Разглеждане на всички мнения на vatus
|
Миро, когато писах за обличане на петата, имах предвид залепяне на мека материя в задната част на въпросната, по самият и габарид и в никакъв случай не по обемна от самата пета. Аз самият не ползвам харпун с пета, но това не попречи от многократни зареждания дръжката на самият харпун да ми съсипе предния неопрен, така, че от няколко години задължително ползвам неопренова подложка (аз го наричам "лигавник", поставен върху самия неопрен (преди това бях писал какво представлява) |
|
Акула, трудно ще ти е да достигнеш такова съвършенство на формите. Абсурд да докараш чеповете и бабуните по добре, от това което е показано на снимките. |
|
Обличането на петата на харпуна, според мен е задължително, защото от многократното зареждане неопрена отпред се прокъсва (даже и да не е гол неопрен). За целта може да се използва парче стар неопрен или пореста гума, които переодично могат и да се сменят, според нуждата, а и по този начин малко се омекотява натиска вурху гърдите. |
|
MIDA, явно е от партидата, защото аз ползвам същият само ,че 7мм. от три години и не е мръднал. Когато го купувах, някои колеги също се оплакваха като теб от кофти качество и аз доста се стреснах, но явно съм попаднал на добра партида. Явно, че и на вностните изделия не може да им се има доверие. Преди няколко години и един модел на "Креси" имаше същият проблем, след едно две обличания се разпадаха от всякъде. |
|
Не безизвестният Казанлъшки завод "Акула индъстри корпорейшън", показва новите тенденции в харпуностроенето. |
|
Благодаря за информацията момчета, почти на пълно задоволихте любопитството ми!
Наско, ти ли беше човека който взема пеленгаса на Маслен нос, ако е така разкажи за това с няколко думи, 9,200 са сериозни килограми.
Пипин, страшно се зарадвах, че това не е било слух, най малкото затова, че всеки един от нас е възможно някога да срещне такова голямо чудо в морето. Представям си това момче Сашо, какво е изживял когато е изтрещял това пеленгасище. Страхотен късметлия е. Дано Буена Варна разкаже повече за този риболов. |
|
Любопитен съм, някой има ли данни за пеленгас с най голямо тегло, прострелян по българското крайбрежие.
Питам защото през 2004 година един рибар извади пеленгас с тегло 7,5 кг., аз лично не съм виждал по-голяма риба от този вид. По същото време се пусна мълвата, че някакво младо харпунджийче е простреляло пеленгас с тегло около 16 кг, за мен това е фантастика, но знае ли човек? |
|
Aaron, според мен да излееш по 2кг. олово на плавник, си е много голям риск за самия плавник. Повече от вероятно е да го повредиш непоправимо, а както самият ти казваш, това е единствения ти удобен плавник. Моят съвет е да си ползваш тежестите за крака. Аз имам подобни по 1,200кг. на крак и не изглеждат чак толкова големи топузи, а и се свиква бързо с тях. Купи си от някой ловен магазин оловни съчми (размери има всякакви, а и не са толкова скъпи ) и ги замени с железните. Аз влизам с 15кг. олово (без тези на краката) и за тази цел си направих "самар", и от тогава грижи нямам, чувствам се комфортно и не ме боли кръста. |
|
На мен пеленгаса на вкус, повече ми харесва от платерината. Паниран с яйце горчица и биричка, става превъзходен на вкус и всички които съм гощавал са оставали очаровани. Донеси ми един пеленгатор и аз щего направя в къщи, щете поканя и ще се увериш . |
|
ОБЯВА: Заменям изгодно, платерини за пеленгаси, три към едно. Може и по споразумение. |
|
Браво Павка! Нестандартен е харпуна и това според мен е едно от най-големите му достойнства. Не знам колко ще е ефектинвен под вода докато не го тестваш, но при всички случаи това изделие си е уникат, така , че можеш да се гордееш с него. |
|
Браво на Сергей! Интересно, че по южното черноморие тези рибоци не се виждат, а варненци им скъсаха дупетата от бой? |
|
Според мен ти си знаел още преди сезон 2007, че ще отстреляш такова добиче и затова си пуснал темата. Браво! Другият път нека да е 8 килограмов, червеноок и с люспи като капачки за буркани. |
|
scuba, поздравявам те, страхотна тема си отворил. Върна ме много години назад в детството, когато небето беше сапфирено синьо, морето изумрудено зелено, птиците по гласовити, а пеперудите по пъстри и многоцветни от сега, защото имахме цялото време на света да се наслаждаваме на тези неща без да ги осмисляме, без да ги анализираме, приемахме ги като даденост и бяхме щастливи. Сега животът ни е притиснал, пресовал, изцедил и затова гледаме все по малко цветно, а повече в черно--бели краски които повече клонят в сиво, в сивото ни ежедневие. Добре, че е морето и гмуркането, за да можем от време на време да се откъснем от този черно-бял филм, в който ни вкара живота. Понеже и аз съм дете на 60-те години, с умиление си спомням за игрите и преживяванията от това време. Спомням си хвърчилата които правехме от чамови летвички и вестници, игрите на патрони, на стотинки, билички, чилик, бъз, дадаир, мижинка, оракул и десетки още игри, каращи ни да забравяме за дълги часове, че имаме дом и семейства. Тогава в цялата ни махала, имаше всичко на всичко две леки коли -- един "Москвич" и един "Вартбург". Помня и първият черно-бял телевизор "Опера", който се появи в квартала. Гордите му собственици го изкарваха вечер на двора и се събирахме на оградата по 40-50 хлапета и гледахме със затаен дъх и широко ококорени очи, магията наречена телевизия. Помня вечерите когато на улицата палехме огньове, печахме филийки хляб и беше много-много вкусно. Вперили очи в тайнствените пламъци на огъня, до късно през ноща се разказваха истории за кръвопийци, вещици, убийци и злодеи, въображението ни рисуваше страховити картини и сковани от страх едва се прибирахме в тъмното по домовете си. По цял ден ловяхме с мрежи калдарини (кадънчета) и след това продавахме птичките по 5 стотинки за бройка. Излизахме сутрин и се прибирахме късно вечер. Бяхме деца на улицата, там научавахме всичко за света. Културните ни мероприятия се свеждаха до там да ходим на кино (в повечето случаи се промъквахме без билет). Въпреки, че 90% от филмите бяха съветски, все пак постепенно тук-там се прокарваше някой френски, италиански, английски филм, а ние сричахме субтитрите и къде разбрали къде не разбрали, с часове обсъждахме филмите и героите в тях.
Спомените ми са много, но ако продължа се страхувам, че ще досадя на по младите колеги, а от собствен опит (от моите деца) знам, че те не обичат да слушат какво е било, преди.
И така неусетно премина детството ни, хормоните ни се разбушуваха и попаднахме в едно друго, лудо състояние, наречено пубертет. Започнахме да гледаме с други очи на момичетата. Няма да забравя смесената ни компания с която се събирахме на пейките в морската градина и покрай китарите и песните се случваше и това, неволни и не съвсем, докосвания, погледи изпълнени с копнеж по онова тайнство, покрито от блузка и поличка, първата истинска целувка, усещането да почувстваш нечий форми, притиснати до болка от страстта. Ама това е друга тема и ще я обсъждаме в друг момент.
Някъде дълбоко в нас живее по едно дете, задрямало, но не заспало и е готово във всеки един миг да скочи и да заиграе на отдавна минали игри. |
|
Потози повод разказвам виц : " Научил лъвът, че някой мъжкар от горските обитатели е чукал лъвицата и въпросния любовник имал три мъде. Побеснял от ревност лъвът и тръгнал да го търси. Паникьосани всички животни хукнали да бягат. Заяка озадачен попитал чакала " Абе защо бягате нали всички си имате по две мъденца и сте невинни", А чакала му отговорил, "Той първо къса и тогава брои".
Та мисълта ми е, като ни скъсат ташките, на кой ще се оплакваме? |
|
sufman, споко братле, на всеки един от нас това се е случвало многократно. На мен например, миналото лято,п ми се случи за един час да стрелям пет пъти по пеленгаси, от които трите се скъсаха, на четвъртия при въртенето се затвори контрата и той се изниза през стрелата и аз излязох само с един на кукана. Вярвай ми, щях да се пръсна от яд. Но ми се е случвало от 5 пъти и петте риби да взема, даже и дубъл съм правил на пеленгаси, така че всичко е въпрос на шанс и късмет, пък и нали и рибите трябва да имат някакъв шанс. Радвай се, че поне си видял риби и това е нещо и ще има за какво да си спомняш. |
|
От групата на майсторите пропуснах да включа и Яворсуб. До колкото разбирам и той е от гигантите, в тези технологии. Успех на всички майстори--творци! |
|
Аз който съм с две леви ръце и отгоре на всичко са ми напъхани на едно тъмно и непроветриво място, какво да кажа, гледам със страхопочитание, възхищение и уважение на такива ТЕХНИЧАРИ--ВЕЛИКАНИ, като Добри, Калин, Павел, за Владо какво да кажа, нямам думи, ЕВАЛЛА само казвам. |
|
Гринго, много ме кефиш (както казват младите момчета). Страхотен изказ имаш. Плуването, съобразено с подводният риболов не е само досадна подробност, но понякога е и необходима потребност, в зависимост от времето, разстоянията и теченията (които понякога ги има) и щеш не щеш ще трябва да плуваш. Вярно е , че ние с джетовете няма да се състезаваме, пък и не е необходимо. При нас правилото би трябвало да е: "Добър гмуркач и не лош плувец".
И Акулата ме кефи! Иде ми да отидем всички на този язовир "Копринка", да се джасним в него, да го преплуваме на пряко и да се докажеме като мъже.
Между другото, жена ми и компанията, знаете ли колко години подред ме кандардисват да вляза във водата без плавници и неопрен, да им покажа, че мога да плувам, ама аз не та не. Няма да ставаме за бъзик я. |
|
Моят съвет е да си направиш допълнителна подложа, която да прикрепиш към корема и гърдите (мястото където попада дръжката на харпуна при зареждане). По този начин предпазваш неопрена от прокъсване при многобройните зареждания, а от друга страна гърдите и корема по малко ще те болят. Лично аз използвам стар ръкав от неопрен, който чрез зашити ластици прекрепвам отпред вурху неопрена. Може и от друга материя да си направиш подложка, някои колеги дори писаха, че за същата цел използват джапанка и пак са доволни, въпрос на избор. Аз ползвам такава подложка от много години, свикнал съм и и ако съм без нея ми е некомфортно. Ако ластиците ти са твърди, това ще ти спести много болки. Късмет и на слука! |
|
Нови Продукти
Цена: 280.00 Лв.
Spearfishing
|