|
Stonefish (Риба Камък) (Synaceja verrucosa)
Счита се, че е възможно най-отровната риба в света – има документирани смъртни случаи , разпространена е в топлите океани. Доста големи са, бих казал около 3кг е бил всеки който съм срещал. Почти е невъзможно да я забележиш на дъното, прилича на обрасъл с водорасли камък. На няколко пъти съм ги виждал на не повече от 10 сантиметра от лицето си, докато съм бърникал по дупки и пещери за лобстери.
Опасността от убождане в областта на лицето в такава ситуация е много голяма, понеже го забелязваш в последния момент, а една алергична реакция от убождане на такова място почти сигурно ще доведе до задушаване преди да успееш да стигнеш до брега.
Има 13 отровни шипа на гръбната перка, 3 на аналната перка и 2 на гръдните. Отровата е невротоксична – атакува централната нервна система, както отровата на кобрата. Паралелно с това, обаче, протича и разграждане на тъканите в мястото на убождането, тоест притежава известен цитотоксичен ефект. Оцелели жертви на убождания си носят белези за цял живот. Болката в момента на убождане е нетърпима, по думите на пострадали. Потапяне раната в гореща вода очевидно донася облекчение.
Показаният на снимката екземпляр го открих скрит в една абсолютно тъмна пещера, голям беше колкото футболна топка, съжалявам че нямам по-добра снимка ...
|
|
Съветът който се дава в тукашната част на света при ужилване от отровни риби, е нараненото място да се потопи в гореща вода, обикновено 55-60 градуса, което е общо взето на границата на търпимост. Горещата вода облекчава моментално болката, а топлината очевидно подпомага разграждането на отровата. Просто го имайте на ум като обезболяващо средство , ако недай си боже някому се случи да бъде набоден от дракон, скорпид или друго подобно.
Напълно съм съгласен със Стамен че в морето и океана почти всяко същество или боде, или жари, или реже, или хапе – така че не бива да се пипа безразборно тук и там.
При пръв удобен случай ще сканирам и кача двете си книжки за опасните морски/океански същества на един диск, и ще ви предоставя информацията за ползване, ще видя точно как ще го осъществим.
Продължавайте дискусията за опасните черноморски риби - а аз междувременно ще ви показвам постепенно океанските опасности … |
|
Ванка, то и за лаврак няма ... Колега MOMO , колко сантиметра беше, измери ли го ? |
|
Веско, тази риба е от семейството на мерутата - нарича се на английски Yellowtail Rockcod. Много красива риба под водата - ярко синьо-виолетова е, с блестящо-жълти гръбни и гръдни перки - .направо свети като електрическа. И с ненадминати вкусови качеста, разбира се ....
Само да подкрепя Добри - Марсилската тока е уникално удобна и надеждна. Действително трябва леко да се скъси гумения колан, обаче, че много виси ... |
|
... и преди ...
|
|
Уловът след ....
|
|
Петър написа:
Браво за калкана!
Бих Ви препоръчал да си смените токата на колана! Тази може сериозно да ви затрудни ако се наложи да изплувате аварийно.
За Марсилската тока ли говориш ? |
|
Ивчо, за йогисткото дишане си абсолютно прав – особено за коремното дишане. Абсолютно е задължително да се практикува по време на раздишване на повърхността – пълни белите дробове максимално и оптимално.
Да ти обясня сега за тренировките със задържане на дъха при тичане. Прави се да привикне организма ти да функционира пълноценно в условията на кислороден глад, тоест , анаеробно. Втората цел която се гони, е да привикне организма ти към бързо възстановяване на повърхността , между гмурканията, докато плуваш наоколо. Паралелното физическо натоварване от тичането симулира екстремна ситуация и потенциално би могло да те докара до загуба на съзнание – ситуация която не е опасна ако си тичаш на стадиона, например . Ще ти дойде порив за вдишване , и ще се върнеш обратно в съзнание. Ако загубиш съзнание във водата знаеш какво става. Между другото, един интересен факт, на който може би не си обърнал внимание – пулсът ти се забавя в момента в който спреш да дишаш – както при гмуркането.
А ако един ден ти се открие възможност да гмуркаш в океана, ще разбереш колко често ти се налага да работиш на Макс с плавниците под водата. Един пример е гмуркане в условията на силно течение – много често срещано явление в океана. В Черно Море такова нещо няма да изпиташ, но в други морета си е ежедневие. Забрави плавно и бавно гмуркане към дъното – трябва си яко махане с крака, чак до дъното, за да се пребориш с течението, което най-вероятно вече те е отнесло 10-15 метра надолу, което от своя страна означава че трябва да плуваш над дъното , срещу течението още 10-15 метра, за да си дойдеш до мястото където целиш – било то голяма скала, дупка, козирка или каквото и да било. А дълбочината е 20 и повече метра … Само си представи как ти бие сърцето докато осъществяваш гореописаното гмуркане.
Друго което се налага често да се прави в океана е да се гони рибата под водата – концепция която най-вероятно ви е странна, заради преобладаващия начин на риболов с изчакване , типичен за Черно и Средиземно Море. Специално Кралските скумрий , Уахуу и други – може да се наложи да ги гониш по 20 и повече метра под водата, в права линия, направо до припадък, а те все се държат извън обхвата на харпуна ... Така че не си прав да отписваш бягането със задържане на дишането като метод на тренировка, според мене дори и за Черно Море - определено те прави по-издръжлив.
PS Не забравяйте също така за съществуването на спортната дисциплина "Динамична апнея" ... |
|
Средата на 70-те излезе една книжка на руски "С ружйом на глубину" от Мстислав Микрюков, която ми стана тогава настолна книжка, за съжаление ми се изгуби някъде след време. В нея имаше различни тренировъчни режими, ще опиша по памет само един, който практикувах най-често:
Тичайки равномерно се вдишва на четири крачки, и се издишва малко по-дълго, на шест крачки. Когато се покрие километър, се прави хипервентилация : 10 вдишвания-издишвания по на две крачки, поема се дълбоко въздух, и се задържа дъха по часовник, продължавайки да се тича. Първоначално се задържа дъха за кратко, 10 секунди. Когато се влезе във форма след няколко дни(седмици), времето се увеличава на 15-20-25-30 секунди. Издишва се, продължавайки да се тича, без да се намалява темпото. Нормализирането на дишането се прави пак по на две крачки вдишване-две крачки издишване. След което се минава на първоначалния режим : вдишване на четири, издишване на шест крачки. И така докато наближим втория километър. Пак задържане на дишането по часовник. Плюс още един километър. И така по 3 километра всеки ден. Същият режим може да се прилага и при нормално ходене из града, не само при тичане.
Естествено, в днешно време тренировъчните режими в апнея вероятно са различни, и много по-напреднали, но преди 30-35 години нито имаше информация, нито условия. За казармата този режим си ми беше идеален - наоколо беше само поле, а морето беше на стотици километри. Най-важното беше, че благоприятните резултати от сухите тренировки ги усетих в морето веднага... |
|
Ihtiandar написа:
Ако желаете да се съхрани по дълго, веднъж замразена, я вадите от фризера, топватея за 1 сек. в кофа с вода и я вадите.Получава се един тънак филм около рибата, който я предпазва от изсушаването на фризера.
Стамене, това е много хубав трик, ще го пробвам, макар че замразена риба не се задържа дълго във фризера ми. Замислих се, между другото, и трябва да си призная че съм доста разглезен , всъщност. Цяла риба почти не замразявам - режа само филетата на рибите, и слагам тях във фризера. Така са удобни за готвене, и не се занимавам допълнително с чистене и т.н.
Ивчо, то и аз живея в къща с много голям двор, ама пак не чистя риба там - само в морето или на плажа. Мерси за информацията - ресторанта задължително ще го пробваме! И двамата с приятелката ми сме страстни почитатели на морска храна, и обичаме да опитваме уменията на готвачите в различни специализирани морски ресторанти. Във Варна не съм бил 20 години, но съм сигурен че ще го намерим ! |
|
atoman написа:
Изразяват се главно в тичане и тренировки за апнея на сухо.
Абсолютно съм съгласен че тичането придружено с апнея в движение прави чудеса. Така тренирах всеки ден в продължение на 2 години докато бях в казармата - сам не можах да повярвам на резултатите когато се уволнихме и почнах реално далдисване в морето ... |
|
Юли, по скоро е като шипа на морската котка, но по-къс, много по-здрав, остър и назъбен назад. Отровата е като на скатовете - отровна слуз по шипа. Прави много гадни пробивни рани, които могат да гангренясат и доведат до ампутация. При набождане се препоръчва да се потопи мястото в гореща вода (55-60 градуса C), за да се разпадне отровата. Докато го пиша това , ми идва нещо наум. Много колеги вече пътуват по непознати, екзотични дестинации, и не е лошо да се запознаят предварително с потенциално опасните морски организми, каквито в Черно Море не се срещат. Знам по себе си - ако не си предупреден, можеш да си нанесеш неприятни наранявания, ужилвания, набождания и какво ли не, когато попаднеш в ново море, океан, и т.н. Лично аз имам две книжки по темата - една на руски, и една на английски. Макар и старички, пак са си актуални. Да взема да ги сканирам, и ако някой се интересува или му трябват - да му дам копие ? |
|
seal написа:
Сравнявали сме кефал престоял година във фризера
А аз си държа рибата във фризера не повече от 3 месеца - толкова колкото е препоръчителния срок за съхранение на риба и рибни продукти (има го на вратата на фризера, хубаво е човек да се консултира с инструкцийте понякога ...)
Иначе рибата си чистя и замразявам точно както го описа Явор.
Въпрос към всички дето си замразяват рибата с вътрешностите и си я чистят после в апартаментите -толкова ли ви харесва да си правите кухните на мазало с рибени черва, люспи, смрад и т.н.? Щото на мене не ми харесва, ама никак!
Наложи ми се да го направя сега, Януари, бяха ми донесли калкан, замразен с вътрешностите. Егати разправията да се изчисти и разфасова в кухнята на апартамента в София! Миризмата на стари вътрешности из апартамента е меко казано отблъскваща - пренася се и на месото, и не е плод на въображението ми.
За съхранение след улова, мнението ми е : рибата, изчистена от хриле и вътрешности се поставя в хладилна кутия с натрошен лед - май го бях споменал някъде и преди . Така охладена рибата издържа до една седмица , естествено леда се допълва , а разтопената вода на дъното периодично се изхвърля.
Ивчо, това за което говориш си е истинско професионално оборудване, процеса се нарича Blast Freezing, и действително е професионално решение (колегата дето има специалност Хладилна Техника може би ще го потвърди ...) Как се казва рибния ресторант, ще го посетя да им опитам кухнята като мина през Варна по някое време този Август ? |
|
Това за замразяването на рибата с вътрешностите не мога да си го обясня по друг начин, освен че рибарите по морето се опитват да продават вътрешностите като живо тегло на нищо не подозиращите курортисти от вътрешността на страната ...
|
|
Явно колегата си е бил прежалил харпуна в момента на натискане на спусъка …
|
|
Юли, точно така, имах една стара руска книжка за опасните и отровни морски и океански създания. Там тази риба я наричаха “Морски сом”. Разпространени са из топлите океани по цял свят, и е хубаво да се знаят като опасни риби от колеги които пътуват из тропическите дестинации. Любопитното е, че това беше най-първата риба която ударих с харпун , когато пристигнах в Южна Африка 1991 година (въобще не си спомних за старата руска книжка...). Бях с местни колеги, и те пощуряха като ме видяха как боравя с рибата като неопитен новобранец. За щастие шиповете не ми набодоха ръцете тогава и урокът бе научен. Въпреки всичко, си остава една много вкусна риба |
|
Много са грозни, горките ...
|
|
А ето я същата риба под водата. Териториална е, и е лесна са за доближаване, ако човек не знае за острите им отровни шипове лесно може да се набоде при обработка на рибата. Чувал съм, че болката е направо нетърпима.
|
|
Dobs написа:
Колкото до това дали контрата е горе или долу съм забелязал по себе си, че на къс харпун с който стрелям на 2-3 метра с контрата отгоре целя по-добре, а на дългия харпунс който стрелям на 4-5 метра е обратното. Т.е. контрата отдолу ми дава по-добра точност.
Някой беше споменал нещо в този ред на мисли по-горе в темата...
Добри, мое скорошно практическо наблюдение ...
Не знам какво ми щукна, и си направих къс, 70-см харпун за много мътна вода, 7мм стрела - контра отдолу, 20мм цял ластик. На края на боя (+/- 3.5 м) стрелата биеше около 30см над целта. За беда по време на изпитанията водата се оказа кристално чиста, и първата риба, голяма като тепсия, на края на боя, не можах да я уцеля - стрелата отиде над нея. Добре че след малко пак се върна, та успях да си коригирам мерника ... Преместих контрата отгоре - сега бие в права линия до края на кордата. Иначе ми знаеш дългите харпуни - на всичките 7мм стрели контрата е отдолу, и са точни та точни на далече ... |
|
@ Добро : Почти същото, само че платеринките са си тревопасни, а тия гонят и ядат малки рибки ...
Между другото, един интересен факт : Любима плячка на Кралските скумрий са малките, обикновени скумрийки. Често ги намирам в стомасите им, току-що погълнати, винаги опашката липсва. Когато големия хищник ги настигне, с един удар на острите зъби им отрязва опашката, изплюва я, след това се връща, и ги поглеща цели, с главата напред ...
@ Явор : Де да имаше повече свободно време ... Май винаги така се случва - работата все ни пречи на хобито ...
@ Пипин : Прав си , талисмана си е много важен за всеки себеуважаващ се риболовец ...
Мерси момчета, айде поемайте темата , не се ли стопли тая морска вода ... ?
|
|
Нови Продукти
Цена: 0.60 Лв.
Spearfishing
|