Разглеждане на всички мнения на Gringo
|
Ами ти прецени Ванка. Имам още интересни неща. Посъбрал съм инфо и за видовете платове, имам и 2 доклада от лабораторни изпитания на готови композити с различни по свойства свързващи смоли, но още не съм ги превел. Щом сколасам, ще ги пусна. Междувременно вероятно и други колеги ще пуснат някакви полезни сведения. Може би като се насити тук темата, да се редактира и отдели само filler-а |
|
Приятели,
Напоследък станаха дискусии на тема карбон, като често информацията се подава на парче, несистматизирана, често не на място. Всичко, писано за карбона е пръснато из най-различни кътчета на форума, в безброй теми, като никъде не стана ясен отговорът на въпроса "Какви са видовете карбон?" Единствено се разбра, че доста хора се интересуват от качествата му по обясними причини – вече все по-осезателно навлиза и в нашата екипировка. Аз нали съм си любопитен, позачетох се, поприказвах с разни отворковци и едва, когато започна да ми става ясно колко е разклонена и подвластна на множество фактори тази материя, си дадох сметка колко е сложна. Поради тази причина надвих мързела си и изписах всичко по-долу.
Всичко, което съм писал, е чуто от други хора и прочетено в интернет. Няма грам мой интелект или авторски труд, освен непретенциозният ми превод и компилация на прочетеното и чуто от по-умни от мен. Не изключвам и да не съм разбрал или предал всичко издържано като научна информация.
И така - какво е карбон?
Единственият смисъл на тази чужда дума в българския език е ВЪГЛЕРОД. Ето описанието на въглерода според Уикипедия: "Въглеродът (на латински: Carboneum, химичен символ С) е химичен елемент от 4А група, 2 период. Има пореден номер 6 и атомна маса 12,0107u (средно)." Ако някой го гони свръхлюбознателност на тема "въглерод", из нета има тонове информация.
Видове карбон?.... Всъщност колко вида въглерод има в природата?
Предлагам първо да стане ясно, че говорим само за въглеродни (карбонови) нишки или влакна (carbon fiber). Техните видове според изходния материал (прекурсор), свойства и качества са първоопределящи за показателите на крайния продукт, който ни вълнува - въглеродните композити.
Да започнем с въглеродната нишка: като такава се определя нишка, която съдържа минимум 90% въглерод, получен чрез контролирана пиролиза на подходящи влакнести суровини. Терминът "графитна нишка" би трябвало да е същото, обаче се използва само в случаи, когато въглеродното съдържание надвишава 99%.
Чрез топлинна обработка на прекурсора се отделят кислородът, азотът и водородът и останалият въглерод се изтегля във вид на нишка (влакно). Нейните механични качества се определят от това, каква е плътността и ориентацията на въглеродните кристали, както и наличието на дефекти в нея. Идеалната въглеродна нишка е изградена само от свързани и подредени кристали от въглеродни атоми, ориентирани само по посока на надлъжната ос на влакното! За целта най-добре е да се тръгне от прекурсор с висока ориентация на кристалите, като в процеса на карбонизиране и стабилизиране при изтегляне на нишката само леко се донаместят кристалите. Както е видно, още от тук стартът не е равен, като се има предвид разнообразието по вид и структура на прекурсорите.
И сега да започнем да разплитаме кълбото, наречено "Видове карбон"...
Първият показател е според прекурсора (изходната суровина):
1. PAN-based carbon fibers: изходната суровина е полиакрилонитрил (POLYACRYLONITRILE)
2. Pitch-based carbon fibers: изходната суровина е смола, извлечена от петролен или въглищен катран
3. Cellulosic - based carbon fibers (Rayon, cotton): изходната суровина е целулоза - тук прекурсорът е синтетична коприна или памук.
Тези три вида са най-разпространени. Има още видове според този показател, но за сега ще ги пропуснем.
За да преминем към следващите критерии на класифициране на въглеродните нишки, първо трябва да спомемем две основни понятия от съпромата:
1,Tensile strength – якост на опън. Ето дефиницията на това понятие според Уикипедия: Якостта е механично напрежение, при надхвърлянето на което се приема, че съответното тяло се разрушава. В зависимост от вида на напрежението, якостта може да бъде якост на натиск, якост на опън, якост на срязване и други. В Международната система единици якостта се измерва с единицата за напрежение - паскал (Pa).
2. Modulus – Модул на еластичност, “Модул на Юнг” и Модул на линейна деформация, обяснени пак в Уикипедия по следния начин: Модулът на еластичност (E) е свойство на даден материал, отразяващо неговата коравина. Той е известен още като модул на Юнг[1], деформационен модул или модул на деформациите. Той се дефинира като отношението на изменението на нормалните напрежения към съответна малка промяна на относителните деформации.В Международната система единици модулът на еластичност се измерва в паскали. Поради големите стойности на модула при повечето често използвани материали, обикновено стойностите се изразяват в мегапаскали или гигапаскали. Други често използвани единици са kN/cm² (= 10 MPa), kN/mm² (= GPa) и N/mm² (= MPa). Деформационният модул може да бъде определен експериментално като наклона на σ-ε диаграма, получена при опънно изпитване на образец от материала. При някои материали, например стомана, въглеродно влакно, стъкло, модулът е постоянен при определени стойности на деформациите и те се определят като линейни.
***За да не копирам пак от Уикипедията, по-любознателните могат пак там да се ограмотят относно мерната единица “Паскал”
По тези два основни критерия въглеродните нишки се класифицират в следните категории:
- Ултра високомодулни (UHM – Ultra High Modulus), с модул над 450Gpa.
- Високомодулни (HM – High Modulus), с модул между 350 – 450Gpa
- Средномодулни (IM – Intemediate Modulus), с модул между 200 – 350Gpa
- Нискомодулни с висока якост (HT – High Tensile), с модул, по-малък от 100Gpa, но с якост над 3Gpa.
- Супер високоякостни (SHT – Super High Tensile), с якост над 4.5Gpa
Както е видно, свойствата на въглеродните нишки се структурират по същите закономерности, както при стоманите. С нарастване на якостта на опън намалява еластичността и обратно.
По хронология на класифициране на въглеродните нишки трябва да споменем още един критерий – крайната температурна обработка при изтеглянето на нишката:
- Тип I – високотемпературно обработени въглеродни нишки – (HHT – High Heat Treatment), където крайната температурна обработка е над 2000 °С и същите могат да бъдат определени като Високомодулни въглеродни нишки.
- Тип II – среднотемпературно обработени въглеродни нишки – (IHT – Intermediate Heat Treatment), където крайната температурна обработка е около и малко над 1500 °С и могат да се определят като високоякостни въглеродни нишки.
- Тип III - нискотемпературно обработени въглеродни нишки, където крайната температурна обработка не надвишава 1000 °С. Това са нискомодулни и нискоякостни въглеродни нишки.
От тук нататък следва един класически текстилен процес на производство на прежди и платове, където също има много видове и класификации, следва композирането с различни свързващи вещества, изпитания и резултати, но всички заедно можем да
продължим, ако има интерес. Може пък да е излишно чак такова детайлно разнищване на темата. Вие решавате...
Ето за финал малко любопитна статистика: още през 1879 г. Едисон е патентовал въглеродна нишка, подходяща за употреба в електрическа крушка! Масовото производство на въглеродни нишки в днешния им вид обаче започва в началото на 60-те години на миналия век като отговор на нарасналите нужди на военното самолетостроене от по-добри и леки материали. Прилагат се в композитни продукти заедно с леки свързващи вещества. В последните десетилетия намират широко приложение навсякъде, където качества като якост, твърдост, еластичност и лекота са критични.
САЩ употребяват около 60% от световното производство на въглеродни нишки, а Япония задоволява 50% от световното търсене. Най-големият производител на карбонови нишки е Toray Industries of Japan. Световното производство на Pitch-based въглеродни нишки е почти изцяло базирано в Япония. |
|
Искам и аз такава играчка...
[link] ; |
|
Усещам, как след малко някой ще ни натири с гегата към същността на темата, но не мога да не се съглася с Иво. Без да омаловажаваме въпроса с плавниците, двигателната култура във водата е от изключително значение. Преди време имаше една тема, в която колеги споделяха, че не могат да плуват, или плуват лошо. Доста се чудих тогава, но беше време, в което модата в сайта се диктуваше от други лозунги като "Пуцане му е майката", "То риба да има", "На мойто борунче, на тайното ми камъче" и кой колко х G20 зарежда наведнъж... Сега вече не е модерно да се опасваме с "три синджира риби", а да сме дълбочинни гмуркачи и пак дойдохме до плуването.
Извън шегата, но добрата техника на плуване, и то конкретно кроул, дава много предимства при практикуването на нашата краста, както над водата, така и по пътя надолу, на дъното, а и на обратно. Кроулът създава навици за най-оптимална и хидодинамична постановка на краката, както и ритмичност и дисциплина на дишането. Ако не движиш краката по най-икономичния и ефективен начин, както и цялата останала мускулатура, въздухът от едно вдишване, дори и при такт само на две загребвания с ръцете, не ти стига. Така изградената техника на краката автоматично сработва и при плуване с плавниците. Дори бих казал, че специално съм се учил да плувам със по-сгънати колене, когато се боря с насрещна вълна или силно течение. Напоследък забелязвам, че когато тръгна към дъното, предпочитам да понатисна понякога с по-сгънати колене, докато долу се придвижвам по "правилния начин", а на излизане - задължително! Не, че съм някой, който може да научи някого на нещо за гмуркането, но бих се пробвал с всеки на дълга дистанция кроул, може и на вързано... |
|
Ето и от мен две картинки:
На горната илюстрация всичко ми е ясно, но на долната къде и как ще се осъществи "работният такт" и какво би било КПД-то на плавниците, не разбирам. Единственото сигурно нещо е, че ще се спести много кислород, но каква работа ще се извърши? В кой момент огънатото на 90 градуса перо ще се изправи, за да изтласка водата? Трябва ли в "горна или долна мъртва точка" да се изчака някакво време, за да се разгъне перото? Ако е толкова мощно, че да се изправя мигновено, каква сила е необходима, за да го огъне в показаната позиция и колко кислород ще е необходим? Дали не размахваме панделки, вместо плавници? .... все въпроси от сорта... Остава версията за някаква ефективна камшична сила при обръщането, но ако е така, тук Явор има голям грях, че не ни е осветлил...
Аз съм последният, който ще дава акъл в тази тема, но това не ми пречи да си задавам въпроси и да си търся задоволителни отговори. Сигутрен съм, че съм и последният, който Вовата може да заподозре в недобронамереност. Не ми се гледа сеир, докато той се кани да изпрати поредните 500 лв. в небитието. Ако поне се замисли, пак ще е някаква полза...
Ако пък има нещо, което пропускам и някой е така добър да ни осветли, ще бъде чудесно! (Тук се сещам за великия подпис на Добс под постовете му!) |
|
Мисля, че Марко Бонфанти има предвид това, което се вижда на долната снимка:
Отделно, при такова огъване всеки си играе с късмета на 20+ метра... |
|
Извинявам се предварително - мислех да пиша в другата тема "Плавници, но какви?", но е в пряка връзка с мненията по-горе. Ето какво мисли Марко Бонфанти по въпроса, пък който иска, да му вярва (аз му вярвам):
" Измежду всички възможни, идеалната параболична крива е единствената, която плътността на водата налага на рибата. Тя е и най-подходяща за нашите цели. Ако наблюдаваме плуваща риба ще забележим, че главата ѝ реално е неподвижна, докато тялото се извива все повече и по-подчертано в близост до опашката.
Огъването на тялото на рибата е винаги параболично, независимо, че видимо се огъва само опашката. Както при рибата, така и при плавниците, цялата повърхност се огъва - по-малко при главата (при нас при ходилото) и все повече в последната част към опашката (края на перата) с формата на типична парабола (с проста параболична функция x=y2).
Ако приемем плавника като продължение на крака и обект на равномерно приложена сила ще видим, че по-отдалечената от ходилото част на перото се огъва само, ако има опора от тази част преди нея. Това означава частта непосредствено след ходилото да се огъва по-малко.
Един плавник, видимо огъващ се непосредствено след ходилото, няма да позволи на последната част от него да работи по най-добрия начин и съответно води само до частично усвояване на възможностите, които дава размера на перото.
Така подобни плавници няма да се огъват по цялата си дължина параболично. Може да се каже, че в обратния случай, когато перата се огъват по цялата си дължина равномерно е грешно, макар и разпространено схващане, плод на повърхностни наблюдения и слаба информация.
Огъващото се равномерно перо със сигурност не имитира плуването на риба, което безспорно не е най-ефикасният начин и за огъване на плавниците."
Източникът на оригиналния текст е сайта на C4:
[link]
P.S. Извинявай Вова, ако не съм те зарадвал този път! Някъде колегата @radogg беше писал, че плавникът работи по-скоро като перка на турбина, отколкото като ластик или пружина. Може и да се окаже прав... |
|
....и.....ПРАС!
Всъщност, сигурно ли е, че така трябва да се огъват плавниците? Само питам, де... |
|
Хайде Явчо, не дреми
а пиши, пиши, пиши...!
Че народът полудя
с тез карбонови пера!
Не ни вкарвай във стагнация
с таз фатална информация!
От търговски галимации
стана пълна обърквация!
Виждаш, тръгна топурдия,
даже хуже - олелия!
Полетяха думи тежки,
лошо нема - стават грешки...
Пиши, мастър, че сайтът закипя!
Не пести присъда тежка
за черните пера!
|
|
Вова, явно много на сериозно си захапал... Keep it up!
Ако случайно не си го открил още, ето нещо, което би ти помогнало в начинанието:
[link]
Долу на страницата има таб "Download PDF". Изтегли файла и ще получиш едно доста мащабно научно изследване на тема "плавници". Жалко, че е на италиански, но като гледам как си подхванал нещата, може и да си струва да потърсиш преводач...
От сърце УСПЕХ! |
|
Edit: Моля такава информация с адреси и контакти на магазини да си я разменяте на лични. Против правилата на форума е. |
|
Пичове, проблемът със субтитрите е никакъв! Сериозният проблем е как и къде ще живеят децата ни! Дори не ми стига смелост да мисля за децата на децата ни, ако приемем тезата на този филм само за частично вярна... Само да не започнат пак двуизмерните разсъждения колко риба вадим ние и колко бркониерите... |
|
ХА! Егати проблема възникна! Ами за карбоноядните микроорганизми от моето поколение дали ще се намери версия на турски? Добре, че беше преди Ататюрк, та пишехме на арабски, а арабска версия има:
[link]
|
|
Само за инфо: филмът във Vbox7 е 93 мин., а този, който качих на сървъра на Павката е 113 мин. Явно това са 2-те версии, които спомена Ванката. Сега всеки може да си избере... |
|
Колеги, получих съгласие да пусна субтитрите и от "авторката", и от нейните възложители. Качвам ги заедно с работния файл в .mpg формат на FTP сървъра на Павката Камбуров.
Качеството на видеото е компромисно, но то е правено само за преводача и целта е файлът да е с възможно най-малък обем. Ще трябва да преглътнете и тайм-код генератора в горния десен ъгъл на картината, но той е част от техническата страна при процеса на субтитриране. Поне ще го изгледате със синхронизирани субтитри.
В YouTube видеото е перфектно и го има и в HD. Можете да опитате да направите комбинация от прозорците на браузера и плеъра, за да се гледа HD, а субтитрите да се четат в плеъра, само дано да се запази синхронизацията. Ако обаче, както казва Уиша, са различни версии и дължини, няма да стане. Това май е кино-вариантът. Ако не става - гледайте първо файла с превода, пък после качественото видео и ще знаете за какво иде реч...
Ето за опресняване достъп до сървъра:
[link]
Username: acdc
Password: highvoltage
Folder: HOME
P.S. Преполагам, че фирмата, която е възложила превода и е получила правата, скоро ще започне да го разпространява по някакъв начин - кино, телевизии, дискове и пр., но за нетърпеливите това е най-бързият начин да го видят с оригиналните субтитри. |
|
Приятели, преди 2 седмици жена ми сподели, че превежда уникален филм за живота на планетата. Тогава не обърнах внимание - тя си превежда денонощно какво ли не, ако взема всичко да гледам... В събота прочетох и в "Монитор" ето тази статия:
[link]
Тогава я попитах дали случайно не е същият филм. Когато разбрах, че става дума за него, за късмет още не беше изтрила работното видео. Прехвърлих си го и го изгледах. Тогава разбрах за какво става дума:
[link]
[link]
Естествено, че си чопнах и субтитровия файл. Ако се вярва на цялата кампания, трябва да се разпространява безплатно. Ще се консултирам дали възложителите на превода имат някакви претенции към субтитрите и ако не, ще ги кача заедно с работното копие някъде за теглене.
Заслужава си да се види! Аз поне доста се впечатлих, въпреки, че отдавна се интересувам от тези проблеми... |
|
Браво Миро, респектиращо начало! Сега можеш спокойно да се концентрираш върху платерините... Или ти дойде апетита да издебнеш и дядо му? Наслука!
Момчи, не се лигави с тези магарешки креатури, ами подпуквай и ти лавраците - знаем, че им ги разбираш! |
|
Времето е пари...
|
|
Еййй, ама вие двамата (Коцето и Мартин) много ме дразните напоследък, не се наиграхте... ! |
|
Пак благодаря, трогвате ме всички с това внимание! Да ви се връща за хубавите пожелания с ... ANAX!
Юли, с Божията помощ и с малко късмет през октомври тази година ще кандидатствам в отбора на 15+35 ....години. За да успея да вляза, това лято ще го давам по-полека поне с вертикалните метражи, пък после може...
Коце, перата са си изтънени и в дебелина. В първия си пост преди снимките съм писал - при "дебелина при чупката" и "дебелина в края" съм посочил точно измерените с шублер дебелини на пластината. Видно е, че съотношението на дебелината при пантофа към тази в края на перото е 1:3. Не нам колко е иновативен ПВЕ, по-скоро бих го определил като "старо куче, рутиниран и консервативен"... Тези пера май се правят вече 7 години, което всеки може да си го разбира различно.
Тук имаме експерт, който може да направи повече коментари, но вече е 5-ти курс задочник в Магнаурската школа и явно е взел изпита по специалност "Дипломация на вербалните комуникации"... Аз от него чух за принципа "Къси крака - къси пера", и понеже съм висок, строен и ... късокрак, се спрях на тази марка.
Другата седмица, живот и здраве, ще ги пробвам и ще споделя как са, поне според мен. |
|
Нови Продукти
Цена: 196.00 Лв.
Spearfishing
|