Spearfish.org - Spearfish.org

Разглеждане на всички мнения на Dobs

Общо мнения: 2210

« Предишен Стр. 58 от 111 56 57 58 59 60 Следващ »

Как се облича неопрен (техники)?	Отговори: 63 Видяна: 77,386	Последно мнение от: JimBeam за 04 Октомври 2013 - 09:30
от vatus за Петък, 28 Март 2008 - 10:072 3 4

Покажи
28 Мар 2008 - 19:27
от Dobs

Балсама за тяло не се разтваря така добре във вода мисля. Той е по-скоро нещо като крем и е доста мазен. Трудно се измива.

Административна зона

Конкурс за гмуркаческа история!!!	Отговори: 17 Видяна: 18,984	Последно мнение от: Dobs за 15 Април 2008 - 09:22
от Dobs за Петък, 21 Март 2008 - 10:21

Покажи
28 Мар 2008 - 14:54
от Dobs

История 4:

***********

Седях до прозореца, гледах купчината багаж и си мислих какво съм забравил да взема. Винаги става така. Като тръгна и съм вече по средата на пътя, се сещам, че нещо е останало у дома. Децата щъкаха из къщата и радостно викаха "Палаткаа, палаткаааа... ще ходим на палаткаааа!", а жена ми както винаги нервничеше и мърмореше, как за моя багаж винаги има място, а за нейните и на децата якета, панталони, обувки, мазила и какво ли не още, все недостига. От три години се канех да сложа един теглич на москвича, но така и така все време не оставаше. Може би повече ме мързеше, но това сега не е важно.

Погледнах за последно брезентовата мешка, останала за спомен от
казармата: две маски - едната руска, другата италианска - Марес, руските плавници Акванавт, шнорхела, който го правих сам и руския алуминиев с който си играеха децата, колана с тежестите, неопрена, лепен вече не помня колко пъти, двата харпуна стария и верен руски и чисто новичкия Блиц, на който щях да му правя сефтето, резервните стрели, които бяха плод на странни инженерни хрумвания, плажната топка с пазарската мрежа, макарата с рибарска корда, макарата с месина за лефер, два ножа - единия собствено производство с дръжка от пяна, аптечка, тиксо, ножица, лепило, кутийка някакви джаджи, фенерче "направи си сам", надувен пояс, още една мрежеста торба, швейцарско ножче и друго несъществено лично имущество.

Всичко необходимо като, че ли бе на мястото си. Реших да хвърля и един поглед на дрехите, когато на вратата се звънна. Докато се обърна, децата вече я бяха отворили и с изпълнени с радост гласове завикаха "Вуйчоооо, вуйнааа, вуйчооо, вуйнааа, Гогоооо, Гогоооо".

- Айде бе браточка, не си ли готов? Айде, че докато стигнем бирата щеше да истине - занарежда шурея - Ама не сте ли готови още? Ааааа, няма да ви чакаме. Тръгваме!
- Стига си бързал - му отвърнах - давай да сваляме багажа. Знаеш, че сестра ти няма да носи, а аз сам ще се бавя доста - още ме болеше ходилото заради счупеното стъкло, върху което стъпах миналата седмица.

Децата взеха дреболиите и хукнаха напред. Просто нямаха търпение.
Помислих да ги скастря, но се отказах. Същия бях на времето като дете.
Цяла година с нетърпение чаках отпуската на татко за да ме заведе на палатка на Черни нос (Кара бурун). Изкарвахме почти по цял месец там - от края на юли до втората половина на август.

За по-малко от половин час бяхме готови. Москвича приличаше на, на... не знам на какво но на багажника на покрива имаше камара приличаща на слон без краката и главата с хобота. За да събера всичкото се налагаше да свалям задната седалка и съндъка от артилерийски 122 мм снаряди, който ползвах за инструменти.

- Ейиии големи сте гевезета с тези чаршафи и възгланици. Като, че ли не може без тях - завиждаше шурия. - Ние като че ли сме взели.

Не му обърнах внимание и влязох в колата.

- Тръгваме ли? До кога ще ви чакам? - ми беше отговора.

- Ейииии - това успя да изрече Иво - брата на жена ми.

След още малко препирни тръгнахме. Най-после. Излязохме от града и с газ колкото позволяваха колите, отпрашихме към Шкорпиловци. От там щяхме да вземем пресни плодове и зеленчуци и после по черния път до самия бурун.

Пътя мина нормално. Децата заспаха и ни оставиха с жена ми да си побъбрим за странични неща.

Ранния следобед пристигнахме без проблеми. Редовните палаткаджии бяха там. Естествено, че бяха заели най-добрите места, но пък ние си имахме нашите до един огромен вековен дъб. Вдигнахме палатките, подредихме багажа, почистихме района, изкопахме дупките за хранитерлните продукти, жените нарязаха салатката и със шурея заседнахме на сладка раздумка с блага ракийка и сачна салатка.

Шшшшш... шшшшш... любимия ми звук на тихото утринно море беше първото, което чух като се събудих. Излазах на вън и с невероятно удоволствие вдишах утринния въздух със смесения аромат на море и гора. Беше рано, прохладно и жътварките още не бяха почнали да жужат. Направих си чайче и закусих с малко хляб, сиренце и вкусен селски домат. Нарамих багажа и за слизах по стръмната пътека към плажчето на носа.
Всяка година пътеката беше различна. Сега забелязах, че около нея беше копано от иманяри. Явно са действали по карта, защото дупките не бяха безразборно разхвърляни, а имаше някаква система в тях. Продължавах надолу и с удоволствие наблюдавах гущерчетата, които притичваха по пътеката и се нагласяха по камъните за предстоящата си слънчева баня.
Спомних си как като дете с приятелите ги ловихме и събирахме в буркани за да си ги носим у дома после.
Слязах на пясъка и без изненада забелязах "Гринго" - един софиянец, който всяко лято беше там със жена си. С една малка палатка - алпийка и две раници багаж. Пътуваха с автобус от София до Бяла и от там на стоп и пеша през полето и гората, до заливчето, на което му казвахме "Синята лагуна" - малко плажче на около 700 м на юг от Изсипания бряг и на около 400 на север от рибарската хижа. Беше станал рано, рано и от брега замяташе за сафрид.
- Здрасти бачо, дава ли? - попитах с усмивка софианеца, който вече беше с двуседмична ала алпинист брада.
- Охооо, морски - приветливо отвърна на поздрава ми той - дава, добре дава, една торба като твоята чироз направих. Чакай ще ти дам да го опиташ и да кажеш как е. И за теб риба има, аз с моя пуловер и хавайката храня себе си, каката и добричлиите от "Гъзобрък", но те вчера си заминаха.
- А добре, че са заминали. Половината плаж заемаха с палатките си и оградата. - искрено се зарадвах. Не че, пречеха, но доста място заемаха на малкото плажче, след тях трябваше да се почиства и сутрин се получаваха понякога конфузни ситуации, когато ги засичах по време на сутришните им ритуали по освобождавене на хранителните отпаддъци от предния ден.
Терена на плажа бе леко променен от миналата година, но моя камък си беше там на място. Вярно малко повече засипан с пясък, но си беше там - с ямичките в които си нареждах такъмите, със седлото на което се намествах докато се обличам и нишата в която сгъвах мешката с нещата, които не вземах в морето. Скочих до един от по-високите и се загледах в гладкото море. Деня щеше да е чудесен. Дано до края на почивката да се задържи така времето.
Приготвих се, надух топката и я сложих в пазарската мрежа, а за дръжките и закачих месината за лефер и ... Естествено, че бях забравил нещо - поплавъците. Ползвах ги за да придавам положителна плаваемост на проволката. Е какво да се прави. Ножчето и набързо стъкмих плувки от разхвърляните по брега леки и загладени от морето клончета. Лошото беше, че бързо поемаха вода и ефекта им се губеше, но намерих и малко изхвърлен или забравен от някого стиропор. Пак спасих положението, но няма как - щеше да се ходи до Бяла после. Закачих за "буя" руския харпун и с надеждата да направя сефтето на Блица, влязох в морето.
Водата беше кристална. Супер! Това беше нормално за района пред носа, но този ден като, че ли бе по-бистра от всякога. Вероятно кефал или платерина нямаше да ударя, но поне щях да направя първия секс с морето за сезона и да напълня кукана с кая. Знаех едни огромни камъни с добри лихнуси в дупките. Те бяха резервния вариант.
Маршрута ми беше обичайния - 100 м навътре, инспекция на рифчето, още 100 на изток - североизток, инвентаризация и лягане на него риф, ако няма нищо придвижване около 300 м на север - североизток и обхождане на района с дължина около 400 и ширина 150 м. След това обратно, защото трябваше първо да вляза във форма. За следващите дни бях запланувал да посетя и ловувам на рифа, който е на 4-500 м пред Падналия бряг.
Още с потеглянето си , на първите метри съзрях, две пластмасови чинии и един буркан на дъното. Явно като са ги миели, морето си ги е прибрало.
Навръщане щях да ги прибавя към инвентара. Придвижвайки се към първия риф се наслаждавах на гледката около мен - рачета, любопитне кучета, морски игли и някоя друга дружелюбна лапина. Това ми беше първото влизане за лятото и всичко около мен ме радваше. Зелените водорасли ми приличаха на пролетна морава, а кафевите сред тях бяха като цветя. След двайсетина метра крайбрежните камъни свършиха и започна пясъчната ивица.
Започнах да подгрявам апнеата и да плъзгам над дъното за да напълня с вода неопрена, който пропускаше поне от дузина места. Стигнах до първия риф и слязох да го огледам. Странно, миналата жодина беше целия покрит с водорасли, миди, актинии и бъкаше от живот. Сега някак си беше посивял.
Пак ги имаше водораслите, мидите, но нещо липсваше. Легнах и разбрах.
Всичко си беше там, но беше покрито с някаква сива конкиктенция. Подобна на тиня, но не точно това. Лошо си казах. При всяко по-рязко движение това се вдигаше от дъното и разваляше хубавата работа. "Ще трябва да внимавам" реших безгласно, оглеждайки наоколо.
Реших като за начало да не лягам да дебна, а да поогледам. Нямаше за къде да бързам, а и тук видимостта беше над десет метра. Дори и на петнадесет от мен виждах. Вдигнах се на повърхността, раздишах и слязах пак долу. Дълбочината беше малка - има няма 3-4 метра и за това тук първо щях да проверя до колко съм във форма. В началото на миналото лято изкарах много тежка пневмония с усложнения и за това днес ми беше първото гмуркане от две години на сам.
По едно време докато бях на дъното видях сребрист облак, който се стрелна пред мен и отлетя на дясно по посока Кара дере. Започнах да изплувам когато пред себе си видях делфин! За пръв път се срещах с това прекрасно животно и се стреснах. Яко се стреснах, може би повече от него. Изплувах и го гледах шашнато. Той се спря на почтенна дистанция и ме загледа недоверчиво. След като се окопитих, отпуснах харпуна надолу, изтрелях стрелата към дъното и го пуснах от ръка. Исках да му покажа, че не съм въоръжен и нямам лоши намерения към него. Протегнах си ръцете с открити длани и разтворени пръсти, надявайки се да реагира както кучетата, т.е. да разбере, че съм приятелски настроен. Заплувах бавно към него, но той явно не беше в настроение да се занимава с мен, защото в следващия момент усетих водния тласък от силното му тяло, водата побеля от мехурчета и той изчезна. Трябваха ми няколко минути за да се съвзема от срещата. Така се бях развълнувал, че щях да забравя да харпуна.
Поощопитих се, взех харпуна и продължих по плана към следващия риф. Не точно риф, това бяха разхвърляни камъни по дъното, без някаква определена форма или очертание. Тръгнах нататък и някъде по средата на пътя, нещо ми проблесна, видях пред себе си и леко в ляво самотен кефал.
Дори нямаше време да се целя. Пуснах стрелата ей-така сватбарската, а тя да вземе да го уцели. Добро парче, към 3,5 - 4 килограма. Просто не вярвах на очите си. Съвсем случайно и то най-голямата риба която бях удрял през живота си. Дори и не бях виждал под водата такава. Перфорирах и черепа и протягам ръка. Изненада. Какво мислите? Забравил съм си кукана. Е, не. Това вече ми дойде много. Ядосах се, но после ми стана смешно. Всяко зло за добро. Ако не бях забравил кукана, сигурно нямаше и са забравя поплавъците. А пък тогава нямаше да се забавя с влизането във водата и нямаше да срещтна делфина и този рибок, дето го кръстих "Балканджи Йово". По едно време реших да прекарам два пъти месината на буя през главата му и да го закача точно в основата му където висеше "руснака", но се отказах. Тя все пак е тънка и можеше да му пререже главата и да остана без него. Абе тя кратуната му здрава, но...
Заплувах наобратно като държах с една ръка рибището, а с другата харпуна. Реших да се прибера по обходен маршрут и да оглеждам дъното.
Водата беше толкова бистра, че едва ли не се различаваха отделните песъчинки. Плувах по дъга от външната страна на скалните струпвания, на около двеста метра от брега, като знаех, че от ляво има няколко масивни самотни канари, но никога не бях ходил до тях. Казах си, че ако утре е така бистра водата ще ги потърся. Само знаех, че ги има, но къде точно нямах представа.
И тук беше леко променено. Същата консистенция на места по камъните. Но не на всички. Една от канарите, която си я знаех като "Козирката" се беше променила много. Явно силно вълнение или нещо друго беше срутило свода и. Уютната ниша отдолу вече я нямаше. Беше запълнена с прясно нацепени блокове - люспи. Все още не напълно обрасли с миди и водорасли.
Реших, че тук ще трябва да направя една подробна инспекция за раци през някой от следващите дни.
Вече бях на най-външната извивка на дъгата от маршрута ми когато нова изненада! Пред очите ми мина един чудесен лефер. Перфектен! Трябва да имаше около пет килограма. Ясно му видях злобния поглед и блясъка на зъбите в лакомата му уста. Гледаше злобно като махмурлия с празен стомах след снощтна запивка. Просто не вярвах на очите си. За един ден... Три такива срещи... Та дори бай Леферов, не си направи труда да бяга. Мазно
- мазно ме подмина, огледа ме, обиколи около мен и накрая замахна с опашка и изчезна. Това ми дойде множко, направо беше невъзможно! После се замислих и си казвам, пък може и да е във реда на нещата. След като има толкова много сафрид до брега, какъв е проблема и гофан да се навърта за да плюска? А дали пък няма нещо общо с това с което бе покрито дъното? Тази невероятна бистрота на водата - като, че ли нямаше грам планктон в нея.
Кроящ велики планове за утрешния ден, запраших директно към брега.
Отказах се от обиколката. Каквото видях ми бе достатъчно за деня. Стига толкова "стрес". Следващата среща можеше да ме докара и до инфаркт.
Следобеда го изкарах с децата. Направихме една чудесна разходка в гората край брега. Качихме са на вишката, която стърчи точно на буруна в най-високата му част, събрахме бръмбърчета, долу на Изсипания бряг събрахме една кесийка шипки за чай и наядохме с къпини. Слязохме долу до марето и решихми по брега да се приберем. Минахме край фургона на водолазите и за мое щастие той не беше пуст. Девненци бяха там и този път бяха взели работещ компресор. Пълнеха бутилки и седяха под плътна дъбова сянка на отрупана с всякакви морски вкусотии маса. Бяха докарали от някъде и един газов хладилник, в който дължаха студени бирата и мастиката.
На вестници бяха ръзхвърляли раци, миди, дребна осолена рибка, варени и пържени скариди, стръкове лук и чесън, доматки и други разни неизвестни на мен продукти. Седнах при тях и оставих децата да се катерят по дърветата наоколо. Заприказвахме се, разказаха ми няколко шантави истории, като една особено ме развесели. Как като обучавали един ученик с голямо самочуствие и ужасен характер, на упражнението за дишане от един регулатор, вместо наустника му подали едно попче в устата. Ей луди хора. Добре че не удавили човека.
Разбрахме се тези дни да намина към тях, да ми дадат една от Украйните и да отидем заедно зад рифа с разпиляните корабни останки. Навревемето доста контрабандистки гемии са се разбили в района и все още можеше да се намери нещо интересно на дъното. През петдесете годин на миналия век, гемия натоварена с контрабанден алкохол се е била разбила и потънала в района. Когато моряците видяли на къде отива работата започнали да изхвърлят съндъците с товара през борда, но това но гемията потънала.
Спасили се нямало. Всички до един завинаги останали заложници на Нептун.
Все още се намираха остатъци от товара. Не всичко е извадено и винаги имаше шанс да попаднеш на някоя бутилка качествен западен алкохол.
Обещаха да претърсим едно районче, което е останало още неизследвано.
Знаех, че така ми приказват под влиянието на мастичката, но пък, защо не? Бяхо много готени момчета, единия дори беше родом от Русе - луд дунавлия, който като ученик плувал за изтрезняване до румънско и обратно. Казахме си довиждане, поех децата и така по пясъка и камъните се върнахме до синята лагуна и после оп пътеката до палатките.
Вечерята беше кефал с варени картофи и бира. Стояхме късно пред огъня и си разказвахме историите, които сме ги разнищвали сигурно дузина пъти поне. Децата си приказваха за духове и брояха падащите звезди на небето.
Направихме нощтна разходка до плажа, поплувахме на лунна светлина и се прибрахме да спим.
Сутринта бях пръв на вън, закусих леко и този път прегледах внимателно цялата екипировка. Пропуски този път не трябваше да има. Нарамих мешката и заслизах по пътеката. Утринта беше също толкова прекрасна като вчерашната. Въздуха бе свеж, прозрачен и ухаещ. Долу забелязах, че Гринго беше облякъл пуловера плетен специално за целта от жена му и с хавайката бодеше попчета на отсрещния риф. Реших да не му се пречкам и направо да тръгвам към камъните, зад които видях вчерашния лефер.
Приготвих се набързо защото нямах търпение и влязох във водата. Не беше кристална като вчера, но пак беше много по-бистра от това на което се надявах преди да започне отпуската ми. Отправих се с повдигнато настроение и самочуствие право на вътре когато нещо ме разтърси сило.
Отзад, по гърба по раменете. Помислих си делфина или още по-голям гофан, когато се обърнах и видях, че това е Гошо. Големия Гошо - "Доктора"
както му казвахме. Неприятна корумпирана личност, но от него зависеше да се гмурнем в спомените и мечтите си и да изживеем това, което най-желаем или безвъзвлатно сме изгубили. Някои използваха услугата за да се отдадат на долни страсти убийства и изнасилвания, други да живеят живота на милионерите от близкото минало, трети да се отдадат на силните усещания, а четвърти да изживеят отново мигове с най-близките си хора.
Уклугата беше скъпа, ужасно скъпа - повече от триста кредита и за това много хора не можеха това да си го позволят повече от веднъж месечно.
Цял месец чакаш за няколко минути контролиран от най-дълбоките тайни в мозъка ти сън. Вярн,о че в съня това което го изживяваш изглеждаше, че продължава с дни, но на практика ти спиш само няколко минути. Ако продължи повече, можеше никога да не се събудиш.
- Приятелю, времето ти изтече. Съгласих се да направя компромис и за двеста да те пусна да сънуваш, но това не означава, че ще заемаш морфеотрона докато друг чака за него. Имаш една минута да станеш и освободиш леглото - най-безсърдечно изсъска Гошо Доктора. Мразех го, но нямаше как.
- Добре, добре Докторе. Махам се. Още ли не си съгласен на бартер? Ще ти работя безплатно ако трябва?
- Не. Знаеш цената. Днес беше компромис. Следващ път няма да има. Триста или стоиш навън.
Сведох глава и излязах. Ледения въздух на вън ме сряза. Дишаше се тежко.
Прахоляк във въздуха и тази ужасна миризма изгоряло - въглища, мръсотия, плът... След удара на кометата по земята останахме малко живи хора. За късмет или нещастние някои оживяхме. Аз останах съвсем сам. Семейство, роднини, приятели... няма ги вече.
Тръгнах бавно към едно от неоткритите бомбоубежища, непознато на останалите хора. До сега съм преодолял три от вратите му. Трабва да има още две. Като ги отворя ще стигна до провизиите и ако успея да продам достатъчно преди да са ме усетили, ще отида при Доктора да поспя пак. Да се върна в миналото и отново изживея това, което никога повече няма да видя и усетя.
Дано този път не се събудя.

Обща дискусия

Как се облича неопрен (техники)?	Отговори: 63 Видяна: 77,386	Последно мнение от: JimBeam за 04 Октомври 2013 - 09:30
от vatus за Петък, 28 Март 2008 - 10:072 3 4

Покажи
28 Мар 2008 - 10:30
от Dobs

Добра идея!
Така ще си спестя обясняването на всеки по отделно.
Според мен най-важното за обличането на неопрен вендуза е смазката.
Нещата стават много много по-лесно когато се ползва някакъв лубрикант. Най-често това е разтвор на шампоан/ балсам за коса с топла вода.
Долнището едва ли създава проблеми на някой при обличане. Там нещата са сравнително лесни когато тялото и неопрена са мокри. Това е задължително условие за обличането на неопрен вендуза. Тук ще отворя и една скоба със съвет за обличането през зимата. По обясними причини не е възможно да влезем в морето, да се намокрим хубаво, да намокрим и неопрена и да го облечем. За това се налага да си носим едно по-голямо шише с разтвор (около 1.5 л. минимум). Хващаме долнището като с едната ръка затваряме крачолите долу за да не изтече топлата вода след като я налеем. С другата ръка наливаме отгоре половината шише водас шампоан. Разклащаме добре долнището за да се сапуниса хубаво отвътре и след това с водата която е вътре в него обливаме долната част от тялото си. Добре е да сме стъпили на някаква найлонова торбичка или дори на плавниците (ако отдолу настилката е равна или достатъчно мека за да не ги нараним) защото обикновено по краката полепват пшесъчинки и камъчета, които после остават м/у неопрена и кожата и дразнят страшно много по време на гмуркане.
След като сме облекли долнището по този начин обуваме, чорапите, слагаме ножа (ако го носим на крака), тежести на глезените и др. Това го правим преди да облечем горнището защото се навеждаме и сгъваме по-лесно wink

Хората с по-големи шкембета ще ме разберат smile

Следващата стъпка е горнището. Нещата протичат по подобен начин. Пак стискаме с една ръка ръкавите и бонето за да не изтече топлата вода и наливаме остатъка през най-големия отвор от където се облича. След това пак разклащаме хубаво за да се намокри и насапуниса всичко и с водата останала след това в самата горница си поливаме горната част на тялото, вкл. главата и косата. Поради факта, че почти няма как да се избегне попадането на шампоан в очите аз ползвам бебешки шампоани, които не лютят на очите. Освен това са по-малко агресивни към кожата и не предизвикват раздразнения.
Сега вече следва малко индивидуална част. Всеки си има техника на обличане на горнището. Аз ще опиша моята.
Първо пъхам лявата ръка в ръкава и я нагласям добре. След това с помощта на свободната дясна ръка обличам самото горнище и чак след като съм го сложил и изпънал надолу доколкото е възможно пъхам с едно движение и дясната ръка.
Много колеги си пъхат първо двете ръце в ръкавите и след това с едно бързо движение обличат горнището. И това е вариант.
През лятото нещата са много по-прости. Нагазваме във водата до кръста. Пълним обилно с вода и двете части на неопрена и ги обличаме с бързи движения. Тогава няма нужда и от шампоан дори.
В общи линии това е всичко за което се сещам в момента. Ако ми хрумне още нещо ще добавям после. smile

Сори за дългия пост.

Административна зона

Конкурс за гмуркаческа история!!!	Отговори: 17 Видяна: 18,984	Последно мнение от: Dobs за 15 Април 2008 - 09:22
от Dobs за Петък, 21 Март 2008 - 10:21

Покажи
26 Мар 2008 - 15:37
от Dobs

История 3:

Как Морето обиди Томата

Пътуваме преди няколко години с Томата към морето. А Томата е един дангалак - два метра висок, с очи силно вдлъбнати в очните кухини и дава вид че те гледа от пещера, и общо взето не е от хората, дето като им подхвърлиш ключовете ще ги хванат с едно ловко движение, намигвайки. По-скоро обратното: неловък е, да не кажа „патрав”, ама се старае и като цяло е много забавен. Та така... това описание беше нужно, за да се разбере странния хумор, бликащ от тялото на моя спътник при всяко негово движение.

Цяла сутрин пътуваме и към обед вече подминаваме Бургас и надолу, а Томата взе да става неспокоен като видя вълните. Морето та морето, не го бил виждал цяла година и такива. А такъмите подрънкват тихичко в багажника, обещават ни много готино лято, идилия. И в тоя момент Томеца не издържа и взе да ръкомаха нещо с ръцете и краката, как не изпадна през прозореца не знам – наближавали сме Германката, вика, дай да се бухнем като за първо от високото. Идеята ми се стори на място и сурнах колата по дупките – тогава още можеше да се стигне почти до ръба с кола. Томата взе да се върти, май искаше да слезе и да ме надбяга през поляната, а аз притихнах, щото си знам че следобед слънцето се извърта и като застанеш на скалата, долу е тъмница и шубето се удвоява, ама карам. Стигаме вече, оня хвърли дрехите в движение, притича, препъвайки се и аха да си сцепи тиквата по камънака, ама се балансира някак, скокна през ръба все едно си влиза у тях и след секунда се чу Буф – дангалакът уцели водата на бомба, викам си. Спокойно се надвесих да гледам, а Томата нещо шава долу, ту се гмурка, ту изплува и ръкомаха. Целият се завил с едни водорасли и на главата като корона. Аз се разсмях стабилно, щото тая гледка не е за изпускане, оня долу върти очите и ще излиза вече ама не по лесното, ами някаква скала наблизо избра дето само той може да я изкатери. Накрая пристига вече, махнахме пелерината и короната, той нацупен и обиден. Викам му кво стана долу, брат, и той заразправя: как бързал цяла година за такъв момент, как не очаквал от неговия приятел морето такава изненада и така. А всъщност какво се случило: Томата скочил „със заученото движение” и долу в тъмното към третия метър опрял гъза в нещо слузесто – медуза, по неговите думи над метър, а то предния ден имало буря и верно беше докарало едни парцали и ги заклещило на Германката. Оня нали си е голямото шубе и тръгнал нагоре като ракета, даже при старта забил два шута на враждебното животно. Каква била обаче изненадата му, когато се гепил за скалата и набирайки се почти целунал една кротка водна змия, която „съскала и се опитвала да го захапе”. Паникьосан, Томата погледнал към небето да не би и по въздуха да го заплашва някоя твар, и с въртеливи движения се отдалечил от мястото на инцидента. Точно в този момент се заплел във водораслите, които пристигнали заедно с медузите на предния ден. Тогава усетил, че нещо става и май не е желан в тази опасна среда, и се заоглеждал за път за отстъпление...

Оттам насетне историята я знаете, а на мен ми тръгнаха сълзи от смях. За малко и аз да посетя дълбините, както се превивах, а Томата отстрани попържваше под сурдинка.

В резултат на силните емоции момчето влезе в морето чак след няколко дена, естествено с аплодисменти.

Екипировка

Часовници за гмуркане	Отговори: 682 Видяна: 961,800	Последно мнение от: stukata за 19 Август 2024 - 09:27
от atoman за Вторник, 07 Август 2007 - 11:212 ... 33 34 35

Покажи
26 Мар 2008 - 12:22
от Dobs

И аз съм се губил в мъгла на Обзор. Там няколко пъти ми се е случвало да падне за минути мъгла и да се вдигне после също така внезапно. Кофти е също че имаше и течение същия ден... Общо взето се ориентирах по вълничките и по камъните на дъното. Там горе-долу ги познавам. Иначе си е паника в първия момент...
Виж в Егейско море изобщо не мога да се ориентирам в посоките заради навика от Черно Море където винаги брега ти е запад...
Компаса е полезен според мен, но не е от първа необходимост.

Раница за екипировка	Отговори: 22 Видяна: 20,931	Последно мнение от: Perko за 25 Март 2008 - 14:26
от Perko за Петък, 21 Март 2008 - 17:082

Покажи
21 Мар 2008 - 18:36
от Dobs

Плата е някаква промазка. Не съм специалист и не мога да определя каква точно, но е факт че не пропуска вода от мокрите неопрени.

Покажи
21 Мар 2008 - 17:30
от Dobs

Раницата е много голяма. Размерите ги пише там: 115 x 35 cm
Като се има предвид, че най-дългите плавници са от порядъка на 90 см, смятам че е достатъчно голяма да побере всичко.
Друг е въпроса, че аз лично ползвам такава и събирам вътре 2 неопрен (5 и 7мм), плавниците, 2 чифта чорапи, 2 чифта ръкавици, маска, шнорхел, сгънат буй, хавлия, двулитрово шише с топла вода за обличане на неопрена, и още куп дреболии като кукани, въже за буя, фенер и т.н.
Раницата е перфектна за събиране на цялото харпунджийско оборудване. smile

Административна зона

Конкурс за гмуркаческа история!!!	Отговори: 17 Видяна: 18,984	Последно мнение от: Dobs за 15 Април 2008 - 09:22
от Dobs за Петък, 21 Март 2008 - 10:21

Покажи
21 Мар 2008 - 16:44
от Dobs

Ето я и втората история:

История 2:

Неочакван обрат

Беше късна есен – края на ноември. Един приятел, запален харпунджия като мен ми се обади и каза, че в района на Шабла излязал калкан. Повече уговорки не бяха нужни, още повече, че и времето беше само за гмуркане – слънчево, пълно безветрие, а морето – гладко и спокойно. Според сводката, която взех от Интернет, температурата на водата беше 10-11 градуса, което не е проблем, ако имаш подходящия неопрен.
След час вече бяхме на път. В багажника на колата бяхме подредили харпуни, плавници, маски, неопрени. Аз бях много нахъсан да се гмуркам, защото преди седмица бях си купил чисто нов 5 милиметров, френски неопрен и нямах търпение да го пробвам на вода.
Влязохме и започнахме гмуркането като постепенно увеличавахме дълбочината. Беше много красиво, различните цветове водорасли преливаха един в друг, а прозрачността беше около 15-16 метра. Влязохме доста навътре, може би на около 400 метра от брега, на дълбочина около 13-14 метра. Минаха около 30-40 минути. Колегата беше ударил вече два калкана, а аз все още нищо. Казах си, „не може така, поне една риба трябва да хвана” и точно на следващото гмуркане се случи това което най-малко очаквах. Получих остри коремни спазми и изплувах веднага, но това не помогна. Огледах се и видях, че брегът е много далеч и няма начин да го достигна навреме. Ами сега! Водата – ледена, брегът – далече, а това, което беше в стомаха ми напираше да излезе навън, но не през устата ми. Примирих се с мисълта и освободих напрежението. Усещането не беше приятно и със сигурност не го бях правил от съвсем малък, но нямаше как – беше неудържимо. Реших, че трябва да излизам, но след като напрежението отмина си казах, че трябва да уловя нещо. Така и стана – след малко видях един калкан да плува между камъните и го застрелях. За пръв път виждах калкан да плува в естествената си среда. Преди това винаги съм ги срещал легнали на дъното или зарити в пясъка. Ясно беше, че бягаше от миризмата. Както и да е – сложих го на примката и тогава... о, боже, отново коремни спазми и всичко се повтори. Неопрена вече се беше издул отзад. Хванах си буя, харпуна и калкана и заплувах към брега. Докато изляза нещата се потретиха. Колегата ми и той тръгна да излиза.
Като започнах да свалям неопрена се оказа, че имам от лепкавата смес чак в ръкавиците, чорапите и качулката. С две думи, бях се омазал целия. Влязох гол в морето на десет градусова вода и започнах велико миене – без сапун, без гъба! Трия се с пъсък, а около мен вони. Добре, че миризмата си е моя, иначе не се търпи. Колегата ми се залива от смях, а на мен хем ми е смешно, хем ми се плаче, хем си мисля, че не всеки може да се „похвали” с такова преживяване. Изпрах и неопрена в морето, колкото беше възможно.
Как да е, прибрахме се вкъщи. Аз изпих два имодиума и нормализирах положението. След това дойде най-неприятната част – трябваше да се пере неопрена. Само него ден го изпрах пет пъти – с веро, прах за пране, тоалетни сапуни и с какво ли още не... Прах, мих, трих, суших, проветрявах... Перях го с препарати след всяко гмуркане, но нищо не помогна. И до ден днешен си мирише. Все още го ползвам, въпреки, че си купих друг неопрен. Всеки път, когато го обличам, с леко „ухание” той ми напомня за премеждието и интересно – става ми готино и смешно.
Що се тнася до калкана, който хванах тогава, мога само да кажа, че това беше най-вкусната риба, която съм ял.

Покажи
21 Мар 2008 - 10:21
от Dobs

Приятели ето и първата история в конкурса с награда чудесна D4-ка предоставена ни от официалния вносител на Suunto за България, фирма Divetec.

Тази тема ще бъде заключена за коментари. В нея ще бъдат поствани само конкурсните материали за да са концентрирани на едно място и да не се разводняват от коментари.

Можете на воля да ги коментирате в чата или да отворите друга тема във форума.

Приятно четене!

История 1:

ШЕЙТАН

Беше преди около 6-7 години. Предстоеше ни внедряването на нова система в завода на стари наши делови партньори и аз, като водещ конструктор, трябваше да направя организацията по внедряването и от началото до края на проекта, което само по себе си предполагаше многократни разпокъсани във времето командировки. Еднодневни или с преспиване, според случая.Самия град е на малко повече от стотина километра от дома, така че ме устройваха и двата варианта. На второто или трето ходене, преговорите се проточиха до късно вечерта и по предложение на заместник директора на завода , напуснахме заседателната зала и преговорите се пренесоха в уютно ресторантче, а самите обсъждания можеха вече да се назоват "делова вечеря".

Сами по себе си деловите вечери са като нормалните вечери, но с разликата, че продължават до късно през нощта, а менюто е по-изискано от обикновеното и напитките са по-скъпи от традиционните.И.... главното отличително това са деликатесите.В случая "деликатес" беше порция (по-скоро цял поднос) езерни раци, приготвени по традиционния начин, но самите те бяха с превъзходен вкус.

В края на вечерта, когато вече бяхме останали сами в заведението, при нас на масата дойде и собственика на заведението - много приятен млад човек.

Не се стърпях да го попитам (ей така, както си бях с вратовръзката), от къде са тези превъзходни раци, при което той с нескрита гордост ми каза, че специално му ги ловят от намиращ се наблизо водоем, известен с кристалната си вода.Каза и името на водоема.

Излишно е да ви казвам, как на другия ден , още на обяд, служебния автомобил вече беше паркиран на съответния водоем за предварителен оглед. С мен имаше и "вътрешен" човек - рибар от града, който бях изнамерил сред работниците.

Мястото наистина беше фантастично. Идеално бистра вода. С полароидните си очила виждах предметите по дъното на дълбочина два-два и половина метра.Почти отвесен бряг, отвсякъде обрасъл с гъст пояс тръстика и.... почти никакви рибари. На няколко места имаше "просеки в тръстиката направени от рибарите, широки по три- четири метра, но хора не се виждаха. Не кълвяло почти нищо, както разбрах.

Междувременно, намерих и едно кръчме в покрайнините на града, в което цените такива, че в рамките на отпусканите командировъчни, можеше човек да вмести двуразово хранене на ден спокойно. Запознах се и със собственика му - Тошко, както и с неговата съпруга. Станах им редовен клиент.

Заведението се казваше "Шатрата" и стените бяха окичени с трофейни глави на сомове, бели риби и щуки, лично уловени и препарирани от майстора - въдичар Тошко.С една дума ... Сдушихме се от раз.

И така... на следващата и по-следваща седмица, и още, още по-следващата, в служебната кола освен необходимите ми вентили, управляващи блокове и куп други железарии, се мъдреше и синия сак с дайвинг оборудването включително и чисто нова торба за улов на раци.
Вечер, след приключване на работния ден, колата директно се отправяше към гореспоменатия водоем.

А там... красота. Все едно си в рая. Водата на повърхността, до около метър дълбочина, беше с леко зеленикав цвят от планктона.Видимост два-три метра. От първия до към третия и половина метър - кристал. Видимост десет метра че и повече.Хиляди малки червеноперки и уклейки се криеха из водораслите. Не ти се иска да изплуваш.
А раците - ония вкусните, си бяха там. Само че след третия метър водата ставаше постепенно жълта от тинята и вече след шестия-седмия метър почти не се виждаше нищо.

След всяко едно такова посещение на водоема, в къщи беше малък празник и дори синът ми, който се учеше да говори тогава отвори лаф по темата:
-Атити-готити... С една дума : Раците да сготвите.

И така.... гмуркам пак веднъж и си ловя раците, торбичката се пълни и изведнъж виждам пред мен, на около десетина метра, пред една от "рибарските просеки" виждам плувка.
Приближих се по вода много внимателно, със съвсем притаен дъх. През пролука в плътната стена от тръстика видях един мургав циганин, приклекнал между тръстиките. До него имаше полегнал велосипед,а в ръката си държеше въдица от лескова пръчка, дълга около четири метра.
Малко ми стана смешно, но все пак реших да проверя как върви риболова. Поех си внимателно въздух и придърпвайки се по стъблото на една тръстика, се потопих на около метър и половина под водата.
Почти идеално виждах тежестта и стръвта му. Нещо бяло беше, може би хляб, но около кукичката му нямаше и хабер от риба.
Изчаках в рамките на три-четири гмуркания, но ми омръзна и реших да продължа със обиколката си.Раздишах много тихо и пак по тръстиковото стебло се потопих до дъното на около четири мера дълбочина.Там отблъсквайки се внимателно с плавниците и бавно заплувах с идеята да изскоча от другата страна на просеката като остана незабелязан от рибаря.

Да ... ама не. В този момент го видях НЕГО. Огромен рак.Голям като лобстър. Дядото на дядовците на най-старите раци. Може би най-големия който бях виждал до момента. Стоеше на жълтата тиня и ме гледаше. Беше вдигнал заплашително щипки и мърдаше мустачките си като малки антени.
Съвсем внимателно приближих към него планирайки. С лявата ръкавица се опитвах да привлека вниманието му, а с дясната да посегна зад него за да го хвана за опашния плавник. Ракът бавно отстъпваше назад с вдигнати отбранително щипки.Явно бяхме на различно мнение относно вечерното меню в къщи.Почти бях успял, когато... Бум. Ракът стартира с бясна скорост назад. Удари се в дясната ми китка и с рязък завой "полетя". Стартирах и аз. Видимостта на тази дълбочина беше не повече от метър и половина, а ракът "летеше" с толкова, ама в секунда. Изпуснех ли го от очи... край.
Веднъж посегнах , още веднъж, пак,пак... Ураааа. Докопах го.
Въздуха ми понамаля, а адреналина покачи пулса. Бавно изплувах и нададох радостен вик през шнорхела.Нещо като : Ииииихххххххууу За рибаря бях изключил напълно.

Приключих след около час и нещо обиколката и с полупълна торба хубави раци, между които и "дядото", пътувах към кръчмата на Тошко, за да наваксам обезводняването от гмуркането.
Появявайки се на входа на заведението, Тошко, който беше застанал зад бара започна да се залива от смях.
-Виж го, ей го де е. Ама ти ли си бил ?ХА-ха-ха, Хи-хи-хи.Хо-хо-хо..
Излезе и съпругата му от кухнята. И тя се захили.
Пипам се. Вярно рошав съм от бонето, ама к'во от това. Пипам си ципа на дънките - закопчан. Недоумявам. А те двамата-смях, та смях.
Седнах на една маса и чакам да им мине. Тошко ми носи моите си две Кока-Коли и ще изтърве таблата като да хихика. Аз си пия и почвам да се дразня . Питам се какво ли чак толкова смешно има у мен ?
След (може би) пет минути Тошко дойде и седна до мен.Очите му насълзени от смях.

Разказа ми как преди около час, при него влетял разтреперан като лист един кривоглед циганин - там комшия от махалата. Познават се.Захвърлил колелото и поръчал голяма ракия на вересия. Чак след като обърнал половината на "екс", разтреперан му заразказвал, как ходил за риба и от водата изскочил "чер ШЕЙТАН" - с ей такива ококорени очи, с ей такива рога. Ръцете му били черни с ей такива нокти... И последвал разказ, който може да разкаже само уплашен кривоглед циганин.... Как "шейтана" изревал страшно и тръгнал към него!!!......Бррррррррррррр Тошко и дума не повярвал, като си мислел, че това е поредния трик за изпросване на ракия на вересия от страна на мургавелкото, та не му обърнал много внимание.

В този момент, в кръчмата смеещите се увеличиха с още един. Беше започнало да се свечерява, та трябваше да се стягам за път, че сто километра са си сто километра. Сметката която платих на Тошко включваше две Кока - коли и три големи ракии.
Кока-колите ги бях изпил аз, двете ракии бяха от вересията на моя "приятел" мургавелкото, а другата беше в "аванс", за компенсация на "неимуществените" поражения, които нанесох на човека.

Понякога и шейтаните правят жестове.

От тогава много неща се промениха: Проектът завърши успешно.Шефовете, които до момента бяха богати, станаха още по-богати. Аз напуснах предишната си работа. От водещ конструктор, сега съм обикновен шлосер (но не се оплаквам, защото вече имам време за семейството си).Тошко се отказа от занаята заради купищата бюрокрация, която го притискаше от всякъде. ХЕИ, данъчни, наем за общината, здравни осигуровки... Продаде заведението и стана стругар някъде из града.

А какво стана с кривогледия циганин......... НЕ ЗНАМ.

Екипировка

[анкета] Въпрос относно LED light	Отговори: 40 Видяна: 42,799	Последно мнение от: lotdog за 23 Март 2008 - 19:20
от pipin162 за Четвъртък, 20 Март 2008 - 20:382

Покажи
21 Мар 2008 - 09:24
от Dobs

Това приспособление е точно за закрепяне към бокс. Всяко фенерче си върви с такова приспособление.

За новаци

Sporasub Team 7мм	Отговори: 6 Видяна: 6,232	Последно мнение от: Wishbone за 20 Март 2008 - 17:11
от vesko 74 за Четвъртък, 20 Март 2008 - 09:06

Покажи
20 Мар 2008 - 16:50
от Dobs

За теб най-вероятно размера ще е 4. За съжаление от тези костюми които са на промоция няма 4ти размер вече.
Скоро ще има нови костюми Марес (същите като Спорасуб), но там цените вече няма да са толкова ниски. Има 1-2 бройки от 3ти размер 7мм. Ако си късметлия може и да се вмъкнеш в някой от тях. Ако кажеш в кой град се намираш може да измислим нещо за проба.

Покажи
20 Мар 2008 - 10:10
от Dobs

Цените в магазина са крайни без цената на доставката (около 10 лв.), но имайте предвид, че това е промоция до изчерпване на количествата, които вече са на свършване.

Продавам

Продавам фенер Technisub Quartz MK2	Отговори: 31 Видяна: 24,399	Последно мнение от: Dobs за 12 Май 2008 - 12:54
от Dobs за Петък, 07 Март 2008 - 10:202

Покажи
20 Мар 2008 - 08:53
от Dobs

Още малко ще ви потрая и ще банвам админи biggrin

Враните до 800 грама. Ако искате камъка с 2кг врани цената е 80 лв biggrin

Батериите са по 1300 Ма/ч Ni-MH мисля.

Покажи
19 Мар 2008 - 19:10
от Dobs

Абе ще ви кажа плитък камък smile

Има един на 3 метра и един на 8 метра. Това е в промоцията biggrin

Покажи
19 Мар 2008 - 16:28
от Dobs

Аре, нова цена 50 кинта със зарядното, 4 батерии и оригиналната кутийка на Technisub с опътването biggrin

На първия желаещ ще кажа и един врански камък да ходи да го пробва лятото biggrin

Покажи
19 Мар 2008 - 16:26
от Dobs

Ей 2 страници глупости изписахте, а аз семейство имам да храня... Толко като ви се пише, пишете истории да земете Д4 biggrin

За новаци

Питане за травмите....	Отговори: 28 Видяна: 23,455	Последно мнение от: Evia за 20 Март 2008 - 18:24
от Evia за Сряда, 19 Март 2008 - 10:052

Покажи
19 Мар 2008 - 12:03
от Dobs

Интересно

Явно крачката от моторите до харпуна не е много голяма... И аз имам приятел който пострада в няколко мотоциклетни катастрофи и после реши да се насочи към гмуркането. За сега не е направил крачката до край, но никога не е късно.
Относно конкретния ти въпрос, мисля че трябва да споделиш до каква степен ти е увредено коляното. Ако можеш да ходиш нормално и да тичаш примерно, ти си абсолютно във форма за гмуркане според мен. Няма да е екстремно с покоряване на големи дълбочини или с правене на километрични преходи, но всичко останало ще можеш да го правиш.
Имам един филм (не знам за кой път вече го споменавам, но наистина е много значим за мен) в който Педро Карбонел (многократен световен шампион по подв. риболов) гмурка заедно с Иван Гарсия в Галисия.
Иван Гарсия е пострадал в инцидент и е загубил единия си крак. Ампутиран е целия. Това обаче не му пречи да гмурка почти наравно със световния шампион и да хваща страхотни риби.
Човешкия дух няма граници, така че ако обичаш морето нямаш проблеми!

Продавам

Продавам фенер Technisub Quartz MK2	Отговори: 31 Видяна: 24,399	Последно мнение от: Dobs за 12 Май 2008 - 12:54
от Dobs за Петък, 07 Март 2008 - 10:202

Покажи
19 Мар 2008 - 10:46
от Dobs

Ще се модерираме ей! Няма да спамите на момчето темата biggrin

Покажи
19 Мар 2008 - 10:08
от Dobs

Айде, нова оферта! Най-високата цена печели smile

Екипировка

Мечтаната екипировка	Отговори: 141 Видяна: 143,891	Последно мнение от: katcho за 14 Април 2011 - 10:58
от Dobs за Четвъртък, 03 Ноември 2005 - 19:382 ... 6 7 8

Покажи
19 Мар 2008 - 09:58
от Dobs

Общо взето не ме кефи идеята... Спестяваш си едно допълнително тяло за харпун, но ластиците и стрелата няма как да си спестиш. Отслабва се цялостната здравина на харпуна също така. Колкото и да е добре направен, няма да е по-здрав от един монокок харпун. Да не говорим, че C4 сами изневеряват на философията си да налагат монокок...
Това е моето мнение.

Общо мнения: 2210

« Предишен Стр. 58 от 111 56 57 58 59 60 Следващ »

diverstore.net

Нови Продукти

Sigalsub shaft kit for pneumatic shafts

Цена: 8.00 Лв.

Divemob v1.0:9

Changes

Spearfishing

Етичен Кодекс

Наука

Техники

Екипировка