|
Да, бе, Влади с неговите тричави гастрономични философий - ама тоя път ще му донеса нещо друго да опита - бас държа че и на Валтер няма да даде да хапне ...
Но истината си е истина, и това го гарантирам - черноморските риби имат по-меко месо и по-тънка кожа от океанските, в резултат се късат и по-лесно. Не им е лесно на океанските риби - трудно се оцелява в океана, затова им е загрубяла кожата в борбата за оцеляване ... |
|
Akula написа:
... който ме посъветва големите риби да ги прострелвам не перпендикулярно, а отзад-напред - диагонално, в момента в който са ме подминали вече ...
Съвършенно правилен съвет ! Валиден е за повечето риби, между другото. |
|
pipin162 написа:
А за залагането на риби,тъй като все някой пита как става?Ще чакам да отворите тема с въпрос относно това и ще обясня веднъж и завинаги как става това.Говоря в единствеено число и визирам себе си тъй като сме само двама човека,които са го видели с очите си и ние заловихме този "състезател".
Ивчо, на мене ще ми е много интересно , ако разкажеш случката подробно. Например в отделна тема, в раздела "Спорт и правила" ? С имена, факти, всичко ...? |
|
Ивчо, Филка, ще нахвърлям основните линий на разказа и ще ви го пратя за съвет как да го илюстрираме. Мерси за отзива ! |
|
Vessel написа:
... рибата където и да я ударя на здраво място ще я взема ...
Наскоро започнах да прилагам тактиката на един приятел и да стрелям в опашките на рибите (горе-долу в третата третина на тялото). Месото там е най-здраво (поне при океанските риби), костите са на гъсто, и шансът да й счупиш гръбнака е най-голям. Освен това не могат да плуват със стрела в опашката. Трябва да си призная че много съм впечатлен от резултатите до момента. Е, на снимката рибата изглежда че все едно си стрелял нескопосано, и едвам си я взел, но какво от това? Не знам обаче дали този метод е приложим при черноморските риби ? |
|
gre6nik написа:
защо кания - не може ли като на стрелите - да му набучваме на острото едно парче от ластик?
Разбира се, че може - така си ползвам кукана от много години - нанизан в парче от ластик ...
|
|
Ивчо, Филка, имам нужда от помощ. Трябват ми две-три простички графики като илюстрация на една история която отдавна се каня да напиша, но просто няма как да я илюстрирам с фотографии. Бихте ли имали време за нещо такова? Не е спешно въобще. |
|
Най-хубавото на гмуркачите е, че са горди хора-индивидуалисти. Такива са навсякъде по света, и тук при мене е така. Ще ви дам само един пример.
С най-близкия ми приятел и колега, с когото гмуркам често през уикендите сме горе долу на една възраст , 48-50 години. И двамата сме с повече от 30 години гмуркачески стаж. Всеки си е изградил свой начин на стъкмяване на екипировката и не ще и да чуе някой да му дава акъл кое как да прави.
Преплуването на зоната на прибоя при влизане от брега в океана си е изпитание само по себе си. Много често височината на прибойните вълни надхвърля 2 метра, тогава преплуването на тази 100-150 метрова зона при влизане, и особено при излизане въобще не е толкова лесно, колкото го прави да изглежда Памела Андерсън в “Baywatch”. Не случайно се нарича “Зона на смъртта” – точно там, на един хвърлей от брега са се давели болшинството от корабокрушенците по южноафриканските брегове през миналите векове. Дълбочината там където се разбиват вълните е под 1 метър, отдолу може да са пясък, или камъни, с остри режещи ръбове, обрасли с остри като бръснач миди и стриди. Докато се науча как да изплувам към брега с 10-20 кг риба на буя не веднъж и два пъти съм бил подмятан по скали и камънаци – имам си дълбоки порезни белези и по ръцете, и по колената, и по седалищните части, за спомен от учебния процесс.
В резултат съм си изградил специфичен начин на преплуване на прибоя, придружен от специфичен начин на стъкмяване на екипировката – буй, въже, харпун, тежка риба.
Колко пъти само съм се опитвал да убедя моя приятел да опита моя начин, понеже е лесен и безопасен. Не, та не, не ще и да знае. Онзи ден при особено високи вълни си изгуби маската в прибоя, и от тогава взе да се заслушва в моята методика – може и да успея да го убедя един ден да я пробва …
Та и ние тука в безобидния сайт така …
Колега Ник, ако действително имаш желание да се запознаеш по-подробно с процеса на създаването на гореупоменатия незадължителен Кодекс, може да погледнеш тук
[link] И ако имаш конструктивен конкретен принос – публикувай го там, ще го обсъдим на драго сърце.
Държа да отбележа, че се радвам много, дето споменаваш нещо съвсем конкретно, което не одобраявш – снимката на Катчо [link]
Бих желал самият Катчо да отговори на неодобрението ти, така е най-добре (Извинявай Катчо, че те въвличам, без предварителното ти разрешение!). Вярвам че ще го стори като истнски мъж, и няма да се дръпне обиден като ощипана примадона. Хубаво е когато неодобрението е конкретно , към определена снимка. Когато се говори завоалирано и неясно, изглежда че обвинението е всеобщо, насочено към цялата аудитория. И тогава най-невинните от невинните си вземат бележка, без да искат (Гринго, извинявай братле , че те споменавам!)
Това с критичните коментари под публикувани снимки се оказва доста деликатна работа всъщност, а не би трябвало да е така. Когато човек е сложил снимки за публична консумация, би трябвало да очаква и не-ласкави оценки понякога. За 3-те години в които посещавам сайта, лично аз съм си позволил само на два пъти да дам леко критичен коментар под две снимки. И двамата колеги не ми говорят от тогава – което разбира се си е тяхно право, след като така са пожелали. Дано им мине един ден ...
Като положителен пример на абсолютно джентълменска реакция към приятелска критика бих дал обаче колегата Юли (Spear) (Юли, извини ме че и твоето разрешение не поисках предварително) - сами може да се убедите тук [link]
Колеги Ник, Весел, и всички останали участници в таз дискусия – искрено се надявам че ще имаме възможност да четем и занапред често ваши мнения из форума.
Поздрави ! |
|
Юли, сигурен съм че черупките на тези които ти си виждал са способни да ти натрошат пръстите на ръцете, ако успееш някак си да ги пъхнеш където не трябва |
|
Стори ми се уместно да припомня на всички колеги темата която разисквахме още преди 3 години . Не знам дали колегата Ник я е чел.
Много от тук дискутираните неща бяха обсъдени още тогава :
ЕТИЧЕН КОДЕКС НА ПОДВОДНИЯ РИБОЛОВЕЦ
- Подводният Риболовец знае че е неразделна част както от заобикалящата ни природа, така и от всички живи същества в нея.
- Той добре познава своя спорт: начина по който се практикува, обекта на риболов, взаимодействието си с околната среда, както и възприетите и действащи закони и др. нормативни актове, които го регламентират.
- Подводният риболовец осъзнава повишения риск при практикуването на тази дейност. За да не причини болка на близките си, той никога не предприема излишни рискове, познава и спазва общоприетите правила за безопасност.
- Той осъзнава въздействието си върху подводния свят. Подводният риболовец се стреми да се интегрира в този свят и да ограничи негативното си въздействие върху него, като по този начин съхрани подводната среда и нейните обитатели.
- Съзнателният подводен риболовец не унищожава - той лови риба! В улова си той е селективен!
- Улова си той подбира измежду големите екземпляри, вече зрели и изпълнили функциите, които им е отредила природата, било то репродуктивни, или други.
- Той съхранява и уважава редките видове и тези заплашени от изчезване, дори и когато това не е изрично закрепено с нормативен акт.
- Той демонстрира уважение към съществуващите средства за защита на рибите и другите обекти на подводен лов, било то природни или законодателни.
- Той е велокодушен при евенуалната си победа: не малтретира и показва респект към улова си!
- Той е скромен в успеха си, не се главозамайва от подвизите си, било то истински или въображаеми!
- Той разбира че стойността на трофея е право пропорционална на усилието, вложено при добиването му!
- Той използва пълноценно екипировката си и е длъжен трезво да преценява своите физически и умствени възможности!
- Той е честен в маниера си на ловуване, в начина по който се сдобива с риболовните си трофеи, правейки го в духа на спортсменската етика!
- Той уважава и другите потребители на морето, независимо дали са морски или външни обитатели. Оказването на помощ в морето е задължително! Като знак на солидарност, и на него ще му бъде оказана помощ при нужда.
- С действията си, подводният риболовец никога не застрашава безопасността на околните.
- Подводният риболовец осъзнава, че колегите му, упражняващи същата дейност, могат да притежават възгледи, отличаващи се от неговите. Разликите могат да се дължат на етични, професионални или религиозни причини, или просто на различен начин на мислене. Това предопределя поддържането на положително отношение към колегите!
- Подводният риболовец винаги се стреми да добие максимална информация, отнасяща се за дейността му, за средата в която практикува тази дейност, или за представителите на животинския свят, с които се среща в тази среда.
- Подводният риболовец споделя с желание своите познания, стремейки се по този начин да издигне нивото на подводния риболов, да го развие, да го запази и да го направи по-безопасен. |
|
Тридакна (Giant Clam) (Tridacna gigas)
Имаше на времето една поредица книги “Приключения и Научна Фантастика”. Като малък бях много впечатлен от книгата , “Теао Немия” от тази поредица, написана от Петър Бобев. Общо взето беше за живота на един ням гмуркач, Теао, някъде по екзотичните тропични острови. Един епизод ми се беше запечатил в детското съзнание, как Теао стъпва на дъното в гигантска мида Тридакна, и тя затваряики черупките си, му хваща глезена. За да се освободи той трябваше с нож да пререже мускула на мидата, държащ черупките затворени. И разни художествени измислици от тоя род.
Много години по-късно, имам възможността често да видя под водата тези красиви миди. Тъй като черупките са търсени сувенири от туристи (виждал съм да ги продават дори в Созопол по сергийте), на много места са застрашени от изчезване и са забранени за лов. В музеи съм виждал действително огромни черупки на Тридакната – почти еднометрови, наистина опасни като потенциален подводен капан, но в морето такива надали вече има останали. Отдавна са изловени от местното население и продадени на туристи. Та вероятността някой да стъпи по невнимание в разтворена жива мида е нищожна. Въпреки това е хубаво човек да не се опитва да си пъха пръстите в разтворените черупки под водата. Мидата е страхотно красива под водата – мантията й излиза извън черупките , и блести с всички цветове на дъгата. Трудни са за доближаване, обаче. Усещат движението на водните частици, мантията се прибира светкавично и черупките се затварят, преди да си успял да направиш свестна снимка …
|
|
Да, хубаво списание е. С интересни и вълнуващи историй във всеки брой, с много снимки. С чисто австралийска насоченост е.
Има и още едно друго австралийско списание, също така много интересно : International Freediving & Spearfishing News . То е по-скоро с интернационална насоченост. Погледнете тук [link] корицата на най-новия брой, който току-що излезе. Много впечатляваща е снимката ! |
|
Има една поговорка на английски "Preaching to the converted ..." , демек "Проповядваш на вече покръстените ..."
Та и нашия случай малко такъв ... |
|
Ако цъкнете на снимките, ще ги видите в добра резолюция, позволяваща четене ...
|
|
Показвам ви част от поредица статии на тема “Подводна дигитална фотография за начинаещи“ - от австралийското списание “SPEARFISHING Downunder Magazine” . Този откъс съдържа съвети специално за фотографи на апнея …
|
|
Ванка, малко филология:
Наставката "...джия" по произход е турцизъм. Между другото на турски се произнася "...джъ" , като в зависимост от предходната съгласна може да се произнесе и "...чъ". Както и много други турцизми, приставката е навлязла широко в българския език, и разбирате по принцип какво означава.
Не знам дали в турския език съществува думата "HARPUNDJI" (харпунджъ), но има думата "BALIKCHI" (балъкчъ), което означава "рибар".
Така че колегите които желаят да се нарекат харпунисти, вероятно подсъзнателно избягват една турска конотация в термина, характеризиращ специфичната ни дейност ... |
|
vladosub написа:
...
Пръстът ми който вече натискаше спусъка изведнъж спря - без мисловна дейност, ей така просто...
Излязох след 20 мин, без риба.... и докато се събличах на брега бях щастлив и усмихнат ....
Влади, дълъг път си изминал от онези 25 платерини [link] за 2 часа на Черноморец 1985 година - пишлеме, еваларка за което !
Не съм сигурен какво е текущото законодателство по отношение на подводния риболов в Черно Море в момента, спомените ми датират от преди 20 години. А тогава лимит нямаше, и улов от 20-30 риби се считаше за признак на висше майсторство. Докато няма законодателен лимит, вероятно ще има и спорове кой улов е етичен, и кой не е. За жалост същността на хората е такава ...
Ще ми се да споделя как са регламентирани нещата в тукашната част на света. Риболовците-любители, били те с въдица или харпун, се мерят с един аршин. Необходимо е да се закупи годишно разрешително за подводен риболов. Дневният лимит е 10 риби , като има отделно повидово ограничение за бройка и минимална дължина. От гледна точка на един подводен риболовец е страшно лесно да напълниш кукана с 10 рибки по едно кило всяка - има страшно много такива. Но е почти невъзможно да достигнеш дори 5, но качествени риби. (Един любопитен факт - за кефаловите реално няма ограничение - лимита за тях е 50 риби на ден, но ни един подводен риболовец не познавам, който да преследва такива ...) Контролът е постоянен и неумолим - проверяващите органи са навсякъде, глобите за нарушителите са изключително сурови, тежки случаи отиват направо на съд.
Затова по мое мнение ако законодателството е ясно и недвусмислено и контролът як , ще е много лесна оценката какъв улов е приемлив, и какъв не е. Естествено, всеки подводен риболовец отново би трябвало да упражни трезвата си преценка при прилагането на законодателния лимит. |
|
Все пак, да не губим фокуса - всички обичаме морската храна, нали така? Риба, раци, миди, главоноги - всичко това е много-много вкусно... До това опира в края на краищата практикуването на спорта ни - доставянето на свръх пресни гореупоментите продукти. На първо място. Всичко останало, макар и адски важно е екстра ... |
|
Миро, напълно безопасни са, въпреки предупредителната окраска. Нарича се Snake Eel, горката даже няма зъби. Тази съм я снимал на о. Мавриций ...
А Stonefish е такова гротескно изглеждащо създание - толкова грозно, та чак хубаво ...
|
|
Нови Продукти
Цена: 196.00 Лв.
Spearfishing
|