И аз мога да потвърдя, че тези две книги са много полезни. Книгите на Пол и Патриша Брег са около 12 и в България са издадени всичките. Книгите издадени от др- Ф Батманжелидж са две.  Първата е "Тялото жадува за вода", а втората е "Водата лекува, лекарствата убиват". И аз доколкото е възможно се придържам към препоръките на тези две книги. Мисля че, ще е интересна, тази част от увода към първата книга: "....... Хроничното обезводняване на клетъчно ниво е много болезнено и води до преждевременна смърт. Първите външни признаци на обезводняването, досега са считани за болести с неизвестен произход. Причината, поради която медицината стана толкова сложна и скъпа, се дължи на неимоверното нарастване на финансовите разходи за медицински изследвания и за производство на фармацевтични продукти. За да насърчат продажбата на своите продукти, за рекламираненето на които се изразходват редовно огромни средства, не само добре платените търговски посредници с привидно големият им оборот, но и много от лекарите, примамени от допълнителни премии, препоръчват тези медикаменти. Пациентите ги взимат, въпреки,че медикаментите не ги лекуват. А и лекарствата съвсем нямат подобна цел! Важното е  пациентите да се лекуват! По този начин търговията с лекарства процъфтява. И тово не е единственият срамен и неразрешим проблем на медицината............"

Много омраза колеги . Темата е за нещата, които не харесваме. За омразата отворете друга тема . Разсъждавайки "на глас" си мисля: ако толкова много харесваме подводния риболов, защо изобщо се сещаме за неща, които не харесваме в него. Ако положителната емоция е достатъчно голяма, то не трябва изобщо да я неглижираме с някоя и друга "неприятна" подробност, която ни съпътства при гмуркането. Ако пък неприятните усещания действително вземат връх при някого - то да спре да гмурка.
И още нещо: за да не се отклоняваме от темата по същество, въпросите кого кого бил "настъпил" във форума и извън него, също са за друга тема .
За да не излезе, че и аз съм извън темата, ще ви кажа, че харесвам всичко! Очакването и тръпката преди излета, трепета при стъкмяване на оборудването, контакта с "мълчаливия" свят. Съзерцанието на тази друга вселена. Захласа дори, в определени моменти. Удовлетворението при вземане на добра риба. Доволството, че си успял да се пребориш с бурното море. "Щастието", че "пак" си се прибрал на сушата жив и здрав. Приятната умора след излета. Възможността да споделиш преживяванията си с колеги и не само. Е сега някой сеща ли се за това, което мрази ?