Разглеждане на всички мнения на Gringo
|
Мале Юлиии...
много ти е "фешън" бокса!
Направо без очи останах от инокса!
Очевидно е направен да векува -
нека сто години той да ти слугува!
Сега пали и заминавай за мерута и зъбари!
Там натопи го тоз лъскаж из ловните полета стари,
а после сподели заснетото със нас във темата.
Пък... ако ти не щеш, тогаз ще ти спестя поемата...
|
|
Колега Момо, ако може без квалификации,
които видно - нагла са инсинуация!
Какво е туй нелепо обръщение,
намирисващо на унизително сравнение?
И куче да съм, не мисля да съм "старо"!
Мога още прав да пикам по дуваро!
Кво ма плашиш със тава кебапчета?
Знайш ли в Софето как се пада в трапчета?
Само да ми паднеш, тук не ще да крия,
че апнеа ще тренираш в дядовата ми ракия!
D |
|
Браво Момо, ти пък взе че разгада
гатанката като на игра!
Като видим се, ще има и наградка:
от рапанче женско вкусна ядка!
g src="[link] ; style="border: 0px none " alt="tongue.png" /> |
|
Жалко за красивите животни!
Ловци са горди и плувци страхотни!
И на тях горките участта им не е лека,
когато трябва да делят океана със човека!
|
|
Златко,
ггледаш ти сега сеир
от афганския баир,
но не знаеш как в наслада
преминава ти наряда,
ако вместо да броиш звездите
драснеш 2-3 стихчета по-сбити.
Там до базата, в окопа
музата ще те докопа
и на бързо с вдъхновение,
ще дочакаш уволнение...
|
|
Явно темата ни пътя верен си намери
щом налитат даже бракониери....
Ний пък продължаваме в синхрон
като спазваме добрия тон.
Тук Момчил съвсем нелепо
свърза името ми със карбона.
Кой съм аз, ще питам него
та постави ме на трона?
В паметта ми нещо шавна
и погледнах във архива.
Стихче старо от отдавна
на готово аз откривам:
*******
Имам си един приятел вещ
дето цар е на карбона.
Дойде ли сезон горещ,
пада жертва на нагона.
Също като маг зловещ
почва свойте ритуали:
кюмур, епокси, вакуум, пещ -
лепи с елитни материали.
После като всеки спец
резултата оценява,
и ако е пак пак за шест
вкусотийка (от Илианка) получава!
Слагам и въпроса свой.
Я кажете кой е той?
|
|
Мерси на всички за отзивите топли
на плачът ми жалък и лигавите вопли.
Когато аз реших във стих да се оплаквам,
не бях готов такава съпричастност да очаквам.
Пъклен план, почти като от стихчето на Ватуса,
от вчера вече ми повдига статуса.
За разлика обаче от стилът му романтичен,
избрах подход аз доста прагматичен.
И аз съм уж от стара коза яре -
не може всеки да ме прави на магаре!
За тъст ми болен, който има нужда от разходка,
закупих днес небрежно два кашона водка.
Планирам аз при идното си посещение,
да му направя хитро бизнес-предложение:
Ако се справи сам със патерицата в ръката,
да му набутам таз награда мъжка под кревата.
Ако успея и тъстът в клопката ми падне,
опасност има тъщата да ме нападне,
че вследствие на моята терапия
човекът е изпаднал във апатия.
Дано обаче този дзвер да не намери водката,
че тогава какво ще обяснявам за находката?
Ама... сега не е моментът много да ми дреме -
от морето кат' се върна, за туй ще имам време...
Кой не би рискувал малко бой от тъщата
срещу възможност да напълни с риба къщата?
Дано обаче боят да си заслужава,
че склонно е морето не винаги и всичко да ни дава!
|
|
Тук отварям тази тема наболяла
за всеки, що усеща музата си наедряла.
Да излее своите лирически ресурси
без облагите от разни там конкурси.
Да си нижем волни рими тук
усърдно и безспир,
без мазните му сметки
за харпунджийски келепир.
Хем няма да берем и заслуженият срам
за критики, че пълним темите със спам.
Всеки в този сайт намира си призвание:
Едни стремят се за победа в състезание,
други пък четат и упорито трупат знания.
Снимки правят се с мерак подводни,
които с всеки ден изминал стават все по-годни.
Някой дялка пушки, друг пък плавници лепи.
Всеки бърза с радост хобито да сподели.
И за да е съвсем богат отбора,
навъди се и групичка такава,
която заниманията от по-горе
с нежна лира често съчетава.
************************
Сега да дам началния сигнал:
след дълго колебание, но без капка жал
по-долу вкратце ще ви информирам
какви мотиви за поезията аз намирам:
От дни на себе си се чудя
от где таз краста взе се -
върху стиховете да се трудя?!
Послушах мъдрия съвет на баш админа
и вчера ( ща - не ща) при доктора наминах.
Нищо няма ти, отряза ме галантно той,
здрав си като бивол, същински си герой!
Присетих се тогава за втория съвет:
Мастиката замина в кофата за смет!
С надежда се логнах в сайта любим
и с трепетни пръсти, леко като дим,
захванах да пиша.... Да, ама НЕ!
Пак РИМИ затропаха кат' диви коне!
Откачам браточки, няма майтап!
Изтрещях от гмежта на тоз шибан град!
От дете на природата и луда глава,
в какво се превърнах? ... Поет и мърда!
Нали съм си пич и личност добра,
на главата качи ми се цяла рода!
Един ще се жени, дръг счупил си крак -
е, как да запраша за любимия бряг?
Затуй нижа стихове с натежало сърце
и зажадняло за сол харпунджийско дупе.
Строфите леят се, а душата реве:
Не трае се в София, ИСКАМ МОРЕЕЕЕ...!
|
|
Чафо, само чудя се дали е от добро
таз вакханалия на поетичното перо.
За да не цвъкаме на Митко темата
в "Кръчмата" пренасям си поемата. |
|
Браво на колегата ни по подводен риболов!
За подвизите морски той вече е готов.
Харпунчето му детско, но ластикът му нов,
ръката му е дясна, а погледът орлов!
Показа ни нагледно как рибки на кило
възможно е да стрелкаш и без пушка от дърво!
|
|
Браво Ханзи, уловът ти повече е от добър!
Така ще бъде, щом не си висял
под плажния чадър!
Не се коси, че неопренчето ти хлопа!
Важното е на душата да и е широко!
Хем когато свърши ти кукана,
и под неопрена
сума рибки могат да се хванат...
|
|
Малееее... и Митака изтрещя,
щом задипли римувани слова....
|
|
Ярчо, я кажи си без принуда
колко тежи таз хищна каракуда?
Хем да видим ще имаш ли претенция
за коментар със поетична консистенция.
Летвата е закована
за риби над три килограма.
На регламента ний държим,
а за админи - още по-суров режим!
|
|
Браво Митаче за пушката!
Нека тя все така слушка те!
Браво и за рибетата,
нищо, че не им стигат килца
за есетата!
Хубава ти е и окраската!
Само да питам за маската:
от какъв материал е маншона
че така ти прецака фасона?
|
|
Ааааа... недейте тъй, момчета!
Малко милост за поета!
Как за всички рибни килограми
да насмогна с епиграми?
Музата ми пак е под обсада
зарад таз несебърска бригада!
Как да премълча подхода силов
с тоз лаврак на Митко Катрафилов?
Не, че му е за сефте
с лавраци тлъсти да ни закове,
но въпросът има и страна морална -
ние тук в Софето пишем стихчета банални,
а той си стрелка "рибки" най-нахално!
Ще трябва нещо да се промени!
На харпунджиите в Несебър
достъп до морето да се забрани!
|
|
На татко Добс:
Хайде Добчо, ЧЕСТИТО!
И .... сбогом живот ергенски!
С две жени в къщи няма да питам
как ще го даваш левентски...
Споделям ти братко почти без задръжки -
жените са цвете в живота ни мъжки!
Само внимавай на втория опит,
(макар да са малко словата ми дръзки)
да не бачкаш после (кат' мене)
само за дамски превръзки!
Време е вече една стара идея
да стане реалност. На кратко:
Да се сберем и основем
на някоя главна алея
"Eлитeн Клуб на Женския Татко".
Хайде сега Добчо, НАЗДРАВЕ!
Да ти е жива и здрава гмуркачката!
Да стане бащичко още в креватчето,
комплект No. 1 да и бъдат играчките,
a в Spearfish.org - забавачката!
Да расте и порасне здрава, засмяна,
да бъде на татко достойната смяна!
Учи я да люби живота в морето,
че кат' одъртееш, да се гордееш с детето!
|
|
Да бе, и жена ми така мисли. Според нея това са мозъчни увреждания от емболията... |
|
За тоз гофан, надхвърлящ три кила
веднага стих ще посветя:
Браво Насе, майстор си безспорен!
Но винаги така се получва,
когато някой, без много да шуми
на гмуркането се отдава
и с любов в душата към морето е отворен.
Разбойници сте вие там в Приморско!
Не ви е много кеф да сте в очите хорски.
За натежалите кукани с платерини и кефали
не чакате да чуете оценки и похвали.
Сега след чернокопа исполин
задача се задава належаща:
С приятелите ти от клуб "Марлин"
на състезанието предстоящо
с по три такива да завършите блестящо!
|
|
Кой не знае батко Влади
дето все голям го вади?
на стара слава той лежи
защото дърт е и харпунът му тежи!
По цял ден дреме в магазина
и хич не мисли за "Марлин"-а.
За пенсийката се замисля
и кротко пачката прелиства.
На гадже младо по акъла се подведе,
баничарката запали
и на Лозенец я той заведе.
"Хем ще и покажа аз морето,
хем да топна леeeeкичко дупето!"
Едва пристигнал, огледа се и изруга така,
че чак от срам морето закипя:
"Мамка му! Забравих си харпуна!
Да се е...а в дъртата кратуна!"
С ръка немощна, подпряна на бастуна,
закуцука тъжно на прибоя из водата.
И там се случи чудото на чудесата!
С бастун в ръката и псувайки съдбата,
без да иска, набоде гофус през средата!
И за финал - старото мото:
"На серсем врабче Господ му пълни гнездото!"
|
|
Нови Продукти
Цена: 4.00 Лв.
Spearfishing
|