Този сайт използва бисквити - Повече Информация. Приемам
Активни Потребители: 8 Гости: 102
Активни регистрирани потребители
52:43:59 - Semrush [Bot] [123092]
Снимка
52:43:54 - Bing [Bot] [11194]
Тема
52:43:39 - Google [Bot] [5295]
Снимка
0:03:36 - Majestic-12 [Bot] [109]
Статии
0:16:59 - Yandex [Bot] [1]
Тема
1:10:01 - Valyo68 [20]
Гласуване на Мнение
0:53:23 - Tbot [Bot] [16]
Потребителски профил
42:36:48 - Ahrefs [Bot] [75031]
Тема
Активни анонимни потребители
0:03:21 [0]
Тема
0:03:35 [1]
Форум
0:00:10 [0]
Тема
0:07:53 [0]
Тема
0:01:52 [1]
Форум
0:09:33 [0]
Начална страница
0:01:08 [0]
Тема
0:05:43 [0]
Тема
0:09:51 [0]
Потребителски профил
0:03:40 [0]
Снимка
0:07:55 [0]
Събития
0:10:57 [0]
Тема
0:00:00 [0]
Мнения на потребител
0:09:40 [0]
Снимка
0:03:33 [0]
Тема
0:13:22 [0]
Browsing user sessions
0:03:26 [0]
Снимка
0:08:01 [0]
Потребителски профил
0:03:26 [0]
Снимка
0:08:50 [1]
Форум
0:09:39 [0]
Тема
0:06:03 [0]
Тема
0:02:09 [0]
Тема
0:14:03 [0]
Мнения на потребител
0:08:15 [0]
Тема
0:12:00 [1]
Форум
0:07:27 [0]
Тема
0:00:50 [0]
Тема
0:09:43 [0]
Начална страница
0:14:58 [0]
Тема
0:09:15 [0]
Потребителски профил
0:04:52 [1]
Тема
0:09:24 [0]
Видове
0:09:29 [0]
Снимка
0:02:53 [0]
Тема
0:03:15 [0]
Снимка
0:08:09 [0]
Снимка
0:03:35 [0]
Снимка
0:03:27 [0]
Снимка
0:09:00 [0]
Снимка
0:12:59 [0]
Галерия
0:08:20 [0]
Регистрация
0:05:01 [1]
Форум
0:02:09 [4]
Добави Нова Тема
0:08:35 [0]
Снимка
0:05:22 [1]
Форум
0:04:42 [0]
Начална страница
0:07:49 [1]
Форум
0:10:37 [1]
Форум
0:12:08 [0]
Теми на потребител
0:07:46 [0]
Анкета
0:10:37 [0]
Потребителски профил
0:12:13 [0]
Галерия
0:09:10 [0]
Статии
0:09:35 [1]
Форум
0:14:26 [0]
Тема
0:04:39 [0]
Коментари на потребител
0:03:39 [0]
Downloading file
0:09:12 [0]
Снимка
0:09:34 [0]
Тема
0:09:54 [0]
Тема
0:07:41 [0]
Възстановяване на изгубена парола
0:10:16 [1]
Форум
0:09:03 [0]
Тема
0:03:42 [0]
Галерия
0:09:47 [0]
Мнения на потребител
0:03:31 [0]
Снимка
0:06:25 [1]
Форум
0:11:23 [0]
Тема
0:00:26 [0]
Тема
0:10:33 [0]
Начална страница
0:13:45 [0]
Тема
0:08:40 [0]
Потребителски профил
0:12:21 [1]
Форум
0:01:32 [1]
Форум
0:07:07 [1]
Форум
0:12:42 [1]
Форум
0:13:03 [1]
Форум
0:09:32 [0]
Тема
0:00:01 [0]
Тема
0:06:43 [1]
Форум
0:11:33 [1]
Форум
0:09:44 [0]
Снимка
0:08:51 [0]
Статии
0:08:29 [0]
Тема
0:12:11 [0]
Потребителски профил
29:59:20 [180]
Последни мнения
0:09:50 [0]
Тема
0:14:06 [1]
Форум
0:04:26 [0]
Тема
0:09:29 [0]
Възстановяване на изгубена парола
0:09:20 [0]
Рекорди
0:02:10 [0]
Тема
0:03:58 [1]
Форум
0:08:10 [1]
Форум
0:11:19 [1]
Форум
0:04:17 [0]
Теми на потребител
0:03:14 [0]
Мнения на потребител
0:09:13 [1]
Форум
0:09:44 [1]
Форум
0:14:49 [1]
Форум
0:02:35 [1]
Форум
Отиди на Стр.:
Общо мнения: 389 « Предишен Стр. 20 от 20 18 19 20
Харпунджийски истории Отговори: 515
Видяна: 549,746
Последно мнение от: boysa
за 21 Февруари 2024 - 16:19
от Петър за Неделя, 07 Ноември 2004 - 09:342 ... 24 25 26
Покажи
22 Мар 2012 - 11:12
от boysa
Сезон 2011 Времето прекарано през зимните месеци на 2010-2011 използвах за да прочета повече за рибите в нашето Черно море. Имам една книга „Черно море под вода” от Любомир Клисуров, подарък от жена ми, която доста често разлиствах и дори си записвах разни неща. Така ,а и не без помощта на интернет успях да открехна малко вратата на познанията за подводния свят. Първите ми няколко гмуркания, минаха без много голям успех, но въпреки това видимо усещах разликата от миналите сезони. Макар времето прекарано под вода да не беше много, при всеки излет успявах да улуча поне една риба. Интересното беше, че просто всеки път рибите ме допускаха по-близо до тях и ставах все по-уверен. Мислех си, че харпунът ми е малък и за това не мога да достигна до рибите, но се оказа, че техниката ми не е била много добра. Първата риба която взех, мисля че беше на Болата или поне за нея си спомням сега. Един приятел беше на Болата заедно с годеницата си. Не се бяхме виждали от много време и по-голямата част прекарахме на хавлиите и на заведението на плажа, но накрая влязох във водата. Бях се гмурнал точно на ъгъла на буната бях легнал на пясъка, може би на 6-7 м и се криех зад един тетрапод, които беше наполовина засипан. Опитвах се да тренирам техниката на засада след като се появи пасаж от илария, и на няколко пъти рибите си доближаваха толкова близо, че можех да ги достигна с върха на харпуна, дори се опитах и да стрелям по тях. При едно от излизанията ми забелязах кореми на няколко хубави риби, които бяха няколко метра над мен и малко в страни от мястото, на което се гмурках. Гмурнах се отново, рибите бяха на около 3 метра дълбочина зад един тетрапод, реших да се гмурна под тях и бавно да ги доближа. Рибите си похапваха по тетрапода и въобще не ме забелязаха, до момента в който една направо се насочи срещу харпуна ми. Стрелях и видях как стрелата преминава през рибата.. Понеже бях влезнал без кукан, излязох веднага след това, но бях много доволен, че успях да улуча рибата по начин, както го описваха хора, които са прекарали много часове под водата. Следващите няколко излета също продължиха по подобен начин. Дочаквах рибите да ме доближат стрелях много, но на кукана имаше най-много една риба. В средата на лятото, на почивка в КК Дружба беше един приятел със семейството си. По професия е професионален войник и също е запален по подводния риболов. Беше с един 65 см харпун, което не му попречи да се прибере от почивката с доста риби. Разказваше как стрелата много често достигала рибите, но не можела да ги пробие. Сменихме върха на стрелата с по-тънък накрайник и попаденията и резултатите незакъсняха. Един ден се бяхме разбрали да се гмуркаме на Фичоза. Отидохме точно по обяд в най-голямата жега и никаква риба не видяхме с изключение, на един пасаж от иларий. Въпреки това този ден се оказа доста поучителен за мен, за това, че се научих да водя рибата. До този момент много често пропусках дори и рибите, които са близко до мен. А този ден Дабака ми показа как да водя рибата и така от истински войник научих техниката на водене на мушка.
Покажи
23 Фев 2012 - 15:06
от boysa
Мястото наистина е много красиво. Сега малко пострадаха буните от вълните, но да се надяваме да отпуснат пари и да ги възстановят.
Покажи
23 Фев 2012 - 10:27
от boysa
Седмица след това пак сме на Болата. Времето беше слънчево, а в морето леки вълни, които много рядко образуваха зайчета, вятърът беше по-скоро изток от колкото югоизток. По буната се бяха наредили рибари с бомбарди и чепарета и от време на време вадеха по-някоя риба. От улова им ни стана ясно, че няма много риба, но за час два може да се напълнят един два тигана. Влязохме от лявата страна малко да се гмуркаме. Водата още не се беше стоплила много, а и това, че имаше много медузи накара жена ми да излезе рано. Аз поостанах още час, стрелях по една-две риби, но без успех. Малко преди да изляза жена ми каза, че един човек на буната хващал по2-3 сафрида при всяко хвърляне. Аз забелязах, че на повърхността между медузите покрай буната има много малки пасажи от граца. Интересното беше, че се движеха между медузите сякаш ги използваха за прикритие. Повъртях се малко да се поогледам за някоя по хубава рибка, но не видях такава. Не е приятно да се гмурка, там където рибарите хвърлят въдиците, и не бива гмуркачите и рибарите да си пречат, а да си помагат. При едно от последните гмуркания на камъка до мен забелязах едно скъсано чепаре, което явно беше стояло във водата поне ден два. Взех го, беше само с 5 куки и оловото беше предварително намалено от предишния собственик на около 20g. Винаги нося въдица и машинка в колата, така че като излязох направих един бърз монтаж и започнахме да хващаме. Рибките не бяха големи дори бяха и маломерни, но не мисля, че с нашия улов бихме застрашили популацията на сафрида. Не оставях оловото да падне до дъното. Не хвърлях навътре, а точно пред тетраподите, където бях видял преди това рибите, дори и не го оставях да потъне много. Почти с всяко хвърляне се вадеха риби. Голяма част от тях се откачаха още по тетраподите във водата, понеже пръчката ми беше 2.70м, а и част от контрите на куките ги нямаше, но винаги оставаха по 1-2 а понякога и повече. Така за около час и половина напълнихме три-четири пръста от кофата с граца. Решихме да спрем, защото си бяхме хванали колкото за една вечеря с прясна риба. Точно бяхме прибрали въдицата и забелязахме делфините. Дойдоха от към Русалка. Бяха от най-големите срещани в Черно море делфини-Афали. Стадото може би беше около 20 делфина, движеха се на групи от по 2-3 делфина като най-близките бяха на около 50на метра от буната. Повъртяха се 2-3 минути пред буната, след което изчезнаха и се появиха между двете буни . Хората се бяхме събрали на буната и всеки гледаше да си избере по-удобно място за наблюдение на делфините и тяхната игра, а всъщност това беше игра на котка и мишка. Част от делфините бяха под водата и не позволяваха на рибите да се скрият в дълбочина, като същевременно с това ги събираха в кръг и ги принуждаваха да се събират към повърхността. На повърхността ние наблюдавахме как друга част от делфините, засилвайки се в пасажа с риба скачат над водата и откриват мощните си тела, след което с плясък се връщат във водата. Това продължи около 15 минути. В резултат, на което се образува огромно червено петно в морето от следобедната закуска на делфините. Реших да посъбера малко рапани за гарнитура към грацата. Облякох неопрена и влязох във водата. Още с влизането ми видях пасаж от големи риби, а водата беше до кръста и помолих жена ми да ми донесе харпуна. До тогава не бях виждал пасажи от толкова големи риби в нашето море. Изглеждаха много нервни и въобще не се спираха, а само се движеха напред назад в плиткото. Може би бяха наплашени от делфините, които видяхме преди това. Делфините бяха и причината да са на плиткото в залива и да не смеят да отидат в по-дълбоки води. Да стоят от защитената от ветровете страна на буната в плиткото между камъните, където обикновено има само малки рибки. Рибите се движеха предимно на границата образувана от пясъчното дъно и групата камъни Групата от камъни ми осигуряваше и добро прикритие. Въпреки това, че рибите бяха много и големи първите няколко изстрела не можах да отстрелям риба. Просто стрелата ми не ги достигаше, държаха се на малко по-голямо разстояние от колкото можеше да стреля харпуна ми 75ца. Криех се зад един камък и се надявах да дойдат по-близо до мен. Когато приближаваха, само леко да помръднех и им виждах опашките. Така може би около половин час се дебнехме и с всеки пропуснат изстрел си мислех, че това е било последния и пасажа ще изчезне. Може би страха на рибите от делфините е бил много по-голям, защото те продължаваха да стоят в плиткото. В един момент ги изгубих от поглед и си мислех вече да излизам, когато забелязах, че пасажа е между мен и буната. От теченията се беше образувал канал дълбок около 1.5 метра 7-8 дължина и около 2 широк, които започваше точно в началото на буната. Пасажът беше в този канал и рибите след като ме видяха започнаха много бързо да се изнизват, като трябваше да минат между мен и буната. Помислих си, че това е много добра възможност и не трябва да бързам, а да изчакам точния момент. Пропуснах много риби и вече си мислех дали са останали още когато се зададоха 4 големи риби прицелих се в най-голямата стрелях и видях как стрелата се забива в камък заедно с рибата на нея. Изстрела беше много точен. Стрелата беше влезнала малко зад единия хрилен капак и беше излязла през другия. Сигурно беше прекъснала гръбнака на рибата защото тя не помръдваше. Това беше и първата ми голяма риба, която бях отстрелял. До този момент можех да се похваля повече с риболова на попчета от колкото с бели големи риби. Радостта ми беше голяма. Жена ми е успала много точно да улови момента на радостта, защото аз не мога да го опиша. Доста време си мислех, че тази риба е кефал, може би поради това, че беше толкова голяма или поради това, че не бях улавял преди това кефал, а и не бях чел достатъчно за рибите. И да знам, че жълтото петно на хрилния капак е един много важен белег, че това е платерина, а и това, че формата на телата им е различна.
Покажи
15 Фев 2012 - 14:31
от boysa
Благодаря! Радвам се, че ти е харесал.
Покажи
14 Фев 2012 - 17:31
от boysa
Извинявам се ако е обяснено, но съм писъл в  Word и след copy  paste ми се променят редовете. На преглед си изглежда нормално, но след това се губят абзаците. Ще ви бъда благодарен ака ми помогнете!
Покажи
14 Фев 2012 - 17:26
от boysa
Беше края на лятото, бях си взел отпуск. Двамата с жена ми отидохме да се гмуркаме на Болата. Паркирахме колата на дясната буна облякохме неопрените взехме оборудването и се потопихме във водата. Вълните спирани от нос Калиакра и буната концентрират хранителни вещества за морските обитатели. Струпването на риба се дължи и на това, че водите наоколо при разбиването си в скалите обогатяват морската вода на кислород. Това, както и факта, че носа се явява голяма преграда за мигриращите риби, а скалите около него са дом на много и различни морски същества е предпоставка да се насладим на разнообразни сцени от морския живот. Точно в началото на буната от външната страна към морето, където започва нос Калиакра на около 2 метра дълбочина, станахме свидетели на първите пасажи от риба. Бяха около стотина илари, които си похапваха в плиткото и при появата ни се разпръснаха, но след малко отново се появиха сребърните им тела. Малко по-напред влязохме в една малка пещера дълбочината на водата бе около 1.30 а свода се намираше на 2-3 метра. Оказа се, че имаме много интересна компания. Под водата, имаше двойка раци, които се боричкаха нещо. Над нас имаше двойка гълъби, на които пещерата беше дом. Останахме 10-15 минути направихме си по някоя друга снимка и продължихме напред. След известно време попаднахме на огромен пасаж от барбуна. Рибите бяха на около 4-5 м дълбочина, движеха се на около 50см над дъното успоредно на брега и приличаха на река от сребърно-червеникава маса. Пасажа преминаваше в продължение на 10тина минути и след като му се насладихме започнахме да разглеждаме живота между скалите откъснали се вероятно от ерозията или от земетресенията през годините. Там просто кипеше. Имаше толкова много и различни риби, че просто не успявахме да откъснем поглед. Огромни пасажи от пясъчни риби изпълваха цялото пространство от дъното до повърхността, най-обичам да се гмурна в средата на пасажа заобиколен от стотици хиляди риби да постоя малко и да усетя чувството сякаш летя в космоса заобиколен от хиляди звезди. Имаше и много от обичайните обитатели на плитките крайбрежни води от групи морски кучки до големи струпвания на любопитни зеленушки, които буквално се блъснаха в стъклата на маските явно с цел да разберат кой сме ние и какво правим, че ги обезпокояваме. Видяхме също и много пасажи от илария в по-плитките води, които не ни обръщаха много внимание, а сякаш бързаха да се нахранят. В същото време събирахме по-едрите рапани. Оглеждахме се, за места с по-едри миди, който да запомним и на връщане да напълним гагама. Аз се надяваш и да зърна по-едри представители на морските риби. Бях се озовал на една голяма каменна плоча, на 1.5м под повърхността на водата. От ръба на плочата до дъното бяха около 4-5 метра. Самата скала имаше формата на куб, аз бях на повърхността и забелязах 7-8 тъмни силуета на около 3-4 метра под мен, които в това време похапваха и не ме усетиха. Свалих харпуна от бодиборда, който ползвам за буй, заредих го и започнах да обмислям как да направя засадата. Върнах се малко назад, така че да използвам ръба на куба за прикритие, гмурнах се до дъното и започнах да се предвижвам бавно. Надявах се рибите да са все още там. Достигнах до мястото, на което ги бях видял, гледах нагоре, но не ги виждах и тъй като въздуха ми свършваше изплувах бавно на горе. Точно си поех въздух и забелязах, че малко по-напред има вертикална цепнатина в скалата, която не стига до дъното, а свършва в стъпало и рибите пасяха на това стъпало и затова не съм ги видял, но и те не ме бяха видели. Прицелих се в една от рибите, която беше на по-високо и стрелата нямаше да се забие в скалата, стрелях и видях как стрелата продължава. В първия момент си помислих, че съм пропуснал, но после забелязах как рибата започна да се мята на въжето. Гмурнах се след нея, за да я уловя, но тя ми се изплъзна от ръкавиците. Още веднъж се опитах да я притисна в дъното, но пак ми се изплъзна, а вече ми свършваше и въздуха опитах и трети път. Точно, когато си помислих, че съм успял рибата са откъсна от въжето и се скри във водораслите по дъното. Съжалявах, че не съм успял да я взема, а още повече, че щеше да умре така ранена. Повъртях се още малко с надеждата да я открия, но за съжаление не успях. Реших да потърся подходящо място за засада и да опитам да уловя някоя риба. Открих един камък, който стърчеше на метър над пясъчното дъно на около 5 м дълбочина и около 3-4 м от друга група скали, ми осигуряваше добро прикритие. Гмурнах се и зачаках зад камъка с лице по посоката, от която бях забелязал да идва рибата. Чудеса Тогава видях такава картина, че само по телевизионните екрани съм гледал подобни! Точно срещу мен се задаваше огромен пасаж от малък сафрид-граца . Стотици риби, дори долавях шума от преминаването им, които незнам защо ми напомняше за свистенето на куршуми. Точно беше преминал и се зададе друг още по интересен пасаж от малки чернокопчета които се движеха със зигзаг образни движения и преследваха сафрида, а сребърните им тела се отразяваха от слънцето. Звукът от преминаването беше по-различен и приличаше по-скоро на барабанене на едри капки дъжд по повърхността на морето. Почти при всяко гмуркане попадах на подобни гледки, като се добавиха и барбуни и по-рядко преминаващи платерини (от който успях да отстрелям и закача на кукана 2бр.). Мислех си, че такива гледки има само по телевизията и бях благодарен, че присъствах на тази. От време на време поглеждах и към плиткото, където жена ми се радваше на изобилието на риби в плиткото. Тя беше с късия неопрен, който е по-скоро за сърфисти а не за гмуркане. Може би бяха изминали два, три часа от както бяхме влезли и вече и беше станало студено. Започнахме бавно да се връщаме, а аз будалата къде се заплеснах, въобще не забелязах кога е достигнала до буната. Започнах да се озъртам и притеснявам. Така 2-3 минути, които ми се сториха цяла вечност. Забелязах я, на 30-40м от мен, между камъните на буната да се опитва да излезе. Незнам от къде се бяха взели и вълни, но доста се изплаших. Зарязах всичко и започнах да плувам колкото мога. Когато пристигнах и помагах да излезе беше много измръзнала и ядосана, а и малко уплашена. Какъв глупак бях само не мога да опиша уплахата, колко много я обичах и как бях допуснал да я оставя да излиза сама. Какви поуки ми останаха от този ден : Да не забравяме колко опасно може да е морето във всеки един момент, колкото и красиво да ни се струва Нито една риба или преживяване не са по-важни от нас самите. Предварително да уговаряме пътя, начина на влизане и излизане. По-възможност да сме добре оборудвани и подготвени (Да носим буйове). .
Покажи
14 Фев 2012 - 12:16
от boysa
Здравейте!  От много време се каня да напиша някой друг ред, за миговете прекарани под и над водата.   Още от много малък, при първите ми докосвания до чудесата на подводният свят бях запленен от красотата, на морето ни. Едно лято преди много години родителите ми решиха да ме кръстят, като казаха, че след това ще мога да плувам. Аз с нетърпение дочаках края на ритуала и срещата с морето. Не помня дали е било още същия ден или това, че пътя за морето в град Каварна минава точно покрай църквата, в която бях кръстен и това ми е напомнило, за обещанието. На плажа точно пред вече бившият ресторант „Чайка” има едно мостче. Първото нещо, което направих е да скоча от моста.... Това беше първото ми самостоятелно „гмуркане” под вода... още същото лято се научих да плувам.  Последваха много лета в забавления и игри в морето. Скачахме от тетраподите на буната вадехме миди (тогава рапаните бяха екзотика) правехме си копия от макари в които прекарвахме електрод с ластик и ловяхме попчета. Лятото на трети за четвърти клас не си спомням много добре как точно стана и кой ни събра на морската база в града, започнахме да караме малки платноходки клас Оптимист. Учехме се на разни възли, какви видове платна има, как се поставят лати за да стоят изпънати платната, къде се поставя шверта и за какво служи, как да приведем платноходките във вода, как се прави поворот и се управлява Оптимист . Играехме гоненица и се разхождахме из залива от сутрин до вечер. Чувствахме се много горди с нашите малки платноходки и благородно завиждахме на по-големите батковци с техните Кадети и Финки ,пред които нашите Оптимисти изглеждаха като орехови черупки. Управлявахме Оптимисти и бяхме оптимисти ,че и ние някои ден ще управляваме по-големи класове платноходки.  Летата се нижеха едно след друго. Морската база я бяха затворили забавленията и игрите отстъпваха място на помощ на родителите, на баби и дядовци на село,на разкопки по нос Чиракман и нос Калиакра, на бригади по полето, но винаги сърцето е било на морето.  Помня как влизахме с баща ми с гумената лодка в морето за попчета, как веднъж на Дуранкулак точно на излизане една вълна обърна лодката и улова се върна в морето. Помня как хващахме попчета в дупките между гредите на дървения мост в Каварна и как веднъж хванах толкова голямо попче, че пролуката между дъските се беше оказала малка и се наложи да сляза по траверсите, за да го взема.   Спомням си и първото гмуркане на нос Калиакра. Тогава още можеше да се слиза до подножието на самия нос. Татко и чичо носеха гумената лодка по стръмната пътечка, която се спускаше от върха на носа и стигаше до онова място, до което според легендата за Калиакра са се хвърлили четиридесетте девойки. Пътечката свършваше само на няколко крачки от морето и точно там се образуваше защитен от ветровете закътан малък пристан. По скалите още си личаха пробитите дупки за закрепване на лодките.   Слънцето беше високо в небето, морето изглеждаше спокойно, водата топла и бистра. Бях само с маска, нямах нито шнорхел нито плавници и точно тогава се случи онова което ме кара да се връщам отново и отново в морето, което и до днес не спира да ме привлича да се гмуркам под вода... Откри ми се един нов свят, една безкрайна приказка. Имаше толкова много интересни неща, толкова различни, че просто само човек, който се е докоснал до магията на подводното царство може да си представи това вълшебство. Водата беше кристална, слънчевите лъчи я пронизваха и създаваха впечатление, че хиляди стрели-изтъкани от златни нишки са я пронизали и искат да проникнат колкото е възможно по-дълбоко за да осветлят този чуден свят. Най-ярки спомени са ми останали от огромните крабове, който видях. Приличаха ми на същински исполини, които кротко си похапваха от приличащите на гора водорасли по камъните.    Изминаха много години преди да се върна на познатото място. Бяхме аз, брат ми ,колегата Миро и още един приятел Краси с неговата лодка. Искахме да влезем рано понеже Краси имал работа и около обяд трябваше да излезем. Събрахме се сутринта на Болата. Краси малко закъсня, каза че си е свършил задачите и може да поостанем по-дълго. Натоварихме лодката с три сака оборудване за гмуркане, харпуни въдици ние четиримата и потеглихме.  Когато влязохме поразпитахме двама трима познати, който бяха влезнали преди нас дали има риба. Отговориха ни, че дава слабо сафрид. Тогава решихме да разделим излета на две. Първата част да се гмуркаме, а след това да ловим с въдиците.   Отново бях на познатото място но романтиката вече беше изчезнала или по скоро всичко се беше променило. Мястото си беше също толкова красиво, само че Аз вече не бях онова малко момче, а голям мъж с неопрен и харпун. Помня, че ми отне много време да облека неопрена, да наместя колана с тежестите да си оправя маската и много други неща. Може би беше минало около час преди да видя риба, по-която така и не стрелях понеже беше много далеч. Видях и доста заргани но и те не ме допуснаха да ги приближа. Времето беше започнало да се разваря и се канеше да завали.Още при първите капки се събрахме около лодката. Брат ми беше останал в лодката а ние тримата бяхме във водата. Краси хвана въжето на лодката и я задърпа на буксир към пещерата, която се намира точно под ресторанта на нос Калиакра, ние се опитвахме да му помогнем като бутаме, но аз повече изоставах от колкото да бутам. През това време беше почнало да вали и то доста силно. Подслонихме се в пещерата и Краси успя да завърже лодката за едни скали, не след дълго пристигна и още една лодка за която също имаше място. Направихме и разбор кой какво е видял и отстрелял. Краси една прилична платерина, Миро един зарган а аз геврек. Останахме в пещерата около час докато отмине дъжда, след което се появи слънце сякаш въобще не беше валяло. Гмуркахме още около час без някакъв успех. В лодката след като свалихме неопрените за всеки от нас имаше място колкото са му големи обувките. Миро беше отпред на носа, брат ми на единия борд, аз на другия, а Краси с единият крак беше стъпил в лодката, а другият беше подпрял на коляно, на борда. Беше преминало обяд и след гмуркането бяхме огладнели, но нали нямаше да стоим много и не си бяхме взели нищо за хапване. Само Краси носеше солети, които ни се сториха като гала обяд.   Помня, че духаше източен вятър. Направихме няколко проби, къде дава по-добре сафрида и капитана избра на около 100 метра точно срещу носа. Краси изравняваше лодката с нос Калиакра и я оставяше на дрейф. Течението ни отнасяше на запад. Почнахме улова. В началото беше много трудно нямаше никакво място в лодката и много неудобно се откачаха рибите от чепаретата, но за сметка на това се нижеха по 4-5 рибки. После влязохме в ритъм и така за няколко часа хванахме доста прилично количество риба. Беше изминал един чудесен ден, наслаждавахме се на красивите гледки радвахме се на всяка уловена риба, изкарахме чудесно и дори не подозирахме, че сме предизвикали „пожар”. Когато тръгнахме да излизаме слънцето вече клонеше към залез. При преминаването ни от източната страна на носа стана още по тъмно и, когато слязохме на брега беше почти тъмно. Всички с изключение на Краси си бяхме оставили телефоните в колите, но на него му падна батерията. Когато подредихме багажа и си погледнах телефона имах 43 неприети повиквания. Какво се беше случило? Когато близките са почнали да ни звънят как сме и не сме отговаряли от началото не са се притеснили много, но после са почнали да се търсят едни други. Стигнали са и до хората, които питахме дали има риба. Те са им отговорили че са ни видели да влизаме но не и да излизаме тогава е започнал да гори „пожара”....... и така до 43 неприети разговора. Какви поуки ми останаха от този ден : Да нося зареден телефон Да не увещавам, че ще се прибирам рано Да вземам само най-необходимото оборудване Да не стоя на носа на лодката. Да нося винаги нещо за хапване и пийване
Покажи
14 Фев 2012 - 12:15
от boysa
Поздрави на всички романтици именници, винари и лозари!
Покажи
14 Фев 2012 - 12:08
от boysa
  Здравейте!  Благодаря, на всички за споделения опит, знания и съвети! Благодарение, на такива като вас, успях да направя някоя друга крачка по пътя на познанието за морето и неговите обитатели. Да се насладя, на прекрасни гледки в нашето Черно Море.
Общо мнения: 389 « Предишен Стр. 20 от 20 18 19 20
Нови Продукти
C4 gloves Dyn

Цена: 45.00 Лв.
Spearfishing