Този сайт използва бисквити - Повече Информация. Приемам
Активни Потребители: 7 Гости: 61
Активни регистрирани потребители
51:25:28 - Semrush [Bot] [120079]
Тема
51:25:23 - Bing [Bot] [10719]
Тема
51:25:08 - Google [Bot] [5146]
Тема
0:42:18 - Yandex [Bot] [4]
Тема
41:18:17 - Ahrefs [Bot] [74790]
Тема
0:13:17 - Majestic-12 [Bot] [98]
Downloading file
0:16:27 - Tbot [Bot] [19]
Тема
Активни анонимни потребители
0:10:40 [0]
Потребителски профил
0:01:41 [0]
Downloading file
0:00:58 [1]
Форум
0:10:33 [0]
Новина
0:05:05 [0]
Снимка
0:10:23 [0]
Видове
0:10:15 [0]
Възстановяване на изгубена парола
0:11:04 [0]
Новина
0:03:05 [0]
Тема
0:12:17 [0]
Форум
0:10:43 [0]
Статии
0:10:31 [0]
Статии
0:06:35 [0]
Downloading file
0:04:59 [0]
Коментари на потребител
0:11:05 [0]
Начална страница
0:10:56 [0]
Снимка
0:01:36 [1]
Форум
0:10:20 [0]
Начална страница
0:02:21 [1]
Форум
0:09:15 [0]
Мнения на потребител
0:11:35 [0]
Начална страница
0:11:12 [0]
Статии
0:04:56 [0]
Теми на потребител
0:02:42 [1]
Форум
0:05:07 [0]
Тема
0:10:38 [0]
Потребителски профил
0:10:50 [0]
Снимка
0:10:27 [0]
Статии
0:11:14 [0]
Гмуркания
0:04:46 [0]
Потребители
0:10:38 [0]
Потребителски профил
0:03:38 [1]
Форум
0:04:40 [0]
Снимка
0:11:00 [0]
Потребителски профил
0:11:04 [0]
Потребителски профил
0:07:37 [0]
Тема
0:11:24 [0]
Чат
0:00:53 [0]
Теми на потребител
0:04:47 [0]
Снимка
0:08:39 [0]
Тема
0:04:16 [0]
Тема
0:10:24 [0]
Потребители
0:10:46 [0]
Потребителски профил
0:10:29 [0]
Рецепти
0:04:53 [0]
Снимка
0:11:33 [0]
Последни мнения
0:05:01 [0]
Тема
0:03:25 [0]
Тема
0:10:34 [0]
Статии
0:04:45 [0]
Снимка
0:00:00 [0]
Тема
28:40:49 [172]
Новина
0:11:06 [0]
Разглежда За нас
0:11:19 [0]
Потребителски профил
0:01:17 [1]
Форум
0:13:58 [0]
Browsing user sessions
0:00:17 [1]
Форум
0:10:58 [0]
Снимка
0:02:02 [1]
Форум
0:13:42 [0]
Тема
0:00:38 [1]
Форум
Отиди на Стр.:
Също на тази страница
Анонимен
0 Секунди
Форуми Подводен риболов Риби и Улов
Харпунджийски истории
« Предишен Стр. 26 от 26 24 25 26
501
Малко след това облякохме неопрените с Иво и се отправихме към морето. Мария хвърляше въдица от брега.
Беше бурно, към носа се виждаха доста вълни. Затова влезнахме от едно заливче. Разбрахме се да плуваме срещу течението и после де се пуснем по него. Чехлите си ги оставих по-на високо, че помня как преди имаше прилив. Първото докосване до водата носи много положителни емоция. Забравяш дългият път и се отправяш на подводно пътешествие. Прозрачността на водата те омайва и те кара да се замечтаеш. Това чувство бързо е заменено от други сетива и веднага усещаш разликата във водата. Доста по солена е от колкото при нас и дори очите ти се замъгляват от сол. Това както и пазенето от таралежите са едни нещата които се различават от гмуркането в нашето море. До края на приключението почти не срещах притеснения от морските таралежи.
Слънцето вече натежаваше на хоризонта, но въпреки това лъчите му осветяваха и без това бистрата вода. Иво беше малко по на вътре а аз карах по в брега. Там пък вълните са по-големи, но се надявах да видя и интересни неща. Все още нямах добра апнея и гледах да съм прикрит колкото мога. Легнах в подножието на една скала и зачаках рибите да минат над мен. В далечината се забелязаха силуети. Почнаха да приближават бяха доста голяма група от риби, които още не можех да определя. Притихнах да видя какви са. Бавно почнаха да се изясняват силуетите. Помислих ги за ричоли, но се оказаха гопи и то доста едри. Изчаках да приближат. Точно си избрах една и от дясно идва друга риба. Баракуда още нямах отстреляна и веднага промених позицията на стрелата. Рибата беше близо, направо я виждах как я вземам. Стрелях и видях как една сребриста риба почна да се премята. Дали от вълните или от нещо друго не уцелих баракудата а една от гопите зад баракудата. Така и така трябва да се яде и я закачих на кукана. Точно бях стигнал едни скали и щях да казвам на Иво, че се връщам. Една вълна ми отвори маската от лицето и солена вода навлезе в празното пространство. Това добре, но и нещо дръпна здраво въжето на буя. Може да е било същата вълна. Котвата остана на дъното а буя го отнасяше течението. Гмурнах със сълзливи солени очи и взех котвата. Изплувах и видях, че вълните са станали още по-големи. Пръските от гребените се изсипваха като дъжд върху мен. Влезнах малко по-навътре и течението се усили. Буят продължаваше да се отдалечава. Погледнах за Иво, но той беше по на вътре. Не можах да му се обадя. Продължих към буя. Доста плуване падна. Все не го достигах напрегнах плавниците. Въздух дори, че плувах на повърхността почти нямах, вълните продължаваха да ме заливат. След няколко минути, които ми се сториха доста дълги успях да наближа буя. Достигнах до въжето което беше развито над 15м. и задърпах буя към мен. Огледах се за Иво, беше далеко и прецених, че нямам сили да му се обадя. Тръгнах към брега от където бяхме влезли. Там завързах котвата на буя и я пуснах на дъното. След известно време успях да се успокоя и да направя няколко гмуркания в плиткото. После направо излязох и се преоблякох. Иво излезе след мен и той беше взел една риба за вечеря. Ванката и той дойде. Направихме лагер и Мария ни приготви вкусна вечеря с рибите.
Супер. Как е водата? Колко градуса е , колко издържа в нея и с какъв неопрен? Успех и в следващите гмуркания.
503
@drdoc1970: Благодаря! Румене това приключение беше през 2022г. Аз почти през цялото време гмурках с 5мм. неопрен на два сезона. Издържах по 3-4 часа.
504
Ден първи


Ставаме рано закусваме и правим разбор. Морето е паднало малко. Решаваме да обиколим един нос. Правим преглед на оборудването, наместваме тежести по коланите и разпределяме бързите тежести. Предвид положението на слънцето и посоката на течението решаваме за влезем така, че през по-голямата част от гмуркането слънцето да ни е зад нас. Влизаме от пясъчен залив. След вчерашните вълни по пясъка личат само едни човешки стъпки-тези, които оставих по изгрев слънце, когато се опитвах да хвърлям въдица. Направихме план и преценихме, че ще ни трябват около три часа. Иво тръгна напред. Аз се заиграх по едни градинки с платерини и едно плитко рифче. Беше доста интересно и красиво. Платерините се движеха по повърхността на много голямо разстояние. Исках да проверя поведението им тук и една техника на скриване. Правя се че не са ми интересни и лягам в различна посока от тази в която съм ги видял да заминават. След малко се появяват точно срещу мен. Да но тук е много бистра водата нямам толкова апнея, че да проверявам цялата теория. На няколко пъти изчаквам само съгледвача, но пък в далечината виждам останалите. Явно тук са и по плашливи а и нямам много добро прикритие. Оглеждам се и за октоподи, като почти си мисля повечето за тях от колкото за риби. На границата на една пясъчна градинка имаше един по различен камък с правилна правилна форма. Не се сливаше с пейзажа и си имаше правилни квадратни дупки. Много добро укритие за осмокрак си помислих. Поглеждайки вътре в едната имаше октопод, но много дребен, още сме в началото и ще го оставя да порасне и да се срещнем друг път. Проверката се оказа правилна и запомних вече да гледам подобни неща. Гледах да се движа на границата на камъните и началото на пясъчните градини. Слънцето в началото до носа беше срещу мен. Не виждах буя нито на Иво нито на Иван. Мислех, че са пред мен. И след известно време видях един буй. Оказа се този на Иво. Ванката още не бил дошъл. Иво ми обясни каква е дълбочината и какво има. Свалих едната тежест и я закачих на буя. От повърхността видях как една риба се скри под един плосък камък. Раздишах добре и се гмурнах. Надолу надолу и после почнах да пикирам, чак да се усилвам явно е трябвало още една тежест да сваля. Погледнах през дупката и видях една риба, която ми се стори доста добра. Виждах само част от рибата главата и беше скрита. Първо малко се зачудих дали да стрелям, че нямах много добра видимост, но после нещо в мен надделя и стрелях. Никакво дърпане и движение не усетих. Направо съм уцелил камъка и стрелата се беше заклещила. Вече и нямах достатъчно въздух. Изплувах. Завързах харпуна за буя и направих още един опит. Иво и той дойде да види какво правя. Ванката има ретрактор на ножа. Огледах се дали е дошъл, но не го видях. Починах си добре и при следващото гмуркане успях леко да завъртя стрелата и тя излезе. Казах си, че повече няма да стрелям така по дупки. Заредих и продължих да се наслаждавам на бистротата на водата. Малко след това се качих като тюлен на скалите да събера малко топлина и да освободя малко течности. Гледам Иво и той на скалите. После пак във водата. Наблюденията ми бяха, че повечето хубави риби се крият под плоски камъни, които са заобиколени от двете страни от високи скали. Почнах да оглеждам за подобни и почти под всички имаше риби. При един подобен камък виждам как една глава се подава, като зад нея има просека и стрелата може да излезе от другата страна свободно. Стрелях и уцелих рибата. Стрелата премина през цепнатината и излезе от другата страна. Рибата остана на кордата и се навря в камъка. Дръпнах кордата и усетих, че рибата е още там. Следващото гмуркане пак не можах да я изкарам. Чак на третото издърпах рибата и стрелата. Рибата не беше толкова голяма колкото ми се искаше около две педи. Доста време после ми отне да освободя линията. Стрелата беше от едната страна а харпуна от другата. Първо опитах да прекарам харпуна през цепката, но после реших, че е по-добре да е стрелата. Все пак нея по-лесно можех да я заменя. Пуснах стрелата през дупката и тя се подаде от другата страна. Можеше и да развържа възела на линията, но реших, че ще се справя и без това.
Закачих рибата на буя и когато се огледах гледам пред мен буй зад мен пак буй. Явно Ванката ни е настигнал. После на брега разбрахме, че е намерил пряка пътека и е прекосил носа за да се включи отново в гмуркането. Иво беше осигурил вечеря а Ванката беше намерил голям октопод. Аз колкото и да се оглеждах не ги виждах.
Събрахме багажа и се отправихме към следващото място. Пътя не беше кратък и колкото и да ни се искаше бяхме изморени и решихме да пропуснем гмуркането да си починем и съберем сили за следващия ден.
505
Ден Втори-
тайният плаж.

Бяхме идвали тук и преди. Красив закътан залив между две възвишения със скали до който имаше път. В морето близо до брега имаше няколко лодки. Дълбочината не беше голяма. Предният път бяхме проверили западната част на залива. Плана сега беше източната. Мястото е красиво и спокойно почти винаги. Ванката каза, че предният път се е чудил дали пак ще дойде някой ден тук а ето ни сега готови за нови приключения. Вярно измина много време от както не бяхме идвали, но морето си беше там и ни чакаше.
При предното идване не бях добре подготвен за дълбочините и бистротата. Сега знаех какво да очаквам и знаех, че съм по подготвен за дълбочини. Това чувство на увереност за дълбочина почнах да го придобивам от първото идване. Годините които бяха минали само го затвърждаваха и подобряваха. Все по често почнах да виждам врани да се уча къде се крият и какви места обичат и как да ги изненадвам. Не ходех често по дълбоките места, но когато бях почти винаги си тренирах дълбочини. Така след няколко опита, когато се върна на плитко гмурканията ставаха по-приятни. Сега знаехме че в залива е плитко и искахме да проверим носа. За да стигнем до там ни трябваха около 40 минути вървене пеша по пътечки, газейки до кръста във вода и преминаване на стръмни участъци. Малко преди носа се откри много красива гледка. От Източната страна Високите скали се сливаха с морето пред нас се простираше самият нос който не беше висок, но доста стръмен за пресичане пеша. От Западната страна се простира Касандра. По средата имаше малък плаж. Вятъра беше източен и доста силен. Точно пред плажа имаше скали и вълните ги заливаха. Мислехме да обиколим носа, но след предишното гмуркане във вълни нещо не бях много сигурен. Реших да вляза без буя да обиколя скалите и да огледам как е после да изляза и да взема буя. Вълните не бяха толкова силни, колкото изглеждаха от брега. Дори ми си прииска да си бях взел буя и да обиколя носа. Иво беше отпред пред скалите. Видимостта е повече от добре и няма как де не го видя. Гмурка се повече от добре, име много апнея и използва възможностите за прикритие. Поглеждайки към брега видях, че има и други посетители. Казах на Иво че ще изляза и ще вляза от другата страна. Той реши да плува. Малко преди да изляза се заиграх по камъните в плиткото и дори видях едно малко лавраче, знак че може де има и големи. Точно излязох Ванката и той дойде. Прекосихме пясъчната ивица и влезнахме от другата страна на носа. Влезнахме бавно във водата. Гледам Ванката нещо се замотава, но така сякаш е стрелял по нещо пък аз още не съм си обул плавниците. Когато поглеждам Иван е герой и октопод простреля той пък аз още не мога да ги видя. Е вече като знам, че ги има ще наблегна на тях. Това камъче онази дупка все подходящи места с малки рибки и перки по камъните. Ванката ми показва и черупки от раци и казва тук ги има. Малко след това го виждам пак да се заиграва сякаш има улов. Отивам при него и виждам как разчиства един камък от таралежи. Маха и малките камъчета от дупката където е стрелата. Точно това ми помогна, когато в последния ден видях един голам осмокрак. След малко Ванката изкара един голям октопод а аз продължих все така да ги търся. Бавно малко по малко стигнахме до целта. Вече си имаше и дълбочина. Няколко гмуркания в дълбокото предвещаваха наличието на интересни риби. Имаше много сафрид и други дребни риби. Монахините също бяха много, както и наличието на много змарид. По дъното на пясъчните места си търсеха храната и много барбуни. Спарови риби също се срещаха, но по-често по каменистите места. Имаше една скала, която стърчеше като голяма купа сено и беше отдалечена от останалите групи скали. Точно около нея в повечето случаи минаваха и по-интересните риби. Пуснах се малко по течението да огледам как са нещата и там. Дъното беше на стъпала и бях легнал на края на една от терасите, които образуваше. В дясно от мен имаше една малка самотна скала. Малко пред нея се подаде и първият хубав зъбар. Тази година нямах много очаквания за риби. Предният път когато бяхме идвали през цялото време си мечтаех за зъбари сега не беше така. Просто се наслаждавах на моментите, красивите гледки и много рядко стрелях. Дали това или просто спокойствието караха рибите да усещат това и да идват толкова близо. За първи път видях няколко зъбара. Чаках да дойде и наистина голям, но явно още не съм подготвен. Водата е толкова бистра и прозрачна, че старите и опитни риби им трябва и повече време за чакане а аз още го нямам. Тръгнах да се връщам пак при копата сено, където имаше най-много движение на дребни риби. Минах в плиткото хем заради по-слабото течение а и да не плаша много останалите риби. В плитките скали имаше много папагали с много ярки цветове. Плитката вода и наличието на много светлина ги караше да се открояват на белите скали. Малко преди да стигна копата със сено закотвих буя и се подготвих да направя няколко дълбоки гмуркания. Раздишах си много бавно и плавно се спуснах в сянката на скалата. После усетих, че скоростта на пропадане е много голяма и се подпрях с ръка на скалата, като продължих бавно да се придвижвам. От дясно се появиха риби, движеха се в посоката в която бях легнал. Дали аз и ли нещо друго ги накара преди да ме подминат да сменят посоката и да завият покрай скалата. Не се движеха бързо и ги последвах. Бяха доста голям пасаж. Избрах си една и стрелях, Не бях много точен и се наложи да пусна от макарата. Тя пък нещо заяде, но въпреки това успях да закача рибата на кукана. Не бях хващал до сега ричола. Затова обърнах малко внимание как изглежда. Приличаше на голям сафрид. Страничната линия правеше една интересна чупка а опашката V образна също като на сафрида. В главата имаха разлика и формата на тялото е по сплескана. Знам, че стават много големи и трофейни. Тази не беше от тях. Следващите гмуркания пак на няколко пъти видях подобни, но не стрелях. Не са много плашливи и позволяват да се доближиш до тях ако гмуркаш правилно. Едно интересно гмуркане с тях пак при копата сено все така я наричам, но така си я оприличих че повечето риби минаваха от там. Нещо ги привличаше да си похапнат. Рибите се появиха пак от дясно Ванката точно беше раздишал и се гмурна в посока скалата. Рибите го видяха и го последваха. Бяха на няколко метра зад плавниците му. Той продължи да се движи близо до скалата а те след него. Само малко съжалих, че нямах камера да го снимам.
Малко след това видях и буя на Иво. Той беше направил обиколката и след няколкото гмуркания на купата сено коментарите му бяха, че тук е било най-рибно. Иво също видял зъбарчетата на другата точка.
Малко преди да излезем Иво уцели една мурена, която аз по невнимание пак успях да избутам от стрелата.
Аз продължих по плиткото като за накрая преплувах целият плаж и пак не видях октоподи.
Вечерта седнахме и Мария ни приготви улова, като на всички много ни хареса октопода, който Ванката беше хванал.
@boysa: Страхотен разказ.Радвам се ,че има хора с дар слово във форума
507
@Lefi: Благодаря!

Знам, че не мога да се гмуркам добре и разказите ми помагат да намирам приятели. Мина време докато натрупам малко опит и се престраша да пиша. Така се запознах и с Ники. Той ми предаде част от философията си, начина на мислене, отношението към морето и хобито. Продължих с приключенията и срешнах още много приятели. Срещите понакога бяха случайни, кокто с Велико друг път неочаквани като Анатоли който ми подари неопрен без дори да ме познава. Вальо също помагаше с неопрени и съвети. Четях и разказите на колеги и също си търсих моите истини. От разказите на Иван-Ватуса научих много цени съвети и това, че рибата ни е само бонус. Разбрах, че има много хора, които не могат да са така често в морето така, че и разказите са и за тях. Знам, че не мога да разказвам добре и правилно, но се старая колкото мога. Четях коментарите на хора, които имат много богат опит в морето и се опитвах да си взема поука. С времето и опита почнах и да разбирам голяма част от споделеното, особено на Явор, Юлиян, Руслан, Претора, Джимито както и много други. Разбрах, че трябва да се достигне до едно ниво на опитност за да почна да разбирам споделеното. Почнах да гледам клипове и да се заглеждам по техниките на другите. От клиповете на Добри съм си записал досте неща, които предстои да проверя през следващите сезони. От всичкото това което ми дава морето най-много ценя приятелствата, както на всички с които сам бил заедно така и на всички с които съм се запознал дори и виртуално. Случайната среща с Иво продължи вече толкова гонини наред приятелство и много преживявания заедно. Благодарение на него и Иван направихме и няколко излета до Гърция. Приятелствата и споделените неща си остават най ярките преживявания, които си заслужават.
Браво,продължавай все така.Последният репортаж е от любимо за мен място,върна ми хубави спомени.Поздрави и наравни
509
Ден трети- Торони

Бяхме идвали и преди пак познавахме мястото, но искахме да проверим и други места. Направихме една туристическа обиколка и открихме пътечка, която водеше до черният плаж. Плана беше да гмуркаме до там и после да се върнем пеша. Ванката остана в базата беше уморен от туризма и искаше да си почине. Плуването по познати места е интересно и приятно да видиш пак познати риби, знак че района си държи тези видове. Въпреки това не се задържахме много на едно място и бързахме към целта. Там беше и най-интересно Едно малко островче беше малко по-на вътре и вълните се разбиваха в брега му. Имаше доста силно течение и много риби. Наличието на течение, вълни, и подходящото време на деня предполага и наличието на много риби. Деня в които морето предлагаше по много от всичко. Големи групи от спарови риби плуваха в близките скали. Зад тях се виждаха и групи от малки зъбарчета, множество монахини, папагалите сякаш бяха повече и тук цветовете им бяха още по-ярки, по дупките в дълбокото се криеха и доста групери и въобще беше много обещаващо място. Не бързах да стрелям, дори и не заради голямата риба, която можеше да се появи а за да усетя духа на мястото. Морето така те поглъщаше и обгръщаше, дори шума на вълните беше изчезнал сякаш се намираш в приказка. Една вълна успя да ме изкара от това чувство и се опита да ме изхвърли на плитко. Наложи се малко да натисна плавниците и да влезна малко по на вътре. Раздишах добре и се гмурнах. Придвижих се в подножието на един скален ръкав, който ме скриваше от дясно и бях в сянката на слънцето. В края на ръкава имаше малка пещера. Погледнах вътре и една голяма глава се показа от тъмното. Беше голяма мурена. Предният ден бях взел една доста по-малка. На брега имаше трима възрастни мъже. Те влизаха с лодка и също като нас бяха дошли да се радват на морето. Единият от тях дойде, когато чистехме мурената да ни предупреди да не се занимаваме с тези риби, че са опасни. Той също бил гмуркач и като по-възрастен държеше няколко пъти да ме поучи. Взех си бележка. Както вече почти не стрелям по котки така реших да не го правя и с мурените. Нямаше много интересна стрелба и предизвикателството беше след това. Погледахме се малко с мурената и се отдалечих, като я оставих господарка на мястото което си беше избрала. Малко по на вътре имаше разпръснати огромни скални късове. Точно около тях се очакваше да има и по-интересни риби. Отново ме обзе онова познато чувство за сливане с морето. Гмурках спокойно и удоволствието от подводната хармония беше навсякъде. Иво се появи от другата страна на острова. Срещнахме се точно от пред по средата. Каза, че в сянката на острова имало много дребни рибки. Погмуркахме още малко и си тръгнахме все пак имахме доста да вървим. Мария ни чакаше на брега. Ванката намерил време и той да се натопи и да усети морето. Не му се стояло много в стаята взел си нещата и отново ни беше хванал октопод. Общо взето през цялото приключение се грижеше да не оставаме вечер без октопод, беше станал много по-голям майстор на октоподите а и не само, много често го наблюдавах тайно и вече има много добра апнея дори на няколко пъти го бърках с Иво.

510
Ден четвърти островът на костенурките

Бяхме решили да проверим и нови точки. Избрахме си на картата една група от острови в южна посока. След няколко спирания за оглед си избрахме едно плажче с пристан. Точно се облякохме и ни казаха, че не можем да гмуркаме в района на 100м по назад може. Намерихме ново място за спиране. И пак се облякохме. Не беше много дълбоко а по-скоро плитко. Беше вече към 10ч. Иво беше влезнал доста на вътре и по едно време се върна било все така плитко. Самото място не ни допадна много за гмуркане иначе красотички имаше много. Островът на костенурката беше в далечината и станаха хубави снимки. Една голяма яхта за разходка дойде от посока на острова и спря на пристана. От нея на брега слязоха около 30 човека и отидоха в таверната. Явно за това са ни казали, че не можем да влизаме от там. Общо взето си направихме сутрешното гмуркане и за след обяд решихме да посетим пак познатите ни пътеки от вчера.
Този път плана беше със два прехода на отиване и връщане. Вече знаехме колко време ни трябва да го направим. Пътечката е красива и минава през ниски дървета, част от които бяха маслини и ниски храсти. Пътя е около 40 минути, но със цялото оборудване си е предизвикателство. Затова при подобни преходи гледам ръцете да са ми свободни или да нося само харпун в ръка. Не ползвам раница. На буя имам ластично въже. Прекарвам го през рамо и там слагам плавниците. Чорапите са под колана ръкавиците и те там или закачени на ножа. Маската и шнорхела или на колана или на пантофа на плавниците да я виждам. Мотовилката на буя с тежестта също я прекарвам през ластичното въже. Харпуна е в ръка и се ползва за трета опора като бастун по стръмните пътеки. Морето ни посрещна с усмивка. Слънцето вече беше изминало голяма част от пътя си към хоризонта и времето за гмуркане беше едно от най приятните. Този ден нямаше така силно течение и дори рибите не бяха на толкова големи пасажи. Проверих за мурената и нея я нямаше. Точно от пред където бяха големите скали забелязах няколко интересни риби. Плуваха няколко метра под повърхността. Не бяха много големи. Това лято за първи път в нашето море видях и дори взех една подобна. Дали това, че не си бях поставил цел за определена риба и движенията бяха спокойни и плавни гмурнах леко, като и под мен и над мен само вода без прикритие и насочих харпуна и стрелях без да се целя. За късмет рибата остана на стрелата и дори успях да я хвана. Борбата не беше толкова голяма както в Черно море въпреки че тази беше по-голяма. На излизане пак си търсех октоподи и отново не видях. Иван както обикновено пак се справи и ни налови октопод и рибки. Иво беше хванал и той няколко интересни риби. Беше много красиво и вълнуващо място, но слънцето вече се беше скрило зад хоризонта и трябваше да си тръгваме.

20221019_111132.jpg
(1,937 Kb) 70 свалено




20221019_111039.jpg
(3,757 Kb) 72 свалено

20221019_130921.jpg
(6,765 Kb) 73 свалено
511
Ден пети Сарти


Разборът беше да проверим и как е от другата страна на ръкава. Времето по прогноза го даваха да е добро и се отправихме на мини пътешествие. Пътя ни заведа до Синият плаж. В далечината се виждаше Атон. Иван беше ходил няколко пъти и ни показваше къде се намира манастира ни а също така и ни разказа интересни истории за това свято място.
Направихме си няколко снимки и се отправихме към водата.
Морето беше равно. Водата прозрачна тук си имаше и доста пясък а до сега гмуркахме все по скалисти места. Пред нас и имаше малки островчета които ни бяха целта. Решихме да плуваме до там и да огледаме. Още с идването нещо ми подсказа, че не ми се стреля и затова взех апарата на Иво да снимам. Не съм от добрите фотографи, но се постарах да направя няколко клипа на Иво и Иван както и малко риби.
Беше пълно с монахини, които бяха на облаци около скалите. В началото снимах и един малък групер, но не можахме да станем много големи приятели. После снимах папагали, но и те не се приближиха много. Просто тежестта ми не беше достатъчно за да се задържа на място и да не мърдам. Най-близо снимах спарита. След като видях, че батерията е намаляла реших да оставя апарата на буя и да потърся риби. Голямо впечатления ми направиха кефалите, които се криеха под една скала точно по обяд се бяха наврели може би на сянка или пак се криеха от нещо. Поогледах се и не знам кое ме накара да стрелям. Вярно имаше просека, която позволяваше да стрелям и стрелата да мине от другата страна, но се оказа, че ваденето е доста трудно. Добре, че преди да тръгнем Иван наточи стрелите и оправихме макарата. Сега се разви добре, но вирбела, който свързва линията и макарата беше останал под скалата. Гмурнах се няколко пъти, но все не успявах да извадя стрелата а и не исках да дърпам много линията да не я разтегна. Накрая реших да раздишам добре и ако не мога да я извадя да срежа въжето. Успях да издъпам малко от линията и да я освободя от вирбела. Накрая пак си казах да не стрелям по дупки особенно на дълбоко.
Мястото беше много интересно. Малка част от огромните скали се показваха над водата много по-голяма час от тях бяха под водата и ми приличаха на айсберги. Имаше мнаго дребни рибки и предполагам в по подходящо време на деня ще има и интересни хищници. Обиколихме няколкото островчета и се отправихме към брега. На една голяма плоча имаше цепнатина и там видях няколко врани. Извиках момчетата, но враните се бяха наврели още по-на вътре и вече не се виждаха. Малко преди да изляза в плиткото видях и една мармури, което беше решило да участва в надпревара по бягане.
След разходката и мини приключението за завършек пак си избрахме тайният плаж.
Този път Иво ни заведе всичките до тайният плаж с колата. Вярно, че пътя не е много добър, но Иво си е много добър и в подобни приключения. Имахме на разположение най- хубавато време от деня и ще гмуркаме на най- харесаното място.
Както и очаквахме повечето риби бяха при копата със сено. Този път се виждаха и доста зъбарчета. Аз пак продължавах да си търся октоподи и пак не ги откривах. Иван беше намерил дежурният октопод. Малко преди да излезем на плиткото и в камъните докато си снимах подводните красоти най- накрая го видях. Точно гледах как две перки за застанали мирно и се оглеждат в един камък пък той бил октопод. В бързината дори не успях да го снимам а направо стрелях в октопода. Е вече бях доволен и поне го видях.
Прибрахме се в базата и направихме разбор на приключението.
Вярно, че не открихме големи и трофейни риби, но знаем че и това ще стане когато сме по-добре подготвени. Все още това море не ние толкова добре познато и няма как да ни се разкрие толкова бързо, ще имаме още много срещи, запознанства и приключения. Важното е, че всички подобрихме нивото си и се забавлявахме. Открихме още интересни места и заливчета. Хубавото е и това че сами си откриваме местата и така остава и приятното усещане за нашите места.

512
Ден преди тръгване.
Всичко хубаво си има край и знаехме, че и това ще дойде време да се прибираме. Въпреки всичко нещо си не теглеше към дома, но имахме още един ден на разположение. Събрахме багажа и потеглихме на обратно , щяхме да си изберем място по пътя. Минахме през доста китни селца гори и поля, спирахме на няколко места, където не почувствахме поканата на морето и така пътят ни отведе до Орфинският залив. Мястото го познавахме от преди. Озовахме се на една буна и направихме разузнаване. Изглеждаше обещаващо и дори видяхме един буй във водата. Продължихме по пътя и стигнахме до един паркинг. Там имаше две коли и точно едни колеги бяха излезли от водата. Поговорихме малко с тях. Казаха, че има октоподи и било мътно. Точно това ни трябваше и повече покани не чакахме. Облякохме неопрените и във водата. Още с влизането мястото ми си стори много обещаващо за осмокраки. Хем си има пясък и скали пък е и мътно. Намерих една група със скали и направих няколко засади. Бях лек и реших да сложа още една бърза тежест. Точно я слагам на колана и гледам някаква суматоха от перки под мен. Когато се загледах то било октопод и то не малък. Опитах малко да го наблюдавам как се слива с околните камъни и дори за миг да отместиш поглед и сякаш изчезва толкова добре се слива, когато нямаш и око за това. Не го чаках много и го закачих на буя. Щом още с влизането си ги намерих имаше много изгледи да има и още. С положителни мисли и настроение продължих напред и след малко пак виждам перки. Този път беше дребно октоподче и прецених, че ще го оставя да порасне. Още повече се зарадвах защото виждах два октопода за едно гмуркане. Продължих напред бавно без да бързам да оглеждам камъните. Следващият октопод го видях без да има перки наоколо беше се разпрострял над един камък. Продължих нататък. Бавното плуване и стоене на едно място ме караха да усещам водата по-студена. След като бях подминал едни скали брега се беше променил имаше една голяма тераса с доста дребен камък. Както през цялото приключение така тук по-големите и открояващи се от пейзажа камъни се проверяват. Е вече бях повече от доволен явно в последният ден както и при предното приключение желаните риби или октоподи се намират. Точно с подобни мисли подходих към камъка. Първият момент нищо не видях, но само миг след това видях едни огромни вендузи. Такива не бях срещал до сега. Нямам и още опит в хващането на октоподи и затова стрелям не се виждаше къде е главата а само предполагах в коя посока е. Определено бях улучил. Почна се едно дърпане едно теглене не се пуска. Оставих котвата на буя наблизо и закачих харпуна. Пак се опитах да го издърпам като хвана пипалата, но пак не успях. В опита си да го извадя брадата ми се беше допряла до камъка а върху него имаше таралежи. Усетих и убождане в брадичката. Поспрях за момент и помислих. Тогава си спомних как като наблюдавах Иван когато вадеше октопод той първо разчистваше около камъка. Взех другият харпун от буя и почистих таралежите. После почистих и входа като извадих няколко по-малки камъка. Пак опитах да го извадя, но октоподът не помръдваше. Иво и Ванката не се виждаха на близо. Беше ми станало и студено. Заредих само един ластик на 90 и отново стрелях. Сега октоподът си имаше две стрели и пак не помръдваше. Закачих и вторият харпун на буя и се отправих малко към брега. Хем да се огледам, да си почина малко и да се стопля. Стъпих на едни камъни и се огледах. Видях, че Иван се зададе зад едно борунче. Явно е останал зад мен. Вече двамата се опитвахме да го извадим пак теглим и дърпаме пак се не поклаща. Държи си и двете стрели и си стои в дупката. Иво и той ни видял че нещо се помотаваме и дойде да ни види какво правим. Малко преди това Ванката се опитваше да извади октопода и видях как едното пипало се подаде малко. Иво се гмурна и въобще не му даде никакъв шанс направо щеше да го извади със камъка дори. Нали е най здрав от всички и няма какво да му се опре. Та така сговорна дружина камък премества октопод изважда. Не беше октопод а направо Кракен чак толкова голям октопод виждахме за първи път. Мисля, че адреналина от изваждането ми беше дошъл в повече и след като си успокоих дишането отново усетих, че ми става студено. Отправих се бавно към мястото от което бяхме влезли. Иво и Ванката бяха с дебелите неопрени и явно не им беше станало студено. Аз съм си малко зиморничев и решех че ми е време да излизам. Момчетата и те излязоха. На брега си направихме една от любимите ми снимки от това приключение.
513
Трите пъти

Вече от доста години спрях да мисля за улова или поне така си мисля, но имаше два вида които още не бях хващал. От единият имах два скъсани и още нямах хванати а другият не бях и срещал. Може би не ходех по подходящите места или пак по подходящото време и не си бях поставил за цел да ги търся. Така един ден се озовах на любимо място с лодка. Част от екипажа си замина и останах сам. Въпреки това не пропуснах възможността да се отправя към целта. Търсех врани и дори ги бях намерил когато при едно гмуркане близо до шкарпа пред мен мина стена от риба. Дойдоха от дясно след пасаж платерини, които вече все по-рядко стрелям. Рибите бяха с различна големина имаше и по дребни любопитни други едри и с навъсени физиономииq гърбати опашати стена от риби. Повечето преминаваха на скорост и трудно можех да си избера. Както става много често в такава ситуация стрелях в стена от риби и пак пропуснах. Изплувах бавно и леко. Дори и не се ядосах а си прегледах оборудването и стъкмяването и бавно раздишах. Знаех, че по това време на деня ги има често и имах време да ги срещна пак. След едно гмуркане пак попаднах на същото място, като този пат се скрих по-добре и зачаках. Появиха се само ole пак от същият вид. Този път една от по-малките мина пред стрелата и стрелях и дори успях да я закача на кукана. Следващите гмуркания не ги намерих и пак почнах да търся враните.



На следващият ден Иво и Иван идват да влезем рано пак на същото място. Слънцето вече се беше вдигнало когато пак при едно гмуркане минават платерини от дясно а след тях друг вид които виждах за първи път под вода. Вярно, че тази година ги имаше много. Този път стрелбата по пасажа беше точна и като тръгна онази хала по хоризонтала и по вертикала отнасяше стрелата както си иска. Пуснах и от макарата и след няколко минути легна на пясъка. Бях гледал по клиповете, че при подхода ги хващат за опашките. Посегнах да я хвана и тя пак хукна, но вече беше изморена и след малко беше на кукана.
Това се беше случило събота и неделя. Не съм си и представял, че за две поредни влизания морето ще ми даде първо лефер а после и паламуд. Тогава още не знаех, че това не беше всичко имаше и трета риба, която морето ми беше подготвило да срещна.



За този вид само бях чел и също никога не бях срещал въпреки, че знам за трофеен екземпляр в района в който гмуркам.

Няколко дни след това пак сме на море. Този път отиваме след работа. Морето не изглежда много добре има доста големи вълни, но в дълбокото изглежда бистро. Иво влиза първи и вълните го заливат. Иван не знае много добре скалите но следваше Иво плътно и премина прибоя. Аз дори не се и гмурнах а направо се качих на буя и така бавно си плувах като се стараех да не губя много енергия. В един момент реших да сляза от буя и да направя първото гмуркане. Заредих харпуна и се гмурнах близо до една скала. Точно се прикрих от ляво и забелязвам, че от дясно от пясъка минава силует. Рибата не е малка и се движи много плавно във вълнението. Познавам я по характерната окраска. Нямам много време за мислене и реакция. Рибата направо изчезва от погледа ми в мътното но въпреки това стрелям в посоката в която се отдалечи. Никакво дърпане Стоя и не мърдам може да има и други. След малко изплувам и почвам да придърпвам линията. Нещо май сам закачил ми бяха първите мисли. Доста тежи стрелата. Тежеше защото на нея беше рибата, която не мърдаше. Толкова късмет рядко съм имал. Стрелата влиза малко след опашката излиза и пак влиза около страничната перка и се показва от устата на рибата. Такъв късмет вече не знам как в три поредни влизания трети вид риба и то трофейна. Малко ще трябва да се спра. Не знам дали направих и пет гмуркания след случката. Вълните се бяха вдигнали още Видях Иван, че е близо до мен и му казах да излизаме. Исках да запазя момента и да се насладя на трофея. Излязохме доста далеч от мястото на влизане и бавно се прибрахме пеш до базата. Шеф Мария след това направи кулинарна творба и се събрахме дружно да уважим творението. „






514
Честнит празник на всички лозари и винари! Нека вино да се селе а душата нека пее!




Сезонът на хищниците


Пъстърви.
Отмина още една година в подводни приключения и забавления в морето. Натрупаните сезони и опит си оказват влияние и вече започват да се натрупват повече впечатления и знания. Дори на познати места се откриват нови възможности и морето ни предоставя красотите си и неговите обитатели.
Сезонът започна много интересно. Още в самото началото създаваше усещането за повече и по големи риби. Както обикновено през почивните дни проверявахме района от Каварна до Шабла а през седмицата около Варна. Още не съм се научил на един определен вид риба, но и не настоявам ако имам късмет се срещам.
В един слънчев ден по някоя от ваканциите играхме с Вики и племенника Мишо. След като побягаха и поиграха с Мишо отидохме до Калиакра. Родителите му бяха на разходка там и той пожела да се разходи с тях. Направихме една бърза обиколка с Мишо на Крепостта, като успях да му разкажа което знаех и бях чувал, за съкровищата на Лизимах, за Добротица и флота, които сме имали по онова време, за падането под османско робство и легендата за девойките, както и да му покажа някои тайни места, които не се посещават често. От носа погледнах морето и ми се стори много подходящо за влизане.
Мишо остана с родителите си а аз се отправих към Зеленка. Там е спокойно и рядко идват колеги. Често е мътно, но пък почти винаги е закътано при северен вятър.
Изглежда бистро, но не усещах поканата. Препичах се като гущер на камък. Следва разговор с Тошко, който направо ме подкани да влизам. Набързо си облякох неопрена и се отправих във водата. Кукана го оставих в колата. Така се спирам да стрелям по дребни риби и чакам по едрите. Водата беше сравнително бистра за мястото, около 13,5 С и в горният по топъл слой беше по мътна. Рибите се държаха в горният слой. Още на първото гмуркане виждам силует познавам го, не се прицелвам добре. Макарата помага. 20 минути след разговорът с Тошко пак звъня да кажа, че ги има. Почивам още толкова и чакам после час и половина чакане и нищо не мина.
Този сезон пъстървите са повече от кефалите. Пъстървите не са трудни за отстрелване а за намиране. Въпреки това е много трудно да кажеш, че отиваш за пъстърва и да хванеш. Този сезон и това се случи. Просто имах късмет. Рибите си предпочитаха определени места. Имаше ги във Варна и в Каварна. Дори хора от вътрешността идваха да хващат с въдици пъстърви. Прави впечатление, че и размерът също е нараснал. Преди си мислех, че опашната перка е наренена от садките, но сега си мисля, че може да има и друга причина. Преди години една от първите пъстърви която взех във Варна се движеше в пасаж с платерини. Не беше по-голяма по размер от тях. Не знам до колко е вярно но си мисля, че възприема поведението на платерините, когато се отъркват по камъните да търсят храна. Понеже люспите и кожата и е по крехка от платерините използва опашката да размърда водораслите и така се наранява. На повечето с наранени опашки сякаш раната беше прясна. А садки около нас няма. Много често при тези под килограм в стомасите имат водорасли, конеподи и скариди. Този сезон първите бяха вегетариянки едната имаше влакнесто водорасло, което го има много в брега а другата предимно водорасло морска салата. Двете бяха около малко над килограм. Тошко хвана и по-голяма 57 см. 2,7 кг. 2,2 изчистена, тя имала прeдимно граца. Последната 1,6 кг 50 см. изчистена имаше много атерини колкото юмрук. Опашните перки на вегетарянките бяха по-наранени от тези, които имаха риби в стомасите. Правеше впечатление и вътрешната мас при тях беше много, докато при вегетарянките почти липсваше. Всички имаха изразен хайвер, колкото цигара. Явно си се размножават и сега мигрират към реките. Хайверът мисля, че го хвърлят есента в реките. Само не знам, след като си хвърлят хайвера дали оживяват или умират.

e828a990.jpg
(185 Kb) 11 свалено
515
Врани
Враните този сезон ги срещах по често и още по често ги пропусках. Първата среша беше на Шабла. След като приключих задачите на село на връщане минавам през Шабленските места да се огледам. На обичайните места имаше доста въдичари и реших да се натопя малко по в страни. Въпреки че често съм гмуркал в района чак сега успях да огледам и да проуча една малка ниша. Гмурнах до дъното и зачаках неподвижно с лице към дупката. Първо се подаде една малка вранка последвана от още няколко. Изчаках колкото да преценя колко са големи и така след малко се появи една по добра. Този сезон още не бях стрелал по врани и затова ги оставих. След още две гмуркания за наблюдение вече посвикнали станаха и по непредпазливи. Така взех една като гледах да е достатъчно отдалечена от другите и да не ги уплаша много. Следващите три гмуркания не видях нито една. Отидох да се разходя и по други камъни, но малко преди да изляза пак проверих. Враните отново бяха там дори имаше една която беше закъсняла да се прибере и беше много удобна извън укритието си. Две врани са ми напълно достатъчни. Реших пак да обиколя района и след десетина минути пак да проверя. Дойде и Димитър Франгов. Състезател и председател на клуба по подводен риболов от ,,Портос Каря“. Каза ми, че мястото му е известно и се радвал, че враните са дошли.
Враните по Камен бряг са по едри, но времето за тях е и по ценно. Все си трябва време да се проверяват и да се открият къде са. Там местата са много по разнообразни и дълбочините са големи. Рядко се случваше и да взема по някоя друга врана от дълбокото.
По време на състезанието в Тюленово след като успях да разгледам състезателите и да направя някоя снимка отидох към Русалка. Там също намерих нови за мен камъни и места, които държаха врани. Вярно не винаги ги имаше, но все пак са нови за мен места, които да проверявам.
Враните в Каварана. Този сезон почти нямах хубава врана около Каварна. Тошко беше взел някоя, но определено големите ги нямаше.
Във Варна сякаш беше най Вранско. Няколкото излета които направихме с Иво намерихме доста интересни места, които също така предните години не бяхме открили. Общо взето врани си имаше само време не достигаше. Във Варна се срещнах с още един представител на състезателите Иван Доков. Видях доста интересни неща по неговото оборудване и реших и аз да си направя допълнителна макара. Канжата направена от въдица за вадене на стрела от дупките също ми хареса, но още не съм на това ниво да ги стрелям по дупки.
При едно ходене до Рожен и близостта на другото море ни накара да прескочим за три дни до там. Там също намерих врани. Там бяха в цепнатината на един камък. Въпреки, че рядко стрелям в цепнатини се пробвах. След изстрела стрелата остана забита и не можах да я извадя. Пробвах още веднъж два пъти но не успявах. В колата имах нож с ретрактор. Освободих стрелата и я завързах за буя. Закотвих буя Плувах към брега с харпун без стрела и много лефери ми се смяха и ме обикаляха. На брега казах на Детелина да ми донесе ножа. На връщане също видях много лефери. Още с първият опит успях да извадя стрелата. Враната беше още там на стрелата. Почваше да се свечерява и побързах да потърся леферите. След един два пропуска успях да взема един. Кордата на стрелата се беше пречупила при опашката явно от дърпането и изстрелите не бяха много точни. В плиткато имаше много гопи и една интересна костенурка. Жалко че нямах камера с мен да ги снимам.


b7c9eba5.jpg
(175 Kb) 3 свалено
« Предишен Стр. 26 от 26 24 25 26
Нови Продукти
C4 camouflage face mask fringed

Цена: 59.00 Лв.
Spearfishing