовни срещи във водата с големи акули, дори и на много опасните за човека Тигрова и Замбези – без протекцията на клетка. Ще взема да систематизирам в разказ няколко от по-запомнящите се по една или друга причина мои срещи с крупни акули под водата , мисля че ще излезе интересно четиво. Съгласен съм че не е приятно от зеленикавата мъгла на водата отнякъде да ти изскочи туловище , два че и повече пъти по-голямо от тебе, при това въоръжено с многобройни остри зъби – способно е да те накара да настръхнеш целия, знам!
Има и една друга категория, които са не по-малко внушителни – обикновеният бутилконос океански делфин. Всеки един от тях е 2-3 пъти по-голям от тебе, изглеждат много впечатляващо под водата и въпреки че не съм бил обект на агресия от тяхна страна, рибата ми на буя или на стрелата е била –крадена е нееднократно от тях. Един-единствен път един от тях ме ръгна грубо с нос в гърба, но това си беше изключение.
Ванка, готово, ето още една снимка - като стъпихме обратно на твърда земя, след събитието ! Много ми е любим този кадър - като илюстрация на суровата красота на океана и природата в тази част на света …
|
|
Ще завърша разказа на малко тъжна нотка. Преди няколко седмици е имало инцидент с подобна лодка с туристи, оперираща на друго едно место, на около 50км от Острова на Тюлените. В спокойният океан се е появила изневиделица отнякъде единична, огромна “вълна-убиец”, като Цунами, и е обърнала катамарана с туристите в гъмжащата от акули ледена вода. Трима души са загинали, двама американци и един норвежец, поради травми от стоварващата се върху главите им тежка лодка, и от удавяне. Останалите хора са били спасени от околните лодки, свидетели на трагедията. За първи път се случва фатален инцидент с лодка, ангажирана с тази специфична дейност . Заслужава да се спомене фактът, че никой от хората във водата, дори и загиналите, не са били атакувани или ухапани от Големите Бели Акули, плуващи наоколо ...
|
|
Нови Продукти
Цена: 0.60 Лв.
Spearfishing
|