Разглеждане на всички мнения на Gringo
|
Петре, поста на Иво ме подсети, че имаме по екипировката кевлар. Аз имам ръкавици 3 мм. с кевларени платки на дланите. Виждал съм и други колеги с такива. За мен са много неудобни за нашата работа, особено ако дръжката на харпуна не е гумена, защото се плъзгат. Също така много намаляват чувствителността на пръстите, а този на спусъка е важен. Явно са правени за водолази, на които се налага да хамалуват под водата - напр. за монтажни работи, а за рапанджиите сигурно са супер. Аз ги купих от неграмотност, но понеже са много топли, си ги ползвам в студена вода. Много ми е спокойно с тях, когато реша да си грабна някой мутирал пагур...
Иво батка, ти пали по някоя свещичка от време на време, защото ако Онзи горе не те е запазил, едва ли кевларът и карбонът са щели да те спасят...
Днес поразпитах един приятел, дето уж разбира от такива работи. Той ми даде за пример кокпита при F1. Комбинацията от карбон и кевлар го прави много лек и здрав. При удар карбонът се троши трудно и по определен начин и поглъща много от кинетичната енергия, а кевларът не позволява да се разпада на парчета и да проникват разни остри неща от вън на вътре. |
|
Мда, наистина кевларът е изключително здрав, но като нишка е доста лигав и много трудно се комбинира с каквото и да е. Аз навремето по стечение на обстоятелствата имах дълги години много интензивни контакти с Дюпон - Германия. Ние ползвахме химия от друго естество, но на многобройните ми делови и приятелски срещи и в разговори с техни хора съм чувал много неща за продукти, с които определено се гордееха: Lycra, Teflon, Kevlar и пр., които са все техни търговски марки. За кевлара това помня, че главното му приложение беше в области, където за нас от соцлагера беше забранено да надничаме , но залагаха големи надежди за бъдещото му гражданско приложение. Явно това вече се е случило...
Единствено не знам как се държи при композитите, защото не се пропива и по-трудно се интегрира със смолите, но явно са му намерили цаката.Така или иначе, каквото се изхлузи от военните, космически и авиационни производства, първо влиза в употреба при маняшките спортни такъми като яхти, сърфове, велосипеди, въдичарски пособия и естествено - при нас... Ние да не сме по-тъпи я! |
|
Честито на публиката новите артикули в магазина! Нистина няма карбонови пера на пазара с такава цена! Надявам се скоро да се появят и конкретни отзиви.
Коце, ще си позволя да не се съглася с 2 от твоите констатации: че кевларът е по-хайтек, и че е по-скъп от карбона. "Кевлар" е търговското наименование на компанията ДюПон на патентования още през 1965 г. полимер арамид. Наистина е с уникални качества, но си е в известен смисъл една пластмаса и нищо в производството му не е по-скъпо от карбона. Широката публика го свързва предимно с приложението му в противокуршумните жилетки, но и там има по-нови и по-добри материали - напр. един японски полимер, известен като "Ballistic Zylon". Кевларът не е по-скъп от карбона, дори хибридните платове от карбон/кевлар не са по-скъпи от тези само с карбонови нишки. Може да има и изключения, но те вероятно ще се появят при съпоставяне на различни грамажи и качество на карбона или просто от търговски спекулации.
Аз не съм наясно конкретно в перата за плавници как се допълват качествата на двата материала, защото едва ли целта е да издържат на прострел... Нека наистина някой по-отворен се изкаже компетентно, но Явор наскоро писа, че за качествата на едни пера е по-важна технологията при прилагането на различните материали, отколкото самия "филер".
Аз ще дам само един прост пример: преди 2 години си купих от Гърция 2 мм. въженце с оплетка от дайнима и сърцевина от кевлар с идеята да го ползвам за тетива. Оказа се пълен провал. Явно двата материала бяха в пълен антагонизъм, защото оплетката се разбридаше бързо поради различната си еластичност, след което оголеният кевлар фалираше още по-бързо. На опън издържаше стотици килограми, но за тетива беше доста по-зле от чиста дайнима. С това не искам да кажа нищо за перата с хибридни композитни материали, може да се окажат поредният хит, но сам за себе си кевларът не е панацея. |
|
Да Сашо, пропуснах да поясня, че първо се захилих, а после се замислих. Разсъжденията ми не бяха по повод твоята компилация, която е остроумна и наистина готина, а към материала, дал повод за нея. Както писах по-горе, рекламата е "арт изражение" на климата в средите, ползващи нейните услуги. Не е добре, когато там нещата излязат от контрол. Дано не съм прав де... |
|
На мен пък от всичко по-горе ми стана малко тъжно, защото показва колко далеч в нищото са отишли нещата. Рекламата винаги е била черешката на тортата, интелектуалната есенция на пазарния модел. Още през 1992-ра в Германия случайно попаднах на един семинар на рекламния отдел на една американска компания, с която работехме по онова време. Там лекция изнесе един от арт директорите на "Лио Бърнет" за Европа на тема "Феър плей, или етиката в рекламните послания". Като един от грозните примери той посочи ТВ клип на голяма японска компания, в който рекламното послание беше нещо от сорта: "Когато ние започнахме, другите още ходеха прави под масата". Дълги години след това като че ли големите играчи в рекламата спазваха правилата и финеса беше част от критериите за ниво на възложителя и класа на рекламиста. Явно вече ситуацията е "Nothing But The Money!" и намирисва на агония... |
|
Ми Пламене, той всъщност Ванката като се плацикахме в Галаксиди установи, че буят му е спукан. Ама не каза кога и къде е влизал за последно, та може и нещо да не казва...
А за "дуйни чичо Гоко" не'ам думи... Как надигна дрегера, добре, че не му подадоха и палката, та да си замези... |
|
Аз като гмуркащ до дълбочините, от които надолу започват коментарите в тази тема ще си позволя да споделя нещо дребно, но важно за немалкото колеги в моята категория.
Живко го е отбелязал в разбора си, Явор също сложи акцент, но остана малко встрани от главната дискусия - плавниците!
В интервала 10-16 м. з започват първите признаци, че даден модел плавници не са за дълбоки гмуркания.
Аз до този сезон гмурках с Гара 3000 ЛД и бях много щастлив с тях в нашето море. Това са плавници с меко пластмасово перо, което ми даваше изключителен комфорт при типичните плитки засади (до 10 м.), съчетани с неизбежното плуване на немалки разстояния при влизането от брега. Тук не съм усещал никакви сериозни функционални проблеми с тях, включително не ме е тормозел и фактът, че осезаемо реагират на по-големи температурни разлики.
За първи път усетих нещо нередно при едно гмуркане на о-в Самотраки. Беше миналия август и температурата на водата беше над 26 градуса. След едно слизане до 15-16 м. на излизане почувствах как първите метри нагоре минават непривично бавно. Ползвам в Егейско море 8 кг. олово само на кръста с 5 мм. почти нов костюм. Преди 2-3 седмици пак в Гърция със същия костюм и баласт + едно бельо 1 мм. отгоре, но с други плавници, не усетих как "излетях" от 12 м. Сигурен съм, че дори да бях слязъл до 16 м., нямаше да се затрудня повече с излизането, защото усетих доста повече мощ под мен без излишни напъни. Само да отбележа, че изобщо не говоря за сериозни композитни пера!
Някой може да каже - абе кво ни занимаваш с тези плиткачи? Там може и с "Акванавт"... Зависи кой го казва, но и зависи кой как ще го прочете.
Аз постът си адресирах към конкретна група колеги, за които прескачането от нашето до другото море не е свързано с тотална промяна в подхода при гмуркането, както и в пренастройка или подмяна на важни елементи от екипировката, което може да се окаже фатално. Много хора четат в сайта, гледат снимки и клипчета на наши приятели, които вече гмуркат повече там, отколкото тук. Коментират се като на шега дълбочини от 18-20-25-30 м., показват се риби с внушителни размери. Лесно е за един млад, здрав и силен, но неопитен и самонадеян колега да се поблазни от "славата"... Логиката често е: "Аз не съм бил път до Гърция за да стрелям по "лайнарки". След 1 ч. гмуркане обикновено се влиза "в режим", апнеата се удължава, самочувствието нараства, а бистрата вода лесно мами с дълбочината. Както видяхме, лесно се слиза, по-трудно се излиза.
Наскоро много дискутирахме за плавниците. Скромното ми мнение е, че наистина при гмуркане под 10-15 м. това е един от най-важните елементи от екипировката. Всеки сантиметър от пътя нагоре може да се окаже фатален и едни добри плавници могат да помогнат много. Това разбира се с уговорката, че не плавниците правят гмуркача. |
|
Еееехехе, нищо няма да му казваш на "човека"... Просто с този баласт по него и за плиткач не става. Евентуално да го вземеш на лодката и да го ползваш за котва...? Ти обаче си със сериозен буй, пробвай да го вържеш за него да виси във водата и да "работи" като флашър за летящи хищници...
btw, добре, че си отървал казана... |
|
Ето и края на интервюто, което ми се видя много красиво и поучително:
Въпрос: Какво би искал да кажеш на членовете на Медфиш и може би по-специално, на младите и начинаещи харпунджии?
Отговор: Гмуркайте сигурно! Винаги гмуркайте с приятел по системата "един горе - един долу". Най-добре само с един харпун. На максимална дълбочина, по-малка от работната дълбочина на по-неопитния от двойката. Ти си ловец, не само фрийдайвър, затова мисли за рибата, а не за дълбочината. Колкото на по-плитко гмуркаш, толкова повече време имаш да оглеждаш и се учиш. Метрите не са залог за успех в лова. Ако искаш да се научиш да ловиш риба, трябва да останеш на такава дълбочина, че да не мислиш за нищо, което да те безпокои при лова. Там трябва да се чувстваш достатъчно комфортно, за да бъдеш част от обстановката и да виждаш всичко, което се случва наоколо. В обратния случай може и да вземеш една риба, дори голяма риба, но няма да се чувстваш като част от морето. Аз мисля, че именно това чувствство е истинската наслада от подводния риболов. |
|
Юли спомена в поста си за една случка с Фабрицио Д'Агано - собственикът на Totemsub, която е споделил в едно интервю, дадено специално и публикувано в Medfish.com. Сложил е и линк, та който иска, може да го изчете цялото. Аз си позволих да преведа само абзаца с инцидента, като с оглед на сериозността на проблема ще го сложа тук за всички, които не могат по една или друга причина да го прочетат в оригинал. Надявам се и колегите от Медфиш, и Фабрицио да нямат нищо против това невинно нарушение на авторското право:
"Най-тежкият ми инцидент беше когато бях 25 годишен. Можех с лекота да гмуркам на 30 и повече (всъщност по-точно 40) метра и се чувствах като суперчовек. Ловувах на една много стръмна стена. Забелязах една голяма дорада на около 20 м. от стената и около 15 м. дълбочина. Отделих се от стената и се насочих натам. Гмурнах и започнах да се приближавам към рибата. Разбира се, дорадата ме усети и тръгна надолу. Когато наближих за стрелба и изравнявайки на около 20 м. разбрах, че линията се е заплела зад макарата. Загубих малко време да я оправя. Междувременно рибата се беше отдалечила. Продължих към нея от към опашката, като си помислих: " Вече не може да отиде по-дълбоко, стигна дъното" и я прострелях. Веднага след това осъзнах, че дъното е много по-дълбоко от това, което очаквах. Вероятно повече от 40 м. Аз нито се подготвих за такова гмуркане - само няколко вдишвания, нито направих разчет за гмуркането, както бих направил, ако знаех, че е толкова дълбоко. Погледнах нагоре и разбрах, че съм мъртъв. Хвърлих баластния колан и заплувах. На -15 м. бях вече скован и почти сигурен, че няма да успея да стигна повърхността. В момента, в който си махнах маската припаднах.
Когато се свестих нямах никаква представа кой съм, къде съм и от сорта. Виждах само върха на малък остров на около 100 м. от мен. Отне ми няколко часа да възстановя паметта си. Големият ми късмет беше, че съм изплувал по гръб, без маска и шнорхел в устата, благодарение на което не съм се нагълтал с вода след припадъка."
|
|
Нямам думи!
Дори само този пост е достатъчен да оправдае съществуването на този сайт! Дано само повече колеги го прочетат и си направят изводите!
Предполагам, че сега ще има много коментари с думата "късмет", но аз бих казал: не ти е било още време, иначе е имало всички предпоставки сега да те споменаваме по друг повод...
Живко, не знам дали съзнаваш, че живееш нов живот? |
|
Хехе, мълчание... Ама има един такъв абдал. Аз миналата седмица влизах без харпун от такива съображения, но в Йонийско, ако се брои... |
|
Ех бе Владе... немой с лошо... От препратките към цитатите разбирам, че нещо в моя пост те е подразнило. Ти ако мен ме взимаш на серозно, само ще ми вдигнеш акциите. Аз не съм "спеаргън билдер" нито като теб, еле пък като Джордан, та да си струва точно на моя пост да се нервиш и да ми посвещаваш толкова литература.
В отговор мога само да изкажа "некои съображения", както казваше другарят Тодор Живков:
Първо: не съм сигурен г-н Хамилтън с какви мисли в главата е подал темата. Не изключвам и мотиви, подобни на поста си в темата "Имаме ли колежки и как се справят"...
Второ: Защо вездесъщият французин се е хабил да прави нещо, което един тъп балканец си позволява да критикува? Еми и ти често отправяш критики към чуждестранните си колеги, които смяташ, че отдавна си изпреварил в майсторлъка си. Както между другото и всеки е свободен да прави това за своя сметка и на своя отговорност. Аз поемам моята... Това обаче, че го е сътворил някакъв французин, не го прави по-различно от нещо, което всеки с друга националност може да измисли - имам предвид всякакви смехории. Пусни в търсачката тема от сорта "най-смешните изобретения" и там ще видиш куп таш... опс... майтапи, които някой взел се насериозно изобретател е предложил на публиката. Еле пък прагматичните японци...
Трето: респектирам съм от финансовия разчет на изделието, който си направил! Признавам си, че там съм слаб. За разлика от теб никога не съм се занимавал със стопанска дейност. Ама и често сме свидетели на още една народна мъдрост: "Имал бол пари - дал!"
Четвърто: в тази тема ти и аз играем от различни отбори. Нека да поясня: ти и колегата ти франсе сте си си избрали ролята на производители, а аз на потребител. Продавач и клиент, казано на френски. За съжаление капитализмът, както и пазарните закони поставят двете категории в изключително неравностойно положение. Всеки може да предложи каквото си иска, но клиентът раздава оценките. Който дава кинтите, решава кое е добро и кое - не. Понякога рекламата помага, но за кратко. Не е справедливо, но колко зор беше да станем капиталисти... В конкретния случай нека да видим, както каза Явор, какво ще стане. Аз само преди дни видях цял стелаж с ролери на щанда на Роберто Калич в Атина, но май бях от малкото, които се позагледаха.
И последно: предлагаш ни да си представим разни хипотези. Това, което аз си представих в случай, че искам с харпун да торпилирам подводница, е числения състав на групата шерпи, които да ми помагат в обслужването на въпросното съоръжение...
Иначе франнцузите съм сигурен, че ще се оправят... |
|
Иво, металният мръдва няколко милиметра назад, за да освободи контрата и остава там. После само го побутваш обратно, докато гумения хукваш да го издирваш по протежение на линията. Най-често в морето драмата завършва с майна и нахлузване на нов, ама ... къде бяха, уфф, ръкавиците ми пречат да го извадя от карабинката на буя и пр. досади... |
|
Браво Иво! Наистина си успял в морето от въдичарски щандове да извадиш есенцията за нашата аудитория! Чудесен репортаж! |
|
Олеле! Какво се разбесняхте това админите като по команда? Сега и Ярчо като се изока...
Еваларка Фил! Повече от добро начало! |
|
Както е казал народът: "Залудо работи, залудо не стой!", или "Защо да е просто, като може да е сложно?"... и още в този дух - друго не ми идва като коментар...
То пък една тайна с втория спусък, Владе... Нали с нещо трябва да отстопориш "буталото", за да върнеш главата с ролките и да заредиш пак. Само се опитвам да си представя какво ще се случи, ако объркаш спусъците в заредено положение... Аз не виждам нищо уникално и в системата с лоста за зареждане - още в средновековието са го прилагали в тежките арбалети. Току виж някой се сетил да патентова и другата разпространена по онова време система със скрипец - макара с манивели, корда и кука за тетивата... Само купчина тежка механика, абсолютно излишна в морето. За мен цялото изделие е самоцелно и безполезно, но пък е патентовано... |
|
Ууупсс... а уж не стреляше по платерини... По тези парцали и батко Владко ще се прежали, хем и той уж такива декларации правеше... Екстра работа, Майстор Добс! |
|
Мдааа... Човек се учи докато е тъп! |
|
Ми батка на мен не ми стигна акъла да чатна за какво служи туй нящо... маше ги на много места, ама не усетих някакво влечение... дано не съм се минал много! |
|
Нови Продукти
Цена: 106.00 Лв.
Spearfishing
|