Spearfish.org - Spearfish.org

Разглеждане на всички мнения на boysa

Общо мнения: 406

Харпунджийски истории	Отговори: 519 Видяна: 682,776	Последно мнение от: boysa за 21 Март 2024 - 09:17
от Петър за Неделя, 07 Ноември 2004 - 09:342 ... 24 25 26

Покажи
15 Фев 2012 - 14:31
от boysa

Благодаря! Радвам се, че ти е харесал.

Покажи
14 Фев 2012 - 17:31
от boysa

Извинявам се ако е обяснено, но съм писъл в Word и след copy paste ми се променят редовете. На преглед си изглежда нормално, но след това се губят абзаците. Ще ви бъда благодарен ака ми помогнете!

Покажи
14 Фев 2012 - 17:26
от boysa

Беше края на лятото, бях си взел отпуск. Двамата с жена ми отидохме да се гмуркаме на Болата. Паркирахме колата на дясната буна облякохме неопрените взехме оборудването и се потопихме във водата. Вълните спирани от нос Калиакра и буната концентрират хранителни вещества за морските обитатели. Струпването на риба се дължи и на това, че водите наоколо при разбиването си в скалите обогатяват морската вода на кислород. Това, както и факта, че носа се явява голяма преграда за мигриращите риби, а скалите около него са дом на много и различни морски същества е предпоставка да се насладим на разнообразни сцени от морския живот. Точно в началото на буната от външната страна към морето, където започва нос Калиакра на около 2 метра дълбочина, станахме свидетели на първите пасажи от риба. Бяха около стотина илари, които си похапваха в плиткото и при появата ни се разпръснаха, но след малко отново се появиха сребърните им тела. Малко по-напред влязохме в една малка пещера дълбочината на водата бе около 1.30 а свода се намираше на 2-3 метра. Оказа се, че имаме много интересна компания. Под водата, имаше двойка раци, които се боричкаха нещо. Над нас имаше двойка гълъби, на които пещерата беше дом. Останахме 10-15 минути направихме си по някоя друга снимка и продължихме напред. След известно време попаднахме на огромен пасаж от барбуна. Рибите бяха на около 4-5 м дълбочина, движеха се на около 50см над дъното успоредно на брега и приличаха на река от сребърно-червеникава маса. Пасажа преминаваше в продължение на 10тина минути и след като му се насладихме започнахме да разглеждаме живота между скалите откъснали се вероятно от ерозията или от земетресенията през годините. Там просто кипеше. Имаше толкова много и различни риби, че просто не успявахме да откъснем поглед. Огромни пасажи от пясъчни риби изпълваха цялото пространство от дъното до повърхността, най-обичам да се гмурна в средата на пасажа заобиколен от стотици хиляди риби да постоя малко и да усетя чувството сякаш летя в космоса заобиколен от хиляди звезди. Имаше и много от обичайните обитатели на плитките крайбрежни води от групи морски кучки до големи струпвания на любопитни зеленушки, които буквално се блъснаха в стъклата на маските явно с цел да разберат кой сме ние и какво правим, че ги обезпокояваме. Видяхме също и много пасажи от илария в по-плитките води, които не ни обръщаха много внимание, а сякаш бързаха да се нахранят. В същото време събирахме по-едрите рапани. Оглеждахме се, за места с по-едри миди, който да запомним и на връщане да напълним гагама. Аз се надяваш и да зърна по-едри представители на морските риби. Бях се озовал на една голяма каменна плоча, на 1.5м под повърхността на водата. От ръба на плочата до дъното бяха около 4-5 метра. Самата скала имаше формата на куб, аз бях на повърхността и забелязах 7-8 тъмни силуета на около 3-4 метра под мен, които в това време похапваха и не ме усетиха. Свалих харпуна от бодиборда, който ползвам за буй, заредих го и започнах да обмислям как да направя засадата. Върнах се малко назад, така че да използвам ръба на куба за прикритие, гмурнах се до дъното и започнах да се предвижвам бавно. Надявах се рибите да са все още там. Достигнах до мястото, на което ги бях видял, гледах нагоре, но не ги виждах и тъй като въздуха ми свършваше изплувах бавно на горе. Точно си поех въздух и забелязах, че малко по-напред има вертикална цепнатина в скалата, която не стига до дъното, а свършва в стъпало и рибите пасяха на това стъпало и затова не съм ги видял, но и те не ме бяха видели. Прицелих се в една от рибите, която беше на по-високо и стрелата нямаше да се забие в скалата, стрелях и видях как стрелата продължава. В първия момент си помислих, че съм пропуснал, но после забелязах как рибата започна да се мята на въжето. Гмурнах се след нея, за да я уловя, но тя ми се изплъзна от ръкавиците. Още веднъж се опитах да я притисна в дъното, но пак ми се изплъзна, а вече ми свършваше и въздуха опитах и трети път. Точно, когато си помислих, че съм успял рибата са откъсна от въжето и се скри във водораслите по дъното. Съжалявах, че не съм успял да я взема, а още повече, че щеше да умре така ранена. Повъртях се още малко с надеждата да я открия, но за съжаление не успях. Реших да потърся подходящо място за засада и да опитам да уловя някоя риба. Открих един камък, който стърчеше на метър над пясъчното дъно на около 5 м дълбочина и около 3-4 м от друга група скали, ми осигуряваше добро прикритие. Гмурнах се и зачаках зад камъка с лице по посоката, от която бях забелязал да идва рибата. Чудеса Тогава видях такава картина, че само по телевизионните екрани съм гледал подобни! Точно срещу мен се задаваше огромен пасаж от малък сафрид-граца . Стотици риби, дори долавях шума от преминаването им, които незнам защо ми напомняше за свистенето на куршуми. Точно беше преминал и се зададе друг още по интересен пасаж от малки чернокопчета които се движеха със зигзаг образни движения и преследваха сафрида, а сребърните им тела се отразяваха от слънцето. Звукът от преминаването беше по-различен и приличаше по-скоро на барабанене на едри капки дъжд по повърхността на морето. Почти при всяко гмуркане попадах на подобни гледки, като се добавиха и барбуни и по-рядко преминаващи платерини (от който успях да отстрелям и закача на кукана 2бр.). Мислех си, че такива гледки има само по телевизията и бях благодарен, че присъствах на тази. От време на време поглеждах и към плиткото, където жена ми се радваше на изобилието на риби в плиткото. Тя беше с късия неопрен, който е по-скоро за сърфисти а не за гмуркане. Може би бяха изминали два, три часа от както бяхме влезли и вече и беше станало студено. Започнахме бавно да се връщаме, а аз будалата къде се заплеснах, въобще не забелязах кога е достигнала до буната. Започнах да се озъртам и притеснявам. Така 2-3 минути, които ми се сториха цяла вечност. Забелязах я, на 30-40м от мен, между камъните на буната да се опитва да излезе. Незнам от къде се бяха взели и вълни, но доста се изплаших. Зарязах всичко и започнах да плувам колкото мога. Когато пристигнах и помагах да излезе беше много измръзнала и ядосана, а и малко уплашена. Какъв глупак бях само не мога да опиша уплахата, колко много я обичах и как бях допуснал да я оставя да излиза сама. Какви поуки ми останаха от този ден : Да не забравяме колко опасно може да е морето във всеки един момент, колкото и красиво да ни се струва Нито една риба или преживяване не са по-важни от нас самите. Предварително да уговаряме пътя, начина на влизане и излизане. По-възможност да сме добре оборудвани и подготвени (Да носим буйове). .

Покажи
14 Фев 2012 - 12:16
от boysa

Здравейте! От много време се каня да напиша някой друг ред, за миговете прекарани под и над водата. Още от много малък, при първите ми докосвания до чудесата на подводният свят бях запленен от красотата, на морето ни. Едно лято преди много години родителите ми решиха да ме кръстят, като казаха, че след това ще мога да плувам. Аз с нетърпение дочаках края на ритуала и срещата с морето. Не помня дали е било още същия ден или това, че пътя за морето в град Каварна минава точно покрай църквата, в която бях кръстен и това ми е напомнило, за обещанието. На плажа точно пред вече бившият ресторант „Чайка” има едно мостче. Първото нещо, което направих е да скоча от моста.... Това беше първото ми самостоятелно „гмуркане” под вода... още същото лято се научих да плувам. Последваха много лета в забавления и игри в морето. Скачахме от тетраподите на буната вадехме миди (тогава рапаните бяха екзотика) правехме си копия от макари в които прекарвахме електрод с ластик и ловяхме попчета. Лятото на трети за четвърти клас не си спомням много добре как точно стана и кой ни събра на морската база в града, започнахме да караме малки платноходки клас Оптимист. Учехме се на разни възли, какви видове платна има, как се поставят лати за да стоят изпънати платната, къде се поставя шверта и за какво служи, как да приведем платноходките във вода, как се прави поворот и се управлява Оптимист . Играехме гоненица и се разхождахме из залива от сутрин до вечер. Чувствахме се много горди с нашите малки платноходки и благородно завиждахме на по-големите батковци с техните Кадети и Финки ,пред които нашите Оптимисти изглеждаха като орехови черупки. Управлявахме Оптимисти и бяхме оптимисти ,че и ние някои ден ще управляваме по-големи класове платноходки. Летата се нижеха едно след друго. Морската база я бяха затворили забавленията и игрите отстъпваха място на помощ на родителите, на баби и дядовци на село,на разкопки по нос Чиракман и нос Калиакра, на бригади по полето, но винаги сърцето е било на морето. Помня как влизахме с баща ми с гумената лодка в морето за попчета, как веднъж на Дуранкулак точно на излизане една вълна обърна лодката и улова се върна в морето. Помня как хващахме попчета в дупките между гредите на дървения мост в Каварна и как веднъж хванах толкова голямо попче, че пролуката между дъските се беше оказала малка и се наложи да сляза по траверсите, за да го взема. Спомням си и първото гмуркане на нос Калиакра. Тогава още можеше да се слиза до подножието на самия нос. Татко и чичо носеха гумената лодка по стръмната пътечка, която се спускаше от върха на носа и стигаше до онова място, до което според легендата за Калиакра са се хвърлили четиридесетте девойки. Пътечката свършваше само на няколко крачки от морето и точно там се образуваше защитен от ветровете закътан малък пристан. По скалите още си личаха пробитите дупки за закрепване на лодките. Слънцето беше високо в небето, морето изглеждаше спокойно, водата топла и бистра. Бях само с маска, нямах нито шнорхел нито плавници и точно тогава се случи онова което ме кара да се връщам отново и отново в морето, което и до днес не спира да ме привлича да се гмуркам под вода... Откри ми се един нов свят, една безкрайна приказка. Имаше толкова много интересни неща, толкова различни, че просто само човек, който се е докоснал до магията на подводното царство може да си представи това вълшебство. Водата беше кристална, слънчевите лъчи я пронизваха и създаваха впечатление, че хиляди стрели-изтъкани от златни нишки са я пронизали и искат да проникнат колкото е възможно по-дълбоко за да осветлят този чуден свят. Най-ярки спомени са ми останали от огромните крабове, който видях. Приличаха ми на същински исполини, които кротко си похапваха от приличащите на гора водорасли по камъните. Изминаха много години преди да се върна на познатото място. Бяхме аз, брат ми ,колегата Миро и още един приятел Краси с неговата лодка. Искахме да влезем рано понеже Краси имал работа и около обяд трябваше да излезем. Събрахме се сутринта на Болата. Краси малко закъсня, каза че си е свършил задачите и може да поостанем по-дълго. Натоварихме лодката с три сака оборудване за гмуркане, харпуни въдици ние четиримата и потеглихме. Когато влязохме поразпитахме двама трима познати, който бяха влезнали преди нас дали има риба. Отговориха ни, че дава слабо сафрид. Тогава решихме да разделим излета на две. Първата част да се гмуркаме, а след това да ловим с въдиците. Отново бях на познатото място но романтиката вече беше изчезнала или по скоро всичко се беше променило. Мястото си беше също толкова красиво, само че Аз вече не бях онова малко момче, а голям мъж с неопрен и харпун. Помня, че ми отне много време да облека неопрена, да наместя колана с тежестите да си оправя маската и много други неща. Може би беше минало около час преди да видя риба, по-която така и не стрелях понеже беше много далеч. Видях и доста заргани но и те не ме допуснаха да ги приближа. Времето беше започнало да се разваря и се канеше да завали.Още при първите капки се събрахме около лодката. Брат ми беше останал в лодката а ние тримата бяхме във водата. Краси хвана въжето на лодката и я задърпа на буксир към пещерата, която се намира точно под ресторанта на нос Калиакра, ние се опитвахме да му помогнем като бутаме, но аз повече изоставах от колкото да бутам. През това време беше почнало да вали и то доста силно. Подслонихме се в пещерата и Краси успя да завърже лодката за едни скали, не след дълго пристигна и още една лодка за която също имаше място. Направихме и разбор кой какво е видял и отстрелял. Краси една прилична платерина, Миро един зарган а аз геврек. Останахме в пещерата около час докато отмине дъжда, след което се появи слънце сякаш въобще не беше валяло. Гмуркахме още около час без някакъв успех. В лодката след като свалихме неопрените за всеки от нас имаше място колкото са му големи обувките. Миро беше отпред на носа, брат ми на единия борд, аз на другия, а Краси с единият крак беше стъпил в лодката, а другият беше подпрял на коляно, на борда. Беше преминало обяд и след гмуркането бяхме огладнели, но нали нямаше да стоим много и не си бяхме взели нищо за хапване. Само Краси носеше солети, които ни се сториха като гала обяд. Помня, че духаше източен вятър. Направихме няколко проби, къде дава по-добре сафрида и капитана избра на около 100 метра точно срещу носа. Краси изравняваше лодката с нос Калиакра и я оставяше на дрейф. Течението ни отнасяше на запад. Почнахме улова. В началото беше много трудно нямаше никакво място в лодката и много неудобно се откачаха рибите от чепаретата, но за сметка на това се нижеха по 4-5 рибки. После влязохме в ритъм и така за няколко часа хванахме доста прилично количество риба. Беше изминал един чудесен ден, наслаждавахме се на красивите гледки радвахме се на всяка уловена риба, изкарахме чудесно и дори не подозирахме, че сме предизвикали „пожар”. Когато тръгнахме да излизаме слънцето вече клонеше към залез. При преминаването ни от източната страна на носа стана още по тъмно и, когато слязохме на брега беше почти тъмно. Всички с изключение на Краси си бяхме оставили телефоните в колите, но на него му падна батерията. Когато подредихме багажа и си погледнах телефона имах 43 неприети повиквания. Какво се беше случило? Когато близките са почнали да ни звънят как сме и не сме отговаряли от началото не са се притеснили много, но после са почнали да се търсят едни други. Стигнали са и до хората, които питахме дали има риба. Те са им отговорили че са ни видели да влизаме но не и да излизаме тогава е започнал да гори „пожара”....... и така до 43 неприети разговора. Какви поуки ми останаха от този ден : Да нося зареден телефон Да не увещавам, че ще се прибирам рано Да вземам само най-необходимото оборудване Да не стоя на носа на лодката. Да нося винаги нещо за хапване и пийване

Покажи
14 Фев 2012 - 12:15
от boysa

Поздрави на всички романтици именници, винари и лозари!

Покажи
14 Фев 2012 - 12:08
от boysa

Здравейте! Благодаря, на всички за споделения опит, знания и съвети! Благодарение, на такива като вас, успях да направя някоя друга крачка по пътя на познанието за морето и неговите обитатели. Да се насладя, на прекрасни гледки в нашето Черно Море.

Общо мнения: 406

« Предишен Стр. 21 от 21 19 20 21

diverstore.net

Нови Продукти

C4 gloves ZERO DRY 3.5mm

Цена: 106.00 Лв.

Divemob v1.0:9

Changes

Spearfishing

Етичен Кодекс

Наука

Техники

Екипировка