Разглеждане на всички мнения на boysa
|
Петък вечерта на Болата мътно и бурно. На Зеленка за мътно, но тихо една рибка за половин час. Събота Калиакра бистро 4-5м и тихо, за 3ч. 3 риби . Неделя Зеленка тихо 3-4м видимост, за 3ч. 5 риби.
 |
|
Pretor, благодаря за линка, от една седмица се каня да потърся книгата, за която всички разказват, че е като буквара и библията за подводния спорт. След две седмици съм отпуска за една седмица и се надявам да науча А и Б и някоя друга молитва. Въпреки това, ще бъда благодарен да разбера има ли възможност и да я закупя. Благодаря и на ahtopolskiq, за темата! |
|
Русе-Русалка Колко общо има в имената. На 13 Юни племенникът Мишо навърши 1 година. Брат ми Момчил и жена му Марияна, трите МММ, живеят в Русе и бяха решили да му направят кръщене на 14 в Бесарбовският манастир, после банкетче, а на 15 Прищъпулка. Изкарахме страхотно. Забавлявахме се, децата скачаха людяха и се смяха заредихме с оптимизъм и много приятни емоции. В неделя 14.30 се прибрахме в Каварна. Оставихме майка ми и дъщеря ни и взехме оборудването минахме през още една две спирки и се сетих, че съм забравил маската и плавниците, какво въобще бях взел, добре, че бяхме още в Каварна, върнахме се взехме ги и продължихме към село да оставим баба . Около 15.10 тръгнахме от село Ваклино. РусалкаПристигнахме към 15.40. Чичката на бариерата нещо се разкиска, че от днес трябва да плащаме, но аз се направих на ударен и минах преди да пусне бариерата. Паркинга беше пълен все с хубави автомобили. Може би поради това са и мераците за вземане на пари, че да отсеят раята да не им се пречка, а и паричките не са никак малко. Паркирахме малко преди бариерата за рибарското селище. Когато спряхме видях да минават няколко колеги с плавници и харпуни, попитах ги как е водата. Казаха, че била топла, но на дълбокото имало и места със студена вода, а и че ако побързаме може да видим делфините. Последното ме накара много бързо да облека неопрена и да нарамя оборудването. Детелина вече се беше облякла и направо завираше, въпреки че бяхме на сянка под дърветата. Шляпахме боси по асфалта, който буквално гореше стъпалата ни и накрая направо си отдъхнахме, когото стъпихме върху пътечката с пожълтелите треви. Стигнахме до плажът. Водата в плиткото кристална, вятърът юг-югоизток слаб и съвсем малки вълни. Народ и в плиткото и на дълбокото, но има и много места, където по рядко някои да се реши да прецапа. Правим си по една снимка слагам плавниците, пожелаваме си късмет и напред. Качвам се на боди борда и решавам да отида до голямата скала точно срещу нас. След малко се отказвам и избирам скалите в ляво от плажа. Видимостта е много добра, гледам на дъното много барбуни, явно водата е студена. После в дълбокото нещо проблясна. Заглеждам се и платерини- хубави. Откачам тежестта, развивам въжето и се гмуркам до най-близката скала. Оглеждам се рибите още са там и си пасат спокойно, придвижвам се малко напред и се подавам пред скалата. В този момент наизскачаха едни платерини, явно са били около ръба на скалата и не съм ги виждал преди това. Опитах да стрелям, но само изплаших и другите, към които бях тръгнал. Е поне имаше риба. Раздишвам и се гмуркам от другата страна на скалата лягам и пак риби, изчаквам да дойде една по-хубава, но и по-умна. Точно успях малко да я поведа и срещу мен скала не много близо, но не и много далеч. Виждах как съм я улучил стрелях и уцелих скалата, а рибите се изстреляха към плиткото. Е нищо следващия път. Малко по- наляво имаше една по-голяма скала. Легнах отгоре и започнах да се оглеждам. Виждам пак проблясва във дълбокото ама раздишвам и чакам. От лявата страна на скалата има скална тераса на около 1 метър по-ниско. Лягам първо там, като се надявам после да сляза на дълбокото и точно да тръгвам един пасаж направо налита отгоре ми пак си избирам по-едричка въртя харпуна, но и рибата ме усети и се извъртя в обратно посока. Е пак пропуснах. Опитвам се да остана спокоен. Лягам на скалата гледам пред мен плува стои въже. Какво прави това въже? Как плува като, ми то наистина змия, една такава хубава дебела опитвам се да я изгоня а тя нахалната изгони мен. Премествам се отивам към голямата скала. По пътя срещам познат шнорхел жена ми, тя ми каза, че в плиткото имало много риба, правим си снимки и продължаваме напред. Точно пред голямата скала срещам две големи платерини. Плуват под мен гмуркам се и от страх да не избягат стрелям юнашката пак право в скалата. Стрелата леко се изкриви. Ядосвам се на себе си опитвам се да я изправя и продължавам. Гмуркам се близо до скалата и лягам. Гледам на горе красота. Водата бистра, от разбиването в скалата се образуват хиляди мехурчета една река от платерини се е насочила право срещу мен. Пак се излакомявам за нещо по-голямо и пропускам доста възможности, ето го то идва една доста голяма платерина. Въздух имам чакам, чакам вземам я на мушка стрелям и ядец. Е вече се ядосвам, какво става днес толкова риби толкова възможности а никакво попадение. Раздишвам а то рибата минава гмуркам се, но не съм си починал добре и не можах да ги дочакам да се доближат и излизам. Решавам да се доближа до скалата и там да ги чакам. Лягам, чакам, раздишвам, пак чакам нищо не минава. По едно време гледам на горе и виждам една глава, една буйна коса, едни гърди, тяло покрито с някаква материя и на края на краката плавници същинска русалка и то не коя да е русалка а моята. Усмивка неколко разменени думи за много риби но не и от моите и пак продължавам. Легнах на една скала където разстоянието до дъното и до повърхността бяха долу горе еднакви и зачаках. След десетина секунди от дълбокото се показаха силуетите на 4-5 хубави риби, но бяха доста далечко. Поглеждам нагоре и там риба, но по-малки платеринки. Минават над мен и виждам белите им кореми ама малки, оставам ги да минат. Времето минава а ние бързаме да се приберем, бяхме обещали на дъщеря ни да я заведем на море. Планувахме да слезем в Каварна на плажа за един час преди да си тръгнем за Варна. Поогледах се, жена ми вече беше на плиткото, май вече е време да излизам и аз, но как да стане това като при толкова много риба не съм уцелил нито една. Така с наведена глава взех тежестта на бодиборда и потеглих към брега. Има една скала, която се подава малко над водата и се намира между брега и голямата скала. Там и водата е по плитка. Поглеждам и виждам на няколко метра от мен две хубави риби. Гмуркам се, като се предвижвам по дъното и преценявам камъка, зад който се скриха, заставам от другата страна и чакам. Едната риба се подава и направо се отърква в стрелата, опитвам се да издърпам харпуна и да стрелям каубойската, но пак пропускам, от това повече не мога да се ядосам. Вземам си въздух гмуркам се и лягам зад един камък а пред мен пясъчна градинка с един камък по средата. Идва една риба отправя се към камъка и започва да похапва нещо картинката е същата както е нарисувана в една хубава тема за гмуркането, но само с тази разлика, че аз не уцелих. После се заглеждам по един пасаж барбуни и по-точно по една доста едра като хаймана барбуна , но и нея не можах да уцеля. Излизам, вече съм близо до брега и там много риба, Гмуркам се и лягам зад един камък. Една от рибите беше толкова нахална, че ми мина не под стрелата а под харпуна изчаках я малко да се отдалечи, бях сигурен че ще пропусна стрелях и о късмет рибата е уцелена и дори не помръдва. Е поне не съм капо, набързо я слагам в живарника зареждам, оглеждам се виждам риби гмуркам се стрелям уцелвам една някъде към опашката и докато отида да я взема тя изчезва. Излизам на брега и думите ми са били „Много ме е яд ама много ма яд” аз не ги помня. Излязохме попитах един човек колко е часа а той отговори „17. 50 а не извинявай 16.50”. Този уикенд пак не се надявах да остане време за гмуркане, а толкова много риба тази година виждах за първи път. Бях доволен, че се гмуркахме, че избрахме Русалка, че имаше много риби и красиви картини. Спусъка на харпуна беше добре нямах проблеми, но гледах възела на въжето да е от горната страна и се надявам от това да е бил проблема, въпреки това смятам да напръскам с WD-40. Предполагам и съм изкривил стрелата и част от пропуските може и да се дължат и на това, но и това, че не бях много спокоен, бързах много, бях много припрян и не бях съсредоточен . Днес жена ми имаше много успешен фото лов, беше заснела много риби и много сцени от подводния живот, било я страх когато обикаляла голямата скала а под нея дълбока и тъмна вода, но точно тогава видяла огромен пасаж от риби и забравила за страха. Снимала много барбуни, платерини, зеленушки, гюмюшки и всякакви такива живинки. В колата се усещаше въодушевлението от приятните мигове и случки. Ето и част от фото улова.
 |
|
Благодаря ви! Atoman още съжалявам, че на крокодилите или както му казватe там не се запознахме, но да сме живи и здрави все някога може пак да се срещнем. |
|
Точно си мислех, че този уикенд няма да ми остане време да гмуркам и се събудих: Бях станал рано, но не за да ходя за риба. Още по патя за село посрещнах изгрева. Замислих се колко добре би било да се гмуркам в момента , но няма как. Дори ми минаваха и идеи да взема неопрена и на връщане да се отбия през Тюленово. Приключих със задачите и към един вече бях в Каварна обядвахме и се опитахме да преспим дъщеря ни. Както обикновено заспахме и ние. Бях само задрямал и по-скоро събирах сили. Около 2 станахме измъкнахме се по терлици натоварихме багажа, кратък разбор в Каварна или на Болата. В 5 бяхме поканени на гости и въпреки краткото време избрахме Болата хем щяхме да занесем и малко миди. В два и половина пътувахме а в 3 без нещо вече паркирах на буната. Не облякох неопрена, бях решил първо да извадя миди, а и водата ми се струваше топла. Бодиборда, гагама ,живарника, харпуна и аз бяхме във водата от лявата страна на буната, а жена ми Детелина изпробваше „новият”фотоапарат от дясната страна на буната. Тази година май месец по празниците бяхме на Китен на бунгала там нищо ни се удави фотоапарата за подводни снимки и понеже още беше в гаранция и след месец опити за ремонт ни дадоха нов. Обиколих вплиткото и около големите камъни но риба не видях. Оставих харпуна наскубах 2-3 гагама и тръгнах да излизам. Гледам на буната жена ми в жълт бански размахва оранжевите си плавници. Аха явно е видяла нещо. Заплувах бързо, но с мисълта, че ще ми трябват сили и за гмуркане. Когато излязох ми каза, че имало много риби в плиткото дори няколко големи. Гледам двама трима колеги са паркирали на буната обличат едни камуфлажи наизкарали едни дървени харпуни чак сърцето ми се сви. Изсипах мидите в кофата без да ги чистя попитахме един от колегите колко е часа – 3.30 оставаше ни около час време и побързахме да влезем във водата. Направих няколко гмуркания на лявата буна, но риба не видях и се отправих към дясната, където жена ми е видяла рибите. Много рядко гмуркам там особено когото има хора, но какво да се прави краста. Водата топла и много мътна почти не виждам върха на харпуна, но има риба. На където и да се обърна виждам риби, не големи, но ги има само, че има и хора. Някакви чужденци двама младежи и една девойка стоят на повърхността на водата и си бъбрят нещо. Дълбочината беше около 4 метра, като на метър и половина мътна и много топла а по-надолу студена и бистра. Като се гмурна и гледам хубави платеринки да плуват около краката на чужденците сякаш знаят, че са на сигурно място и няма да стрелям. Така постояхме десетина минутки и най-накрая младежта се изнесе към плажа. Оглеждам се няма хора, гмуркам се лягам в бистрото на един тетрапод след няма и 10 секунди гледам 4-5 платерини. Прицелвам се повеждам стрелям и първата риба е на въжето. Тръгвам след нея кратка борба и е хващам здраво за хрилете. Пак съм без кукан, но и без неопрен и тежести гмуркам се много по свободно и само малко ми е студено. Изваждам рибата слагам я в живарника зареждам и се гмуркам. Пак риби изчаквам за нещо по-едро, но пак са същия калибър прицелвам се изстрел и пак риба процедурата е същата. Вече си мислех, че щи ги разбия а и бях станал снайперист два изстрела и две риби зареждам гмуркам чакам и злизам обикалям тук там никъде риба. Явно съм се намесил грубо и останалите са офейкали. Обирам малко рапани гледам жена ми прави знак, че е време да излизам. В плиткото преди да изляза гледам 4 платерини едната ми изглежда добра прицелвам се и натискам спусъка натискам, натискам, натискам опитвам се да преместя предпазителя, но нищо ни става. Свалям ластика от стрелата натискам спусъка работи, зареждам рибите пак са там и пак натискам, натискам и нищо явно не е за мен тази риба излизам правим си някоя друга снимка и дим да ни няма. Прочетох за спусъка и ако продължи така ще трябва и да понауча а не само да чета. Извода от днешният ми риболов беше, че рибата се държи на границата на термоклина, както казват и едни най добрите . Дали беше от рекичката или от някакво течение незнам, но дори и като се гмурках за миди водата беше доста топла въпреки, че там е дълбочко, а в плиткото около буната беше доста по студена. Един комшия рапанджия ми каза, че слизали и на 15+ и там водата била доста топла. Поздрави на всички за успешния и екзотичен улов. |
|
Колега, отново много хубав разказ със страхотни емоции. Пожелавам ти повече срещи с лефери, лавраци и да продължаваш все така с точните мерници. |
|
Точно се връщахме от Беглик таш, по-рано бяхме обиколили Китен и Приморско за място за гмуркане и вече си мислех, че ще пропуснем деня. Мястото което открихме е много красиво и ми напомни за Тюленово и Камен бряг. Съжалявам, че не излязох по-рано и не се запознахме. Жена ми Детелина, каза че си ме познал, което много ме зарадва. Видях че сте все отбор юнаци и къде съм се наредил и аз. |
|
Около 24 май, празничните почивни дни бяхме с жената на бунгала, на Китен. Беше хубаво, но без рибно, без мидно и без рапанно. Влизах и в дъжда, и във вълните, но пуснах кръвчицата на няколко попчета и една малка платеринка. Миди почти не видях а рапаните се брояха на пръсти, но бяха големички. Последния ден попаднах на място с около 20тина колеги. Те бяха най-многобройната подводна живинка, която срещнахме на Юг.
От 4 юни бях отпуска за 5 дни.
4ти Каварна буната пред Чиракмана- 3бр. платерини-малки най малката 23см. маломерна другите влизаха в нормата.
8ми Каварна-рапани 15кг, за зимнина 2кг
9ти Болата кофа миди и две риби за 3часа. Водата беше на пластове ипасажите се движеха около повърхността и въобще не се спираха да похапнат, явно миграцията продължава.
10ти само кофа миди още има и пасажи.
 |
|
Поздравления на всички, а на Мариус пожелавам и по-голям лаврак със сребърен мустак,сниман на предния капак! |
|
Първите 5 Пак сме на Болата, последните няколко пъти когато идвахме винаги си тръгвахме с по една риба на кукана, една кофичка миди и една рапани. Тази ден обаче нямах слука. Обикалях тетраподите на буната, скалите около брега пясъчните места никъде нищо не видях. Това безрибие както му казват някои ни накара да си тръгнем по-рано. Малко преди Българево решихме да се отбием на Зеленка да погледнем как са там нещата. Паркирахме колата преди буната. Жена ми каза, че не и се влиза и ще остане в колата. Аз облякох още мокрия неопрен, взех боди-борда, който ползвам за буй и влязох във водата. Слънцето беше ниско, водата беше по-топла от колкото на Болата,а видимостта 4-5м. Още с влизането забелязах как няколко платерини буквално ми минаха през краката. Само бях чел и бях гледал клипове с толкова много риби в плиткото. Сложих плавниците „гмурнах се” на 1.50 и бавно започнах да наблюдавам какво става В началото имах и малко проблеми с боди-борда, въжето се заплиташе и така след като изгубих доста време реших да го закотвя и да обикалям около него. . Не виждах рибите да пасат, а само как се стрелкат от брега по посока навътре в морето. Легнах перпендикулярно на посоката, от която ги бях забелязал успоредно на брега. Първият път пропуснах и малко ме доядя, че не изчаках достатъчно. Вторият истрел беше по-точен стрелата премина през рибата и тя започна да се премята, за да се освободи. Натиснах я в камъните и я хванах здраво за хрилете. Адреналинът се беше покачил. Извадих рибата над водата и я размахах да се похваля на жената ,след което я сложих в живарника, който завързвам на бодиборда. Точно преди буната има един камък, който се показва малко над водата иначе си е доста голяма скала. Преди да направят пътя този камък беше по-навътре, но сега след като укрепиха брега е на около 4-5метра от брега. Легнах от дясната страна на камъка с посока към морето. Появиха се няколко риби, които идваха към плиткото и като ме видяха завиха от другата страна. Аз ги последвах. На плиткото като усетиха накъде отиват нещата решиха да се връщат назад, но аз ги чаках ....прицелих се поведох рибата стрелях и резултатът вече беше 3на 2. Три изстрела и две поредни точни попадения. Това ми бяха първите поредни точни изстрела. След като ми отне доста време да обработя рибата, да стигна до боди-борда и да я прибера в живарника. През това време видях още няколко риби, които изплаших и реших да помоля жена ми да ми хвърли кукана от колата. Просто бях влезнал само за малко и бях решил, че не ми е нужен и не го бях взел. При веда на следващата риба чак ме досърбяха пръстите, защото беше по-голяма от останалите. Тя си похапваше от един камък, аз бях зад нея, без да ме види, а по-скоро ме усети и се обърна в този момент стрелях. Тя също се озова на кукана. Уцелих и още 4 риби, от които успях да взема само 2, а другите две се скъсаха от въжето. По важното беше, че започвах да усвоявам воденето много по-добре, че техниката ми се подобряваше а и резултатите също. Този ден сутринта баща ми също е бил на Зеленка, да чака рибарите да излязат и да вземе малко риба. Разказа, че сутринта е имало много делфини. Седмица след това програмата пак е Болата. Кофа миди кофа рапани и никаква риба. Бързахме много трябваше да се приберем в Каварна. Беше ми интересно как е на Зеленка, и решихме само да погледна за 10-15минути и да тръгнем. Спираме колата гледам двама колеги с бомбарди хвърлят от брега. Вземам само плавници маска и харпун ,сядам на камъка обувам плавниците слагам маската потапям се и в момента на зареждането виждам две риби първата подминава, но втората е простреляна. Хващам я, както обичайно съм без кукан. Доближавам се до брега и я хвърлям на пътя. Влизам пак, обикалям скалата виждам още един пасаж стрелям пропускам и излизам. Жена ми чула коментара на колегите „ Къв е тоя, още не е влязал и вади риба”. Казах им, че съм видял рибите на плиткото успоредно на брега и на 4-5м от него. Един от тях остави въдицата и облече неопрена. Не знам дали рибата се беше задържала цяла седмица, но си беше факт, че я имаше отново. Наблюденията ми са, че откакто направиха много мидени полета край Каварна, рибата се завърна. Както каза един местен капитан „Колкото повече делфини толкова повече риба”.
 |
|
Да спомена, че се гмуркам от скоро и нямам много опит, но това са местата където съм бил Каварна от юг на север: Нос Чиракман- на буната пред носа винаги има много хора и ако излиза сафрид или заргана не става. Ако хвърлят само за попчета може да се постои 30 минути на някой от ъглите на буната, там е по-бистра водата. Надвечер може и да се пробва успоредно на пътя. Също така е и много приятно место за разходка. За два три часа може да се разгледат крепостта на платото, разкопките и да се насладите, на гледките от носа. Малката буна- в ляво от нея. Плитко е,водата често е мръсна и мътна, но преди да се стъмни може да се опита. Буната пред морската база. Също от лявата страна. Там рибарите са по-малко. И на трите места имам по една две риби. Общо взето не мисля, че ще ти хареса а и не съм видял да се гмуркат много хора. Хубавото е, че е близо до града спира се колата на буната и не се носи багаж Рано сутрин или късно вечер за около час. Дълбока мидената ферма- в дясно между Каварна и Българево има табели. Задължително трябва да се посети, не толкова за гмуркане колкото да се насладите на природата и храната. Българево- ако оставате в района може да отседнете в къща за гости „Лавена” собственика е много запален по подводния риболов. Има и лодка и може да ви покаже някой места. Зеленка- отбивката е след Българево в дясно. Миналата година я посетих няколко пъти и останах доволен. Спирам колата преди буната, бързо удобно, а и колата се вижда. Рибата често е в плиткото. Когато не е мътно е много приятно. Калиакра-от Западната страна пътечката тръгва след паметника с девойките. Стръмно е има и доста храсталаци. Често водата е много мътна и трябва да се търсят по-добри места. Много често при лошо време от източната страна е единственото място, където влизам. Болата-много красиво място. От дясната буна започва нос Калиакра там покрай носа до където се стигне, но и да останат сили и за връщане. Започне ли да се разваля времето, ако не сте близо до буната по-добре бързо да се излиза, а не да се гонят многото риби. Лявата буна, когато няма много рибари и риби пред буната, около тетраподите има много попчета. В ляво от буната има големи скали една от които се подава малко над водата. Около скалите между носа в ляво от буната и буната. За по-далечните места преди и около Русалка само с лодка. Русалка- от колегата искам на море Чала борун- не съм сигурен за името Яйлата Огънчето Мартина- Паметника и детското море. Едни от малкото останали диви места, но за там все още не мога да се похваля с улов на бели риби. |
|
Аз също бих се радвал да се видим. Пожелавам ти най-вече здраве и до скоро виждане на Болата! |
|
Извинявай докторе, но си по-възрастен от мен и не искам да споря. Една от въдиците ми е 7м и съм сигурен за дълбочината. |
|
Благодаря! Благодарение на хората, които споделят опита и знанията си се надявам да науча повече за подводния свят и с натрупаните знания да придобия умения, благодарение на които приятните преживявания под вода да са повече. |
|
Сезон 2011 Времето прекарано през зимните месеци на 2010-2011 използвах за да прочета повече за рибите в нашето Черно море. Имам една книга „Черно море под вода” от Любомир Клисуров, подарък от жена ми, която доста често разлиствах и дори си записвах разни неща. Така ,а и не без помощта на интернет успях да открехна малко вратата на познанията за подводния свят. Първите ми няколко гмуркания, минаха без много голям успех, но въпреки това видимо усещах разликата от миналите сезони. Макар времето прекарано под вода да не беше много, при всеки излет успявах да улуча поне една риба. Интересното беше, че просто всеки път рибите ме допускаха по-близо до тях и ставах все по-уверен. Мислех си, че харпунът ми е малък и за това не мога да достигна до рибите, но се оказа, че техниката ми не е била много добра. Първата риба която взех, мисля че беше на Болата или поне за нея си спомням сега. Един приятел беше на Болата заедно с годеницата си. Не се бяхме виждали от много време и по-голямата част прекарахме на хавлиите и на заведението на плажа, но накрая влязох във водата. Бях се гмурнал точно на ъгъла на буната бях легнал на пясъка, може би на 6-7 м и се криех зад един тетрапод, които беше наполовина засипан. Опитвах се да тренирам техниката на засада след като се появи пасаж от илария, и на няколко пъти рибите си доближаваха толкова близо, че можех да ги достигна с върха на харпуна, дори се опитах и да стрелям по тях. При едно от излизанията ми забелязах кореми на няколко хубави риби, които бяха няколко метра над мен и малко в страни от мястото, на което се гмурках. Гмурнах се отново, рибите бяха на около 3 метра дълбочина зад един тетрапод, реших да се гмурна под тях и бавно да ги доближа. Рибите си похапваха по тетрапода и въобще не ме забелязаха, до момента в който една направо се насочи срещу харпуна ми. Стрелях и видях как стрелата преминава през рибата.. Понеже бях влезнал без кукан, излязох веднага след това, но бях много доволен, че успях да улуча рибата по начин, както го описваха хора, които са прекарали много часове под водата. Следващите няколко излета също продължиха по подобен начин. Дочаквах рибите да ме доближат стрелях много, но на кукана имаше най-много една риба. В средата на лятото, на почивка в КК Дружба беше един приятел със семейството си. По професия е професионален войник и също е запален по подводния риболов. Беше с един 65 см харпун, което не му попречи да се прибере от почивката с доста риби. Разказваше как стрелата много често достигала рибите, но не можела да ги пробие. Сменихме върха на стрелата с по-тънък накрайник и попаденията и резултатите незакъсняха. Един ден се бяхме разбрали да се гмуркаме на Фичоза. Отидохме точно по обяд в най-голямата жега и никаква риба не видяхме с изключение, на един пасаж от иларий. Въпреки това този ден се оказа доста поучителен за мен, за това, че се научих да водя рибата. До този момент много често пропусках дори и рибите, които са близко до мен. А този ден Дабака ми показа как да водя рибата и така от истински войник научих техниката на водене на мушка. |
|
Мястото наистина е много красиво. Сега малко пострадаха буните от вълните, но да се надяваме да отпуснат пари и да ги възстановят. |
|
Седмица след това пак сме на Болата. Времето беше слънчево, а в морето леки вълни, които много рядко образуваха зайчета, вятърът беше по-скоро изток от колкото югоизток. По буната се бяха наредили рибари с бомбарди и чепарета и от време на време вадеха по-някоя риба. От улова им ни стана ясно, че няма много риба, но за час два може да се напълнят един два тигана. Влязохме от лявата страна малко да се гмуркаме. Водата още не се беше стоплила много, а и това, че имаше много медузи накара жена ми да излезе рано. Аз поостанах още час, стрелях по една-две риби, но без успех. Малко преди да изляза жена ми каза, че един човек на буната хващал по2-3 сафрида при всяко хвърляне. Аз забелязах, че на повърхността между медузите покрай буната има много малки пасажи от граца. Интересното беше, че се движеха между медузите сякаш ги използваха за прикритие. Повъртях се малко да се поогледам за някоя по хубава рибка, но не видях такава. Не е приятно да се гмурка, там където рибарите хвърлят въдиците, и не бива гмуркачите и рибарите да си пречат, а да си помагат. При едно от последните гмуркания на камъка до мен забелязах едно скъсано чепаре, което явно беше стояло във водата поне ден два. Взех го, беше само с 5 куки и оловото беше предварително намалено от предишния собственик на около 20g. Винаги нося въдица и машинка в колата, така че като излязох направих един бърз монтаж и започнахме да хващаме. Рибките не бяха големи дори бяха и маломерни, но не мисля, че с нашия улов бихме застрашили популацията на сафрида. Не оставях оловото да падне до дъното. Не хвърлях навътре, а точно пред тетраподите, където бях видял преди това рибите, дори и не го оставях да потъне много. Почти с всяко хвърляне се вадеха риби. Голяма част от тях се откачаха още по тетраподите във водата, понеже пръчката ми беше 2.70м, а и част от контрите на куките ги нямаше, но винаги оставаха по 1-2 а понякога и повече. Така за около час и половина напълнихме три-четири пръста от кофата с граца. Решихме да спрем, защото си бяхме хванали колкото за една вечеря с прясна риба. Точно бяхме прибрали въдицата и забелязахме делфините. Дойдоха от към Русалка. Бяха от най-големите срещани в Черно море делфини-Афали. Стадото може би беше около 20 делфина, движеха се на групи от по 2-3 делфина като най-близките бяха на около 50на метра от буната. Повъртяха се 2-3 минути пред буната, след което изчезнаха и се появиха между двете буни . Хората се бяхме събрали на буната и всеки гледаше да си избере по-удобно място за наблюдение на делфините и тяхната игра, а всъщност това беше игра на котка и мишка. Част от делфините бяха под водата и не позволяваха на рибите да се скрият в дълбочина, като същевременно с това ги събираха в кръг и ги принуждаваха да се събират към повърхността. На повърхността ние наблюдавахме как друга част от делфините, засилвайки се в пасажа с риба скачат над водата и откриват мощните си тела, след което с плясък се връщат във водата. Това продължи около 15 минути. В резултат, на което се образува огромно червено петно в морето от следобедната закуска на делфините. Реших да посъбера малко рапани за гарнитура към грацата. Облякох неопрена и влязох във водата. Още с влизането ми видях пасаж от големи риби, а водата беше до кръста и помолих жена ми да ми донесе харпуна. До тогава не бях виждал пасажи от толкова големи риби в нашето море. Изглеждаха много нервни и въобще не се спираха, а само се движеха напред назад в плиткото. Може би бяха наплашени от делфините, които видяхме преди това. Делфините бяха и причината да са на плиткото в залива и да не смеят да отидат в по-дълбоки води. Да стоят от защитената от ветровете страна на буната в плиткото между камъните, където обикновено има само малки рибки. Рибите се движеха предимно на границата образувана от пясъчното дъно и групата камъни Групата от камъни ми осигуряваше и добро прикритие. Въпреки това, че рибите бяха много и големи първите няколко изстрела не можах да отстрелям риба. Просто стрелата ми не ги достигаше, държаха се на малко по-голямо разстояние от колкото можеше да стреля харпуна ми 75ца. Криех се зад един камък и се надявах да дойдат по-близо до мен. Когато приближаваха, само леко да помръднех и им виждах опашките. Така може би около половин час се дебнехме и с всеки пропуснат изстрел си мислех, че това е било последния и пасажа ще изчезне. Може би страха на рибите от делфините е бил много по-голям, защото те продължаваха да стоят в плиткото. В един момент ги изгубих от поглед и си мислех вече да излизам, когато забелязах, че пасажа е между мен и буната. От теченията се беше образувал канал дълбок около 1.5 метра 7-8 дължина и около 2 широк, които започваше точно в началото на буната. Пасажът беше в този канал и рибите след като ме видяха започнаха много бързо да се изнизват, като трябваше да минат между мен и буната. Помислих си, че това е много добра възможност и не трябва да бързам, а да изчакам точния момент. Пропуснах много риби и вече си мислех дали са останали още когато се зададоха 4 големи риби прицелих се в най-голямата стрелях и видях как стрелата се забива в камък заедно с рибата на нея. Изстрела беше много точен. Стрелата беше влезнала малко зад единия хрилен капак и беше излязла през другия. Сигурно беше прекъснала гръбнака на рибата защото тя не помръдваше. Това беше и първата ми голяма риба, която бях отстрелял. До този момент можех да се похваля повече с риболова на попчета от колкото с бели големи риби. Радостта ми беше голяма. Жена ми е успала много точно да улови момента на радостта, защото аз не мога да го опиша. Доста време си мислех, че тази риба е кефал, може би поради това, че беше толкова голяма или поради това, че не бях улавял преди това кефал, а и не бях чел достатъчно за рибите. И да знам, че жълтото петно на хрилния капак е един много важен белег, че това е платерина, а и това, че формата на телата им е различна.
 |
|
Благодаря! Радвам се, че ти е харесал. |
|
Извинявам се ако е обяснено, но съм писъл в Word и след copy paste ми се променят редовете. На преглед си изглежда нормално, но след това се губят абзаците. Ще ви бъда благодарен ака ми помогнете! |
|
Беше края на лятото, бях си взел отпуск. Двамата с жена ми отидохме да се гмуркаме на Болата. Паркирахме колата на дясната буна облякохме неопрените взехме оборудването и се потопихме във водата. Вълните спирани от нос Калиакра и буната концентрират хранителни вещества за морските обитатели. Струпването на риба се дължи и на това, че водите наоколо при разбиването си в скалите обогатяват морската вода на кислород. Това, както и факта, че носа се явява голяма преграда за мигриращите риби, а скалите около него са дом на много и различни морски същества е предпоставка да се насладим на разнообразни сцени от морския живот. Точно в началото на буната от външната страна към морето, където започва нос Калиакра на около 2 метра дълбочина, станахме свидетели на първите пасажи от риба. Бяха около стотина илари, които си похапваха в плиткото и при появата ни се разпръснаха, но след малко отново се появиха сребърните им тела. Малко по-напред влязохме в една малка пещера дълбочината на водата бе около 1.30 а свода се намираше на 2-3 метра. Оказа се, че имаме много интересна компания. Под водата, имаше двойка раци, които се боричкаха нещо. Над нас имаше двойка гълъби, на които пещерата беше дом. Останахме 10-15 минути направихме си по някоя друга снимка и продължихме напред. След известно време попаднахме на огромен пасаж от барбуна. Рибите бяха на около 4-5 м дълбочина, движеха се на около 50см над дъното успоредно на брега и приличаха на река от сребърно-червеникава маса. Пасажа преминаваше в продължение на 10тина минути и след като му се насладихме започнахме да разглеждаме живота между скалите откъснали се вероятно от ерозията или от земетресенията през годините. Там просто кипеше. Имаше толкова много и различни риби, че просто не успявахме да откъснем поглед. Огромни пасажи от пясъчни риби изпълваха цялото пространство от дъното до повърхността, най-обичам да се гмурна в средата на пасажа заобиколен от стотици хиляди риби да постоя малко и да усетя чувството сякаш летя в космоса заобиколен от хиляди звезди. Имаше и много от обичайните обитатели на плитките крайбрежни води от групи морски кучки до големи струпвания на любопитни зеленушки, които буквално се блъснаха в стъклата на маските явно с цел да разберат кой сме ние и какво правим, че ги обезпокояваме. Видяхме също и много пасажи от илария в по-плитките води, които не ни обръщаха много внимание, а сякаш бързаха да се нахранят. В същото време събирахме по-едрите рапани. Оглеждахме се, за места с по-едри миди, който да запомним и на връщане да напълним гагама. Аз се надяваш и да зърна по-едри представители на морските риби. Бях се озовал на една голяма каменна плоча, на 1.5м под повърхността на водата. От ръба на плочата до дъното бяха около 4-5 метра. Самата скала имаше формата на куб, аз бях на повърхността и забелязах 7-8 тъмни силуета на около 3-4 метра под мен, които в това време похапваха и не ме усетиха. Свалих харпуна от бодиборда, който ползвам за буй, заредих го и започнах да обмислям как да направя засадата. Върнах се малко назад, така че да използвам ръба на куба за прикритие, гмурнах се до дъното и започнах да се предвижвам бавно. Надявах се рибите да са все още там. Достигнах до мястото, на което ги бях видял, гледах нагоре, но не ги виждах и тъй като въздуха ми свършваше изплувах бавно на горе. Точно си поех въздух и забелязах, че малко по-напред има вертикална цепнатина в скалата, която не стига до дъното, а свършва в стъпало и рибите пасяха на това стъпало и затова не съм ги видял, но и те не ме бяха видели. Прицелих се в една от рибите, която беше на по-високо и стрелата нямаше да се забие в скалата, стрелях и видях как стрелата продължава. В първия момент си помислих, че съм пропуснал, но после забелязах как рибата започна да се мята на въжето. Гмурнах се след нея, за да я уловя, но тя ми се изплъзна от ръкавиците. Още веднъж се опитах да я притисна в дъното, но пак ми се изплъзна, а вече ми свършваше и въздуха опитах и трети път. Точно, когато си помислих, че съм успял рибата са откъсна от въжето и се скри във водораслите по дъното. Съжалявах, че не съм успял да я взема, а още повече, че щеше да умре така ранена. Повъртях се още малко с надеждата да я открия, но за съжаление не успях. Реших да потърся подходящо място за засада и да опитам да уловя някоя риба. Открих един камък, който стърчеше на метър над пясъчното дъно на около 5 м дълбочина и около 3-4 м от друга група скали, ми осигуряваше добро прикритие. Гмурнах се и зачаках зад камъка с лице по посоката, от която бях забелязал да идва рибата. Чудеса Тогава видях такава картина, че само по телевизионните екрани съм гледал подобни! Точно срещу мен се задаваше огромен пасаж от малък сафрид-граца . Стотици риби, дори долавях шума от преминаването им, които незнам защо ми напомняше за свистенето на куршуми. Точно беше преминал и се зададе друг още по интересен пасаж от малки чернокопчета които се движеха със зигзаг образни движения и преследваха сафрида, а сребърните им тела се отразяваха от слънцето. Звукът от преминаването беше по-различен и приличаше по-скоро на барабанене на едри капки дъжд по повърхността на морето. Почти при всяко гмуркане попадах на подобни гледки, като се добавиха и барбуни и по-рядко преминаващи платерини (от който успях да отстрелям и закача на кукана 2бр.). Мислех си, че такива гледки има само по телевизията и бях благодарен, че присъствах на тази. От време на време поглеждах и към плиткото, където жена ми се радваше на изобилието на риби в плиткото. Тя беше с късия неопрен, който е по-скоро за сърфисти а не за гмуркане. Може би бяха изминали два, три часа от както бяхме влезли и вече и беше станало студено. Започнахме бавно да се връщаме, а аз будалата къде се заплеснах, въобще не забелязах кога е достигнала до буната. Започнах да се озъртам и притеснявам. Така 2-3 минути, които ми се сториха цяла вечност. Забелязах я, на 30-40м от мен, между камъните на буната да се опитва да излезе. Незнам от къде се бяха взели и вълни, но доста се изплаших. Зарязах всичко и започнах да плувам колкото мога. Когато пристигнах и помагах да излезе беше много измръзнала и ядосана, а и малко уплашена. Какъв глупак бях само не мога да опиша уплахата, колко много я обичах и как бях допуснал да я оставя да излиза сама. Какви поуки ми останаха от този ден : Да не забравяме колко опасно може да е морето във всеки един момент, колкото и красиво да ни се струва Нито една риба или преживяване не са по-важни от нас самите. Предварително да уговаряме пътя, начина на влизане и излизане. По-възможност да сме добре оборудвани и подготвени (Да носим буйове). . |
|
Нови Продукти
Цена: 175.00 Лв.
Spearfishing
|
1:14:23 - 
3:02:43 - 
286:33:15 - 
0:10:51 - 
903:25:57 - 
106:39:51 - 
Вид Риба
Рекорди
Риболовни Зони
Рецепти
Потребители
Връзки
