|
Островът на тюлените и акваторията около него са морски резерват, само лодки със специално разрешение могат да го дближават. Ако не се лъжа само двама оператори имат разрешително да осъществяват наблюдение на Големите Бели от водолази в клетка на това място …
|
|
Повърхността на океана бързо залива следите на току-що привършилата атака …
|
|
В типичен маниер, след първоначалното отхапване на парче от тюлена, акулата го оставя за 15-20 секунди да загуби кръв и сили, и чак тогава се връща да го довърши. Прави го с цел да избегне евентуално нараняване от острите зъби и нокти на тюлена, ако все още е силен и боеспособен – тюлена е в състояние да ослепи акулата с ноктите си …
|
|
Чайките са невероятни – светкавично се събират над сцената на сполучлива атака – издавайки местонахождението на новия умиращ тюлен …
|
|
Атаката на акулата дори не успях да я хвана, толкова беше бърза и изненадваща, само водните пръски издават че е в ход ново убийство …
|
|
На тази снимка се виждат няколко тюленчета, плуващи като делфини, забързани към острова …
|
|
По-малко от минута след началото на атаката всичко вече е приключило, дори кръвта вече се беше разтопила в океанската вода ...
|
|
След малко акулата се върна мързеливо обратно и си прибра остатъка от тюленчето, а чайките се ровеха за отпадъци из водата наоколо …
|
|
Когато се окопитих и вдигнах фотоапарата, чайките, позлатени от изгряващото слънце вече летяха над сцената и се опитваха да докопат каквото могат …
|
|
Отправихме се на бавен ход към раненото животно, едвам-едвам плуващо по повърхността, в ляво от лодката. Наближавайки го , видях че половината от гърба му липсваше, отхапан от акулата . Водата около него бе почервеняла от струещата кръв, а то ме гледаше с изцъклени , като че глазирани очи. Не се четеше болка в стъкления поглед , само изненада . Гледах го като хипнотизиран, забравил напълно фотоапарата и снимането, телцето мина на една ръка разстояние от борда , можех дори да го докосна с ръка ...
|
|
За съжаление скоростното плуване не му помогна. Една акула го издебна и го удари изненадващо точно пред нас, пред очите ни ...
|
|
Самотен тюлен , точно в центъра на снимката, пред носа на лодката, с бързо плуване се носи към спасителните скали на острова … (Препоръчвам ви да отваряте всяка една от снимките, и да ги разглеждате на цял екран – ще видите много подробности)
|
|
Златните лъчи на изгряващото из зад заобикалящите огромния залив планини слънце, все още се мъчат да пробият тежката облачна пелена над океана …
|
|
На другата сутрин, още по тъмна доба се отправихме с катамарана “Блу Пойнтър” от пристана на СаймънсТаун, военноморската база близо до Кейптаун . Целта ни беше Островът на Тюлените , а на снимката се виждат огрените от изгряващото слънце отвесни скали на КейпПойнт в далечината зад нас ….
|
|
Ще ви разкажа за едно мое пътуване до место в Атлантическия Океан, наистина уникално – в световен мащаб! Местото е Островът на Тюлените (Seal Island), намиращ се точно в средата на Фолс Бей, близо до Кейптаун. Уникално е, понеже това е едно от малкото места по света, където Големите Бели Акули са се научили да прилагат своеобразна тактика при лова на любимата си храна – тюлените, с техния дебел слой подкожна тлъстина. Може би сте гледали по “Дискавъри” документалния филм “Летящите Акули” ? Филмът е заснет точно на това место, и то точно от лодката “Блу Пойнтър” с която и аз посетих водите около острова. Много рано сутрин, при изгрев слънце , акулите плуват близо до дъното около острова, криейки се в мътната придънна вода, изчаквайки плуващите по повърхността тюлени да почнат да се прибират от нощния си риболов. Акулите с мощна засилка се изстрелват от дъното към повърхността, стремейки се да захапят някой от бързо плуващите тюлени. От силата на инерцията много често акулите изскачат изцяло над повърхността на океана . Сигурно сте виждали абсолютно невероятните кадри на огромните хищници, излетели с цяло тяло над повърхността, с едно тюленче в зъбатата челюст ?! Това е много сполучлива тактика от страна на акулите, позволявайки им да улавят тюлените, които са многократно по-бързи от тях. Веднъж чух едно чудесно сравнение : докато акулите наподобяват бавен бомбардировач под водата, тюлените са като бързи изтребители. В нормални обстоятелства Голямата Бяла Акула никога не би могла да настигне здрав и бърз тюлен.
Снимката е правена от КейпПойнт, вижда се разстланият отпред Фолс Бей, а точно зад гърба ми е нос Добра Надежда …
|
|
Само така - нема да му се плашим на холестерола я!
Петьо, и аз много им се кефя на абалоните, но са ми далече, и чак септември ще ходя по места където се намират. Колкото по-малко ги ям, толкова по-вкусни ми се струват, да знаеш! |
|
Яворе, холестерол може и да съдържат, но аз като всеки цивилизован мъж след 40-те редовно си проверявам нивото на холестерол в кръвта и установявам че след дългогодишна редовна консумация на лобстъри нямам никакви проблеми! Но е факт че много хора са алергични към ракообразните, като цяло – направо ги съжалявам, че не могат да опитат такива морски деликатеси.
Ник, откровено казано направо съм потресен как разни “борци за правата на животните” могат да вдигат невероятен шум за “жестокостта” на този начин на сервиране на лобстъра. Наскоро даже една верига от японски ресторанти в Ню Йорк ги махна от менюто си, след организиран натиск от страна на такива “защитници”! Лично аз никога не съм ги сварявал живи, обикновено прилагам по-хуманният начин за “приспиването” им : слагам ги в кофа със сладка вода за 30 минути.
Иво, благодаря за комплимента! Ще ви покажа и други Сашими-творения , но ще се огранича с по-екзотичните , като например Морски Таралеж (Уни), Абалон (Ауаби), Кралска Скумрия (Саба) – стига само да набавя (собственоръчно!) кулинарния материал! |
|
И аз мисля кат Явор - не бива да се издига рибата в култ, никога не знаем какво ще ни прати утре морето ... |
|
Веско, мисля че суровите скариди са с коренно различен вкус от живия лобстър. Да си призная, много е интересен вкусът на лобстъра , но трябва да се яде броени минути след като е обезглавен. Иначе консистенцията на месото се променя. Първоначално е малко хрупкаво-жилаво, трудно е да се обясни точно, няколко минути след това омеква. Но пак повтарям, не се усеща толкова изявено сладникавият му вкус, както ако е леко сварено предварително. Абе човек трябва да опита всичко, ми се струва, и сам да прецени за себе си. След този на снимката изядохме още 4, но ги сварихме предварително за 5-6 минути - да усетим разликата. Преобладаващото мнение, е че предварително леко сварени засищат повече. Тъй че зависи какво търсим - ново вкусово преживяване, или засищане ...
Вова, знам ли за паразити? Може и да има, ама как да разбереш? Успокоителното е, че си ги ловя сам, и знам от къде идват - отточни канализационни тръби няма наблизо до местата ...
Няма да ви казвам какви само отзиви съм чел на "неподготвени" европейски консуматори на това блюдо в японски ресторанти, леле-мале ...
|
|
Вечеря за шампиони …
Ако ми се случи да си поръчам подобно нещо в автентичен японски ресторант, бих предпочел накрая вместо сметката, да дойдат направо със самурайския меч, и с него да ми отрежат главата – сигурен съм че по малко ще боли …
|
|
Нови Продукти
Цена: 566.00 Лв.
Spearfishing
|