Разглеждане на всички мнения на Gringo
|
Абе колега, аз първия компютър, на който съм седнал, беше Правец 8 през 1987-ма година. Имаш ли представа тогава какви бяха мониторите? От тогава през ръцете и очите ми е минала цялата история на персоналните компютри, И НИЩО МИ НЯМА И НА МЕН, или поне така си мисля. И на куп хора на мойте години нищо не им стана, на други пък им станаха много неща. Когато обаче си на възраст, когато се приема, че си имаш акъл да си прецениш, а организмът ти е стигнал до окончателното си развитие, какво ще правиш със здравето си си е твоя лична работа. Тук аз говоря за МАЛКИ ДЕЦА, на които имунната система и цялата им физиология са в състояние на растеж и развитие, а те не могат да преценят рисковете и опасностите. Аз се обърнах към РОДИТЕЛИТЕ НА МАЛКИ ДЕЦА, защото счетох, че дори 10% да съм прав, пак си заслужава да ударя по релсата. Аз обаче съм абсолютно убеден, че проблемът е бил в лаптопа, защото от както го прибрах, проблемът ми изчезна. Всеки да си направи сам изводите... |
|
Петьо, играта не е една - това са различни детски онлайн игрички в сайтовете на Cartoon, Barbie и пр. Както по-горе писах, освен лаптопа имаме още 2 компа, но те са работни станции в големи сървърни кутии с яки екрани, и са на колела под бюрата. Мониторите са на 60-70 см. от седящия пред тях и там няма никакъв проблем. При лаптопа е друга постановката - той стои в края на едно от бюрата и когато играят на него, децата като се заплеснат, се надвесват на 20-30 см над клавиатурата, под която е и цялата карантия, и горе-долу на толкова от дисплея. Това, че пострада само малката си го обяснявам с факта, че в повечето случаи тя е на лаптопа, а като по-ниска, като седне на стола, главичката и идва малко над нивото на клавиатурата. Плюс това тя е с по-бяла и нежна кожа.
Лятото едни приятели лекари, които живеят в Канада, разказваха за зачестили случаи на странни увреждания на мадурките на млади мъже. Общото при всички е била склонността им често да си държат лаптопа в скута... |
|
Аз пък тук си слагам и двете глави на дръвника, ако това не е Made By оня маниак Yavorsub... |
|
Асене, WiFi контролера е изключен от сетъпа на дъното, защото имаме жичен рутър и мрежата е кабелна, а блутут слагам на USB порт само когато сме навън, за да ползвам интернет през мобилните телефони. И аз мислих за евентуални високочестотни или магнитни емисии напр. от харддиска, ама... Чувал съм също, че полимерите и смолите, които влагат в производството на чипове, особено при паметите и процесорите, при нагряване отделят във вид на аерозоли трифенилфосфат и други гадости. Теоретично може да е всичко, но за себе си съм вече 95% сигурен, че причината е в компа. Каквото и да е, това е сигнал, че компютрите имат някакви достатъчно вредни емисии за детския организъм. Това, че само при някои деца има бърза и видима реакция не значи, че при останалите не се нанасят поражения, които да дадат друга симптоматика на по-късен етап.
Мога да кажа, че децата ми до сега не са имали никакви проблеми от алергичнен характер, а и доста рядко боледуват от грипове и настинки.
Принципно ако погледнем назад във времето, ще видим, че доста материали и технологии са навлезли в бита като авангардни, високотехнологични и перспективни, но впоследствие са се оказали вредни и опасни за здравето на хората и са били отречени. Примери бол. Проблемът е, че вредното им влияние се е откривало или случайно, а не след целенасочени измервания и изследвания, или след време, когато пораженията станат видими и в повечето случаи необратими.
Предполагам, че не ме разбирате в смисъл "долу компютрите!" Аз лично не мога на този етап да си позволя да не вися пред компа, но поне мога да разкарам малките хакерчета, докато не позаякнат още няколко години... |
|
С този пост искам да предупредя всички родители с малки деца за едно мое изненадващо откритие.
Преди 10-тина дни по-малката ми дъщеря (4 год.) получи странен обрив по бузките и нослето. Приличаше на опарване с коприва. Никъде на друго място по тялото нямаше и следа, вкл. и по челото и вратлето. Заведохме я на преглед при GP-то и тя каза, че не е от храна, но най-вероятно е пипала нещо с ръцете и после се е пипала по лицето. Изписа ни антиалергични капки и ни изпрати по живо по здраво. За 2 дни петната се сляха в едно цяло, което започна да избледнява, но вечерно време се зачервяваше пак. Започнаха догатки от китайските играчки, през почистваши и перилни препарати та до студова алергия. Ствсем случайно обаче ми направи впечатление, че проблемът се изостря след 1-2 часа игра на компютъра. Вечер, след като ги прибера от детската градина, по-голямата, която е на 6 г., винаги играе игри на майка си на компютъра, който е работна станция с 19" TFT дисплей. Моят е с 20" CRT, до който им е заябранено да припарват, а имаме и един лаптоп Dell P600, който ползваме само когато пътуваме някъде, но стои на едно бюро включен в домашната мрежа. От 2-3 месеца и малката започна да се присламчва покрай кака си и да се учи, като към днешна дата вече си има любими сайтове с онлайн игрички. Естествено, че когато каката се уреди да играе на големия комп, малката се настанява на лаптопа. Тъй-като дисплеят е 14.5", тя го фиксира от 20-30 см. и така прекарва по 1-2 часа. Аз винаги съм бил против това, но жена ми трудно им отказва и така пусна духа от бутилката.
Преди 4 дни ми направи впечатление, че когато ги натирих да си лягат, на малката бузите бяха с цвят на божур и горещи на пипане. Премерих и температурата - 36.4. След 1 час в креватчето нямаше и следа от червенината. На следващата вечер се повтори същото, и тогава загрях, че проблемът идва от лаптопа. Разкачих го и го прибрах в чантата, като забраних да играят и на компа на жена ми. От тогава обривът изчезна. Снощи случайно споделихме с едни приятели, и те се плеснаха по челата, защото и тяхната дъщеря, която е на 14 год., винаги слизала от компа с алени бузи, ама те мислели, че се разгорещява от игрите.
Нямам никакво обяснение на какво се дължи, но всички, които имат малки деца, склонни да посягат към компютрите, нека имат едно наум. |
|
Аз обаче съвсем сериозно и отговорно ще ви кажа, че харпунджиите, опитни или неопитни, са друга порода хора. Явно, за да изпиташ удоволствие от това занимание, трябва да си с друга кройка от повечето хора, защото дори инцидентните случаи на някакво пречкане или несъобразителност са по-често резултат на нечия заплесия, а не на проклетия. Досега не съм имал случай някой да ми се навре да ми пречи, но аз не съм критерий - гмуркам рядко в сравнение с морските, а и се опитвам да ходя на по-диви и пусти места. Тези случки, за които говорите обаче, са абсолютно невинни. Тези, които понякога освен харпуна хващат и въдица, могат да кажат на каква "етика" се натъкваме по водоемите при всеки излет. Аз не мога да си представя един харпунджия да произведе толкова простащина и наглост спрямо колегите си, както се случва при въдичарите. Да не говорим какво оставят след себе си по бреговете на гьоловете. Проблемът е, че преди години не беше така, но стана трайна тенденция с лавинообразното увеличаване на въдичарите. По-горе в темата като се гъбарках, имах предвид, че проблемът не е толкова сериозен, но сега се замислих, че може и да стане. Нека сега да го дискутираме и да създаваме климат, в който по-младите братчета да попадат и да засмукват етичните правила с първите си стъпки, че изпусне ли се работата.... |
|
Майчице...! Кой ме запозна с вас, бе... %-6 Като че ли не влизате с наточени шила да мушите наред горките риби, а сте тимуровска команда по почистване на крайбрежните води от твърди замърсители... Толкова ангели на едно място направо ме депресират! Аз от малък съм свикнал на една столична идеологема: "Я и сам да съм у трамвайо, па че се ръгам!".
Т'ва е положението, bro... |
|
Аз съм малко объркан в постановката на тази тема - винаги съм гмурил сам, защото близките ми приятели от София не са харпунджии, а с новите ми приятели харпунджии, които си създадох в сайта, е събитие да направим заедно едно-две влизания. Много обичам да имам компания, но до обличането и след излизането. Дори когато влезем заедно, аз не се чувствам удобно в зоната на пряка видимост и си търся по-усамотено място. Забелязал съм, че и други това правят. Няма нищо по-хубаво от споделения с приятели улов, но във водата предпочитам да съм сам. Ако видя буй, щръкнали плавници, или боне и шнорхел в района, където мисля да гмуркам, сменям мястото. Случи ми се в Гърция да пътувам с лодката 20 мин. до място, което открих предишния ден, и да заваря там друга лодка и 3 шнорхела в района. Просто подминах и търсих 1 час ново място. Като човек не съм саможивляк, но в морето най-гот ми е сам. |
|
После така приготвената глава от сом се слага в тенджера с 2 литра вода, една глава лук, морков, целина, един картоф, няколко зърна черен пипер, едно зърно бахар, листче дафинов лист, и се вари, докато лакът се отдели от месото и костите. После изхвърляш всичко в кенефа и тъжно си спомняш преди месец каква страхотна супа би могла да стане от тази глава от 20 кг. сом... |
|
Ама тука вече за сигнален буй ли говорим, или за шлеп? Пичове, на вас май ви трябва лодка, щото като ще го гърбите всичкия този багаж, поне да качите и жената... |
|
Абе пичове, колко харпунджии и колко нехарпунджии се удавиха тази година, или миналата в България? Някой чул ли е скоро начинаещ харпунджия да причини на себе си или на някой около него щета или вреда? И колко абдали се издавиха, без да са помирисвали харпун, а колко джетаджии затриха невинни хора? Колко шофьори, преминали не самодейни курсове, а държали изпит пред държавна комисия, заличиха тази година над 1000 здрави и прави българи от ЕСГРАОН-а и колко професионални гмуркачи, или поне много напреднали такива си отидоха сравнително в кратък период? При нас става най-опасно когато много напреднеш, а не когато щурмуваш 5-те метра.
Май ви се ще организирано, под строй да се явявате на изпити за книжка по подводен риболов и да се навъдят ръководни органи, които да казват кога, как и защо да гмуркате? Това, че още ги няма, се дължи единствено на факта, че старите харпунджии са били достатъчно умни, за да не бият тъпана и да не дърпат дявола за опашката.
Не мислите ли, че под повърхността на морето остана едно от малкото места, където като те стегне каскета можеш да се покриеш от цялата гмеж, която ни залива, и ако искаш, ще дишаш, ако не искаш - няма! Там е мястото не само да извадиш нещо за тигана, но и да останеш на саме със себе си и с Твореца, на една глътка въздух помежду ви.
Това, което Пипин каза, за мен е най-природосъобразният начин да се обучават начинаещи харпунджии. Или се записваш в клуб, или си търсиш личен наставник. Така ъзпроизводството на братството ще става хем планомерно, хем качествено.
Вова, оценявам благородните ти мотиви, когато си пуснал тази анкета, но аз лично не смятам, че трябва да се работи в посока популяризиране на нашето занимание и създаване на условия за масовизирането му. Звучи гадничко, но правя доста лоши асоциации с въдичарския ми опит. Там и без курсове за начинаещи около гьоловете вече няма къде да подпреш патерица. |
|
Не са ли клубовете по подводен риболов точно за тази цел? |
|
Ееее, неееее... верно ли питаш сериозно? Освен ако не си похапваш сапун за десерт... Просто ми се стори подходящо за "чужденяги", що да се хаби мастичката... |
|
Иво, не мисля да ти хваля чорбата, докато не я опитам, обаче верно трябва да си смениш професията. И ако сега всички си мислят, че ще те калесвам за чирпак, тц! Ти си братко роден да правиш презентации, търси нещо в областта на визуалните комуникации...
Стасо, специално за "чужденягите" ако няма мастика и капачка сода каустик става... |
|
... абе всеки с проблемите си... Акулски агне ще пече, ама на Явор пък боб му се яде... аве няма угодия! Добре поне, че колегата с трудния ник ме реабилитира... Колега, от мен да знаеш, че нищо на този свят не е така, както изглежда...
Иначе, ако трябва да съм сериозен, което трудно и рядко ми се удава, от хилядите харпунджии по всичките земни кълбета, ти си един от малкия процент щестливци, които ще се радват на поръчкова пушка, изпълнена съобразно всичките ти капризи, направена специално за теб, което автоматично я превръща в уникат. Ако не си авджия, питай някого, който е, какво значи това... |
|
Мда... чувал съм, че си е бамбашка. Аз затова гледам да избикалям Казанлък по-издалеко. Последния път, когато пак се заяждах нещо с него и му мътех водата, ми се закани да ми вкара и цяло гърне боб по техному... с люти чушки... ама не уточни къде... |
|
Колега, извинявай, но ми е трудно да се обърна към теб на nick, щото се обърках с тиретата.. та, прав си да нашокаш канчето на дъртия заядливец, заслужавам си го... Владо Акулата бегло го познавам от форума, но съм чувал добри неща за него. От това, което съм видял в сайта, момчето прави дървени харпуни и наистина заслужава повече подкрепа за усилията и мерака си, та и за това си прав - като не мога да помогна с нещо, поне да си налягам парцала... Извинявам се лично на теб, а като се запозная и с Владо, лично и на него ще се извиня.
Поздрави,
Г. |
|
Аз като въдичар имам този грях на душата - един път като още зелен в занаята, преди доста години отидох с приятели на теплика на ТЕЦ Марица Изток на язовир Овчарци (или Овчарица). Там ловихме платика по този способ. Тогава му казвахме "косене" или "дране". Слагахме 3-4 тройки 3 нули, вързани през 20-30 см. директно за линията, като същата завършва с тежест 40-60 грама. Процедурата е точно както я описа Пипин. Когато влезеше пасаж на изхода на топлия канал, се хващаха по 2-3 риби на замятане. Абе жива касапница... Аз даже закачих и един 6 кг. сом за гърба. После като разбрах колко презряна и долна работа е това в очите на истинските въдичари, се намразих... Иначе кефали съм ловил на Велека с гола златна тройка 10-ти No., но я влача с булдо. На това ме светнаха пичове от Ахтопол, и му викат "тaрмък". |
|
хаха... аз пък помня като дребен как турих баща ми в беля, щото ме заведе във военноморския музей във Варна да разгледам "Дръзки". После като видях противокорабните оръдия в градината и ... няма откачане... И още съм си такъв заплес |
|
Бил съм не знам колко пъти вътре, всеки ден минавам покрай оградата с колата по Черковна и не пропускам, с риск за ПТП, да не изгледам железата в двора на Военно-историческия музей в София. Няма да забравя една далечна година при една командировка в Кил (Германия, тогава западна), когато един дойчо, директор в Сименс, ме заведе да разгледам една подводница-музей от Втората световна - още помня как човекът закъса за цигари, докато ме чакаше отвън да се нагледам. Представям си какво ще изпитам, ако хлътна в този музей... Ачо, и от мен благодарности за задочното преживяване! |
|
Нови Продукти
Цена: 360.00 Лв.
Spearfishing
|