|
На първия ден от 2nd INTER APNEA GAMES – KATERINI 2012, Дани Едрев направи 150 метра без плавници (DNF), сребърен медал! Първи стана Арис Йоанидис със 154 метра. Евала на Дани, смаза ги и следващия път ще е първи с доста повече метри!
Утре е динамичната апнеа с плавници, пускаме се и двамата, стискайте палци
|
|
В неделя 08.04.2012 беше второто издание на Naissub Freediving Cup в Ниш, Сърбия.
От България участвахме трима: Петър Златев, Данаил Едрев и аз.
Дани Едрев с няколко тренировки без плавници постигна супер резултат и си направи гмуркането като пич на самото състезание - 111 метра DNF, СРЕБЪРЕН МЕДАЛ и първи националелн рекорд за България в тази дисциплина. Най-хубавото е, че той за разлика от всички останбали, които заемат челни места - излезе напълно свеж с потенциал за още доста метри.
Петьо Златев прави статична и динамична с плавници. Статичната не тръгна добре и Петьо не успя да покаже това, което направи на тренировката предния ден. За сметка на това, си направи гмуркането със стерео плавници - 110 метра.
Аз правих само динамична, но много елегантно прецаках нещата и излязох на 103 метра. Бая се поядосах, но после оцених опита и положителното от цялата ситуация - сега знам 3 неща повече, които увеличвават шанса за добро гмуркане, ако не бъдат правени
Това е на кратко, трупаме опит и се надъхваме за следващия път.
Благодарности на Иво, Станислав и Тита, че дойдоха за агитка.
|
|
Цочо, един друг джедай помогна да запълним и втория палвник:
|
|
Гледам модерни станали африканските дестинации
Ето малко и от другата група, като стигнем ще пуснем повече снимки и ще споделим впечатления.
Късметът на новобранеца:
|
|
Утре Дианабад работи 8-10. |
|
Вуката едвааам-едвам ме нави да влизам в гьол на Коледа, но няма как, не мога да го оставя сам на такава важна мисия
Поздрави на всички и весело посрещане на Нова година! |
|
Наистина добре си изкарахме
А за мен тази купа е най-ценният трофей - сложил съм я на видно място, за да ми напомня за мисията
Благодаря отново за добрите пожелания! |
|
Благодаря на всички за добрите думи!
Действам нататък по плана |
|
Малко ми е трудно да си събера мислите и да опиша последните три седмици, които прекарах в Каламата, но ще опитам . В началото на септември, след 3 месеца гмуркане сам, дойде времето да слизам малко по-дълбоко. 4th Mediterranean Freediving Meeting в Каламата (Гърция) беше идеалното място за целта – 2 седмици тренировки със супер добро осигуряване, топ гмуркачи от цял свят наоколо и идеални условия в морето.
Тренировките ми тръгнаха много добре, слизах с лекота на дълбочините, които бях планирал. Чувствах се 100% сигурен – имаше counter ballast система, сонар и професионални сейфти дайвъри – това позволява да се концентрирам върху гмуркането и да не мисля ‘какво ще стане ако...’. Направих и няколко гмуркания с шейната – variable weight – изключително забавно - до 50 метра слизах за 30 секунди – статична апнеа, никакво усилие, а пак си докарваш усещанията от дълбочината. Вероятно това ще е нещото, което ще правя като поостарея и ми е трудно да слизам с моноплавника
С нарастването на дълбочината изравняването ставаше по-трудно и изискваше пълна релаксация и концентрация. Получих доста добри съвети от гмуркачите около мен за нещата, върху които трябва да работя и постепенно да изчиствам. Станах няколко много добри гмуркания натренировките и дойде време за официалното състезание. Първноначално мислех да участвам в constant weight и constant weight no fins, но реших да правя само постоянен баласт с моноплавника. Никога не бях правил no fins, слизах на загрявките до 33 метра без плавници (края на въжето на warm-up линиите), 40 щеше да е ОК без тренировки, но хич не ми хареса тая цифра – наоколо имаше девойки, които се лекота слизаха на 40-45, а аз за да направя 45-50 no fins трябваше да отделя поне няколко дни за тренировки. И така, и трите дни от състезанието правих constant weight.
Първия ден заявих 47 метра – направих си гмуркането с лекота – white card и национален рекорд за България. Гледах как се подготвят за гмурканията и другите участници и видях доста гафове, дори и от опитни гмуркачи – оплитане на лениърда, стартиране след лимита на official top-a, прецакване на сърфис протокола дори и без да са хипоксични. Гледах всичко това и си мислех, че никога няма да сгафя така. Но дойде и вторият ден от състезанието и беше мой ред да сглупя. Бях заявил 51 метра и не очаквах да имам проблеми. Да ама не . На ръката си бях записал, че official top-а ми е в 11:08 и в 11:01 бях на 15ина метра от стартовото въже, моноплавникът беше само на единия ми крак, очилата и щипката не бяха сложени и спокойно си говорих с един австралиец, когато чух ‘3 MINUTES’. Как така 3 минути, нали стартирам в 11:08!? Нямах много време да мисля, сложих плавника и закачих лениърда на въжето...2 минути до старта – сложих очилата и щипката, усетих, че пулсът ми е по-висок и си затворих очите за 20 сек апнеа. След малко бях спокоен, преговорих си фокусните точки за гмуркането и стартирах, но не бях на 100% релаксиран. По едно време не успях да изравня, мислехм че съм на 40 метра и се обърнах нагоре да излизам, мислейки, че това е краят на гмуркането – без да съсм стигнал заявената дълбочина. Тогава чух алармата , разбрах,че съм на 45-6 метра и видях плейта по-долу. Бях супер спокоен и изравних с лекота – много по-лесно е като си с главата нагоре. Последва странно свободно падане до плейта, заграбих с шепа два тага и спринт нагоре. Представям си какво са си мислели хората, които гледат сонара . Както и да е, направих си сърфи протокола, white card и нов национален рекорд. Много се бях ядосал на себе си за новобранската грешка, която за малко да ми провали гмуркането.
Вечерта ,при обявяването на резултатите от втория ден, видях, че сами дали наказателни точки за хващане на въжето. Не бях докосвал въжето с ръка, но не ми се разправяше със протести и съдии – знаех, че следващия ден ще напавя 55 метра и пак ще е рекорд. По-късно се разбра, че няма наказателни точки, опитът е чист, просто при обработката на резултатите са объркали и са ги сложили на мое име. 51 метра – новият стар национален рекорд.
Третия ден – направих си гмуркането на 55 метра, white card.
Оставаше една седмица до Световното. Планът беше 59, 63, 67 и след това, ако са успешни предишните гмуркания, да преценя колко да заявя за състезанието. Направих 59 на тренировката, получи се много добре и мислех за повече. За съжаление времето се скапа и два тренировъчни дни бяха канселирани и в деня на състезанието за no fins нямаше тренировка. Предпочетох да направя 60 метра гмуркане на Световното, защото знаех, че ще го направя. 65 вероятно беше възможно, но ми се стори малко изсилено.
На 22.09 беше стартът от Световното в дисциплината constant weight. Сутринта имаше немалко блекаути и един сериозен инцидент – Дейв Кинг (Великобритания) прави гмуркане на 102 м, припада на 10 със свиреп скуиз – няколко минути е безсъзнание и губи около литър кръв. Всичко завършва благополучно, но няколко от стартиралите след него се връщат рано от гмурканията си заради тази гледка. Наталия Молчанова обаче показва какво е психическа усточйивост J . 5 минути преди да стартира (прави успешно 101 метра, световен рекорд), вижда случващото се и невъзмутимо пита ‘Тоя мъртъв ли е и на коя линия ще гмуркам аз?’
Моето гмуркане беше по обяд, знаех от останалите, че има вълна и видимостта е влошена. Загрях добре, почивните дни ми се отразиха супер. Интересното беше, че за да съм сигурен, че ще изравня пак се обърнах на 50ина метра с главата нагоре. До 50 метра – 45 секунди, но след това....Падах надолу с плавника, и по едно време си отворих очите и видях, че въжето пред мен почти не се движи! Явно позицията на плавника е създавала голямо съпротивление и потъвах мноого бавно. Усещането беше много приятно. Загребах два пъти се ръце с умопомрачителни движения и стигнах плейта. За мен това е краят на гмуркането: това, което ме спира е изравняването, не апнеата. Нагоре с хубаво темпо, стабилен сърфис протокол, усмивка за съдиите и white card – 60 метра CWT, успешно гмуркане на първото Световно първенство, в което участвам. Бях доволен, въпреки че се питах дали 65 не е също кръгла цифра . Но и това ще дойде, ще усвоя техниката за изравняване и догодина дълбочините ще са други.
Така приключи участието ми на двете състезания: 4 старта, 4 white cards, 4 подобрения на националния рекорд, 23то място на Световното в CWT (60 м гмуркане) от 56 стартирали. За 3те седмици се запознах с топ гмуркачите в света, научих много неща, подобрих си постиженията и очаквам догодина да си проличи.
БЛАГОДАРЯ на фирма Дайвтек за спонсорирането на участието ми на състезанията, както и за осигурените супер условия за подготовка преди това. Благодарности и на всички приятели, които ме подкрепяха и окуражаваха!
Малко снимки:
|
|
Това видео направо ми оправи деня : [link]
<iframe src="[link] ; width="400" height="225" frameborder="0"></iframe><p><a href="[link] ;В пространстве Черного моря</a> from <a href="[link] Kavalskaya</a> on <a href="[link] ; |
|
Аз съм калитар, пак ми се размина и сега карам полупенсионерски |
|
Вука, тъкмо щях да ти пиша да питам как е минало
Сигурен съм, че добре сте се забавлявали. Добре, че си бил там да пазиш участниците от девойките
Айде, скорошно оздравяване и другия път и аз съм там, вече имам опит с каскадите със скутерчета. |
|
Мерси!
@ Явор - за септември мисля да отида в Гърция за фридайвинг миийтинга... |
|
Иво обработва снимките, сега качвам видеото от динамичната апнеа.
[link]
Състезанието беше в Солун по правилата на CMAS, 28-29.05, имаше участници от Гърция, България (аз и Иво), Италия и Русия. Първия ден - динамична без плавници - аз се пуснах само за да трупам опит (излязох много рано - 80м, защото не бях добре балансиран, а и не съм тренирал изобщо за без плавници )
Вчера беше статика и динамична с плавници. Отново бях с първия стартов номер...Добра релаксация, всичко по план, влязох...и си направих гмуркането. Беше малко странно, страшна въртележка е с моноплавника в 25 м басейн - по едно време изобщо нямах представа колко съм изплувал...излязох с резерв, можеше спокойно още малко да натисна, но и така съм доволен.
Първи във всички дисциплини стана един италианец, снимахме го как прави 200 метра.
Като цяло мина добре, постепенно трупаме опит. Аз се ядосах след първия ден, че излязох рано и си обещах да плувам стабилно на следващия, че скоро няма да ходя на басейн, а трябва да завърша с добро представяне...Димитрис (от организаторите) ми помогна много, въобще супер приятелска атмосфера и позитивни хора.
Това е засега, край на басейните за мен за известно време, от сега всеки ден ще е състезание, но в морето
4то, 3то, 2ро място...май е ясно какво следва след това
Благодаря на приятелите ми и на фирма Дайвтек за подкрепата.
Чакаме снимки и допълнения от Иво. |
|
Мерси!
Ей, да запазите ръкопляскания и за гмурканията в морето - след месец ги почваме сериозно
А с тия пържоли и Вукадинмобила Вуката има сериозен принос за последната снимка. С Иво се заредихме супер много с позитивна енергия покрай това. |
|
Вуката загрява за лятото
Много ми се искаше да дойда, но се наложи да поработя...
Някакви клипчета станаха ли - да поизплашиш малко хора с местата, които посещаваш |
|
Вука, това е маркетинг! Така се зарибяват повече хора да идват на басейн |
|
И на Рик и Берта също им хареса |
|
Нови Продукти
Цена: 561.00 Лв.
Spearfishing
|