Разглеждане на всички мнения на vatus
|
Акула, много ми хареса приказката на чичо Спас. Хем поетично, хем натурално, хем изразява отношение към изработваното изделие. Понякога такива хора като него, ръсят самородни бисери и без да го осъзнават дори, впечатляват такива като нас. Много поздрави да му пратиш.
А аз да те попитам, каква работа има жена ти до теб, щом пушкалото ти е в спалнята? Ами ти се раздвояваш бе човек, ще предизвикаш ревност. |
|
Използването на гагам \ мисля, че това е правилното наименование на уреда \, според мен е оправдано , когато се касае за големи количества миди, с цел , консервиране. Ако е само за ежедневно блюдо, по целесъобразно и по малко трудоемко е, да се изваждат мидите на ръка. По този начин можеш да избираш най едрите и най чисти миди, а и удоволствието е по голямо. Това е лично мое мнение. |
|
А бе то и ако аз имам красив дървен харпун, ще спя с него под завивките и ще сънувам морско - мокри сънища. |
|
Чудя се как в не толкова далечното минало, съм практикувал подводен риболов, без ръкавици? Сега така съм свикнал, толкова ми са необходими, че за нищо на света не влизам без тях. То е като с неопрена, веднъж човек сложи ли го, после много трудно може да го накараш да влезе във водата без него. Аз миналото лято пробвах, реших да изкарам рапани без да обличам неопрен и ръкавици и бях много изненадан от неприятното чувство, което изпитах. Не само се чувствах като гол охлюв, ами имах усещането, че съм без кожа, силно уязвим, а и ми стана студено за много кратко време. Така, че както свикне човек. |
|
Благодаря колеги за добрите отзиви!
Асене, аз съм на светлинни години от Джером Джером, пък и нямам никакви мераци и претенции, да се правя на писател. Важното е да сме в сайта \ най - хубавият \.
VOV, вместо да си вързваш хаппуна за ръката, по добре го вържи за въжето на буя и проблема е решен. Аз по време на случката бях без буй \ както много често ми се случва \.
Качо, аз като твоя приятел имах същия навик, да пускам харпуна след като ударя риба, за да намаля съпротивлението и да избягна възможността рибата да се скъса, но след този случай братче, стискам дръжката до посиняване и не пускам за нищо на света, ако ще да се късат, майната им. |
|
Сашо, че е пригодена за подводен риболов, това е много хубаво, евала, супер. Ама за какъв точно риболов е пригодена? Дънен риболов, риболов от повърхността, риболов по дупки, рифов риболов, риболов чрез изчакване или в открити води. Уточни ги тези неща.... и тогава намаляй цената....А за спининг можеш ли да я пригодиш? |
|
Аз пък си мисля, че не е "народопсихология", а "човекопсихология", всичко зависи от манталитета на отделният човек. По този повод искам да разкажа един виц, който е заимстван от истинска история и колко достоверно звучи сами преценете. "Един мъж трябвало да вдигне сватба на сина си, но решил този път да има и от "пиле мляко" на трапезата, за да няма недоволни гости.Имало всичко на масата за което можел да си помисли човек. За да им затвори напълно устите, ако все пак има недоволни, на изпроводяк решил да подари по едно агне на всеки присъстващ и се скрил да слуша дали ще има коментари. Двама от гостите, излизайки с по едно агне на врата си, недоволно мърморели: " Егати простака, поне да беше ги заклал тези агнета, а той живи ни ги даде, да се чудим кво да ги праим сега."
Така, че недоволни българи, винаги ще се намерят. |
|
Ами като няма друг, пак аз ще ви разкажа една историйка и по точно как една риба, ме накара да се почувствам, като последният глупак.
Ловувахме на юг от "Дюни". Бях легнал на плиткача в самия прибой, в очакване да се появи нещо, по което си струва да стрелям. Беше минал повече от 1 час и нищо. Писна ми да ме подхвърлят вълните насам натам и оттегчението ме обхващаше все повече, когато изведнъж в пяната се появиха силуетите на два огромни лаврака. По моя преценка, всяка една от рибите, беше не по малко от 7-8 кг. Въпреки, че доста клатеше и видимостта не беше особено добра, инстинктивно стрелях по едната риба. Не бях особено сигурен в попадението си и докато се взирах през разпенената вода, за части от секундата, харпунът ми бе изтръгнат от ръката и след миг го видях да заминава на някъде със страшна скорост. Всичко стана толкова бързо, че чак глътнах вода от изненада. Изправих се в цял ръст, във вода малко над коленете и загледах тъпо по посока на безследно изчезналият ми харпун. В по глупава и нелепа ситуация, не бях попадал. Представете си, отстрани как съм изглеждал. Един голям мъжага, харпунджия, изправен в 50 см. вода, в пълно бойно снаряжение, само дето му го няма най важното, пушкалото. А защо му го няма пушкалото, защото една риба му го беше взела и отнесла на някъде. Колкото и комично да ви се вижда, тогава се почувствах ОГРАБЕН. Един лаврак беше бръкнал в джоба ми и отнесъл 180 лева \ цената на харпуна\. Бях бесен и с право, нито риба, нито оръжие. Не ми оставаше нищо друго, освен да се впусна в търсене. Джапах близо 20 минути в плиткача и изведнъж го видях, харпуна. Приближавах бавно, много бавно и тихичко към него, ръката ми беше вече на 20 см. от дръжката и тъкмо да го сграбча и той отново отлетя на някъде. Този път толкова яко се разпсувах, че чак лапините се изчервиха. Егати конфузната ситуация. Какво щях да разправям, като изляза от морето без оръжие? Близките ми щяха да ме спукат от бъзик. В този момент, самочувствието ми на харпунджия, клонеше към нула. Наложи се да повикам групата за "бързо реагиране и издирване на харпуни", състояща се от сина ми, приятеля ми и аз - каръкат. След около 30-40 мин. интензивно търсене, най после приятелят ми забеляза харпуна, да се прелива с вълните, на около 300-400 метра от мястото на събитието. След като най- после драгоценното оръжие беше в ръцете ми, внимателно придърпах стрелата която много натежаваше и когато я повдигнах с надежда, се оказа, че на нея имаше само няколко килограма усукани водорасли, а от лаврака и помен нямаше. До известна степен бях удоволетворен, че успях да си върна харпуна, но за сметка на това ме обхващаше все по голям яд, за пропуснатата възможност да се окича с такъв невероятен трофей, какъвто щеше да бъде тази голяма риба.
И до ден днешен, когато минаваме край мястото където се разигра тази случка, близките и приятелите ми, с нескрита ирония ме приканват, да отида да си търся лаврака. Те обаче не знаят, една много истинска приказка, че щом не съм успял да взема тази риба, значи тя не е била МОЯТА РИБА!!! |
|
Ако изяждаш по 5кг. риба на ден, знаеш ли колко фосфор ще натрупаш, ще светиш като луменисцентна лампа.... |
|
Харпунджиите като цяло са толерантни хора, с малки изключения \ както се видя\. Те гмуркат само на апнея и затова няма от къде да се нагнети, толкова голямо напрежение и да избие в сайта, надявам се. |
|
Аз пък съм любопитен и имам въпрос, дали някой харпунджия е прострелвал или най малкото е виждал КАРАГЬОЗ, под водата, защото лично аз, не съм виждал? |
|
Разбрах те Sand. Направих опит да се пошегувам, но явно излезе много дебелашка шега. |
|
Не мога, срам ме е. Аз обикновеният редник, не мога да си меря пушката със "сержантите". |
|
Егати скромните екипировки! Момчета, ами вие само до тук, ударихте в земята Българската армия с вашето въоръжение и снаряжение. Ами представяте ли си, още 1000 човека ако ги покажат, ние ставаме реална заплаха за Турция по вода (и под вода). Без шега, БРАВО, готина екипировка имате, дано всички се сдобием с такава. |
|
Продавам маска за лабрадор, плавниците се изчерпаха, останаха само за дакели. |
|
А бе то и ние сме си малко луди и малко по не млади, обаче това не ни пречи да си мечтаем..... |
|
Добре, че не е продал бика, че той има една екстра която и мерцедесите я нямат, а всяка крава си мечтае за нея. |
|
Ами те май само спомените ни от лятото, поддържат жизнените ни функции, през дългите зимни месеци. Когато се събираме семейно или приятели, 80% от разговорите ни се въртят около харпунджийството, за минали и бъдещи риболовни подвизи и случки.
Спомням си за два "нещастни" случая, с щастлив край, от миналото лято.
Единият път беше когато отидохме на 100км. на юг от Бургас и приятелят ми, след като свали цялата екипировка от колата и вече си беше облякъл неопрена, установи, че плавниците му ги няма. Шок и ужас! Погледна спронизващ поглед жена си и попита "Да знаеш къде ми са плавниците?". По принцип такъмите му винаги си стояха в колата. Указа се ,че жена му един ден почиствала багажника на колата и не знайно защо, занесла плавниците му в къщи, апосле забравила да му каже ит.н. Сами можете да си представите, какви чувства бушуваха в душата му, дали да убие жена си на място, или да се примири, да стои цял ден на брега и да гледа замечтано в безбрежното море. Във всеки случай, в този момент, по нещастен човек от моя приятел нямаше. След няколко минути обаче забелязах, лукави пламъчета в очите му. След миг той се хвърли в колата и отпраши на някъде. След половин час се върна ухилен до уши с два черни плавника в ръце. Сетил се, че има познат в близкото село, намерил го и се сдобил с два плавника"Сирена"производство- миналия век, година- не се знае). Така беше спасен и осъществен, един риболовен излет, за щастие се размина без убийство, а съпругата му е жива и здрава и до днес.
Вторият случай е пак с него. Тъкмо си беше облякъл неопрена, посегна за маската си която беше на една скала, придърпа я и без да иска я чукна в камъка пред себе си, едното стъкълце се извади и пропадна в морето. Търсихме го, но безуспешно. Ситуацията от първия случай се повтори, с изключение на това, че този път той сам си беше виновен. В този случай, намерихме по стандартно решение. Събрахме 100лева и го пратихме в гр. Царево (най близко там имаше риболовен магазин). Върна се с маска за 80лв. и отново беше щастлив. То на такива като нас харпунджиите, колко ни трябва за да бъдем щастливи? |
|
Каварна, явно нещата ще се проточат във времето. Въоръжете се с търпение и вяра, необходимо ще ви е. Ако това може да ви подкрепи , макар и морално, вярвам, че имате стотици съпричастни хора, членове на сайта . Успех! |
|
След като преминахме етапа със самоделките (макарки с електроди и хавайски копия), на приятелят ми гаджето, лудо влюбено в него, специално отиде на екскурзия вСССР и му донесе ластичен харпун. Както каза ичиконти обаче, стрелата летеше все едно на забавен каданс. След като заменихме ластиците с медицински катетър и стрелата с по тънка , макар и ръждавейка, започнахме и риба да бием,скромно , разбира се . |
|
Нови Продукти
Цена: 51.00 Лв.
Spearfishing
|