Разглеждане на всички мнения на Vessel
|
Ох, това е по повод пост отпреди 3 год - съвети на някакъв швед за блекаут - пише "Към текста", но не се отваря никъде... |
|
@Wishbone: Не ми се отваря никакъв текст. Защо? |
|
Айде, още един... Тя и зелената мухоморка е природен продукт, ама аз предпочитам печурки от магазина. Абе момчета, не говорете глупости на всеослушание, тука четат всякакви новобранци и лековерни, не се знае на кого тъпите ви майтапи (или съвети) може да се сторят ценни съвети на "опитни харпунджии". Ще ви тежи някой на съвестта един ден! |
|
Горещо приветствам реакцията и на Иван, и на Анастас! Deliburan, или Лозан, Марио ми каза, че си свястно момче, затова няма да те ям излишно, но на 35 години не ти отива да се правиш на тийнейджър, дето иска да опита всичко. Иван ще те изгони от сайта, а Наско ще те вкара в кауша, ако му се дрогираш в Приморско!;-))) Състезатели може и да не сме, но ако и Подв. риболов да не е спорт, ние сме спортисти, а това не се вързва с марихуаната!!!!! За The Shooter: с 140 горна граница д-р Пашков от диспансера във Варна вече не пуска на състезание. Най-добре може да те консултира Митко Раев, който е професор кардиолог, запален харпунист и член на отбора "Св. Никола" от София. Можеш да го откриеш чрез всеки софийски състезател, а на тяхното състезание в Приморско ще бъде със сигурност. Ама да не отидеш надрусан, че на входа на приморско може да те окошарят!;-))) |
|
Роска (@ruslani4), приятели сме, да не говорим за отношенията и на двама ни със Стамбата (Касабов). Защо ми задаваш такива въпроси и то тук? Да ни изгонят от темата и двамата? Не мисля, защото те не са знаели за харпуните, когато са стреляли още с хавайки. А аз съм правил дървени харпуни през 1983г., и ролкови съм виждал още тогава. И съм създал последователна концепция за лова и въоръжението в Черно море, която издържа всякаква проверка и неведнаж съм предлагал да ти я споделя. А с ръце още не мога - не съм толкова добър...но работя по въпроса!:-)) |
|
Нямах намерение да пиша по тази тема, обединих мислите си и ги отразих в темата за Федерацията. Но ми е трудно да премълча, щом администраторите не се намесват. Колеги, малко от малко спазвайте някакъв бон тон! И да се псувате, правете го любезно и с усмивка;-))) Колега Янакиев, или Янаки, както пише в регистрацията, обръщенията ти към човека с прякор Сий Уинд са лични и откровено пропити със злоба. Задаваш му въпроси, на които той няма да ти отговори, ако може аз да го отменя. Кой е той да ти говори как се става харпунджия? Казва се Апостол Радев, пише му го в профила. Не употребява наркотици. Син е на Нойко Апостолов, лека му пръст и племенник на Петър Апостолов - легенди и любимци на поколения подводни риболовци! Става шампион на България когато ти си бил на 8 годинки, през следващите 2 години е вицешампион и носител на Купата на България. Може пък и да знае как се става харпунджия... |
|
Яро, с тоя виц ми обра точките!:-) |
|
По повод обучението. Спортните федерации се занимават със спортисти-състезатели. Никоя федерация не поддържа официални отношения с любители и хобисти – поне не и делови. Още по-малко да осигурява обучение. Щом някой се състезава с останалите се предполага, че знае в някаква степен. Този, който знае най-много би трябвало да стане първи.;-))) Аз лично си падам много по ученето и който ме познава го знае. Аз се уча от всички и от всичко, а и си умирам да уча другите – когато го поискат. Стигнах ,обаче, до извода, че малко хора го искат наистина. Повечето или не знаят, че имат нужда, или им е под достойнството да поискат да ги научиш. Няма значение колко си успял в други области на живота. Ако искаш да успееш в някоя нова, свеждаш глава, засвидетелстваш уважение към този, който си решил, че може да те научи, и без срам му казваш; „Майсторе, научи ме, моля те”. Не е срамно. Това е първият изпит, който ученикът е издържал. Не може да кажеш на някой, дето е с 30-40 години опит пред теб (колкото и да е научил през тях), че е „длъжен”, или че за него „е чест” да те учи... За мен може да е чест, че Пепе Виня ме моли да му кажа място в нашето море, но за него това си е нещо логично и практически напълно обосновано. Но да уча някой начинаещ как се търсят места, или как се подхожда към дупка, или как да накара сърцето си да бие по-леко, може да бъде само удоволствие, ако той е свестен и е подходил уважително, но не и чест. Иван спомена за лекцията ми в рамките на дайвинг феста на Китен. За нея знаеха много повече хора, отколкото дойдоха. И много хора бяха там – моментът беше подходящ – но не дойдоха. По молба на редакцията на списание „Дайвинг БГ” написах 7 статии на тема ПР, плюс 2 или 3 по-малки материала. Масата хора не са чули за списанието, камо ли за моите статии. А много хора знаят, но не ги четат. Питат ме за нещата, за които пиша, но като им кажа да прочетат се обиждат. Аз не държа някой да ми чете писанията , за да убива повече риба. Но там наблягам основно на мерките за безопасност и на това, как да уловим щастието под водата. Описал съм един куп начини, по които харпунистът може да се удави. И ако Методи от Приморско, лека му пръст, ги беше прочел, можеше да бъде жив... Болшинството от нещастните случаи са не само предвидими , но и закономерни. Но като заговоря по морето или по масите за мерки за безопасност, на петата минута най-често чувам:”Няма да кажеш ти местата, ами ние да си ходим”. Ще ги кажа, ама ако първо не те науча как да излезеш жив, може и да не ги видиш. Ако наистина има интерес у аудиторията и няма съображения против, моля администраторите да се свържат с редакцията на „DIVING BG” и да публикуват тук статиите ми, или да дадат линкове към тях. Някой попита как да си спаси живота – едната статия е само на тази тема. Ако не се хареса написаното, поне снимките, които Иван е правил са хубави ;-))) За тези, които искат да им се обърне повече внимание, в два от броевете пуснах обяви за платен курс. Озаглавих го „Курс по подводна стрелба”, но той включва теория и практика на гмуркане, раздишване, мерки за безопасност, избор и прогонване на екипировката, избор и оборудване на харпуните. Обадиха ми се трима души. Сериозна работа без пари не се върши. Без пари се говорят празни приказки. А такъв курс може да спести на един начинаещ 1000 лева от грешна екипировка, да му спаси живота и да му спести 5-10 години. Ако го проумее. Но не може да се очаква нещо такова от една федерация. Тя си организира състезания, защото е СПОРТНА федерация. Споделям мнението, че не е редно да се убива за спорт – затова не се и състезавам вече. Не само, но и затова. Подводният Риболов не е спорт, той за мен е бойно изкуство. Целта не е рибата, а ние самите. Усъвършенстваме себе си – физически и духовно, а ако се наложи, вземаме някоя риба. Затова съм и против „Балистичните междуконтинентални харпуни”, които са подлудили всички, защото те изместват изкуството на Човека. Целта им е без да развиваме себе си да намалим шанса на рибата. Ако можем да я ударим от 20 метра. Само дето накрая сметката е крива и майсторът с 90см „Алуминка” пак е с повече риби, ако го е пожелал. От друга страна, състезателите би трябвало също да преосмислят отношението си към „любителите”. Именно те са носители на безкористната любов към морето. Ако бъдат изключени хората, които се гаврят с морето и рибите. И в това отношение не мога да не призная заслугата на този сайт. Кой откровено, кой лицемерно, но бавно и полека хората прогресират във възгледите си , или биват отхвърлени. Хвала! На всички е ясно, че във федерацията има нужда от промени. Но пак повтарям – тя е спортна федерация. Не бива да се залита от една крайност в друга. Демокрацията е хубаво нещо, но ако решения за състезателна дейност се вземат от хора, които не са правили спорт и то сериозен, няма да е добре. Те ще ги вземат с чисти подбуди и пак ще загробят спорта. Това би станало, ако прекалено голяма членска маса, основно от любители, гласуват съдбата на федерацията. Има огромна разлика между Подв. Риболов и състезанията по него! ОГРОМНА! Бих искал да предложа да се помисли за организация, съставена от членове на Спеарфиш и други любители, асоциирана към Федерацията, с официален статут, определени права и ангажименти. Да се развиват не само други спортове, а дейности, част от които с обществена насоченост. Така ще има популярност, а никой известен не е останал гладен;-))) Защото засега ставаме „известни” само със снимки тип „натюрморт” и печелим врагове, които няма винаги да бъдат слаби. И мисля, че е крайно време да започнем да се „мешаме” (от приказката:”Мешай се, мама, мешай се, недей стоя настрана кат’ говедце!”). Добре е да си контактуваме тук, но не е лошо да се организират общи срещи, така че хем да се запознаем, хем да родим нещо. И не е задължително на запад вече да са го измислили. Само ще спомена, че говорим за спонсори, а Ф не взема нито един лев от държавата. Няма такава федерация, на която да не й се полагат средства. Съжалявам, че постът ми стана толкова дълъг, но едва сега можах да се включа. Поздрави на всички! P.S. При положение, че не сме порносайт, дали не е редно при регистрацията поне да е препоръчително да се пишат данни от членовете на сайта? Зад повечето прякори няма никаква информация, а те изразяват позиции. Много ми хареса как завършва последния си пост Добри. Впечатли ме ! Веднага се сетих за Уайът Ърп ;-))) |
|
Здравейте, колеги и приятели! Четох, четох, накрая не можах да се сдържа.;-))) Малко и времето не ми стига, че от 3,5 месеца един малък кандидат-харпунджия ми реве на главата;-))) Едно 5-год. Хлапе казваше на баба си :”Бабо, в спора се ражда истината!” Би трябвало да родим нещо много голямо, като чета какво става тук! Явно имаме „Голяма Нужда”, дано и да свършим „Голямата Работа”! ;-))) Щом и Апостол се е включил с толкова активна гражданска позиция, работата е сериозна...;-))) Чудя се откъде да започна. Много неща ми се иска да напиша, не знам дали някой ще го прочете всичкото, а и дали има смисъл. Тази тема малко или много се генерира от темата за бракониерството, а и е доста свързана с нея, тъй като там нещата се изместиха от бракониерството към състезанията и състезателите. Аз лично винаги съм бил най-заклетия любител сред състезателите и най-състезателния дух сред любителите. Но състезанията ги обявявам на самия себе си. Това ме развива непрекъснато. Не можяш да победиш себе си, затова си си най-добрия противник. Можеш само да догонваш заложбите си и застигайки себе си да се тласкаш напред. Не обичам състезанията затова, че са форма да кажеш на някого, че го превъзхождаш. Никой не ти се радва в такива моменти, даже и да те поздравява. Наричал съм себе си „любител” и тогава, когато съм се състезавал най-сериозно, защото винаги съм бил воден от любов – към морето и към хората, с които то ме е срещнало. Това за мен е главното! Подводният риболов е ценен с това, което можем да отнесем в себе си, без да можем да го пипнем – гледки, усещания, спомени, изводи, поуки, приятелства – заради усещанията и емоциите. Който търси друго – нещо, което може да се „пипне”, още не е готов да започне. В този смисъл, да се драчим и поляризираме (независимо как замазваме накрая позициите си с две политически любезности) противоречи на всякакъв разум и емоция. „САМО” трябва да осъзнаем, че не бива да използваме Подв. Риболов за поле за изява. Стремежът тук да се докажем като велики е посегателство срещу ПР. ТОЙ е великият, Морето е великото и тяхната роля е да ни накарат да се почувстваме малки, каквито сме. Това ни отваря съзнанието и ни позволява да се учим. Започнем ли да се величаем пред някого, все едно го правим пред Морето и ПР. На тях не им пука, но ние сме обречени да не научим нищо, оставайки самодоволни , самотни профани зад „тунингованите” си конски капаци. Всички са прави – и любители, и състезатели – ако се зачитат и обединяват. Защото те СА едно и също – просто трябва да го проумеят и открият за себе си в съответния смисъл. И никой не е прав, ако се делим и противопоставяме. Това не означава, че няма разлики, или че трябва те да се заличат. Всеки трябва да осъзнае и приеме себе си и другия. Състезателите трябва да уважават духа и емоциите на достойните любители, а те трябва да са наясно с нивото на добрите състезатели в ПР. И да не се дразнят от това, тъй като разликата в майсторството на доброто средно ниво на състезателите е светлинни години от това на средния любител. И какво от това? Жена ми не ми натяква, че не мога да раждам, аз не я дразня, че тя не може да „прави деца” ;-))) Години наред се драча с масата от водещите състезатели за това, че трябва да има широка организация, отвъд състезанията. Че да си любител, ако идва от „любов”, не е срамна дума, а звучи гордо. Но хората , които практикуват ПР предимно в този сайт трябва да са наясно, че един доказал се състезател се е посветил в много голяма степен на това занимание и не са в една категория откъм майсторство. Не сме политици, не сме и футболисти , за да разбира всеки и от ПР, особено като става дума за състезателен такъв. Много от изказванията тук звучат смешно за разбиращите, но който не знае немски и му говоря ръбато и сърдито може да реши, че аз го знам. Чух оценки, че е детска игра да се ловува в дупки без фенер, че се „изпразват” цепки с врани, че долната граница трябва да стане 500г. И понеже говорим за учене, чисто с учебна цел искам да споделя с незнаещите, че в истинска вранска дупка без фенер не се вижда НИЩО. Има една къща, където може да се мярне нещо, но рибите, особено след първия изстрел се набиват в едни лабиринти, от които се вадят ужасно трудно, само с прожектор, 45-55см. ПНЕВМАТИЧЕН харпун, с влизане изцяло в дупката(което си е глупав риск, особено на 20-25м), и вранската цепка НЯМА изпразване, ако е от такъв тип. От 50-100 врани семейство голям майстор взема 5-10 врани. Останалите са станали професори и тази година едва ли някой повече ще успее да удари и една от тях. Не гледайте враните в някой резерват в Средиземно море, или случайните, които се бият презпоследните 2 год. като пясъчни платерини на плитко(10-14м). При долна граница 500 г, на състезанията ще има 10 човека с по една риба и класирането ще бъде на късмет. А масата от снимките тук няма да ги има въобще, особено ако се спре с манипулациите да се приближават рибите до обектива на фотоапаратите – за разбиращите рибите не изглеждат големи, а правещите го изглеждат смешни. Принципно имам две предложения към собствениците на сайта. Дали изобщо да има снимки с улов? Смятам, че показването на такива снимки тук е същото, като състезанията, но там предизвикателството е открито, към едни от най-добрите в страната. Ако победиш се хвалиш заслужено. Ако се провалиш, може и да ти се посмее някой. А тук е като при децата – „опит-неопит”, вижте ме колко съм добър, ама да не идва днес и на същото място друг, че може да „олекна”. Пак е хвалба с убити животни, пак е вид себедоказване и не е войнско, не е индианско и духът на рибите не отива във „Великите ловни полета”. „Ама аз ги ям!” Тя и рибата на състезателите се изяжда. Но като е убита за купа, както и като я показваме като „трофей”, съдбата й е позорна... Второто ми предложение е да се премахват от постовете всякакви прикрити или не хвалби на тема дълбочинен риболов. Кой работел на 25метра, кой – на 35, кой- на 40+... глупости на търкалета! Който работи, да си го прави, на другите не им влиза в работата. Защото масата от тези разкази са измислица, но начинаещите няма как да го разберат - особено честни момчета, които не биха преувеличили - амбицират се на принципа „Щом другите могат, мога и аз” , решават, че е лесно и белята е готова. Аз вече почти не познавам човек, който не работи поне на 25 метра... Само че , ако заведа някого на някоя дупка на толкова, може да реши, че това са 50+;-))) От 5 години на републиканските първенства има много риба между 12 и 15м, а малко хора вадят повечко риба... Не спорете с мен – просто помислете. |
|
Марти, ние с Батко ти Марио с по колко риби да се отчетем към твоя отбор, за да ни включиш в биричките? А срещу 2 плодови шейка мога да убедя Иво (Пипин) да "разкандардисва" конкуренцията |
|
И аз така мисля - сайтът иска име и парола, или регистрация |
|
Здравейте, приятели, колеги, членове на сайта. Докато се чудех дали и как да отговарям, се удивих на разразилото се. Нещо подобно се случи и преди няколко години. Би трябвало да благодаря на приятелите си в сайта за „евтиния PR”, с който „МЕ защитават”. Всъщност – дано този път да го проумеят повече хора – те защитават не просто мен, а от една страна идеите ми, от друга – шанса на незнаещите, но скромни и любознателни членове и гости на сайта да научат нещо повече от това какъв майсторлък цари тук. Изчетох около 17 пъти всички постове и с мъка открих 2-3 рационални зрънца по темата. Но колко самочувствие и агресия...
Верно е, че нямам нужда от адвокати (без да отричам колко ми е приятно, че винаги мога да разчитам на подкрепа от приятелите си и от здравомислещите хора). Затова не мога да подмина някои изречения (явно зрелостта ми на този етап не е пълна). По повод „какво имаше тогава”, разгледах един каталог на BARAKUDA от 1972 година – не говоря за Италия, Франция или Испания – една немска фирма. Там има 28 любителски и 30 професионални и спортни маски. Верно, че който е роден по-късно може и да не знае какво е имало по света още тогава... После имаше все повече и повече...
По въпроса защо не пишат „майсторите” – от Марио по-добре няма да го кажа. Но ще добавя нещо, което за някои не е ясно. Аз самият проповядвам да не се робува на екипировката. Но някои части от нея никой не е надмогнал, защото те са условие за успешния лов. Като маската. След сравнително кратко гмуркане с не съвсем подходяща маска (не тотално неподходяща) гмуркачът излиза с тъпо и много продължително главоболие, което го обезсилва. Ако не ходите от време на време и за удоволствие, а се готвите за тежко състезание продължително време ще ме разберете. И бъдете сигурни, че лицето ви няма да свикне – иначе то би трябвало да прораства, докато заеме формата на маската. А аз досега не съм видял някой да прилича на маската си. Или маските ни до месец юли би трябвало да пускат вода... От друга страна, голямата видимост е неоспоримо предимство – и в бистра, но особено в по-мътна вода. По-нататък ще се обоснова подробно.
Неведнъж съм казвал, че пиша – и тук, и в списание DIVING BG – не за друго, а за да спестя на някои хора много пари, мъки, разочарования и години. Хвърлят се хиляди левове за грешна екипировка, която след известни мъки се изоставя... Най-често купуващият я е бил посъветван, но некомпетентно. Е, аз не бях обвинен в некомпетентност, а просто в комерсиалност. Явно съм тотално корумпиран, щом и себе си съм обзавел с маска, за която не казах, че е „най-добрата”, а просто подхвърлих като възможен избор. Не знам как gmurkacha очаква един начинаещ да стигне до някаква истина сам. От опит? Че той няма никакъв, нали затова е начинаещ? От опит може да си избере маска gmurkacha, но защото, поне според atoman, има „достатъчно” Всъщност, колко ли е достатъчно? Странното е, че този, който говори за опит и е против моята заблуждаваща реклама, породена от проценти, за 3 години е сменил 20 маски и от 2 влиза с неудобна... Какви съвети и на кого даваме тогава??? Аз нещо не разбирам, дано да съм само аз. Може би, ако освен да говорим, понякога и слушаме, ще си намерим маски? А колкото до опита, той не се измерва само с години занимание. Български език учим по 30-40 години повечето тук, но някои постове са пълни с такива граматични и стилови грешки (не говоря за правописни, те са от бързане понякога), че се напрягам да разбера смисъла на моменти.
С риск да разочаровам някои хора не мога да подмина поста на sea wolf – просто Петьо го е казал твърде възпитано и деликатно. Не бъркайте един форум с истинския подводен риболов. От хвалбите ни на маса жените ни няма да стигнат до оргазъм... Ако сме общество, добре е да се опознаваме – да си четем профилите, да питаме помежду си кой кой е и не на последно място да се завъртаме поне като публика по състезанията. Ако и аз да съм преценил, че не желая на този си етап да участвам в тях , никога не съм отричал, че са един от обективните критерии на прав път ли сме. 10-те риби за 5 часа на буната на миграция, при това по 250-400г (протегнати към обектива на фотоапарата стават по 600 в очите на неразбиращия), може да се окажат 30 за 3 часа от някой друг в същия ден. (При това без невалидни) Тогава разбираме, дали опитът ни е верен и достатъчен. С две думи исках да кажа, да не обсебваме форума и да затваряме устите на хора с ценни съвети, говорейки по принцип. През ръцете на „простия продавач” Никола – el niño – са минали толкова маски и клиенти, хората са били консултирани компетентно и вежливо и са благодарни – защо пък да не може да се обади тук? И като го настъпите мощно кога ли пак ще пише нещо? Дълбока заблуда е, че желаещият и можещият да научи някого на нещо ще се надвиква с целия форум. Може, но ако му плащат, и то на свършена работа –т.е., постигнати резултати от слушащите. И ако съветите звучат „завоалирано” – многократно четене, мислене и практикуване премахват воала. Иначе написаното става като „Большая советская энциклопедия”, а и дали е задължително да разберем всичко веднага?
Съжалявам, ако уводът ми е станал малко дългичък и ако някого съм оставил с неприятни усещания. Единствените ми подбуди са да не бъде задушавана полезната информация, която някой би ползвал с радост, но не би могъл да отсее сред твърде многото противоречиви , а понякога и лишени от смисъл мнения. Тук си говорим за маски. Опира до „удобно-неудобно”. Но същото се случва в темите, свързани пряко, или косвено със сигурността. Тогава опира до „живея-умирам”... |
|
За Sea Wind: Рибите се ъпгрейдват по-бързо и по сполучливо, отколкото ние си мислим. Просто разсъждават различно от нас. Те променят поведението си реално в посока оцеляване - т.е., реагират на действителните промени в условията (ние сме част от условията). Много от опитите на човека да ги превъзходи по някакъв начин са неуспешни на практика, защото хората често разсъждават като хора. А ако искаме да изненадаме риба е необходимо да се превърнем в риба (мисловно и духом). И пак ще кажа, че не бива да очакваме чудеса от екипировката - "Чудото" трябва да сме ние... |
|
Нищо му няма на оловото от акумулаторите - само трябва да се измие с вода заради електролита - където пръсне по дрехите стават на дупки. Цял живот такова леехме, само че старите акумулатори имаха много плочки. Обмазката от плочите изплува отгоре като шлака и се обира, а отдолу оловото е съвсем чисто. |
|
На пазара има толкова много маски, защото има много фирми,които трябва да печелят, с много пари за реклама (най-често без смисъл) и най-вече много гмуркачи, които не разбират от екипировка, но налитат на нови модели. Повечето артикули - в случая маски - се копират (крадат), с повтаряне на едни и същи недомислия и незначителни промени. Под "универсална" се разбира не маска за всички лица на света, а за много голям процент - такива определено има! Затова маски, като "Назо" и "Фалко" си останаха легенди! Особено като се има пред вид, че бяха каучукови.... |
|
От изброените модели само Shadow не съм сравнявал като видимост с MaxLux на Beuchat. Останалите пасти да ядат. Видимостта й и настрани, и нагоре е убийствена, силиконът й е много мек, без да се смачква като на Орбит при бързо гмуркане надълбоко. А най-странното е универсалната й форма - "обзавел" съм над 20 приятели с нея и нито един не е казал, че не му пасва. Само че, за разлика от повечето дискутирани модели, цената й е 65лв. |
|
Аз само добродушна шегичка пуснах, но за твоя харпун вече легенди се носят! Стамбата така го похвали, че ще те моля на лято да "дадеш едно кръгче"! В лодка - на драго сърце, но като тайфа на тренировка. Вече не се състезавам с никого, че все съм крив |
|
Роска,помниш ли вица за красивия и за грозния? Дето мацката залепнала на красивия и след 2 часа мъки изохкала:"Ооох, къде го Грозния, да дойде да ни опъне и двамата?!" Да не стане - ролер,карбон,ролер,карбон, на края на състезанието рибите да изохкат:"Оооох, къде го някой с "Алуминка-МОНОГЪН" , че се измъчихме..."? |
|
Харпунът оправи ли се? Олекна ли зареждането? |
|
Нови Продукти
Цена: 372.00 Лв.
Spearfishing
|