Този сайт използва бисквити - Повече Информация. Приемам
Активни Потребители: 5 Гости: 225
Активни регистрирани потребители
1407:37:03 - Semrush [Bot] [3247195]
Тема
1407:36:58 - Bing [Bot] [304860]
Тема
370:31:27 - Google [Bot] [32396]
Галерия
51:32:07 - Ahrefs [Bot] [38771]
Тема
6:15:47 - Yandex [Bot] [351]
Тема
Активни анонимни потребители
0:01:48 [0]
Тема
0:14:13 [0]
Тема
0:02:56 [0]
Тема
0:02:05 [0]
Тема
0:11:29 [0]
Начална страница
0:05:30 [0]
Снимка
0:13:15 [0]
Тема
0:14:01 [0]
Тема
0:14:37 [0]
Тема
0:06:12 [0]
Снимка
0:05:45 [0]
Тема
0:11:51 [0]
Потребителски профил
0:05:01 [0]
Тема
0:04:36 [0]
Чат
0:13:16 [0]
Тема
0:04:32 [0]
Начална страница
0:14:57 [0]
Тема
0:04:33 [0]
Downloading file
0:00:37 [0]
Тема
0:14:13 [0]
Тема
0:07:37 [0]
Снимка
0:12:12 [0]
Снимка
0:07:25 [0]
Тема
0:08:05 [0]
Потребителски профил
0:13:49 [0]
Тема
0:13:17 [0]
Тема
0:05:31 [0]
Коментари на потребител
0:04:06 [0]
Снимка
0:11:48 [0]
Тема
0:02:27 [0]
Тема
0:05:09 [0]
Тема
0:14:55 [1]
Начална страница
0:12:49 [0]
Тема
0:14:41 [0]
Снимка
0:11:17 [0]
Снимка
0:03:23 [0]
Тема
0:05:45 [0]
Тема
0:14:06 [0]
Тема
0:12:09 [0]
Тема
0:13:49 [0]
Тема
0:07:48 [0]
Тема
0:14:12 [0]
Тема
0:04:37 [0]
Тема
0:02:16 [0]
Снимка
0:19:04 [1]
Разглежда Spearfish.org партньори
0:10:27 [0]
Мнения на потребител
0:00:14 [0]
Снимка
0:03:22 [0]
Начална страница
0:11:29 [0]
Downloading file
0:12:23 [0]
Browsing user sessions
0:09:22 [1]
Форум
0:01:45 [0]
Новина
0:05:47 [0]
Тема
0:01:49 [0]
Тема
0:01:55 [0]
Тема
0:02:01 [0]
Галерия
0:12:25 [0]
Мнения на потребител
0:04:50 [0]
Чат
0:04:26 [1]
Форум
0:14:58 [0]
Тема
0:00:48 [0]
Начална страница
0:00:48 [0]
Downloading file
0:02:59 [0]
Тема
0:03:02 [1]
Форум
0:02:22 [0]
Тема
0:05:27 [0]
Тема
0:12:25 [0]
Тема
0:00:30 [0]
Потребителски профил
0:09:12 [0]
Тема
0:05:51 [0]
Снимка
0:02:16 [0]
Тема
0:01:01 [0]
Тема
0:13:58 [0]
Тема
0:02:00 [0]
Тема
0:00:39 [0]
Тема
0:04:42 [0]
Тема
0:11:30 [0]
Снимка
0:04:09 [0]
Галерия
0:12:57 [0]
Тема
0:14:45 [0]
Чат
0:07:00 [0]
Тема
0:10:31 [0]
Тема
0:11:55 [0]
Тема
0:10:13 [0]
Потребителски профил
0:09:43 [0]
Снимка
0:09:00 [0]
Галерия
0:06:55 [0]
Потребители
0:02:23 [0]
Потребителски профил
0:02:15 [0]
Тема
0:02:11 [0]
Тема
0:09:19 [0]
Тема
0:00:35 [1]
Форум
0:10:36 [0]
Тема
0:00:25 [0]
Тема
0:09:43 [1]
Форум
0:12:29 [0]
Тема
0:12:37 [0]
Тема
0:06:47 [0]
Коментари на потребител
0:04:26 [0]
Чат
0:06:33 [1]
Форум
0:07:58 [1]
Форум
0:11:07 [0]
Снимка
0:08:11 [0]
Коментари на потребител
0:14:17 [0]
Тема
0:02:45 [0]
Тема
0:02:37 [0]
Тема
0:02:23 [0]
Тема
0:00:56 [1]
Форум
0:08:58 [0]
Тема
0:00:52 [0]
Потребителски профил
0:01:53 [0]
Тема
0:10:13 [0]
Тема
0:09:02 [0]
Тема
0:01:17 [0]
Снимка
0:08:57 [0]
Тема
0:01:58 [0]
Тема
0:03:44 [0]
Снимка
0:12:53 [0]
Чат
0:11:50 [0]
Потребителски профил
0:08:08 [0]
Тема
0:04:13 [0]
Тема
0:11:37 [0]
Потребителски профил
0:01:38 [1]
Форум
0:03:49 [0]
Тема
0:12:34 [0]
Тема
0:11:32 [0]
Галерия
0:02:11 [0]
Тема
0:10:18 [0]
Мнения на потребител
0:13:25 [0]
Тема
0:01:19 [0]
Тема
0:07:02 [0]
Коментари на потребител
0:01:59 [0]
Тема
0:03:53 [0]
Мнения на потребител
0:06:49 [0]
Тема
0:00:38 [0]
Галерия
0:12:54 [0]
Форум
0:01:46 [0]
Тема
0:13:40 [0]
Тема
0:02:31 [0]
Коментари на потребител
0:13:30 [0]
Тема
0:08:38 [0]
Тема
0:12:35 [0]
Чат
0:01:25 [0]
Тема
0:03:26 [0]
Потребителски профил
0:05:58 [0]
Снимка
0:02:56 [0]
Чат
0:02:20 [0]
Снимка
0:03:23 [0]
Downloading file
0:09:25 [0]
Тема
0:05:35 [0]
Галерия
0:02:15 [0]
Потребителски профил
0:02:32 [0]
Тема
0:08:19 [0]
Тема
0:01:48 [0]
Тема
0:14:17 [0]
Тема
0:00:33 [0]
Чат
0:02:31 [0]
Теми на потребител
0:13:42 [0]
Browsing user sessions
0:12:29 [0]
Тема
0:03:23 [0]
Снимка
0:13:36 [0]
Тема
0:05:39 [0]
Тема
0:07:35 [0]
Потребителски профил
0:02:41 [0]
Снимка
0:08:13 [0]
Тема
0:08:36 [0]
Тема
0:04:48 [0]
Галерия
0:12:48 [0]
Тема
0:08:19 [0]
Потребителски профил
0:04:12 [0]
Тема
0:04:04 [0]
Тема
0:04:01 [0]
Галерия
0:02:42 [0]
Browsing user sessions
0:13:04 [0]
Тема
0:12:11 [0]
Тема
0:09:46 [0]
Тема
0:01:35 [0]
Тема
0:11:01 [0]
Тема
0:13:00 [0]
Тема
0:14:57 [0]
Коментари на потребител
0:00:12 [0]
Тема
0:07:16 [0]
Снимка
0:10:24 [0]
Потребителски профил
0:02:00 [0]
Тема
0:14:24 [0]
Мнения на потребител
0:13:37 [0]
Тема
0:14:18 [0]
Тема
0:02:05 [0]
Чат
0:14:48 [0]
Снимка
0:10:46 [1]
Форум
0:06:37 [0]
Тема
0:02:07 [0]
Потребителски профил
0:14:05 [0]
Снимка
0:11:25 [0]
Тема
0:13:16 [0]
Снимка
0:14:09 [0]
Тема
0:10:04 [0]
Снимка
0:11:50 [0]
Снимка
0:06:13 [0]
Тема
0:02:14 [0]
Тема
0:02:30 [0]
Тема
0:07:27 [0]
Мнения на потребител
0:02:58 [0]
Тема
0:14:40 [1]
Форум
0:10:10 [0]
Потребителски профил
0:14:22 [0]
Галерия
0:10:30 [0]
Тема
0:00:00 [0]
Мнения на потребител
0:04:48 [0]
Тема
0:04:13 [0]
Мнения на потребител
0:14:29 [0]
Теми на потребител
0:05:53 [0]
Тема
0:05:54 [0]
Тема
0:13:39 [0]
Тема
0:10:32 [0]
Мнения на потребител
0:05:19 [0]
Тема
0:11:16 [0]
Мнения на потребител
0:05:09 [0]
Снимка
0:10:51 [0]
Тема
0:02:30 [0]
Теми на потребител
0:10:45 [0]
Потребителски профил
0:05:27 [0]
Потребителски профил
0:08:32 [0]
Тема
0:08:17 [0]
Тема
0:13:26 [0]
Теми на потребител
Отиди на Стр.:
Общо мнения: 396 Стр. 1 от 20 1 2 3 Следващ »
2024 Отговори: 8
Видяна: 466
Последно мнение от: boysa
за 17 Април 2024 - 09:09
от stukata за Вторник, 19 Март 2024 - 19:50
Покажи
17 Апр 2024 - 09:09
от boysa
@Lefi: Поздравления за слуката! Кото гледам тежестите май си с 5мм. колко градуса беше водата. Плавниците също като гледам, ги ползваш доста. Кажи как се държат аз още нямам карбонови и се замислям.
Покажи
15 Апр 2024 - 09:26
от boysa
Щом цъфне кестена пред офиса и кефалите вече са във Варна

20240408_151554.jpg
(3,134 Kb) 7 свалено

20240410_195540.jpg
(2,941 Kb) 10 свалено

20240411_175622.jpg
(2,938 Kb) 6 свалено

20240411_192126.jpg
(2,819 Kb) 8 свалено
Харпунджийски истории Отговори: 519
Видяна: 572,752
Последно мнение от: boysa
за 21 Март 2024 - 09:17
от Петър за Неделя, 07 Ноември 2004 - 09:342 ... 24 25 26
Покажи
21 Мар 2024 - 09:17
от boysa
Синагрида
Следващите дни пак търсихме хубави места и направихме хубави излети. Умората взе да се натрупва и въпреки почти целодневното стоене във водата апнеята ми не се подобряваше много. Предните години почти след всяко ходене в Гърция усещането за дълбочини и дори апнеята се подобряваше. Просто организма свикваше с дълбочината. Сега не ми се получаваха така нещата. След време разбрах, че е било от преумората.
Бяхме на залива, който на който гмуркахме в първият ден. Иван беше останал в Базата и искаше да си почине за сутрешното гмуркане. При него умората е и по-голяма, ние с Иво гмуркаме през целият сезон а при него нещата са много по различни. Въпреки това на няколко пъти го бърках с Иво. Така добре се беше прикрил и толкова апнея има, че чак при излизането по движенията го разпознавах, че е той.
Влизането беше от пясъчен плаж. Малко след първото борунче имаше една скала малко по вдадена в пясъка. Там се въртяха и повече рибки. Отново дълбочината не ми беше много комфортна. Продължихме до следващият борун. Там се позадържахме повече. Аз както обикновено по в брега а Иво в дълбокото. След няколкото гмуркания потърсих буя на Иво видях го в дълбокото. Застанах на същата дължина и пак направих няколко гмуркания. Буят стоеше на едно място а не виждах Иво. Много често когато гмуркаме заедно Аз правя по две гмуркания а той още не е излязъл. Да но тук си е и по дълбоко. Имаше и лека вълна и доста течение. Отидох до буя му и застанах на него. Пак не го виждах. Малко се притесних. Постоях още малко. Реших да му издърпам буя до по плиткото и така като не го види ще дойде. Пробвах да се гмурна да освободя котвата, но тя беше застанала в една цепнатина. Дълбочината беше постижима за мен, но след вторият опит да я освободя се отказах. Тако поне ще го пази от лодки ако има. Излязох на брега свалих плавниците и се покатерих на скалите. След малко видях Иво да се гмурка на 20м.от буя. Спрях да се притеснявам и отидох да се гмуркам в брега. Спрях да мисля за рибите и само ги наблюдавах. Оставих буя до едни скали в подножието на които имаше над 10м. дълбочина. Реших да тренирам апнея. Първо исках да си изчистя мислите и да се насладя на картините. В плиткото имаше много събрани атеринки, красива гледка и докато си помисля, че преди, когато съм виждал такива в брега съм срещал и лаврак в някоя цепнатина. Взех да се оглеждам и една малка синагрида се появи и отпраши на вътре в дълбокото. Последвах я с поглед. Там където има дребни има и едри. Движех се бавно в сянката на скалите. Бях си успокоил пулса. Въпреки това видях как синагридата повлече или изплаши и други рибки по брега и изчаках докато се успокоят и започнат да се връщат. Слънцето беше леко зад гърба ми, имаше леко течение успоредно на брега и лека вълна. Все неща които после си ги отбелязах. Както се бях успокоил реших започна да тренирам апнея. Целта ми беше минута на 10м. дълбочина. Първото гмуркане го направих в основата на скалите появиха се доста рибки повечето от които спарови, но усещаха че не съм заплаха. Видях и как от дълбокото дойде и малката синагрида. Тя също мина близо и не показа, че се страхува. Изплувах бавно и застанах пак близо до скалата. Докато раздишвах вече още повече любопитки започнаха да не се плашат и да се приближават. Второто и третото гмуркане бяха почти подобни с тази разлика, че повечето риби се бяха убедили, че не съм заплаха за тях. Бях достигнал до онова състояние където вече просто се усеща, че тялото е релаксирано и сме се слели със средата. Направих следващото гмуркане малко по в дълбокото. Пикирах плавно и легнах на границата на скалите а пред мен имаше водорасли морска трева и пясъчна градинка. Скрих се зад една туфа водорасли. Погледнах часовника 11.3м. Малката синагрида пак се появи и докато си помисля, че там където има дребни има и едри, една по-голяма се появи от другата страна на пясъчното поле. Беше доста далеч за изстрел а и аз въобще не си и помислих, че ще дойде просто се наслаждавах че я виждам и си продължавах да си правя апнеите. Как рибата измина разстоянието не знам. В един момент беше пред харпуна, който дори бях забравил, че държа. Просто леко повдигнах стрелата и стрелях. Последва такова движение, което не бях виждал. Само видях балончета и как рибата отпрашва в дълбокото, чак не разбрах какво се случи и дали съм я уцелил добре. Макарата ми не е много добра и даже е за смяна, Нямам повече от 20м. въже. Механизма за затягане хич го няма. Рибата си разви цялата макара и последва спиране на дърпането. Явно не съм я уцелил добре и се скъса. Странно, но почти не се ядосах аз нали си правя апнеи. Дръжката на макарата също я няма и я навивам на ръка. Вече не стрелям много пъти на излет по 2-3 пъти и не ми пречи. Така бавно започнах да навивам въжето. Никакво дърпане или потрепване, което също ме караше да мисля, че рибата е заминала и съвсем малко надежда ми беше останала. Почти бях навил въжето на макарата и линията остана права. Дъното под мен беше почти цялото с морска трева. Погледнах часовника. Бяха минали 5.55 минути след изплуването. Казах си на 6 минута тръгвам на долу. Пуснах се по въжето и точно виждам стрелата и до нея една голяма опашка. Успях да хвана опашката с дясната ръка и оная ми като тръгна да се мята. Не можах да хвана рибата хубаво за главата а и не виждах къде е уцелена. С два пръста на лявата ръка хванах челюста на рибата и не можах да пъхна пръстите под хрилете. Така и изплувах притискайки рибата към гърдите. Когато наближих скалите стрелата се закачи по камъните. Не помня как я освободих без да пускам рибата. Доплувах до брега и направо легнах върху рибата. Извадих ножа и се опитах да я умъртвя. Чак когато го направих нададох радостен вик. Адреналинът от момента в който бях хванал опашката на синагридата се беше покачил до нива, които ни карат да се сещаме с радост за момента през годините.
Излязох на скалите и може би 10 мин. стоях и си почивах. Това ми беше първата голяма риба в това море. Вярно, че за хората с опит не е толкова голяма, но за мен си беше постижение и много вълнение.

20231012_115011.jpg
(471 Kb) 22 свалено


Опитах се да анализирам ситуацията и да запомня кое как съм го направил. Сетих се за клиповете на Добри и как да оценяваме цялостната картина на ситуацията. Знам, че съм имал голям късмет да срещна такава риба. Късмет и да я взема с харпуна. Късмет и с макарата и мястото на което легна. Въпрос на усещане и подреждане на нещата.„
Условията са били подходящи и е имало риби в района. Не съм изплашил дребните риби и те не са подплашили едрите. Легнал съм без напрежение и съм бил добре прикрит и тих да привлека любопитство. За да дойде близо до харпуна. Имал съм късмет рибата да реши да се скрие във водораслите. Това си го спомням се беше случило и с Иво когато взе един лаврак, той също се беше скрил в тревата. Добре, че ми стигна макарата.
Усет да я уцеля добре и да я взема.
Малко след това дойде и Иво. Разказах за случката. Той направи няколко гмуркания в района и взе една хубава риба. Излязохме въодушевени и заредени с приятни емоции.
Следобедното гмуркане го направихме на друго място. Иван беше отпочинал и се гмуркаше много по добре. Без да ме забелязва се гмурках след него и излизах преди него въпреки, че се опитвах да правя дълги апнеи. Определено почивката си оказва влияние и явно трябва да се разредят гмурканията или да се прави или сутрешно или следобедно гмуркане. Все още не сме се нагмуркали и гледаме да използваме по голямата част от деня за хобито.
Поглед на цялата ситуация както казва Добри е много важен. Бях в плиткото да се оглеждам за октоподи и Иван също беше наблизо. Някакви платеринки се завъртяха по едни скали и реших да ги наблюдавам какво правят. Чоплеха по камъните и леко се движеха напред. Видях как след тях се насочваха и по дребни рибки да се огледат по какво са чоплели платерините. Едно малко зъбарче също дойде да се огледа в суматохата. Е пак си помислих за това, че там където има малки има и големи. На шкарпа имаше една скала, която стоеше малко по на високо от останалите и се различаваше от околните. Платерините се завъртаха около нея, но се появиха още забарчета. Дори след няколко гмуркания направо си бяха в боя. Почаках , за някоя по-голяма но не дойде. Отидох до плиткото и казах на Иван за зъбарчетата и платерините. След малко той се отправи в дълбокото. Чух изстрел. Каза, че стрелял по платерините. След това направихме още няколко гмуркания в района, но зъбарчетата не се виждаха. На излизане намерихме октоподи явно над вечер повече се показват. Преди да се приберем се насладихме на приказни залези.

20231013_184030.jpg
(399 Kb) 16 свалено
2024 Отговори: 8
Видяна: 466
Последно мнение от: boysa
за 17 Април 2024 - 09:09
от stukata за Вторник, 19 Март 2024 - 19:50
Покажи
21 Мар 2024 - 09:02
от boysa
Поздравления, за слуката, споделянето и успешен сезон!
Харпунджийски истории Отговори: 519
Видяна: 572,752
Последно мнение от: boysa
за 21 Март 2024 - 09:17
от Петър за Неделя, 07 Ноември 2004 - 09:342 ... 24 25 26
Покажи
13 Мар 2024 - 13:43
от boysa
Гърция 2023

Тази година Иво и пак организира едно ходене до Гърция. Избра мястото и организира спането, проучи района разпита познати подготви колата и всички подробности. Аз бях като куфар само си събрах багажа и в уреченият ден потеглихме. Иван идваше от Благоевград и пристигна малко преди нас на уреченото място. Първо се настанихме в един къмпинг и после потърсихме близко място за гмуркане. Не познавахме района и си избрахме такова от картата на телефона. Беше малък нос вдаден не много на вътре. Във водата се виждаха пръснати скали и пясъчни места. Настроението е голямо преди първото гмуркане. Иво изважда нещата от колата обличаме неопрените и се отправяме към водата.
Този сезон исках да се науча повече да проверявам къде се намират и как се крият октоподите. Иван има много по-голям опит с тях и все ми казва да проверявам там където има черупки от раци красиви мидички и нещо които да се различава от дъното. Мястото на което гмуркахме беше разнообразно плитки разчупени скали и около тях пясъчни места. Първото октоподче, което намерих се беше прикрило близо до границата на скалата и пясъка. Издаде го перката която го гледаше интересно. Постоях малко да ги погледам. Явно съм го притеснил по някакъв начин и той се опита да се скрие по добре. Малко след като го взех Иво дойде към мен и също намери един хубав октопод. Скалата не беше много твърда и стрелата му се беше заклещила. Наложи се да вземем ретрактора на Иван да освободим стрелата. В дупката в която беше октопода имаше една гопа която явно е била хваната от октопода. След това потърсихме още някоя рибка за вечеря. Вечерта в къмпинга Мария ни приготви част от улова и всички почнахме да мечтаем за новите приключения.
На следващата сутрин се отправихме към ферибота. На пристанището видяхме най-много риби от цялото ни приключение. Имаше много кефали, зъбари, лавраци заргани или баракуди и дори един голям октопод на метър вода. Интересно беше, че имаше и много миди по буната. Явно при завихрянето на водата от ферибота. Много дребни скаридки, червейчета и живинки, които се крият между мидите се отделяха от укритията си и ставаха лесна плячка за рибите.
Когато се качихме на Ферибота от високо също наблюдавахме танца на рибите.
Пътувахме около час и половина и през целият път ни следваха чайки които също използваха ферибота за пътуване.
След като се настанихме в къщата за гости се отправихме към морето. Избрахме един много голям залив и решихме да опитаме скалите в лявата страна. Високите скали под ъгъл се срещаха с водата и под същият ъгъл продължаваха към дъното. Рибите се държаха на разстояние от брега и повечето бяха дребни сафриди и монахини. Наличието на толкова дребни риби предполагаше и някоя по-голяма рибка. Иван още в самото начало както обикновено беше намерил октопод. Аз се заиграх по едни останки от малка лодка. Иво беше напред а Мария беше намерила една пътека по скалите, беше дошла края на скелите и хвърляше въдица с чепаре. Постоях да погледам как някоя от рибите се опитват да налапат куките и след това се отправих на вътре с идеята да открия някаква скала. Преплувах доста разстояние но под мен само водорасли морска трева. Водата е много бистра и виждам дъното. По едно време сред водораслите нещо проблесва. Помислих, че е воблер. Гмурнах се с цел да го взема. Колкото повече се приближавах толкова повече воблера се уголемяваше докато не се приближих на няколко метра и видях, че това не е воблер а кутийка от бира. Жалко, че превръщаме морето в кофа, но пък това ми показа и едно октоподче, което си беше харесало шаренийката. Беше много малко и го оставих. Само си запазих случката. Видях буя на Иво да се връща и се отпавих към брега. Иво очаквал да го следваме и след като не ни е видял се върнал да види какво става. Не е очаквал да съм на вътре и затова не ми е виждал буя. Иво беше взел някоя друга риба и вечерята беше осигурена от него. Може би това, че бяхме точно по обяд не беше добре и големите риби се държаха по в дълбокото. Имаше доста дребни риби, но нищо по запомнящо се.
Отправихме се към един залив с пръснат камък и скали. Там потърсихме октоподи и намерихме няколко. Вече малко преди да залези слънцето почнаха да се появяват и платерини и по някоя по интересна риба.

Следващите дни до колкото ни позволи времето се опитахме да опознаем острова. Времето не беше много подходящо да проверяваме където искахме, но винаги намирахме закътано местенце. След два три дни обиколихме доста заливчета и си набелязахме местата на които ни харесваше повече. Въпреки това пак проверявахме и по някое ново място. Програмата беше ставане рано кафе после на море. По обяд се прибираме малко почивка и след обяд пак на море. Вечерта Мария ни приготвя улова и правим разбор на деня.
На повечето места често бях в плиткото. Исках да се науча да виждам октоподите. По спецялно местата на които обикновено се крият. При една обиколка на плитко място с пръснати почти обли камъни и пясъчни места минах над едни и същи камъни няколко пъти октоподи не видях. Малко се забавих да наблюдавам едни платерини, които стояха в една дупка и исках да ги изследвам без да ги стрелям. На връщане пак минах през същите камъни и видях октопод. След като го взех и докато го слагам на кукана видях още един. След минута и още един. Спрях и запомних мястото и по скоро вида на камъните. Ясно си личеше как са придърпвали по малки камъчета и са запушвали дупките в които се крият. През следващите дни дори успях да намеря дупки в почти равни полета от камъни. Когато видях различен цвят на камъчета по дъното. Мушнах стрелата и камъчетата се размърдаха. След това доста често проверявах и рядко имаше слука.
Още едно интересно откритие на октопод направих една сутрин още в началото на гмуркането. Малко преди да влезем на мястото имаше рибарска лодка. Може и да е нощувала на това място или да е дошла рано сутринта. Малко се забавих с влизането, че стрелата беше много крива от стреляне на октоподи. Иван ми помогна да я изправи. Във водата влезнах там където беше корабчето. Бистротата беше голяма и се виждаше как на дъното има две бели петна. Не бяха воблери. Приличаха на мокри кърпи. Белите кърпи ми бяха привлекли погледа, но не само на мен. Видях един октопод, които също се беше загледал в тях. Явно нещо го подплаших и той се покачи на един камък. От повърхността го наблюдавах как се опитва да застане от противоположната страна така, че да не ме види. Аз пък правех кръгове на повърхността докато октопода не реши да се скрие. После пак малко го наблюдавах как се опитва да прикрие входа. За съжаление не толкова успешно колкото му се искаше.
На същото място имах и няколко интересни срещи с барбуни. Бяха налягали по дъното и не знам защо ми приличаха на кебапчета. Бяха точно преди шкарпа на едно пясъчно място между водораслите морска трева. Няколко пъти пропуснах когато ги стрелях от горе докато не започнах да стрелям под ъгъл и имах един два успеха. Барбуните бяха доста големи. Дори в Черно море съм стрелял по по-малки платерини преди години. Барбуните бяха и по на дълбоко. При едно гмуркане за тях видях и една доста рзлична риба пак близо до шкарпа. Така и така вече излизахме реших да си пробвам късмета. От Явор знам, че са много тачени за вкусовите си качества. Беше доста по голяма от платерините и не беше трудна за отстрел. Трудното е след това да се обработи, че има много шипове. Е аз нали излизах и направо си я оставих скорпената на стрелата. Морето ме беше дарило с две различни риби, които до сега не бях срещал с такива размери. Дори беше запазило още един дар. Една морска костенурка се гмуркаше и ловуваше също като нас разглеждаше цепнатините между камъните на шкарпа. Иво беше взел едно много хубаво тунаки и още доста рибки. Ванката също имаше богат улов и всички бяхме много доволни. Вечерта беше много интересно с почистването на рибата. Сложих едни по дебели ръкавици и започна борбата. Трябва да потърся как се обработват подобни риби.
Покажи
06 Мар 2024 - 09:20
от boysa
Лавраци
Лавраците не са това което бяха и определено беше сезонът на лавраците. Първият сезон в който отивах за лаврак и се връщах с лаврак. Предни сезони също се срещахме, но срещите ни бяха случайни. Вече се усеща онази отпуснатост, когато видя лавраци, както при платерините, когато не са цел. След като изгледах голяма част от клиповете на Добри по няколко пъти и си извадих изводите почнах да проверявам и изучавам района в който гмуркам.
Къде са лавраците от Добри:

Вдадени носове в морето
Лавраците винаги идвали от дълбокото
намерил лавраци първият10-12m; 15-17м. Големи камъни с каньони
Лавраците били там където са и враните
Лавраците идвали още в началото
След изстрел после се премествали на друго резервно място
Когато има термоклин лавраците били на границата или в топлата вода.
Лавраците обичат места където рифа прекъсва
Ляга на последните камъни и гледа към пясъка
Лавраците обичат структура на дъното като басейн.
Гмурка на 10м. От басейна и се придвижва тихо после изстрелът е бърз
Когато са по една или по две риби често се крият сред други видове, платерини или врани
най доброто време от средата на май до средата на юли
Лавраците остават зимата дори под 7-8С
Къде може ги има:
По първа точка по добро място което да отговаря от Калиакра не намерих. Много често съм се гмуркал там и от старите разкази знам, че би трябвало да ги има. Последните години опознах и малко района и почнах да търся места на които може да ги има. Добри беше казал, че обичат места като басейни, също така и такива които държат врани. Знаех къде има врани и оставаше да търся места подобни на басейни. Знаех и подобни или поне на мен ми приличаха на такива места и почнах да чакам близо до тях. Вярно имаше врани, но не ги закачах. Лягах по местата, които ми приличаха на басейн чаках обикалях, но все не ги срещах.

Калиакра е интересно място, но достъпа до там е сложен има много плуване а за лодка си трябва време и подготовка. Времето е от най голямо значение за там. Много често има силни течения и не става да се задържиш на едно място. Наличието на много лодки и рибари също оказва влияние на рибите а и сонарите на лодките много помагат да се намират пасажите. Не може много да се отпусне човек и все излизам, когато чуя лодка. Въпреки, че там задължително сме с буйове. Преди години една лодка беше минала върху колега. Добре, че се отърва само със счупен харпун.
Болата е място на което съм ги виждал под вода. Беше още в началото ми на подводен риболовец и ги подплаших. Там съм хващал и на ръце голям лаврак, но си беше чист късмет. Няма много дълбочини. Почти всяка година колеги хващат по някоя риба.
Следващото място е Русалка. Там съм срещал в заливите. Много е красиво и видимостта е доста голяма. Лесно се стига с кола, но дълбочините не са толкова големи. Има хубави камъни с укрития и каньони и най-голямото предимство, че има паркинг. Така съм спокоен за колата. Много от колегите го подминават, че не държи толкова риби, но на мен ми харесва. Времето когато термо клина е на по плитко там е подходящо да се проверява.
Яйлата- Там има много рифове и дълбочини. Достъпа е по лесен, колата остава далече има и паркинг. Както казва Добри по месеци трябва да се опознае един риф. Нямам толкова свободно време, но последно когато ходя винаги си опитвам да си начeртая карта. Просто не помня много и така се опитвам да се ориентирам. Често срещам и врани. Знам, че има лавраци, но още не съм намерил обичайните места на които се срещат. Има още време да се проверява.
Там където рифа прекъсва има интересни места и няколкото проверки показаха, че трябва да се проверява по- често.
Тюленово- Мястото което според мен е най-диво в нашият район. Има си и носове и дълбочини и скалисти проходи с много дупки. Трудният достъп и наличието на подходящи места ми подсказва, че трябва да се наблегне и резултатите ще дойдат.
Шабла районът на Шабла е много интересен и вълнуващ. Има си дълбочини има и плитчини, лесен достъп и много красиви места за почивка и релакс. Там също си трябват подходящите условия които карат рибите да влизат по-близо до брега.
Шабленската група си познава района и местата си ги пазят и проверяват.
Във Варна по време на миграция на Ной винаги има по някой друг лаврак. Интересно къде отиват след това. Определено трябва време да се проверява. Във Варна имам само един лаврак преди години знам и за още два от приятели и други от форуми и социални мрежи.
На юг от Варна местата на които може да има лавраци.
От книгата ,,Черно море под вода“ знам, че на времето е имало на Фичьоза. Проверките показват подходящи места, но още не съм срещал все още очаквам срещи. Паша дере също ми изглежда подходящо място, но там ходя много рядко от Иво знам, че ги има там. На Шкорпиловци също съм виждал, но пътя до там не е много лесен и има доста вървене. На Бяла знам, че се срещат, но съм се гмуркал само два пъти там. Обзор също само веднъж съм гмуркал.
От разказите на Динко съм набелязал няколко места за проверки след време.
Емине, е кой не знае за него. Васил Атанасов не веднъж ни е радвал с репортажи от там. Също и за посещение от Добричкият морски вълк знам, че там се срещат, но и там съм бил само веднъж.

На юг от Емине съм бил няколко пъти но не съм срещал още. Иво има повече опит там а и много добра апнея. Знам, че ще ги намери скоро и по-често ще ходим на там.

Дълбокото гмуркате под 10м още не е много за мен и има какво да подобрявам. Наско има много хубава апнея и гмурка вече много по добре от мен. Казва, че идват още в началото. Наско беше и майстора на първият лаврак 4кг. Беше пуснал макарата и рибата разви голяма част от нея. Това помогна да ни зарадва със слуката.

Този сезон Наско първо ги намери. Вярно ги видял на първото гмуркане и каза, че ги има и да не стреляме по врани. А те също бяха доста. Намерих си един камък с много врани направо да ги погаля. Не ги закачах въобще а само чаках други. Може би час след като бяхме на мястото Наско стреля по лаврак. Адреналинът беше много голям и дори той със хубавата апнея не можа да го извади от първият път. Добре, че имаше макара и тя много помогна да го извади. Постояхме още час два в района, но не намерихме други риби от този вид. Решихме преди тръгване да постреляме и по врани. Въпреки това тези по дупките не ги закачахме. След това на брега започна фотосесия с хубавата риба беше 4кг. На брега имаше и други колеги и мълвата започна да се разчува. Оказва се че тези риби определено са териториални или по често ги има на определени места по определено време и остават там няколко дни преди нещо да ги прогони. Това го пишеше и в една книга Любомир Клисуров. Как намерил на юг от Бургас риф който се посещавал от лавраци. Казал на познатите си харпунджии да не ги закачат да може да ги снима. Така няколко дни рибите били там докато не дошъл непознат за него харпунджия и след ден рибите вече ги нямало там.
Остана да проверим и тази теория и на следващият ден пак сме на мястото с Наско. Доста по на страни от предният ден Наско пак намери лавраци и стрелял. За съжаление този път рибата се скъса. Още нямаме опит с големите риби а и харпуните ни не са подготвени за тях. Враните си бяха пак по местата. Вече дори можех да ги пипна с ръка. Гмурках близо до камъка и ги наблюдавах. При едно от гмурканията близо до повърхността се завъртя и един пасаж с големи кефали. Опитах се да застана тихо и рибите направиха кръг около мен. Чаках да видя след тях лаврак, но не видях. Малко след това чух мотор на лодка. Момчетата дойдоха и попитаха как е Казахме че имаше лавраци, но от час не сме видели. Паркираха лодката и започнаха за се приготвят. На мен малко ми се сви сърцето. Лодката беше паркирана на мястото където бяха враните два дни си бяха там и само ги гледах. Познавах харпунджиите от снимките, които бяха качвали по форумите и социалните мрежи. Знаех, че са едни от добрите в България. Казах, че гмуркам в района и се оказа, че не само са добри харпунджий, но и добри колеги. Преместиха лодката и отидоха на друго място. За тях местата нямат значение и знам, че те знаят и резервните места както казва Добри. Същата вечер в една социална мрежа видях снимка на един от тях с трофеен лаврак.
Малко преди да си тръгнем с Наско все пак стрелях по враните в дупката. Следващите дни го даваха времето да се развали

По втора и трета точка е ясно че си трябват дълбочини, но при нас ги има на север от Калиакра, Камен бряг и Тюленово.

Моите срещи с лавраци тази годена бяха най много от подводните ми приключения.
След слуката което имахме с Наско и от разказите на Добри и други хора си направих някои изводи. Лавраци си има навсякъде искат по спецялни места. Където да има спокойствие и сила. Рядко се срещат по многолюдните плажове и там където има много лодки.
По кое време.
Определено срещите ми този сезон са повече сутрин и по рядко над вечер. Предните сезони повечето срещи бяха над вечер.
Първата беше в района на Каварна. Бяхме с Иван. Той си гонеше платерините а аз не закачах враните. Бях легнал в подножието на едни скали а пред мен от дясно имаше малка скала а от ляво пясък. Лавракът дойде от дясно а аз бях застанал да чакам в посока ляво. Мина пред мен и малко над нивото на стрелата. Нещо в движението ми го накара да се обърне и да ме погледне последва разтуптяване на сърцето изстрел и пропуск. Не се ядосах само си запазих момента. Интересно беше, че беше по обяд.
Втората беше на Север от Каварна. Вечерта нещо не можах да спа и станах рано. Облякох се и отидох до морето не изглеждаше много добре имаше си доста вълни. Паркирах колата и почаках малко да преценя. После се облякох и влязох във Водата. Бях си набелязал едно място за проверка не много далеч от брега. Пристигайки на мястото усетих течение което ме отнасяше на вътре. Знам че течението отнася и шумовете и се постарах да бъда колкото се може по тих. Пристигайки на мястото около 5 минути раздишвах. Някак усещах, че ги има. Починах си много добре. Много тихо и плавно се гмурнах и пикирах. Леко пуснах и плавниците и се прилепих за скалата. Рибите дойдоха от дясно. Движеха се бавно и някак си ми напомниха за вълча глутница. Не гледах в рибите а през тях. Така и те не ме виждаха или поне така си мислех, бяха на едно ниво над мен. Първата застана пред стрелата и въпреки, че след нея имаше и по-големи стрелях по тази, която беше на мушката. Стрелата мина през рибата. Останалите направиха една бърза чупка и офейкаха. Нямаше много борба. Прибрах лаврака и го закачих на буя надявайки се на не плаши другите. След половин час го сложих на кръста да привлича другите. Нито едното не помогна. Потърсих и допълнителните места. В плиткото си пострелях и по платеринки. След още час проверки и търсене на допълнителните места се прибрах доволен с първият уловен лаврак за сезона. Следващите дни нямах възможност за проверки.
Няколко седмици след това пак съм на познато място и познати рифове. При едно захождане между скалите ми се стори че видях няколко големи риби, но не беше много бистро и не бях сигурен какви са. Малко след това на десетина метра от мястото дойде лавраче вярно не беше едро, но си беше късмет. Не бях срещал от доста време малки лавраци и това ме зарадва. Там където има дребни има и големи. Потърсих в района и почти се канех да тръгвам. Легнал в една дупка пред мен е пясък. Леко тялото ми е обърнато на ляво. Както стоя тихо и не мърдам от дясно покрай мен усещам как преминават риби. Движат се плътно до дъното имам време да си избера, но почти всички риби бяха хубави. Няма адреналин и 100% изстрел. Видях как стрелата помества рибата и не я пробива. Бяха големи лавраци. Поне теорията, че където има и малки има и големи може и да работи. Прибрах се в къщи, но нещо в мене все ме гризеше. Бях със 75 цата стрелата при проверката в къщи не беше остра, даже е обла. Наточих и другата на 90 ката. Спа на пресекулки и сънувам, че рибите са още там. Отивам рано Не бързам и знам къде съм ги оставил снощи. Плувам много бавно и тихо. Може би направих трето гмуркане до една скала пред мен пасат платерини хубави едри красиви. Сутрин е по бистро. С 90 ката съм. Докато се наслаждавам на платерините някъде зад тях се материализира една по голяма риба почти не се движи. Дали ме вижда не знам. Стрелях по бързо от колкото си мислех. Просто ръката изпревари мисълта. Стрелата почти мина през рибата. Видях как рибата се обърна и потегли в този момент стрелата премина на цяло и рибата остана на въжето. Бързо развиване на макарата която дори и не освободих, че тя не беше затегната много. Рибата направи една обиколка на камъка и се опита да се завре в една цепнатина. Не и позволих и след минути се изправих на скалата с голям лаврак в ръцете. Час след проверката бях в колата и пътувах. Чувството беше различно рибата също. Бях постигнал това, за което мечтаех. Бях прочел доста за лавраците и бях изгледал доста клипове, но там не може да се види или опише вълнението. Трудно е и да се разкаже.
Седмица две след случката пак съм там. Половин час след като влезнах във водата легнах зад една скала там където дългият риф прекъсва. Няколко секунди след като се скрих зад скалата се подаде една глава. Наложи се да дръпна леко ръката назад толкова близо мина рибата почти нямаше как да пропусна. Вече не можех да се позная, знам че трябва да намаля. Толкова слука не е добре. Този сезон няколко пъти отивах за определен вид риба и се връщах с това за което съм тръгнал.
Годините натрупан опит даваха резултат. Пак почнах да чета старите теми и истории. Отново там където преди съм чел започнаха да излизат нови редове и познание. С времето историите намаляваха, но се увеличаваха клиповете и информацията в социалните мрежи. От клиповете на Добри може да се научи много и често си ги пускам да ги слушам когато правя нещо.

dcc4c841.jpg
(257 Kb) 27 свалено
Покажи
28 Фев 2024 - 10:51
от boysa
Лефери
Тази година беше и доста леферска. Още повече се срещахме. Дори няколко пъти носех на буя флашер или нещо подобно да ги привличам. Бях го сложил на допълнителна макара и го носех на буя. Лятото след като ходихме на събора на Рожен. Направихме и едно ходене до другото море. Там също над вечер се срещнах с доста леферчета и запознах едно с компанията.
Във Варна също няколко пъти видях лефери определено при наличието на лефери платерините и враните се държаха по наплашено въпреки, че не ги преследвах.

cb6bff50.jpg
(311 Kb) 32 свалено
Покажи
21 Фев 2024 - 16:19
от boysa
Врани
Враните този сезон ги срещах по често и още по често ги пропусках. Първата среша беше на Шабла. След като приключих задачите на село на връщане минавам през Шабленските места да се огледам. На обичайните места имаше доста въдичари и реших да се натопя малко по в страни. Въпреки че често съм гмуркал в района чак сега успях да огледам и да проуча една малка ниша. Гмурнах до дъното и зачаках неподвижно с лице към дупката. Първо се подаде една малка вранка последвана от още няколко. Изчаках колкото да преценя колко са големи и така след малко се появи една по добра. Този сезон още не бях стрелал по врани и затова ги оставих. След още две гмуркания за наблюдение вече посвикнали станаха и по непредпазливи. Така взех една като гледах да е достатъчно отдалечена от другите и да не ги уплаша много. Следващите три гмуркания не видях нито една. Отидох да се разходя и по други камъни, но малко преди да изляза пак проверих. Враните отново бяха там дори имаше една която беше закъсняла да се прибере и беше много удобна извън укритието си. Две врани са ми напълно достатъчни. Реших пак да обиколя района и след десетина минути пак да проверя. Дойде и Димитър Франгов. Състезател и председател на клуба по подводен риболов от ,,Портос Каря“. Каза ми, че мястото му е известно и се радвал, че враните са дошли.
Враните по Камен бряг са по едри, но времето за тях е и по ценно. Все си трябва време да се проверяват и да се открият къде са. Там местата са много по разнообразни и дълбочините са големи. Рядко се случваше и да взема по някоя друга врана от дълбокото.
По време на състезанието в Тюленово след като успях да разгледам състезателите и да направя някоя снимка отидох към Русалка. Там също намерих нови за мен камъни и места, които държаха врани. Вярно не винаги ги имаше, но все пак са нови за мен места, които да проверявам.
Враните в Каварана. Този сезон почти нямах хубава врана около Каварна. Тошко беше взел някоя, но определено големите ги нямаше.
Във Варна сякаш беше най Вранско. Няколкото излета които направихме с Иво намерихме доста интересни места, които също така предните години не бяхме открили. Общо взето врани си имаше само време не достигаше. Във Варна се срещнах с още един представител на състезателите Иван Доков. Видях доста интересни неща по неговото оборудване и реших и аз да си направя допълнителна макара. Канжата направена от въдица за вадене на стрела от дупките също ми хареса, но още не съм на това ниво да ги стрелям по дупки.
При едно ходене до Рожен и близостта на другото море ни накара да прескочим за три дни до там. Там също намерих врани. Там бяха в цепнатината на един камък. Въпреки, че рядко стрелям в цепнатини се пробвах. След изстрела стрелата остана забита и не можах да я извадя. Пробвах още веднъж два пъти но не успявах. В колата имах нож с ретрактор. Освободих стрелата и я завързах за буя. Закотвих буя Плувах към брега с харпун без стрела и много лефери ми се смяха и ме обикаляха. На брега казах на Детелина да ми донесе ножа. На връщане също видях много лефери. Още с първият опит успях да извадя стрелата. Враната беше още там на стрелата. Почваше да се свечерява и побързах да потърся леферите. След един два пропуска успях да взема един. Кордата на стрелата се беше пречупила при опашката явно от дърпането и изстрелите не бяха много точни. В плиткато имаше много гопи и една интересна костенурка. Жалко че нямах камера с мен да ги снимам.


b7c9eba5.jpg
(175 Kb) 27 свалено
Покажи
14 Фев 2024 - 09:28
от boysa
Честнит празник на всички лозари и винари! Нека вино да се селе а душата нека пее!




Сезонът на хищниците


Пъстърви.
Отмина още една година в подводни приключения и забавления в морето. Натрупаните сезони и опит си оказват влияние и вече започват да се натрупват повече впечатления и знания. Дори на познати места се откриват нови възможности и морето ни предоставя красотите си и неговите обитатели.
Сезонът започна много интересно. Още в самото началото създаваше усещането за повече и по големи риби. Както обикновено през почивните дни проверявахме района от Каварна до Шабла а през седмицата около Варна. Още не съм се научил на един определен вид риба, но и не настоявам ако имам късмет се срещам.
В един слънчев ден по някоя от ваканциите играхме с Вики и племенника Мишо. След като побягаха и поиграха с Мишо отидохме до Калиакра. Родителите му бяха на разходка там и той пожела да се разходи с тях. Направихме една бърза обиколка с Мишо на Крепостта, като успях да му разкажа което знаех и бях чувал, за съкровищата на Лизимах, за Добротица и флота, които сме имали по онова време, за падането под османско робство и легендата за девойките, както и да му покажа някои тайни места, които не се посещават често. От носа погледнах морето и ми се стори много подходящо за влизане.
Мишо остана с родителите си а аз се отправих към Зеленка. Там е спокойно и рядко идват колеги. Често е мътно, но пък почти винаги е закътано при северен вятър.
Изглежда бистро, но не усещах поканата. Препичах се като гущер на камък. Следва разговор с Тошко, който направо ме подкани да влизам. Набързо си облякох неопрена и се отправих във водата. Кукана го оставих в колата. Така се спирам да стрелям по дребни риби и чакам по едрите. Водата беше сравнително бистра за мястото, около 13,5 С и в горният по топъл слой беше по мътна. Рибите се държаха в горният слой. Още на първото гмуркане виждам силует познавам го, не се прицелвам добре. Макарата помага. 20 минути след разговорът с Тошко пак звъня да кажа, че ги има. Почивам още толкова и чакам после час и половина чакане и нищо не мина.
Този сезон пъстървите са повече от кефалите. Пъстървите не са трудни за отстрелване а за намиране. Въпреки това е много трудно да кажеш, че отиваш за пъстърва и да хванеш. Този сезон и това се случи. Просто имах късмет. Рибите си предпочитаха определени места. Имаше ги във Варна и в Каварна. Дори хора от вътрешността идваха да хващат с въдици пъстърви. Прави впечатление, че и размерът също е нараснал. Преди си мислех, че опашната перка е наренена от садките, но сега си мисля, че може да има и друга причина. Преди години една от първите пъстърви която взех във Варна се движеше в пасаж с платерини. Не беше по-голяма по размер от тях. Не знам до колко е вярно но си мисля, че възприема поведението на платерините, когато се отъркват по камъните да търсят храна. Понеже люспите и кожата и е по крехка от платерините използва опашката да размърда водораслите и така се наранява. На повечето с наранени опашки сякаш раната беше прясна. А садки около нас няма. Много често при тези под килограм в стомасите имат водорасли, конеподи и скариди. Този сезон първите бяха вегетариянки едната имаше влакнесто водорасло, което го има много в брега а другата предимно водорасло морска салата. Двете бяха около малко над килограм. Тошко хвана и по-голяма 57 см. 2,7 кг. 2,2 изчистена, тя имала прeдимно граца. Последната 1,6 кг 50 см. изчистена имаше много атерини колкото юмрук. Опашните перки на вегетарянките бяха по-наранени от тези, които имаха риби в стомасите. Правеше впечатление и вътрешната мас при тях беше много, докато при вегетарянките почти липсваше. Всички имаха изразен хайвер, колкото цигара. Явно си се размножават и сега мигрират към реките. Хайверът мисля, че го хвърлят есента в реките. Само не знам, след като си хвърлят хайвера дали оживяват или умират.

e828a990.jpg
(185 Kb) 27 свалено
Сезон 2023 Отговори: 36
Видяна: 13,897
Последно мнение от: stukata
за 08 Декември 2023 - 13:06
от martinbar74 за Събота, 27 Май 2023 - 19:452
Покажи
06 Дек 2023 - 11:19
от boysa
Благодаря на морето и на приятелите за хубавите излети през сезона.

Покажи
06 Дек 2023 - 11:05
от boysa
Честит Никулден!
От Мир дойде Никола
Морето умилостиви
и всички благослови.
Чудотворства добрини
и от Бари продължи
над всички той да бди.
Колкото люспи по шарана
толкова приятели добри
нека с риба нагости.
Да донесе навред,
мир и доброта
на всички по света.
Покажи
07 Ное 2023 - 09:13
от boysa
@drdoc1970: Поздравления за първата врана и за улова! Морето те е дарило и е решило да дари и други негови чеда. Аз обикновенно нося кукана на буя. Уловените риби още като ги сложа на кукана и ги чистя. Така не се налага после да чистя мивката.
Покажи
17 Окт 2023 - 10:08
от boysa
@vulchy: Поздравления за слуката и за разказа. Враните май през по голяма част от годината имат хайвер, но и аз нямам много наблюдения. Итнересно е, че е било толкова бистро а каква беше темрературата на водата.
Покажи
15 Сеп 2023 - 13:31
от boysa
@Iskam na more: Миди остават там където се обират рапаните или камъните са на много бурно място, което пак не помага. Миди има и на Болата на големите камъни. До скоро имаше и в Кавана на буната но ги испуснах и рапаните вече са на повърхността. На Зеленка също се намират, но още две седмици им давам и рапанище ще ги дооберат. Във Варна не съм виждал хубави миди. През преди няколко години имаше вного на Фара, но вече и там не е същото. Врани тази година имаше много,но последно време взех и тях да ги съжалявам. Една две ми стигат.
Покажи
07 Сеп 2023 - 09:36
от boysa
Вярно в Кварна последните години попчетата намаляха и причините може да са много. Определено траленето унищожама голяма част от дънните риби. Помня имеше един филм с Любомир Клисуров, които казваше, че там където е минал трал на дъното му трябва 10 г. да се възстанови. Кошовете също обират част от популацията. Не знам кои са естествените врагове на попчето освем калкана. В Каварна все още има доста черна мида и тя се възстановява по добре в сравнение с буните на Варна благодарение на мидените ферми. Тази година дори имаше миди за вадене по буните. Рапана до края на август все още беше оставил няколко хубави места, но последните ми наблюдения е че вече е на върховете на тетраподите почти на повърхността. Развитието на средиземноморските видове също може да повлиява на популацията. Последните години в Каварна също има много врани. Враните си избират места с дупки под камъните, където обикновенно стоят попчетата. Не знам дали се притесняват и дали се конкурират. Лапинките и лабридите последните години също се развиват добре в района на Каварна. Особеностите на брега са такива, че не позволяват тралене в близост до брега а на вътре в морето са мидените ферми. След тях се трали, но все пак остават достатъчно място за развитието на попчетата. Попчето обикновенно го хващат на мида или на скарида. Миди има особенно там където се разстоварват на буната. Скариди последно време не се срещат толкова. При положение, че се срещат много спарита, кестинки, врани то морето позволява развитието на едни видове и може тяхното развитие да измества попчетата. Щуката е един от колегите, които имат едни от най-големите познания за биологията на рибите. Траленето и рибаренето трудно може да се забрани или намали риболовното усилие. Ако може де сподели накакъв опит или практики с които може да се помогне. Предполагам, че в момента е доста зает във вразка с наводненията, но кагото има възможност, ще ми бъди интересно.
От доста време си мисля, как мога да помогна без да навредя. Гледам колеги като Сашо и Добри как събират отпадъци в морето и как дори и малко му помага. Чесно последно време се забелязвам понякога и аз да го правя за което им благодаря. Бях решил да почиствам буната прад Чиракмана от рапани, но не мога да се справя. Колега ми каза че сега имало и доста едър рапан та мисля тези дни пак да посетя буната. Знам, че където има миди има и риби.
Покажи
11 Авг 2023 - 14:04
от boysa
Тук има най много подредена и систематизирана информация за подводният риболов. На другото място си е само снимка без разкази и не може да се учи много. Само да се отбелязва и да се предполага. Това, че не се пише не означава, че не се преглежда. Аз често си преглеждам старите неща и много често дори и да съм ги чел няколко пъти, когато достигна до определено ниво разбирам, че има много споделени истини, но трябва да минеш по пътя докато ги разбереш. Много често колегите, които са минали по пътя не обичат много да споделят. Те си имат техните неща и съображения. Малко по малко и други се научават и следват техните стъпки. Аз още съм в началото на пътя и гледам колкото мога да споделям, но си признавам, че последно време не го правя много често.

Този сезон започна интересно. За първи път имах слука на морска пъстърва. Каква точно не мога да определя. Слуката беше в това, че за първи път отивах за пъстърва и хванах. рибите не са трудни за стрелба, доста са спокойни ако не се шляпа много. Изстрелът трябва да е точен, че са много борбени. Общо взето хващах по една и излизах. Имаше и още в района, но една ми стигаше. Исках да знам, че още ще ги има. Определено вече и местата на които се появяваха имаха характерни особености. Температурата на водата също е определящ фактор. Температури над 20 С по вероятно да не се видят. Интересното беше че в стомасите на първите пъстърви имаше зелени водорасли и конеподи. Тези бяха по-малките. На малко по-големите имаше скариди. А най- голямата хваната от приятел 2,750кг. атерина и граца. Опашната перка на по-малките от долната страна беше наранена и предполагам, че по този начин се хранят като си търкат опашката по камъните и от там изкачат конеподи и скариди. На по-големите опашният правник също не беше толкова наранен. Може и да се дължи на садките в които се гледат, но може и да си се размножават. част от рибите имаха хайвер. Дали се опложда и развива не знам.
Миграцията тази година сякаш мина вяло или аз нямах много време да проверявам. Същото се отнася и за муретата. Така и така не използвам, но в случаите когато имаше покрай мен не че не работеха, но рибите бяха по редки.
Дойде време и за далечните излети. Направихме и няколко интересни и запомнящи се риболови на сафрид от лодка, когато не ставаше много за гмуркане или нямаше много движение.
Този сезон в началото духаше предимно от изток североизток и имаше доста граца. Почти до края на юни. После духна юг и водата падна под 10С. Отново различен сезон. Зимният неопрен доста често беше в колата. Появиха се желани риби и направихме няколко излета и за тях. Направихме си поуките и имахме още няколко интересни преживявания и срещи. Разбрахме, че споделянето не е лошо и трябва да се преценява колко и кога да се сподели.
За две нощувки прескочихме до друго море. Там също опита от нашето даде резултат и успях да взема една врана от дупка. Интересното беше, че бяха много повече от една а е имаше една бяла риба вътре., но Точно врана застана добре при едно от гмурканията. Стрелата остана забита в камъка и не можах да я извадя. Нося нож с ретрактор в колата. Отвързах стрелата закачих линията на буя и се отправих към брега. Държа само харпун без стрела и като почнаха да минават едни лефери едни лавраци, чак ми стана драго. Доплувах до брега и казах на жена ми да ми донесе ножът от колата. За първи път го ползвах и още с първото завъртане стрелата се освободи. Доволен тръгнах към брега и морето ми подари и едно леферче.
.
Пъстърва в Черно море Отговори: 29
Видяна: 16,289
Последно мнение от: stukata
за 30 Май 2023 - 19:40
от boysa за Петък, 02 Юли 2021 - 11:582
Покажи
23 Май 2023 - 10:44
от boysa


Тази няма много добра снимка. Този сезон пъстъпвите са повече от кефалите. Прави впечатление, че и размерът също е нараснал. Преди си мислех, че опашната перка е наренена от садките, но сега си мисля, че може да има и друга причина. Преди години една от първите пъстърви която взех във Варна се движеше в пасаж с платерини. Не беше по-голяма по размер от тях. Не знам до колко е вярно но си мисля, че възприема поведението на платерините, когато се отъркват по камъните да търсят храна. Понеже люспите и кожата и е по крехка от платерините използва опашката да размърда водораслите и така се наранява. Много често при тези под килограм в стомасите имат водорасли, конеподи и скариди. Този сезон първите бяха вегетариянки едната имаше влакнесто водорасло, което го има много в брега а другата предимно водорасло морска салата. Двете бяха около малко над килиграм. Колега хвана и по-голяма 57 см. 2,7 кг. 2,2 изчистена и тя имала прадимно граца. Последната 1,6 кг 50 см. изчистена имаше много атерини колкото юмрук. Опашните перки на вегетарянките бяха по-наранени от тези, които имаха риби в стомасите. Правеше впечатление и вътрешната мас при тях беше много, докато при вегетарянките почти липсваше. Всички имаха изразен хайвер, колкото цигара. Явно си се размножават и сега мигрират към реките. Хайверът мисля, че го хвърлят есента в реките. Само не знам, след като си хвърлят хайвера дали оживяват или умират.
Покажи
09 Май 2023 - 11:16
от boysa
07.05.2023г. Зеленка Вода 13,5С Сравнително бистро за мястото, но в горният топъл слой беше мътно. Тази явно е вегетарянка. Много водорасли и няколко изопода. Имаше развит хайвер, но не много голям дебелина колкото молив. Направи ми впечатление много дългата обвивка на хайвера. почти колкото червото на хранопровода.

Харпунджийски истории Отговори: 519
Видяна: 572,752
Последно мнение от: boysa
за 21 Март 2024 - 09:17
от Петър за Неделя, 07 Ноември 2004 - 09:342 ... 24 25 26
Покажи
10 Апр 2023 - 14:52
от boysa
Трите пъти

Вече от доста години спрях да мисля за улова или поне така си мисля, но имаше два вида които още не бях хващал. От единият имах два скъсани и още нямах хванати а другият не бях и срещал. Може би не ходех по подходящите места или пак по подходящото време и не си бях поставил за цел да ги търся. Така един ден се озовах на любимо място с лодка. Част от екипажа си замина и останах сам. Въпреки това не пропуснах възможността да се отправя към целта. Търсех врани и дори ги бях намерил когато при едно гмуркане близо до шкарпа пред мен мина стена от риба. Дойдоха от дясно след пасаж платерини, които вече все по-рядко стрелям. Рибите бяха с различна големина имаше и по дребни любопитни други едри и с навъсени физиономииq гърбати опашати стена от риби. Повечето преминаваха на скорост и трудно можех да си избера. Както става много често в такава ситуация стрелях в стена от риби и пак пропуснах. Изплувах бавно и леко. Дори и не се ядосах а си прегледах оборудването и стъкмяването и бавно раздишах. Знаех, че по това време на деня ги има често и имах време да ги срещна пак. След едно гмуркане пак попаднах на същото място, като този пат се скрих по-добре и зачаках. Появиха се само ole пак от същият вид. Този път една от по-малките мина пред стрелата и стрелях и дори успях да я закача на кукана. Следващите гмуркания не ги намерих и пак почнах да търся враните.



На следващият ден Иво и Иван идват да влезем рано пак на същото място. Слънцето вече се беше вдигнало когато пак при едно гмуркане минават платерини от дясно а след тях друг вид които виждах за първи път под вода. Вярно, че тази година ги имаше много. Този път стрелбата по пасажа беше точна и като тръгна онази хала по хоризонтала и по вертикала отнасяше стрелата както си иска. Пуснах и от макарата и след няколко минути легна на пясъка. Бях гледал по клиповете, че при подхода ги хващат за опашките. Посегнах да я хвана и тя пак хукна, но вече беше изморена и след малко беше на кукана.
Това се беше случило събота и неделя. Не съм си и представял, че за две поредни влизания морето ще ми даде първо лефер а после и паламуд. Тогава още не знаех, че това не беше всичко имаше и трета риба, която морето ми беше подготвило да срещна.



За този вид само бях чел и също никога не бях срещал въпреки, че знам за трофеен екземпляр в района в който гмуркам.

Няколко дни след това пак сме на море. Този път отиваме след работа. Морето не изглежда много добре има доста големи вълни, но в дълбокото изглежда бистро. Иво влиза първи и вълните го заливат. Иван не знае много добре скалите но следваше Иво плътно и премина прибоя. Аз дори не се и гмурнах а направо се качих на буя и така бавно си плувах като се стараех да не губя много енергия. В един момент реших да сляза от буя и да направя първото гмуркане. Заредих харпуна и се гмурнах близо до една скала. Точно се прикрих от ляво и забелязвам, че от дясно от пясъка минава силует. Рибата не е малка и се движи много плавно във вълнението. Познавам я по характерната окраска. Нямам много време за мислене и реакция. Рибата направо изчезва от погледа ми в мътното но въпреки това стрелям в посоката в която се отдалечи. Никакво дърпане Стоя и не мърдам може да има и други. След малко изплувам и почвам да придърпвам линията. Нещо май сам закачил ми бяха първите мисли. Доста тежи стрелата. Тежеше защото на нея беше рибата, която не мърдаше. Толкова късмет рядко съм имал. Стрелата влиза малко след опашката излиза и пак влиза около страничната перка и се показва от устата на рибата. Такъв късмет вече не знам как в три поредни влизания трети вид риба и то трофейна. Малко ще трябва да се спра. Не знам дали направих и пет гмуркания след случката. Вълните се бяха вдигнали още Видях Иван, че е близо до мен и му казах да излизаме. Исках да запазя момента и да се насладя на трофея. Излязохме доста далеч от мястото на влизане и бавно се прибрахме пеш до базата. Шеф Мария след това направи кулинарна творба и се събрахме дружно да уважим творението. „






Покажи
03 Апр 2023 - 16:03
от boysa
Ден преди тръгване.
Всичко хубаво си има край и знаехме, че и това ще дойде време да се прибираме. Въпреки всичко нещо си не теглеше към дома, но имахме още един ден на разположение. Събрахме багажа и потеглихме на обратно , щяхме да си изберем място по пътя. Минахме през доста китни селца гори и поля, спирахме на няколко места, където не почувствахме поканата на морето и така пътят ни отведе до Орфинският залив. Мястото го познавахме от преди. Озовахме се на една буна и направихме разузнаване. Изглеждаше обещаващо и дори видяхме един буй във водата. Продължихме по пътя и стигнахме до един паркинг. Там имаше две коли и точно едни колеги бяха излезли от водата. Поговорихме малко с тях. Казаха, че има октоподи и било мътно. Точно това ни трябваше и повече покани не чакахме. Облякохме неопрените и във водата. Още с влизането мястото ми си стори много обещаващо за осмокраки. Хем си има пясък и скали пък е и мътно. Намерих една група със скали и направих няколко засади. Бях лек и реших да сложа още една бърза тежест. Точно я слагам на колана и гледам някаква суматоха от перки под мен. Когато се загледах то било октопод и то не малък. Опитах малко да го наблюдавам как се слива с околните камъни и дори за миг да отместиш поглед и сякаш изчезва толкова добре се слива, когато нямаш и око за това. Не го чаках много и го закачих на буя. Щом още с влизането си ги намерих имаше много изгледи да има и още. С положителни мисли и настроение продължих напред и след малко пак виждам перки. Този път беше дребно октоподче и прецених, че ще го оставя да порасне. Още повече се зарадвах защото виждах два октопода за едно гмуркане. Продължих напред бавно без да бързам да оглеждам камъните. Следващият октопод го видях без да има перки наоколо беше се разпрострял над един камък. Продължих нататък. Бавното плуване и стоене на едно място ме караха да усещам водата по-студена. След като бях подминал едни скали брега се беше променил имаше една голяма тераса с доста дребен камък. Както през цялото приключение така тук по-големите и открояващи се от пейзажа камъни се проверяват. Е вече бях повече от доволен явно в последният ден както и при предното приключение желаните риби или октоподи се намират. Точно с подобни мисли подходих към камъка. Първият момент нищо не видях, но само миг след това видях едни огромни вендузи. Такива не бях срещал до сега. Нямам и още опит в хващането на октоподи и затова стрелям не се виждаше къде е главата а само предполагах в коя посока е. Определено бях улучил. Почна се едно дърпане едно теглене не се пуска. Оставих котвата на буя наблизо и закачих харпуна. Пак се опитах да го издърпам като хвана пипалата, но пак не успях. В опита си да го извадя брадата ми се беше допряла до камъка а върху него имаше таралежи. Усетих и убождане в брадичката. Поспрях за момент и помислих. Тогава си спомних как като наблюдавах Иван когато вадеше октопод той първо разчистваше около камъка. Взех другият харпун от буя и почистих таралежите. После почистих и входа като извадих няколко по-малки камъка. Пак опитах да го извадя, но октоподът не помръдваше. Иво и Ванката не се виждаха на близо. Беше ми станало и студено. Заредих само един ластик на 90 и отново стрелях. Сега октоподът си имаше две стрели и пак не помръдваше. Закачих и вторият харпун на буя и се отправих малко към брега. Хем да се огледам, да си почина малко и да се стопля. Стъпих на едни камъни и се огледах. Видях, че Иван се зададе зад едно борунче. Явно е останал зад мен. Вече двамата се опитвахме да го извадим пак теглим и дърпаме пак се не поклаща. Държи си и двете стрели и си стои в дупката. Иво и той ни видял че нещо се помотаваме и дойде да ни види какво правим. Малко преди това Ванката се опитваше да извади октопода и видях как едното пипало се подаде малко. Иво се гмурна и въобще не му даде никакъв шанс направо щеше да го извади със камъка дори. Нали е най здрав от всички и няма какво да му се опре. Та така сговорна дружина камък премества октопод изважда. Не беше октопод а направо Кракен чак толкова голям октопод виждахме за първи път. Мисля, че адреналина от изваждането ми беше дошъл в повече и след като си успокоих дишането отново усетих, че ми става студено. Отправих се бавно към мястото от което бяхме влезли. Иво и Ванката бяха с дебелите неопрени и явно не им беше станало студено. Аз съм си малко зиморничев и решех че ми е време да излизам. Момчетата и те излязоха. На брега си направихме една от любимите ми снимки от това приключение.
Общо мнения: 396 Стр. 1 от 20 1 2 3 Следващ »
Нови Продукти
Sigalsub mask X-Wide

Цена: 80.00 Лв.
Spearfishing