Разглеждане на всички мнения на boysa
|
Здравейте! Знам, че от много време не съм написал и два реда и не разказвам за морските приключения, но всяко връщане към писането ме връща и към спомените с Ванката. Преди няколко години на Иван му бяха открили рак на дебелото черво. Той правеше всичко възможно да се бори. Правеше всякакви процедури, правеше химиотерапии, хранеше се със възможно най-полезните неща. Вечер преди да заспи си пускаше музика, която успокоява и включваше апарат за терапия. Помня как една вечер бяхме в Торони и ми пусна и на мен. Още на първата минута заспах. Често се качваше горе на високо в Маролево при майка си на чист въздух. Отглеждаше си храната и подобряваше нещата. Вярваше силно и посети няколко пъти Атон. Бяхме заедно и в манастир Патлейна, където имаше много голяма служба за него. Негов познат се е запознал в Атон с игумена на манастира и е дарил дървен материал за ремонт на манастир Петлейна. Последните години след операциите гмуркаше с катетър и торбичка. Беше си изрязал част от неопрена и си ги беше приспособил така, че да не му пречат много на гмурканията. Беше голям техничар и винаги си подържаше оборудването безупречно. За да преодолее нещата дори намираше време между терапиите на направим някои друг излет под вода.
През 2024 година направихме последните няколко съвместни приключения.
Първо се събрахме на Маслен нос. Беше началото на Юни. Иво от няколко години ходи там, опозна мястото и намери подходящи местя така, че да отговарят за възможностите на всички.
С Иво и Мария пристигнахме в петък вечерта. Групата от Шумен също пристигна в петък. Иван дойде от Благоевград на следващият ден. Натоварихме се всички на лодката и капитан Мария ни остави на определеното от Иво място. Представляваше един голям залив заобиколен от двете страни със скали. В плиткото имаше доста камъни и цисторзия а в дълбочина множество големи камъни, където да се скриеш. Водата в дълбокото беше доста по студена. След първоначалните опити да подържам нивото на Иво се отказах и се отправих в плиткото. Там за изненада открих врани, които се криеха на доста плитко под скални козирки или по точно в сянката на камъните. В началото не ги стрелях а само ги наблюдавах и запомнях местата на които се крият. После ги споделих с Ванката. След като се намесихме и стреляхме по някоя друга рибите станаха по-предпазливи и се навряха още по навътре в тъмните дупки. Опитах и да застана на носовете. Там скрит между едни скали пред мен се появи една гледка която не бях виждал от доста време. Голямо струпване на врани. Гледката беше толкова красива, че не можах да стрелям. При изплуването малко над скалите се появиха и два лефера. Тук вече нямаше никакво разколебаване, но изстрелът беше неуспешен. Върнах се в плиткото там по средата на залива между цисторзиите имаше врани е доста едри спарита. Иво беше в дълбокото беше взел няколко хубави врани. Ние бяхме излезли на едни скали и си препичахме неопрените и въобще не усетихме кога бяха минали няколко часа. Мария и Венко хващаха сафрид и дойдоха да ни вземат. На излизане провериха още едно място за сафрид. Мария хвана едно въже и се наложи Иво да се гмурне и изкара чипарето. Заедно с куките Иво извади и една котва за лодката. Така Мария пак се доказа, че няма празно. Събота е най-пълният ден от програмата. Така казва Венко. Всичко е подредено и наредено нито разтоварваш нито товариш а можеш да се отпуснеш и да разтовариш. Вечерта беше весела и си разказвахме приключенията от деня.
Неделя направихме още една проверка на мястото. Термоклина се беше променил и рибите бяха в дълбокото. Иво пак ги намери. Ние с Иван пак ги виждахме, но този ден ги нямаше много а и бяха по наплашени.
След това се прибрахме към Каварна с Иван прегледахме оборудването наточихме стрелите и чакахме подходящо време за гмуркане. Направихме няколко гмуркания на Калиакра.
Там беше също много красиво и приятно. Гмурканията на Иван се подобряваха, но му се налагаше да прави по някоя и почивка. При една от почивките точно на скалите пред носа успяхме да направим едни ярките снимки на които си личи силата на волята му и желанието да продължава да прави любимите неща.
Есента отидохме отново на Самотраки. Пак по познатите места. Водата все още беше доста топла и рибите си бяха на дълбоко. Пробвахме и няколко нови места. Иво ме заведе и до залива на мерутата. Виждах ги на няколко пъти на пясъчни градинки пред дупките. Дълбочината беше под 15м. и нямах много възможности за изстрел. Нямах толкова добра апнея като Иво а и да не му преча като ги плаша рибите. Иво вече прави гмуркания под 20м. Винаги е весел и организира нещата, така че да е приятно за всички. Иван се представяше най-добре от нас с октоподите и винаги ги откриваше дори и там където ги нямаше. Няколко излета останах с него за да го наблюдавам и да се въртя покрай него. Забелязах, че Ванката не плува успоредно на брега а прави преходите на зиг заг. Явно за това, често остава малко зад нас, но пък има друг поглед над дъното. Сега вече мога по точно да кажа, че неговият поглед беше усвоил разликите в харктеристиките на местата, на които вероятно се крият октоподите и му предаваше сигналите още преди да ги е открил.
Почти две години не можах да намеря смелост да напиша два реда. Самотата е най-голяма за семейството му, но и на нас ни липсва много. Вярно спомените не са така ярки, но спомена за Иван ще остане винаги в сърцата ни за това как даваше всичко за приятелите си, бореше се и въпреки страданията през които е минавал винаги намираше време да се чуем и да си спомним за нашите приключения. Често гледаше прадаванията на Вальо Люцканов и споделяше всяко научено знание и обсъждахме новите идеи. Много често в разговорите се потапяхме в голямото синьо. Това пространство в което човекът още не е властелин на природата остава и портал към друга вселена. Там където мислите текът различно и спомените остават вечно. Благодарим Иване за всички споделени спомени! Винаги ще си в сърцата ни!
|
|
Рибата е от Русалка 02.04. |
|
Поздравления за улова и благодаря, за съвета! Ще пробвам още веднъж. Тук разликата беше с девисила, бялото вино и олиото. Лимон си имаше. Горчивината може да е дошла от девисила или спукан жлъчен мехур. По принцип честя рибата още докато я хвана. Помня, че когато чистих тази на брега ми направи впечатление, но не обърнах внимание. При нас са още редки и няма да се намесвам грубо ще опитам пак една. |
|
Две редки за мен риби. Приготвени по една е съща рецепта. Лабридата не ми допадна много на вкус, но скалната риба на вкус беше нещо между лаврак и врана. |
|
@stukata: Благодаря! Винаги най-точното определение! От днес започвам да го наричам Корeйски костур. Клиповете на Кремея са едни от любимите на приятел от Каварна. |
|
Здравейте! Честита Нова Година! По вода да Ви върви и много щастливи дни в морето!
От няколко години тези скални риби се хващат в района на Каварна. Не знам точно какъв вид са. Щуката най- точно може да определи вида на рибите и има най-големи познания в областта. Преди две години около Нова година познати хванаха на въдица в Каварна около 200гр. риба. След справка с чичко камера на телефон излезе нещо като скален групер. От познати рибари също почнаха да се появяват подобни риби, Определено обитава вранските места скални дупки близо до пясъчна градинка. Понякога зависва над градинката тръгва да се изнизва и се обръща да погледне какво става. Друг път идва направо пред стрелата. Не са наплашени. Лесни са за отстрел, но после е по-трудно. Много силна риба сравнение с размера и е трудно дори да се остави на буя с вълни все се притесняваш от шиповете. Определено повече я има на север и е вероятно и от там да идва. Храни се с дребни риби и ракообразни атерина граца и астахос. Най-вкусна ми е прясната риба.
Последният сниман пеленгас ми е 2019г. Миналата година приятел е видял на север. Пак по времето, когато има ягоди. |
|
@Iskam na more: На север от Калиакра не съм влизал от 04.09. Имаше платерини в брега. В Понеделник бях на Зеленка и Калиакра. По една вранка от двете места. Платерини имаше на Зеленка, но не съм стрелял. Сафрида също го нямаше много, но пък беше едър. Вярно, че ги няма така враните, но и аз не им разбирам много. Вчера на Ной имаше накакви платерини на рифа но стояха горе сватбуваха или мигрираха. |
|
Първото лавраче за сезона |
|
@Iskam na more: Поздравления! Страхотен улов.
Паламудите по дъното ли се движеха или на различни дълбочини? |
|
Водата е много топла и последните дни направо свалям неопрена на буя и гмуркам без неопрен. Платерини има много във Варна и Каварна, рядко ги стрелям, но исках да проверя реакцията им към светлината на тялото. За два часа студ не усетих. Само зареждането на харпуна не е много ок. |
|
@Алекс: В София също има доста колеги. Те най точно ще могат да те ориентират какво да си вземеш, за другото море аз нямам опит. Потърси в сайта контакти или пиши на други места и групи все ще се намири кой да те упъти |
|
Здравей, Алекс! Харпунът, който си избрал е добъро и хубаво оръжие, който и да избереш ще става за риболов. Както казват опитните няма универсален харпун а харпун за определени видови риба. Щом си още в началото на хобито първо пиши от къде си и помоли накой колега на близо да те ориентира в изборите. За Гърция нямам почти никакъв опит и 90% от времето там съм с 90 ка. Останалото 75 ца. Късият ми е за октоподи и дупки а 90 за всичко останало. За моят опит в подводният риболов за Гърция са ми били достатъчни. Една 90 или 100 ца ще са ти достатъчни в началото. Плавниците да са дълги харпунджийски. Погледни и тук в сайта има. Неопрен за Гърция не по дебел от 5мм. дори за в момента 3мм или къс сърфиски. Общо взето 1000 лв може и да ти стигнат да се оборудваш, но може и само за харпун или плавници да не ти стигнат. Аз не разбирам от подводен риболов и има хора с много богат опит. Последно време рядко пишат тук. Не се сърди, че не отговарят има много подобни теми във форума. Съветвам те да намериш колега, който да те насочи в началото след време сам ще разбереш какво ти трябва за твоя начин на практикуване на хобито. Позрави и много щастливи моменти в голямото синьо. |
|
Поздравления за слуката и презентацията! |
|
Тази година също се срещат. Явно повечето са американски.
На тези до 2 кг. В стомаха има скариди и влакнесто водорасли. На по големите атерини, граци. Доста често се срещат и паразити в стомаха, може би от това, че живеят и в по сладка вода. Месото на първите е по интензивно наситено явно от храната. Всички имат изразен хайвер, колкото цигара на по-големите колкото запалка. При температура над 19 по често са по дъното в по студената вода. Срещат се почти през целият ден в облачно време. Когато е слънчево рано сутрин, по обяд и над вечер . Варна, Кранево, Каварна, Русалска. Има и една от фейса около Бургас и една около Батуми. |
|
Тази година пъстървиге са повече. Кефалите 2бр. |
|
Поздравления за слуката отново! Неопрена е доста добър и топъл. Явно съм се заблодил по колана моя е доста натоварен. За плавниците се надямав до края на сезона да реша какви да са. Успешен сезон и наравни! |
|
@Lefi: Поздравления за слуката! Кото гледам тежестите май си с 5мм. колко градуса беше водата. Плавниците също като гледам, ги ползваш доста. Кажи как се държат аз още нямам карбонови и се замислям. |
|
Щом цъфне кестена пред офиса и кефалите вече са във Варна
|
|
Синагрида
Следващите дни пак търсихме хубави места и направихме хубави излети. Умората взе да се натрупва и въпреки почти целодневното стоене във водата апнеята ми не се подобряваше много. Предните години почти след всяко ходене в Гърция усещането за дълбочини и дори апнеята се подобряваше. Просто организма свикваше с дълбочината. Сега не ми се получаваха така нещата. След време разбрах, че е било от преумората.
Бяхме на залива, който на който гмуркахме в първият ден. Иван беше останал в Базата и искаше да си почине за сутрешното гмуркане. При него умората е и по-голяма, ние с Иво гмуркаме през целият сезон а при него нещата са много по различни. Въпреки това на няколко пъти го бърках с Иво. Така добре се беше прикрил и толкова апнея има, че чак при излизането по движенията го разпознавах, че е той.
Влизането беше от пясъчен плаж. Малко след първото борунче имаше една скала малко по вдадена в пясъка. Там се въртяха и повече рибки. Отново дълбочината не ми беше много комфортна. Продължихме до следващият борун. Там се позадържахме повече. Аз както обикновено по в брега а Иво в дълбокото. След няколкото гмуркания потърсих буя на Иво видях го в дълбокото. Застанах на същата дължина и пак направих няколко гмуркания. Буят стоеше на едно място а не виждах Иво. Много често когато гмуркаме заедно Аз правя по две гмуркания а той още не е излязъл. Да но тук си е и по дълбоко. Имаше и лека вълна и доста течение. Отидох до буя му и застанах на него. Пак не го виждах. Малко се притесних. Постоях още малко. Реших да му издърпам буя до по плиткото и така като не го види ще дойде. Пробвах да се гмурна да освободя котвата, но тя беше застанала в една цепнатина. Дълбочината беше постижима за мен, но след вторият опит да я освободя се отказах. Тако поне ще го пази от лодки ако има. Излязох на брега свалих плавниците и се покатерих на скалите. След малко видях Иво да се гмурка на 20м.от буя. Спрях да се притеснявам и отидох да се гмуркам в брега. Спрях да мисля за рибите и само ги наблюдавах. Оставих буя до едни скали в подножието на които имаше над 10м. дълбочина. Реших да тренирам апнея. Първо исках да си изчистя мислите и да се насладя на картините. В плиткото имаше много събрани атеринки, красива гледка и докато си помисля, че преди, когато съм виждал такива в брега съм срещал и лаврак в някоя цепнатина. Взех да се оглеждам и една малка синагрида се появи и отпраши на вътре в дълбокото. Последвах я с поглед. Там където има дребни има и едри. Движех се бавно в сянката на скалите. Бях си успокоил пулса. Въпреки това видях как синагридата повлече или изплаши и други рибки по брега и изчаках докато се успокоят и започнат да се връщат. Слънцето беше леко зад гърба ми, имаше леко течение успоредно на брега и лека вълна. Все неща които после си ги отбелязах. Както се бях успокоил реших започна да тренирам апнея. Целта ми беше минута на 10м. дълбочина. Първото гмуркане го направих в основата на скалите появиха се доста рибки повечето от които спарови, но усещаха че не съм заплаха. Видях и как от дълбокото дойде и малката синагрида. Тя също мина близо и не показа, че се страхува. Изплувах бавно и застанах пак близо до скалата. Докато раздишвах вече още повече любопитки започнаха да не се плашат и да се приближават. Второто и третото гмуркане бяха почти подобни с тази разлика, че повечето риби се бяха убедили, че не съм заплаха за тях. Бях достигнал до онова състояние където вече просто се усеща, че тялото е релаксирано и сме се слели със средата. Направих следващото гмуркане малко по в дълбокото. Пикирах плавно и легнах на границата на скалите а пред мен имаше водорасли морска трева и пясъчна градинка. Скрих се зад една туфа водорасли. Погледнах часовника 11.3м. Малката синагрида пак се появи и докато си помисля, че там където има дребни има и едри, една по-голяма се появи от другата страна на пясъчното поле. Беше доста далеч за изстрел а и аз въобще не си и помислих, че ще дойде просто се наслаждавах че я виждам и си продължавах да си правя апнеите. Как рибата измина разстоянието не знам. В един момент беше пред харпуна, който дори бях забравил, че държа. Просто леко повдигнах стрелата и стрелях. Последва такова движение, което не бях виждал. Само видях балончета и как рибата отпрашва в дълбокото, чак не разбрах какво се случи и дали съм я уцелил добре. Макарата ми не е много добра и даже е за смяна, Нямам повече от 20м. въже. Механизма за затягане хич го няма. Рибата си разви цялата макара и последва спиране на дърпането. Явно не съм я уцелил добре и се скъса. Странно, но почти не се ядосах аз нали си правя апнеи. Дръжката на макарата също я няма и я навивам на ръка. Вече не стрелям много пъти на излет по 2-3 пъти и не ми пречи. Така бавно започнах да навивам въжето. Никакво дърпане или потрепване, което също ме караше да мисля, че рибата е заминала и съвсем малко надежда ми беше останала. Почти бях навил въжето на макарата и линията остана права. Дъното под мен беше почти цялото с морска трева. Погледнах часовника. Бяха минали 5.55 минути след изплуването. Казах си на 6 минута тръгвам на долу. Пуснах се по въжето и точно виждам стрелата и до нея една голяма опашка. Успях да хвана опашката с дясната ръка и оная ми като тръгна да се мята. Не можах да хвана рибата хубаво за главата а и не виждах къде е уцелена. С два пръста на лявата ръка хванах челюста на рибата и не можах да пъхна пръстите под хрилете. Така и изплувах притискайки рибата към гърдите. Когато наближих скалите стрелата се закачи по камъните. Не помня как я освободих без да пускам рибата. Доплувах до брега и направо легнах върху рибата. Извадих ножа и се опитах да я умъртвя. Чак когато го направих нададох радостен вик. Адреналинът от момента в който бях хванал опашката на синагридата се беше покачил до нива, които ни карат да се сещаме с радост за момента през годините.
Излязох на скалите и може би 10 мин. стоях и си почивах. Това ми беше първата голяма риба в това море. Вярно, че за хората с опит не е толкова голяма, но за мен си беше постижение и много вълнение.
Опитах се да анализирам ситуацията и да запомня кое как съм го направил. Сетих се за клиповете на Добри и как да оценяваме цялостната картина на ситуацията. Знам, че съм имал голям късмет да срещна такава риба. Късмет и да я взема с харпуна. Късмет и с макарата и мястото на което легна. Въпрос на усещане и подреждане на нещата.„
Условията са били подходящи и е имало риби в района. Не съм изплашил дребните риби и те не са подплашили едрите. Легнал съм без напрежение и съм бил добре прикрит и тих да привлека любопитство. За да дойде близо до харпуна. Имал съм късмет рибата да реши да се скрие във водораслите. Това си го спомням се беше случило и с Иво когато взе един лаврак, той също се беше скрил в тревата. Добре, че ми стигна макарата.
Усет да я уцеля добре и да я взема.
Малко след това дойде и Иво. Разказах за случката. Той направи няколко гмуркания в района и взе една хубава риба. Излязохме въодушевени и заредени с приятни емоции.
Следобедното гмуркане го направихме на друго място. Иван беше отпочинал и се гмуркаше много по добре. Без да ме забелязва се гмурках след него и излизах преди него въпреки, че се опитвах да правя дълги апнеи. Определено почивката си оказва влияние и явно трябва да се разредят гмурканията или да се прави или сутрешно или следобедно гмуркане. Все още не сме се нагмуркали и гледаме да използваме по голямата част от деня за хобито.
Поглед на цялата ситуация както казва Добри е много важен. Бях в плиткото да се оглеждам за октоподи и Иван също беше наблизо. Някакви платеринки се завъртяха по едни скали и реших да ги наблюдавам какво правят. Чоплеха по камъните и леко се движеха напред. Видях как след тях се насочваха и по дребни рибки да се огледат по какво са чоплели платерините. Едно малко зъбарче също дойде да се огледа в суматохата. Е пак си помислих за това, че там където има малки има и големи. На шкарпа имаше една скала, която стоеше малко по на високо от останалите и се различаваше от околните. Платерините се завъртаха около нея, но се появиха още забарчета. Дори след няколко гмуркания направо си бяха в боя. Почаках , за някоя по-голяма но не дойде. Отидох до плиткото и казах на Иван за зъбарчетата и платерините. След малко той се отправи в дълбокото. Чух изстрел. Каза, че стрелял по платерините. След това направихме още няколко гмуркания в района, но зъбарчетата не се виждаха. На излизане намерихме октоподи явно над вечер повече се показват. Преди да се приберем се насладихме на приказни залези.
|
|
Нови Продукти
Цена: 166.25 Лв.
Spearfishing
|